Учените, които се превърнаха в “унищожители на светове” (1940-1949)
Автор: Радослав Тодоров
През 40-те години на ХХ век светът преживява най-голямото сътресение в историята на човечеството, предизвикано от избухването на Втората световна война. През първата половина на десетилетието се водят опустошителни военни действия из цяла Европа, Северна Африка, Източна Азия, Пасифика и Северния Атлантик. Втората половина на 40-те преминава в бавно и трудно възстановяване от разрушенията, докато изтощената Европа бива разделена на две сфери на влияние между Западния свят и Съветския съюз, което води до началото на Студената война. Предстои през следващите няколко десетилетия хората от Запада и Изтока да живеят разделени от невидима “желязна завеса”. Това от една страна спира сътрудничеството и обмяната на идеи в областта на технологичния напредък, но от друга го стимулира невероятно много, тъй като между двата враждуващи лагера започва надпревара в развиването на всякакви нови технологии, оръжия и дори в изследването и покоряването на космоса. Никога правителствата не са отделяли толкова голяма част от държавните си бюджети за учените, инженерите и техните институции, колкото тогава.
Но дори преди началото на надпреварата от Студената война, темпото на научните открития през 40-те години е зашеметяващо. Втората световна война несъмнено е огромна човешка трагедия и удар върху цивилизацията, но същевременно тя стимулира изключително много научните изследвания в областта на науката и технологиите чрез държавно финансиране. Това води до появата на много нови технологии, които коренно ще променят живота на хората занапред. Нуждите на войната изискват производството на нови вещества и материали като антибиотика пеницилин, инсектицида ДДТ и синтетичния каучук. Новите технологии като радари, реактивни двигатели (звуковата бариера е премината през 1947 г.), хеликоптери и електронни компютри са все иновации от онова време. Със създаването на атомната бомба американските учени оказват влияние върху политическата и културната атмосфера през останалата част от века и след това.
Повечето учени в началото на 40-те г. се занимават с изследвания, които обслужват военните нужди. Правителствата наливат милиони и милиарди в изследователски проекти, които биха помогнали за спечелването на войната, поради което се постига голям напредък в транспорта, комуникациите, оръжията и технологиите за събиране на разузнавателна информация. Но правителственото финансиране също така обединява науката и политиката по нов начин. За първи път правителството на САЩ финансира научни изследвания, които ще му помогнат да постигне политическите си цели. Може би най-важният и противоречив от всички тези проекти е изследването и създаването на атомната бомба.
Още през 1939 г. австрийската физичка Лизе Майтнер и немският химик Ото Хан установяват, че атомът може да бъде разделен и по този начин да се отделят огромни количества енергия. Процесът, който те описват, е делене на атомните ядра на тежките елементи - реакцията, която протича вътре в атомната бомба.
Алберт Айнщайн се установява в Съединените щати през 1933 г., след като бяга от нацистка Германия. Въпреки че той винаги е бил противник на насилието и войната, опитът му с нацистите го убеждава, че западните демокрации ще трябва да се борят с всякакви средства, за да запазят свободата си. След като новините за експериментите с ядреното делене в Европа достигат до американските учени, Айнщайн е принуден да пише до президента Франклин Рузвелт, предупреждавайки го за опасността. Той успява да убеди Рузвелт, че САЩ трябва да се опитат да разработят атомна бомба преди Германия. В резултат на това през 1942 г. Рузвелт упълномощава Проекта „Манхатън“ да започне изследвания за създаване на ядрени оръжия. В резултат на това през 1945 г. Съединените щати стават първата ядрена сила в света.
Въпреки, че Айнщайн не участва пряко в Проекта Манхатън, той е един от редицата европейски учени, които емигрират в САЩ през 30-те и 40-те години и много от които помагат за разработването на атомната бомба. Физици и химици като Ханс Бете от Германия, Феликс Блох от Швейцария и италианците Енрико Ферми и Бруно Роси, заедно с други учени от Русия, Унгария, Полша и Австрия - всички те работят по проекта Манхатън.
Среща относно проекта за 184-инчов циклотрон, проведена в Калифорнийския университет, Бъркли, на 29 март 1940 г. Отляво надясно: Ърнест Лорънс, Артър Холи Комптън, Ванивар Буш, Джеймс Брайънт Конант, Карл Тейлър Комптън и Алфред Лий Лумис.
Цялата статия, заедно с цялата поредица, можете да прочетете от тук - https://kupinauka.com/product/naukata-xx-vek
Щрафбат 2.0. Джуджето ги върна в 1942.
