Иванко Тертер

Иванко, защо Балчо трябва да е производно на Вълчо? Защото б-в, все тая, и, щом има и ч някъде по-нататък в думата, и айде готово...

Б и В не са взаимозаменяеми, само защото гръцката буква бета е почнала в един момент да се чете вита. Ама и след това гърците продължават да си имат звук б, просто го бележат по друг начин - с μπ. Както в нашия случай.

И именно поради това са едно и също име. Но ако може да отговориш на въпроса за това как се пише Балчо на гръцки и разликата на имената Балчо и Балико в гръцко изписване, по отношение първата буква :!!!:

Апропо, "Балик" въобще не е сигурно да е точно име на карвунския владетел /а не да речем титла или първа дума - част от титулатурата му/, но това е друга тема. Все пак лингвистичните пируети може да си вървят, не пречи.

glishev, в какво състояние и граници приема държавата Михаил ІІІ Шишман за да се изведе извод че "се проваля", а с него и държавата? И то при положение, че връща от Свещената римска империя /респ. в частност от Унгария/ значителна част от отвъддунавските земи и води външни военни кампании по южно и западно направление за присъединяване на изгубените след средата на ХІІІв. земи? Или да си беше "пасувал", къде бил тръгнал да осбождава земи загубени отпреди петдесетина години земи и народ /айде "данъкоплатци"/? Един вид де е тръгнал и Сигизмунд в 1396 г. да "освобождава" християнски земи, като след катострафота в Никопол усложнил до крайност съдбата на държавността си /СРИ/ и открил южните й земи за османските атаки. Като знай, че ще катастрофира, да беше чакал на "теферич" и той, да му дойдат османците от юг на "гюме" направо в Буда и там да му мисли какво да прави.

Ако Кантакузин беше изписал името Βαλικας, разбирам да го прочетеш с начално в-

Само че е изписано Μπαλικας, което буквосъчетание е специално въведено от гърците за означение на звука б, след като бетата (В) преминава във вита.

Извинявай, но не разбрах нещо. Името Балчо /производно на Вълчо, Велчо-Белчо, Велко/ продължаващо да се използва и сега, как ще се изпише на гръцки? По-различно ли ще е от изписването на "Балико" или "Баликас"? И с какво се променят нещата с тази нова информация от теб?

"Балик-ас" на гръцки език или по другому прочетено "Велик-ас".

Балик - Велик - Велико - Велко - Велкан - Вълкан - Вълчан и т.н. и т.н., което име продължава да се използва и до ден днешен във всичките му възможни форми.

Отделно Мачей Меховски /ако не се лъжа, има тема на форума, http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6710 / в "Трактат за двете Сарматии" /1517г./ посочва, че титлата "Улу-кхан" /Влукан/ означава "Велик кхан" в държавностната традиция на народите от Средна Азия, т.е. и при "влахите" /иллак/ефляк/ дошли на Балканите /"Влуканите"/ след ХІ-ХІІ век, известни и под името "кумани".

В този смисъл името е също така и "румънско", както и "македонско".

Едва ли е вярна тази авторова мисъл.

И без да е бил "мечтател" Михаил ІІІ Шишман с встъпването му на престола е станал император /цар/ - титла която притежават неговите предшественици и ще притежават неговите приемници до първата четвърт на ХV век. Затова едва ли ще е искал и "мечтаел" да му се признае нещо от някой, което си го е имал признато от векове.

Сега - за границите: "българска империя от р. Дунав до Цариград и от Охрид до Черно море...". Каква разумна причина може да намери Михаил ІІІ Шишман да прави нещо в тези рамки, като неговите лични земи и рода е в северната половина на империя България - между Дунав и Карпатите. Откъде накъде ще прави нещо от южната половина на държавата си, а ще се откаже с лека ръка от северната си половина, където са му личните родови земи, а на това отгоре и води неистови битки с унгарците, за да брани имотите си, тези на рода му и северната граница и северната половина на империята си.

Защото и в латинския, и в българския текст държавата е наречена Walachia, съответно земя оуггровлахииска. Историята на документа е следната. Жителите на Брашов/Кронщад превеждат на латински една грамота на Мирчо и отиват при воеводата Дан да я потвърди и поднови. Под латинския текст те пишат бележка, пак на латински, че грамотата се потвърждава и допълва от Дан според изписаната по-долу "българска грамота". Под тази бележка Дан им написва потвърждение и допълнение към Мирчовата грамота: "Азъ Іѡ Дан, великыи воевода и господинъ вь всеи земи оуггровлахїискои и запланинскым странам, Амлашѹ и Фаграшѹ херцег, благопроизволи господство ми своим благим произволенїемъ, и не посрамих ни попрах, нѫ паче потвръдих и понових съи хрисовоул прѣродїтелѣ господства ми и с(ве)топочившааго Іѡана Мирча воеводѫ", и т.н.

Имаш ли текста на грамотата или възможност да дадеш някаква връзка към разработки във връзка с изучаването й.

Litterae sermone bolgarico scriptae са упоменати в кронщадски документ във връзка с изплащане на възнаграждение на българин, когото са използвали като преводач на грамоти.

Как се превежда "Litterae sermone bolgarico scriptae", изхождайки от това че се визира българин-преводач. Превода един ли е или има възможни варианти и вариации? Напр: "... ... български преводач", а не "... ... български език"?

"Българска грамота" значи тъкмо на български език. Другаде грамотите са наричани "litterae sermone bolgarico scriptae".

1. Защо "българска грамота" да касае именно езика, а не името на държавността откъдето се издава? В смисъл полските крале когато издават грамоти, искаш да кажеш, че няма надписи "Полония карта" /полска грамота/ или от императорите - "Грамота на Свещената римскаи империя", а има само надписи "латинска грамота"?

2. Какъв е източника - папски или от италианските градове републики и от кое време?

3. "litterae sermone bolgarico scriptae" - това е външна католико-латинска приписка за входящ документ или е част от изходящия документ на българската канцелария, т.нар. апостил?

Оригиналът, разбира се, е на чист български - "lingua bulgarica", както казват латински източници от онова време.

Може ли някакви източници за "lingua bulgarica" както казват "латинските източници от онова време". Приписки и др. такива актове от католическите - латински канцеларии за "lingua bulgarica"!?

"Българска грамота" от Дан /1431г./ означава, че е грамота на България, чийто воеводата е издателят Дан. Не касае наименованието на езика.

Езикът със сигурност не е наричан от католическите-латински канцеларии - "на робите" /sclaven ili servus/, тъй като наричания така много по-късно в лат. папски източници език е топонимен /остатъчна римска топонимия/ наред с други такива /напр: "рутеника"/ и е диалект-форма на основния език, чийто носители са българите и е официален в държавите им.

Так как се е наричал този език в католическата папска латинска доктрина и документи, да речем за периода с горна граница времето на образуване на "нациите", ХVІІІ-нач. ХІХ в., и има ли запазенви свидетелства за това?!

преди да заиграваме с други лингвистични гимнастики, може ли да се даде точната форма на надписа на името в съответните стари източници или източник, от който се черпи информацията за него!/и от какъв езиков произход е източника/

Наивно, руснаците унищожавали извори. Просто невярно и тенденциозно.

Наистина някакви стойностни татарски извори от средните векове няма, освен шерчжерета - родови спъсъци. Руснаците са народ ценящ историческата наука.

А Фархатчо е откачен пантюркист. А като луд човек, за него не е проблем да седне и напиша такава жалка небивалица! Научете се да работите с извори!

Преди време ти казах да помислиш, дали не си под влиянието пантюркистките татаристки кръгове и оттам да го пренасяш /може и неумишшлено/ на родна почва. Може ли да е аргумент това, че татаристите го отхвърляли или приемали? Джагфар тирихы е смъртната присъда на прокламирания на държавно ниво в Казан и Скопие "татаризъм". Много ясно, че измислените научни кръгове в тези академии рипат срещу всеки нов извор, който имв мъти и без друго мътната вода. Не прави от Нурутдинов най-велик историк в новото време, който е съставил хронология, каквато никой досега не е правил, въпреки неистови опити и напъни. И то глобална-за историята на народи от Сибир до Франция и от Балтика до Африка, а не частична за Македония или Татарстан. И щом за такава глобална географска и времева историческа хронология има само толкова малко на брой и значение "грешки", по същество изсмукани от пръстите на пантюркистките татаристи, които методично цтираш, значи това очевидно е първокласен източник за история - при изследването на която задължително, ама задължително, трябва да засечеш с поне още 2-3 такива източника, по възможност другоезични и от съвременнци, преди да съставиш мнение за даден проблем.

Дам и на мен ми заприлича на чомбас.

Интересно е и ей това изображение (популярно и неведнъж помествано в средношколските учебници):

В нета се подвизава като "измъчвани гърци", но като нищо може да илюстрира измъчвани "християни" (или по-точно българи, зарад чомбасът).

Точно така е. Това са християни /"гърци", но от онези дето не знаят гръцкия език/ и имат свое еническо и езиково землище от Охрид до Азовско море и от Северните Карпати до Бяло море.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8335&view=findpost&p=82365

за гърците дето "не знаят гръцки език" виж:

ВЪВЕДЕНИЕ В “ГРЪЦКИЯ /- ROMANUM/ ПРОЕКТ” /кр. ХVІІІ – ср. ХІХ в./

ПРИМЕРИ ЗА РОЛЯТА НА БЪЛГАРИТЕ В ПРОЕКТА /кр. ХVІІІ- ср. ХІХ век/:

1. Варненските църкви по време на Руско-турската война от 1828-1829 г. в записките на Павел Должиков „Наблюдения русскаго офицера въ Варнҍ“, публикувани през 1829 г.

В унисон с темата, едно мнение от бойнаслава по случай парада на 9-ти в Москва. Диалогът се води м/у президентите на БЮРМ и Россия:

Много са жалки тия наследници коминтерновски и сталино-титоски.

Много интересна е и етимологията на град Балчик : една версия - за първи път през 14. век, кръстен на първият владетел на Добруджанското княжество Балик, друга версия - в основата му е думата "бал", означаваща "кал", "тиня".

Източник: "Книга за България", изд. "Хермес"

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8550&view=findpost&p=87857

Имената на два града по черноморието по Идриси Нуждая се от превод от арабски

Толкова ли не може да се разбере, без да се търси някаква чужда етимология, какво означава Balchik /- Балкхик, Балх/ик/?! Това е ако е "малка тиня" /"Балхик" - "ик" умалително/, то със сгурност "голямата тиня" /"Балх"/ ще е известния древен град в Средна Азия! Означава и "Балик" сиреч "Велик"!

Румънска топонимия няма. Има латинска топонимия и българска топонимия. Събери чарк не може да има. Всъщност има, но е латино-тюрска/куманска или българо-тюркска/куманска основа. Ако под това се разбира румънска топонимия, условно би било разбираемо, макар и не дотам коректно.

Шабла - какво да измислим за този топоним. Бил румънски ли? Ок-на българо-тюркска/куманска основа ли, свързано и с московското и волжко българско наречие. Добре, ето думата: САБЛЯ /С преминава и в Ш-САБЛЯ-ШАБЛА/. Изключително важен "артикул" при конните народи от поволжието и подунавието в този период. Превод трябва ли или тъй като не е на латино-тюркско/куманско наречие е разбираема и без адаптиране думата САБЯ! Могат още варианти да се дават, но смисъл има ли от това, като са само игри на думи, лингвистични гимнастики, които в историята са доста комични нерядко.

Какво ще кажете за топоними като Атряч, Джалда и пр. ... този плосък фалшификат - Джагфар-тарихи...

Това е бетонен аргумент. В източник на тюркски език да фигурират топоними с имена различни от вътрешно-българските /"балкански"/. Веднага противоречащите им с различна топонимия източници на латински, гръцки и арабски езици също в графата плоски фалшификати. Представяте ли си "Ичургубоила" го писали гърците "Сурсубула", латините говорят за някаква "Трансалпинум" вместо "Загора", арабите пък пишат за някакви "бурджан" и рядко или въобще не виждат "болгар"... А пък в тюркския език и източници "Междуречието" /Днепър-Днестър/ го наричат с името "Атилкесе, Атилкьош" /"тюрк. Атил"-река, "кьоше"-между или ъгъл/. Абсолютна световна фалшификация. Ако световната история се крепи на източници показващи такава налудничава топонмия - вълци я яли световната история.

виж тук има нещо по темата /изисква "java script" за четене/:

http://ia310802.us.archive.org//load_djvu_applet.php?file=3/items/periodicheskosp00unkngoog/periodicheskosp00unkngoog.djvu#

"Два санджака отъ източна Македония"

Периодическо списание на Българско книжовно дружество въ Средецъ под редакцията на В. Д. Стоянова, 1891 г., Средецъ.

Франция връща на Нова Зеландия отрязани човешки глави

EkipNews.bg

Днес, 8 Май 2010 19:29

(8) (0)

Френският парламент одобри връщането на Нова Зеландия на татуирани и мумифицирани глави на войни - маори, съобщи - "Ройтерс". Това става няколко века след като те са били донесени в Европа, за да бъдат показвани като екзотична чудатост. Решението е част от по-широкото усилие някои европейски музеи да върнат редки експонати, плячкосани от завоеватели и изследователи. Всичко се осъществява под натиска на различни общества из целия свят, искащи да получат останките от дедите си.

"От ритуален начин за отдаване на чест на мъртвите, мумифицирането на глави се е изродило в търговска практика вследствие на интереса от страна на европейски колекционери" - каза представилият проектозакона Анри Ранкур.

За първи път френският парламент разрешава връщане на специфични музейни обекти от тази категория и това се смята за успех на движенията за възстановяване на тела и антики на народите, от които произлизат. по принцип европейските музеи яростно се съпротивляват на този процес поради опасенията, че той може да доведе до отпътуване от колекциите им на безценни мумии.

Нова Зеландия се опитва да си върне маорските глави от 80-те години на миналия век. темата стана национален проблем във Франция през 2007 година, когато градският съвет на Руан гласува да върне главата, пазена в музея на града от 1875 година. Решението беше анулирано от Френското културно министерство с мотива, че не е от компетенцията на местната власт.

Новият закон бе гласуван почти единодушно и разрешава връщането на повече от дузина глави на маорите. Първо те ще бъдат доставено в музея "Те Папа" в Уелингтън, откъдето ще бъдат раздадени на различните племена за погребение. по традиция украсените с татуировки глави, знак за мощ и смелост, са излагани в племената за оказване на почит. Впоследствие търговията с тях разцъфтяла през 18 и 19. И сега стотици такива глави лежат в частни колекции в Европа и САЩ, заедно с други части от тела.

През 2002 година Франция върна и тялото на Саартджие Баартман, която е била доведена в Европа през 19 век и показвана като "Хутентотската Венера". Части от тялото й са били изложени в "Musee de l'Hommе" в Париж до 1974 година.

http://www.moreto.net/novini.php?n=84804

И като сме наясно, Париж е пострен върху лабиринтни коридори по стените на които са вградени милиони човешки черепи...

В мазето на Париж

Георги Милков

"Всеки ден хиляди туристи избират някое бистро в центъра на Париж, за да изпият своето кафе, придружено с пухкав кроасан или багета с омлет и чаша божоле, и после с нови сили да продължат по пътя си в изследване на безбройните забележителности на френската столица. Но колко от тези хора предполагат, че двайсетина метра под масата, на която са седнали, се крие една от най-впечатляващите реликви на този град?

Катакомбите – 270-километров лабиринт от подземни улици, обитаван от 7 милиона парижани

Берелефи, издълбани във варовиковата скала

Някои от преките долу са буквално претъпкани от граждани. Но трафикът е съвършено спокоен, защото... всички са мъртви. И то отдавна. Толкова отдавна, че вече никой не си спомня имената им. Тези, които са ги изравяли от гробовете и са подредили костите им в катакомбите, отдавна вече не са между живите. Техните синове и внуци също са мъртви. В катакомбите можеш да вървиш километри край стени от пищялни кости, декорирани с черепи, а зад тези зидове са нахвърляни купища човешки останки."

http://www.geo-bg.bg/p-teshestviya/v-mazeto-na-parizh

Добрата стара Европа, цивилизованата, офранцужена? Европейска цивилизация ли? Да, но като тази на добрия Добри Войников - криворазбрана цивилизация...

Хърватия е руско име

Хърватска е хърватско име

Хърватия не е руско име, нито руско произношение. Това е международно, вкл. българско такова. Да не отиваме още по-назад в историята, за да изследваме произхода на името. Кроват /Хорбат/ е не кой да е, а Кубрат /Хорив бат - име+титла/. С хърватите нямаме проблем, относно общия ни народностен ген, език и държавен произход.

Стенопис в черквата "Рождество Христово" в Арбанаси /ХVІІв./

Българско хоро

Една от жените стои настрана и само наблюдава българското хоро, което играят обикновените девойки.

За нея бях споменал вече тук, радвам че се даде повод да се подсетя и сложа снимка:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3492&view=findpost&p=27337

Тя не се е включила /макар да си личи, че много й се иска/, може би защото по високият й статус не го позволява. Приблизително по това време пътешественика Раймонд Любенау /1587 г./ констатира, че "Мнозина от родовете на старите владетели … се женят за овчарски дъщери”. Явно тайнствената важна особа от Арбанаси все още не е превъзмогнала психолгическата бариера, съборена на други места из България, издънките от стари благороднически родове да се вливат сред обикновените народни маси.

Облеклото й, в сравнение с играещите хорото девойки, също се отличава. Освен роклята, другото което бие на очи е модерната за тази епоха яка "фрисе"

http://fr.wikipedia.org/wiki/Fraise_%28costume%29

Fraise (costume)

Детайл от стенописа от Арбанаси с потрет на важната особа с яка "фрисе" /ХVІІ в./:

За сравнение детайл от портрет на съвременничката й Мария Медичи с яка "фрисе" /ХVІІ в./:

Османска гравюра от ХVІ в.

Събиране на момчета за кръвен данък /детайл от гравюрата пресъздаващ облеклото на християните/:

Стенопис от Захарий Зограф в Бачковски манастир /ХІХ в./:

материалите са от Учебник по история изд. 1993 г.

http://bazileus.eu/ Във всеки от неговите раздели Вие ще можете да научите нови факти за редица личности и събития, както и за архитектурните и писмени паметници от Българското средновековие. Надяваме се, че с постоянното му попълване този сайт ще се превърне в полезен източник на информация за една от най-важните епохи от родната ни история - епоха довела до оформянето ни като народ със своя уникална културна и държавна традиция.

Ето токива неща липсваха и трябва да се правят. Успех в доброто начинаие и занапред.

Много благодаря за комплмента, не е заслужен да кажа от скромност, че Нурутдинов и Иванко са сложили в джоба си всички напъващи се историци, като са стиковали хронологиите си за историята без да пртиворечи на източници и напротив, всички източници да се допълват в една взаимна хармония.

Пример

година 1910

Румъния - град Тарговище

България - град Ески Джумая

година 2010

Румъния - град Тарговище

България - град Добрич

И какъв извод може да си изведем като непредубедени?

Българските земи южно от Дунав попадат под по-силна османска власт и османската адмнистративна система /от там и частична топонмия/ изтикала българската.

За разлика от това:

Българските земи северно от Дунав /но южно от Карпатите/ почти не усещат османска власт и во главе на областта остават българската адмнистративна система и първенци, които по никакъв начин не са изтикани от османската, поради което топонимията е съхранена до Възраждането, а частично и до момента, въпреки романизацията на областта.

За разлика от това тономнията в Трансилвания е преобладаващо с небългарски характер, поради това че тази област се е откъснала де-юре доста по-рано от българската средновековна държавност и е влязла в административната машина на католческата Свещена Римска империя.

Нормален човек, друг извод не може да направи.

В този смисъл, ние блахите /=румънците/ северно от Дунав и до Карпатите запазваме българщината /виж топонимите/ в доста по-голяма степен в периода ХV-ХІХ век, за разлика от Вас българите - Еньо, които юожно от Дунав попадате под силния османски натиск, гнет и административна система /вж. топонимите дадени от теб/.

Визирам точно власите (казано по народному), северните ни съседи, а не куцовласите.

ок, ясно.

Кремиковски манастир Свети Георги

стенопис от август 1493 г.

Семейството на софийския първенец "РАД/и/ ВОЕВ. /август 1493г./

РАД/и/ ВОЕВ. /"Радивой"/ и Теодора

Тодор и Драгана

"Изобразени са самият Радивой, жена му Теодора, починалите деца /...Тодор на 14 години и Драгана на 12 години.../, както и тогавашният софийски митрополит Калевит, на когото ктиторът връчва модел на църквата, както и свети Георги. Богатите им дрехи показват, че Радивой е някакъв първенец, вероятно болярин, който е запазил богатства и авторитет дори и под турска власт. През 15 век това още е било възможно.

Обърнете внимание на обеците на Теодора, типични за западна България с модел, изработван по-късно от чипровската школа и на оригиналната и забрадка - сокай".

http://medchurches.livejournal.com/9900.html

Черквата "Успение Богородично" в Зографския манастир

стенопис от ХVІІІ в.

Ктиторски портрет на Хаджи Петко.

Стенопис от XVIII в. в черквата "Успение Богородично" в Зографския манастир

Църквата "Св. Богородица"

стенопис от 1844г., Захарий Зограф

Тодор Доганов и майка му Рада от Копривщица, стенопис в църквата "Св. Богородица", рисуван от Захарий Зограф, Рилска обител, 1844 г.

Че Дж Тар. е фалшификат е безспорно. Все пак не можем да отречем, че Нуридинов е чел доста книжки преди да съчини ментето си. Някъде бях чел, че като основни извори са почзвани Херодот и Гумильов.

Каква станала тя работата. Нурутдинов сложил в "джоба" всички световни историци, които се напъват да правят история, ама все се намират други данни да противоречат на тезите им. При него единствено всички налични световни исторически извори, не само че не си противоречат, но и се допълват взаимно в една логична хармония. Браво на човека, Велик учен е, значи. Така трябва да се тълкуват историческите извори и да се пише за историята.

Но, /само/ някои, това едва ли приживе ще го разберат, което е безспорно.

...Езикът им си има романската основа и без френските заемки. При това латинският там е претърпял много специфичен развой и има съхранени архаизми, които нито един друг романски език не пази...

Визираш езика на "куцовлахите/армени или аромъни от Тесалия" /"куцовлашкия"/, сигурно? Защото за езика "valachico/ блахико" /в частта само от двете страни на Карпатите/, с променено в нач. на ХІХ в. име "romanesc" и форсирана латинизация/италианизация/офранцужване след 1861 г., са налице повече от обективни данни за периодизацията и степента на "ромънизирането/ латинизирането" му. Няма да се спирам по - подробно, тъй като всичмко това фигурира схематично и тук, както и другаде в общодостъпното глобално интернет пространство.