-
Брой отговори
11476 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
219
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Warlord
-
На салфетката България я пише 75/25, но реално става 100/0. Идеята на Сталин с Балканската федерация е била, чрез неговия агент Димитров да държи изкъсо Тито, един вид България/БКП да е троянски кон в Югославия и така тя да не е толкова независима, да има кой да ѝ налага "вето" отвътре. Затова и от наша/съветска страна предложението е било България да има равен глас с цялата Югославия в новата федерация, докато Тито е предлагал България да е само една от съюзните републики, всяка от която има равен глас, тогава са били пет, с нас - шест, или ако ни разделят на две или три отделни републики, вече става съвсем дроб сърма. Затова и, както вече отбелязах, преговорите са буксували още преди разрива между Тито и Сталин. Това по принцип са доволно известни факти, не може да се каже, че се премълчават официално. Вярно, че комунягите не обичат да говорят за това, Димитров не го харесват дори социалистите в днешно време, някои се напъват да му оправдават простотиите, някои избягват. Все пак тук в раздела за алтернативна история не се коментира това, а приемаме че поради някакви причини Балканската федерация се е състояла, и коментираме какви биха били последствията от това.
-
Преди Освобождението - много трудно. Единствено Л. Каравелов е бил за сътрудничество със сърбите и на мнение, че освобождението може да стане с тяхна помощ. Левски, Ботев и въобще останалите от фракцията на "младите" постепенно са се запознали отблизо със сръбския шовинизъм и идеите за една славянска държава на Балканите, която да е сръбска (Левски даже лежи за кратко в затвора при опита му да вербува местни хора от Зайчар за националноосвободителната ни борба). Затова и в някакъв момент решават да се изнесат от Сърбия, изоставят тактиката с легиите, преместват се в Букурещ и там основават БРЦК. Вторият вариант е още по-невероятен. Въобще след като сърбите прилапват Ниш, Пирот и Враня, и особено след войната от 1885 г. вече никой у нас не гледа с доверие на тях, за след 1913 и ПСВ пък да не говорим. Така че какъвто и преврат да беше станал в междувоенния период, никой у нас при никакви обстоятелства нямаше да иска да смени цар Борис за Александър Караджорджевич. Най-голям е бил шанса по време на Бледското споразумение и преговорите между Димитров и Тито. Сталин е бил съгласен, но след 1947 рязко влошават отношенията си с Тито и проектът пропада окончателно. Той е буксувал и по време на преговорите преди това. Но да кажем, че Тито и Сталин не се бяха скарали и Димитров и Тито някакси бяха успяли да намерят компромис и България влезе във федерацията. В такъв случай мисля, че Югославските войни щяха да започнат по-рано - още през 70-те или началото на 80-те, щяха да са още по-кървави и не е ясно в какви граници щяхме да си извоюваме свободата. На чертожната маса при преговорите са стояли планове при влизането България да се раздели на Северна и Южна (с идеята да се намали тежестта ѝ във федерацията, Пиринска Македония да се даде на съюзната република Македония, в замяна Сърбия да даде Западните покрайнини, евентуално и Добруджанска съюзна република да има... абе мазало. Единственото положително може би щеше да е, че така българите и македонците щяха да попаднат в една държава и по този начин нямаше да се появи омразата между тях, която в ТР създава бясната югославска пропаганда. Но все пак може би щяха да имат достатъчно време за да се почувстват като отделна от нас нация, макар и (евентуално) приятелски настроена и след разпада на Югославия пак да не можем да се обединим, както например сърбите не могат повече да се обединят с босненците или черногорците. In conclusion - нищо хубаво не ни е очаквало при подобен сценарий и добре, че не се е случил.
-
Идил са публикували и видеа с участващите терористи, отпреди и по време на атентата, което доказва причастността им в него. Виж това със заловените таджики, които щели да бягат в Украйна, по всяка вероятност е постановка на Кремъл, с цел да оправдаят действията си против Украйна и за да си намерят повод да обявят нова мобилизация.
-
Смяташ че при съглашенска България и разбита Турция австро-немците щяха да изнамерят отнякъде сили за да разгромят през 1915 г. едновременно и Сърбия и Румъния?! В ТР са последователно разбити съответно през 1915 и 1916 и то с решителното участие на България и в двете кампании. Вече казахме за сърбите - оказват доста корава съпротива срещу австро-унгарците, но клякат чак когато идват немски подкрепления от север и най-вече когато ние ги удряме от изток и им прекъсваме линията за снабдяване откъм Антантата на юг. Сърбите са били наясно, че все в някакъв момент ще ги нападнем и към есента на 1915 са държали ок. 143 000 души с ок. 250 оръдия по нашата граница. Ако бяхме с Антантата всичко това щеше да е на австро-немския фронт + ок. 80 000 души съглашенски корпус, който ние нямаше да спрем при Беласица. Така че Сърбия най-вероятно нямаше да бъде разбита и окупирана, или поне не цялата със сигурност, за да може да дойде ред и на Румъния. А при Румъния важи същото - всичките им войски в Добруджа + руските подкрепления, както и охраната около Букурещ щяха да са свободни и пратени на Карпатския фронт. А допълнителни свободни немски сили от участвалите в тези операции в ТР просто няма откъде да бъдат свалени, те и така са били вече на краен предел на възможностите. При Гърция краля и опозицията са били за твърд неутралитет, така че дори и да бяха надделяли, влизане на страната на Централните сили пак нямаше да има. Още повече че на 30 септември 1915 в Атина пристигат английските и френските кораби, ако Гърция клонеше към съюз с ЦС, щяха и по-рано да дебаркират там.
-
"В Румъния се строи огромна база, която ще е сред най-големите бази в Европа и най-голямата база на САЩ на континента, засенчвайки дори Рамщайн в Германия. Тази база ще обслужва интересите на Румъния и ще носи допълнителна защита в район, който става все по-милитаризиран, заради действията на Руската федерация в Черно море и войната в Украйна. Северна Македония обучава украински войници и по отношение на Украйна няма две мнения - в този смисъл, Скопие има напълно натовско поведение. Хърватия има същата политика, въпреки усилията на руското лоби. Турция засилва производство на военна техника, прехвърляйки своите фабрики директно в Украйна. България? Краткосрочни планове, базирани на локално мислене водят страната към задълбочаване на политическата криза, което може да има последици. Страната не само изпитва трудности да обясни на населението защо е нужно да се създаде инфраструктура за 2000 войници от НАТО, но и защо е важно да се извършат спешни и категорични реформи в сигурността и отбраната. Последните събития в България са базирани единствено на накърнено его и чувството, че всичко е лично. Липсата на стратегическо мислене е явно не само заради факта, че се саботират усилията за създаване на център за стратегическа комуникация (Стратком) по подобие на други европейски държави, но и в невъзможността да се проумее колко е критичен периодът, в който се намираме. За мнозина извън тези процеси не е понятно колко е трудно прокарването на реформи и вина за това донякъде има и лошата комуникация с обществото. Екипът на Тагарев опитва от дълги месеци да направи промени, срещайки съпротива и трудности на всяка крачка, като клюките и клеветите са само зрънце. Не говорим само за съществуващия проруски кръг за влияние и натиск в основните институции, а и за нежеланието на партийни структури да проведат и подкрепят промени. Само за промяната на един кратък документ от няколко параграфа бяха нужни няколко месеца усилия и това е показателно. Всяко отлагане, всяка проява на инат и късогледство, е лоша новина. Институциите на бива да спират дори за ден, но в момента вървим към задънена улица, което е добре дошло за Руската федерация и нейните съюзници в България." Руслан Трад
-
Румъния я нападат чак през 1916 и я разбиват със значителна помощ от наша страна и малко от турска. Сърбия се бие доста успешно срещу А-У до есента на 1915, издъхват чак когато и ние ги нападаме и им прекъсваме връзката и снабдяването от Антантата през Солун. Ако не бяхме го направили щяха да имат още цяла една свободна армия за австроунгарския фронт, както доставките от Антантата и техните подкрепления в размер на няколко дивизии към момента. Така че Сърбия можеше и да не падне, или това да стане значително по-късно, през което време ние вече да сме изритали турците в Азия и войските ни да са на западната граница. А съюзните ни (в случая) войски на Антантата на Балканите вече да са станали няколко стотин хиляди души.
-
Ясно ми е какви са били настроенията. Тук обсъждаме алтернативен сценарий, какво можеше да стане ако управниците ни се бяха ръководили от чисто практичните възгледи, че Източна Тракия е по-добре отколкото Вардарска Македония. В Гърция през 1915 вече има ок. 80 000-ен корпус на Антантата, който постоянно се увеличава - ще трябва и с него да се бием за Егейска Македония, както и срещу цялата гръцка армия, която тогава друга работа няма да има. Така че доста по-сложно.
-
Даже не е нужно да ги чакаме до 1918 турците да се изтощават. Достатъчно е било да ги нападнем докато едва удържат Галиполи през 1915. Ударени в гръб щяха да сдадат отбраната там. И спокойно можеше да влезем и в Истанбул, докато останалите им войски са по азиатските фронтове. После Истанбул и Галиполи можеше да ги изтъргуваме с Великите сили, да натиснат Румъния да ни върне Южна Добруджа и сърбите да дадат нещо (примерно Щип), с оглед на това, че и на двете им предстои да се налапат предоволно с Австро-унгарски територии. Източна Тракия реално е далеч по-икономически изгодна от вардарските чукари, по-плодородна е, с по-мек климат и с доста по-стратегическо местоположение - щеше да ни осигури излаз и на трето море.
-
Очаквах да си нарисува 70 и няколко процента (както прави Лукашенко), за да изглежда поне малко реалистично, ама не. Говори се че Даванков (единственият, който официално е обявил, че е за мир) е спечелил дота по-голям процент, но нарочно са го смалили, за да изглежда че няма никаква опозиция и никакъв интерес към мира и реформите. Доста евтин цирк.
-
Няма да са по 1-2 обаче. Целта на украинците е да достигнат до производство (+ внос) на 1 милион дрона годишно, и смятат че ще го постигнат. Също така казват, че като изпочупят всичката нефтена инфраструктура, която им е в обсега, ще почнат след това газовата. Ще е голям купон ако в един момент Русия се види принудена да внася нефт.