IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS

Още Златарски лансира тезата, че унгарците завоюват Олтеня от българите през 1233 г. Преки сведения за това, че областта преди това е била владение на Йоан Асен ІІ обаче няма. Разбира се, няма и сведения, които да опровергават тезата.

Това е просто личното име на савирския вожд, а не е етноним.

Опитвам се да схвана, но не успявам. Какъв цитат от Теофан имаш предвид? Може ли малко повече инфо? Къде и кога е регистрирано за пръв път името влахи/блахи на наша територия?

Май отново прилагаме двойни стандарти? По принцип малко се стряскам, когато присъствието на даден етнос трябва да се доказва по археологически път, защото археологията открива култури, а не етноси, но да кажем, че наистина няма такива доказателства за власи в Карпатите преди ХІІІ век. Ако ти обаче ми представиш археологически доказателства за власи в Тесалия, или където и да било другаде, от същото време, те признавам. Изобщо, според теб, къде археологически откриваме власи преди ХІІІ век? Колкото до източниците, не разбирам по какъв начин те доказват, че на север от Дунав не е имало власи? Да, имало е изтегляне на романизирано население на юг. Специално част от населението на отвъддунавската провинция към 271 г. е било настанено в двете Дакии, които съм споменал като възможна прародина на власите. Според изворови данни, това население или някаква част от него се е преселило по-късно в Тесалия, неясно точно кога и защо. А дали по-късно то се е завърнало на север - божа работа. Впрочем, вече изложих някои съображения относно евентуалното масово изселване на власите. А какво се опитваш да кажеш с това, че румънският е близък до южноиталийските диалекти? Че власите са италийци, които през Х век са се прехвърлили от Италия в Тесалия ли? И изобщо, кога смяташ, че са се появили власите в Тесалия и откъде са се взели там? А като пишеш за движения по две направления, поне уточнявай, че става дума за предположения. Няма да ти искам доказателства, защото знам, че няма такива. Може би единственото, което можеш да извадиш като аргумент е, че първоначално се споменава една Влахия на десния дунавски бряг. После тя изчезва и след повече от половин век се появява друга Влахия, но този път на левия бряг, без да е ясно обаче дали изчезването на едната Влахия има нещо общо с появата на другата. Как кой? Иванко Тертер, разбира се. Според "сигурен" източник от БГ Наука форум, власите са българи, романизирани едва преди 100 - 150 години. Следователно годината 1762 трябва да е сгрешена.

Не се е провикнал на руски, но това е друга тема. По-интересно е защо не се е провикнал "О, неразумний влахино, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?" Вместо това пише: "Всички власи окончателно били приели латинската ерес и изпърво четели по латински, тъй като с латините са един род и език. Свети Теофилакт подбудил цар Асена, той тръгнал срещу Влахия, покорил двете Влахии под своя власт и забранил на власите - който чете на латински език и изповядва римско изповедание и вяра, да му се отреже езикът." Я да сметна колко години са откакто дядо Паисий го е писал това: 2010 - 1762 = има няма 100 - 150 години. Мисля, че нищо не изключва тези възможности.

Не разбирам на кое казваш "овладяване", но няма значение. Доколкото Трансилвания се намира на север от Дунав, унгарците започват да я овладяват през Х век. Към края на ХІІ в. вече са я усвоили напълно и поглеждат отвъд Карпатите. Натам е отправил взор и папата, възмутен от гръцката ерес, разпространена в онези земи. През 1227 г. с папско позволение е създаден католическият диоцез Кумания под унгарско върховенство. Малко след 1230 г. е основан Северинският банат. Възникват и няколко княжества и воеводства южно от Карпатите, също под унгарско върховенство. Скоро обаче нахлуват монголите, завладяват Кумания, а през 1247 г. крал Бела ІV предоставя Северин "под аренда" на рицарите йоанити, които се задължават да защитават унгарските граници. Така че са правени и някакви опити за вкарване на власите в "правия път", но след монголската инвазия Унгария е била изправена пред други, по-сериозни проблеми, а на юг от Карпатите унгарската власт така и си остава само номинална. Световната конспирация обаче не спи и това "прилично обяснение" скоро беше заличено и от двете теми.

Да, в стратегикона на Псевдомаврикий се препоръчва ромейската пехота да не носи български наметала.

Не е ли странно, че Фасмер, който първоначално поддържа рум. произход на думата, не вижда никакви фонетични трудности при лат. creātiōnem > рум. Crăciún, а едва когато открива думата в Новгородския паметник, решава че рум. произход е невъзможен и то не заради друго, а защото заемането било твърде рано. Действително тази дата изглежда малко ранна, но в DER мисля, че основателно смятат този аргумент за недостатъчно убедителен. Също така ме озадачава, защо откривам тази дума само в изт. слав. езици, бълг. и словаш. От друга страна, намирам за неубедително изразеното в DER становище, че наличието на арум. и мегл. форми Crăţun, Crăciun, Cărţun правели възможен произхода на думата от изх. лат. форма creātiōnem, тъй като, според мен, арум. ţ може и да означава изх. лат. c пред e или i, а в случая имаме изх. лат. t, което пък би трябвало да даде рум. ţ, а вместо това имаме рум. č. Може и да си близо. Последно, според V a s m e r, REW 1, 633, M e l i c h, RoczS1 3, 321, J a k o b s o n, R., Jakobson 2, 1971, 631, произв. от гл. крача, т. е. “крачещ, преходен ден”.

Използвайки метода на изключването, съм локализирал местата, където е най-вероятно да е протекъл етногенезисът на проторомъните. Като напълно невероятна територия отпада Тракия. След нея като малко вероятни зони отпадат Тесалия, Епир и Македония, които са били силно елинизирани още в доримската епоха. Изобщо, отпада всичко на юг от линията на Иречек, където и да е имало някаккво романоезично население през античността, то едва ли е било достатъчно многобройно, за да наводни по-късно цяла дн. Румъния. Като почти невероятна територия отпада и Далматинското крайбрежие. Северна Далмация и Панония не са толкова невъзможни места, но т. нар. Балкански езиков съюз (силното взаимодействие между албански, румънски, арумънски и български) ме кара по-скоро да отхвърля и тези територии. Пък и Панония е била опустошавана надлъж и нашир през късната античност и ранното средновековие. Със сигурност отпада и бившата римска провинция Долна Мизия, чиято северна част е била романизирана, но през ранното средновековие е била подложена на сериозни опустошения. Стара планина може евентуално да е приютила част от населението на Мизия. Така че за нея не съм сигурен. Трансилвания може би не е била толкова опустошавана както Мизия и Панония, но и там едва ли е оцеляло много антично население. В крайна сметка останаха планинските райони на римските провинции от края на ІІІ век - Горна Мизия, Крайбрежна Дакия, Вътрешна Дакия, а също Карпатите и планинските райони на Трансилвания. Т. е. възможната прародина на източнороманските народи е някъде между Трансилвания, дн. Източна Сърбия и Западна България. Може например арумъните и албанците да произхождат от планините на Горна Мизия, Крайбрежна и Вътрешна Дакия, откъдето да са били изтикани на юг по време на варварските нашествия, като по този начин са били прекъснати контактите между тях и предците на днешните румънци, обитаващи през това време Карпатите и високите места в Трансилвания. Възможно е също арумъните да са власи, изгонени през Х век от Трансилвания по време на унгарското нахлуване там. Сигурно могат да се изкажат и още предположения. Всичко гореказано разбира се са само хипотези.

В историческата наука са се наложили термините прабългари, първобългари, древни българи, протобългари, ако щете и булгари, за обозначаване на неславяноезичните българи, различаващи се по език от българите, които са славяноезични. Моля ви, използвайте някой от тези термини, или пък някой друг термин, който би ви харесал повече, защото сега в стремежа си да употребявате автентичното название на прабългарите, предизвиквате такива недоразумения, че вече се изписа цяла страница с глупости и се оспами и тази тема.

Най-вероятно, да не кажем, че е почти сигурно, произходът им е общ. Някъде между VІІ и ХІІ век, неясно кога точно и къде, арумъните са се отделили от прото-румъните. Последвали са ги меглено-румъните. Последни са се отделили истро-румъните.

Няма общо в смисъл, че Басараб І е бил васал на Кароли І Роберт, а не на Михаил ІІІ Шишман. Видинското царство и Добруджанското деспотство са съвсем друг случай. За тях поне със сигурност се знае, че са били български територии.

Случайно или не, попаднал си в десетката. Явно са виждали сърп, защото: рум. seceră "сърп", арум. seaţire, мегл. sęţări произлизат от лат. sicilis "сърп"; Мисля, че отглеждането на grâu "пшеница", арум. grăn, мегл. grǫn, истр. grăwu - от лат. granum "зърно", предполага известна уседналост, както и притежаването или ползването на обработваема земя. Все пак пшеницата се сее през есента, пък се жъне през лятото ... Впрочем, то и животновъдството не означава безразборно скиторене напред - назад, а предполага, че трябва със специални грамоти да е уредено ползването на пасищата. Поне в Сърбия, както добре знаеш , има такива грамоти, докато унгарските грамоти ми се губят. Трудно ми е да си представя как минимум 200 хил. власи се вдигат от српско, отиват в Трансилвания и се разполагат там сякаш са в пустееща ничия земя. А въпреки че унгарските изследователи дебело подчертават кога за пръв път се споменават власите в техните вездесъщи грамоти, както и кога се появяват първите румънски топоними в Трансилвания, пак според техните грамоти, сякаш не обръщат внимание на факта, че съгласно собствената им логика, едно такова масирано преселение предполага изобилие от документи, с които да се урежда настаняването и правото на ползване на земеделски земи и пасища от страна на прииждащите власи.

Няма никаква загадка. На 9 ноември 1330 г. воеводата Басараб с малка лековъоръжена армия, съставена от стрелци, пехотинци и конници, напада от засада в Карпатите и почти изтребва 30 000 тежковъоръжена унгарска войска, водена от крал Кароли Роберт срещу Влахия. В битката загиват много унгарски благородници, както и воеводата на Трансилвания. Самият Кароли Роберт едва отървава кожата. Така унгарската наказателна експедиция срещу воеводството на Басараб завършва с пълен провал, а българските царе и българската държава нямат нищо общо с всичко това.

Уф ... а пък етимологията на този Крачун е една мътна и кървава ... То си е цяла тема.

Та като стана дума за скотовъдство и за земя - още по-голяма бъркотия настава като погледнем румънската земеделска терминология - сериозен дял в нея заемат термините с латински произход, за разлика от албанската например, която е изключително заета. Т. е. албанците са си отявлени скотовъди, но дако-румъните явно са познавали и някакво поне примитивно земеделие. Разбира се, в Душановите грамоти може да става дума за скитащи групи власи - скотовъдци, появили се в Сърбия именно заради скитническия си начин на живот.

Нямам представа какви са вашите стандарти, може и двойни да са. Във всеки случай аз не смятам, че цялото антично население в дн. България е било ликвидирано. В Мизия то е било значително редуцирано, но нямам идея дали е било напълно анихилирано. В планинските райони може би е оцеляло повече антично население, в т. ч. бегълци от равнините, но за това също можем само да предполагаме. Каква е била ситуацията в планините на север от Дунава, също няма откъде да разберем. Има обаче достатъчно данни за оцеляло антично население на юг от Стара планина. Самите власи, независимо дали произхождат от Карпатите или от Балканския полуостров, както и гърците, в които са се влели елинизирани траки и други етнически групи, не са нищо друго, освен оцеляло антично население. И още нещо – даки е имало не само на север от Дунава. На юг от реката тяхното присъствие става доста сериозно след ІІІ век, когато големи групи даки, карпи, сармати, готи и др. са били заселени отсам Дунава. Напротив, средновековни румънски топоними има както в Карпатите, така и в Трансилвания. Сигурно имаше предвид, че в Трансилвания липсват антични топоними, или по-точно, че има и антични, но те са навлезли в румънския език чрез славянско или унгарско посредничество. В Карпатите обаче ситуацията е съвсем мътна, поради липсата на достатъчно данни от античността, пък и от ранното Средновековие. Между другото, самото название Карпати не е много ясно откъде произлиза, но може би има дакийски произход. Любопитен факт е, че в бълг. и алб. е запазена думата карпа “скала”, която пък може би има някакво отношение към названието на дак. племе карпи. Тази дума обаче липсва в румънския. Между другото, според Иречек, в Трансилвания "славянският" топоним Магура се срещал цели 97 пъти , което говорело за силно славянско присъствие в този район. Че е имало силно славянско присъствие, имало е. Има обаче и един малък проблем - магура е румънска, а не славянска дума, а произходът ѝ не е славянски, въпреки Фасмер, който самият обаче признава, че ако думата е от славянски произход, фонетичните промени на румънска почва нямат разумно обяснение. А румънската форма на слав. могила е movilă < слав. могила. Всъщност проблемът е не толкова в липсата на средновековни румънски топоними в Румъния, или по-точно в липсата на такава липса, а в датирането на тяхната поява. Унгарските изследователи са кажи речи единодушни, че румънците пристигат в Трансилвания не по-рано от края на ХІІ век, защото първите тамошни румънски топоними са регистрирани в унгарски документи едва през ХІІІ век, докато в Сърбия първите румънски топоними били регистрирани век по-рано, сиреч в края на ХІІ век. Тук обаче няма как да не си зададем въпроса: Ако първият запис на даден топоним съвпада по време с неговото възникване, къде тогава са били власите преди ХІІ век? Логичният отговор е: Извън планетата Земя, т. е. на Марс, откъдето пристигат в края на ХІІ век, кацайки в Сърбия, откъдето малко по-късно се изселват в Трансилвания, а оттам в Молдова, Олтеня и Мунтеня. От друга страна, в средновековните български източници, доколкото има такива, липсват данни за каквито и да било румънски топоними на територията на Второто българско царство. Нещо повече, изобщо не се споменава за присъствието на никакви власи на територията на Средновековна България, ако не броим писмата на Калоян до папата. Означава ли обаче това, че тук не е имало власи в Средните векове? Не, не означава, защото освен, че те са споменати в редица чужди извори, за тяхното присъствие в България свидетелства наличието на румънски топоними, като Вакарел, Пасарел, Банишор, Урсулица, Магура и др. Проблемът тук отново е с датирането на тези топоними. А за да е още по-пълна бъркотията, тези топоними са предимно от територията на онази част от Царството, която в средните векове са наричали България, или тема България, а от Мизия, която пък в латинските и в някои други източници е била наричана Влахия, румънските топоними са съвсем малко. Има и още нещо, което ме смущава. Сръбските топоними носят белезите на дако-румънски и истро-румънски, а не на армънски език. Това означава, че или дако-румъните произлизат от Сърбия, или сръбските власи произлизат от Карпатите или Трансилвания. От друга страна, дако-румънският език е силно повлиян от българския, а не от сръбския език. Като добавим и пълната липса на далматинизми в дако-румънския, мисля че по-логична изглежда втората възможност. Има обаче и трета възможност - сръбските власи идват от тема България. Има и още редица моменти в Миграционната теория, които ме смущават. Разбира се, автохтонната теория също не страда от липсата на проблеми. Изобщо, мътна история, а нещата не са толкова прости, колкото може би изглеждат на пръв поглед.

Не само че не е много вероятно, ами е абсурдно! В края на Х век е първото споменаване на власите, но без да се уточнява на какъв език са говорили. А защо смяташ, че това население не може да има дакийски произход? Да, нереална е. Затова мисля, че това население е дошло от планетата Марс към края на Х век, когато за пръв път то влиза в писмената история, или пък се е самозародило от земните недра, защото преди това никой не го е забелязал и описал. За албанците пък смятам, че са дошли от Луната на малко по-късен етап, защото до ХІ век липсват данни да е имало албанци на планетата Земя. Впрочем, знаеш ли значението на понятието "Тъмни векове" (в превод на български - "Dark Ages")? Влашката равнина - да, а влашката планина? Не зная защо реши, че идват точно от Тесалия, но може пък и така да е било. Всъщност, знам защо. Мисля, че съм запознат и с аргументите, или по-точно, с липсата на такива. Малко ме притеснява и това, че след пребиваването си в Паристрион не преминават Дунава направо в долното му течение, а бидейки мазохисти, за "по-напряко" минават през Трансилвания, където с охота се подлагат на тормоз и преследване от страна на унгарските католици и накрая в голямата си част биват натирени от унгарците отвъд Карпатите, в дн. Влахия и Молдова. Е, това си е едно обичайно архаизиране, което би трябвало просто да се преведе като: "В Мизия живеят власи". Нищо повече, нито по-малко от това.

Е, ако на шопски Коледа означава "календар", това е вече друга работа. Мислех си обаче, че говорим за български, а не за шопски празници, а на български Коледа означава "Рождество Христово" и в такъв случай текстът на песничката би следвало да се преведе: "Ой Рожедсто Христово, мое Рождество Христово, роди ми се боже чедо.." Впрочем, на латински Calendae също не означава "календар", а "календи, първият ден на месеца", а в стбълг. Коленда има значение "Нова Година". За едно нещо обаче мога да се съглася с теб. В Коледа има нещо общо между българи и руснаци, защото думата е заета от латински още в праславянския език.

Тази песен на какъв език е?

Напълно е възможно, но това не променя факта, че "Martenitsa day" е нещо съвсем различно от "День Марены". Май или юни? Това "божество" в кой исторически извор е засвидетелствано? Може ли малко повече инфо?

Бълг. Китай - от рус. Китай също, а то чрез тюркски (татар., уйгур. Kytai "Китай; китаец", тур. Xytai "Северен Китай", сттюрк. Qytan) от кит. K'itan, име на тунгузко-манджурска народност, завоювала в Х в. Китай, вж. БЕР, т. 2: 394; B e r n e k e r, SEW 1, 505-606, Vasmer, REW 1, 562-563.

Лапсус: "медальонът" да се чете "печатът".

1. Бабьи каши не ми говори нищо. 2. Единственото общо между День Марены и Баба Марта е датата 1 март, а това че Марта и Марена започват с Мар- е чиста случайност. Баба Марта е народно название на м. март. Тя е по-скоро симпатична и олицетворява наближаващата пролет, докато Марена – напротив, в славянската митология тя е могъща и страховита. Тя е богиня на смъртта и на зимата. 3. Ладодение е празник, свързан със славянската богиня Лада и се чества на 30 март, докато Лазарки носи името на християнския светец Лазар и всяка година се чества на различна дата – една седмица преди Великден. 4. Русалиите наистина имат славянски корени. 5. Коледа е християнски празник с езически, но неславянски произход. Продължение е на римския езически култ Dies Natalis Solis Inviciti, който има по-стари персийски корени. Името Коледа също не е със славянски произход, а е заето от лат. Calendae. Иначе славяните и много други народи са имали езически празници, свързани със зимното слънцестоене. Славянската версия се е наричала Крачун. Днес в някои страни Крачун се използва като друго название на Коледа.

На археологически данни не може да се разчита кой знае колко. Към периода ІХ - ХІ век мисля, че може да бъде отнесено само едно желязно умбо от Балчик, датирано не по-късно от ХІ в., както и едно умбо от крепостта до Перник, датирано към ХІ – ХІІ в. И двете са с кръгла форма. Българската конница изглежда е била въоръжена с кръгли щитове, за което можем да съдим по рисунките графити от Плиска (изображението по-горе) и от Велики Преслав, както и по описанията на аварските и ромейските конници от VІІ век, които вероятно са били екипирани по същия начин като прабългарските. Славяните пък, според Император Лео VІ Философ (886-912), използвали "големи и дълги щитове, подобни на врати". Вероятно са били с правоъгълна форма. Върху ромейските печати с изображения на светци воини през Х и ХІ в. преобладават кръглите щитове, а през ХІІ век започват да доминират бадемовидните. Няма обаче достатъчно надеждни данни дали положението по същото време е било такова и в България. В ромейското изкуство и в частност в ромейските миниатюри докъм ХІ век също преобладават кръглите щитове. След това като че ли започват да доминират бадемовидни и триъгълни. В хрониката на Йоан Скилица един от телохранителите на Омуртаг е снаряжен с бадемовиден щит, но това изображение не е много надежден източник на данни, тъй като е правено доста време след като е живял Омуртаг и сигурно пресъздава по-късни образци, съвременни на художника. По-надежден източник на информация е печатът на хан Тервел, където владетелят е представен с кръгъл щит, заострен в долния си край. Разбира се, това изображение може да копира ромейски образци, но поне трябва да е правено от съвременник на хана. Върху едно костено рогче от средновековното селище до Хърлец, Врачанско има интересна рисунка на трима воини в лодка. Представени са без шлемове, с дълги коси. Отстрани към борда на плавателния съд са закачени три кръгли щита. Какви са по народност тези воини обаче, не ми е много ясно.