Отиди на
Форум "Наука"

Воеводата Радич /1454 г./


Recommended Posts

  • Потребител

Воеводата Радич /1454 г./

Истината за “първия хайдутин” - опит за индивидуализиране на този български християнски владетел.

Отново реших да бръкна в едно от тъмните кътчета на българската история и ви представям моя дръзка на пръв поглед хипотеза за индивидуализиране на Радич.

По логиката на “академичната” наука би следвало да наричаме един съвременник на нашия Радич също така хайдутин. Как ви звучи – влашките хайдути Мирчо Стари, Влад Цепеш и Михаил Храбри.

Най-малко до ХVІІ век титлата воевода е останала в обръщение в административната система на османската държава. Това е заварена административно-военна длъжност още от времето на Българските царства. При централизацията на Османската държава в началото на ХVІІІ век, тази титла излиза от “легално” /законно/ обръщение и става синоним на нелегална /незаконна от гледна точка на османското право/ борба на българите и първенците им.

Представям Ви кратка хронология на живота на воевода на София Радич – виден първенец аристократ от българската държавност.

Българското царство има особено близки връзки с босненското банство още от средата на ХІV век. От Босна във Видинското царство през 1358 г. е приет един виден български аристократичен род – Кнежевичи, като тукашната клонка идва от коляното на Парчия Кнежевич. Той идва като изгнаник при Иван Страцимир във Видинския край и му е отредено наследствено имение – станало известно по-късно с името Кнежа. От тази клонка са и други известни български аристократични фамилии с корени от Босна – Парчеви, Пеячеви и др. По-късно през 1369 г. Иван Страцимир е оженил дъщеря си Доротея за босненския бан Твърдко І /от 1377 г. крал на Босна и Сърбия /. Връзките между българския и босненските родове са много силни в периода. Подчертавам обаче, че в чисто външно-политически йерархичен аспект българската държавност е на по-високо ниво. Статута е на империя, докато Босна едва 1377 г. става кралство.

Както се вижда България е ставала втора родина за тези аристократи, както и обратно много такива от български царски род отиват в западните части на Балканите /пример са клонката на Иван Стефан в Дубровник, след 1332 г.и др./

Та същите корени от Босна има и българския воевода на София Радич. Ето една хронлгия на “моя човек”, който в края на ХVІІ век Дю Канж описва като – “Радик Сенкон, син на Сенко и внук на Младен, който имал големи имения в графство Хелмо”. Отделно дю Канж указва, че Радик Сенкон е зет на Георги Страцимир /от рода Балша/ – който владеел земите между Скопие и София в периода 1399-1403. След това земите са преминали към сина му Балша ІІ Балшич, който ги владял до 1421 г. Според мен е доста логично при липса на други наследници след 1421 г. земите да са поети от бившия зет на Георги Страцимир Радик Сенкон -бивш защото още 1399 г., приживе на Георги Страцимир, умира дъщеря му – съпруга та Радик. Радик после е женен още веднъж, но не се знае коя е втората му съпруга. Нищо чудно да е пак близка на Балшичи и по този начин да е имал съответните законови предпоставки да бъде утвърден от османския султан за владетел на София и областта.

Хронология на живота на воеводата Радич /наричан по-долу от мен с окончание “к” съгласно българската традиция/:

Дядо на Радик е Младен /Милтен/, баща му е Сенко.

1348 г. Сенко е номиниран от Дубровник за бан на Босна.

1371 г. когато един от силните сръбски независими владетели Никола Алтоманович напада Дубровник, Сенковоюва на страната на търговския град-държава, като предвожда лично войските на Дубровник. След тази битка няма повече данни за Сенко в дубровнишки документи.

1391 г. – явно скоро преди тази дата Сенко умира, защото в тази година синовете му Беляк и Радик продават на Дубровник наследственото си имение Коновле. Отбелявам любопитния факт, че в тази година Радик се оженва за дъщерята на Георги Страцимир Гоислава. Вероятно продажбата е била координирана с тъста. Недоволни от продажбата на имението на Дубровник, съседте воеводата Владко Вукович и княз Павел Раденович нападат Коновле и си го поделили. При това пленили Радик, а брат му Беляк безследно изчезнал, вероятно е убит или умрял от болест в плен.

1391-1398 г. Радик е в плен на воеводата Владко Вукович и княз Павел Раденович.

1398 г. – Радик е освободен от плен, вероятно с помощта и откуп от Дубровник. След освобождението идва в Дубровник и му е отстъпено от града-република имението Веляци.

1399 г. – кралят на Босна Остоя воюва с Дубровник, като Радик взема неговата страна в конфликта.

1404 г. – преврат в Босна. Крал Остоя е свален. Радик е пленен. Тук приключват известията за него в дубровнишки и босненски документи.

1413 г. – обаче Константин Иречек в своята “История на България” посочва Радич “челникъ” сред християнските владетели поддържали страната на Мехмед І в братоубийствената гражданска война за трона в Одрин. Радич “челникъ” участва заедно с воеводите Шаин, Михаил и с Георги Бранкович в битката при с. Чамурлий, Самоковско срещу Муса /в народния епос Муса Кеседжия/. В междуособната война надделява Мехмед І и както многократно е указвано той наградил съюзниците си с големи земи и заживял в мир с тях. Ето как е бил утвърден Радик за воевода на София /земи на Балшичи, дадени им още в края на ХІV в. от султана, на Георги Страцимир дадени. А Георги Страцимир е указан за последен български владетел от Г.Раковски.

Отбелязвам, че официалната историография за Радич челник е идентифицирала владетеля от сръбската държавност Радич Поступович. Може и да е той, тогава това място в хронологията ми го пропускаме без да оспорва тезата като цяло. Но може и да е нашия Радик, защото неговите земи /тези на Балшичи, с които е сроден/ са точно в този периметър. А Радич Поступович се замонашва през 1435 г., така че е изключено той да е "воеводата на София Радич".

1454 г.”Мехмед цар плени българския воевода Радич в София.”. Както се допълвало, това Мехмед цар направил за “стари грехове”. Тук се сещам за две неща:

1432 г. Висконти – посланик на миланския дук от името на ичператор Сигизмунд преговарял с българите, щато те да се върне цяла България до София под властта му и да убият всички турци в земите си, щото той не искал да се заеме с това лично. /Бертрандон де ла Брокиер/. Според мен ето с кого е преговарял Висконти – с воеводата, българския първенец, който е имал ресурса да се освободи от всички турци в земите си. Явно тогава е отказал предложението на Сигизмунд отправено чрез Висконти

1443 г. при първия поход на Владислав Ягело и Янош Худиади, при тях се явил български отряд и казали, че доскоро са се биели на страната на султана, но сега искат да се присъединят към кръстоносната войска. Явно тука се е съгласил да изпълни старото предложение на императора на Свещената римска империя.

Предвид горното явно това може да се тълкува, като “стари грехове”. Султана завзема Константинопол /1453 г./ и вече спокойно може да отдели сили и внимание на някои от “грешните” християнски владетели. Такъв е бил явно и воеводата на София Радик.

По мои изчисления Радик е роден ок. 1377 г.. Последното известие за него е от 1454 г., когато е пленен от султана. Смятам, че една възраст от 75-80 г. е нормална за един владетел от епохата. Там проблема е бил да не умреш в битка млад и зелен и да се разболееш от чума. Ако тези две неща се разминат, големците са живели по осемдесет-сто години. Напомням за Андреа Дандоло, който на … 97 г. възраст участва в битката при Адрианопол /1205 г./. По-точно бил разнасян на носилка из бойното поле, та чак успял и да избяга след поражението /но починал веднага след това/.

Дали Радик е убит през 1454 г. Едва ли, ако беше така, може би летописеца щеше да напише несъмнено такава новина. Смятам, че е умрял в плен в двора, в столицата на империята.

От хронологията виждам, че на Радик му е било като “навик” да бъде вземан в плен – точно три пъти в тази хронология, а тя може и да не е пълна. Това дава още една индиция, че този Радик и Радич са едно и също лице. Само, че това лице не е първи хайдутин, а първенец и воевода /военно-административна титла/ владетел на земи и хора от кръга на българската държавност.

Забележка: Балшич, като род са си с българска жилка. Самото им име /Балх, Балхичи, Балши/ подсказва това. Те са владеели земи с български демографски състав и български държавнически традиции. Пак от тези земи известни във Византия в периода /1018-1186 г./ като административна единица България /Балхи, Валхи – българи в гръцко произнасяне/.

Извори:

http://bs.wikipedia.org/wiki/Radi%C4%8D_Sankovi%C4%87

http://bs.wikipedia.org/wiki/Gojslava

http://www.promacedonia.org/ki/ki_24.htm

И ще завърша с едни думи на изследовател в сферата на българското народно творчество:

Според Ив. Пастухов (Българска история, т. II, стр. 462) най-

старо известие за български войвода, «безспорен хайдутин», е една

приписка от 1454: «В тожде лето Мехмед цар плени Радича, блъгар-

скаго войводу у Софии. »

Песните не казват нищо определено за това далечно време

освен някои загатвания. В една песен (СбНУ, XIII, стр 81) се спо-

менава «таржик със стрели»:

Лало си таржик разпаса,

закачи стрели да фърга,

та си турците изтрепа,

та си седенка отемна.

В друга песен (Безсонов, № 17) се говори за Стоян хайдутин, комуто

се родило момче със «златно перчемче», което после станало вой-

вода «в голяма града София» и войводствувало, додето турците взели

България. Ако се съди по това място, едва ли и споменатият по-

горе Радич ще е бил хайдушки войвода, по-скоро е бил местен упра-

вител.

http://bulgarian-orthodox-church.org/slovo/narod/bnt12_2.txt

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 61
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Стиковам хронология на владетелите на воеводство София:

1399-1403 Георги Страцимир

1403-1421 Балша ІІI Балшич

1421-1454 Радик Сенкин

по нататък са ни известни други първенци /не казвам владетели/ Радивой, Радослав Мавър, Кремиковските манастири, втората "Света гора". Ето къде е обяснението на феномена, че в края на ХV век манастирите в софийско възкръстват. Това става несъмнено и с помощта на българските местни владетели и първенци, както и на колонията от дубровнишки търговци. Подчертавайки последното, напомням че в същността си рода на Радик е от т.нар. Дубровнишка партия и е бил винаги много близък до града-република. Логично идва на мястото си утвърждаването на Радик за воевода - управител на София, който е с поддръжка от местното българско население и дубровнишките търговци. От една страна е род близък до Иван Страцимир /съпругата на крал Твърдко І е Доротея, дъщерята на видинския български цар/. От друга страна рода му от дубровнишката партия и е бил на страната на Дубровник във войните му с владетели от сръбската държавност. От трета страна е зет на владетел на български земи Георги Страцимир от рода Балши. Последното фамилно име показва народностния произход на рода - Балши, Балхи, българите от тема България.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Стиковам хронология на владетелите на воеводство София:

1399-1403 Георги Страцимир

1403-1421 Балша ІІI Балшич

1421-1454 Радик Сенкин

по нататък са ни известни други първенци /не казвам владетели/ Радивой, Радослав Мавър, Кремиковските манастири, втората "Света гора". Ето къде е обяснението на феномена, че в края на ХV век манастирите в софийско възкръстват. Това става несъмнено и с помощта на българските местни владетели и първенци, както и на колонията от дубровнишки търговци. Подчертавайки последното, напомням че в същността си рода на Радик е от т.нар. Дубровнишка партия и е бил винаги много близък до града-република. Логично идва на мястото си утвърждаването на Радик за воевода - управител на София, който е с поддръжка от местното българско население и дубровнишките търговци. От една страна е род близък до Иван Страцимир /съпругата на крал Твърдко І е Доротея, дъщерята на видинския български цар/. От друга страна рода му от дубровнишката партия и е бил на страната на Дубровник във войните му с владетели от сръбската държавност. От трета страна е зет на владетел на български земи Георги Страцимир от рода Балши. Последното фамилно име показва народностния произход на рода - Балши, Балхи, българите от тема България.

Нещо не съм много съгласен с тези връзки. Дъщерята на Страцимир Доротея умира рано и мисля, ч не е имала деца, тъй че тази връзка е прекъсната.

Божовизмите - Балхи и че др. Брежнев ни наричал болхарские друзя - ги оставям настрана, те са несериозни.

Иначе не ми е ясно защо намесваш Балшичите в София? Приемаш концепцията на Маврубир, че Балша е едноутробен брат на Фружин ли (от втория брак на Шишмановата вдовица)?

Иначе този Радич наистина по-скоро е управител (разбира се зависим от турците) на София, отколкото хайдушки воевода. Напр. тур. управител на Търново след падането на града също е наричан воевода. В същност може да не е точно на София, а на друго селище или град, но просто да е бил заловен в София.

Този Радич за който си дал линковете е Хумски воевода. Според някои Сенковичите били по-скоро сродни с Дукакитните, а името иде от мястото, от където произхождали.

Радослав Мавър и другите ктитори са просто заможни българи, дори бих казал доста заможни. Предполагам, че са се представяли и за боляри и издънки на славни родове, но е род въпрос доколко е било реално или са били камозванци. При всички случаи това не са просто кредитни милионери или подставени лица като много от днешните видни бизнесмени, а са си били наистина едни дта заможни и навярно доста влиятелни хора (нещо като Доган на 180 градуса - т.е. доста влиятелни българи в Осм. империя, е разбира се в регионален план).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1. Нещо не съм много съгласен с тези връзки. Дъщерята на Страцимир Доротея умира рано и мисля, ч не е имала деца, тъй че тази връзка е прекъсната.

2. Божовизмите - Балхи и че др. Брежнев ни наричал болхарские друзя - ги оставям настрана, те са несериозни.

Иначе не ми е ясно защо намесваш Балшичите в София? Приемаш концепцията на Маврубир, че Балша е едноутробен брат на Фружин ли (от втория брак на Шишмановата вдовица)?

3. Иначе този Радич наистина по-скоро е управител (разбира се зависим от турците) на София, отколкото хайдушки воевода. Напр. тур. управител на Търново след падането на града също е наричан воевода. В същност може да не е точно на София, а на друго селище или град, но просто да е бил заловен в София.

4. Този Радич за който си дал линковете е Хумски воевода. Според някои Сенковичите били по-скоро сродни с Дукакитните, а името иде от мястото, от където произхождали.

Радослав Мавър и другите ктитори са просто заможни българи, дори бих казал доста заможни. Предполагам, че са се представяли и за боляри и издънки на славни родове, но е род въпрос доколко е било реално или са били камозванци. При всички случаи това не са просто кредитни милионери или подставени лица като много от днешните видни бизнесмени, а са си били наистина едни дта заможни и навярно доста влиятелни хора (нещо като Доган на 180 градуса - т.е. доста влиятелни българи в Осм. империя, е разбира се в регионален план).

1. Бъркаш родословията. Доротея е дъщеря на цар Иван Страцимир и го казвам във връзка, че между България и Босна има практика на обмен на аристократи и въобще близки родствени връзки. Това е важно за по-нататъшното ми повествование. Доротея няма нищо общо с Георги Страцимир в този аспект. И не извеждам рода на Радик пряко от Твърдко, зетя на Иван Страцимир, а го указвам за показване връзката между Видин-Босна в политически аспект от епохата. Просто историята на болярина Радик се вплита в тези връзки.

2. Не знам Божо да е имал такива залитания. Ако историците ни най-сетне започват да съзират идентичност на названия по българското им /Балх, Балхи/ и гръцкото им произнасяне /Валх, Валхи/, мога само да адмирирам това. Така както никой не оспорва, че Византия /в гръцко произношени/ всъщност е едно и също с Бизантия/ Бизанс. Също, че Васил /в гръцко произношение/ е идентично на Базил /в английско/ и т.н.

3. Да, съгласен. Воеводства са били Търново, София, а през ХVІІ век става и Чипровец. В йерархическо отношение са имали статута на воеводите на Валахия, но разбира се с по - утежнен статут.

4. Да, според мен този Радич - от графство Хелмо /по Дю Канж/, от босненския род владял Загора /Захълмие, Хум, Хелмо/ - е същия този Радич, който завършва живота си като воевода на воедство София.

Нашите първенци съм ги указал в подкрепа на това, че тези неща не стават на гола поляна. Поне до края на ХV век София е управлявана от христиански владетели, като начело е бил утвърждаван от султана управител.

п.с. много уважавам руснаците за това, че използват в същността им термините без ненужно изкривяване а в оригинал. Например: Болгары /офиц. руски/ , Балхары /украински, както Брежнев го произнася и другия такъв Горбачов/, Бухарест /офиц. руски/ - между другото това е столицата на Валахия /офиц. руски/.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Иначе не ми е ясно защо намесваш Балшичите в София? Приемаш концепцията на Маврубир, че Балша е едноутробен брат на Фружин ли (от втория брак на Шишмановата вдовица)?

Ето какво пише за Радик и в какъв аспект е споменат в "История на империята на Константинопол" на Шарл Дюканж, 1680 г., военно-издателски комплекс "Св.Георги победоносец", изд. Аргес,1992 г., стр. последна текстова 193/194/:

Дюканж говори за Георги Страцимир наречен още и Страцинио Балсикио, син на Страцимир /от клонката на рода Балшичи/. През 1386 г. турците нахлули в земите и извършили безобразия. Георги Страцимир извършил едни дипломатически обиколки или като политически емигрант във : оттук точен цитат -

"Венеция, оттам избягъл защото приказвал остро срещу делата на тогавашното правителство, като отишъл във Франция, а оттам в Рим. После се убедил, че ще има повече полза да се оттегли в двора на Баязид, от когото би могъл да си възвърне част от земите. Така и направил. И за да му даде силна гаранция за верността в службата си приел мохамеданската религия. Той оставил три деца: Гойко и Иванич, които били починали още докато той бил жив, а Балза го наследил. Имал още и една дъщеря, омъжена за РАДИК САНКОН, син на Сенко и внук на Младен, родом от Загора, който притежавал големи владения в графство Хелмо."

Не напразно с. Балша, около София носи това име. Явно указва на земите дадени от султана на Георги Страцимир през 1399 г. и управлявани от негови наследници. Един от тях е точно Радик - бидейки негов зет, при липса на други наследници след Балша ІІІ Балшич е нормално зетя да поеме управлението на воеводството след утвърждаване от страна султана.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry13704 - темата донякъде е близка с тази тук и мисля, че може да се обединят.

Галахаде, и в нея си взел участие.

Ако наистина има някакви данни, че през 1493 г. е имало бан Михаил Шишманов убит от Баязид ІІ, означава че може да се намести историята на воеводство София поне за целия ХV век. Отделно има податки, че Баязид ІІ /около 1482 г./ е завладял окончателно Ловеч. Защо нямаме данни за тези неща в нашата историография, еех... В смисъл,че има различни писани източници за тези събития, ама обсъждане и проучване нямаме. Така ли е, не е ли така... Ако излезе първото, може добре да се осветли и стикова историята на България за ХV век.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Шарл дю Канж добре ме насочи, но малко ме и подведе. При направени генеологични справки открих следното, което е по-вероятното за произхода на династичните права за владеене на земите около София на воеводата /ако е той/ Радик:

Дю Канж е объркал Георги Страцимирите Балшич.

Балша – родоначалника на рода има 4 деца:

Страцимир /който е баща е на указания по-горе от мен Георги Страцимир/,

Балша ІІ /който е женен за Комнина Асен, племенничка на цар Иван Александър, дъщеря на брат му Йоан Комнин Асен/,

Воислава /женена за Карл Топиа, принц на Албания/

и има син на име Георги Балшич /той е чичо на Георги Страцимир Балшич и тук се е объркал дю Канж/.

Та този Георги Балшич – лорд на Скутари е женен за Тодора, дъщеря на деспот Деян от брака му със сестра на цар Иван Александър – укипедия, и сестра на велбъждкия деспот Константин Деян /убит 1394 при Ровине/. От брака си имат дъщеря Гоислава – омъжена за воеводата Радик Сенкон. Значи се пада, че Радик Сенкон е женен за дъщеря на племенничка на цар Иван Александър. Това си е немаловажно обстоятелство за претенции и за реноме сред първенците на София и населението.

Друго е също интересно. Константин Деян /зет на Радик/ от своя страна е женен за Десислава, дъщеря на Кераца Петрица. Последната е сестра на цар Михаил ІІІ Шишман и деспот Белаур. Кераца Петрица значи се пада рода /май леля/ на цар Иван Александър. Ето пак опряхме до родство на изучавания от нас в темата човек с последните ни владетели. След смъртта на Константин Деян /1394 г./ владението му “Кюстендил” /Велбъжд/ е поето от сина му – потурнака Юсуф /с рождено име Яков/. Той го владее до към средата на ХV век. Воеводата Радик, който му се пада втори братовчед /ако правилно съм сметнал горното/ логично му е бил съсед, като е владял земите около Средец пак до към средата на ХV век.

Тази постройка ми се вижда по-правилната за законовите династични претенции на Радик. Дю Канж добре ме насочи, но явно и той се е заблудил от еднаквите имена на чичо и племенник Георги Балшичи. При тази вярна родословна постановка си личат изцяло родствените връзки и те са много по-логични и подчинени на логиката и събитията.

• A2. Djuradj Balsic, Lord of Trebinje, etc, conquered Skutari, etc, +1379; 1m: Olivera, dau.of Kralj Vukasin of Raska; 2m: 1372/75 Todora, dau.of Despot Dejan – вероятно женен за сестрата на Иван Александър-уикипедия /сестра на деспот Константин Деян, поч. 1394 Ровине/.

o B1. Konstantini, Lord of Scuria, Kroja and Dagno, +executed at Durazzo 1402; 1m: NN; 2m: Elena Thopia

o B2. Jelisaveta, +1443; m.Rajko Moneta, a noble of Skutari

o B3. Gojslava; m.Radic Stankovic, Voivode of Zahumlje

o B4. Eudoxia, Despotine of Jannina; m.1402 Isaul Boundelmonti Acciaujuoli, Despot of Jannina (+1411)

o B5. [illegitimate] Gjergj Balsic, a burgher of Venice 1392

----------------

Shishman

A1. Michael III Shishman

A2. Belaur

A3. Kereza Petriza; m.Despot Srazimir

C8. [2m.] Desislawa; m.Pr Konstantin of Welbuschd (+1394)

----------------

Constantine Dragaš was married twice. The name of his first wife is unknown, but she is not identical with Thamar (Tamara), the daughter of the Emperor (tsar) Ivan Alexander of Bulgaria, who had married a certain despotēs Constantine. Constantine Dragaš married as his second wife Eudokia Megaskomnene, daughter of Emperor Alexios III Megaskomnenos of Trebizond. By his first wife, Constantine Dragaš had at least one daughter and possibly a son:

1. Helena Dragases (Jelena Dragaš, nun Hypomone), who married the Byzantine Emperor Manuel II Palaiologos and died on May 13, 1450. Their many children included the last two Byzantine emperors, of whom Constantine XI added the name Dragaš (in Greek, Dragasēs) to his own.

2. (possibly) Jakov (Muslim under the name Yaqub), who succeeded as lord of Velbăžd (Kyustendil).

http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan15.html

Уикипедия, свободната енциклопедия Велбъждко деспотство

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

дублирано, изтривам. Отбелязвам, че края на владеенето на Велбъжд от Юсуф /Яков - син на Константин Деян/ е отнесено към 1431-1432 г. В биткасрещу Турахан паша се смята, че е загинал и самия Юсуф /Яков/. Радик е оцелял. Пак се сещам за совалките на Висконти /от името на Сигизмун/ с предложения до български първенци "да се освободят от турците в земите си и да се върнат в лоното му." Може би владетелите са имали разнопосочни политики. Например Юсуф /Яков/ може да е заработил по тази линия, Радик се е ослушал и затова е оцелял... Трябва да се изучава периода.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Браво, е те тва е.

Само да допълна че според поп Йовчо последния български владетел е резидирал в София и се е казвал Георги Срацимир. За подобно преместване на столицата на "Шишмановото царство" според мен имаме две податки, смъртта на Константин през 1422 и споменаването за пръв път на санджакбей на Видин (Синан паша) през 1432. През 1462 процесията с мощите на Свети Иван Рилски е посрещната в София от ктитор Георги. Това няма как да не е най видния жител на градът. В Никопол е посрещнат от ЖУПАН (административна титла) Богдан, а в София просто от ктитор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Поправям:

Кераца Петрица е майка на цар Иван Александър и баба на Десислава /съпругата на Константин Деян/.

И ми става много интересно /във връзка с темата за Радик/. Значи поред :

Кераца Петрица /сестра на Михаил ІІІ Шишман и Белаур/ от брака си с деспот Страцимир има 3 деца:

1. Цар Иван Александър /поч. 1371/ - ще разгледам по обстойно него по-долу.

2. Иван Комнин Асен /поч. 1363/ - който жени дъщеря си Комнина Асен за Балша ІІ Балшич /тук първото родство на Радик с нашите царе - Балша ІІ Балшич е брат на Георги Балшич. Георги Балшич е женен за Тодора която /според уикипедия/ е дъщеря на сестра на цар Иван Александър женена за деспот Деян. Георги Балшич жени дъщеря си Гоислава /племенничка на цар Иван Александър/ за Радик Сенкон - това е второто родство./

3. Елена /поч. 1374/- съпруга на Стефан Душан.

Цар Иван Александър има 8 деца:

Михаил Асен, Иван Страцимир, Иван Асен, Иван Шишман, Иван Асен, Кера Тамара /омъжена за султан Мурад І/, Кераца /омъжена за император Андроник ІV Палеолог/ и Десислава /омъжена за Константин Деян - деспот на Велбъжд/.

Каква стана работата: Мурад ІV, Андроник ІV Палеолог и Константин Деян едновременно са зетьове на цар Иван Александър и са баджанаци. А значи са зетьове и на цар Иван Страцимир и цар Иван Шишман. А пък нашия Радик от своя страна е зет на Константин Деян - женен е за сестрата на велбъждкия деспот Гоислава.

А пък Елена Драгаш /дъщеря на Константин Деян/ е сестра на Яков /потурнака Юсуф-владял Велбъжд след баща си, а след неговата смърт от 1431-1432 г. земите са управлявани от синовете му Йосив, Давид и Теофан /за тях тук - http://kyustendil.e-gov.bg/index.php?optio...&Itemid=64/.

Елена Драгаш е майка на последните двама императори в Константинопол Йоан VІІІ Палеолог /поч. 1448/ и Константин ХІ /поч. 29.05.1453/. Значи потурнака Юсуф /Яков/ им е вуйчо на двамата.

Нашия Радик е зет на Константин Деян, който пък е дядо по майчина линия на последните императори.

Интересното ми е, че Константин ХІ е убит в средата на 1453 при превземането на Константинопол, а веднага на следващата 1454 "Мехмед цар плени блъгарского воеводу у Софию Радича" /от сръбска хроника/... Да търсим ли връзка между тези събития?

Независимо, че малко заприлича на "Дързост и красота" изложението ми, но явно този Радик Сенкон си има всякакви наследствени възможности за управление на български земи в района на София. Все по-убеден съм, че това е нашия воевода /"хайдутина" - зет на царете ни/.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1. Цар Иван Александър /поч. 1371/ - ще разгледам по обстойно него по-долу.

2. Иван Комнин Асен /поч. 1363/ - който жени дъщеря си Комнина Асен за Балша ІІ Балшич /тук първото родство на Радик с нашите царе - Балша ІІ Балшич е брат на Георги Балшич. Георги Балшич е женен за Тодора която /според уикипедия/ е дъщеря на сестра на цар Иван Александър женена за деспот Деян. Георги Балшич жени дъщеря си Гоислава /племенничка на цар Иван Александър/ за Радик Сенкон - това е второто родство./

3. Елена /поч. 1374/- съпруга на Стефан Душан.

Повече са - има една дъщеря, която живяла при сестра си Елена в Сърбия и вероятно един брат на име Михаил, който е имал син Шишман.

Десислава /омъжена за Константин Деян - деспот на Велбъжд/.

Имаме отделна темичка за това - има и друг претендент - ктитора на Станичене.

А пък Елена Драгаш /дъщеря на Константин Деян/ е сестра на Яков /потурнака Юсуф-владял Велбъжд след баща си, а след неговата смърт от 1431-1432 г. земите са управлявани от синовете му Йосив, Давид и Теофан /за тях тук -
Подобна връзка е съвсем неоснователна. Даже да са потомци на болярин, не е от Юсуф.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Браво, е те тва е.

Само да допълна че според поп Йовчо последния български владетел е резидирал в София и се е казвал Георги Срацимир. За подобно преместване на столицата на "Шишмановото царство" според мен имаме две податки, смъртта на Константин през 1422 и споменаването за пръв път на санджакбей на Видин (Синан паша) през 1432. През 1462 процесията с мощите на Свети Иван Рилски е посрещната в София от ктитор Георги. Това няма как да не е най видния жител на градът. В Никопол е посрещнат от ЖУПАН (административна титла) Богдан, а в София просто от ктитор.

да!

[12] Из “Удивителни събития” от Хюсеин:

“Али паша повел [войската] да завладее и окупира подчинените на Шишман крепости на брега на Дунава ... Шишман, като разбрал ясно, че крепостта ще бъде завладяна, излязъл със семейството и с близките си от крепостта и паднал в краката и ръцете на Али паша... все пак султанът, комуто великодушието било обичайно, отминал кръвта на безчестника и оказал благоволение към челядта и рода му. Обаче той определил и назначил из средата на правоверния народ управители на цялата област.”

/като изключим Александър - Искендер -защото е "господинчик", т.е. втория след баща си господина Търновски, а оттам и потенциално опасен за султана - който е помюсюлманчен, навярно другите от челядта и рода са си останали в земите с религията и социалния си статут на първенци. Ето защо там е жупан /адм. титла/ Богдан, а след това Теодор Балина. Защо пък да не е оттам Шишман ІІІ. В Търново той само е коронясан, но не означава че е оттам. По-вероятно да е от последната столица на Търновско царство Никопол, където е бил рода и челядта на Иван Шишман. Търново е символ-столица и независимо откъде е родом владетеля, коронацията винаги е била там. Друго ми идва наум също. Ако наистина е "мним наследник на царския род" Шишман ІІІ, защо Теодор Балина му отстъпва доброволно царското достойнство, а не си го е взел сам. Та нало той от самото начало 1592 до 1598 едва ли не сам дърпа на гърба си организацията на въстанието и договарянето на коалиции с Михаил Храбри, Сигизмунд Батори, Рудолф ІІ. Той е приет от всички тях, преговаря. Значи не е случаен и са го знаели тези европейски аристократи. А пък той предоставя титлата цар на друг - провъзгласен за наследник, а всъщност май мним... Едва ли не го взели от улицата и го изтикали напред без той да знае за какво става дума... Несериозно е...

Най-вероятно Балина през цялото време е бил посланик и пълномощник на престолонаследник № 1 от таблицата на аристократите в Никопол и Търново с права за царско достойнство. И местните първенци много добре са знаели кой под какъв ред е в наследствените права за българския трон./

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Бих искал да добавя само за този Георги Срацимир - Мехмед Нешри на няколко пъти говори за турски васал на име Сарадж.Този Сарадж е отъждествяван безприкословно в нашата историография с видинския владетел Иван Срацимир.Само че има проблем - Сарадж на нешри обикновено се присъдинява с войските си на юг от Стара планина / обикновено някъсде около Ихтиман/.Напълно неправдобоподно за видинския владетел.Дали този Сарадж у нешри няма нещо общо с Георги Срацимир?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Бих искал да добавя само за този Георги Срацимир - Мехмед Нешри на няколко пъти говори за турски васал на име Сарадж.Този Сарадж е отъждествяван безприкословно в нашата историография с видинския владетел Иван Срацимир.Само че има проблем - Сарадж на нешри обикновено се присъдинява с войските си на юг от Стара планина / обикновено някъсде около Ихтиман/.Напълно неправдобоподно за видинския владетел.Дали този Сарадж у нешри няма нещо общо с Георги Срацимир?

Много точна добавка по темата. Напълно приемам че "Сарадж" на Нешри може да е Георги Страцимир. Особено ако наистина се засяга територия около Ихтиман. Напълно логично.

Обаче не означава, че той е същия който е указан за "Сарадж" в "Писание за верските битки на султан Мурад II", защото там е за периода около битката при Никопол 1396 г., а пък и земите на този "Сарадж" са Северин, Видин, Враца. Явно става въпрос за видинските Страцимировци - най - вероятно Иван Страцимир или синът му Константин Страцимир.

Както се оказа, че "Георги Страцимир"-ите са двама /чичо и племенник Балшичи/, така и "Сараджите" в различните източници може да са двама /Георги Страцимир и Иван Страцимир/. Трябва да се извежда във всеки конкретен източник за кой от двамата се говори - ако е Ихтиманско /смятам това е Георги Страцимир/, ако е Видинско /смятам това е Иван Страцимир или Константин Страцимир/.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами в момента преглеждам ферманите и писмата на Мурад и Баязид от Ферудин-бейовия сборник- те изброяват участниците в битките при Никопол и Косово, ама нас там ни няма. Според ср. кратки хроники българите са били на страната на турците, а според Баязидовите писма пък - на страната на сърбите. Ама нито едните, нито другите посочват конкретен предводител. Според документите от сборника на Фирудин Кюстендил е бил завладян през 1375г., а Прилеп - през 1385г. Тъй че най-вероятно сред тур. васали са били Константин и Марко.

Ферудин е починал през 1573г., но сборника му е бил съхраняван в султ. библиотека и на два пъти през 19в. със султ. ираде е позволявано да се отпачата но в малък тираж.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Бих искал да добавя само за този Георги Срацимир - Мехмед Нешри на няколко пъти говори за турски васал на име Сарадж.Този Сарадж е отъждествяван безприкословно в нашата историография с видинския владетел Иван Срацимир.Само че има проблем - Сарадж на нешри обикновено се присъдинява с войските си на юг от Стара планина / обикновено някъсде около Ихтиман/.Напълно неправдобоподно за видинския владетел.Дали този Сарадж у нешри няма нещо общо с Георги Срацимир?

Зависи откъде е дошъл... през кой проход е минал. Мястото не присъединяването не е задължително да е близо до мястото на търгване или до седалището на присъединилия се.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребител
Стиковам хронология на владетелите на воеводство София:

1399-1403 Георги Страцимир

1403-1421 Балша ІІI Балшич

1421-1454 Радик Сенкин

"В османски данъчен регистър от същата 1454 г. се говори за княз на име Фружин, която се заселва в земите между Свърлиг и Пирот - очевидно член на династията, но по-скоро син на "Фружин Цезар""

Сега, като гледам горното сведение, вземам да се замислям... Да не би в 1454 г. османците да са направили "рокадо" на християнския български владетел в София и Пиротско? Заради "стари грехове" воеводата Радич е пленен и отведен, а в същата 1454 година в османския данъчен регистър се появява "Фружин княз"!!

Известно е, че Фружин Шишман и фаилията му губят битката срещу партията на Хунияди в Унгария, като са им отнети унгарските владения. Възможо ли е Фружин Шишман - младши и наследиците му да са заели отстъпеите от османците Радичови земи в Софийско и Пиротско и така стигаме до следващото известие от сръбска хроика за първенеца на София и внук на Фружин княз бан Михаил Шишманов - екзекутиран от Баязид ІІ през 1493 г.??

1399-1403 Георги Страцимир

1403-1421 Балша ІІI Балшич

1421-1454 Радик Сенкон

1454-....... Фружин Шишман - младши

.......-1493 Михаил Шишманов ??

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Продължавам мисълта на Иванко Тертер (с това уточнение, че не приемам безрезервно идентификацията на Радич с Радик Сенкон, която е възможна, но в никакъв случай не е несъмнена). Несъмнени са обаче други неща - наличието на воеводство (банство) София и рокадата от 1454 г.

1385-86 г. София се управлява от бан Янука. Някои (напр. Й. Андреев) го идентифицират с княз Иван Асен, брат на Иван Шишман. Във фолклора се говори за 1) цар Ясен; и 2) Шишманович Яне. Бан Янука е пленен от турците, приема исляма и отново се връща в София, отмята се от исляма, убит е от турците, а след това София е овладяна от тях, но очевидно запазва някаква автономия.

1413 г. След битката при Чамурлий, Радич като съюзник на Мехмед получава за свое владение Воеводството София.

1443-44 г. Кръстоносни походи на Владислав Варненчик. В България към тях се присъединява отряд (вероятно на Радич), който дотогава воювал на турска страна.

1444 г. Княз Фружин продава имението си Файдаш за да участва в похода. Като проекто-крал на България обаче се е виждал и Янош Хунияди. Очевидно между Фружин и Хунияди се появява напрежение.

1444 г. След поражението при Варна Янош Хунияди обвинява "българските князе" (очевидно Фружин и синовете му) в предателство. Възможно е действително тогава Фружин да "стопля" с турците. В Унгария е подета кампания срещу българския престолонаследник.

1454 г. Отнети са владенията на княз Фружин в Унгария (Максонд и др.).

1454 г. Заради стари грехове (помощта на унгарците) султанът откарва в плен воеводата Радич в София.

1454 г. Между Свърлиг и Шекиркьой се заселват българите княз Фружин, Стойко - негов син, Стоян - негов син и Станислав - негов син.

след 1454 г. Очевидно тук идва "Стоян хайдутин, комуто се родило момче със «златно перчемче», което после станало войвода «в голяма града София»". Дали това не е Стоян, синът на Фружин? Дали момчето със златно перчемче не е неговият син бан Михаил Шишманов?

1493 г. Бан Михаил Шишманов е убит от султан Баязид II в София.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Това за 1413 г. и даването на Сфоия на Радич - откъде са тези сведения.Малко вероятно ми се вижда през 1454 г. Радич да е наказан за грехове с десетгодишна дваност.По скоро е отказал да участва в обсадата на Константинопол от 1453 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Радвам се, че княз Стратемирович се появи отново, след дългата пауза, във форума и участва в тази тема. Ще отида още по-назад.

В нач. на ХІІІ в. има сведения, че Александър - брата на Йоан Асен ІІ - резидира в София /Средец/.

В средата на ХІІІ в. в София /Средец/ резидират севастократор Калоян /този от Боянската църква/ и съпругата му севастократорица Десислава.

Резидентите в София са от най-близкото роднинско обкръжение на царя и носят втората в йерархията титла след царската - севастократор. Очевидно е, че в този период София е нещо, като еквивалент на Преслав по времето на Асен и Петър. Асен резидира в Търново, брат му Петър е в Преслав. При Йоан Асен ІІ и след него очевидно, че София заема мястото на Преслав, като резиденция на брата на царя и низходащите му. Най-вероятно и статута на София не е като на другите области, а е по-висок и обособен йерархично.

Вече към ХІV в. Видин заема второ място, след Търново, но едва ли София е изгубила особения си статут. По вероятното е Видин да е надскочил нейния, който е останал съхранен.

В края на ХІV в. е вярно, че имаме в София цар Ясен, бан Янука - очевидно вътрешно самостоятелен владетел в кръга на българското царство. Да не кажем, че е син на цар Йоан Александър.

Нататък са споменатите:

1399-1403 Георги Страцимир

1403-1421 Балша ІІI Балшич

1421-1454 Радик Сенкон

1454-....... Фружин Шишман - младши

.......-1493 Михаил Шишманов ??

По съм склонен да приема, че ситуацията е такава:

.... - 1385/1386 - "цар Ясен" /Йоан Асен/

...?...

1399-1403 Георги Страцимир

1403-1421 Балша ІІI Балшич

1421-1454 Радик Сенкон /убеден съм/

1454-....... Фружин княз - младши - син на Фружин цар и внук на Йоан Шишман

..... - ....... Стоян-"златното перчемче"-син на Фружин княз и правнук на Йоан Шишман

.......-1493 Михаил Шишманов ?? - вероятно син или друг низходящ на Стоян

Между бан Михаил Шишманов и Шишман ІІІ са има-няма две или три поколения, така че очевидно може да имаме логична наследствена връзка между Йоан Шишман и Шишман ІІІ, ако се изучи и разработи по-добре материята.

Да не изпускаме от ума си свидетелството на Любенау, който с очите си е видял и е описал /1587г., ако не се лъжа/, че в България "мнозина от родовете на старите владетели се женят за овчарски дъщери".

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Значи моето мнение е че Видин няма статут на втори град след столицата Търново.Когато Иван Александър раздава апанажни владения на своите синове престолонаследник е Михаил Асен и той е изпратен в Преслав - съвсем обосновано от историческа гледна точка.Тоест Видин не е имал статут на втори град.Впоследствие както е известно Михаил Асен и брат му Иван Асен са убити но Иван Срацимир си остава във Видин който вече е утвърден като негова резиденция.Но пък и Иван Срацимир никога не получава статут на престолонаследник.Впоследствие по време на турската инвазия Видин остава най-малко уязвим поне в сравнение с другите големиградове като Търново,Преслав,Средец,Никопол,Дръстър,Шумен,Карвуна което вероятно повишава неговото значение.Именно във Видин резидира и Константин който последен носи титлата "цар".Но поне до 1336 г.Видин няма статут на втори град в държавата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност под втори, имах предвид "втори сред равни". Видин се издига при Шишман в края на ХІІІ и нач. на ХІV, като де факто е изравнен със столицата Търново. Всъщност това са нещо, като две Българии. Не напразно в шпионския доклад до френския крал Филип Добри /ананимен пътепис от 1308 г./ е указано, че от типа : "има една империя България, като главен град е Видин начело с императори Шишмани и река Дунав минава по средата на империята". На границата между ХІІІ и ХІV век е налице някакъв паритет и равновесие между Видин и Търново, резултат на династични претенции, което напрежение е туширано с избора на Михаил ІІІ Шишман за цар. По този начин видинския владетел става цар, но в Търново, а не във Видин. Това е майсторския избор на великите боляри. Умен ход.

За съжаление, раздвоението е подновено с промяната на престолонаследието на Йоан Александър, като с мотива че не е багрянороден е елиминиран Йоан Страцимир за сметка на Йоан Шишман. Тогава стария антагонизъм между двете столици Търново и Видин се подклажда отново.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако поемем, като първоначална "сламка" /до намиране на писмени доказателства/ известието от народния епос, ще трябва да коригирам отново.

"В друга песен (Безсонов, № 17) се говори за Стоян хайдутин, комуто

се родило момче със «златно перчемче», което после станало вой-

вода «в голяма града София» и войводствувало, додето турците взели

България. Ако се съди по това място, едва ли и споменатият по-

горе Радич ще е бил хайдушки войвода, по-скоро е бил местен упра-

вител."

1. Имаме в народния епос "Стоян хайдутин" /в епоса "хайдутин е синоним на войвода"/

2. Този "Стоян войвода/хайдутин" обаче е времево относим към периода на "падане на българите под турско". Това е ХV век.

3. В този времеви период обаче "войвода" още не е станал синоним на "хайдутин", а е военно-административна длъжност.

4. Родило му се на Стоян момче със "златно перчемче", което после станало вой-

вода «в голяма града София» и войводствувало, додето турците взели

България.

5. Да не би бан Михаил Шишманов да е синът със "златното перчемче" на Стоян!?

6. В "Българската анонимна летопис" пише, че през 1493 г. султан Баязид ІІ екзекутирал "бан Михаил Шишманов" и поставил турска войска в София. Това поставяне на турска войска в София е в потвърждение на информацията от народния епос, че "златното перчемче" воеводствало /не царувало, не управлявало, а именно воеводствало!!!/ "дордето турците взели България"!

...

7. Епоса посочва, че воеводствало до падане под турско. Кой ще е тоя хайдутин, който ще хайдутува до падане под турско, а не след падането под турско? Явно е, че песента, съхранена към класическия хайдушки период от ХVІІІ-ХІХ в., визира личности и обстоятелства от периода на "падане под турско", когато воевода е длъжност на висши аристократи и управители. А е посочено, че става въпрос за такива от воеводство София.

По този начин, хронологията се намества така:

.... - 1385/1386 - "цар Ясен" /Йоан Асен/

...?...

1399-1403 Георги Страцимир

1403-1421 Балша ІІI Балшич

1421-1454 Радик Сенкон - /убеден съм/

1454-....... Фружин княз - младши - син на Фружин цар и внук на Йоан Шишман

..... - ....... Стоян - син на Фружин княз и правнук на Йоан Шишман

.......-1493 Михаил Шишманов - "златното перчемче", син на Стоян, което воеводствало

"дордето турците взели България".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По отношение на тъста на Радич Георги Страцимир. В много добрата си студия доц. Пл.Павлов засяга известие за "Сарадж". Наистина смятам, че в единия случай се касае за Иван Страцимир /относимо за земи владяни от този Сарадж в Северин и Видин/. Другия Сарадж обаче, трябва да е Георги Страцимир. Ето стиковка на трудовете на Пл.Павлов и Дю Канж:

ЦАР КОНСТАНТИН II АСЕН (1397-1422) - ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАДЕТЕЛ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Пламен Павлов

http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm

"Иван Срацимир поема васални задължания към османците поне няколко години преди 1386. Най-вероятно това е станало през 1377 г. заедно с другите видни владетели в българските земи - цар Иван Шишман, деспот Иванко, крал Марко ("Крали Марко" във фолклора) и "господин" Константин Деянов. През посочената година "Сарадж" и "Кьостендил" (Константин Деянов) участват като османски васали в един поход на султан Мурад I в Мала Азия. През 1388 г. същите двама български владетели се готвят за османската офанзива срещу Сърбия, за разлика от Иван Шишман и Иванко, които се отклоняват от поетите задължения към султана.

Османския летописец Мехмед Нешри съобщава, че при похода на султан Мурад І против сръбския княз Лазар (лятото на 1389 г.) недалеч от Ихтиман "...дошъл с войските си владетелят Сарадж..." Според някои извори "Сарадж" се сражава на турска страна и в битката при Ровине във Влахия (17 май 1395 г.). Ако това е вярно, през 1395 г. братята Иван Шишман и Иван Срацимир имат различно политическо поведение. Нека припомним, че именно след тази неуспешна за турците кампания Иван Шишман е заловен и екзекутиран (3 юни 1395 г.)."

Дю Канж пише за Георги Страцимир:

Дюканж говори за Георги Страцимир наречен още и Страцинио Балсикио, син на Страцимир /от клонката на рода Балшичи/. През 1386 г. турците нахлули в земите и извършили безобразия. Георги Страцимир извършил едни дипломатически обиколки или като политически емигрант във : оттук точен цитат -

"Венеция, оттам избягъл защото приказвал остро срещу делата на тогавашното правителство, като отишъл във Франция, а оттам в Рим. После се убедил, че ще има повече полза да се оттегли в двора на Баязид, от когото би могъл да си възвърне част от земите. Така и направил. И за да му даде силна гаранция за верността в службата си приел мохамеданската религия. Той оставил три деца: Гойко и Иванич, които били починали още докато той бил жив, а Балза го наследил. Имал още и една дъщеря, омъжена за РАДИК САНКОН, син на Сенко и внук на Младен, родом от Загора, който притежавал големи владения в графство Хелмо."

извод:

Този, който става васал през 1386 г. би трябвало да е Георги Страцимир, защото както казва Дю Канж, земите му са покорени от турците в същата 1386 г. Освен това в турските извори са посочени Сарадж и Кюстендил - а Георги Страцимир и Константин Деян са владетели на съседни владения.

Съответно Георги Страцимир следва да е васала, участвал в походите на турците - Мала Азия, Сърбия, Ровине...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...