IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS

Позволявам ти да се усъмняваш в каквото си искаш. Това си е твое исконно право.

Глупости на търкалета! То ако и ти си такъв, по-добре да затварят форума. Макар че не знам дали е по темата, поствам три цитата за куинкугентианите, които не знам какво правят във влашката ми колекция : Евтропий, Brev: "ІХ. 22. Докато в света царял такъв безпорядък, докато Караузий властвал в Британия и Ахил в Египет, докато куинкугентианите опустошавали Африка, а Нарзей водил война на изток, Диоклетиан издигнал Максимиан Херкулий от ранг цезар до ранг август." Йорданес, Get: “XXI. 110. - - - Но след като Цезар Максимин с тяхна помощ обърнал в бягство Нарзей, крал на персите, син на великия Сапор, вземайки в плен цялото му богатство, заедно с жените и синовете му, когато Диоклетиан победил Ахил в Александрия и Максимиан Херкулий унищожил куинкугентианите в Африка, така постигайки мир в Републиката, те започнали да пренебрегват готите." Евсевий: “XXXIII, 267 Олимпиада, IIII. Куинкугентаните опустошили Африка V. Ахил завзел Египет. Поради тези причини Констанций и Галерий Максимиан били привлечени във властта като Цезари. - - -"

Моите наблюдения са точно от големите градове. Виждал съм циганчета да си играят пред къщите и да си говорят на български, но наистина става дума за съвсем малки цигански махали от няколко къщи. В голямо циганско гето скоро май не съм стъпвал. Като се замисля, виждал съм и цигани по кафенетата, също говорещи помежду си на български, а също и в едно село наскоро ми направи впечатление, че циганите си говореха на български. Урагане, както виждаш, няма никаква последователност в твърденията ти и затова изпадаш във вътрешни противоречия. Действително връзката на румънците с древните даки, макар и да е много вероятна, не е доказана, но пък връзката с древните римляни е безспорна. Съгласен съм с теб, че 80% от съвременната територия на Румъния не е помирисвала римски крак, но не защото такъв не е стъпвал там, а защото краката на римляните не миришат. 80% от дн. Румъния казваш, значи?

Доста подробна статия. , според която: "В Старозагорския регион живеят цигани от подразделението дасикане рома (“български” цигани) така наречените лахо (вариант лахос), които са загубили своята груповата идентичност. Живеят разпръснато, по-възрастните знаят цигански език, но в семейството се ползва българският." Това мисля, че потвърждава думите ми, от които тръгна този цигански спор:

Според Целариус, куинкугентиани е латинизирана форма на гр. пентаполитани - жители на Киренайка, наричана още Пентаполис, заради нейните пет града: Аполония, Арсионе, Береника, Кирена и Птолемида.

Мислех, че говорим за първата половина на ІХ век, защото Крум и Омуртаг са управлявали тогава. А кои са тракийците и кои са македонците през Х век? Прав си, че от Омуртагово време няма, но от Маламирово вече има и то на гръцки: “Канесубиги Маламир: Чепа боготор (βογοτορ) боила колобър и храненик на архонта...” А богоин действително се среща в един ранен надпис на кирилица "Остро. . . богоин . . ."

Именно! Никъде не става дума за славяни. Това имах предвид и аз:

Повече е от нищо, но и не е кой знае колко на фона на останалите титли. От ичиргу бойлията Тук до чръгубиля Мостич има още доста време.

Нещо ми се губи първа точка, ама карай. 2. Българите са заменили непокорните славянски князе с български управители. 3. Славянско е например вм. багатур да пише боготор, вм. багаин да пише богоин, вм. таркан да пише тракан и т. н. 4 - 6. Не знам доколко са били коренни тези различия, но щом хронистите правят разлика, значи различията са достатъчно очевидни. 7. Може и да са, например, албански славяни, но важното е че са славяни. Пак се прави разлика. Славянско влияние може да има при Крум, но то е инцидентно само в отделни надписи. Ако не става дума за прословутото канасюбиги, а мисля, че не става, като цяло, титулатурата в тези надписи не е славянизирана. Не знам какво точно си чел и не помня какво съм писал, сигурно би било интересно да го видим, ако се сещаш къде е, но не мисля че е било нещо по-различно от това, което пиша сега.

1. То по принцип в никоя хроника от Средните векове "прабългари" няма. 2. Периферна или не, тази територия е била част от българската държава. 3. Именно през ІХ век са изсечени двата оцелели каменни надписа на прабългарски, а в надписите на гръцки от времето на Крум и Омуртаг славянско влияние почти не се долавя. 4. "А Крум, като отсякъл главата на Никифор ... оголил черепа, обковал го отвън със сребро и като се гордеял, карал да пият от него славянските вождове." (Теофан Изповедник). 5. "... българите наели срещу заплата авари и околните славянски племена" (Анонимен Ватикански разказ). 6. "Прочее след това му било известено по слух, че Крум се е отправил на поход, като събрал голяма войска - и аварите, и всички славинии." (Анонимен Ватикански разказ). 7. "КАН СЮБИГИ ОМУРТАГ ... ПРЕМЕСТИ ВОЙСКАТА СИ СРЕЩУ ГЪРЦИ И СЛАВЯНИ." Не знам какви са били тези славяни, но са били славяни, а не българи или гърци. 8. Славяните са си отделен етнос и на имперска територия: "... Втора глава за славяните, които са под императора: те трябва да останат така, както бяха заварени, когато стана войната. Трета глава за останалите славяни, които не са подчинени на императора в крайбрежната област: той ще ги върне в селищата им..." (надпис 41) 9. ... Вероятно да, но това няма как да се докаже категорично. Приемането на славянския език като официален не означава непременно изчезване на прабългарския. Последният може да се е говорел още известно време в районите с компактно прабългарско население, но това също няма как да се установи. Разбира се, прабългарският може да е изчезнал още преди времето на Борис І, но това също е недоказуемо.

Копанарите, известни още като рудари и лингурари, са късни пришълци от Румъния и говорят румънски диалект, а не цигански и въпреки че самите те не се смятат за цигани, външно приличат на цигани и сигурно са румънизирани цигани или някакво друго румънизирано чергарско население, дошло от Румъния. Да бе, да! Можеш да си сложиш ей това "мургаво" каракачанче за аватар.

Очевидно разлика между прабългари и славяни се е правела, защото: “827 г. Също и българите, като изпратили войска на лодки по река Драва, разорили с огън и меч славяните, които живеели в Панония, изгонили техните князе и им назначили български управители.” (ЛИБИ II: 38)

Разбира се, че каракачаните са цигани. Това го "показват" не само антропологичните им белези, но и техните характерни "цигански" народни носии. Това явно ще да е някакъв вид панциганизъм, в което лошо няма, стига да не избие във великоцигански шовинизъм.

Не виждам по какъв начин членовредителството и изкореняването на лозята би способствало за това. Предполага се, че създаването на общи закони за славяни и прабългари трябва да е заличило някои различия в статута на двата етноса, но доколко тези закони са били общи, не е съвсем ясно. Единното законодателство обаче не е достатъчно условие за сливането на етноси. Иначе днес в България не би имало турци, цигани, власи, арменци, а в Средните векове не биха оцелели власите, албанците ... По-скоро имаше една теза на Златарски, според която въвеждането на аварската мода в България е имала за цел сливането на двата етноса, но и тази теза ми се вижда несъстоятелна. За племенни различия може да става дума не само при Крум, но и при Омуртаг, че и след това.

От изказването ти не става съвсем ясно дали циганите нямат общ език или изобщо нямат език? Разбира се, че има цигански език и разбира се, че има цигански диалекти в отделните страни, повлияни от регионалните езици, но тезата ти, че в един град или в една махала се говорят едва ли не различни неразбираеми един за друг цигански диалекти... , мисля че се нуждае от доказателства. Циганският език има следната класификация: Индоевропейски --> Индо-ирански --> Индоарийски --> Общ цигански --> Регионални цигански диалекти, а именно: Балкански цигански Балтийски цигански Карпатски цигански Фински цигански Сръбски цигански Влашки цигански Уелски цигански и други Romani, Vlah се говори от 242 000 души в Румъния (2002 г.). В България се говори от 500 души. Балкански цигански се говори в България от 371 000 души (2001 г.). Ураганщини, които не се нуждаят от коментар, защото има изписана цяла тема, че и повече, по този въпрос.

Едва ли съм имал предвид партски или сасанидски катафракти, целите в желязо, като на барелефите по-долу, а по-скоро става дума за концепция за водене на близък бой, предполагаща масиран таранен удар. Готските конници са били въоръжени с дълги копия (пики) и мечове и не са използвали лъкове. Използвали са седла, въпреки че не са имали стремена. Ето тук има малко повече за готската тежка конница.

Афишът е на румънски и в него става дума за роби (sclavi)-цигани, а не за славяни (slavi)-цигани, но това не означава, че власите нямат славянска кръв или пък че българите нямат влашка. Все пак обаче власите са си власи, а циганите са си цигани. Мисля, че последните се появяват в Европа доста след като там вече има власи. Разбира се, последвало смесване или румънизиране, както и българизиране на част от циганите винаги е възможно. Сега в големите градове на България могат да се видят млади цигани, които дори помежду си говорят на български, вместо на цигански, докато има и райони, в които изобщо не разбират български. "Влашки ген" няма. Има влашки език.

Разговорът с Last Roman в темата за Тиберий ме подсети, че преди време в БС направих опит да опиша накратко промените в късноантичната римска армия, като същевременно засегнах съвсем бегло и някои съпътстващи политически промени в Империята. Реших да постна тук това четиво с малки корекции, въпреки че биха могли да се направят още корекции, както и безброй допълнения. Добавих и няколко картинки, за да е по-привлекателно за четене от слабо заинтересованите потребители. Не се препоръчва четенето на оригиналния текст в другия форум от лица под 18 години, защото съдържа простотии, характерни за по-ранния ми форумен период. РИМСКАТА АРМИЯ ПРЕЗ ІІІ-VІ ВЕК През ІІІ – ІV век римската армия претърпява значителни метаморфози. Още Император Хадриан (117-138) изпитва затруднения при набирането на войници, заради нежеланието на много от римските граждани да постъпват в редовете на армията. Това принуждава Хадриан да попълва легионите със свободно родени провинциали. През 212 г. едиктът на Император Антонин (198-217) дава римско гражданство на всички свободно родени жители на Римската империя. С това окончателно се заличават основните разлики в статута на легионерите и ауксилиариите. А получаването на римско гражданство за служба в помощните части вече престава да бъде стимул за постъпване във войската. Армията започва да се варваризира. В нея постъпват множество германци и други варвари, попаднали в римски плен. През втората половина на ІІІ век римляните изпитват все по-големи затруднения при отблъскването на варварските нашествия. Борбата с германската, персийската и сарматската конница налага провеждането на сериозни военни реформи. Тежката римска пехота, която в миналото е жънела успехи срещу варварите, вече е неефективна. Тя е бавноподвижна и не може да преследва варварските конни отряди, които нападат провинциите с цел грабеж. Освен това, в резултат от честите стълкновения варварите са се запознали добре с римската тактика по време на бой и римляните вече трудно могат да ги изненадат с кой знае какво. През ІІІ век снаряжението на легионерите претърпява чувствителни изменения. Прочутият къс римско-испански gladius вече не е достатъчно ефективен и е заменен с по-дългия кавалерийски меч - spatha, осигуряващ по-голям обсег на действие. Постепенно е изоставено и копието pilum. Вместо него започват да се използват по няколко (според Вегеций – пет) по-леки метателни копия martiobarbuli, както и дълго копие-пика, за възспиране на противниковата кавалерия. Изменения претърпяват и шлемовете, а сегментните брони са заменени с люспести. Правоъгълните щитове пък са изместени от по-леки овални, а през ІV век масово се използват елипсовидни и кръгли щитове. Римски легионери от ІV век - възстановка Въпреки реформите в легионите, чиято численост е намалена до 1000 души, ролята на тежката пехота в римската армия постепенно намалява за сметка ролята на конницата и на леката пехота. Отдавна конницата е слабо място на римляните, а германската конница открай време е известна като една от най-добрите в Европа. Още Юлий Цезар навремето оценява нейните бойни качества и започва да я използва в Галската война. Цезар описва един случай, в който 5000 галски конници, сражаващи се на страната на римляните, се нахвърлят самоуверено върху 800 германски конници, но са обърнати в бягство от по-малобройните в пъти германци. През І век проблемът с римската конница е частично разрешен чрез използването на помощни конни войски, набрани измежду нероманизираното население на провинциите. През целия І и ІІ век обаче основната ударна сила на римската армия си остават легионите. През ІІІ век варварските нашествия зачестяват и стават все по-опустошителни. А римляните окончателно се отказват от завоевателните си стремежи и вече трайно променят своята военна “доктрина”. Те преминават изцяло към отбрана. Всичко това налага преструктуриране и приспособяване към променената обстановка. Необходима е промяна в цялостната концепция за водене на бой. Армията обаче е консервативна структура и реформите в нея се провеждат бавно, а често пъти с голямо закъснение. Империята вече не диктува военната мода и вместо варварите да се съобразяват с римския начин на воюване, сега римляните трябва да се нагаждат към военните навици на варварите, които занапред ще са почти винаги с едни гърди пред римляните, а последните ще бъдат все по-често в ролята на догонващи. Сериозна крачка към “кавалеризиране” на войската извършва Император Галиен (253-268). Той създава мобилни конни подразделения, които за разлика от пехотата, по-бързо се придвижват до застрашените райони и са в състояние да преследват вражеската конница, особено ако тя е натоварена с плячка. През ІV век увеличаването на конницата за сметка на тежката пехота продължава. Това се налага заради борбата с тежката конница на готите и другите варвари. Съществени реформи в тази посока извършват Диоклециан (285-305) и Константин І (310-337), който въвежда и длъжността magister equitum. С тези реформи отбраната на римските територии става по-гъвкава. Но все пак, и след Константин І тежката пехота продължава да заема основен дял в армията, чак до битката при Адрианопол на 9 август 378 г. На тази дата Император Валент (364-378) неразумно атакува лагера на визиготите при Адрианопол със своята тежка пехота и лека конница. Готската тежка конница обаче се появява внезапно отнякъде, връхлита римските войски и ги унищожава почти напълно. Самият Валент намира смъртта си по време на сражението. С това е сложен окончателен край на доминацията на тежката пехота над конницата в имперската армия на Изток, а Империята изпада в тежка криза, от която никога не успява да се съвземе напълно. Новият август на Изтока - Теодосий І (379-395) започва война с визиготите, но скоро разбира, че не е в състояние да им нанесе решително поражение и в крайна сметка сключва мир с тях, като ги прави foederati, с което те се задължават да служат в армията на Източната Империя срещу заплащане (annonae foederaticaе). През 384 г. 40 000 германски конници вече служат в имперската армия като съюзници под командването на свои собствени военни лидери. Римската армия е променена завинаги. Победоносната тежка пехота е вече само спомен. Същевременно, започва една много опасна тенденция към почти пълното варваризиране на римската войска, което ще стане причина за дестабилизирането на Империята и в крайна сметка ще доведе до нейния колапс. Златен солид на Теодосий І За разлика от Изтока обаче, в западната половина на държавата тежката пехота продължава да доминира за още известно време. Това улеснява Теодосий в борбата му с Магнус Максимус (384-387), а по-късно с Арбогаст и Евгений. С помощта на готска и хунска конница Теодосий разгромява своите противници. Скоро след това германската конница заема господстващо положение и в армията на Запада. Тежката пехота оцелява, но защитното ѝ снаряжение е значително олекотено и тя престава да бъде толкова тежка. Тя става по-лека и мобилна, но и по-слабо защитена. Освен това, все повече войници са обучавани вече като стрелци, вместо като бойци за близък бой, както в доброто старо време. С повишаване ролята на варварската конница в армията за сметка на римската пехота германците постепенно започват да заемат по-важните командни постове в армията на всички нива. Скоро римляните са почти изцяло елиминирани от военното командване. С това Империята е застрашена с превземане отвътре, което в крайна сметка се случва с нейната Западна половина. На Изток обаче успяват да се справят с германската заплаха чрез рекрутирането на войници измежду собственото римско население, с което е намален относителният дял на варварите в армията. Федератите пък постепенно губят част от своята самостоятелност по време на война и сега те биват прикрепвани към римските части, попадайки под пряко римско командване. Империята е спасена... засега. Подобно на персийската конница и тази, на повечето степни народи, римската кавалерия постепенно се превръща в армия от конни стрелци, които умеят да стрелят отлично по време на движение. Те са въоръжени с лък, колчан стрели, дълъг меч spatha, дълго копие и малък кръгъл щит. Готската конница използва мечове и копия-пики, но не си служи с лъкове. Римски конници от V век През втората половина на VІ век появата на стремето в Европа повишава допълнително ефективността на конницата, но не само на римската, а и на варварската, която всъщност е отново с едни гърди пред римляните. Степните номади донасят в Европа това изобретение и скоро то навлиза на въоръжение във всички европейски армии. С това конницата окончателно се превръща в най-важния род войска през следващите столетия. Разбира се, пехотата също продължава да заема важно място в армията, но нейната роля вече е второстепенна. За разлика от Изтока, Дворът в Равена така и не съумява да преодолее тежката криза. Не идва и ефективна помощ от Константинопол, който е достатъчно ангажиран със собствените си проблеми и в крайна сметка се стига до злополучната 476 г., когато варваринът Одоакър, главнокомандващ западните войски, отстранява узурпатора Ромул и de facto ликвидира фиктивната власт на западните императори в Италия. С този акт цялата Империя формално минава под властта на източния император Зенон (476-491), но на практика в Западната част на държавата се разпореждат варварите. Тази фикция продължава до завладяването на Италия от Юстиниан І (527-565), а след като там се настаняват лонгобардите, в завзетите от тях територии римската власт вече няма да съществува дори и като фикция. Източната част на Империята ще оцелее за още близо 1000 години. До голяма степен това се дължи на проведените военни реформи, дегерманизирането на армията, отстраняването на варварите от ръководните военни постове (през 471 г. е ликвидиран аланът Аспар, издигнал се до ранг magaister militum на Източната Империя), но може би най-голяма роля за спасяването на Изтока изиграва оттеглянето на визиготите от Балканите и насочването им към Западна Европа, както и по-късното назначаване на Теодорих за magister militum на Италия и изпращането му срещу Одоакър. Римски легионер от V век Плодовете на военните реформи са пожънати малко по-късно, по времето на Юстиниан І. По време на неговото управление римската армия настъпва в Африка и Италия. По време на кампаниите срещу вандалите и остроготите Велизарий използва лека пехота, пеши и конни стрелци, както и тежка конница. Нарзес пък намира ново приложение на командваната от него тежка конница. По време на своята кампания в Италия той на няколко пъти я спешава и я използва като пехота. С дългите си копия тя възпира като стена противниковата конница, което се оказва много ефективен метод. В крайна сметка, римляните удържат редица победи над германците и си връщат Северна Африка (535), Италия (553) и Южна Испания (554). Но последиците от тези завоевания се оказват пагубни за държавата. Продължилите около 20 години войни на запад изчерпват финансовите ресурси на Империята. Заради Италия са пожертвани Балканските провинции, които са оставени на произвола на напиращите от север славяни. Завоеванията в Италия се оказват нетрайни, а последвалото рухване на Дунавския лимес през 602 г. и трайното настаняване на славяните на Балканския полуостров ще има катастрофални последици за държавата. Тук могат да се видят две клипчета: Еволюция на римската армия през вековете. Въпреки, че филмът, според мен, е добре направен, не знам защо BBC са допуснали така дразнещо да се набиват в очи стремената, каквито по онова време не е имало. Император Константин І Преди битката с узурпатора Максенций при Милвиевия мост на 28 октомври 312 г., Константин нарежда на войниците си да изобразят лабаруми върху щитовете си, тъй като му се било явило видение, според което с помощта на този знак щял да бъде победен Максенций. С това започва възходът на християнската религия, която за малко повече от половин век напълно ще се наложи над останалите религии в Империята, въпреки усилията на Юлиан (361-363) да възпре този процес.

Рим беше едно добро място за живеене преди да се появят християните. А в каква посока щеше да евоюлира Империята, ако не бяха християните, можем само да гадаем. Естествено, че науката и индустриализацията в Европа се осъществиха в християнска среда. Разбира се, църквата заклеймяваше научните изследвания, които противоречаха на нейните догми. Ясно е, че християните съхраниха една не малка част от античното културно наследство, а друга унищожиха. Също така е ясно, че цялата културно-просветна дейност беше в ръцете на християните, но всичко това беше така, защото християните имаха пълен монопол върху средата и нямаше алтернатива. А ако сравним степента на грамотност в Римската империя и в Средновековна Християнска Европа сигурно ще се хванем за главата. А какво ли би се случило с Европейската ни цивилизация, ако не бяха християните? Ами нямам абсолютно никаква идея!

Ех, ако не бяха християните, сигурно щяхме сега да живеем в пещери! Пък преди девети (септември – бел. моя) нямаше ток, нямаше радио, телевизия, автомобили... абе нищо нямаше... Ако не бяха комунистите, щяхме още да газим из калните улици... А пък преди десети (ноември - бел. моя) нямаше компютри (е, имаше Правец), интернет, климатици, мобилни телефони. Добре, че си отидоха комунистите, че иначе сега още щяхме да опъваме кабели от стая в стая...

При словенците имаме I2a – 22%. Излиза, че румънците и унгарците са повече "славяни" (каквото и да значи това) от българите и сърбите. Само дето румънците изобщо не говорят славянски език, а унгарците дори не говорят индоевропейски език. Явно трябва много да се внимава при установяването на етническа принадлежност само въз основа на генетични данни. Като полковник с подполковник.

Все пак държавата, явно неспособна да се справи с проблема, се опитва да симулира дейност и за целта си намира няколко изкупителни жертви, а именно Аладжова и Филипова, посочва ги с пръст и смята, че е свършила нещо. Целият този случай ми напомня за един скандал от края на миналия век, когато Александър Фол и Иван Маразов оцениха едни артефакти като оригинални скитски апликации, а после се оказа, че са фалшификати: http://www.bgnews.bg/show_story.html?issue=149225431&media=18935918&class=18940846&story=149228087 Не знам дали наистина Аладжова и Филипова са виновни или не, и дали е имало натиск върху тях, но ето и други гледни точки (По-подробно тук): "Колко ценни са трите сребърни фигурки, заловени при "Връшка чука"? Дали наистина струват милион и ще влезе ли някой в затвора заради тях, ще се изясни в съда. Лошото е, че музейната гилдия трудно ще си изчисти репутацията ... Фионера Филипова поясни за "ТЕМА", че в споменатото допълнение към общата им първа експертиза с Дочка Аладжова става въпрос за още около 66 000 лв. Тя също поддържа версията, че сред предметите има фалшификати, че може би солниците са кутийки за лекарства, и добавя, че някои от предметите са я затруднили. Както и цялото бързане около поисканата от дознателя експертиза в срок от 9 до 15 декември 2006-а: "Наша грешка беше, че приехме да свършим работата по над 5000 предмета за толкова кратко време. Работихме под непрекъснатото наблюдение на униформен". ... В гилдията оклюмали прогнозират, че от скандала ще пострадат репутациите не само на обвинените по случая, а и на музейните специалисти като цяло. Особено на фона на слуховете, че иманярската мафия по принцип отървава хората си от затвор със занижени експертни оценки, получени с помощта на заплахи и/или рушвети. Дочка Аладжова и Фионера Филипова твърдо отричат да е имало натиск, който да се е отразил на тяхното решение. Нумизматката от НАИМ е получила 3000 лв. за експертизата, а видинската директорка - 1500 лв. Ако някой предполага, че са имали друга мотивация, то трябва да го докаже. ... Когато става въпрос за "смесване на жанровете" директорът на НИМ Божидар Димитров също има какво да каже: "Откакто Агенцията за приватизация пусна през 90-те двуседмични курсове за оценители, съм се нагледал на какво ли не. Виждал съм и телевизионен осветител с тапия за експерт по културно-историческите ценности". ... Неофициално обаче се говори за подкупи и по 20 000 евро. "На мен не са ми предлагали - знаят, че няма да стане. Но пък са ме плашили с бой по телефона, засега без последствия", смее се Чобанов. ... "И в наркотрафика, и в археологията най-трудно се стига до човека зад "мулето". Но ние няма да се отказваме да удряме по средното ниво - на прекупвачите. Някои от този бранш изкарват по 300 000 - 400 000 евро на търговете в Мюнхен. Законовите архаизми у нас все още позволяват смешни наказания за иманярство и трафик на културни паметници. Но през последните две години прокуратурата показва, че вече няма да гледа на проблема като на нещо незначително. Ще има още скандални случаи", обещава прокурор Соларов. ... По-твърди реакции срещу незаконната търговия с антики отбелязва и директорът на НИМ Божидар Димитров. Мери промяната на око: през първите години на демокрацията заловените антики идвали в музея в торбички, после започнали да ги карат в микробуси, а напоследък - в камиони." А това, което казва накрая Б. Димитров, може да означава не само увеличаване броя на заловените антики, но и засилване на трафика в последните години. Пък и държавата, в т. ч. и в негово лице, като че ли се интересува повече от старите български столици, от строежа на бутафорни бетонни дворци на Царевец и на още по-бутафорни пантеони на българските царе, но не и от римското наследство.

След появата на т. нар. Свещена Римска империя, на запад започват да наричат Ромейската държава по какъв ли не начин, вкл. Гръцка империя и Гръцко кралство, за да се отличава от истинската, според тях, Римска империя. Терминът Византия започва да се използва по същите причини, но след смъртта на Империята, мисля за първи път от Хиероним Волф в неговата История на Византия (ср. на ХVІ в.), въпреки че два века по-късно Едуард Гибън продължава да я нарича Римска империя. Самите ромейски автори не използват подобен термин, освен може би когато става дума за жителите на Константинопол, наричан често в ромейските извори Византион, а жителите на столицата понякога са наричани византийци както в този откъс от Ана Комнина, която във връзка с разгрома на печенегите при Левунион (29 април 1091 г.) пише: "Затова византийците (Βυζαντιοι) пеели песен, която гласяла: “Скитите за един ден не видяха май.” Но по принцип, въпреки че използва много архаизми, Ана Комнина нарича ромеите с тяхното самоназвание ромеи, като например: "Вождовете на даките не искали да съблюдават повече договора, който имали отдавна с ромеите, но вероломно го нарушили." В случая т. нар. даки са унгарците.

О, санкта симпличитас! О, Еврика! О, топла вода! Какво прозрение! Чудя се само, каква е била целта на това "изследване", защото тези изводи като че ли биха могли да се направят и без него. А средиземноморци мисля, че разбирам какво е, но не съм сигурен, че употребата на термините славяни и тюрки тук е съвсем на място. Този път като че ли съм съгласен с изводите на Южняка. Което значи, че нямаме примеси нито от узи, нито от печенеги, нито от кумани, нито от турци. А може би нито те, нито прабългарите, нито аварите са били тюрки? Разбирам, че тюрки е мръсна дума, но какво, според вас, всъщност значи тюрки?

Всъщност Тервел може би е нападнал арабите, защото като кесар е бил длъжен да се притече на помощ на шефа си в Константинопол. След него ромеите не назначават нов кесар в Паристрион, а българите изтълкували това като акт за признаване на тяхната независимост, но Константин V бил на друго мнение и така избухнали вътрешните междуособици между централната власт в Константинопол и варварите в Паристрион.