IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS

Дали е имало преминаване на Дунав, все още е дискусионен въпрос. А колкото до това, че "влашорите" са живяли сред българите, вярно е и обратното - българите са живяли сред "влашорите". Може ли малко повече инфо за "мартениците" от Такла Макан и за онези, които се закичвали върху яковете в Тибет, само че не на 1 март? Би било добре ако се дадат и някакви изображения.

кичилка и китица са произв. съотв. от кича "крася с цвете или нещо друго) и от китя "крася с цвете или с нещо друго", откъдето е и кита "накит, украшение". Гадалушка - диал. "мартеница" идва вероятно от гадая, тъй като по мартениците, след като се пъхнат под камък, се гадае каква ще е годината. За мартинка и мартенка - не знам, може би са някакви диалектни варианти на мартеница? Лично аз залагам на дако-трако-римския произход: 1. Римски, защото римската нова година започва именно на 1 март, но не исконно римски, защото е разпространен на една съвсем ограничена територия. 2. Дако-тракийски, защото обичаят е разпространен точно върху териториите, населявани някога от даки и траки. Сиреч, имаме местен дако-тракийски обичай, пренесен на балканско-карпатска римска почва. 3. Разбира се, всичко това са само разсъждения и предположения, защото доказателства няма, поради което не може напълно да се изключи и някаква прабългарска връзка. Във всеки случай, малко вероятно е да има славянски произход.

Да, в съвр. гр. имаме σκλάβος "роб", σκλαβιά, δουλεία "робство". Във всеки случай рум. sclav, което изтиква на заден план славянизма rob, е заето от ср. лат. sclavus (DER). От къде и кога обаче са се взели въпросните думи в гръцкия език с това си значение, засега не ми е ясно.

Действително от средногр. в ср. лат. навлиза думата σκλάβος, но със значение "славянин", а не "роб", а вече на латинска почва придобива вторично значение - "роб", откъдето се разпространява по цял свят с това си значение. За да се докаже, че в лат. е заета със значение "роб", трябва да се открият ранни гръцки източници, където тази дума е употребена с това си значение. Аз обаче не откривам такива. Поне докъм ХІ - ХІІ век срещам само δουλος "роб", δουλεία "робство", δουλουμενας "заробени", δουλουσθαι "поробени" и др. под.

В англ. език думата slave "роб" се появява през ХІІІ в. - от фр. esclave < ср. лат. Sclavus. А в кой точно гръцки източник за пръв път σκλάβος е регистрирано със значение "роб", вместо "славянин"?

Той и Калоян е бил полуимператор, полукрал ...

O sancta simplicitas! Това не е истина просто!

рум. must (músturi) s.n. – 1. гроздов сок. – 2. ябълково вино, сайдер. – 3. сок. - арум. mustu, мегл. most, лат. mustum (Puşcariu 1140; Candrea-Dens., 1184; REW 5783), срв. алб. mušt (Philippide, II, 648), срв. ит., исп., порт. mosto, пров., кат. most, фр. moût. От рум. произлиза бълг. мъст (Romansky 122) (DER): must (músturi), s.n. – 1. Suc de struguri. – 2. Cidru. – 3. Suc, zeamă. – Mr. mustu, megl. most. Lat. mustum (Puşcariu 1140; Candrea-Dens., 1184; REW 5783), cf. alb. mušt (Philippide, II, 648), cf. it., sp., port. mosto, prov., cat. most, fr. moût. – Der. musti, vb. (a avea lichid din abundenţă; a lăsa zeamă sau sevă, a stoarce, a extrage sucul); mustit, s.n. (acţiunea de a musti); mustitor, s.n. (zdrobitor; lin, călcătoare); mustar, s.m. (vînzător de must); mustărie, s.f. (prăvălie de vinuri); mustăreaţă, s.f. (zeamă eliminată de trunchiul de mesteacăn; sevă), cu suf. -eaţă (după Candrea, dintr-un lat. *mustaricia); mustometru, s.n. (alcoolmetru); mustos, adj. (zemos), pe care REW îl derivă direct din lat. mustōsus; mustuială (var. musteală, mustuitură), s.f. (tescovină; boştină). – Din rom. provine bg. must (Romansky 122) (DER)

mustum n 1. мъст, шира, гроздов сок. - 2. поет. есен, година. (Латинско-български речник, 1999: 414); За етимологията на бълг. мъст от балк. лат. mustum вж. БЕР, т. ІV; За етимологията на рум. must "шира, мъст" - от лат. mustum вж DEX'98; NODEX; Dicţionarul etimologic român, Alexandru Ciorănescu, Universidad de la Laguna, Tenerife, 1958-1966 MUST, musturi, s.n. 1. Suc dulce care nu a început încă să fermenteze, obţinut prin zdrobirea şi presarea boabelor de struguri sau, p. ext., a altor fructe ori plante. 2. Zeamă, suc pe care îl conţin unele fructe. 3. Seva arborilor. 4. (Pop.) Zeamă din gunoiul vitelor. 5. Lichid cu care este îmbibat pământul după topirea zăpezii. – Lat. mustum. (DEX'98); И още: mustus, musta, mustum, adj 1. fresh, young 2. unfermented/partially fermented (wine) (LATdict - An Online Latin Dictionary): http://www.latin-dictionary.net/q/latin/mustum.html

На всички? Не бъди толкова наивен!

Ако под власи имате предвид румънци, арумънци и др. източноромански народи, то значи в Далмация през Средните векове не са живели власи. Далматинският език съществено се различава от румънския и арумънския.

Разбира се, че е възможно и да е обратното, но изглежда по-малко вероятно, защото общите особености (в т. ч. и "уникалният" звук Ъ), които споделят български, румънски, арумънски и албански, не са толкова добре изразени в останалите славянски и романски езици, или напълно отсъстват от тях, което навежда на мисълта, че повечето от тези особености може би имат субстратен произход. "Натискът" на българския върху румънския е много силен, но той не е съвсем еднопосочен и мисля, че се изразява най-вече в споделянето на обща лексика, в по-голямата си част от славянски произход, но в редица случаи от гръцки и друг произход, при което българският се явява посредник. Разбира се, в българския език също има заемки от балк. лат. и от румънски, макар и не толкова многобройни - маса, хурка, фъркулица, босилек, мъст "шира, гроздов сок", ботуши и др. Между другото, мъстъ на места се опитват да я пробутват за прабългарска дума, но всъщност тя е от балк. лат. mustum. Тук отново наблюдаваме лат. u > стбълг. ъ, което още веднъж предполага, че първоначално уникалният звук ъ може би не е звучал точно като съвременно ъ, а по-скоро като у, т. е. първоначалната фонетична стойност на "ер голям" е била малко по-различна от сегашната. За съжаление, едва ли може да се установи точното време на проникване на обсъжданите думи в слав. и стбълг., за да се изгради и по-стройна теория за произхода на една или друга обща характеристика на балканските езици. Сигурно много ти се иска "уникалният" звук да е възникнал в стбълг. език под влиянието на прабългарския, а в последствие да е бил наложен на румънци и албанци, че и на англичани . Не знам, теоретично сигурно е възможно и това. Все пак обаче прабългарите са били славянизирани твърде рано, преди още българският език да се "балканизира", сиреч, преди повечето общи характеристики на езиците от балканския езиков съюз да бъдат споделени от българския език.

Не случайно изредих толкова много форми на името Дуросторум. Освен колебания в изписването и изговора, това показва, че съществуването на хипотетична балкано-латинска форма с метатеза *Drustru или нещо от сорта е много малко вероятно, или е най-малкото недоказуемо. Тук съзирам типична метатеза на славянска почва. А освен в Дръстър и Пулпудева > Плъвдивъ, подобно нещо наблюдаваме и в Алмус > Лом; Улпиана > Липлян; Дирахиум > Драч; Алутус > Олт; Пората > Прут. А също таркан > тракан; ичиргу > чръгу; *давшан > дванъ; Персиян > Пресиян, Карл > крал, bulgarеs > блъгаромъ и т. н. Както и да е. Дори да е заемка от хипотетичното балк. лат. *Drustru, "уникалният" звук ъ в стблг. форма пак следва да се е появил на славянска почва, така както и в етнм. българи. Но действително този звук може да се е появил в старобълг. език именно под влияние на балк. лат. Вж. "Балкански езиков съюз".

Действително еровите гласни в повечето случаи са били в слаба позиция, но когато следващата сричка също е съдържала ерова гласна, те са били в силна позиция. Така напр. в началото и в средата на името Дръстъръ те трябва да са били в силна позиция. Предполага се, че първоначалната фонетична стойност на ъ в старобългарския език е била по-скоро нещо като кратко о или кратко у, но това разбира се не може да се докаже категорично, въпреки че редица заемки в стбълг. от всевъзможни езици навеждат именно на тази мисъл. Сиреч, би трябвало да имаме лат. Durostorum (inscr) ~ Durostero (TP) ~ Durostoro (ND) ~ Durostorum ~ Dorostoro (IA) ~ Durostorus (Am) ~ Dorostorena (Iord) ~ Dorostolo (Cod Iust) ~ Durostolon (Ra) ~ Dorostolum ~ Dorostolon (Anast Bibl), гр. Δορυστολω (Teod Cyr) ~ δ ‘Ροδοστολον (NEp) ~ Δοροστολος (Pr) ~ Δοροστολον (Teoph Sim, Teoph) ~ Δωροστολος (Hier) > ранно стбълг. *Друстуру > стбълг., ср.бълг. Дръстъръ;

лат. Durostorum > стбълг. Дръстъръ дак. Pulpudeva > стбълг. Пълдинъ ~ Плоудинъ прабълг. *Bolgar ~ *Bulgar > стбълг. Бльгаромъ Т. е. прабълг. o ~ u > стбълг. ь ~ ъ и метатеза?

Привет, resavsky! Поздрави и на останалите! Рицарю, не знам за Тропеум. Може би просто не е имало накъде да се продължи в тази посока? Наистина, няма гаранция, че всички епископи са присъствали на събора, нито пък има гаранция, че всички, които са присъствали, са подписали съборните актове. Това обаче не ни дава основание да правим допълнения с епископи и епархии, за чието съществуване нямаме данни от други източници, какъвто е случаят с т. нар. "Урсус Доростолски" например. Струва ми се, че въпросният Урсус е или плод на нечие въображение, или за него трябва да се дирят данни другаде, а не в протоколите на VІІ Вселенски събор. Нямам идея за епархия Котия. Ако имаш предвид episcopia Gothia, тя е изредена след Хадрианопол в Тракия и след Региум. Следват Catana, Tauromenia, ...

Привет, Тракийски рицарю! Аз също се радвам да те видя! Съборните актове в ГИБИ ІІІ съм ги проверил щателно. За съжаление обаче, те са публикувани там в доста орязан вид и името Урсус не се споменава. Иначе, някой си Урсус трябва да се е подписал на протоколите от Втория Никейски (Седми Вселенски) събор като Ουρσου έπισκόπου τής 'Ιβαριτιανών έκκλησίας. Намирам това име на две места и в латинския превод на протоколите, направен от Анастасий Библиотекар. Протоколите са пълни и там някой си Урсус е положил подписа си само на две места като Ursus episcopus Avaritianensium Ecclesiae и като Ursus episcopus sanctae Avaritianensian Ecclesiae. Не виждам никакъв Урсус Доростолски. (Visit My Website) А ако Аваританската епископия не е Доростолската, кой тогава е този Урсус Доростолски и къде се споменава той? А знаеш ли как точно Аваританската епископия е локализирана в Далмация. Доколкото ми е известно, това се прави чрез поставянето на знак за равенство между авари и хуни, откъдето Аваританска епископия = Episcopia Hunabia. Това обаче не ми се вижда достатъчно убедително. Дали съществуват някакви по-сериозни аргументи?

В кой първоизточник епископ Урсус е определен като Доростолски? Или става дума за нечия, предполагам, твърде свободна интерпретация, според която седалището на Аваританската (Аварската) епископия е било в Доростол? Може ли малко повече подробности?

resavsky, не само, че най и по ги има в руския език, но ги има и в повечето славянски езици. Изброените от теб особености изразяват съвременното състояние на езика, а не това, на старобългарския. Поредните глупости на протобългарин не бих желал да коментирам. Колкото до думата аз, бих могъл да кажа само ха-ха-ха-ха! Между другото пропуснахте да споменете задпоставения член и разбира се, "уникалния звук Ъ".

Според Гумильов, ако не ме лъже паметта, от тях са произлезли куманите. Т. е. били са езиково тюркизирани. Но дали наистина е било така, божа работа!

Причината за това е очевиднопроста. Сериозен разговор по тези въпроси тук е явно невъзможен, поради което отношението ми варира от леко несериозно до иронично и понякога - заядливо. Единствено протобългарин успява да извади нещо като аргументи, но при него всичко е една пълна стъкмистика, а опитите ми да го убедя, че е така, удрят на камък. Останалите потребители фанатично и изключително сериозно пишат такива глупости и така убедено говорят неща, които въобще не са им ясни, че спорът с тях за мен се превръща в чиста загуба на време. Та такива ми ти работи.

Признавам, че съм напълно безсилен да се преборя с човешката глупост. А следващите думи показват, че положението е безнадеждно: Това направо ме докарва до шок и аз оставам безмълвен.

А защо пък точно 680 г.? Дали Аспарух е довтасал тук точно в 680 г., а не 12 г. по-рано, например? Точно така, защо да търсим под вола теле, като числата си имат явни тюркски аналози? А това, че има едно - две проблематични числителни, не променя съществено факта, че намирането на аналози сред иранските езици е в пъти по-проблемно, което добре е илюстрирано в последния постинг на "турския султан" в "оня форум".

Разбрах кого имаш предвид, но аз пък ти казвам, че съм по-тъп дори от Петър Добрев, ако изобщо е възможно човек да бъде по-тъп от него. Дори мисля да въведа мярка за тъпотия: "добрев", с която да се измерва човешката глупост: един добрев, два добрева, три добрева и т. н.

Това сигурно ще да е било някакъв тъп опит за шега от моя страна. Извинявам се за получилото се недоразумение! Нали според теб, битката при Онгъла трябва да е била през 681 г., или нещо не съм разбрал? Според П. Добрев пък, годината на Аспарух е верени алем, т. е. 680 г. Тази година пък, според Добрев, била годината на основаване на Дунавска България. Впечатляващо, нали! И накрая, нещо като опит за девиз на П. Добрев: "Чрез стъкмистика към впечатляващо математически точни резултати!"