ХХ - Векът на науката (Част VІІІ)
В борба за по-чиста планета (1970-1979)
Автор: Радослав Тодоров
Вълненията около изследването на космоса продължават и през 70-те години на миналия век, след като през 1969 г. милиони хора по света с удивление наблюдават по телевизията как космонавти се разхождат по лунната повърхност. Само след няколко години обаче това, което тогава толкова ги е изумявало, започва да изглежда просто като една рутинна процедура. Космическата програма, особено кацанията на Луната в началото на десетилетието, символизира силата на Съединените щати и техните неограничени технически и научни възможности. Редовната и прецизна, програмата Аполо бързо си проправя път в американската култура. Продуктите, разработени първо за астронавтите, скоро стават достъпни за широката публика. Tang - популярна напитка с вкус на портокал, сладкият снакс Food Sticks и Actifed, назален деконгестант, са рекламирани на пазара като “закуска за космонавти” взета от полетите на Аполо.
През 1971 г. и 1972 г. са осъществени още две кацания на Луната или по едно годишно, всяко почти идентично с останалите. Кацанията комбинират както връзки с обществеността, така и твърда наука. Стартирала в началото на 1971 г., мисията Аполо 14 включва астронавта Алън Шепърд, който удря топка за голф на Луната. При следващата мисия на Аполо астронавтът Дейвид Скот пък демонстрира ефекта от нулева атмосфера, като изпуска едновременно геоложки чук и перо, които падат едновременно. Макар и безгрижни, тези експерименти потвърждават научните теории. Всяка следваща лунна мисия връща все по-големи чували с лунни камъни, което позволява на учените да научат повече за състава на Луната. Металният състав на лунната повърхност се оказва значително по-различен от този на Земята, което насърчава нови спекулации за произхода на двете тела.
Лунната панорама около мястото за кацане на Аполо 14, заснета през 1971 г.
Движещата сила зад страстта към изследването на космоса всъщност е Студената война между Съветския съюз и Съединените щати. Всяка от страните е загрижена за потенциалното военно предимство, което другата може да спечели чрез превъзходство в космоса. В началото на 70-те години се оказва, че американското предимство е в кацанията на Луната, докато руснаците се отличават с по-продължителни престои в космоса.
За да се противопостави на това предполагаемо съветско превъзходство НАСА изстрелва първата американска космическа станция Skylab през май 1973 г. Станцията е предназначена за астрономически наблюдения и изследвания на ефектите от безтегловността. Учените от космическата агенция също така се надяват станцията да осигури постоянно човешко присъствие в космоса. По време на шестте години на експлоатация, общо девет астронавти в три отделни мисии прекарват 28, 59 и 84 дни на борда на Skylab, поставяйки нови рекорди за издръжливост в космоса.
Студената война се размразява за кратко през лятото на 1975 г., когато модулите Аполо и Союз (съветският еквивалент на програмата Аполо) се срещат и скачват в космоса. Мнозина смятат, че скачването на космическите кораби на двете нации скоро ще доведе до скорошни международни космически станции, но това няма да се случи в продължение на още две десетилетия. След два дни съвместни научни експерименти, двата космически кораба се разделят и се връщат на Земята, завършвайки последната мисия на Аполо.
Вълнението около космическата програма, което бележи началото на 70-те години на миналия век, скоро изчезва, тъй като американците се изправят пред по-належащи социални проблеми като здравеопазване, образование, бедност, престъпност и контрол на наркотиците. Бедствията засягат и космическата програма. През 1967 г. трима астронавти загиват на стартовата площадка, когато пожар обхваща кабината на космическия кораб Аполо 1. Три години по-късно трима астронавти на път към Луната в Аполо 13 са почти блокирани в космоса, когато кислороден резервоар на космическия апарат експлодира и се изпразва, спират да работят и две от трите горивни камери, произвеждащи електроенергия за кораба. Тази авария се случва на разстояние 320 000 км от Земята. Използвайки лунния модул като спасителна лодка, астронавтите се отправят обратно към Земята. За да спестят кислород и електричество, те понижават температурата вътре в модула до 3°С. Астронавтите едва успяват да се върнат живи на Земята, преди ограниченият им запас от кислород да се изчерпи.
Тези аварии и злополуки, (претърпявани същевременно и от съветската космическа програма) предизвикват обществена загриженост относно напредъка на космическите полети. Когато Skylab пада от небето през 1979 г., тази загриженост се превръща в презрение. През юни същата година НАСА обявява, че космическата станция на стойност 2,6 милиарда долара е в разпадаща се орбита и оборудването, предназначено да я издигне по-високо, се е повредило. За да влоши нещата, Skylab не пада в океана, както се надяват от НАСА, а вместо това се приземява в западна Австралия. За щастие районът е рядко населен и пострадали няма.
Skylab, както е снимана от заминаващия си последен екипаж.
Цялата статия, заедно с цялата поредица, можете да прочетете от тук - https://kupinauka.com/product/naukata-xx-vek
Взривяването на кримския мост беше не само необходимо, но и недостатъчно (след няколко месеца ще го поправят). По този незаконно построен мост, на незаконно анексирана украинска територия, рашистите прекарват оръжия, припаси, гориво и други средства за избиване на украинци. Колкото до Запорожие - ако навлеците не се бяха окопали в двора на АЕЦ-а и вземат най-накрая да се разкарат от там, те уверявам, че никой няма да хвърля бомби в района.
