Петър_Пейчев

Имали нещо по идилично от дрипав селянин седнал в потрошена каруца, за когото народа казва: "Цървулан в каруца"? Това обаче лингвистично доказва древноримския произход на българите, защото и цървул и каруца са латински думи. Според лингвистите от какви народи произхожда малко шашавия народ, от който е останал един надпис: "Во время ланча риелтор смотрел пенальти на смартфоне"? Относно съборите. Съборите са няколко, ще ги пусна по-късно, но така или иначе в ЛИБИ и ГИбИ ги има, техните решения изцяло кореспондират с други документи на които можем да вярваме - писма на папи до свои хора, пак там, и от тях, в съвкупност, може да се заключи, че езика говорен в областите, където Методий е бил първо епископ, а след това архиепископ, не е бил еднакъв с този, говарен от него и на който били преведени църковните книги. Дори там, където използването на склавински се забранява, тази забрана се отнася само за "божествените служби, светите тайнства и литургиите", но се разрешава проповедтта, почти навсякъде с уговорката, че може да проповядва този, който знае склавински. Нещо повече, папата поощрява проповядването на склавински и едва ли е бил душманин на склавините. Тук е най-кратко и ясно, долу и на следващата страница: http://macedonia.kroraina.com/libi/2/gal/2_292.html Малко е вероятно папата да е упътвал немските духовници да учат склавински за да проповядват на него, очевидно той разрешава на склавинскито духовенство да проповядва на езика на който са направени преводите, но само ако го знае. За това "знание на езика" се говори на много места, което изключва пълната или голямата близост на българския и местният склавински.

В Църквата винаги е имало строг ред при ръкополагането на епископи и никога в една и съща епископия не може да има двама епископи. Епископите по земите, където е служил Методий са към Рим и точно затова споровете между немските епископи и Методий са се решавали от Рим. Не приемам като достоверни т.нар. Легенди или жития, извън тези им части, които се потвърждават от други източници. Църквата не обръща особено внимание на историческата достоверност, а на духовната същност. Безспорно, че Методий е бил епископ, назначен от папата, той е обявил на народа, че брат му, Кирил, е превел Евангелието и Псалтира на "склавински" и всички чакат момента в който той ще ги донесе. Между другото повечето казват, че Кирил е изобретил склавинските букви, но мисля, че на поне едно място за това набеждават Методий. Казано е, че и Методий превежда усилено от латински, но няма и намек за някакви пратеничества на склавински князе до Константинопол, от където да им изпратят учители на техен език. Между другото спорът на братята с триезичниците е във Венеция, по това време част от Византийската империя и византийски екзархат, но там нямали най-малка представа за някакво официално разрешение на императора да се създава склавинска азбука. Гърците по скоро ще се обрежат и сложат фесове, но няма да разрешат служба на друг език, те недоволстват дори от това, че се служи на латински и с голяма доза сигрност може да се приеме, че те нямат нищо общо със създаването на азбуката и превода на Евангелието и Псалтира, направени по молба на Методий. Не знам за лингвистите в този форум, аз съм юрист и работя само с доказателства и в тяхната съвкупност, и за добро или лошо отдавна съм сложил лингвистиката до генетиката, като нещо несъвместимо с историята. Да не забравяме все пак, че 100 милиона умряха в двете световни и десетина други войни заради един изпаднал сръбски даскал, правил се на лингвист. В този този смисъл най-достоверните сведения, свързани с Методий и събитията около него са съобщенията на два църковни събора, може и един или три, сега не ми се проверява, където са приети цитираните в предишния пост решения, сочещи ясно, че в края на 9 век и 30 години на 10 век езика на който превеждали братята бая се е различавал от този на моравските и панонски склавини, които заради не безпроблемното му разбиране рискували безсмъртните си души.

Никога не е имало спор, че след приемане на християнството българите са славяни. Това е написано от Черноризец Хръбър и Константин Преславски вероятно във връзка с Преславския църковен събор през 893 г. Терминът славяни или словѣни е религиозен и означава последователи на ипостасното Слово, Иисус Христос. Той се отнася за всички народи и племена на България, приели християнството, начело с прото или прабългарите, име дадено за да се отличават българските племена от образувания през Х век и по-късно български народ, а по-точно нация. Славяни стават и склавините, които макар и по-бавно от протобългарите и при съпротива на някой места, приемат християнството. Славянин е използван като етнически термин, отнасящ се за народите на югоизточна Европа, където в миналото са живели склавини, в края на 15 век, и след затишие от два века става основа на политическата доктрина панславизъм, а по-късно, в ХIХ и ХХ век термина става и езиков, представители на една езикова група. Относно езика. Историята познава няколко изкуствени езика, възникнали при наличието на обстоятеелства за това - койне, лингва франка, изкуствения опит с есперанто, Евлия Челеби пише за новия език на юруците, който за 250-300 години живот след гърци и българи станал трудно разбираем за представителите на сродните им племена от Анадола, но не и особено разбираем за християните. Тук се каза, че няколкото останали от хуните думи били славянски, т.е. склавински. Прикс обаче пише обратното, не хуните учели езика на местните скити, а скитите хунския и тези думи не са склавински, а хунски. От идването на хуните, през Аварския хаганат, до Кирил и Методи са минали над 500 години, период достатъчно дълъг за да се създаде нов международен, по-точно между племенен език, разпространен на териториите на хунската държава и хаганата. От наличните данни, крайно оскъдни, можем да предположим с голяма доза сигурност, че този език не е бил протобългарски, но със сигурност българите са го говорили. Дали това е бил преобладаващо хунски, аварски, старият език на склавините, не знаем и никога няма да разберем, но че това е смесен език може да се твърди със сигурност. Това, което знаем със сигурност за делото на Кирил и Методи е, че Методи е бил епископ на римската църква сред склавините и е използвал в литургията и проповедите преводи направени от Кирил от гръцки на "склавински", а самият той превеждал от латински на склавински. Какъв е бил този "склавински" език и идентичен ли е бил с българския? Имаме безспорни доказателства, че склавините в Панония и Моравия разбирали сравнително добре езика на който превеждали братята, но за тях това не бил майчин език, защото не разбирали точно всичко на него. това станало и причина този език да се забрани за използване в литургии, но да е разрешен за проповед. Това доказва тезата за наличието на общ междуплеменен език в Аварския хаганат, който или имал различия в различните райони, според основното население, или говорения в България език се е отдалечил от него за периода от над 200 години съществуване на българската държава, която знаем е била със строго охранявани граници.