Иванко Тертер

И защо да е цензурирана. Просто не е слажена цялата, пък и никой не твърди, че е цялата. Ама след като си свършил черната работа може да представиш разпознатия текст на съотв. сайтове и предполагам, че ако не е имало творчески подход като с някои наскоро появили се пасажи от Библията - то на драго сърце ще се съгласят да допълнят текста.

Ама това нормално ли е? Ако не е цялата "История славянобългарска" защо не е отразено, че е само част, а се манипулира читателия?

За бога, това е най-важната глава от всичките строго исторически в текста. Там са корените на българската история и според Паисий.

Явно във втората половина на ХХ век тази глава е била неудобна с нещо? Да не би да е с това, че св. Паисий не брои за живи славяните и е наясно че това е прякор даден от историците на много по-късен етап /както е станало с Източна Римска Империя - прякор Византия/?

Утре ще видя в старите книжки от 70-80 те г. на ХХ век и ако там я няма тази глава, просто Паисий е бил най-безразсъдно обруган. С тази глава Паисий просто коренно обратно звучи от налаганото за него мнение.

Похвално.

Не вярвам да е бил убит Витлеем, защото трябва да се прави разлика между политиката на папата и политиката на латинците в Константинопол. Всеки от тях е имал своя линия на поведение и едва ли убиването на Витлеем е влизало в плановете на папата. По-скоро Витлеем е бил на "ничия земя", т.е. папата е нещо като международен посредник между Калоян и Балдуин, без да взема страна - поне формално.

Какви са тия източни славяни около Днестър? По това време там са българи, хазари, а по - късно, след 10-20 г. идват легендарните официално приети за варяги Асколд и Дир. А за българо-руска война не може тогава да се говори, защото за такава война трябват два субекта /страни/. Едната от двете посочени в заглавието страни не е била налице през 864 г., така че е изключено да има такава война.

Честит празник на всички! Върви народе възродени...

Тази трета глава липсваше доскоро в литературното историческо пространство. И продължава да липсва още в повечето проверени от мен източници. Та фигурира ли наистина тази трета глава в текста на св. Паисий или не? Ако фигурира, кога и защо е цензурирана.

Това е цензурираната глава, която фигурира в издание на "Историята..." от 1914 г.:

Историческо събрание за българския народ

Изпърво откъде са произлезли (българите), понеже ни се случи много пъти да прочитаме различни ръкописни и печатни истории, които русите и московците са издали отделно за славянския род: откъде са повели своето племе и после как се отделили от тях българите и дошли, та се заселили в българската земя.

Когато бог потопил при Ноя целия човешки род, останали само Ной и тримата му синове - Сим, Хам и Афет (Виж Бит:8:14-16, 10 и следв, бел.ред.). И излезли от ковчега с баща си Ноя и четирите свои жени. Всички, които останаха след потопа, били осем души. Ной видял, че целият човешки род на земята е загинал, разбрал, че бог иска от неговото семе и род отново да напълни земята с човешки род, и се зарадвал много, че ще остане славна и незабравима неговата памет на земята довека. Повикал тримата си синове Сим, Хам и Афет и им разделил на три части цялата земя. Когато се умножат на земята техните синове и внуци, да знаят кои племена в коя страна и земя да се заселят. На Сим, първия си син, заповядал да се засели със своето потомство в първата част на земята, Азия. Това е източната земя. В нея се намират раят Едем и Ерусалим, държи докъм Цариград. На втория си син Хам заповядал да се засели в Африка. Това е южната земя. В нея се намират Египет и фараонският народ. На третия син Афет заповядал да се засели в Европа. Това е западната и северната земя. В нея се намират Цариград, Москов, Беч, Рим, Брандибур и целият славянски род. Това заповядал Ной на своите синове и им разделил на три части цялата земя. И оставил им строга заповед да не би синовете му да престъпят това.

Когато изминаха от потопа 529 години, Симовите, Хамовите и Афетовите синове и внуци се умножили и говорели един език. Издигнал се някой си Нефрот от Хамовото племе. Той бил мъдър звездоброец и бил най-силен в онова време между всички хора на земята. Той бил първият цар и мъчител на земята. Съградил град Вавилон и царувал в него. Почнал да обръща среброто и златото в пари и грошове, да вдига войска и да създава война и грабеж на земята. Този богопротивен Неврот изпърво събрал своите хора, що били на земята, и им рекъл: "Да започнем стълп (кула) на земята, да е висок до небесата. Ако стане пак потоп или огън на земята, да не може бог да ни погуби, както погуби първите хора на земята." Така замислил този Неврот богопротивно дело. И послушали го всички хора и започнали да правят стълп. Трудили се четиридесет години и го издигнали високо до облаците. И едни падали от силен вятър и се пребивали, а други умирали от слънце и от студ. И падала тая сграда от вятъра и ги убивала, и безброй човеци загинали в това дело. Но Неврот не се отказвал от своето намерение и искал да иззида тоя стълп до небесата. Но милосърдният бог видял как човешкото безумие и измама се трудят залудо и им забранил - да не се богопротивят и да не се мамят напразно. Там разделил езиците им на седемдесет и два, а те всички забравили първия си език и не си разбирали един другиму кой що говори, забъркали се и изоставили да правят оня стълп.

И разделили се езиците на Симовото племе на 15, на Хамовото племе - на 32 езика. Ной проклел това племе. То се било най-много размножило, от него произлезли най-мръсните народи и езици. Афетовото племе се разделило на 15 езика. И така от ония езици по божие повеление, както бил заповядал праведният Ной на своите синове, тръгнало Симовото племе и останали в Азия, а Хамовото племе в Африка, но били много, от тях останали и в Азия и се умножили на 37 царства, но били малки. Сетне евреите ги изтребили. Исус Навин е от тая земя. И наследили евреите земята Ханан според писанието, победили аморейския цар Сион и васанския цар Ога и цялото Хананско царство. Ханан бил Хамов син, неговото племе се наричало ханани. То било най-проклетото между всички племена на земята. От него произхожали седем народа, тук били и циганите. Тия седем народа разделени на 37 царства, победили и изгонили евреите и взели от тях Палестина и Ерусалим. Бог обещал тая земя отначало на Аврам и я дал после на евреите - евреите са от Симовия род. Евер не послушал Неврота, неговият дом и синовете му не отишли да помагат на Неврота за онзи стълп. Евер се боял от бога и в неговия дом само останал онзи пръв и стар език. Аврам бил от неговия род, по неговото име Евер се нарекли евреите и еврейският народ до днес. Афетовото племе се разделило на 15 народа. Всички тия народи преминали Черно и Бяло море и се населили в земята Европа.

Афет имал един син, наричали го Мосхос. На Неговото племе и род се паднал и от него се отделил нашият славянски език и се наричал Мосхосов род и език. Тоя род и език отишъл на север, гдето е сега Московската земя, и по онзи свой прадед Мосхос нарекли Москва реката, гдето най-напред се заселили, а по нея и селището. После постепенно го превърнали в град, там поставили царския престол и поради това всички се нарекли московци - и до днес. В Московската земя има една страна, нарича се Скандавия. Както се разпръснали най-напред, ония, които били в тая страна, нарекли ги скандавлани. Тия скандавлани след много години и време, като се умножили в оная земя, дигнали се от нея, отишли на запад и намерили там земя покрай Окиан-море. Това море се нарича Балтско и Помариско. И се заселили тия скандавлани там покрай Брандибур, а по това име сандавлани после нарекли тоя род славяни - и до днес. Ония, които останали там, се зоват славяни. Кръстили ги свети Кирил и Методий и заради тях нарекли нашите книги и целия род и език славянски род. Те говорят славянски език най-правилно и най-чисто и говорят много думи, подобни на българските, но сега държат римска вяра и воюват на страната на немския цар. Римляните ги подчинили под властта и вярата на папата. Тия славяни са от един род и език с българите. Когато се населили в оная земя край немците и брандебурите, по едно време се подигнал много народ от тях и отишли пак в Московската земя, но москалите и русите не ги пуснали в своята земя и станала голяма война и бран. Тук във войната славяните победили, отново влезли в оная земя и се заселили край голямата река Болга, която тече от юг към север през Московската държава и се влива в Окиан-море. Поради тая река Болга, славяните се нарекли болгари - и до днес - и били в оная земя много години и времена до 328 г. от рождество Христово.

В това време царувал в Цариград цар Уалент. Ония българи имали намерение и съгласие да търсят добра и плодородна земя, дигнали се от оная земя и река много народ и дошли в Маджарската и Влашката земя. Пратили при цар Уалент, молили се да ги пусне през Дунав да се населят покрай Дунава и Тракия. Българите обикнали тая земя, обещали на цар Уалент да бъдат покорни на гърците и римляните и да им помагат във война. Уалент заповядал на българите да преминат Дунав в Тракия и да се поселят покрай Дунав и Черно море до Морава и Хършава и да пазят границите на гърците от готите, скитите, аварите - това са татари и маджари. Така българите преминали по това време река Дунав, населили се първо покрай Дунав. Едни българи останали с един свой войвода в Панония с аварите и маджарите и бил много години заедно с маджарите. По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари. Назовавали много народи с това име. По-късно във времето на цар Теодосий разбрали и ги наричали болгари и воргари, защото гърците нямат буквата "б", но пишат "в" вместо "б" и казват воргари, а не болгари. Така българите намерили добра и изобилна земя и се заселили.

Но не били научени да се покоряват на царе, а били свирепи и диви, безстрашни и силни във война, люти като лъвове. Един отивал срещу десет без страх, както и досега от север излиза всесилен и мощен във война и бран народ. Такива били в началото българите, силни и яки във война. В първата част на Барония, на лист 567, пише: "Българите са страшни за целия свят, малък народ, но непобедим." Така и гърците пишат в своите истории: "Българите са диви и непобедими във война." И пак: "Лют е българският народ и непобедими са във войните." Много пакости са правили на гърците и римляните, затова така ги наричат. Тъй тези българи след късо време се вдигнали срещу гръцката земя и правели пакост на гърците, затова цар Уалент тръгнал с войска против тях, на по божия воля българите и готите победили Уалента във войната. Той побягнал, те го преследвали и настигнали при Едрене, Той се скрил със своя везир в един плевник. Те запалили плевника, там цар Уалент изгорял с везира си. Тъй писали за Уалент в неговите деяния: "Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се населиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях." Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ и досега пребивават покрай Дунав и Тракия, а по онова време именували ги готи поради татарите. Така българите се вдигнали в това време и завладели много място от гърците - цялата Търновска, Видинска и Нишка епархия, - станали независими и се заселили нашироко по тия епархии.

След цар Уалент цар станал Теодосия. Той отишъл с войска срещу готите и българите и ги усмирил. Отнел от тях град Свищов, но не можал съвършено да го покори под римска власт. Те от онова време се отделили съвсем и били независими. И макар по малко се умножавали, засилвали и побеждавали много пъти гърците и римляните, взимали от тях земя и място и тъй после завзели цяла Тракия, Македония и част от Илирик. И населили се българите в тая земя и досега, както се вижда. В тия времена гърците проклинали най-напред цар Уалент, че пуснал българите през Дунав в римската държава. Но то било воля божия да се насели славянобългарският народ в тая земя. И издигнал бог царството на българите против гърците и смирявал ги бог много пъти с тоя малък и прост български народ. Най-сетне те намерили толкова хубава и изобилна земя. Римското царство било силно и славно на земята, но българите посред гърците и римляните усвоили и завладели много зема и царували през толкова години самостоятелно и славни. Понякога гърците ги побеждавали и искали да ги покорят под своя власт, но бог отново издигал силни и храбри царе у българите и тъй те пак побеждавали и освобождавали своя български народ от гръцко и римско поробване, както по-нантатък се казва в тази историйка за десет царе и двама крале, които били най-силни и благополучни между другите български царе. Виж техните дела, читателю, и познай истината. Тук накратко написdхме (за тях).

Батоя, крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град. После светият крал Тривелия бил завзел цялата маджарска земя. И владели я българите много години, и имали маджарите за свои данъкоплатци. Сетне цар Крун и Михаил завзели от гърците епархиите Софиска, Филибелиска, Самоковска, Щипска, Струмичка и Едрене и заселили по тия страни и епархии български народ. След това Йоан Калиман, син на стария цар Асен, взел от гърците Драмска, Среска, Мелничка и Солунска епархия, изгонил оттам гръцкия народ и заселил българи. Така и в Едренелиската страна той заселил българи. Тия пет царе най-много разпространили и разширили земята на българите и ги заселили по тия епархии, както се каза. И до днес българите седят и живеят в тая земя.

Пак да дойдем на първия разказ. Ония българи, които останали в Панония заедно с маджарите, вдигнали война и крамоли при избора на нов крал. Българите не искали да имат крал от маджарския народ. Затова маджарите се вдигнали срещу българите. били твърде много и изгонили всички българи от Панония, т.е. Банат, Панония и Срем. Тия българи, девет хиляди, се вдигнали и отишли във Франция, при крал Догобарда, поискали място да се заселят там. Той ги измамил, пръснал по чужди домове, заповядал на своите и ги избили всички за една нощ с жените и децата им. Другите от тях имали за свой княз Алeцека, отишли при краля Грималда и измолили място да се заселят там. Той им дал място и се населили край Бяло море. Те пак се наричат славяни, а гърците ги наричат славуни. Повечето са лодкари по морето, работят на венецианците. Така маджарите сторили зло на панонските българи и ги изгонили, затовапо-късно светият крал Тривелия им отмъстил здраво, както ще се рече.

Българите, които били покрай Дунав, имали за свой крал Вукича. В 450 г. те нападнали крал Догобарда, който избил деветте хиляди българи, победили го, убили го в боя, пленили цялата негова земя и пак се върнали в своята земя.

В 495 г. българите имали за свой княз Драгича. Те нападнали Франгия и Илирик, разбили гръцката войска, първия и силния между тях цар Анастасия, избили 400 000 и пленили много земя и народ. Цар Анастасия изпратил на българите злато и дарове и си купили мир. Тоя Драгич пръв взел данък от гръцкия цар Анастасия.

След Драгича се вдигнал крал Борис, тръгнал среще крал Акума и го хванали в сражение, довели го жив в България. Така хванали в битките и маджарския крал Теодорика и го довели вързан в България. После българите отишли сами, с малко войска нападнали крал Муда. Той ги победил и поробил. Пратил ги на гръцкия цар Юстин, той ги разпръснал по Аморея и Армения. Затова после във времето на Юстиниана Велики българите нападнали Тракия до Едрене. Цар Юстиниан не могъл да им се противопостави, пратил на българите пълна колесница злато и многоценни дарове и сключил с тях мир, та българите взимали данък и от Юстиниана в онова славно негово царство. Откакто българите излезли от Волга и дошли край Дунав, изминали 300 години. Имало много вождове и князе през тия години, но само пет от тях, които се наричали крале, се именуват до крал Батоя. Имали престола си във Видин и в Свищов покрай Дунав.

В 678 г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец ца много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък.

В лято господне 678 цар бил Константин Погонит, във времето на шестия събор. Българският народ се засилил и възмогнал много. В това време се вдигнал българският крал Батоя, силен и страшен за гърците. Летописецът Теофан говори: "Когато, прочее, българите дойдоха срещу кесаря с голяма сила, той пожела да се помири и обеща да им дава данък всяка година, ако и това да беше голям срам за римското царство. Голямо чудо било да се чуе как тоя римски цар взимал данък и от турците, а и от други околни царства, но от тоя страшен народ бил победен и давал данък на крал Батоя." И подред именува в историята всички български царе, които са царували след него, но ония, които изпърво са били крале, не са всички вписани в летописа.

Крал Батоя отново имал голяма война с цар Юстиниан, Константинов син. Най-напред гърците победили, взели от България Илирик и го разорили целия, а когато цар Юстиниан се върнал, българите го обсадили в едни тесни места и съвършено разбили гръцката войска, та царят едва избягал с дружина в Цариград. Така и той отново обещал да дава данък на цар Батоя. След това Юстиниан имал война с арапите, но и от тях бил победен. На другата година пак събрал нова войска, нападнал България и разорил две местности, наричан Мизии, които неговия баща бил дал на българите, за да има мир с България. Но когато се връщал с много плячка в Тракия, българите го нападнали и разбили гръцката войска. Царят се върнал назад и така с молба сключил мир с българите. След тоя мир българския крал Батоя умрял. Като си сътворил незабравима памет, той направил свои данъкоплатци римските и гръцки кесари Константин, Ираклиев син, и Юстиниан ІІ. При своята смърт крал Батоя имал голяма жалост, че не умрял във война. Каел се и говорил: "Велика съдбо и нуждо, защо не ми даде още малко живот, за да умра юнашки на война с меч в ръцете си?"

това са всички глави от пълната версия на "Историята..."

Ползата от историята

Славянобългарска история

Историческо събрание за българския народ

Тук внимавай читателю, ще кажем накратко за сръбските крале

Пак завършваме разказа за Константин Шишман

Тук е потребно да се съберат заедно имената на българските крале и царе. Колкото се намират. И кой след кого е царувал

Събрано накратко колко знаменити били българските крале и царе

За славянските учители

Тук събрахме накратко имената на българските светци, колкото са просияли от българския народ в последно време

Послесловие

Накратко съдържание на текста: Паисий засяга историята на българите от библейски времена, указва че погрешно са наричани от гръцки летописци като хуни и готи, след това вече гръцките летописци узнали грешката си и говорели само за българи, указва че V и B в гръцките летописи Булгари/ Вулгари е едно и също, защото нямат буквата "б", но пишат "в" вместо "б" и казват воргари, а не болгари и т.н. В общи линии Паисий изглежда в съвсем друга светлина, като сериозен историк, който умее да анализира и да прави критика на факти и събития, а не изглежда на непрофесионален ентусиаст прочел случайно попаднали му книжка-две и взел та ги компилирал...

http://www.pravoslavieto.com/books/history_paisij/index.htm - тук е пълна версия

http://www.zapiski.info/view.php?id=97 - тука също е пълната версия

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=15&...=92&Level=1 - тук липсва посочената глава

не съм гледал в издания опреди 10-20 години дали е публикувана трета глава. До дни ще сверя от старите си книжки.

Има ли я тази глава в оригинала? Защо е цензурирана? Кога?

По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари. Назовавали много народи с това име. По-късно във времето на цар Теодосий разбрали и ги наричали болгари и воргари, защото гърците нямат буквата "б", но пишат "в" вместо "б" и казват воргари, а не болгари. Така българите намерили добра и изобилна земя и се заселили. - цитат от доскоро цензурираната част на "История славянобългарска" на св. Паисий Хилендарски!

"Тежката" артилерия в българската историография и специалист по гръцки език Паисий е конкретен и потвърждава изцяло тезите в заглавието. "V" и "B" в гръцките/ латински летописи се отнасят за едно и също - за народа българи, бал/а/хи, б/в/улгаризиране на римското частно право в средата на V век и т.н.

А това, че Паисий указва, че гърците наричали българите и готи и хуни, така както сега /1762 г./ се наричат много народи "татари", това оставям настрани за друга тема.

Интересно, защо е бил цензуриран Паисий? Гадна работа направо...Дано децата ни поне могат да четат стари произведения в оригинал без цензура, а не каквото някакви решат да "пуснат"...

http://www.pravoslavieto.com/books/history_paisij/index.htm - без цензура.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=15&...=92&Level=1 - с цензура.

Хърс, разбрах ти мисълта: Иван Шишман е убит от османците, защото събирал войска в помощ на османците. Не мога да ти оспорвам логиката, твое право.

В коя Етиопия? Африканската или подхималайската? Макар, че едното не пречи на другото, предвид това че африсанската е производна от подхималайската...

30. [1454: „вь тожде лѣто Мехмедь царь плѣни Радича блъгарьскаго воводоу оу Софии”. Сръбските летописи в Гласник, 53, стр. 90. — Nota bene, пак там, стр. 103 ad 1493. Баязид дошъл на 5 април в София, 12 дни „прѣбысть и на Коунешь (Конуш?) възврашть се плѣни свою землю за нѣкою сьгрѣхоу”.]

http://www.promacedonia.org/ki/ki_24.htm - К. Иричек, История на България.

Това е хрониката, същата сръбска хроника констатираща пленяването на блъгарския войвода в София Радич /1454/. За бан Михаил Шишманов може би се отнася констатацията - 1493 Г. БАЯЗИД ДОШЪЛ НА 5 АПРИЛ В СОФИЯ, 12 ДНИ, ПРИБЪСТ И НА КОУНЕШ ВЪЗВРАШТЪ СА ПЛЕНИ СВОЮ ЗЕМЛЮ ЗА НЕКОЮ СЪГРЕХОЮ.

Възможно е да не е Шишман, а синът му Александър и да се е подписвал така, защото Търново е било в тур. ръце. Както през 100-г. война дофина на Франция е изчакал с коронацията.

със сигурност е Иван Шишман, защото в документа се споменава синът му Александър като "господинчик" /млад господин/.

тука има за текста на оризмото:

http://paper.standartnews.com/bg/article.p...;article=221232

http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm

Като прилича ,защо е от I-век????

койне, куни.

Есперантото благодарение на което са общували помежду си народите от старите български държави. По късно на негова база /с букви "отчасти гръцки, отчасти български или персийски"/ възниква кирилицата. Лично аз смятам, че ако за четвърти език- след иврита, гръцкия и латинския- Константин Кирил Философ не е споменал изрично българския, значи остава да е споменал българското койне. Няма какво друго да е по него време.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B5

Койне (от греч. koine diálektos — общий язык),

1) общегреческий язык, сложившийся в 4 в. до н. э. на основе аттического диалекта древнегреческого языка с элементами ионического диалекта и во 2-й половине 1-го тысячелетия н. э. распавшийся на ряд диалектов, которые легли в основу современных диалектов греческого языка.

2) Язык общения коллектива, говорящего на родственных языках или диалектах. В качестве К. может использоваться один из родственных диалектов или языков, смешанный диалект или язык, нормализованная литературная форма на базе одного или нескольких диалектов или языков. Образование и конкретная форма К. обусловлены историческими, географическими, экономическими, социальными и др. условиями развития родственных диалектов или языков.

/т.2 ей това е нашето по темата; език на общуване на колектив говорещ на родствени езици или диалекти. В качество на койне се използва една от формите на родствените езици или диалект, смесен език.../.

Ами я вижте географската близост с Кипър? Хрониката говори за българи, топонимията срещу острова българска (ако приемем хипотезата, която е толкова вероятна, колкото и за това планината да е кръстена на сняг...)

Затова говорим. Мисля че е това.

Колкото Черно море е превод на турското Кара Дениз /а не обратното/, толкова и снежната планина е такава. Има и други книжки и статии за малоазийските българи. Трябва повече да се изучават.

1. Ако Иван Шишман ... е събирал войски за война с османците, които преди това са му отнели царската титла... и са ти отнели царската титла .

2. Освен ако……, не е събирал войски в помощ на османците...

1. От теб научавам, че османците са отнели титлата на Иван Шишман. Досега най-вероятното е, че под натиск или не, но той я е отстъпил на брат си Иван Страцимир. В смисъл Иван Страцимир отпреди това си е цар или съцар, но някъде в периода 1392-1394 г. е останал едноличен такъв /признат от Иван Шишман/.

Или имаш предвид моята хипотеза, дали от юли 1393 г. султана не е узурпирал /!/ титлата цар на България, която може би при посещението на Константин Страцимир в края на 1393 г. е възможно да е призната по отношение частта на България така или иначе завоювана дотогава от османците. Това не означава, че е отнемана титлата от османците. По отношения тяхната законност на титлата работите са касаели Иван Страцимир /царя на България/ и Баязид /завоювалия част от царство България/. Иван Шишман е господин Търновски, резидирал в последната столица Никопол /непревзета от османците/. Той е владетел от българската държавност с цар Иван Страцимир и столица във Видин.

А даже и да се приеме обратното, че е владетел от кръга на османската държавност с шапка над себе си султана Баязид, то следва се изучи историята на Сигизмунд Батори - владетел на част от кралство Унгария и Трансилвания и действията му срещу шапката си в лицето на Хабсбургския император и титулен крал на Унгария.

Въобще за да се намести схемата на българската държавност от края на ХІV и ХV век, трябва да се изучи по-добре историята и статута на съседните ни държавици в този период - Валахия, Молдова, Трансилвания. Някъде такива са били статутите и отношенията на нашите макар и доста с орязани правомощия държавици непосредствено преди и доста след падане под османско владичество.

2. Ще си позволя да продължа логически мисълта - "Освен ако……, не е събирал войски в помощ на османците...", с което си навлякъл гнева на султана и последния наредил да се плени и посече. След това султана за по-сигурно, за да не събиират войска за султана и занапред, наредил господинчика /престолонаследник/ Александър да приеме исляма, срещу което оставил другите представители на шишмановия род да живеят по-старому в Никопол и да си запазят ред привилегии. Логично?

Като изключвам /може и неправилно/ третата възможност - тези българи да са от дунавските българи /Царство България/, остават две възможности:

1. До ХІV век западно от Неапол съществува графство Булгаро. Това са потомци на алцековите българи, които до към ХІV-ХV век са се запазили компактно, в самоуправление, а са запазили и самосъзнанието и езика си навярно. Даже един Неапол е полубългарски град в този период. Когато отиват пратеници на Константин Тих Асен /ок. 1280 г./ при Неаполитанския крал, заварват централната търговска улица на града с името "Виа Булгара" /българската улица/. Така, че виждам единия вариант да е, че този отряд - българи в Кипър да са наемници от графство Булгаро или сюзници, или част от колонистите в близкия изток при кръстоносните походи.

2. Може да са от малоазийските българи, които също до към ХVІ век имат своя държавност в Мала Азия около планината Булгар даг /българската планина/. Те падат под османско владичество през 1516 г. при кралица Катерина. Апропо техните земи са точно срещу Кипър и е много логична една връзка с тях.

Конкретно за ШИШМАН ПРЕДАТЕЛ- имал е 50 пъти възможност да излезе до Одрин ,но си е стоял на Царевец и слушал куманска чалга и фолк деви ,а през това време турската чума е върлувала.Докато тези турци са маневрирали с една доста ограничена армия.

Шишман не го е направил, защото също като мен и той е бил подвластен на догма. В неговия случай това е догмата от българската военна традиция, а именно:

При о т б р а н и т е л н а война протичаща в г р а н и ц и т е на българската държава, да не се прави една единствена главна битка с всичките възможни за страната военни ресурси. Това е така, защото при поражение рискът за погиване на държавата е по-голям, отколкото при загуба на битка и з в ъ н границите на страната при нападателна война. Тактиката е на асиметрична война, при каквато през вековете от 680 г. до ХІV век са нанасяни поражения на много силни противници - византийци /ромеи/, маджари, узи, татари, латински рицари, до 1395/97 г. на османци и др., а влашките български воеводи при строго прилагане само на такава стратегия още век-два след падането на Търново.

Това се прави за намаляване на щетите и съхраняване военния ресурс - при равностоен противник и за увеличение на шансовете за победа - при по-многоброен противник.

Да не се заблуждаваме, че военните възможности на османците са били минимални и нищожни в сравнение с другите балкански държави. Всъщност именно подценяването на военните възможности на османците от страна на европейските владетели е техния най-голям ресурс и те го използват безгрешно - 1389, 1396,1444, а пък за 1371 при Черномен просто нямам думи /4000 техен преден отряд разпиляват войска-коалиция в пъти по-многобройна/. Всъщност и организацията и дисциплината на османците са накланяли везните на тяхна страна в не една и две битки.

Навярно Frujin Assen затова последната седмица рядко се появява тука, защото стикова източниците и тезите за формулиране на хипотезата : "Царство България 1422-1689". Също с нетърпение очаквам продължение и съм сигурен че тази хипотеза издържа на доказателства!

Бих искал да добавя само за този Георги Срацимир - Мехмед Нешри на няколко пъти говори за турски васал на име Сарадж.Този Сарадж е отъждествяван безприкословно в нашата историография с видинския владетел Иван Срацимир.Само че има проблем - Сарадж на нешри обикновено се присъдинява с войските си на юг от Стара планина / обикновено някъсде около Ихтиман/.Напълно неправдобоподно за видинския владетел.Дали този Сарадж у нешри няма нещо общо с Георги Срацимир?

Много точна добавка по темата. Напълно приемам че "Сарадж" на Нешри може да е Георги Страцимир. Особено ако наистина се засяга територия около Ихтиман. Напълно логично.

Обаче не означава, че той е същия който е указан за "Сарадж" в "Писание за верските битки на султан Мурад II", защото там е за периода около битката при Никопол 1396 г., а пък и земите на този "Сарадж" са Северин, Видин, Враца. Явно става въпрос за видинските Страцимировци - най - вероятно Иван Страцимир или синът му Константин Страцимир.

Както се оказа, че "Георги Страцимир"-ите са двама /чичо и племенник Балшичи/, така и "Сараджите" в различните източници може да са двама /Георги Страцимир и Иван Страцимир/. Трябва да се извежда във всеки конкретен източник за кой от двамата се говори - ако е Ихтиманско /смятам това е Георги Страцимир/, ако е Видинско /смятам това е Иван Страцимир или Константин Страцимир/.

разделянето на войните през Средновековието на ”отбранителни” и ”нападателни” е абсурдно и напълно изкуствено. Никой никога не е правил подобно разделение и още по-малко е определял тактиката си в съответствие с това разделение.

Не давай такива крайни квалификации /"абсурдно"/.

Смятам, че преди да се дават мнения за дейността на дедени политици, държавници и владетели, първо трябва да се изучат горните "абсурдни" съпътстващи епохата елементи.

При условие, че е абсурдно разделението на тактиката на българската войска при войни за отбрана и войни за нападение, и при явния аналог на стратегията при отбранителни войни на българските средновековни владетели, налице е следното:

Ако Иван Шишман е слаб, защото не е направил един главен бой на нападащия по-многоброен враг, тогава такива са и Аспарух, Крум, Борис ІІ, Самуил, Гаврил Радомир, Иван Владислав, Пресиян ІІ, Асен и Петър, Мирчо Стари, Влад Дракул, Влад Цепеш, Михаил Храбри...

Най - велики стратези тогава са: крал Лазар /1389/, имп. Сигизмунд /1396/ и Владислав ІІІ Ягело Варненчик /1444/.

И горното НЕ е абсурдно.

Поздрав.

За съжаление, османското нашествие заварва България в твърде неспособно за съпротива състояние. Не го казвам с упрек или че българите били измекярите на Балканите - всяко общество има такива периоди в историческия си ход. Един паралел с власите, които 50 г. по-късно обръщат в бягство покорителят на Константинопол Мехмед Фатих, но не само на България, на Полша, Унгария, и всички балкански държави може да ни наведе на интересни мисли...

За валахите аз съм съгласен, та нали твърдя че те продължават българската военна традиция на асиметрична война при отбрана срещу външен враг. Те са четвъртото голямо последно парче от Второто търновско царство /след Калиакра, Търново, Видин/, което продължава къде зависимото, къде независимото си от султана съществувание.

Необходим увод:

Правя разлика между стратегиите на владетелите ни във войни вътре и вън от страната.

І. Отбранителните войни /при нападение от външен враг/ - тук виждам приложение на асиметричните войни, като една от всичките тактики тук е партизанската. Не се сещам за случай, когато при отбранителна война /вътре в границите ни/ владетелите ни да са правили едно главно сражение от типа хазарт “всичко или нищо”. Явно не им е било в главата да става след тях “нищо”.

ІІ. Атакуващи войни /вън от страната/ - тук най-лошия вариант е при загуба да се оттеглят в страната без да се засяга жизнеността й, а при преследване преминават на асиметричната война /отбранителната стратегия/. В този вид война владетелите ни използват главни сражения – Адрианопол /1205 г./, Сяр /1207 г./, когато в открито поле и при пряк бой смазват кръстоносците. Михаил Шишман прави едно такова сражение 1331 г., но то пак е вън или непоследствено на границата и се е готвел за пряк бой на открито поле в главно сражение. Както се вижда след неуспеха, устоите и границите на страната не са подложени на риск и даже не е наложило да се превключва на отбранителната стратегия, тъй като сърбите спират дотам /явно с едно наум/.

А сега след тези уточнения поред:

1. Аспарух /мести столицата и държавата даже/ – 680 г.отбранителна война /асиметрична война срещу по-многоброен противник/. Залоства се в укреплението, както сам казваш партизанска малка тактика /тя е част от асиметричната война/.

2. Крум /оставя стратегически столицата/ - 811 г. отбранителна война /асиметрична война/. Не прави главно сражение в открита местност, а организира засада в процепите на Стара планина. Буквално разделя врага на по-малки групи и бие по части.

3. Самуил /мести столицата неколкократно/ - 971/997-1014 г. цялото му е управление е в режим на отбранителна война. Отстъпва части от територии когато налага стратегията. Дебне слаби места у противника и нанася мълниеносни удари в най-различни слабоотбраняеми места на империята. Не прави докрая едно единствено главно сражение и това дава дълъг живот на държавата му. Разтегля с такава тактика поне с половин век завладяването й.

4. Петър и Асен /оставят Търново стратегически и отиват отвъд Дунав/ - 1185-1190 г. отбранителна война. Отстъпват временно области и крепости, после се връщат с коалиция отвъд Дунавска /кумани, при Иван Шишман валахи и кумани/. При отбраната на Ловеч цар Асен не е вътре /доколкото знам/, а извършва логистика в помощ на отбраняващия крепостта Петър.

5. Константин Тих Асен – 1277 г. отбранителна война /асиметрична война/ срещу татари. Тук е мястото да подчертая, че Ивайло е субект в тази война с определена роля. Изпълнява задълженията си на войник /категория население/ изпратен и от името на българския цар. Стратегията е прави царя, войниците са само изпълняващи субекти. Излизането на цар Константин воглаве на войска срещу вътрешен /!/ враг Ивайло е потушаване на метеж /аналог на княз Борис-Михаил 865 и 893 г. излязъл воглаве на войската срещу вътрешни врагове при метеж - в първия случай срещу него, във втория от него/.

6. Дейнстта, стратегията и тактиката на Иван Шишман и българските валашки воеводи, са подчинени на българската военна традиция при о т б р а н и т е л н и войни.

На територията на страната тактиката на нашите владетели при отбрана е била винаги партизанска - Аспарух, Крум, Самуил, Петър и Асен, Ивайло, Иван Шишман. Войската е разбита на многобройни немногочислени лековъоръжени отряди, които разбиват на групи по-многочисленен враг /татари, византийци, османци/. Тази тактика е много по-успешна от тактиката на, пак да го кажа, сръбските независими владетели. Те тръгват с рогата /1389 г./ и са поставени логично на колена от по-мощния противник. И то при положение, че войската на Лазар прави фал в нападение, незабелязано от съдията - убийството на Мурад от парламентьор, абсолютна сръбска средновековна тактика в нарушение на дипломацията и парламентьорството и осъществена по същия огледален начин с убийството на Михаил ІІІ Шишман 1331 г. при Велбъжд.

Стратегията на нашите владетели е била по-правилна и вече изградената от векове. Ролята на владетеля е не да падне в битка и да остави народа си, а да се бори докрай и да изпозва всичко по силите да отблъсне противника. Нашите това го правят още 10 години след падането на сърбите, а българските валашки воеводи още два-три века след това /като слагаме благоприятната георграфия и помощтта на Унгария, Трансилвания в кризисни ситуации/.

Тактиката на една решителна битка е пагубна - доказано е от пораженията през 1389 г., 1396 г., 1444 г. Валашките воеводи, като владетели от кръга на българската държавност, следват старата изпитана българска военна тактика на мълниеносни асиметрични удари с малки отряди и затова доста успешно водят защита в рамките на воеводството.

Ето например опитния български царски воевода Мирчо Стари прилага същата тактика, което е почерк на българската държавност и амрия при отбрана:

In 1394 Beyazid I (also known as "Yıldırım Beyazıt", "the Thunderbolt") crossed the Danube river, leading 40,000 men, an impressive force at the time. Mircea had only about 10,000 men so he could not survive an open fight. He chose what today we would call guerrilla warfare by starving the opposing army and utilizing small, localized attacks and retreats (a typical form of asymmetric warfare). http://en.wikipedia.org/wiki/Asymmetric_warfare - а ето връзката за asymmetric warfare /асиметрична война/ - Асиметрична война е военен термин за война, при която военните способности или приетите методи за сражение не съответстват при двете воюващи групи. По този начин по-слабата страна е принудена да използва своите преимущества по-интензивно или да уязви противника в слабите му страни, за да има шанс да спечели конфликта.

Аспекти на дейността на Иван Шишман при защита на царството:

1. На първо място Иван Шишман през цялото време договаря коалиции. В една атака заедно с верния си васал Мирчо Стари, Иван Шишман през 1392 г. превзема много силната крепост Шумен. Това е стреснало султана и е станало причина за похода на Търново през 1393 г. /другата причина е че се е готвела обсада на Константинопол и султана е искал да подсигури гърба си. А както се знае, за разлика от верните слуги сръбските дребни владетели, българския цар не само че не е изпращал за външни завоевателни мисии войска, но и е бил голяма заплаха/.

Възможно е през 1393 г. Търновград да е “неутрален български град” между Иван Страцимир и Иван Шишман. Това е така защото е напълно възможно някъде по това време Иван Шишман да е отстъпил царския титул на брат си Иван Страцимир и да е освободил верния си васал валашкия воевода Мирчо Стари от васалитета /като по този начин валашките воеводи стават свободни владетели от кръга на българската държавност/. Индиция за тезата за “неутрален български град-столица” е и това, че след превземането през 1393 г. в града идва Константин ІІ Страцимир и е приет радушно от Челеби и сръбските османски васали. Константин ІІ Страцимир успява да договори пренасянето на мощите на /ако не се лъжа/ св. Петка Търновска. Това може да е едната причина Иван Шишман да не резидира в града, тъй като вече е бил само “господин Търновски”, т.е. дук, херцог, удж бей /в различните източници от това време/.

Даже и да не е налице тази хипотеза, Иван Шишман отново е прав да не остане в Търново през 1393 г., защото с падането на един град, пък бил той и столица това не е края. Борбата продължава. Кой да знае това по-добре от нас българите.

Има я тази практика още от Аспарух /пренася столицата и държавата даже/, Крум /Плиска 811 г./, Борис ІІ /Преслав 969 г./, епопеята на Самуил /който мести на няколко пъти столицата Охрид, Преспа, Скопие/, Петър и Асен /1186 г., не само стратегически оставят Търново, но и отстъпват в заддунавските български земи, и пак временно!/. Тях никой не ги обвинява в предателство, кланяне, унижаване, изоставяне на столица и духовници и т.н., нали? Иван Шишман спазва старата българска традиция да се бори докрай, да търси коалиции, да нанася мълниеносни удари с партизанска тактика и е също толкова добър колкото и предците му.

За съжаление обаче обстановката е по-друга, но независимо от това малко не му е останало да издържи. Коалицията която той договаря /1395 г./ идва половин година по-късно и това е похода завършил с битката при Никопол 1396 г. Ако бе успял да удържи още малко Иван Шишман несъмнено щеше да бъде това липсващо звено, което да наклони везните на страната на европейската коалиция, като познаваш врага, обстановката и като местен владетел със съответното високо реноме сред народа си. Не напразно за Иван Шишмановата борба има безброй народни песни, за разлика от един Стефан Лазаревич да речем.

Може да има и трета хипотеза за Търновград 1393 г. - вероятно крепостта е била добре защитена и е могла минимум половин година да удържи, през което време да дойде с коалиция царя и да снеме обсадата. Затова там е останал и патриарха, защото зад стените на тази крепост е най-защитен, а царя е нужен навън за да прави срещи и договаря коалиции непосредствено. Иначе царя да седи на стената и да отблъсква атаки, едва ли бил по-полезен. Знаем, че с предателство е била превзет столния град – това е форсмажора непредвиден в плана.

Иван Шишман лично е предвождал, особено в края на живота си, български войски в битки срещу завоевателя. Последно доказателство за това е възванието му към останалите му верни боляри от 1395 г. Там той се подписва като господин Търновски, а синът му е господинчик. В тези грамоти той призовава Алдимир и др. указани боляри : “господин Търновски повелява – До тебе Алдимире, що са ми тука войници, дая ги събереш под оризмото ми.”, “До тебе…., … що са ми тука войници, да ги събереш под оризмото ми…” и т.н. http://harrybg.blogspot.com/2007/09/blog-post_18.html -

В по-ранни етапи също е предвождал войската, когато трябва. В ранните години може и да не е предвождал лично, но това не е било и работа на Царя. Царя вече в последния момент предвожда, иначе какъв цар е. Да не би Султана лично да е превземал Търново?

Лично не смятам, че е в минус за личността на Иван Шишман това, че той не си държал на думата и неколкократно се отмятал от васалната клетва към султана. По тази логика такива са и Теодор Балина, Шишман ІІІ, Ростислав Стратемирович, мартолоса Карпош – “краля на Куманово”. В по ново време Левски, Ботев – те също ли са несериозници защото не спазвали османския закон и не уважавали султана и са го правили без разумен повод. Ми тъй де, какво му е на Ботев, баща му учител, образован, местни големци, какво му е трябвало че се отметнал и тръгнал срещу султана? Явно тези хорат имат друго що е вътре в сърцето и както Иван Шишман се борил за държавата и народа си, а не се е задоволил с ролята на “господин/ удж бей” под крилото на султана /каквато са имали сръбските владетели след 1389 г./, така и Ботев не се е задоволил с ролята на смирен даскал, даскалувал смирено под крилото на султана…

Иван Шишман е светец на Българската правослана църква, което поне показва отношението към него от страна на църквата, а и на паството. Апропо някой знае ли от кога датира въздигането му за светец /старо ли е или от по-ново време, възрожденско наприме?/

В частност за прилагането от последните царе на Първото българско царство на българската военна традиция при отбранителни войни:

http://liternet.bg/publish8/ivelin_ivanov/vyprosa.htm

“С тези успехи стратегическата инициатива преминала на страната на Византия и през този втори етап българите били принудени да преминат към активна отбрана, тъй като приемането на генерално сражение на открит терен било сигурно самоубийство. Самуил заложил на упоритата отбрана на крепости и изненадващи рейдове дълбоко във византийската територия като този срещу Одрин през 1002 година, но неблагоприятното развитие на военните действия скоро наложило промяна в тази стратегия (Ангелов, Чолпанов 1994: 52)

Прилаганата от следващият цар Гаврил Радомир (1014-1015) стратегия и тактика напомня за тази на Самуил и се основавала предимно на партизанска война и отбрана на ключовите крепости…”

п.с. Забелязах, че в много теми се обсъжда ролята и същността на личността на Иван Шишман и дейността му. Нека ги обединим в едно и да изследваме личността и философията му. Той изключение ли е от българската традиция ли е или достоен неин продължител - както смятам аз!?

В темата спокойно може да се обсъжда същността и философията на войните на валашките воеводи срещу османците, защото те несъмнено, според мен, са от кръга на българската държавност и военна традиция поне до средата на ХVІІ век или както е споменал Раковски до Кантемира /1711 г./.

Браво, е те тва е.

Само да допълна че според поп Йовчо последния български владетел е резидирал в София и се е казвал Георги Срацимир. За подобно преместване на столицата на "Шишмановото царство" според мен имаме две податки, смъртта на Константин през 1422 и споменаването за пръв път на санджакбей на Видин (Синан паша) през 1432. През 1462 процесията с мощите на Свети Иван Рилски е посрещната в София от ктитор Георги. Това няма как да не е най видния жител на градът. В Никопол е посрещнат от ЖУПАН (административна титла) Богдан, а в София просто от ктитор.

да!

[12] Из “Удивителни събития” от Хюсеин:

“Али паша повел [войската] да завладее и окупира подчинените на Шишман крепости на брега на Дунава ... Шишман, като разбрал ясно, че крепостта ще бъде завладяна, излязъл със семейството и с близките си от крепостта и паднал в краката и ръцете на Али паша... все пак султанът, комуто великодушието било обичайно, отминал кръвта на безчестника и оказал благоволение към челядта и рода му. Обаче той определил и назначил из средата на правоверния народ управители на цялата област.”

/като изключим Александър - Искендер -защото е "господинчик", т.е. втория след баща си господина Търновски, а оттам и потенциално опасен за султана - който е помюсюлманчен, навярно другите от челядта и рода са си останали в земите с религията и социалния си статут на първенци. Ето защо там е жупан /адм. титла/ Богдан, а след това Теодор Балина. Защо пък да не е оттам Шишман ІІІ. В Търново той само е коронясан, но не означава че е оттам. По-вероятно да е от последната столица на Търновско царство Никопол, където е бил рода и челядта на Иван Шишман. Търново е символ-столица и независимо откъде е родом владетеля, коронацията винаги е била там. Друго ми идва наум също. Ако наистина е "мним наследник на царския род" Шишман ІІІ, защо Теодор Балина му отстъпва доброволно царското достойнство, а не си го е взел сам. Та нало той от самото начало 1592 до 1598 едва ли не сам дърпа на гърба си организацията на въстанието и договарянето на коалиции с Михаил Храбри, Сигизмунд Батори, Рудолф ІІ. Той е приет от всички тях, преговаря. Значи не е случаен и са го знаели тези европейски аристократи. А пък той предоставя титлата цар на друг - провъзгласен за наследник, а всъщност май мним... Едва ли не го взели от улицата и го изтикали напред без той да знае за какво става дума... Несериозно е...

Най-вероятно Балина през цялото време е бил посланик и пълномощник на престолонаследник № 1 от таблицата на аристократите в Никопол и Търново с права за царско достойнство. И местните първенци много добре са знаели кой под какъв ред е в наследствените права за българския трон./

Ще се опитам да дам мнение, макар че едва ли може с точност някога да се разбере /освен ако не се открие някаква податка в архива на Ватикана/.

Драч винаги е бил балканско /българско/ пристанище, от което наши делегации са отивали при папите. Доколкото се сещам делегация на Калоян е искала да премине от Драч с кораб до Ватикана. Там византийците не ги пускали, та нашите се наложило да дадат писмо до папата чрез техен придружител /служител на папството или рицар от латинската империя/, като се оплакали че ето няма как да дойдем и унгарския крал ни затвори пътя и византийците също. Чак после се отворил път през Унгария /защото папата смъмрил унгарския крал/ и така нашите отишли тет-а-тет да говорят с папата от името на Калоян.

Може би пак през Драч са минавали посланиците на Борис І - Михаил??!

Не искам да коментирам неща извън темата тук. Нямам какво да добавя към това, което съм посочил по-горе. Поддържам всяка дума и трябва да се отърсим от налагания волю или неволю в последните век-два комплекс, че сме измикярите на Балканите в края на ХІV век, които за разлика от гърци, влахи, албанци и особено сърби, едва ли не сами си дават ключовете на крепостите и после стават покорно стадо. Нещата са точно на 180 градуса, аз го виждам, убеден съм. С времето се надявам все повече хора да гледат все така безпристрасно на източниците на историята.

863 - 865 - Актът на покръстването предизвиква езически реакции и се стига до бунт, в който петдесет и два аристократични рода тръгват срещу столицата, но са разгромени и наказани, като са избити всичките членове на рода.

893 - После того, как Владимир возглавил языческое преследование христианства, Борис I вернулся на короткое время к власти, низложил Владимира и возвёл на престол другого сына — Симеона I.

Хърс, приемам мнението ти че схемите ми са клиширани и неверни. Продължавай да смяташ Иван Шишман за предател. Твое право е. За съжаление обаче, като гледаш толкова еднообразно и плоско на философията на българската военна традиция и владетели, изпускаш много важни неща от великата ни история...

Поправям:

Кераца Петрица е майка на цар Иван Александър и баба на Десислава /съпругата на Константин Деян/.

И ми става много интересно /във връзка с темата за Радик/. Значи поред :

Кераца Петрица /сестра на Михаил ІІІ Шишман и Белаур/ от брака си с деспот Страцимир има 3 деца:

1. Цар Иван Александър /поч. 1371/ - ще разгледам по обстойно него по-долу.

2. Иван Комнин Асен /поч. 1363/ - който жени дъщеря си Комнина Асен за Балша ІІ Балшич /тук първото родство на Радик с нашите царе - Балша ІІ Балшич е брат на Георги Балшич. Георги Балшич е женен за Тодора която /според уикипедия/ е дъщеря на сестра на цар Иван Александър женена за деспот Деян. Георги Балшич жени дъщеря си Гоислава /племенничка на цар Иван Александър/ за Радик Сенкон - това е второто родство./

3. Елена /поч. 1374/- съпруга на Стефан Душан.

Цар Иван Александър има 8 деца:

Михаил Асен, Иван Страцимир, Иван Асен, Иван Шишман, Иван Асен, Кера Тамара /омъжена за султан Мурад І/, Кераца /омъжена за император Андроник ІV Палеолог/ и Десислава /омъжена за Константин Деян - деспот на Велбъжд/.

Каква стана работата: Мурад ІV, Андроник ІV Палеолог и Константин Деян едновременно са зетьове на цар Иван Александър и са баджанаци. А значи са зетьове и на цар Иван Страцимир и цар Иван Шишман. А пък нашия Радик от своя страна е зет на Константин Деян - женен е за сестрата на велбъждкия деспот Гоислава.

А пък Елена Драгаш /дъщеря на Константин Деян/ е сестра на Яков /потурнака Юсуф-владял Велбъжд след баща си, а след неговата смърт от 1431-1432 г. земите са управлявани от синовете му Йосив, Давид и Теофан /за тях тук - http://kyustendil.e-gov.bg/index.php?optio...&Itemid=64/.

Елена Драгаш е майка на последните двама императори в Константинопол Йоан VІІІ Палеолог /поч. 1448/ и Константин ХІ /поч. 29.05.1453/. Значи потурнака Юсуф /Яков/ им е вуйчо на двамата.

Нашия Радик е зет на Константин Деян, който пък е дядо по майчина линия на последните императори.

Интересното ми е, че Константин ХІ е убит в средата на 1453 при превземането на Константинопол, а веднага на следващата 1454 "Мехмед цар плени блъгарского воеводу у Софию Радича" /от сръбска хроника/... Да търсим ли връзка между тези събития?

Независимо, че малко заприлича на "Дързост и красота" изложението ми, но явно този Радик Сенкон си има всякакви наследствени възможности за управление на български земи в района на София. Все по-убеден съм, че това е нашия воевода /"хайдутина" - зет на царете ни/.