Иванко Тертер
-
Брой отговори
2549 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
2
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
Отговори публикувано от Иванко Тертер
-
-
По тези места са създадени Влахия Голяма и Влахия Малка около 13в.да речем от тези Блахи (Влахи).Но там сега говорят стар латински и хората казват , че това е тяхната родина и езикът им е на 2000 г.Къде са отишли тези Блахи и откъде са дошли тези Армъни в Тесалия и Пинд?
Posted 27 November 2008 - 04:50 PM
“...Имайки предвид едната съставка от румънската нация /средновековната българска - валахи/, съм склонен да приема наличието на древнороманска втора съставка - "аромуни". Аромуни или наречени от българите /влахите/ - "куцовлахи". Може би защото на тях, за разлика от първите /влахите, българи/, им куца езика и произхода откъм влахите /българите/, а са нещо заварено романизирано през годините на римско владичество...?” - пост 1, стр. 1
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550&st=0&p=39382&#entry39382
-
http://nauka.bg/forum/lofiversion/index.php?t3946.html - Шишмановото царство 1393-1689 г.
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;mode=linear - БИНБЕЛОВИЯ РОД, праотците на Стефан Караджата
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4108 - Воеводата Радич, истината за "първия хайдутин"
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4066 - Вълчан войвода, реален исторически живот и дейност
в тези теми са посочвани.
обобщено : източници указвани в учебници по история, исторически книги, биографични книги, краеведски изследвания, като в общи линии горепосочените лица са възприети и пресъздадени в историографията ни.
Тук даже не засягам повечето български боляри отвъд Дунава - Велики воеводи, Велики логотети, жупани, столници и т.н. Те са друга, макар и обвързана, тема!
Проф. Николай Овчаров: Изключителни са резултатите от проучванията в двора на църквата „Св.Св. Петър и Павел” в Търново
20 юни 2010 | 21:37 / Агенция "Фокус" / Култура
http://www.focus-news.net/?id=n1409655
София. С археологическите проучвания в двора на църквата „Св.Св. Петър и Павел” в Търново се вижда блясъка на българската аристокрация и на богатото търновско гражданство от периода на Османското робство. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” проф. Николай Овчаров в интервю по повод началото на археологическото лято. Проучванията на църквата „Св.Св. Петър и Павел” продължават вече три седмици и ще приключат в началото на месец юли. Проучванията се осъществяват изцяло с финансирането на Община Велико Търново. „В рамките на тези три изминали седмици ние вече имаме изключителни резултати в този най-голям манастир на Второто Българско царство - патриаршески манастир, създаден в началото на 13 век от цар Калоян за неговия примас Василий – главата на Българската цъква след признаването й от Римската църква. През 1393 -1394 г. в него служи и патриарх Евтимий, след като Търново е превзет от османските турци. А после чак до 19 век този манастир е център на Търновката митрополия. Така че, ние наистина можеше да очакваме уникални материали. Като на всяко свято и престижно място, там са се погребвали най-богатите хора и то не само през 13-14 век , но чак до 19 век, така че ние виждаме цялата история на България. Откриваме стотици златни и сребърни накити в гробовете, различни видове част от облеклото и много други неща. Намираме и други находки като части от ръкописни книги. Монетите са хиляди, вече и аз не мога да ги преброя колко са. През последните три години имаме разкрити може би повече от двеста гроба”, каза проф. Овчаров.
Весела БАРЪМОВА
-
Кога България е окончателно завзета от турците? 1396? 1422?, след 1453, 1480 г?
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5396&st=0
Шишмановото царство 1393-1689 г. има ли данни за наличието на тази теза или не
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3945
Етапи от завоюването на българските земи от османците Според една карта от 1830 г
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9299
Български боляри в периода ХV-ХІХ век
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5712
Независимия български владетел Шишман Фружин 1454 г- ?
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8564
Османското владичество - митове и реалности на някои аспекти Къде е границата между истината и мит или пропаганда
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7411&mode=linearplus
-
според мен:
"Одесос" и "Варна" са взаимозаменяеми имена за морския град /Аналог: "Константинопол"-"Стамбул"-"Цариград" - това не са три града, а един град с три известни имена, в зависимост от източника и терминологията му/. "Одесос" е името за града известно при римляните, "Варна" е името на града известно при българите. При българите водния ръкав/ реката около града получава името на града и е известна като река "Варна". Или обратно. От името на реката - започва да се нарича и града. Това не е от особено значение. Следователно дали "Варна" е име на града или име на реката/ водния ръкав, следва да се изследва в замисимост от източника. При назоваване на "Варна" и "Одесос", като са дадени за различни неща в един пасаж, следва да се приема, че едното "Варна" е за реката/ воден ръкав, а другото до което "е близо" е града "Одесос". При назоваване само на едното от имената и от контекста на текста, следва да се приема, че се отнася за "Варна", като име на град/ населено място. Формулата е тази.
-
"... /езерото/ Варна близо до /град/ Одесос..."
Дошли са до водния ръкав с име "Варна", който е близо до "Одесос", което показва, че не са навлезли в "Одесос", а са заели само околностите му западно от него и от двете страни на водния ръкав "Варна" /индо-европейско название, свързано с жречеството и кастите в древна северна Индия/.
...
"до така наречената Марица близо до Пловдив"
"до така наречената Тунджа близо до Ямбол"
"до така наречената Арда близо до Кърджали"
-
Иванко, а къде е избягал злополучният "кампаган"- в езерото Варна близо до града Одесос ли????????
И как си представяш хората на Аспарух да не влязат в Одесос?
Откъде накъде "кампаганос" ще е далдисал в езерото /река/ Варна при бягството?? Защо хората на Аспарух да е трябвало да влизат в град Одесос? Много интерсно ми стана, дай да направим отделна тема...
-
"... /езерото/ Варна близо до /град/ Одесос..."
Дошли са до водния ръкав с име "Варна", който е близо до "Одесос", което показва, че не са навлезли в "Одесос", а са заели само околностите му западно от него и от двете страни на водния ръкав "Варна" /индо-европейско название, свързано с жречеството и кастите в древна северна Индия/.
...
"до така наречената Марица близо до Пловдив"
"до така наречената Тунджа близо до Ямбол"
"до така наречената Арда близо до Кърджали"
...
Обаче доста се отклонихте от темата...
-
Добре, но имам въпроси:
1)Как така са преминали през толкова земи без проблеми от Средна Азия до Пинд и Грамос ?
2)Защо говорят латински,нима са си зарязали езика и кога? 3) 1173г.?! Анна Комнина пише за тях по-рано и то други неща? Кое е вярно?
1/ Задължително ли е трябвало да има проблеми при преселвания на населения - в тази епоха, а и в момента /за преселванията има достатъчно източници тук, по темата, вкл. в пост 1 на стр.1/ ?!
2/ Кой говорил латински език в 1173 г. и да е бил споменат в източника на равин Бенхамин от Тудела? Кой говори латински език и да е споменат от Анна Комнина? Кой е говорил латински език в тази и по-ранната епоха - "романите" /romanus/ или "блахите" /valachus/?
В кой средновековен източник за първи път се споменава, ако е споменато някога въобще, че "блахите/ волахи" са латиноезичен /"latinum"/ народ, а не "блахоезичен/ valachico" - чиито диалекти са руския език /рутеника лингва/ и сръбския /сервиана лингва/?
-
1
-
-
От камбанарията на днешния ден и събрана информация бих поставил по-точно име на темата, а именно:
"Първата "монета романещи" е на цар Йоан Александър Български със синът му Михаил Асен" /с конткрамарка на техния воевода, племенник и братовчед Влайко/.
Извинявам се отново "подведох" форума по отношение на заглавието.
-
Сега забелязвам, че е дадена монета с защриховки върху щит, но тя е на български език и по българска "концесия". Мислех, че става въпрос за някои от монетите или "монетите" на Владислав Влайко /дадени в същата връзка в моите източници/ с защриховка, но на латински език - унгарска "концесия", в качеството му на воевода на южните унгарски владения в Трансилвания - Алмуш и Фагараш.
-
иванко, за тези монети приписвани на ВЛАДИСЛАВ, Влайку Vlaicu I (1364 - 1377)
е изразено сериозно съмнение в датировката им.Според коментар от ето този румънски адрес
http://romaniancoins.org/vlaicuducat.html
защриховката която е налична на две от лентите на щита е способ за изобразяване на цвят и е възникнал не по рано 16 век и е изключено това да са монети от 14 век. На щита са изобразени четири ленти две от които са защриховани и това представлява цвят .В средновековните карти представлява или дълбочина и височина и е възникнало като технически способ в 15-16 век,дори за картите на хартия.
Интересно е, че тези дадени във връзката ти унгарски монети /или "влахски" под унгарска концесия за сечене/ приписвани на Владислав Влайко, може да не са от него. Наистина последното е доста по-вероятно, да са по-късни емисии и на друг български воевода.
-
... Накрая ще излезе, че уелсците и италианците са българи, значи.
Не бе, не, румънци са
Ама от тези преди 1861 г. 
-
..."...ДОЙНДУ ОТ ОНОГРЕ РАДЕ ВОЙО..." от надписа на кръста в Балчик? ..
Не разбра ли че кръста е влашки ...
Да де Живко, влашки е, сиреч по другому казано български... и си пише на блахико, разбрахме го вече.
-
Колегите ти обясниха какъв е точно етимологичния произход на славянин (от слово, тоест "говореЩ"), ама ти не та не!
Това сме го пропуснали... и кога са го обяснили?
В смисъл, че в римските източници, летописи /какъвто е и изследвания авторов/ и законници под "склавус" /сервус/ не се било имало предвид социалната категория зависимо население или както самият автор изрично ги нарича "роби", а ми било за "образовани хора, говореЩи", което авторът явно не знаел... Обратно обаче, наистина във вътрешните български източници се използва терминът "словЕне", който е означение за хората "словеЩи Бога" на родния си български език, наричан от Папството "блахико" /valachico lingia или idioma/, но на това римо-католическите източнци, гарантирано, не обръщат внимание. Всеки с терминологията и значението на думите си.
-
Езичеството на власите през XII век
През 1173 г. средновековният наварски приключенец Бенджамин от Тудела,по време на неговия дълъг път от Испания до Свещените Земи, минава през Италия и Гърция. Когато пристига в гръцкия град Цеитун (Ламия) той забелязва:
„Тук започват земите на Велика Влахия.Жителите се наричат влахи (власи).Със скоростта на елени, те се спускат към Византийската Империя за да убиват и плячкосват.Никой не може да ги атакува по време на война, нито пък крал или император да наложи властта си над тях.Те не живеят с християнските традиции и наричат себе си с еврейски имена,поради тази причина някои казват,че те са евреи и одират християните вместо да ги убиват ,както правят и с гърците.”
забележка: "раввин Вениямин из Туделы" - авантюриста Бенжамин по съвместителство е и "равин", т.е. висш еврейски духовен сановник.
http://oceanospotamos.wordpress.com/page/2/
“Происхождение македорумын” Теодора Капидана и Константина Нои
Этнологическое издательство, Бухарест 2008
Какво може да се извлече от източника от 1173 г. :
1/ Тези конкретни "влахи" се спускат /от планините/ да грабят във "Византийската империя" /очевидна преводаческа късна намеса на името на "Романия"/.
2/ Тези конкретни "влахи" не живеят с християнските традиции.
3/ Тези конкретни "влахи" наричат себе си с еврейски имена.
4/ Тези конкретни "влахи" са наричани от някои - "евреи".
5/ Тези конкретни "влахи" одират християните вместо да ги убиват, както правят и с гърците.
Откъде са се пръкнали тези конкретни "влахи":
Очевидно е, че тези конкретни "влахи" нямат държавностна традиция, а живеят на племенна или родова основа. Те са езичници-нехристияни и с наченки на евреизация по отношение на вярата, но останала недовършена /еврейството е възприето само до именната система/. Занимават се с грабежи, вероятно и с номадски дейности като овчарлък.
Повече от ясно е, че конкретно тези "влахи" са дошли /преселени/ от областта "Влахия/ Блахия" при Поволжието и Средна Азия. Поради това езичеството и липсата на християнски традиции е логично. То показва, че са нови преселници, вероятно след падането в ХІ век на България под властта на Константинопол. Полуеврейството им, а за някои пълното им такова, е по линия на официалната религия в Хазарския каганат. Разбира се, при тях е само на повърхностно ниво. Все пак това показва, че същите са дошли именно от пределите на хазарите. Имаме работа с поеврейчени "печенеги" /баджанаци/ или "кумани", възможно същите които са наричани "Мавро Влахи/ Черни Блахи/ Черни Кумани/ Черни Българи".
-
На територията на тогавашна България са намерени монети на Петър І. По отношение на него въпросът е снет. Остава за бъдещи проучвания въпроса за намирането или ненамирането на монети на Симеон или негови предшественици от територията на тогавашна България.
-
Монетите на киевските князе и монетите на българския цар Петър I
д-р Асен Чилингиров
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8408&st=0&p=84303&#entry84303
за пореден път давам изследването на А. Чилингиров, макар че глишев отново ще го финтира и подмине като "малка гара", убиваща скоростта на тежката композиция представляваща закостенелите догми /предимно внесени от външни школи/ в българската историография.
"През Х в. в Сувар и Болгар се осъществява собствено сечене на монети на Волжка България. Вероятно, тези неголеми емисии преследвали престижни, политически цели".
Паричното обръщение в Средното и Долното Поволжие и Приуралие в Средните векове.
Само не ми казвайте, че за разлика от Волжкобългарските владетели, Дунавскобългарските владетели - поне от Симеон и Петър І нататък - са нямали политически цели и не са "загрявали" за възможността за собствено монетосечене!
-
Да, Йоан Асен ІІ е сякъл поредните /а не първите/ български средновековни владетелски монети. Засега е конкретно и обосновано установено монетосеченето от цар Петър І /928-968 г./, за което фундаментален принос има Асен Чилингиров. С времето изследванията трябва да продължат и може да се стигне до по-долна граница евентуално.
-
Популяризирах статията на Г.Литаврин относно името "влахи" в изворите /тя стана изворова основа на темата ми "Терминът Влахи /Българи..."/, но не бих сторил същото за проучванията му върху Константин Багрянородни, дадени в горната връзка. Най-малко поради това, че той използва масово новия технически-политико-научен термин "славяни" и "славянство", като народностен, а това в труда на Константин Багрянородни не е така. Даже изрично същият е подчертал в труда си, сякаш е предвиждал грешки в тълкуванията му, че "сервус" /"склавус"/ е "роб, бедняк" и оттам обувката на бедняците била наричана "сърбул /или цървул/" - в този смисъл е социален термин по римското право, а не народностен. Именно поради това разминаване, както и евентуални други между автора /Багрянородни/ и изучаващия го /Литаврин/, горната връзка /за Литаврин/ трябва да се чете с едно наум, а още по-добре всеки да си чете в оригинал "Об управлении империей" и да мисли със собствената си глава.
-
С какво могат да си бъдат полезни една на друга темите за проблема "патрия Оногура" и за проблема в пасажа "...ДОЙНДУ ОТ ОНОГРЕ РАДЕ ВОЙО..." от надписа на кръста в Балчик?
-
Вярно е, че тези българи са част от сръбската история, но в степен в каквато са част техните последователи Иван Кулин и племенникът му Еремия Българов, на Ильо Марков и др. Смятам оттук всеки сам може да си изчисли степента им за сръбската и българската история.
-
В териториите на средновековното царство България османците използват следните два заварени института:
"Войник" /осм. Войнук/ - войнишки институт;
"Съдия" /осм. Къдия/ - съдийски институт;
в турския език "войник" е "Asker"
в турския език "съдия/ къдия" е "Hâkim (hukuk)"
КГ125, мисълта ти е, че в завладяните територии на средновековното царство България не е имало в периода ХV-ХVІІІ в. "войнишки /войнушки/" и "съдийски /къдийски/" институти, ли?!
-
И все пак, какво правят БЪЛГАРСКИ МОНЕТИ С КОНТКРАМАРКИ в секция за монетите на Владислав Влайко от "монети романещи"?!
GROŞI BULGĂREŞTI CONTRAMARCAŢI
Av. Contramarcă cu scut despicat: I 2 grinzi, II plin.
Av. anepigraf
Rv. anepigraf
AR, ?mm, ? g
MBR -
Publicaţi de Dr. G. Severeanu, Contribuţiuni la studiul începuturilor numismaticei Ţării-Româneşti, în BSNR, anul XII, No. 25, iulie-octomvrie 1915.
ref: TRA0a0001
Av. anepigraf
Rv. anepigraf
AR, ?mm, ? g
MBR -
Publicaţi de Dr. G. Severeanu, Contribuţiuni la studiul începuturilor numismaticei Ţării-Româneşti, în BSNR, anul XII, No. 25, iulie-octomvrie 1915.
ref: TRA0a0002
"Монети романещи":
http://monederomanesti.cimec.ro/vladislav1.htm
Ето отговора:
"...
Втори тип: лицева страна- Христос изправен в цял ръст, благославя с две ръце; обратна страна- Иван Александър и синът му Михаил Асен държат заедно знаме. Това е най-често откриваната в археологическите находки българска средновековна монета. Среща се в много варианти. Имената на двамата съцаре са изписани чрез монограми. Върху някой монети личат контрамарки на влашкия войвода Владислав I Влайку. Този владетел не е сякъл собствени монети. Ползвал е асприте на цар Иван Александър, правейки ги "свои" чрез поставяне на знак върху тях."
Старобългарски монети
превод на английски:
"...Second type: Frontage - Christ upright in full-length, blessing with two hands; reverse - Ivan Alexander and his son Micheal Asen together holding a flag. That is the most common Medieval Bulgarian coin which is often discovered during archaeological excavations. The names of the two co-Emperors are written in monograms. On some of the coins there are marks of the Wallachian Prince Vladislav I. That ruler did not mint his own coins and used the coinage of his suzerain Ivan Alexander, adding his signs."
http://en.wikipedia.org/wiki/Medieval_Bulgarian_coins
Medieval Bulgarian coins
много подробна информация по темата тук:
http://www.orthodoxcoins.com/bul/index.php?l=bg&s=7&t=30
за монетите на Йоан Александър, 1331 - 1371 г. - средновековни монети.
Владислав Влайко не е сякъл собствени монети /или не е искал или не е могъл легално да добие това право/, а е ползвал асприте на царя си Йоан Александър Български, като само е поставял личния си знак. Поради тази причина монетите на Йоан Александър и България се намират в секцията, като "първи" от "монети романещи"! Сиреч първите т.нар. "монети романещи" са български поредни монети на пореден български владетел, в случая Йоан Александър с контрамарка на племенника му и български първенец /"принцепс"/ и воевода Владислав Влайко, слагани за престиж и показване на високия му ранг в държавата на царя му - издател на монетите.
-
В общи линии в периода ІV-поне ХVІІ век е имало консенсус по въпроса за първия опит на Константин да построи Константивоия град-столица западно от Девненското море /т.е. сега Варненски залив/ и това е било е всеизвестно /"известния" според Комароми град, покрай чиито руини е минал и го описва/. Явно в периода след ХVІІІ век е започнало да се дава на "заето" по въпроса...
Молдовска летопис
in Средновековна история
Публикува
годините "6965-6994" приблизително съответстват на годините "1457-1499" от Р.Хр.
http://www.vostlit.info/Texts/rus3/Mold-Pol.let/text.phtml?id=952
Молдавско-польская летопись 1352—1564 гг. известна в двух списках и одной копии второй половины XVIII в.
Основной — список (наиболее ранний и исправный) Варшавский — сохранился в сборнике смешанного содержания (ПНР, Варшава, Национальная библиотека, Отдел рукописей, № 3080), написанного на польском языке XVI в.; Молдавско-польская летопись датирована 28 октября 1566 г., в 1°, на 57 лл. Переплет — мягкий, пергаментный. Состав рукописи:
Лл. 1—47 — Записки янычара.
Лл. 48—54 — Молдавско-польская летопись от Драгоша до Александра Лапушняну (1352—1564 гг.).
Лл. 54 об.—57 — Фрагмент повести о валашском господаре Владе Цепеше (Дракуле) 58. Для вариантов привлекается Краковский список (ПНР, Краковский городской архив, ф. Русецких, № 26; обозначение — К), написанный на польском языке в начале XVII в., в 1°, на 189 лл., включая чистые листы (лл. 1—2, 145—189). Переплет — мягкий, пергаментный. Состав рукописи:
Лл. 3—122 — Записки янычара. Лл. 122—139 — Молдавско-польская летопись 1352—1564 гг.
Лл. 140—144 — Записи о штурме г. Сегета в 1566 г., мелкие заметки и сведения из Львова 59.
http://www.vostlit.info/Texts/rus3/Mold-Nem.let/text.phtml?id=951
Молдавско-немецкая летопись 1457—1499 гг. сохранилась в одном списке (ФРГ, Мюнхен, Государственная библиотека. Отдел рукописей. Фонд латинских рукописей, № 952), написанном на средневековом немецком языке (начала XVI в.), в 4°, на 12 лл. Переплет — мягкий, кожаный. Водяные знаки — гербовый щит, голова быка — имеют приблизительные аналогии у Ш. М. Брике 14. Молдавско-немецкая летопись датирована 28 апреля 1502 г.
Состав рукописи:
Лл. 1—286 — отсутствуют, изъяты. Лл. 287—298 — Молдавско-немецкая летопись от начала правления Стефана Великого (1457 г.) до вторжения турецких войск (в феврале 1499 г.) в пределы Молдавии и Польши 15.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0
Летописи Молдавского княжества
Материал из Википедии — свободной энциклопедии