Иванко Тертер
-
Брой отговори
2549 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
2
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
Отговори публикувано от Иванко Тертер
-
-
...аз нямам представа как и защо Д. Ангелов и В. Гюзелев могат да си представят, че родът Хризелий или родът Кавасилас са български.
Има ли връзка между този род "Хризелий" и Добромир Хриз /кр. ХІІв./-съюзник на Асеневци, независим владетел в Просек и Струмишко?
-
"Балкано-романски думи в българския език"
Работата е свършена доста отдавна. За да не се открива вече откритата "топла вода" за "балкано-романски думи в българския език", трябва само да се отворят речниците от "valachico-latinum" на Самуел Клайн /1770-те г./ и Петро Майор /1825г./. Съдържат се в интернет /втория със сигурност/ в сканиран вариант, при желание не е проблем намирането, така че успех в изучаването.
-
официално установени данни и времевия обхват Valachico lingua:
1390 г.
- Мирчо І Воевода издава грамота към полския крал Владислав ІІ Ягелон, като същата е преведена на латински език за нуждите на полската кралска канцелария, като в приписката се указва, че оригиналът издаден от Мирчо І е на "lingua Valachica scriptum".
източник: латински
1484 г.
- между султан Баязид и полски търговци е бил разменен документ на "idiomate valachico scriptus" /вероятно документа изхожда от Баязид и е грамота-привилегия за търговия, каквато са давали преди това за тези земи българските царе/.
източник : латински.
16.09.1485 г.
- Васална грамота от Стефан Велики. На полях вассальной грамоты, представленной Штефаном Великим польскому королю Казимиру (16.09.1485), имеется "интересное дополнение":
"«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»"
"Преведено от блахико /= български или църковнославянски/ на латински, но кралят прие екземпляр написан с формата на рутеника език /руски език/".
източник: латински.
1540 – 1568 г.
Nicolaus Oláhus /фамилията е тюркска форма на “Блахус”/ - католически епископ в Унгария, контрареформатор и инквизитор /длъжност на Светата Римска Божия Църква в периода, сиреч “църковен следовател”, разследващ деяния прогласени от Св. Римска Божия Църква за престъпление/ пише, че по времето когато пише /средата на ХVІ в./ езика на “блахите” limba valachica не е limba romana /=latinum/ - "...Limba lor şi a celorlalţi valahi a fost cândva romană /бел. = latinum/..." /в превод от латински на съвременен румънски език/ и допълва, че те следват православието /по гръцки канон/. От цялостното систематизиране тук се вижда, че блахите /valachi/ имат богослужебни книги на своя собствен език /limba valachica/, като формите на езиците на “рутените” /руския език/ и “сервианите” /сръбския език/ са негови диалекти.
източник: латински.
25.06.1595 г.
-Полския нотариус в Краков Симеон Свиеровски на 12 юни 1595 г. е заверил документ на Петър Шопа, на родния език на последния „ex lingua valachica”
източник: латински.
1630–1642 г.
- епископ Максим Предоевич /1630-1642/ - Крижевски епископ, Гръко-Католическа църква /Униатска църква/, Хърватия, пише:
"lingua Serviana quae apud nos Valachica dicitur"
“Езикът Сервиана /= сръбския език/, който у нас е прието, че е форма на Блахико /=българския или църковнославянски/”
източник: латински.
1651 г.
- Псалтир написан на “valachico lingua” в гр. Белград, Алба Юлия - стр. 4 параграф 8 от Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior
източник: латински
14.09.1651 г.
- Загребския католически епископ Петър Петретич описва преселване на население от латинската географска единица “Расция” /или “Сервия”/ случило се около 1600 г., като посочва че пристигнали много “блахи – valachorum”, а по-точно “расциани”, а по-точно “сервиани”. Забелязваме градацията от общото /блахии/ към все по – частното /расциани и накрая сервиани/.
"..ex Turcia sat frequenti numero gens Valachorum sive Rascianorum vel potius Servianorum in confinia Croatiae et Sclavoniae contra Turcas situata advenisset."
източник: латински.
1662 г.
- Същия загребски католически епископ Петър Петретич отново пише за “Блахи” - Valachi /общо название/ или “Расциани” /частно, географско название/ или по-точно “Сервиани” /най-частно уточнение - от тази част на “Расция”, която е кралство Сервиа; бел.: част от "Свещената римска империя", Imperium Romanum Sacrum или Holy Roman Empire/
"Valachi siue Rasciani uel ut verius dicam Serviani nam ex regno Serviae prodierunt"
източник: латински.
1698 г.
- Църковно евангелие Juris Canoniei Tergoveshti in Valachia Transalpina, написано на “valachico lingua” - стр. 4 параграф 8 Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior
източник: латински
1720-1730 г.
Матиас Бел пише на латински, че "влахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар" The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius".
източник: латински
1770-те г.
- съставяне на речник от valachico на latinum, автор Самуел Клайн.
Dictionarium Valachico –Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806.
източник: латински
1791 г.
- в "Supplex Libellus Valachorum" са цитирани данни на лингвиста Самуел Клайн за езика "valachico" /Vlachi seu Valachi/, като според него езикът по своята същност е от групата езици "slavicis".
изтоник: латински
1825 г.
- съставяне на речник от valachico на латински и немски език на основата на този на Самуел Клайн - Scoala Ardeleana "Будски лексикон", като името на езика "valachico", използван в този географски ареал, е променено с ново име "romanesc" от съставителя на речника гръко-католическия протопоп Петро Майор /в превод Петър Велики или Големи/.
източник: латински.
1861 г.
- към тази дата, според изследване на университета Ка Фоскари във Венеция (Università Ca' Foscari di Venezia), езика - с бивше име "valachico" и ново име "romeno" /по отношение географския ареал Дунав - Карпати, от двете страни - Днестър/ - е с 20 % латинска лексика, в останалата си част, извън дребни други заемки, е български /сиреч старобългарски, сиреч църковнославянски, сиреч "slave"/.
източник:
Studi condotti e diffusi dall'Università Ca' Foscari di Venezia e dal Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica: "Progetto ALIAS: Approccio alla lingua italiana per allievi stranieri"
------------------------------------------------------------
Информация, която може да се извлече от латинските източници за “valachica lingua”, към днешна дата:
1/ На този език са писали грамоти Мирчо І /1390г./, Баязид ІІ /1484г./ и Стефан Велики /16.09.1485г./
2/ Диалект на този език е сръбския език /lingua serviana/
3/ Диалект на този език е руския език /lingua ruthenica/
4/ Този език е официално признат за църковно служене по православен канон и са издавани църковни книги /псалтири, евангелия/
5/ Този език не е латински към средата на ХVІ в.
6/ Този език е от най-разпространените в Банат към нач. ХVІІІв.
7/ Съставяни са речници за преводи от този език /преобладаващо "slavicis", все още, според съставителя Самуел Клайн/ на латински език към края на ХVІІІ-нач. ХІХ в.
8/ Към 1861 г. езика /в частта му по отношение на придунавските княжества/ е с 20% латинска лексика.
допълнение:
Изследване на университета Ка Фоскари във Венеция (Università Ca' Foscari di Venezia), езика - с бивше име "valachico" и ново име "romeno" /по отношение географския ареал Дунав - Карпати, от двете страни - Днестър/ - е с 20 % латинска лексика, в останалата си част, извън дребни други заемки, е български /сиреч старобългарски, сиреч църковнославянски, сиреч "slave"/.
източник:
Studi condotti e diffusi dall'Università Ca' Foscari di Venezia e dal Ministero dell'Università e della Ricerca Scientifica: "Progetto ALIAS: Approccio alla lingua italiana per allievi stranieri"
7.4.1. Il romeno
Il romeno è la lingua romanza che si parla attualmente nella antica Dacia ed altrove
Tra le lingue romanze, il romeno offre spesso la maggior affinità col latino, anche se il suo lessico è ricco di voci non latine. E' interessante però notare che nel passato, specie prima dell'indipendenza nel 1861, nella lingua letteraria il vocabolario latino era solo del 20%, essendo il resto costituito da voci slave, neogreche, ungheresi, turche e albanesi; ora lo è del 90%. Gli influssi slavi si avvertono anche in alcuni fatti fonetici e nella presenza di molti suffissi.
http://venus.unive.it/aliasve/index.php?name=EZCMS&page_id=514
-
официално установени данни и времевия обхват Valachico lingua:
1390 г.
- Мирчо І Воевода издава грамота към полския крал Владислав ІІ Ягелон, като същата е преведена на латински език за нуждите на полската кралска канцелария, като в приписката се указва, че оригиналът издаден от Мирчо І е на "lingua Valachica scriptum".
източник: латински
1484 г.
- между султан Баязид и полски търговци е бил разменен документ на "idiomate valachico scriptus" /вероятно документа изхожда от Баязид и е грамота-привилегия за търговия, каквато са давали преди това за тези земи българските царе/.
източник : латински.
16.09.1485 г.
- Васална грамота от Стефан Велики. На полях вассальной грамоты, представленной Штефаном Великим польскому королю Казимиру (16.09.1485), имеется "интересное дополнение":
"«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»"
"Преведено от блахико /= български или църковнославянски/ на латински, но кралят прие екземпляр написан с формата на рутеника език /руски език/".
източник: латински.
1540 – 1568 г.
Nicolaus Oláhus /фамилията е тюркска форма на “Блахус”/ - католически епископ в Унгария, контрареформатор и инквизитор /длъжност на Светата Римска Божия Църква в периода, сиреч “църковен следовател”, разследващ деяния прогласени от Св. Римска Божия Църква за престъпление/ пише, че по времето когато пише /средата на ХVІ в./ езика на “блахите” limba valachica не е limba romana /=latinum/ - "...Limba lor şi a celorlalţi valahi a fost cândva romană /бел. = latinum/..." /в превод от латински на съвременен румънски език/ и допълва, че те следват православието /по гръцки канон/. От цялостното систематизиране тук се вижда, че блахите /valachi/ имат богослужебни книги на своя собствен език /limba valachica/, като формите на езиците на “рутените” /руския език/ и “сервианите” /сръбския език/ са негови диалекти.
източник: латински.
25.06.1595 г.
-Полския нотариус в Краков Симеон Свиеровски на 12 юни 1595 г. е заверил документ на Петър Шопа, на родния език на последния „ex lingua valachica”
източник: латински.
1630–1642 г.
- епископ Максим Предоевич /1630-1642/ - Крижевски епископ, Гръко-Католическа църква /Униатска църква/, Хърватия, пише:
"lingua Serviana quae apud nos Valachica dicitur"
“Езикът Сервиана /= сръбския език/, който у нас е прието, че е форма на Блахико /=българския или църковнославянски/”
източник: латински.
1651 г.
- Псалтир написан на “valachico lingua” в гр. Белград, Алба Юлия - стр. 4 параграф 8 от Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior
източник: латински
14.09.1651 г.
- Загребския католически епископ Петър Петретич описва преселване на население от латинската географска единица “Расция” /или “Сервия”/ случило се около 1600 г., като посочва че пристигнали много “блахи – valachorum”, а по-точно “расциани”, а по-точно “сервиани”. Забелязваме градацията от общото /блахии/ към все по – частното /расциани и накрая сервиани/.
"..ex Turcia sat frequenti numero gens Valachorum sive Rascianorum vel potius Servianorum in confinia Croatiae et Sclavoniae contra Turcas situata advenisset."
източник: латински.
1662 г.
- Същия загребски католически епископ Петър Петретич отново пише за “Блахи” - Valachi /общо название/ или “Расциани” /частно, географско название/ или по-точно “Сервиани” /най-частно уточнение - от тази част на “Расция”, която е кралство Сервиа; бел.: част от "Свещената римска империя", Imperium Romanum Sacrum или Holy Roman Empire/
"Valachi siue Rasciani uel ut verius dicam Serviani nam ex regno Serviae prodierunt"
източник: латински.
1698 г.
- Църковно евангелие Juris Canoniei Tergoveshti in Valachia Transalpina, написано на “valachico lingua” - стр. 4 параграф 8 Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior
източник: латински
1720-1730 г.
Матиас Бел пише на латински, че "влахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар" The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius".
източник: латински
1770-те г.
- съставяне на речник от valachico на latinum, автор Самуел Клайн.
Dictionarium Valachico –Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806.
източник: латински
1791 г.
- в "Supplex Libellus Valachorum" са цитирани данни на лингвиста Самуел Клайн за езика "valachico" /Vlachi seu Valachi/, като според него езикът по своята същност е от групата езици "slavicis".
изтоник: латински
1825 г.
- съставяне на речник от valachico на латински и немски език на основата на този на Самуел Клайни - Scoala Ardeleana "Будски лексикон".
източник: латински.
------------------------------------------------------------
Информация, която може да се извлече от латинските източници за “valachica lingua”, към днешна дата:
1/ На този език са писали грамоти Мирчо І /1390г./, Баязид ІІ /1484г./ и Стефан Велики /16.09.1485г./
2/ Диалект на този език е сръбския език /lingua serviana/
3/ Диалект на този език е руския език /lingua ruthenica/
4/ Този език е официално признат за църковно служене по православен канон и са издавани църковни книги /псалтири, евангелия/
5/ Този език не е латински към средата на ХVІ в.
6/ Този език е от най-разпространените в Банат към нач. ХVІІІв.
7/ Съставяни са речници за преводи от този език /преобладаващо "slavicis", все още, според съставителя Самуел Клайн/ на латински език към края на ХVІІІ-нач. ХІХ в.
----------------------------
допълнение:
Samuil Micu Klein
Supplex Libellus Valachorum
/1791 г./
(D. Prodan, Supplex Libellus Valachorum, ediţie nouă, refăcută, Editura Ştiinţifică, Bucureşti, 1967, pp. 475-492)
"Remansit deinceps dominii quod, inter reliquos sibi in eo succedentes alienos populos, Slavicae quoque gentes quaedam super Romanos Daciae incolas exercuere, vestigium illud hodiedum perdurans, quod nomenclatura Vlachi seu Valachi, quae Slavicis populis, testante Lucio Dalmata et Cromero Polono, quemvis Romanum, Italum aut Latinum denotabat, ipsis duntaxat Daciam incolentibus Romanis posterioribus temporibus adhaeserit".
Към 1791 г. в същността си езика "valachico" /Vlachi seu Valachi/ е "словенски" /Slavicis/, според съставителя на речника "Dictionarium Valachico–Latinum" Klein, Samuel Father 1745 - 1806, цитиран в "Supplex Libellus Valachorum".
-
Източници в народния фолклор, които са във връзка с темата. На някой етап нещо може да се засече или да даде идея.
ДОБЪР ЮНАК С ДОБРА КОНЯ
(152 обредни песни от село Аспарухово, Варненско)
=============================
съставителство, коментар и бележки: Анчо Калоянов
http://liternet.bg/publish/akaloianov/iunak/content.htm
ДАН ВОЙВОДА КРЪЩАВА ДЕТЕТО
НА ЦАР ШИШМАН
Слънцето трепти, зайдува,
Даньо льо , Данчо льо, Дан войвода!
Дан войвода са й разтрудил:
портите му уторени,
на дори му триста ата,
триста ата оседлени,
триста хрътки чулосани,
триста момка наредени.
Сичките са почудили
къде ш'иде Дан войвода:
дали ш'иде бой да са бий,
или ш'иде лов да лови.
Като тръгнал Дан войвода,
не отишъл бой да са бий,
не отишъл лов да лови,
най отишъл да кръщава,
да кръщава цар Шишмана,
цар Шишмана мъжкото дете.
Отишъл Дан и го кръстил.
Възсенна са на охранен ат.
Те му дали златна чеша
със хубаво ройно вино.
Конче трепна, чеша сепна,
че си изля ройно вино.
Че потръгна Дан войвода,
подир него триста момка,
напред него триста хръта,
триста хръта чулосани.
Кой де го видя, се са запря:
запряли са вода и гора,
не са запря едно дърво.
Прокълнал го Дан войвода:
- Да изсъхнеш, да повехнеш! -
Както рече Дан войвода,
изсъхнало само дърво,
изсъхнало, повяхнало.
Стара Загора; коледна - на домакин (Илиев, с. 46-47, № 25).
http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnpp/obredni/23.htm
ЦАР КОСТАДИН УБИВА ДАН ВОЙВОДА
Добър юнак с добра коня
Огряло ми й бяло зори, коладе ле,
низ Данево равно ми двори, коладе ле,
то на ми било бяло зори,
най ми била Данева сестра.
Данева сестра двори си мете,
двори си мете, столи си реди,
че ще дойдат добри гости,
добри гости коладници.
Не си дошли добри гости,
добри гости коладници,
най ми дошъл цар Костадин.
Че почука на Даньо порти:
- Изляз, изляз, Дан войвода,
ще те даря добра дара,
добра дара - равна Добруджа!
Не си излезе Дан войвода,
най излезе Данева сестра,
отговаря Данева сестра:
- Либе му лежи на дясна страна,
та не може да си стане,
да си стане, да си излезе!
Че повтори цар Костадин:
- Изляз, изляз, Дан войвода,
ще те даря добра дара,
добра дара - Влашка земя!
Не си излезе Дан войвода,
най излезе Данева сестра,
отговаря Данева сестра:
- Либе му лежи на лява ръка,
та не може да си стане,
да си стане, да си излезе!
Че потрети цар Костадин:
- Изляз, изляз, Дан войвода,
ще те даря добра дара,
добра дара - първо либе!
Тогаз излезе Дан войвода,
че извади цар Костадин,
цар Костадин злат боздуган,
че замахна на лява страна,
че отмахна Данева глава...
Тебе пейми, малка моме,
да ни дариш добра дара!
Пее се на мома. Не са ми известни варианти на тази песен, в която виждам реликти от посветителни обреди, защото смъртта е причинена от “свой” и може да бъде разглеждана ко.ато мнима смърт на посветения от неговия патрон, в случая цар Костадин.
http://liternet.bg/publish/akaloianov/iunak/10.htm
Българският пантеон
Явор Тодоров
http://rodna-vjara.narod.ru/chetivo/panteon.html
Янкул – в различните части на страната той се среща под различни имена. Известен е като Янкул войвода, Дан войвода, Стари Яно, Данкул войвода. Той се представя като богат човек, притежаващ много стада и голямо семейство. Той е наричан бан, т. е. управител на област. В неговия образ са вплетени много жречески функции, които го свързват силно с св. Иван, а именно кумството и побратимството, венчаването и кръщаването. Неговият син става цар по желание на коледарите. Едно от имената му - Дан, напомня силно на Тангра. Жената на Янкул е известна като Янкулица, Яна, Дана. Тези имена напомнят за Деница, сестрата на Слънцето. Деница змеица е момата, която открива Дан войвода по време на лов.
Домна царица - Името й се тълкува като господарка. Тя се представя като майка на Огнена Марина. В една песен е оприличена на лястовица и лети след св. Еньо и карат бели и червени облаци. Домна царица е земна владетелка, но името й може да се сметне за обобщаващо,а също и за първата земна царица - сравни при скитите, които наричат Табити царица на скитите. Би могло да се направи следното предположение - докато Слънчевата майка е богиня на земята като цяло, то Домна царица е богиня на ограденото пространство - града и е също шаманка. Нейният шамански образ (търсенето на билка за зачеване, летенето след св. Еньо) се предава на децата й св. Никола и св. Иван. Домна царица може донякъде да се сравни с "скитската" Табити - богиня на свещения и домашен огън. Част от тези й функции са преминали върху Божата майка при приемане на християнството.
Цар Костадин /бел. моя: вероятно цар Константин ІІ Асен Страцимир 1397-1422/ - Това е много срещан персонаж в българския фолклор. Най-често се споменава в песните за падане на царство. Противно на мисълта, че може да изобразява византийския император, той е владетел на Каравлашко и Богданско. Цар Костадин е български владетел. Участието му в различни по съдържание песни дава основание да се смята, че името Костадин е обобщаващо за цар. Според една песен цар Костадин се смята за узурпатор на властта, но впоследствие я предава на законния наследник, който носи името Иванчо. То напомня за св. Иван, което ни дава основание да се смята, че св. Иван – Янкул е първият владетел.
Дойна - Дойна е героиня на много народни песни, предимно коледни. Тя се представя като дъщеря на владетел, има девет братя, което я свързва с архангел Михаил. Дойна мома гради град и се обзалага, че който успее да го разбие ще се ожени за нея. В друга песен с същото съдържание се казва, че този град е Будим град. Интересно е мястото, където е изграден този град в тази песен. Той е изграден по средата между небето и земята, също както строежите на Господ и самодивата. Възможно е този град да представлява езическия рай или по-скоро медното гумно. Този персонаж в някои отношения се доближава до Домна царица главно по това, че и двете са бездетки и са владетелки. Но те се различават по това, че докато Домна царица ражда дете от билка, то Дойна ражда дете от камък, което накрая отново се превръща на камък. Името Дойна би могло да значи “владетелка, господарка”, извеждайки се от думата “domina”.
Крал Будин - Като персонаж той е рядко срещан в песните, но тук се разглежда поради наличието в фолклора ни на град Будин (Будим). Самото название "крал Будин" означава крал (владетел) на град Будим. В една песен този владетел се представя като имащ син Михаил и дъщеря Ирина. Самото това сведение ни отпраща към Дан войвода, а и към архангел Михаил, които са владетели на този град. Изследователите свързват името на града с Будапеща, но той може да се свърже и с старото име на Видин, което е Бъдинъ. По-скоро това е условен град - столица на Българската държава. Той е центърът - стожерът на страната, съответстващ на Полярната звезда (Златния стожер).
От направеното изложение могат да се изведат 12 божества, запазили се в българския фолклор по един или друг начин. Това са Слънчева майка (Стара Божа майка, Богородица), Слънце (Иисус Христос, Млада Бога), Месец, Деница (Яна, Дана), Янкул (Дан, Стари Яно; св. Иван), св. Илия, св. Никола, св. Огнена Марина, Архангел Михаил, св. Димитър, св. Георги, Господ. Към тях може да се прибави и Домна царица, с което стават 13. Основен момент в народните ни песни е семейството и продължаването на Рода. На това са подчинени и боговете. Те се разделят на две семейни групи, които влизат в роднински взаимоотношения. В първото начело стои Слънчевата майка, а в второто Домна царица. От семейството на Домна царица произхожда човешкия род и най-вече владетелския и жречески род. Те разделят страната на три части, а в последствие на девет. До този извод може да се стигне като се разгледат песните от типа “разделяне на земята от светиите” и синовете на Михаил, които са девет и са наречени “костадина”, т.е. царе.
-
Няма данни за каквато и да е война между Иван Шишман и Иван Срацимир.
Война не може и да има. За това трябва да има, като за начало, две държави. В случая няма такова нещо и няма как да има война. Описани са данни за локален вътрешнодържавен граждански военен конфликт, от типа : Борил - Йоан Асен ІІ през 1217 г.; Константинп Асен Тих - Ивайло през 1277 г.; Теодор Светослав - "Смилец ІІ" през 1300 г.; Йоан Стефан - Йоан Александър през 1331 г.; Съдбата на подчинените им, вкл. воеводите /в частност Дан І, 1386 г./, се вплита в тези вътрешно държавни трусове.
-
Известна е гражданската война за престолонаследие на царство България в края на ХІV в. Двете "партии" са водени от двамата синове от различни бракове на Йоан Александър /1331-1371г./.
Небагрянородния /роден при деспотстването на баща му/ син на Йоан Страцимир резидира във Видин - това е т.нар. "небагрянородна партия".
Багрянородния /роден при царстването на баща му/ син Йоан Шишман резидира в Търново - това е т.нар. "багрянородна партия".
Интересна е ролята на подчинените им висши аристократи и принцове в царството.
По традиция рода Бесарабъ - управляващи северните пригранични земи на държавата - поддържат българския владетел с резиденция във Видин Йоан Страцимир. Това освен другото, е и по линия на родството им. Бракът на деспот Александър резидиращ в Ловеч с Теодора Бесарабъ изстрелва рода Бесарабъ във висшето общество на царството, като след въздигането в царско достойноство на вече "Йоан" /"от бога самодържец"/ Александър и Теодора, воеводите ex lege /по закон/ получават статута на "принцове" /princeps/ - принадлежащи към управляващия в държавата им царство България род. Те са част от него. След развода на Йоан Александър и новия му брак с бъдещата майка на Йоан Шишман Теодора "ІІ", този им статут е бил под заплаха от ревизиране. Това още повече ги подтиква да поддържат небагрянородния Йоан Страцимир, който е гаранция за стабилитета на техния ранг и благополучие. Това е и целта за всеки благороден род във времето на феодалното устройство на обществото, а защо не и цел на много от съвременните политици у нас и по света. Изключение в тази насока прави може би Мирчо І Стари, който се е ориентирал към поддържане на Йоан Шишман, може би освен друго, но и с цел по тази линия /тъй като по линия на Йоан Страцимир е било изключено/ да получи трона на брат си, като воевода на северните пригранични земи с резиденция в Търговище. В крайна сметка успява, но за това ще стане дума по-долу.
Карвунските деспоти, от рода Тертер/оба лавират доста умело, като принципно поддържат небагрянородния Йоан Страцимир, но не късат връзките си и с Йоан Шишман. Те имат и повече свобода на действие, в сравнение с Бесараби, тъй като рангът им е на деспоти /почти царски/, те са царски род на царе управлявали България в края на ХІІІ - нач. ХІV в. Имат връзки, вкл. по линия на бракове за които другите могат само да мечтаят по това време, с едни от най - влиятелни родове от региона и даже в самия Константинопол /справка: Добротица/.
Има различни данни, че е имало и "горещи конфликти" между Йоан Страцимир и Йоан Шишман.
След тези встъпителни уводни думи, да пристъпим към основния въпрос:
Константин Иречек
История на българите
ГЛАВА XXIII. Завладяване на България от турците
http://www.promacedonia.org/ki/ki_23.htm
"Срацимир между това продължавал да воюва срещу брат си, като дори се отделил от Търновската патриаршия и в духовно отношение поставил земите си в подчинение на Цариградската църква. За известно време той отнел на Шишман и София, епархията на която в 1371 г. била поставена от цариградския патриарх под бдинския митрополит; [3] обаче в 1378 г. намираме София пак подвластна на Шишман. [4] В тия борби на Срацимир помагала намиращата се в брачно родство с него влашка княжеска фамилия, а това дало повод на Шишман да почне война срещу Йоан Дан — война, в която последният загинал. [5] Мястото на Йоан Дан заел енергичният му брат Йоан Мирчо, който се отделил в църковно отношение от Византия и подчинил държавата си на далечната Охридска църква."
Хроника на влашкия монах Михаил Мокса.
/във вариант на доста късен препис, видно от използваните термини в текста/
http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/hronikaMMoksa.htm
"По това време Шушман, Господаря на Славяните убил Дан Воевода 42 и Господаря Румунски."
42. влашкия воевода Йоан Дан І (1384-1384)
Уикипедия:
Hitelesebbnek tűnnek azonban azok a bolgár források, melyek szerint 1386. szeptember 23-án Vidin-nél esett el, miközben Sacrimir bolgár cárt (nem mellékesen a nagybátyja) támogatta a törökök ellen.
унгарската версия посочва, че Дан е защитавал заедно с Йоан Страцимир Видин и е бил убит там на 23.09.1386 г. от обсаждащия града Йоан Шишман.
http://hu.wikipedia.org/wiki/I._Dan_havasalf%C3%B6ldi_fejedelem
"Volgens sommigen, waaronder vooral de Bulgaren, overleed Dan op 23 september 1386 in een gevecht tegen Bulgarije dat geholpen werd door de Ottomanen"
холандската версия указва, че е бил убит на 23.09.1386 г. във война срещу обединените армии на Йоан Шишман и османска войска.
http://nl.wikipedia.org/wiki/Dan_I
"Był synem hospodara Radu I. Objąwszy tron po śmierci ojca, utrzymywał sojusz z Węgrami i prowadził walki na południowym brzegu Dunaju z zamiarem opanowania Tyrnowa, stolicy naciskanego od południa przez Turków bułgarskiego cara Iwana Szyszmana. Początkowo odnosił pewne sukcesy, wkrótce jednak poległ w walce."
полската версия указва, че Дан І е воювал на юг от Дунав и е имал поход към Търново срещу Йоан Шишман. Първоначално имал успех, но после паднал убит в боя.
http://pl.wikipedia.org/wiki/Dan_I
"Moartea voievoului este iarăşi subiect de dispută. Istorici mai vechi preiau şi susţin cronica lui Chalcocondil în care Dan I cade victimă comploturilor fratelui său mai mic Mircea, care se răscoală împreună cu mai mulţi boieri, îl asasinnează. Mai credibilă este însă „Cronica anonimă bulgară” [3], contemporană evenimentului, care afirmă că voievodul ar fi murit pe 23 septembrie 1386 asasinat când era într-o campanie militară îndreptată împotriva ţarului Bulgariei de răsărit Şişman, ajutat de otomani, în timp ce îl sprijinea pe unchiul său, Sracimir, ţarul bulgar de la Vidin."
румънската версия указва, че едни смятат, че Дан е убит от брат си Мирчо и негови приближени боляри /не е изключено Мирчо и свитата му да са били част от войската на Йоан Шишман и за награда да са получили местата в Търговище на убития Дан І и свитата му/. От този момент нататък започва столетната братоубийствена война за титул и престол, но този път не в Търново, а в Търговище, за воеводството, между две "партии". Едната - издънка на Дан І, "Данещи", против другата в лицето на издънките на Мирчо І Стари "Дракули".
Другата версия, по-правдоподобната според тях е /по "анонимна българска хроника"/, че Дан е убит в хода на военна кампания срещу българския цар в Търново Йоан Шишман и османските му съюзници, в подкрепа на чичо си Йоан Страцимир - български цар във Видин.
http://ro.wikipedia.org/wiki/Dan_I
"Dan I. (* 1354 - † 23. september 1386, Vidin, Bulharsko) bol knieža Valašského kniežatstva. Okolnosti jeho nástupu na trón nie sú známe.
Počas svojej vlády začal raziť nové valašské mince - dukáty - s hmotnosťou 0,50 gramov. Dohady sa vedú aj okolo jeho smrti. Pravdepodobne umrel 23. septembra 1386 vo Vidine v boji proti bulharskému cárovi Ivanovi Sracimirovi."
словенската версия направо си указва, че е убит на 23.09.1386 г. във Видин, като явно бъркат царе Йоановците, като посочват че воювал срещу Йоан, но не Шишман, а Страцимир. По тази линия излиза, че Дан І е бил съюзник на обявилия го да бъде убит Йоан Шишман. Всичко става на този свят, в онези времена, и сега, но все пак сме изправени пред объркване на българския цар Йоан /двама са били едновременно с това име-титла, слручва се да се сбърка/.
http://sk.wikipedia.org/wiki/Dan_I.
Георги Раковски също пише, че имало война между Йоан Страцимир и Йоан Шишман.
Позицията на воеводата Дан І е ясна от само себе си - подкрепа на първия. Ясна от само себе си е и позицията на брат му Мирчо І, който е нямал друг полезен ход за да се докопа до статута и титлата на брат си, освен да подкрепи "обратния лагер" в лицето на българския цар в Търново Йоан Шишман.
Въпросът е да съберем максимално число източници, от които да се види дали Дан І е убит във Видин /23.09.1386 г./ или на друго място!?
-
Към кой атлас? Издание на Виенската академия на науките от ХVІІІ в. ли?? Представям фактическото и юридическо положение за границите на България към самия край на ХІV в., съставено въз основа на източници от разглеждана епоха, а не късни "възстановки".
Граници на държавата на царя на България /Emperor of Bulgaria/ към последното десетилетие на ХІV век.
взето от:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7161
“Принцовете на България” – воеводите от рода Бесараба
съставена на основание цитирания в темата източник "Cronaca carrarese" от Andrea Gatari, вътрешния източник-грамота на воеводата Радул ІІ /Раду, принца на България/ за българските митничари в Рукар-Бран и известието на Брюжкия итинерарий от 1385 г. за българските градове.
Тази карта е много точна и липсва въобще в нашата историография, а трябва.
На картата виждаме обстановката, в общи линии, към 1380-те г. "Угро-Влахия" - завладяната от унгарците /затова унгарска Блахия/ част. "Молдо-Влахия" е частта включена във васалното на Полша и Унгария княжество Молдова. Северната граница е стабилно Карпатите /с Рукар, Бран и даже Сибиу и Брашов - от север/, което се потвърждава и от Брюжкия итинерарий от 1380-те г. На юг границата е Стара планина стабилно, след като османците към това време /1380-те г. / са овладели Адрианопол, Пловдив, Факия. Вътре в самата България е очертано символично владението на цар Йоан Страцимир, тъй като се води нещо като "гражданска война" за надмощие между двете партии за престолонаследие на властта - "багрянородната" /поддържащи Йоан Шишман/ и "небагрянородната" /поддържащи Йоан Страцимир - тази партия има силна поддръжка от страна на принцовете Бесарабъ/. Може би тук е и разковничето на убийството на воеводата Дан Бесарабъ по заповед на цар Йоан Шишман и налагането на нов воевода близкия до българския цар воеводата Мирчо Стари. Към 1390-те г. обаче Йоан Шишман отстъпва скиптъра и става "господин" /херцог, уджбей/, а синът му Александър "господинчик". Другият му син Фружин ще е също само "господин" на Загора. За сметка на това синът на Йоан Страцимир Константин ІІ Асен е "цар" /"прославеният император на България"/.
още източници тук:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3858
"Къде е северната граница на България при цар Иван Шишман?, и в по-разширен контекст – северната граница на ІІ-то бълг. царство"
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4791
"Окончанието ОВ и ЕВ на българскте имена - грамотата на воеводата Басараб Данович 04.07.1476 г."
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7922
"Отвъддунавска България"
http://bghistoryanalysis.blogspot.com/2009/12/v.html
цитираното от мен в пълен вариант.
Става все по-интересно и интересно с времето. Вече някои взеха да изпушват или по-скоро да загряват /засега почти или в неизбистрена форма/.
Wallachia = Bulgaria 1377 ???
Wallachia = Bulgaria 1377? 14 august 1377 cu intenţia de a supune pe un „Radano prinzipo di Bulgaria infedelle“, identificat cu siguranţă cu Radu I. - Radu I, Bulgarian ruller? http://ro.wikipedia.org/wiki/Radu_I
-
Ето още някои източници от незавсими /латино-католически/ източници, за това как изписват титулатурата на български владетели в различните й йерархични степени:
За Борис І-Михаил Български -
"Bogorim Bulgarorum Regem"
"Bogoris Bulgarorum dux"
"Bogorem Bulgarorum Principem"
http://www.archive.org/details/kalendariaeccle00assegoog
Kalendaria ecclesiae universae in quibus tum ex vetustis marmoribus, tum ex ... (1755)
Author: Giuseppe Simone Assemani, Josephus Simonius Assemanus
Publisher: Sumptibus F. Amidei
Year: 1755
За Самуил І Български -
Samuele Bulgaroru Principe
http://gallica.bnf.fr/Search?ArianeWireIndex=index&p=1&lang=EN&q=Samuele+Bulgaroru+Principe
De Bello Constantinopolitano et Imperatoribus Comnenis
INDEX LOCVPLETISSIMVS NOMINVM, AC RERVM OMNIVM,Quæ in hac de Bello Constantinopolitano Historia continentur.
1634-1634 – Ramusio Paolo
-
Йоан е писал в последното десетилетие на седми век. Според мен е невъзможно да се разбере дали споменаването на "България" е дело на самия автор, който да е заменил по-ранно понятие с актуалното по негово време название на територията, или на някой по-късен преписвач или преводач. Ако се има предвид, че при споменаването на провинция България става дума за Одесос, вероятно тя трябва да отговаря на Скития или Мизия (М. secunda), които обаче другаде в текста си се споменават като Скития и Мизия.
"Възможно ли е след 865 г. княз Борис да е използвал съществуващата от по-рано църковна структура на оцелялата Прима Юстинияна при църковното устройство на българския Югозапад и по-късно Василий ІІ просто да е дал ново име на старата архиепископия, създадена през 545 г., за да покръства заселилите се половин век по-рано в Македония българи?"
връзката към отговорите на въпроса е тук, по темата на Aspandiat:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6143&view=findpost&p=47765
Била ли е Прима Юстинияна създадена за покръстване на македонските българи? Охридската архиепископия не е ли просто ново име на Прима Юстинияна?
С името "България" преди VІІ век е известна и тази област, където по-късно управляват "чичовците" на владетеля поставил този надпис на Мадарския конник. Границите са "север/Сремско - юг/Солун - изток/р. Искър, запад: Адриатичско море. Това име "България" /за тези български земи/ продължава да се ползва още хилядолетия напред предимно в папската латинска геополитическа терминология.
-
Средновековни източници от латински, арабски характер от Х-ХІІІ в. и други, описващи народа “Влахи” /Блахи/ и областта им “Влахия” /Блахия/, като традиционно уседнал народ в Средна Азия:
/систематизиране на събрани, на този етап, от участниците по темата средновековни извори/
М.Поло
- посещава района и нарича Бадахшан с названието Баласиан /Balasian/
Роджър Бейкън в OPUS MAJOR
- “Next to the land of the Pascatyr live the Balchi [Vlachs?], from Balchia Major; these Balchi entered the land of Assani between Constantinople [to the east] and Bulgaria and Hungaria Minor.
Рубрук
- Ибо те булгары, которые живут за Дунаем, вблизи Константинополя, вышли из упомянутой Великой Булгарии. И вблизи паскатир живут иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить Б; от них произошли те, кто живет в земле Ассана . Ибо обоих, как тех, так и этих, именуют «иллак».
Йоан де Галонифонтибус в LIBELLUS DE NOTATIA ORBIS
– “На западе Великая Татария граничит с Валахией, с Россией — с севера и тянется до самого Северного Китая, на востоке она граничит с Хорезмом и некоторыми пустынями... В этой стране много христиан, а именно: греки, разные армяне, зики, готы, таты, воляки, русские, черкесы, леки, йассы, аланы, авары, казикумухи и почти все они говорят на татарском языке.”
62 В рукописи Граца: volathi, в лейнцигскогй: valaci. Имя вероятно, относится к влахам или к куманам, которых согласно Рубруку „немцы называют валанами”. См.: GyN, стр. 136 и 241, прим. 457; < Путешествия, стр. 108. >
Шилтбергер
- "рядом с башкирами живут иллаки, которые называются также блаками…", в бележките: "Магна Валахия была расположена рядом с Башкирией"
Мутахара ибн ал-Макдиси (966 г.)
- споменава за народа “валадж”, между сакалибите и аланите.
Абу-л-Гази в "РОДОСЛОВНАЯ ТУРКМЕН"
- "Хан вырастил этого ребенка на своих руках. После того как он стал джигитом, Урусы, Олаки, Маджары и Башкурды 47 возмутились [против Огуз-хана]”.
В.Бартолд
- посочва че названието Бадахшан, област разположена високо в Памир, произхожда от по-старото ранносредновековно Балахшан.
Лакшми Дхар /Lakhshmi Dhar/
- споменава 11 области "Pishach" /бел. в района на Северна Индия, Средна Азия/ както следва: “Кекея, Балахика, Сахия, Непал, Гандхар, Судес, Бхот, Хайва и Канояна”.
Световна ботаника
- "Блахия - това е род растения от семейство "Млечкови" (Euphorbiaceae). Включва 12 вида, произхода си води от Индия /бел. очевидно вкл. северна/ и се разпростира до централна Малайзия (Индомалайската област)"
Забележка при работа с източниците, трансформация на прозношението според вида източник:
"иллак, что значит то же, что блак, но татары не умеют произносить Б" /гърците също не могат да произнесат Б, затова при тях е В/. В този смисъл за латинските източници произнасянето е "блак", за татарите - "иллак, олах", за гърците - "влах/ой/, влас"
допълнение:
The Publication of Kashmir Sabha, Calcutta
"Cultural Heritage of India - Kashmiri Pandit Contribution"
KASHMIR BHAWAN, CALCUTTA
Vol. XXXIV (2000-2001)
Compiled by:
Sunil Fotedar
For KASHMIR NEWS NETWORK (KNN)
http://vitasta.org/pdf/Vitasta2000-2001.pdf
8 Origin of Kashmiri Language / A New View Point
Arjan Dev Majboor
"Pish" in Sanskrit has been used as beautification. It has been used in the same meaning by the languages of Indo-European Group.
"Pish", also means raw flesh. In Atharva Veda "Pishach" word has been used along with 'Gandharvas' and 'Apsaras'. The 'Pishachi' of Kykeya was taken as the standard Pishachi. In the period of Panini, the forms of 'Magdhi', 'Ardha Magdhi', Shorsaini and Maharashtri Prakritas were in vogue. This shows that the branches of Pishachi had spread from Peshawar to Sri-Lanka. P.C. Bagchi mentions Kashmirikas in Choolika Pishachi. This fact is also supported by China-Sanskrit vocabulary.
A scholar Lakhshmi Dhar mentions eleven Pishach areas as below : "Kekeya, Balahika, Sahya, Nepal, Kuntal, Gandhar, Sudes, Bhot, Haiva and Kanojana"
According to Neelmat Purana Pishachas earlier lived for six months in Kashmir and later they began to live with Nagas peacefully and settled in some areas of the valley.”
Ученият Лакшми Дхар /Lakhshmi Dhar/ споменава 11 области "Pishach" /бел. в района на Северна Индия, Средна Азия/ както следва: “Кекея, Балахика, Сахия, Непал, Гандхар, Судес, Бхот, Хайва и Канояна”.
второ допълнение /давано вече по темата/:
"Blachia
Blachia is a genus of plants under the family Euphorbiaceae. It comprises 12 species, found from India to Central Malesia."
http://en.wikipedia.org/wiki/Blachia
Превод:
"Блахия - това е род растения от семейство "Млечкови" (Euphorbiaceae). Включва 12 вида, произхода си води от Индия /бел. очевидно вкл. северна/ и се разпростира до централна Малайзия (Индомалайската област)"
http://en.wikipedia...._Indomalaya.svg
Индомалайската област
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550&st=660&p=82961&#entry82961
-
Владенията на Вълкашин и синът му Марко се намирали в някогашната виз. тема България и в диоцеза на архиепископа на Охрид и цяла България.
От своя страна някогашната виз. тема България е възникнала административно на мястото на царство България в скъсените му граници от края на управлението на цар Самуил.
Прави впечатление и разликата Regulus и Rex. Първото бих го превел княз (даже князче), локален владетел. Като всяка хроника, сведенията са от различни източници и оттам тази разлика в транскрипция и титулатура.
По отношение титулатурата смятам, че авторът е стриктен до перфекционизъм. "Regulus" е на стр. 56, за по-ранен период, в който Марко /"Marcus"/ е бил просто синът на краля /rex/ Вълкашинъ и оттам по-ниската титла за наследника. Вече на стр. 132 е фиксиран период, в който Вълкашинъ не е сред живите, а синът му го е наследил на престола, като от "Regulus" е станал вече "Bulgaroru rex" Marcus.
-
Малък детайл - 70% от територията на днешна Румъния никога не е била римско владение.
Но пък - 100 % от територията е била на българските им царе и регионалните им управители войводи, под които са кнезовете и челниците и т.н. йерархия от общото ни българско средновековно общество и не за стотина години преди хилядолетие-две, а за хилядолетие - две допреди стотина години.
-
Иван Добрев, ВЛИЯНИЕ И ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА
В Ъ В Е Д Е Н И Е
Основна изворова база за разработването на настоящата студия в тази нейна част са наличните наративни извори за християнизацията на русите. Централно-главно и водещо място сред тях заемат достъпните ни древноруски летописи, които по принцип и почти винаги си противоречат и дори взаимно се изключват.
Освен това е много добре и широко известно, че древноруските летописи специално, малко или много, непрекъснато-постоянно дълго време след това се подлагат не на формално-стилистическа или друга някаква редакция, а направо на безмилостно-жестока и вулгарно-груба провизантийска цензура и интерполация, с цел, ако не да се унищожат напълно и докрай, то поне да се сведат до някакъв, гръцки и гръкоманодопустим и поносим минимум всички преки или косвени податки, сведения и данни за брака на княз Владимир с българската княгиня и за християнизацията на русите от българите, а по този начин да се стигне и до “изтриване на българското присъствие в руската култура” (П. Димитров), като същевременно тази християнизация се представи единствено и само като гръцко дело.
Но немските стари книги поднасят липсващата информация /дотам ръцете не са достигнали, а в ХХІ век са общодостъпни/:
"...ex Rochmida autem suscepit Isoslaum, Ieroslaum, Servuoldum, & duas filias Ex Graeca, Svuetopolchum. Ex Bohema, Saslaum: item ex alia Bohema, Svuatoslaum, Stanislaum. Ex Bulgara, Boris & Chleb".
"...Volodimer hat von der Rochmida geborn / ISOSLAW, IAROSLAW und SEWOLD, auch zwo Töchter /Von der Griechin SWATOPOLCH, Von der Behaimin den SASLAV, Von der andern Behaimin / den SWATOSLAW, STANISLAW, Von der Bulgarin BORIS und CHLEB",
Moscovia der Hauptstat in Reissen / durch Herrn Sigmunden Freyherrn zu Herberstain / Neyperg und Guetenhag Obristen Erbcamrer (und oebristen Erbtruckhsessen in Kaerntn / Roemischer zu Hungern und Behaim Khü. May. etc. Rat / Camrer und Presidenten der Nideroesterreichischen Camer zusamen getragen.
1557
Sigmund Freyherr zu Herberstain / Neyperg und Guetenhag / Obrister Erbcamrer und oebrister Erbtruckseß in Kaerntn/ etc. wünscht dem güettigen Leser glückh und hayl.
-
свързана тема:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9005&pid=97754&st=0&#entry97754
Крали Марко - "Bulgaroru rex"!? той ли е описан от Георг Агрикола /1594г./
page 132, image: s132
Marcus Craieuicus Bulgarorum Rex, cum vniuersa sua nobilitate a Baiazethe in praelio deletur. Sigismundus Imperator Vualachis opem ferens, Turcarum praesidia eijcit, et corum latrocinantium reprimit impetum. Bosna, Croatia, Illyria, Albania, Vualachia vastatae, multis millibus Christianorum partim occisis, partim in seruitutem abstractis.
page 56, image: s056
Quum Cantacuzenus cum Ioanne Palaeologo Imperatore Constantinopolitano dissideret, Turcae sub Rege eorum Orchane in auxilium a Cantacuzeno vocati, Europae primum arma intulerunt, deinde quum Palaeologus ipse, cui frater, Peloponnesi Princeps, et M. Craiouicus Bulgarorum Regulus bellum mouerant, accersisset sub Amurate filio Orchanis Turcas, strenue Imperatoris iuuerunt partes, sed Amurates hac occasione arrepta, imperij iuuandi praetextu, mox Callipolim, Philippopolim, Adrianopolim, cum alijs multis oppidis occupauit, Graecisque discordibus ademit.
-
Владенията на Вълкашин и синът му Марко се намирали в някогашната виз. тема България и в диоцеза на архиепископа на Охрид и цяла България. Тъй че е нормално да бъдат наричани крале на българите, въпреки че нехнически погледнато носят втората по значение титла на Сърбия след царската.
Още Паисий пише, че Вълкашин се наричал крал на българите:
Точно така. В допълнение:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6075
"Българската връзка на рода Мърнявчевичи - ХІV век Мърня - личен ковчежник на Елена Българска".
-
Agricola, Georg: Oratio de Bello adversus Turcam. Rasario, Giovanni Battista: De victoria Christianorum ad Echinadas oratio. - Leipzig, 1594.
http://www.uni-mannheim.de/mateo/camenahist/agricola1/jpg/s132.html
"Marcus Craieiucus Bulgaroru rex" - Марко Кралевити!?
-
Agricola, Georg: Oratio de Bello adversus Turcam. Rasario, Giovanni Battista: De victoria Christianorum ad Echinadas oratio. - Leipzig, 1594.
http://www.uni-mannheim.de/mateo/camenahist/agricola1/jpg/s132.html
"Marcus Craieiucus Bulgaroru rex" - този пасаж отнесен към 1372г. във връзка с Баязид за Марко Кралевити ли се отнася?! Годината е ориентировъчна. В предната страница битката при Косово поле е отнесена от автора към 1372/ 73 г., следователно при факта, че битката е станала към 1389 г., известието за "Marcus Craieucus" /Марко Кралевити/ също е към тази или следвата 1389/ 90 г.
Описания "Bulgaroru rex" Марко Кралевити ли е? Отбелязвам ранга на титлата - български крал, а не български император. Авторът много добре прави разграничението между тези титли.
-
А каква е целта на темата?
Капана щракна за някого... Да видим сега:
Проф. Атанас Стаматов - според него, описанието на Атила е като за "монголоид".
"В качеството си на пратеник Приск Панийски има възможността четири пъти лично да се срещне с Атила и ни го описва като типичен монголоид, нещо което никой извор не твърди за българите".
http://www.protobulgarians.com/Kniga%20AtStamatov/Izvori%20-%202%20chast.htm
TEMPORA INCOGNITA НА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ
Автор: Проф. Атанас Стаматов; Издателство: МГУ "Св. Иван Рилски"
Д-р Ж.Войников - според него, описанието на Атила е като за "монголоид"
19. По-нататък авторът продължава със спекулациите, че „хоните” (кушани, ефталити, юеджи, усуни), нямат нищо общо с хуните на Атила, „които са монголоиди и на ниско културно стъпало”. Доказателството на автора, че „хунския вожд” (а всъщност той е император!) Атила е бил монголоид е, че е погребан в три ковчега – железен, сребърен и златен, „според степния обичай” от Азия. Едно от тълкуванията на това погребение, е че императорът кан Атила (според някои сведения е носел и името Боян) е погребан така защото е „завоювал народите с желязо, а те са му плащали данъците си със злато и сребро”! Може би на автора не му е известно, че по същия начин е погребан и Александър Велики; и той ли е азиатски монголоид?!?.
26. „Има обаче десетки изображения на Атила, някои рисувани и от натура от средновековието – НА ВСИЧКИ ТЯХ ЦАР АТИЛА Е ИЗОБРАЗЕН КАТО ЕВРОПЕЕЦ С(ЪС) ЯРКИ КАВКАЗКИ ЧЕРТИ!”
Книгата на д-р Живко Войников за произхода на древните българи;
критична рецензия
д-р Дориян В. Александров
Отговор за рецензията от Ж. Войников
Приск ясно го е казал „Атила е нисък на ръст с отвратитлена кожа, сплескан нос и малки присвити очи”... Европеид от кавказки тип, разбира се! В лудите орденски фантазии....!
Атила ----------------------------------------------------Светослав
нисък, с широки гърди - т.е. набит -------------- ни висок-ни нисък, с широки гърди, т.е. набит
сплескан нос /чипонос/ --------------------------- чипонос
голяма глава ---------------------------------------- главата съвършено гола с плитка /"хохол"/
малки очи ------------------------------------------- неописан размера
неописан цвета ------------------------------------ светло-сини /отклонение - досущ, като на Чингис хан/
рядка брада, прошарена ------------------------- без брада или обръснат, с мустаци
цвят на коса неописан ---------------------------- цвят на коса неописан
отвратителен цвят на кожата -------------------- неописан цвета на кожата
вид окосменост по тялото неописана ----------- космат
вежди неописани ---------------------------------- веждив /големи/
"...скитската войска /народа този го наричат хуни/." /Лъв Дякон/
Проф. Стаматов и д-р Войников да открият разликите или ако не ги открият, как ще коментират "монголското" начало и външен вид на владетеля на Киевска Русъ Светослав, в контекста на историята на руските земи за Х-ХІ век.
Отговор за рецензията от Ж. Войников
Приск ясно го е казал „Атила е нисък на ръст с отвратитлена кожа, сплескан нос и малки присвити очи”... Европеид от кавказки тип, разбира се! В лудите орденски фантазии....!:
"V. ЛАЗИ – НАСЕЛЕНИЕТО НА ЛАЗИКА /ХАЛДЕЯ/
1. Расов тип - Колхидски: ”Абхази, абазини, мегрели, лечхумци, лази, гурийци, имеретинци, имерхевци”
- Ръст: лази - 166-167 см, останали - 164-165 см.
- Широк нос с плосък гръб /понякога вдлъбнат/.
- Широко лице.
- Срещат се светли коси и сиви очи, предимно при абхазите и абазините
- Развито окосмяване
- Плосък тил
2. Вероизповедание – Прокопий Кесарийски отбелязва, че лазите са приели християнството през 522 г."
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8027
“Rex Caldeorum” реална титла на българския владетел /”Keiser von Bulgarien”/ от 1414-1417 г.
• Колхидский /нижнерионисский/ тип (близок юго-западному, отличия от северо-западного) - переходный между переднеазиатским и понтийским:
<Восточные абхазы, мегрелы, лечхумцы, лазы, гурийцы, имеретинцы, имерхевцы>
- Рост: лазы (166-167 см), остальные (164-165 см).
- Широкий нос с плоской спинкой (иногда вогнутой).
- Широкое лицо.
- Встречаются светлые волосы и серые глаза, в основном у абхазов и абазинов.
- Развитый волосяной покров.
- Затылок плоский.
http://www.randevu-zip.narod.ru/caucase/rasa_caucase.htm
Балкано-кавказская раса, одна из рас, входящих в состав большой европеоидной расы. Характеризуется брахикефалией, низким широким лицом, тёмными прямыми или волнистыми волосами, тёмными или смешанными глазами, сильным развитием бороды и волосяного покрова на теле, ростом выше среднего. Распространена на Кавказе (преобладающая часть коренного населения); её балканский вариант — в Югославии, на Ю. Австрии и С. Италии (Тироль), в Сев. Греции и соседних странах; к переднеазиатскому варианту Б.-к. р. относятся некоторые народы Зап. Ирана (луры, бахтиары, ассирийцы, иранцы Хорасана и др.).
http://bse.sci-lib.com/article092529.html
http://slovari.299.ru/word.php?id=5191&sl=enc
Сравнено с описанието на Атила и Светослав:
Това кавказки /колхитски/ тип ли е /респ. балкано-кавказка раса/ или е "луда орденска фантазия"?
-
Много интересно е да се види в оригинал. Някъде беше обсъждано тук, че ако беше 50 на 50 % и за България, може би Сталин нямаше да даде "заден" през 1947 г. за аншлуса на България от СФРЮ. При 50/ 50 за България нямаше да загуби. Но си е спомнил, че си има 75/ 25 % и при един аншлус от СФРЮ щеше да има само 50/ 50 от Черно море /Царево/ до Адриатичско море /до Триест/, вместо 75/25 % от Черно море /Царево/ до Пирот и 50/50 % от Пирот до Адриатичско море /Триест/. Губи едни 25% за територия от Черно море до Пирот, а именно това се е сетил през 1947 г., освен другите подробности разбира се, за да не станем поредната Република в СФРЮ на първи етап, а на втори на още две републики - освен Македонска СРФ - Тракийска СФРЮ и Добруджанска СФРЮ, съгласно повелите на Коминтерна от средата на 20-те г. на ХХ в.
-
Комплименти! Интересна е ролята на четника княз Арует Загрин /с име под прикритие Теофан Раданов/.
-
Информация, която може да се извлече от латинските източници за “valachica lingua”, към днешна дата:
1/ На този език са писали грамоти Мирчо І /1390г./, Баязид ІІ /1484г./ и Стефан Велики /16.09.1485г./
2/ Диалект на този език е сръбския език /lingua serviana/
3/ Диалект на този език е руския език /lingua ruthenica/
4/ Този език е официално признат за църковно служене по православен канон и са издавани църковни книги /псалтири, евангелия/
5/ Този език не е латински към средата на ХVІ в.
6/ Този език е от най-разпространените в Банат към нач. ХVІІІв.
7/ Съставяни са речници за преводи от този език на латински език към края на ХVІІІ-нач. ХІХ в.
-
Продължава да ме озадачава обаче какви са тези митничари на Йоан Александър в Рукер.
За две години, само това да е, пак е напредък. Мисли, мисли. Това е неимоверно сложен въпрос /"Какво прави администрацията му там, където всъщност не му е работа - както пише в дебелите нови книги"/ и оттам изискващ такъв отговор.
1390г. грамота от воеводата Мирчо І до полския крал Владислав ІІ Ягелон за общ съюз срещу Сигизмунд. В приписката към превода на договора на латински език в полската канцелария е написано, че оригиналът писан от Мирчо І е на "lingua Valachica scriptum". Независимо от това, че тази грамота се цитира многократно в последните два века, този пасаж не е влязъл в научен оборот. Защо така се пренебрегва и не е влязло в научен оборот това известие за името на езика, на който е писал самия Мирчо І /1390г./? Това също е неимоверно сложен въпрос /"влахико език на самия Мирчо І /1390г./, а пък уж нямало известия за влахико езика до ХVІв. и Н.Йорга го пропуснал човека, та и последователите му"/ и оттам изискващ също така неимоверно сложен отговор. Мисли, мисли...
-
точно по същия ред влащкия произход евентуелано не играе роля преди това, докато има българска дъражва, защото те не само че са се клели на българския цар, ами и носят български имена, пишат на български, командват на български, кръстят се на български и въобще, бая "български" го дават
Просто трябва да виждаме исторические процес хем в динамика, хем в конкретика. Така оценката на един или друг извор или информация ще е адекватна.
Едно ми харесва в цялата работа. Двата народа от мрака на вековете чак до 1912 г., когато кралската глупост прави белята, никога не са в конфликт.
звучиш адски познато
:Иван Вазов
Хъшове /Епохата: 1871 — 1876 година. Първите четири действия произхождат в Браила; петото в Букурещ./
http://www.chitanka....lib/text/3758/0
"...Македонски (към полицеина). Почтени господине! Аз съм Македонски — Македонски ме викат мене — и Македонски има чест да ви каже, че българите не са скитници и нищожни човеци, а храбри борци за свободата; всеки от нас е държал меч и е участвувал в битките с турските паши и носи по някоя рана на снагата си. (Възпретнува ръкава си.) Гледай тая дълбока рязка, а тука тая зарасла дупка: то е от турските куршуми… Затова уважавайте! Второ. Аз имам чест да ти кажа, господине мой почтени, че българите са достойни да ги обичате и почитате още като съседи и роднини… Защото ние, българите, и вие, румъните, сме роднини от стари векове, господине. Недей мисли, че Македонски, като е така например одърпан и проста работа, че не знае политиката на историята и целия възточен въпрос. А отде сме роднина, ще попиташ? Да ти кажа. (Към другарите си.) Налейте ми една чаша вино, че ми пресъхна гърлото. (Към полицеина.)… В старо време българи и румъни са били едно царство, един закон и една политика. Империя румъно-българска. Империул румъно-булгарилор! Разбираш? Цар Симеон, цар Асен, Михай-Витяз, цар Крум, Щефàн Челмаре, Братиано… Крали Марко, Куза, българи, румъни, черкова, език, все едно било това! Разбираш? И например кой ви е дал вярата? — Ние. Кой ви е дал писмото? — Ние. Вашият език е една мешава от български и молдовански думи… Или не вярваш какво ти казва Македонски? У вас бодапрости, у нас — бог да прости; у вас сфънту дух, у нас — свети дух; у вас майка пренчиста, у нас майка пречиста, драголица мила — драголице мила… Ами: веселещи, четещи, пазещи, въртещи, милуещи, любещи? Виж колко се е смесила кръвта ни. Та затова, благородни господине, бъди така учтив да почиташ българското име и да изпиеш тая чаша в знак на братска любов (подава му чашата си), в знак на нашия съюз против турците, тия безбожници проклети… Приемаш ли, господине? Дай ръка, така: съюз нападателен и отбранителен против султана… Са трияска Румъния, свободна и гостолюбива земя! Вива!..."
от темата:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8225&view=findpost&p=82503
Криворазбраната цивилизация /1871 г./ oсмива нравите в Букурещ
Отново за Джагфар Тарихи
in Средновековна история
Публикува
Сравнителен анализ на сведения, свързани с именника на
българските канове и сведения от
"БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ - ДЖАГФАР ТАРИХИ”
http://balgarite.interbgc.com/p1-1.htm
11. 3.А.Львова "Гази - Барадж тарихы". Вопрос о подлинности летописи". (2002г.)
12. 3.А.Львова "Летопись Гази – Барадж тарихы (1229 - 1246).Вопрос о подлинности документа ". (2002г.)
http://zlatalvova.narod.ru/Bolgaria/Bolgaria.htm