Иванко Тертер
-
Брой отговори
2549 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
2
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
Отговори публикувано от Иванко Тертер
-
-
Владенията на Щищман са в съседство със Сърбия, а Михаил-Шишман е женен за дъщерята на ср. крал. Това определено не е нищо.
това е по вашата тема:
Сръбския възход и ролята на Златната орда /1292-1355 /.
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4014
За съжаление почти никой не си прави този труд и се достига до умопомрачителни случаи като името "Токту".
А след констатацията, че всъщност първоизточника е неизвестен, неиздирен или несъществуващ, а се е препредавало чрез преписване от неизвестно кого насам, смятам темата за името "Белаур" за приключена. Поради липса на каквито и да е материални първоизточници-данни. Поне до изнамирането им.
Поради тази причина, даже и аз ще се въздържа от етимология на името от натрапващото се чисто и просто разчитане, като "Бел/г/ар".
При липса на първоизточник, би било също такава лингвистична гимнастика, както и всеки друг явно необоснован опит за "разчитане".
-
Трудно ще го свържеш със Срацимир, който си е цар на българите, а не на Видин - обичайната му титулатура е "Ιwань Срацимирь цръ блгаромъ". Сравни и назоваването на Йоан Срацимир в Бдинския сборник: "вь дни благовѣрнагоо и прѣвысокааго и самодрьжавнаго цра нашего Iwанна Срацимира бльгароомь и грькоомь".
С титулатурата му е ясно и съм съгласен. Въпреки, че не пречи например Сигизмунд да е и император на Романия, същевременно крал на Унгария и в добавка херцог на Люксембург. Използването на съответната титла е в зависимост от необходимостта и контрагента-адрес "отсреща".
Отизображението може ли да се изведе извод дали изобразената корона, на главата на мъжа и тази на съпругата му - ктитори, е от императорски, кралски, деспотски, воеводски или друг ранг? След като няма име и титулатура на мъжа, има ли, ако не пълно име, но поне податки за името и титлата на изобразената жена-съпруга-ктитор?
Ако се приеме, че е изобразен племенника на цар Йоан Александър воеводата Радуил І, с означение за владенее на угровлахия /южна тясна ивица от Трансилания - около Сибиу и Брашов/ и Бъдинско, имаме следното: Йоан Страцимир се смята, не лишено от законови основания между другото, за "царъ блъгаромъ". Приема себе си управляващ в изгнание, т.е. трона му е в Търново, но по обективни причини резидира "временно" и "по изключение" в Бъдин - втория в царството град, като това е до момента, в който не се върне в града където му се полага, в Търново. В този случай, той се приема и е примеман от голяма част от българската аристокрация /в това число от роднините му Бесараба - "принцовете на България"/ за "цар блъгаромъ" съсстолица Царевград Търнов, както си е традицията от края на ХІІв., но временно в изгнание /аналог на ситуацията с Йоан Асен ІІ в периода 1208-1217г./. В това си качество, той предоставя на най-силните си поддържници - силния и родствен му българо-кумански род Бесараба - номинално управление над Бъдин и околностите, най-вероятно в Олтения и Северин до Рукър, където е границата и търговската врата към Брашов, Рутения /в този период това е Русия, Галичь/ и Полша. Отдавайки им за номинално управление своя имперски втори град, той продължава да си стои в него, защото по силата на това, че е "цар блъгаромъ", в това число и "царъ" на "воеводите" си, в т.ч. Бесараби - неговите съюзници в гражданската борбата за властта и трона в българската държавност, може да си резидира навсякъде, където височайшата му особа пожелае, и домакина - управител да го обгрижва и да му домакинства подобаващо. Та това положение, поради падането на Търновъ от османците, се е привърнало за Йоан Страцимиръ /а и за домакина Радуил/ в константа. Сетнешен височайш гост, след Йоан Страцимир, става синът му Константин ІІ Асен. Но, дали в този момент съответния воевода продължава да е управител или владелец на Бъдин и околността, а оттам и да обгрижва гостуващия му "цар блъгаромъ" е съмнително. Поради това, че тази номинална титла явно е отнета от воеводите или погинала със смъртта на Разуил, ако му е била давана в лично качество само, в спомен за епохалните му заслуги при отбраната и отвоюването на града Бъдин от унгарците в периода 1365-1369, в качеството му на "принсипио де Булгария", български принц по линия на това, че е племенник на българския цар Йоан Александър, живее и състои към висшето аристократично общество на Българското царство.
-
Надписът от църквата в Куртя де Арджеш е много зле запазен и името на владетеля, който го е поставил, изцяло липсва. Това, че става дума за Раду, е само едно предположение, колкото и да е убедително.
"...................ѣрн......ва и самодрьжа............. [В]ѧгровл[а]хii Бднъю же i въсеи области Бднскоi и ................. въ Х(рист)[а Б(о)]га благовѣрни и г(оспо)ж'а земли Вѧгровлахъiи i въ..............."
Титлата в началото верояно трябва да се възстанови "[благов]ѣрн[ии вое]в(од)а (?) и самодрьжа[внии господинъ земли В]ѧгровл[а]хii".
От надписа :
"...................ѣрн......ва и самодрьжа............. [В]ѧгровл[а]хii Бднъю же i въсеи области Бднскоi и ................. въ Х(рист)[а Б(о)]га благовѣрни и г(оспо)ж'а земли Вѧгровлахъiи i въ..............."
и в добавка констатацията:
името на владетеля, който го е поставил, изцяло липсва., освен че липсва титулатурата му
Означава, че:
Този владетел и ктитор спокойно може да е и Йоан Страцимир!? Това може ли да е портрета на Йоан Страцимир - самодържеца, последния независим български цар, със столица Видин и владеещ северните земи на средновековна България до Карпатите и Прут?! След него е синът му, но вече като зависим - васал ту на османците, ту на императора на Свещената римска империя /Романия/.
Защо точно пък името и титулатурата са изчезнали, а в останалати си част надписа е добре съхранен и разчетен?
Коя ли вражеска "антивлахийска" ръка ще да е изкъртила баш пък титлата и името от надписа на "влахийски" владетел /областен управител/? И кога?
Във въздуха витае повей на нов проблем по темата и нова такава, при интерес от нея. Дай боже повече такива проблеми. Ще ги разглеждане, решаваме
-
1
-
-
Любомир Милетич нещо се е объркал, обяснявайки: „пръгари — граждани, нѣм. Bürger, срав. сръб.-хърв. пургари, пургери”. В сръбско-хърватския речник, който имам (40 000 думи), няма „пургари”. Бюргер на немски буквално е кмет. „Бюргерството (Bürgerschaft) е социална средновековна прослойка (съсловие) от т. нар. трето съсловие”, пък се казва в Уикипедия.
И ти ли не прочете заглавието на темата преди да пишеш в нея? Един от участниците, както нерядко прави, започна да отговаря на страховете си - без някой да пита или констатира нещо, да отбранява дадена заета от него "научна" амбразура, като мисли че някой я атакува. След това ти продължаваш делото му.
Защо не си направите една отделна темичка за това, което ви вълнува и там да си излеете душата по въпроса, а оставите в тази тема да пишат само тези, които имат да споделят някоя мисъл по тематиката й поставено в заглавието и уводния първия постинг?
В другата интресуваща Ви Вас тема, сигурно натан има какво да сподели. По отношение появата на термина "бюргер или бугер или буйер или боерин", откъде, от кого, кога се появило в северна централна и западна Европа и т.н. и т.н. за да се стигне до използването му в ХV век, векът на цитираната българска грамота.
Да си имаме уважението. Ако Ви мързи, може би натан ще Ви я направи?!
-
http://www.archive.org/stream/historiabplatina00plat/historiabplatina00plat_djvu.txt
това е по- лек, но препис вариант на текста.
пасажа за Тервел Български от главата за дейността на папа Йоан VІ:
At luftinianus (quem diximus) a Tiberio in
Cherfonnefum Ponti relegatum , inde fugiens
. adCacannu.m Aurumperucnit, aquoprimo i-
ta peibenigne fufceptuscl}, vteifiiiamin vxo-
rem fpoponderit: verum poftea pecunia, &
muneribusaTyberio corruptus, holpitem &
generumeiprodereinftituerat. Hocvbilufti-
nianusintellexiflet, ad Trebellium Bulgaro-
rum regem con fagit , a quo etiam non ita mul-
tb pbft,vi,& armis in imperium reftituitur. At
Sdrracent verbdumhxcinEuropa agcrentur, Sarraceni
occupata occupataLybia j&Africa, exLeptaloluentes
•V.^'*^. tranfmifi^oAthlanricofreto, omnesHilpanias
/5.,„;,. prxterAKures&Cantabrosoccui^ant.Hienini
otcupnnt. ficutivItimifuereinHiIpania,quosRomanum
fubigeret imperium 3 vltimi quoque, qui ab eo
deficerentifolipoftremb, qui Vifigocthorum
afedifcuterentiugum : itanuncdemum acce-
ptaChriftifide, &reIigioae armiife aperfida
Sarraccnor jm gente conftantiffime tutaci funt.
Africaig'tur,qu2aBelii'ario prirai luftiniani
ducerecuperata, centum& ieptuaginta annis
Romanoparuitirnperio, Sarracenii vna cum
Baerica Hifpania ( quam nunc Granatam vo^ar)
tumoccupata^eorum monbns& legibus iain
fepcingentis & quadi:aginta annis obtemperar,
cum maxima Chnftjani nomi;iis ignominia;
etfi Hi!pani,quiiactareingenium & fortitudi-
$eiit yc nem foIent,nequeant taniam labcm ab Europa
iKtMh. propdlere.Sunc qmfciibanrjBedarn, quieiiuc.
Да не би нещо с папата да е бил във връзка през цялото време и да е бил помолен да спре арабите от изток и удари рамо на Константинопол? По същото време арабите налитат и от запад през Иблерийския полуостров, така че папата може да да извършва логистика отвисоко за организиране на отбранителни христиански съюзи!?
-
информация от "Historia B. Platinae de Vitis Pontificum Romanorum", 1600 г.
от Ed. Cholinus
http://ia301527.us.archive.org/2/items/historiabplatina00plat/historiabplatina00plat.pdf
връзката е към пасажа за тези отношения.
Йоан VI (папа)
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B0%D0%BD_VI_%28%D0%BF%D0%B0%D0%BF%D0%B0%29
Св. Тривелий или Тервел Български /Trebellium Bulgarorum regem/
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BB
Някой може ли да допълни тази информация за отношенията мужду християнска България, владетелят й и папата в началото на VІІІ век!
-
Historia B. Platinae de Vitis Pontificum Romanorum
Ed. Cholinus
http://ia301527.us.archive.org/2/items/historiabplatina00plat/historiabplatina00plat.pdf
страницата е за дейността на Папа Йоан VІ.
Дадена е връзка към страницата съдържаща информация за връзката папа Йоан VІ и Тервел Български /Trebellium Bulgarorum regem/!
-
Parallela geographiae veteris et novae, Том 1 и Том 2, 1648 г.
от Philippe Briet
Parallela geographiae veteris et novae. Tom. 1
http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k829117
Parallela geographiae veteris et novae, Том 2
Има информация за Симеон І /894-927 г./ и кампанията му срещу Константинопол.
-
Historiae Francorum scriptores coaetanei, Том 2, 1636-1649 г.
от André Duchesne
Има данни за Телериг, Омортаг и други български ранносредновековни владетели. Във връзката са дадени пасажите интересни за българската история.
-
Annales ecclesiastici, Томове 9—10
от Cesare Baronio
връзката посочва пасажите за българските императори /царе/ и крале.
Caesar Baronius
-
Интересно. Къде е намерена, в какво състояние, има в близо стстаро селище и т.н.
Първи ред - ???????
Втори ред - ?AM??SIGM
Трети ред – EFILICRBASILIO
Четвърти ред – VISV??F???IBVS
Пети ред - ?ATO?MNIINRE
Шести ред - ??NHAC??SN
НА ТРЕТИ РЕД ДОБРЕ СЕ ЧЕТЕ "БАСИЛИО".
-
прилики на българи и монголи:
имат по два крака и две ръце
по една глава
еднакви полови атрибути в зависимост от пола.
някои са могли да яздят.
някои са пасли овце.
някои, които са нямали друга възможност, са живели на палатки.
Чингисхан е бил със сиво-синьо-зелени очи и светла коса, така че може и да не е чист монголец.
У българите също има хора с различни по вид външни белези, така че може и те да не са били чисти българи.
Във всеки случай, ако българите и монголците са един тип, значи монголците чрез българите имат пряк досег до нации със сходен на техния тип, а именно: "северозападни македонци", "романци" и "сербии", както и по линия на асимилационни процеси с гърците /фанариотщина/ и турците /кръвен данък/.
-
1
-
-
Първо да отбеележа, че тези княжества по геополитическия атлас на Рим и Константинопол /и на Търново/ от това време не са в "Македония", а в България. Поради тази причина Стефан Душан след сватбата си с Елена Българска /да кажем вид зестра и "узаконяване" на владението/ си прикачва в титулатурата, че владее и "немалка част от България". Земите през ХІV век продължават да се управляват от български феодали под шапката на царицата им Елена Българска и имат активно участие в двора на Стефан Душан чрез нея и лично самите те. Земите на брата на Елена Българска и Йоан Александър са също някъде там, деспот Йоан Комнин Асен във Валона. След смъртта на Стефан Душан номиналната власт на центъра изчезва и тези феодали получават по-широки и независими права на владеени на земите си. Границата на тази България /Западната част на І БЦ/ е в ареала описан от Натан и това е така, защото това е територията на България владяна от Самуил към момента наа признаването му за цар /император/ от Рим в самия край на Х век /вероятно 997 г./. Голяма част от тези феодали дейно участват в българския политически живот от ХІV век и са почитани от българските летописци и владетели.
Пример за това е изброяването им в Бориловия синодик.
http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/borilov_sinodik/borilov_sinodik.htm
ИЗ „СИНОДИК, КОЙТО СЕ ЧЕТЕ В ПЪРВАТА НЕДЕЛЯ ОТ ПОСТА”
(БОРИЛОВ СИНОДИК)
близка тема:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6075
Българската връзка на рода Мърнявчевичи - ХІV век Мърня - личен ковчежник на Елена Българска
-
Колко квадратни километра земя се изискват за сдобиване с титлата император и поддържането й? Кой мери, преди да признае титлата?
-
Някой може ли да даде и текста на решението на търговците в Брашов/ Кронщад /"брашовенете", "пръгари"/ за отпущане на парични средства за преводача българин? В този документ е израза: "litterae sermone bolgarico scriptae". Съответно и превод на текста!
-
«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»
Откривам състезанието за варианти на превода... Сигурен съм, че ще има доста колоритни и невъобразими варианти, затова смятам че темата ще е интересна за всички, които ще я прочетат. Старт!
Българските учени въобще не са изследвали настоящата приписка или ако е правено е останало анонимно за публиката, но чужди историци са правили тежки научни изводи. Един от тези мастити учени е Йон Богдан - румънски историк и филолог, който в 1913 г. е категоричен:
"Преведено от valachico на latinum, но кралят задържа екземпляра написан с формана на езика ruthenica" се превежда - "преведено от молдовски на латински", като Й.Богдан е забравил или не си е направил труда да обясни, на кой от двата езика се е явявал диалект-форма руския език /рутеника лингва/.
"В приложении к этому документу секретарь польского короля написал: "Нес inscripsio ex valachico... in latinum versa est, sed rex ruthenice lingua scriptum accepit". Тот факт, что поляки хорошо знали Молдову и молдован оправдывает румынского историка, филолога И.Богдана заключить: "Значит, латинский текст был переведен с молдавского языка" (1913)".
http://gao25.ru/index.php?start=300
Молдавско-польский договор
-
Пътниче,ако имаш път към Рим ,отдели час,отиди в Сан Клементе ,на 200 м от Колизеума само е ,малка забутана църквица, отиди и получи
Благословията на Петър Цар Български.
Отдай му и ти своя почит,там долу,пред фреската с лика му.Зад чази фреска е саркофага му.Български Цар никога не е искал Българи да му отдават почит или да му се кланят,гроба му да му премитат,с пресни цветя да го засаждат,или с венци и банери на манифестации след тях да вървят.И затова Цар Петър е пожелал тук да бъде нарисувана една сцена"LA DISCESA AL LIMBO",,"Слизането на Христос в LIMBO" съдържаща се само в Апокрифни текстове. В тази история, която цар Петър е избрал за вечна обител,( Не,Ватикана, не разказва такива неща),се разказва за слизането на Христос в пъклото откъдето извежда пророците от стария завет,Адам и Ева,патриарси,живели преди него,които все пак се оказва че не били баш долу ,а на границта Limbo (Latin limbus).
Това е и историята,която най приляга на цар Петър,най-трагичния български цар.
Отдай му Пътниче своята почит
Много интересен поглед върху наличните материали за гроба на цар Петър Български. Даже, като гледам изображението на печата му с това на стенописа-фреска от Сан Клементе в Рим, приликата е зашеметяваща и води до размисли...
-
Еньо ти си идиот.Нямам друго определение.
е, просто си заработва парите под поредния си "ник" или "легенда" на българин, до "атакист" до "антифашист" и т.н., от "тюркофон-пра" до "романски легинер", който във всеки един момент може да превключи на арумънски под скопската му диалектна форма.
По темата, освен че няма какво да добавя след Аспандиант, трябва да се отговори първом на въпроса - а кои по-точно са "хуни"-те?
-
относно "българската грамота" на Дан /1431г./, една от всичките...
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8773&view=findpost&p=100952
по първоначална информация от Tyroglyphos
Историята на документа е следната. Жителите на Брашов/Кронщад превеждат на латински една грамота на Мирчо и отиват при воеводата Дан да я потвърди и поднови. Под латинския текст те пишат бележка, пак на латински, че грамотата се потвърждава и допълва от Дан според изписаната по-долу "българска грамота". Под тази бележка Дан им написва потвърждение и допълнение към Мирчовата грамота: "Азъ Іѡ Дан, великыи воевода и господинъ вь всеи земи оуггровлахїискои и запланинскым странам, Амлашѹ и Фаграшѹ херцег, благопроизволи господство ми своим благим произволенїемъ, и не посрамих ни попрах, нѫ паче потвръдих и понових съи хрисовоул прѣродїтелѣ господства ми и с(ве)топочившааго Іѡана Мирча воеводѫ", и т.н.
Превода на латински език извършен от търговците в Брашов:
Nos Mirche waiwoda Transalpinus ad universorum tam praesentium quam futurorum noticiam cupimus pervenire, quod venientes in nostrum praesentiam honorabiles et providi viri videlicet Valentinus iudex Brassoviensis, item Grus et Martinus de villa Rosarum seniores etc. coram nobis autem ostendentes literas privilegiales per magnifìcos viros dominum Stiborium waywodam etc. et Michaelem Salamonis de Nadas, comitem Siculorum, plena autoritate regia renovatas, rogantes praecibus obnixis nobis suplicantes quatennus iusticias et consuetudines antiquas et signanter tributorum utriusque partium videlicet terrae nostrae Walachiae et Wurciae similiter ad pristinum statum reducere et confirmare dignemur et velimus roborare. Nos autem et nostri barones, videlicet Radol Kalaca, pridern banus noster, nunc autem iudex et palatinus curiae nostrae, item Scherban, item Andreas, item Radwl frater Kazan, item Walduwin logofeth et alii nostri barones et milites terrae nostrae multi, qui, *** haec agerentur, erant praesentes, voluntatem et assensum dedimus, peticiam ipsorum condicione autem ista videlicet iusticias et tributorum exactiones suo modo antiquo decernimus confirmare et roborare. Primo ut omnes cives, hospites et incolae civitatis Brassoviensis et totius districtus Barczensis Walachiam *** rebus seu mercimoniis suis intrantes in tributo ad Ruffam arborem persolvant de panno Yppriensi vel Gallicali XXIIII ducatos, de Lobiensi XVIII, de Coloniensi XII, de Polonicali VI, de panno scisso, de caligisque et mitris nihil, et de eisdem pannis in nullo alio loco Walachiae tributum dent nisi in foro, ubi praedictos pannos vendiderint et ibi tributum dent, ut est praeexpressum, et nisi in Dombowycza, ubi tantum medietatem tributi de supradictis pannis dare teneantur. De vase medonis in Ruffa arbore duodecim den., de vase vinia ibidem sex den., ceterum de ferro, panno griseo, tela, lino, gladiis, bicellis cultellis ac singulis artificiali manufactis, de arcubus, funibus, pelliciis, mastrucis et omnibus aliis rebus cuiuscunque generis existant, quae ad Walachiam apportantur, in nullo loco Walachiae tributa persolvant; sed si *** mercimoniis suis transierint ultra Danubium extunc in vado Danubii, de centum persolvant tria, et si sic persolverint extunc redeundo *** rebus suis mercimonialibus nihil dare tenentur; insuper ipsi de Walachia exeuntes de curru piscibus vel aliis quibusvis onerato in Brayl XVIII den. de curru piscium in Novo foro unum piscem, in Trgovist unum piscem, in Dombowicza de quolibet equo, currui allegato, unum den., de curru piscium unum piscem, de equo zomentato, quidquid portet duos den., de equo non onerato unum den., de equestre unum den., de pedestre unum banum. Haec ibi in Ruffa arbore de curru piscium septem pisces et treginta sex den., de centenario cerae duodecim den., de bove vel vacca tres den., de castrato unum den., de porco duos, de cute cervi unum denarium, sed de omnibus aliis cutibus nihil, de vermasio vulgo Temelturalt unum den., de equo zomentato, quodquod portet, tres ducatos, de equo non onerato 2 den., de equestre duos den., de pedestre unum den., de pellibus ferinis cuiuscunque speciei, wulgaliter Wiltwerk, que de Walachia exportantur, de centum tres; de equo, qui in Walachia emitur, 6 den., et de universis aliis nullum omnino tributum persolvere teneantur. Sed ipsi venientes de marinis fortibus seu trans Danubium, de centum persolvant tria. Volumusque ut nullus ipsorum in terra nostra Walachiae ab hominibus nostris pro debitis vel delictis aliorum impignoretur aut quolibet impediatur, sed quivis provideat, quod cui bona sua assignat, ab eodem et valeat rehabere.
Datum in Longocampo feria sexta post festum sancti Bartholomei apostoli anno domini etc. tredecimo.
Libertates huius suprascripti tenoris magnificus dominus Dan waywoda etc., civitati Brassoviensi et toti districtui etc. de baronum suorum consilio et consensu praemeante donando contulit in forma confìrmationis prout in carta Bulgarica subannotata latius continentur.
Sub anno domini MCCCCXXX primo, dominica proxima ante festum purifìcationis in Tergovyst, nuncii vero huius causae extiterunt Iohannes Hoppendey etc. et magister Leonardus, illius temporis notarius Brassoviensis, etc.
Оригинален текст на издателя на грамота воеводата Дан:
Азъ Іω Дан, великыи воевода и господинъ вь всеи земи оуггровлахїискои и запланинскым странам, Амлашоу и Фаграшоу херцег, благопроизволи господство ми своим благим произволенїемъ, и не посрамих ни попрах, нѫ паче потвръдих и понових съи хрисовоул прѣродїтелѣ господства ми и с(ве)топочившааго Іωана Мирча воеводѫ, и даровах сѫи хрисовоул господства ми пръгарем ωт Брашева и въсеи земи Бръсѣньскои. Іaко да им е старїи закон, како да коупчюѫт въсѣкѫ коупїѫ по вьсеи земи и ωбласти посподства ми слободно без никое позабавленїе, ωт желѣзних врат даже до великааго морѣ, нигде коумеркъ да не даваѫтъ, ни на коем тръѕѣ, ни на коем бродѣ. Тъкмо прѣхωдещи Брашевци със коупїѧ въ земѧ господства ми да дадѫт на Роукерωт вилар и прїіa кд доук.; ωт роутища фроушского такождере, а ωт хоуселеви иı доук.; ωт колоуни вı доук.; чех. ѕ доук.; ωт роутища резана нищо; ωт шапках и калцах нищо; ωт возилницѫ медовинѫ вı доук.; ωт возилница вина ѕ доук.; ωт желѣза и ωт бобова и ωт платно и ωт лена нищо; и ωт меча и ωт лѫка и ωт кордах и ωт ножевех нищо; ωт вѫжах и ωт кожоух и крезнах нищо; и на Дѫмбовиц ωт ипрїіa вı доук.; и ωт фрушскωг рутища такожде; ωт хоуселеви θ доук.; ωт колоунїіa ѕ доук.; ωт чех г доук. – Поминѫвши же тїѫзи вами и нигде роутище кумеркъ да не имат, тъкмо гдѣ сѧ продас, и вь Браилово, когы натоварит кола с рибѫ, иı доук., а вь Тръг(ъ)шоре а риба и оу Трьгоищи такождере, и на Дѫмбовиц ωт хама а доук., и ωт кола с рибѫ а риба; ωт товара г бани; ωт конѣ читова а доук.; ωт конника а доук.; ωт пешца а бан. – И на Роукер ωт кола с рибѫ з риб и к перпер; ωт маж воска вı доук.; ωт вола или ωт кравѫ г доук.; ωт ωвна а доук.; ωт свини брав в доук.; ωт печїѫ еленїѧ а доук.; ωт дроугих печїіaх нищо; ωт мех сирене а доук.; ωт товара, бѫдї что ес въ нем, г доук.; ωт конѣ читова г бани; ωт конника такождере; ωт пешца доук. а; ωт ждера и ωт лисицах и ωт дроугїѫ ѕвѣри ωт р – г; ωт конѣ коупена ѕ доук. А елико нѣс(т) записано здѣ, нищо. И кто ес длъжен, или ωт земи господства ми на Въгрех, или ωт оугръскѫѧ землѧ въ земи господства ми, да си ищет длъг, съ законом да сѧ платит. А изем да нѣс(т), ни чл(овѣ)к или коупїіa да сѧ не заложит. И прѣходѧщи Брашовени прѣз Доунавъ със коупїѧ, или на Дръстер или на Гюргев или на Никопол, да даваѫт ωт р – г.
Исписах, егда прїидѣ Хана Хопъндеи съ хрисовоулωм Мирчѣ воеводѣ, сътворен със волѧ господина кралѣ и съ Щибром воеводѫ и съ Михаил Соломонъ Секилскым и съ великым ωбещаніем. Тωг(о) радї, кто сѧ щет покоусит прѣстѫпити сыи хрисовоул господства ми ωт болѣръ господства ми, велицѣх же и малых, то таковы имат прїѧт велико зло и ωргїѧ ωт господства ми, како невѣрник и посрамител сїемоу ωбѣщанїю господства ми. И свѣдетеле: жоупан Борчѣ, жоупан Сарандино, жоупан Коико, лωгоθет, жоупан Воико, жоупан Нан Скоулота, жоупан Доброта и синъ его Милец, вистїар, жоупан Нан Паскал, Балѣ пахарник, Негрил мечоноша, Казанъ столник, Стоика комис и Никоула, писах въ настолнем ωрашоу Тръговищи. месеца ген. л, лѣтоу же текѫщоу ,ѕцлθ (= 1431), инді. θ.
относно израза "carta Bulgarica" /"грамота Българска"/ от превода на латински език:
"Българска грамота" от Дан /1431г./, според мен означава, че е грамота на България, чийто воевода е издателят Дан. Не касае наименованието за езика. Другият вариант, застъпен от
Tyroglyphos - също не лишен от логика и особено вероятен е - да касае именно, че това е наименованието на езика на който е писана грамотата от воеводата Дан /в 1431г./, а именно "български език", в този смисъл "грамота Българска" или "carta Bulgarica".
За разкриване на фактологията, следва да се изучат следните въпроси:
В дадения оригинал на български език не виждам думите "българика" /carta Bulgarica/, докато в латинския превод се съдържат. Има и други разминавания, досежно свидетелите - в латинския вариант не са указани. За една и съща грамота ли става въпрос и ако да, тогава какъв е латинския текстови превод, за да се види къде има разминаване в превода?
Къде е и как се превежда пасажа:
"Libertates huius suprascripti tenoris magnificus dominus Dan waywoda etc., civitati Brassoviensi et toti districtui etc. de baronum suorum consilio et consensu praemeante donando contulit in forma confìrmationis prout in carta Bulgarica subannotata latius continentur.
Sub anno domini MCCCCXXX primo, dominica proxima ante festum purifìcationis in Tergovyst, nuncii vero huius causae extiterunt Iohannes Hoppendey etc. et magister Leonardus, illius temporis notarius Brassoviensis, etc."
Това е приписка към грамотата или е част от грамотата. Тъй като смятам, че е първото, тогава тази приписка къде е съставена? В Търговище при издаването на документа от изпращащата страна /"изходяща приписка"/ или в Брашов от приемащата страна /"входяща приписка"/? Това е особено важен въпрос, за изучаване първичния източник и терминологията, която същия използва.
-
Името Балчо византиецът може да изпише като Μπαλτζος или Βαλτζος, но името Вълчо ще изпише само като Βουλτζος, и никога Μπουλτζος.
И това са негръцки имена. Чужди за гръкоезичната именна система и изписване. Представлява само съхранени и известни форми - от гръкоезичви документи - на гръцко изписване. Изписване на чужди за гръцката именна система имена или възможно име, за тези които ги /го/ ползват и имат в своята именна система ...
-
Ами след като власите са били българи, защо не говорят български и защо никога не са се наричали българи?
Уточни кои "власи" - Куманите ли? Печенегите ли? Черните българи /Мавроблахите/ ли? Куцовласите ли /арумъни/? Рутените ли? Сервианите ли? В кой период някой от тях? Симеон І ли? Петър І ли? Самуил ли? Калоян ли? Котян ли? Мирчо ли? Стефан І Велики ли? Николай Влаха /Олах/ ли? Еуген Трика ли? Или всичките като последния "плескали" латинския кой колко научил?
-
Nos Mirche waiwoda Transalpinus ad universorum tam praesentium quam futurorum noticiam cupimus pervenire, quod venientes in nostrum praesentiam honorabiles et providi viri videlicet Valentinus iudex Brassoviensis, item Grus et Martinus de villa Rosarum seniores etc. coram nobis autem ostendentes literas privilegiales per magnifìcos viros dominum Stiborium waywodam etc. et Michaelem Salamonis de Nadas, comitem Siculorum, plena autoritate regia renovatas, rogantes praecibus obnixis nobis suplicantes quatennus iusticias et consuetudines antiquas et signanter tributorum utriusque partium videlicet terrae nostrae Walachiae et Wurciae similiter ad pristinum statum reducere et confirmare dignemur et velimus roborare. Nos autem et nostri barones, videlicet Radol Kalaca, pridern banus noster, nunc autem iudex et palatinus curiae nostrae, item Scherban, item Andreas, item Radwl frater Kazan, item Walduwin logofeth et alii nostri barones et milites terrae nostrae multi, qui, cum haec agerentur, erant praesentes, voluntatem et assensum dedimus, peticiam ipsorum condicione autem ista videlicet iusticias et tributorum exactiones suo modo antiquo decernimus confirmare et roborare. Primo ut omnes cives, hospites et incolae civitatis Brassoviensis et totius districtus Barczensis Walachiam cum rebus seu mercimoniis suis intrantes in tributo ad Ruffam arborem persolvant de panno Yppriensi vel Gallicali XXIIII ducatos, de Lobiensi XVIII, de Coloniensi XII, de Polonicali VI, de panno scisso, de caligisque et mitris nihil, et de eisdem pannis in nullo alio loco Walachiae tributum dent nisi in foro, ubi praedictos pannos vendiderint et ibi tributum dent, ut est praeexpressum, et nisi in Dombowycza, ubi tantum medietatem tributi de supradictis pannis dare teneantur. De vase medonis in Ruffa arbore duodecim den., de vase vinia ibidem sex den., ceterum de ferro, panno griseo, tela, lino, gladiis, bicellis cultellis ac singulis artificiali manufactis, de arcubus, funibus, pelliciis, mastrucis et omnibus aliis rebus cuiuscunque generis existant, quae ad Walachiam apportantur, in nullo loco Walachiae tributa persolvant; sed si cum mercimoniis suis transierint ultra Danubium extunc in vado Danubii, de centum persolvant tria, et si sic persolverint extunc redeundo cum rebus suis mercimonialibus nihil dare tenentur; insuper ipsi de Walachia exeuntes de curru piscibus vel aliis quibusvis onerato in Brayl XVIII den. de curru piscium in Novo foro unum piscem, in Trgovist unum piscem, in Dombowicza de quolibet equo, currui allegato, unum den., de curru piscium unum piscem, de equo zomentato, quidquid portet duos den., de equo non onerato unum den., de equestre unum den., de pedestre unum banum. Haec ibi in Ruffa arbore de curru piscium septem pisces et treginta sex den., de centenario cerae duodecim den., de bove vel vacca tres den., de castrato unum den., de porco duos, de cute cervi unum denarium, sed de omnibus aliis cutibus nihil, de vermasio vulgo Temelturalt unum den., de equo zomentato, quodquod portet, tres ducatos, de equo non onerato 2 den., de equestre duos den., de pedestre unum den., de pellibus ferinis cuiuscunque speciei, wulgaliter Wiltwerk, que de Walachia exportantur, de centum tres; de equo, qui in Walachia emitur, 6 den., et de universis aliis nullum omnino tributum persolvere teneantur. Sed ipsi venientes de marinis fortibus seu trans Danubium, de centum persolvant tria. Volumusque ut nullus ipsorum in terra nostra Walachiae ab hominibus nostris pro debitis vel delictis aliorum impignoretur aut quolibet impediatur, sed quivis provideat, quod cui bona sua assignat, ab eodem et valeat rehabere.
Datum in Longocampo feria sexta post festum sancti Bartholomei apostoli anno domini etc. tredecimo.
Libertates huius suprascripti tenoris magnificus dominus Dan waywoda etc., civitati Brassoviensi et toti districtui etc. de baronum suorum consilio et consensu praemeante donando contulit in forma confìrmationis prout in carta Bulgarica subannotata latius continentur.
Sub anno domini MCCCCXXX primo, dominica proxima ante festum purifìcationis in Tergovyst, nuncii vero huius causae extiterunt Iohannes Hoppendey etc. et magister Leonardus, illius temporis notarius Brassoviensis, etc.
Азъ Іω Дан, великыи воевода и господинъ вь всеи земи оуггровлахїискои и запланинскым странам, Амлашоу и Фаграшоу херцег, благопроизволи господство ми своим благим произволенїемъ, и не посрамих ни попрах, нѫ паче потвръдих и понових съи хрисовоул прѣродїтелѣ господства ми и с(ве)топочившааго Іωана Мирча воеводѫ, и даровах сѫи хрисовоул господства ми пръгарем ωт Брашева и въсеи земи Бръсѣньскои. Іaко да им е старїи закон, како да коупчюѫт въсѣкѫ коупїѫ по вьсеи земи и ωбласти посподства ми слободно без никое позабавленїе, ωт желѣзних врат даже до великааго морѣ, нигде коумеркъ да не даваѫтъ, ни на коем тръѕѣ, ни на коем бродѣ. Тъкмо прѣхωдещи Брашевци със коупїѧ въ земѧ господства ми да дадѫт на Роукерωт вилар и прїіa кд доук.; ωт роутища фроушского такождере, а ωт хоуселеви иı доук.; ωт колоуни вı доук.; чех. ѕ доук.; ωт роутища резана нищо; ωт шапках и калцах нищо; ωт возилницѫ медовинѫ вı доук.; ωт возилница вина ѕ доук.; ωт желѣза и ωт бобова и ωт платно и ωт лена нищо; и ωт меча и ωт лѫка и ωт кордах и ωт ножевех нищо; ωт вѫжах и ωт кожоух и крезнах нищо; и на Дѫмбовиц ωт ипрїіa вı доук.; и ωт фрушскωг рутища такожде; ωт хоуселеви θ доук.; ωт колоунїіa ѕ доук.; ωт чех г доук. – Поминѫвши же тїѫзи вами и нигде роутище кумеркъ да не имат, тъкмо гдѣ сѧ продас, и вь Браилово, когы натоварит кола с рибѫ, иı доук., а вь Тръг(ъ)шоре а риба и оу Трьгоищи такождере, и на Дѫмбовиц ωт хама а доук., и ωт кола с рибѫ а риба; ωт товара г бани; ωт конѣ читова а доук.; ωт конника а доук.; ωт пешца а бан. – И на Роукер ωт кола с рибѫ з риб и к перпер; ωт маж воска вı доук.; ωт вола или ωт кравѫ г доук.; ωт ωвна а доук.; ωт свини брав в доук.; ωт печїѫ еленїѧ а доук.; ωт дроугих печїіaх нищо; ωт мех сирене а доук.; ωт товара, бѫдї что ес въ нем, г доук.; ωт конѣ читова г бани; ωт конника такождере; ωт пешца доук. а; ωт ждера и ωт лисицах и ωт дроугїѫ ѕвѣри ωт р – г; ωт конѣ коупена ѕ доук. А елико нѣс(т) записано здѣ, нищо. И кто ес длъжен, или ωт земи господства ми на Въгрех, или ωт оугръскѫѧ землѧ въ земи господства ми, да си ищет длъг, съ законом да сѧ платит. А изем да нѣс(т), ни чл(овѣ)к или коупїіa да сѧ не заложит. И прѣходѧщи Брашовени прѣз Доунавъ със коупїѧ, или на Дръстер или на Гюргев или на Никопол, да даваѫт ωт р – г.
Исписах, егда прїидѣ Хана Хопъндеи съ хрисовоулωм Мирчѣ воеводѣ, сътворен със волѧ господина кралѣ и съ Щибром воеводѫ и съ Михаил Соломонъ Секилскым и съ великым ωбещаніем. Тωг(о) радї, кто сѧ щет покоусит прѣстѫпити сыи хрисовоул господства ми ωт болѣръ господства ми, велицѣх же и малых, то таковы имат прїѧт велико зло и ωргїѧ ωт господства ми, како невѣрник и посрамител сїемоу ωбѣщанїю господства ми. И свѣдетеле: жоупан Борчѣ, жоупан Сарандино, жоупан Коико, лωгоθет, жоупан Воико, жоупан Нан Скоулота, жоупан Доброта и синъ его Милец, вистїар, жоупан Нан Паскал, Балѣ пахарник, Негрил мечоноша, Казанъ столник, Стоика комис и Никоула, писах въ настолнем ωрашоу Тръговищи. месеца ген. л, лѣтоу же текѫщоу ,ѕцлθ (= 1431), инді. θ.
Превежда се "писма, написани на български език"; не става дума за преводача, тъй като за него отделно е казано, че е българин (bolgarus).
Може ли модератор да извлече пасажите ни за грамотата на Дан в отделна тема, с условно заглавие "Грамота bolgarico carta на воеводата Дан /1431г./"! Предварително благодаря.
В дадения оригинал на български език не виждам думите "българика", докато в латинския превод се съдържат. Има и други разминавания, досежно свидетелите - в латинския вариант не са указани. За една и съща грамота ли става въпрос и ако да, тогава какъв е латинския текстови превод, за да се види къде има разминаване в превода?
Къде е и как се превежда пасажа:
"Libertates huius suprascripti tenoris magnificus dominus Dan waywoda etc., civitati Brassoviensi et toti districtui etc. de baronum suorum consilio et consensu praemeante donando contulit in forma confìrmationis prout in carta Bulgarica subannotata latius continentur.
Sub anno domini MCCCCXXX primo, dominica proxima ante festum purifìcationis in Tergovyst, nuncii vero huius causae extiterunt Iohannes Hoppendey etc. et magister Leonardus, illius temporis notarius Brassoviensis, etc."
Това е приписка към грамотата или е част от грамотата. Тъй като смятам, че е първото, тогава тази приписка къде е съставена? В Търговище при издаването на документа от изпращащата страна /"изходяща приписка"/ или в Брашов от приемащата страна /"входяща приписка"/?
-
Много добре. На едно мнение сме. Сега смятам е ясно, че това име продължава да се използва и е "живо" до ден днешен. А етимологията му, според мен, също е повече от изяснена.
Апропо, "византиец" след 10 век как би изписал името "Балкх"?
-
Само че един византиец след 10. век сл.Хр., ако чуе "Балчо", няма да го напише Βαλτσο, защото В-то по негово време вече е преминало във [в]-звук. За да предаде нашето [б], той няма да си послужи с буквата В, а с буквосъчетанието ΜΠ.
Нима искаш да кажеш, че някой "византиец" след 10 век "за да предаде нашето /б/" би изписал името "Балчо/Балко" по същия начин, както и името Μπαλικας /Баликас/? :!!!: ?
името Белаур
in Езикознание
Публикува
BELAUR (-after 1331). Ioannes Kantakuzenos names "Boësilas Mœsorum regis frater"[452]. He became governor of Vidin, with the title Despot, after his half-brother was elected Tsar at Trnovo in 1323[453]. Ioannes Kantakuzenos records that "Boesilas demortui regis frater", who fled "ad Romanos", was accepted as "despotam Mœsiæ", in a passage dated to 1323[454]. He led the Bulgarian delegation which sought to negotiate with Stefan Uroš III Dečanski after the latter defeated Tsar Mihail III at Velbužd in 1330[455]. He opposed the deposition of Tsar Ivan Stefan, but was defeated by an army of Tatar mercenaries hired by the new Tsar, fled from Bulgaria and died in exile[456].
[452] Ioannes Kantakuzenos Vol. I, I, 27, p. 134.
http://fmg.ac/Projects/MedLands/BULGARIA.htm#_ftnref452
Йоан Кантакузин нарича този “брат на мизийския владетел” /Михаил ІІІ Шишман/ с името “Басилас” или “Василас”. Хайде сега да се даде етимология на името “Васил” или "Войсил" /без ”ур”/ през призмата на езика на якутите, тюрките, тохарите, санскрит, румънския, сърбо-хърватския, унгарския, латинския и други езици, по отношение името на този български аристократ от нач. на ХІV век.
"Дракон" ли е, "влечуго" ли, "змия" ли или чисто и просто "балам"а?