Иванко Тертер

В тази тема не съм визирал Варна или Дръстър, но имах друга тема, в която дадох източник полския дипломат Янош Комароми , който в 1697 г. минава в района на западната част на Девненско море /или сега Варненско езеро/ и споменава, че и сега вижда руините на стария Константинопол /Константинов град/, като Константин І в ІV век най-напред започнал тук да строи столицата си, но нещо го спряло от идеята и затова я направил при Босфора, където продължава да е и сега Константинопол - т.е. там е втория Константиновград. Неизвестно е засега кой точно град имал предвид Комароми - но това следва да е един от двата - Плиска или Преслав.

Понеже в долупосочения източник въобще липсва /защо ли?!/ каквато и да е податка за втората персона на монетите на Владислав Влайко, ще е интересно да направим едно проучване или по-скоро сравнение, за да установим коя е величайшата персона до воеводата.

МОНЕТИТЕ НА ВЛАДИСЛАВ ВЛАЙКО :

Тайнствената величайша особа фигурира и на други монети в тази епоха и в същия географски ареал. Пример за това е следващата монета.

МОНЕТА НА ЦАР ЙОАН АЛЕКСАНДЪР СЪС СИНА СИ МИХАИЛ-АСЕН:

ОБРАЗИТЕ НА ЙОАН АЛЕКСАНДЪР В МОНЕТИТЕ:

1-2: образ от монети с Владислав Влайко;

3: образ от монета с Михаил-Асен;

ОБРАЗИ НА ЙОАН АЛЕКСАНДЪР В ЕВАНГЕЛИЯ И КТИТОРСКИ ПОРТРЕТИ:

от 1 до 5 : Царските портрети в т.нар. Лондонско четириевангелие на цар Иван Александър (1331-1371), рисунки на л. 3, л. 124, л. 134, л. 212, л. 272, 1355-1356 г.

6: Йоан Александър - Рисунка на л. 2 от Търновския препис на Манасиевата летопис, Ватикана, 1349 г.

7: Йоан Александър – ктиторски портрет от Бачковски манастир /ХІV в./

КАКВО МОЖЕ ДА ПРАВИ ОБРАЗА НА ЦАР ЙОАН АЛЕКСАНДЪР В МОНЕТИТЕ НА ВЛАДИСЛАВ ВЛАЙКО?

... Същото, каквото прави митничаря на българския цар в Рукър, Карпати. Митничаря събира митни сборове в митницата по северната граница. От своя страна царя дава правомощия /"концесии за сечене"/ и контролира емисиите на монетите в държавността си. Напоследък Йоан Александър прави същото на монетата с Владислав Влайко, каквото прави и на монетата с Михаил-Асен - символизира държавната висша власт в държавата издател на монетите, държавата на "царя на българите" /или на "българите и гърците"/ Йоан Александър.

Темата възможно е в много близка обвързаност със следните:

"Монета на областта Влахия с издател цар Йоан Шишман Български /1371-1395 г./"

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8218

"Независимия български владетел Шишман Фружин 1454 г- ?"

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8564

Източник относно монетите на Владислав Влайко от сайта "Монети романещи":

Monedele atribuite domniei lui Vladislav I Vlaicu sunt din argint şi au fost categorisiţi astfel: I - piese cu diam. 18-21 mm, greut. medie 1,05 g; II - piese cu diam. 16-18 mm, greut. medie 0,70 g; III - piese cu diam. 15-16 mm, greut. medie 0,35 g (anepigrafe). Monedele din prima categorie ar aparţine unui sistem similar cu ducaţii veneţieni de argint bătuţi la 1202, denumiţi iniţial ducaţi, apoi groşi sau matapani, mult imitaţi în Peninsula Balcanică. Numele ducat este atestat mai târziu în documente şi pentru unitatea monetară a Ţării Româneşti, care era echivalent cu groşii sârbeşti şi bulgăreşti bătuţi în sistemul ducaţilor veneţieni de argint. Monedele din a doua categorie, cu greutate medie de 0,70 g, echivalente cu dinarul unguresc de argint din acea vreme, le revine denumirea de dinari. A treia categorie, monede anepigrafe cu greutate medie de 0,35 g, a fost cunoscută sub numele de ban (aşa se numea anterior dinarul de argint al banilor Slavoniei). Banul muntean era echivalent cu 1/2 dinar, deci corespundea obolului unguresc.

Raportul dintre monede: 1 ducat muntean = 1,1/2 dinar = 3 bani; 1 dinar = 2 bani.

превод на английски:

The coins attributed to Vladislav I Vlaicu are struck in silver and are of the following types: I - coins with the diameter of 18 to 21 mm, average weight approx. 1.05 grams; II - coins with the diameter of 16 to 18 mm, average weight of approx. 0.70 grams; III - coins with diameter of 15 to 16 mm, average weight approx. 0.35 grams (bearing no inscriptions). The coins of the first type could be minted according to Venetian ducats standard (first struck in 1202), initially named ducats, next groats or matapans, and heavily copied in the Balkans. The name ducat is recorded later in the documents as the monetary unit of Wallachia, which was equivalent to the Serbian and Bulgarian groats minted according to the venetian ducats standard. The coins of the second type, with an average weight of approx. 0.70 grams are equivalent to the Hungarian denar and are named dinar (with the plural dinari). The third type, coins bearing no inscriptions, with an average weight of 0.35 grams were named ban (with the plural bani) (that's the previous name of the silver denar minted by the Slavonian rulers). The ban was equivalent to one half of the dinar, which was the Hungarian obol.

The exchange rate was: 1 ducat = 1 1/2 dinar = 3 bani; 1 dinar = 2 bani.

http://monederomanesti.cimec.ro/vladislav1.htm

Други източници:

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2009/10/14/moite-snimki-na-edinstveniia-bylgarski-car-s-avtentichen-por.415408

http://segabg.com/online/article.asp?issueid=3501&sectionid=5&id=0001301

http://segabg.com/online/article.asp?issueid=3160&sectionid=5&id=0001301

Така е. Патриотарите не могат да приемат факта че след Иван Асен ІІ България много бързо деградира до второстепенна държава на Балканите, която непрекъснато губи територии, влияние и неколкократно се разделя на Видин и Търново или България и Загора. Първото разделяне е още при Яков Светослав и Константин Асен Тих.

Ето пример на патриотарство

Типичен подход на средновековния поет. За да покаже силата на Роланд, той изброява всички познати тогава в Европа народи, като победени от героя.

Споменаването на българите редом с поляците - явно според географския фактор, тогава отвъддунавска Б-я стига до Татрите.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9329&view=findpost&p=105025

И като вече след Йоан Асен ІІ "не стигала" до Татрите /"границата"/, да не са избили населението, водачите, йерарсите и аристокрацията на тези български земи и да е подменено автоматично с друго такова население, водачи, йерарси и аристокрация, които метнали латинския "колкото са могли да го усвоят в латинските унгарски папски училища в Седмоградско"?! Това е класика в патриотарството - Твърдиш от камбанарията на малката си държавичка, че преди била до Татрите, ама и грам не казваш как така и в какви етапи е ставало разграждането на държавността и народността. Ама като се "разделили" Видин и Търново българи били само "търновци", а другите "видинци", "ловчанлии", "карвунци" сатанали небългари сигурно? Направо, ако съм един средно /не/грамотен чужденец, ще се залея от смях на веселата мегаломанска изцепка за това "до Татрите", като необосновано от автора на горепосочената "класика във фолка".

Как може да е хем български, хем християнски? Това трябва да е някакъв сериозен принос към християнската символика наред с кръста и рибата. Защо не е разпространен извън земите свързани с прабългарско присъствие?

Върху гроба на дедите ми има каменен кръст. Това е християнски символ и кръстът е български, защото дедите ми са били такива. Ако бяха гърци, щеше да е гръцки кръст. Ако бяха келти, щеше да е келски кръста. При все, че във всичките случаи е христиански символ! А върху гроба на твоите деди? А всъщност ти наистина ли разбираш за какво става въпрос в темата или аз не те рабзрах нещо?

Айде и аз ще се нахендря като неканен и неискан гост в темата.

Имам един малък и незначителен въпрос(извинявам се ако сте го разисквали вече). През Средновековието(особено когато има ограничена площ за писане) думите не се ли пишат напрактика слято, пренасянето е произволно и няма норма за това какво да е разстоянието в една дума между отделните букви?

Само държ ец и самодържец, например. Или пък:

+отбогавладетелнанългар

иигърцийоаналександър+.

Мисля, че в случая става въпрос за не добре изписана дума и неясна, зле запазена буква М, а не за загадъчния символ IYI. В противен случай трябва да приемем, че символа е християнски, а не български. Не е ли логично?

Да, логично е. Но какво пречи да е едновременно и християнски и български в частния случай за кръста? Ако не беше християнски, не означава че точно е български и обратно, ако е християнски, не означава автоматично че не е български... Важното, че текста е на език с букви "отчасти гръцки и отчасти български или персийски", както пояснява българската канцелария на Йоан Александър в 1352 г. и да се види съдържанието на текста, чрез рачитането му или поне варианти на същото.

Съществува такава руска дума хандра - печал, мъка, меланхолично настроение. Произходът и не е много известен според чичко Фасмер, но тя няма нищо общо с несъществуващото хндре което се е привидяло на П.Добрев, че го искара и от арменски?

А, значи все пак съществува и в момента такава дума "хандра" в руския език, жаргонен стил, с някакво си значение. Преди това ти използва дума със същото изписване, но в българския език - жаргонен стил "нахендри", със съвсем друго значение. Това все пак е нещо. Значи е съвсем възможно разбиването на този пасаж на четири отделни думи. Оттам пък са известни и са ясни вече първите три "ИЖИ", "ПРЕ" и "IYI" /Ю-Юпитер/. Остава да се открие какъв ще е бил смисълът на "ХНДРЕ", но в официалния стар писмен и религиозен /възможно не то точно каноничен/ език, а не в съвременните му жаргонни руски и български форми. И това е така, защото е повече от ясно, че старобългарската дума "Премъдри" /даже и ако се приеме, че IYI не е IYI, а М/ никога не се е писала "Премхндре" /"Пренахендри", не нахендряне, а пренахендряне/. Ако се приеме, че е възможно да се е писала по този начин, означава да се "нахендрим" и даже "пренахендрим", да не кажа "най-нахедрим" в знанията за стария български църковен език.

А Петьо Добрев се нахендри здраво върху румънския кръст!

Оппа. Поредно доказателство за факта, че думата "хендре" - макар и в силно изкривена и жаргонизирана с времето форма - продължава да се използва и досега в българския език във формата "нахендря". И това доказателство излиза от устата на един критик на прочита на Петър Добрев , при все че несъмнено също не е чел аргументацията на последния и книгата му. И в този смисъл вече може да се търси отговор на въпроса за прочита на тези четири отделени една от други думи:

"ИЖИ ПРѢ ІYІ ХНДРЕ"?

Първите две са ясни и известни в старобългарския език. Третата е "ЙУЙ" /Ю-Юпитер/, както правилно след три години се "нахендри" на добревия прочит К.Гербов. А четвъртата "ХНДРЕ" е с неизвестен /абстрахираме се от прочита-вариант на Петър Добрев, за да мислим и достигаме до изводи сами/ старобългарски контекст, но в съвременна видоизменена жаргонизирана форма се използва за "забивам, отивам, увисвам /извисявам"!

И напоследък, все пак не е коректна подигравката към К.Гербов за "успешното" му доказване, че кръста е "румънски" и то в момент, когато ревизира голяма част от първоначалното си становище. Само глупак не може търпи еволюция или промяна в становището си, при положение, че има за това основания. К.Гербов след три години установи такива, по отношение една важна част от текста, като по този начин доказа, че е от кръга на мислещите и търпящи еволюция хора.

"Не всеки извор, в който името на българите се употребява, е извор главно за нашата история. Понякога е извор за съвсем чужди на България факти. Ето това е интересното, както например е и в случая с появата на българите в "Песен за Ролан"".

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9323&view=findpost&p=104564

В какво се изразява появата на българите в "Песенна Ролан"? Става дума именно за българите, с такова изписване, нали? Текста на песента може ли да даде тук в оригжинален текст /и в осъвременен френски/ и в превод, поне на пасажите за българите?

За това ли става въпрос?

френски:

CCIX

- «Ami Rollant, prozdoem, juvente bele,

Cum jo serai a Eis, em ma chapele,

Vendrunt li hume, demanderunt noveles;

Jes lur dirrai, merveilluses e pesmes:

2920

«Morz est mis nies, ki tant me fist cunquere.»

Encuntre mei revelerunt li Seisne,

E Hungre e Bugre e tante gent averse,

Romain, Puillain e tuit icil de Palerne

E cil d'Affrike e cil de Califerne;

англ.:

CCIX

"Rollant, my friend, fair youth that bar'st the bell,

When I arrive at Aix, in my Chapelle,

Men coming there will ask what news I tell;

I'll say to them: `Marvellous news and fell.

My nephew's dead, who won for me such realms!'

Against me then the Saxon will rebel,

Hungar, Bulgar, and many hostile men,

Romain, Puillain, all those are in Palerne,

And in Affrike, and those in Califerne;

Afresh then will my pain and suffrance swell.

For who will lead my armies with such strength,

When he is slain, that all our days us led?

Ah! France the Douce, now art thou deserted!

Such grief I have that I would fain be dead."

All his white beard he hath begun to rend,

Tore with both hands the hair out of his head.

Five score thousand Franks swooned on the earth and fell.

http://www.orbilat.com/Languages/French/Texts/Period_02/Roland/200-249.htm

Ето едно добре забравено старо, но важно нещо по темата:

decapitator

"...докато четях "Кога и как Омуртаг става василевс (цар) на българите" ми направи впечатление наличието на тези два символа/съкращение IW и в един от надписите на Омуртаг. Както се вижда от картинката, IW стой в началото на името и на Омуртаг. Горното тълкувание за IW, което Иванко е постнал, според мен, прилично се връзва с концепцията "от бога архонт", която фигурира в титлата на Омуртаг".

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4281&view=findpost&p=42628

"Защо Шишман е Йоан, а Мирчо Велики не е? Покръстителството в българската историография"

IW МОРТАГ - ЙО/АН/МОРТАГ - "ЙОАН" означава "от бога владетел или самодържец" и наличието на тази титулатура в надписа на Мортаг/он/ подсказва неговия статут - обсъждан и в тази тема.

Титулатурата "Йоан" е използвана от български владетели и от тези, които са "издънки" от българската държавност, поне от ІХ век насетне. Паисий Хилендарски също споменава, че Борис І си сложил титлата "Йоан", която продължавала да се използва от приемниците му.

Още нещо комнетирано по темата:

""Коронясването"(провъзгласяването за император) в средновековието( и преди това) и коронясване и у българите"

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6912&st=0

"би трябвало да пише" и "пише" са две много различни неща. КГ125, прочети и ти книгата, запознай се със снимковия материал и компютърните възстановки на буквите от камъка, за да не издадеш след нови три години пък ти следния вопъл: "Не си бях направил труда да прочета. Голяма грешка съм направил".

Кога и как Омуртаг става василевс (цар) на българите Убит ли е Омуртаг?

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5484

Омуртаг срещу Тома Славянина - отражение в Манасиевата хроника Миниатюра 55 в хрониката е разчетена погрешно

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5628

В началото бе...

Петър Добрев и „13 века България” се подиграват с българо-румънската история

Колко разбира икономистът Петър Добрев от българска история, български символи, румънски език и пр., ще разберете от материала в прикачения файл.

Една българска поговорка гласи: Луд умора няма.

В едно от безбройните си писания Петър Добрев прави заключението, че преди време „в българската история започна един доста дълъг сериал, при който науката сляпо служеше на политиката и с български ръце се обезличаваха някои от най-интересните исторически находки – сериал, на който най-добре ще подхожда името ”Българи срещу България!”Много са сериите на този тъжен и зловещ сериал...”

По една ирония на съдбата, последната поредна серия в профанизирането на българската историография е делото на Петър Добрев.

А след три години...

Не си бях направил труда да прочета какво Петър Добрев е написал по повод на неговото разчитане на ІYI, като ИУЙ. Голяма грешка съм направил, защото се оказа, че минавайки по друг път, Добрев е стигнал до същия извод, който и аз правя. Ето какво е писал той в „Българската държавност на север от Дунав”:

Е, моя скромен принос е в това, че открих, кой е Юве. Иначе „хастите” са си вид украса. Вижда се това от втората табличка на Добрев. V пък до Y си е също Ю и не е рунически знак, а латинска (а може би и гръцка?) буква, употребявана от българите в техните надписи от началото на ІХ век. В „Първобългарите - бит и култура” на Веселин Бешевлиев, в илюстрация № 11 е показано и V с хасти.

"Знакът ІYI е Ю, като Юпитер"

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9305&view=findpost&p=104381

В общи линии се оказа, че К.Гербов е започнал преди три години критиката на Петър Добрев и книгата му за единия от кръстовете в Балчик /т.нар., от К.Гербов, "Кръст на Мирчо"/, без да е чел труда, който критикува. Само силните личности си признават грешките, което е направено от К.Гербов /"Голяма грешка съм направил, защото се оказа, че минавайки по друг път, Добрев е стигнал до същия извод, който и аз правя"/. В този смисъл, ако бе прочел труда, може би щеше да спести три години време, а и енергия, която да се насочи в нужното русло. Съответно и щеше да му дойде идея за насока за търсене и да не се губи това ценно време, тези години. Във всеки случай обаче имаме ново обстоятелство и развитие по тази тема.

Любопитно е да се разбере мнението на К.Гербов след това ново обстоятелрство /съвпадение на изводите му, макар и "по друг път", с тези на П.Добрев отпреди три години/. Как би могъл да се разчете например пасажа от надписа на кръстта: "ИЖИ ПРѢ ІYІ ХНДРЕ" !?

...какви точно си се падат Михаил Шишман и и Иван Александър. В един от изворите са третирани дори като братя, а пък в ямболския надис имаме брат на Иван Александър с име Михаил, който пък имал син Шишман.

Много интересно се допълват тези два извора. В единия се казва, че цар Михаил Ш. и цар Й. Александър са братя, а в ямболския втори извор се посочва, че Й. Александър имал брат Михаил. Дотук пълна идилия в двата извора. Само че втория дава още информация. Този брат с име Михаил /цар Михаил Ш.?/ имал син на име Шишман! И ако този последния е същия, който е известен като Людовик от Неапол, става доста пълна картинка... Но може и да не е този Людовик, а просто да е различно лице, избягало в Константинопол след възцаряването на чичо си цар Йоан Александър на престола. В този случай излиза, че Йоан Александър е имал защо да се притеснява от този свой племенник и конкурент за престола. Последния, като жив низходящ на цар Михаил Шишман де юре се явява законен наследник на престола както след смъртта на баща си, така и след абдикацията на брат си Й.Стефан. А чичото /Й.Александър/ се явява наследник едва след племенника си Шишман!

Ако Y е ипсилон, не виждам какво пречи І да си мине за "и" - и си става едно "Ийи". И въпреки че във фолклора има едно такова доста продължително провикване, много ме съмнява да е точно това.

Но поне засега не може да се каже с някаква степен на вероятност какво е точното значение на този знак.

има и такъв вариант:

"юичи – означава IYI (иуи) - “той”, понеже има каноническа забрана за произнасяне на името му"

http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm

но все по - любопитно ми става как се разчита тази дума, при положение, че имаме "епсилон" /Й-У-Ю/ и от двете му страни "I" /И/ - IYI:

"ИЖИ ПРѢ ІYІ ХНДРЕ" от "нарочения" от някои за балчишки "кръст на Мирчо", което даже в Букурещ и Института "Николае Йорга" не знаят и досега, въпреки че 20 години е стоял на "ачика" на кралицата, придворните и учените глави, обзавеждали и посещавали двореца в Балчик!

Не мога да не адмирирам написаните мисли. В същото време не мога да не отбележа, че винаги е положително, когато нечии възгледи еволюират или еволюционно се саморевизират. Лошото е, ако преди това, се извършва критика с подигравки към индивиди, до чиито мисли ще достигнеш след две-три години. Ето защо, призовавам никой да не осмива и да не се гаври с личноста на индивиди заради мислите им /при мен тази автоцензура е включена винаги/, тъй като винаги има опастност да еволюираш в някой момент до тяхните и по този начин или да се осмееш сам себе си на квадрат или да се срамуваш от поведението си със задна дата. Никой не е застрахован.

Ето пример :

"Професорът /бел-има се предвид Петър Добрев/ го отнася и с оценката, че „един високо титулуван преподавател не беше се постарал да научи правилата на четене на румънския език”. И че „върху тази реликва е нанесен трикратно старинният български символ IYI, а в централния кръг има още три характерни български символа – отляво Слънцето, отдясно – Луната в растяща фаза, а в средата – символа на Юпитер, един абсолютно нерумънски символ, свързан пряко с 12-годишния древнобългарски циклов календар”.

Колко разбира икономистът Петър Добрев от българска история, български символи, румънски език и пр., ще разберете от материала в прикачения файл."

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3629

"Оброчният кръст на Мирчо Стари в Балчик П. Добрев и „13 века България” се подиграват с българо-румънската история"

Та всъщност какво продължение може да направиш К.Гербов по отношение надписа на кръста на "т.нар. от някои кръст на Мирчо" от горната тема, изхождайки от изводи в настоящата тема, че " Знакът ІYI е Ю, като Юпитер".

Що за въпрос?! Ти не си ли чувал за Древната Романия от дакийско време, проспала тъмното Средновековие и възкръстнала в началото на модерна Европа?

А, ясно. Щом е за нея, значи може. Това "всички го знаят" и не подлежи на доказване /от стотина години насам/, както каза някъде натан.

Тази карта от 1830 г., независимо че отразява в някаква степен времето на завоюване на балканските земи, не е съвсем относима към онова време - ХІV-ХV век. На първо място, това не е турска карта, а европейска /английска?/ карта за османските земи към 1830 г. В този смисъл, тя следва да се съпоставя с други европейски /католически-латински/ карти за балканските османски владения в периода ХV-ХVІІІ век и да се следи динамиката на промените. Картата не отразява земите заемани от Йоан Страцимир и Йоан Шишман. Специално внимание ще отделя на първия. Към 1830 г. земите на Видинско са "рестото" от старите владенията на Йоан Страцимир. Това е така, защото тридесетина години преди издаването на картата е образувано сръбското княжество /в санджак Семендере/, включило още в нач. на ХІХ в. тимошко-моравския край. Ето защо смятам, че посомените земи на Видин са една малко част от земите владени от санджак - бея Осман Пазвантоглу от кр. ХVІІІ в. /между другото с владения и оттатък Дунава, вкл. с влияние до р. Прут/, а какво остава за земите владени от Йоан Страцимир от ХІV век и сина му Константин от нач. на ХV век. Влахия и Молдова са дадени също така като османски владения към 1830 г., също както и сръбското княжество. Изключение е Гърция, която автоматично получава независимост към 1829 г. и е отразена на картата със зелена ивица, извън османските владения /на съседна карта в същия сайт/. Значи, като виждате, че към 1830 г. автономните и вече самоуправляващи се със собствени васални владетели Сърбия, Влахия и Молдова са отразени, като неизменни части в османската система, си мислете за статута на българските земи и области в периода от ХV до нач. ХVІІІ в., за воеводата Радич /1454г./ и Ради Вое/вод /1493 г./ в София, Богдан жупан /1469 г./ в Никопол, Теодор Балина и Шишман ІІІ /1598 г./ в Търново и Никопол и др.

4. Санджаците Чирмен и Кърклисе обхващат териториите, завзети от османците между 1352 и 1369 г. заедно с Адрианопол.

малко нюанси относно завоюването на тези земи:

"Османо-савойски удар по южните земи на България /1366-1367/"

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7198

в допълнение:

"Шишмановото царство 1393-1689 г. има ли данни за наличието на тази теза или не" /"Царство България 1422-1689"/

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3946&view=findpost&p=28666

Има логика - Видинското царство, Търновското царство, Добруджанското деспотство, воеводствата Влашко и Молдова все са били част от България до средата на 13 век. Естествените процеси на раздробяване не подминават България.

В кое има логика? Че някаква Romania, но не "Византия" или "Свещената римска империя", неизвестно кога в средновековието се е разпаднала на две-три romanski княжества ли? Или че горепосочените феодални единици са били единна част в България до разграничението си, станало в резултат на външен натиск от север /унгаро-папистки и моноглски/ и от юг /османски/?

http://www.books.bg/books/40/151531.html

"Лъкатушната съдба на трите княжества - Влахия, Молдова и Трансилвания - ги отвежда до националното обединение в началото на XX век, което няма корени в далечното и силно митологизирано минало."

Това не е нещо ново, както се знае. Например и в самия край на ХІV век горепосочените области са гранични на три съседни държави:

т.нар. "Влахия" е в България;

"Трансилвания" е в Унгария;

"Молдова" е в Златната орда /тази област е отдавана като татарски ярлык в полза на български и полски владетели, като е владяна спорадично в това столетие и от унгарските крале/.

След разпад и смилането на метрополиите им, особено след ХVІ век, трите области заживяват на самотек собствен зависим от новите си хазяи живот, което в голяма степен води и до трансформация на етническите, а също така езикови и в голяма степен верски средновековни основи. Но това е друга тема и води към времето на основаване на "нациите" на основата на старите средновековни народи, станало в голяма степен чрез разчленяването на маси от последните.

към анонса

"Дълбоки следи са оставили римляни, варвари, унгарци, монголи, османци, руснаци и западни народи. Неведнъж в хода на столетията пътят на обитателите се пресича и с българските тежнения."

- много правилен академичен, за школата на автора, анонс /освен ако не е на самото българско издаделство, което ще е още по-печално/. Докато римляни, варвари, унгарци, монголи, османци, руснаци и западни народи са оставяли "дълбоки следи", следи и то "дълбоки", то българите не само не са оставили следи, да не говорим за "дълбоки" такива, но пътят им с обитателите на прикарпатската област се е пресичал при спорадични "тежнения" /и без да сме чели става въпрос за освободителните ни борби и толкоз/.

Та напълно е възможно да има смесване на Каралюк и Марко Кралевики. Този Каралюк вече може и с Муса Кеседжия да се е борил, а не само с брат му - няма сведения, но те са съвременници.

Каралюк /или "Кралевик/ич"/ - най-вероятно Димитър Кралевич, брат на Марко и четвърти син на крал Влъкашинъ. Напълно е възможно Марко Кралевич да е "Крали Марко 1", а брат му Димитър Кралевич "Крали Марко 2", като между двата образа да е настъпило свесване в епоса, но с приеритет на "Крали Марко 2" в лицето на Димитър Кралевич..

Та Този Каралюк вече може и с Муса Кеседжия да се е борил, а не само с брат му - няма сведения, но те са съвременници.

Да, де. Димитър Кралевич е съвременник на Муса Кеседжия и даже участва дейно против него в гражднската война за престолонаследие на синовете на Баязид ІІ в периода след 1402 г. В този смисъл е почти сигурно, че е освобождавал и "три сенджира роби" на Муса, в качеството си на негов противник.

Та

Тъй че има и исторически Марковци и Каралюци, които продължили да вършат подвизи и след смъртта на историческия крал Марко.

Да, Димитър Кралевич /Каралюк, най-вероятно/, също "Кралевич", с подобно първо име - умвалитечното "Мирко", а не "Марко", също от Прилеп града, също син на Влъкашин краля, продължава да върши подивизи и след смъртта на брат си Марко /1395 г./, а именно поне докъм 1407 г., най-вероятно по време на в т.нар. "Въстание на Константин и Фружин" или другояче борба за отвоюване на южнодунавските български земи от българския цар и братовчед му господина на Загора Фружин, в качмеството им и на унгарски васали срещу османската заплаха.

"Автохтонизъм онлайн" - раздел "Средновековна история".

вариант 1: Автохтонизма обхваща материята на средновековната история и значи темата е на мястото си? Ако не е така, какво прави темата в раздела?

вариант 2: Онлайн материята, изразяването чрез средствата на нови технологии-блогове, фейсбук, обхваща материаята на средновековната история? Ако не е така, какво прави темата в раздела?

вариант 3: Темата прави народопсихологичен разрез на българското съвременно обществ, общуваме си във формата на диалог без някаква конкретна тематика и това обхваща материята на средновековната история? Ако не е така, какво прави темата в раздела?

Бих я определил, като такава за раздел "Историческо моделиране", но тъй като това е един от най-сериозните раздели /там са положени знанията на такива капацитети като Константин Багрянородни, Матей Меховски, проф. по римско право Михаил Андреев, и др. и др./, така че бих насочил темата към раздела за съвремие и общество.

B4. Dmitar Kraljevic, who became an official in Hungary, +after 1407 in Hungary /”Крали Марко ІІ”??/

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6075&view=findpost&p=47280

Българската връзка на рода Мърнявчевичи - ХІV век Мърня - личен ковчежник на Елена Българска

Прототипа на юнака от фолклора, най-вероятно, е Димитър Кралевич /Мирко Кралевич/ - четвърти син на крал Влъкашинъ и брат на първородния крал Марко. Същия оказва силно противодействие на османците в кампаниите на унгарците срещу тях, предимно в българските северо-западни земи. Умира след 1407 г. в Унгария.

Български владетели с личното или фамилно име Шишман фигурират в периода от кр. ХІІІ до кр. ХVІ век /поне до 1598 г./ и географския ареал от Железни врата и Белград до делтата на Дунав, така че е повече от логично да има топонимия с име "Шишманово кале", "Шишманова крепост", "Шишманово царство" /в договор от 1508г./, а и антиосманската съпротива на такива владетели в периода от кр. ХІV-кр. ХVІ век, начиная с Йоан Шишман, да се отразява и пази в народната памет.

Актуален фоторепортаж в реално време /пролет 2010г./ за външния вид на националното ястие в Абхазия /Зап.Грузия/ - наречено "мамалыга":

снимка № 14

http://darbazi.info/index.php?option=com_content&view=article&id=3427:-2010-----&catid=9:2008-12-30-12-31-12&Itemid=14

"Вот так выглядит национальное блюдо - мамалыга... Не понравилось." - от туристически фоторазказ.

С изключение на mglishev,iuliuscaesar , и мен /sociologist/ в коментарите няма друг който да оспорва налудничавите теории на авторът му.В замяна на това авторът се радва на цял фен клуб от редовни почитатели.

Ако бях на ваше място, нямаше да се занимавам да пиша коментари в чужд блог, а щях да си направя собствен такъв, от амвона на който с пълна свобода да "громя" автора. Захващайте се за работа! А най-добре би било в този блог да не се занимавате с други, а просто да си излеете вашите постановки, а читателите ви сами ще отсеят плявата от сеното, особено ако се прави акцент на източници за историята, като колкото са те по-съвременни на изследваната епоха, толкова по-добре.

Ако има интерес, ще сканирам и по-късни карти XV - XVI в., на които България фигурира и на север от Дунав.

Да, но направи в отделна тема. Условно заглавие: "Средновековна картография на България от двете страни на Дунав - ?-? век"