Марин Йорданов

Има голяма, съществена разлика между нормалния патриотизъм и крайния национализъм /ултранационализъм, етнонационализъм/! ... Точно крайните ни националисти рушат "единството на душите на българите", отричайки славянския етнос, славянската култура, славянските езици!...

Не е вярно! Ахтохтонизмът е тясно свързан с крайния национализъм...

Характерни черти на българските автохтонисти и етнонационалисти: 1. Грубо политизират и идеологизират историята... 2. Твърдо са убедени в правотата си – като комунисти и като религиозни фанатици. 3. Обичат да поучават, да назидават, сякаш са партийни секретари... 4. Мислят, че имат монопол върху Истината... 5. Вярват в ганчоценовизма, както комунистите вярват в марксизма-ленинизма... 6. Изопачават, фалшифицират, манипулират историята – подобно на комунистическите манипулатори, но в по-голяма степен... 7. Отричат другомислието, различните гледни точки... 8. Обявяват и заклеймяват инакомислещите , наричайки ги "врагове на народа", "родоотстъпници", "предатели" и т. н. 9. Умело и ловко използват пропагандата за промиване на мозъци... 10. Мразят или пренебрегват по-умните, по-учените, по-образованите, по-знаещите... 11. Привърженици са на крайното и догматично мислене, на двойностандартния подход към факти и източници... 12. Издигат в култ етноса, подобно на нацизма... 13. Подражават на нацизма, внушавайки, че българският етнос превъзхожда други етноси или че редица други етноси произлизат от българския... 14. Насаждат междуетническа, международна омраза... 15. Страдат от фобии, от грандомания, от параноя... Марин Тачков

"След това, като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога, най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца... /.../ Взе, прочее, да наближава времето да получи покой от страданията и награда за многото трудове. Тогава го запитаха, думайки: "Кого определяш, честний отче и учителю, измежду учениците си да ти бъде приемник в твоето учение?" Той им посочи един от известните свои ученици, на име Горазд, и рече: "Този е един свободен мъж от вашата земя, начетен е добре в латинските книги и е правоверен; нека да бъде върху него божията воля и вашата обич, както и моята." На Цветница, когато се бяха събрали всички люде, той влезе в църквата и макар и немощен, изрече благословения за царя, за княза, за духовниците и за целия народ и каза: "Пазете ме, деца, до третия ден." Така и стана. На третия ден на разсъмване той рече: "В твоите ръце, Господи, предавам духа си", и почина в ръцете на свещениците в шестия ден на месец април, индикт трети, в шест хиляди триста деветдесет и третата година от сътворението на целия свят (885 г.). Учениците му го поставиха в ковчег, отдадоха му подобаващи почести, като отслужиха погребална служба на латински, гръцки и славянски, и го положиха в съборната църква. И той се присъедини към отците си и към патриарсите, пророците, апостолите и мъчениците. Събра се народ от без числено множество, хора, които го изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави – всички [оплакаха] оногова, който беше всичко за всички, за да спечели всички." http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&WorkID=14815&Level=1 Историческите истини може да се постигнат чрез четене, съпоставяне и логично тълкуване на достоверните източници...

"А Коцел, като проводи [пратеници] при папата, помоли го да му отпусне Методия, нашия блажен учител. Папата рече: "Не само на тебе, но и на всички онези славянски области аз го изпращам за учител от Бога и от свети апостол Петър, първопрестолника и ключодържеца на царството небесно." И го изпрати, като написа следното послание: "Адриан, епископ и раб божий, до Ростислава, Светополка и Коцеля. Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение. Чухме за вашите духовни дела и сега жадуваме с желание и с молитва за вашето спасение. [Виждаме], че Господ е въздигнал вашите сърца да го търсите и ви е показал, че на Бога трябва да се служи не само с вяра, но и с добри дела; защото вярата без дела е мъртва и загиват ония, които мислят, че познават Бога, а пък с делата си се отмятат от него. Затова вие поискахте учител не само от този светителски престол, но и от благоверния цар Михаил. И той ви изпрати блажения философ Константин заедно с брата му, докато ние не успяхме. А те, като узнаха, че вашите страни принадлежат към апостолския престол, не извършиха нищо противно на каноните, а дойдоха при нас, като донесоха и мощите на свети Климента. Ние добихме [от това] двойна радост и решихме, след като изпитаме, да изпратим във вашите страни Методия, нашия [духовен] син, мъж съвършен по разум и правоверен, като го ръкоположим заедно с учениците му, да ви поучава, както вие поискахте, и да ви обяснява на ваш език книгите на целия църковен ред в пълнота, заедно със светата меса, сиреч литургия, и с кръщението – както беше започнал философът Константин с божията благодат и с молитвите на свети Климента. Също тъй ако и някой друг би могъл достойно и правоверно да ви поучава, нека това да бъде благословено от Бога, от нас и от цялата вселенска и апостолска църква, та да свикнете добре с божиите заповеди. Спазвайте само това единствено правило: на литургията апостолът и евангелието да се четат първом на латински, а след това на славянски, та така да се изпълнят думите на Писанието: "Да възхвалят Господа всички народи", и на друго място: "Всички ще възвестят на различни езици божието величие, според както духът им даде да говорят." Ако ли пък някой от събраните при вас учители, които ви гъделичкат слуха и ви отклоняват от истината към заблуждения, дръзне, та започне да ви развращава другояче и да хули книгите на вашия език – такъв да бъде отлъчен не само от причастие, но и от църквата, докато се поправи. Защото те са вълци, а не овци; тях трябва да ги познаваме по плода им и да се пазим от тях. А вие, възлюблени чеда, слушайте божието учение и не отхвърляйте наставленията на църквата, за да станете истински божии поклонници на нашия небесен отец с всички светии. Амин!" http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&WorkID=14815&Level=1

"И тогава Бог яви на Философа славянските писмена и той, като устрои буквите и състави [евангелската] беседа, пое пътя към Моравия, взимайки и Методия. И той отново започна покорно да се повинува и да служи на Философа и да поучава заедно с него. И като изминаха три години, те се върнаха от Моравия, след като изучиха ученици. Като узна за тия мъже, папа Николай прати да ги повикат, понеже искаше да ги види като ангели Божии. Той благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на [храма] "Свети апостол Петър"; и посвети блажения Методий в духовен сан. Имаше обаче мнозина други, които хулеха славянските книги, като казваха, че никой друг народ не може да има своя писменост освен евреите, гърците и латинците – според надписа на Пилата, който той поставил над кръста Господен. Но папата ги прокле, като ги нарече "пилатовци" и "триезичници", и заповяда на един епископ, който беше заразен от същата тази триезична болест, да ръкоположи от славянските ученици трима свещеници и двама четци." Из "Пространно житие на Методий"

"И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид. Затова и първенците, които го обичаха още от детинството му, водеха с него достойни разговори. Най-сетне царят, като узна за неговите способности, даде му да управлява славянско княжество – като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне." ... "Случи се по онова време, че славянският княз Ростислав и Светополк изпратиха от Моравия [пратеници] до цар Михаила, които казаха така: "Ние, с божия милост, сме здрави. При нас са надошли мнозина учители християни от италианците, от гърците и от немците, които ни учат различно. Но ние, славяните, сме прости хора, и нямаме човек, който да ни настави в истината и да ни обяснява смисъла [на Писанието], затова, добрий господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни направлява във всяка правда." Тогава царят каза на Константин Философ: "Чуваш ли, Философе, тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски." Из "Пространно житие на Методий"

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН - КИРИЛ Житие и деяния на блажения наш учител Константин Философ, първия наставник на славянското племе /.../ Докато философът се радваше в Бога, появи се друга задача и друг труд – не по-малък от предишните. Моравският княз Ростислав по божие внушение направи съвет със своите князе и с моравците и изпрати [пратеници] при цар Михаила с тия думи: "Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни." Царят свика съвет, повика Константин философа и като го накара да изслуша тази молба, рече му: "Зная, философе, че си уморен; но потребно е ти да отидеш там, защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе." Философът отговори: "Макар че съм уморен и болен тялом, аз с радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език." /.../ Като навърши 40 месеца в Моравия, (Философът) отиде да освети учениците си. Когато отиваше той, панонският княз Коцел го прие. И като възлюби силно славянските книги (и пожела народът му) да се научи на тях, предаде (му) до 50 ученици да се учат на тях. И като му отдаде голяма почит, изпрати го нататък. /.../ Когато Философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и повдигнаха триезичната ерес, говорейки: - Човече, кажи ни как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рано никой друг: нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим бога в книгите: еврейския, гръцкия и латинския. Философът им отговори: - Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички ? Също тъй слънцето не свети ли на всички ? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае ? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят бога, всеки със свой език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други. /.../ Като прие славянските книги, папата ги освети и положи в църквата "Св. Мария", която се нарича Фатан (Прияслица), и извършиха над тях света служба.След това папата заповяда на двама епископи, Формоз и Гаудерих, да посветят славянските ученици; и щом се посветиха, веднага отслужиха на славянски език служба в църквата на светия ап. Петър. А на другия ден служиха в църквата на св. Петронила, а на третия ден служиха в църквата на св. Андрея, а оттам - в църквата на великия вселенски учител, апостол Павел. И цялата нощ служиха, славословейки на славянски...

Дедо Либене, що се хилиш? Ако можеш да напишеш нещо по-умно и вярно, напиши го! Или е по-лесно да зяпаш отстрани и да се присмиваш?... "Критерият е, че при този език липсват характерните за живите езици особености - азбука, граматични правила и норми, добре развита писменост..." ДеДо Либен and Шпага реагира на това 1 1

Прабългарският език е мъртъв език, говорен някога от прабългарите. За него се съди главно от отделни запазени писмени фрази и от влиянието му върху езиците, за които се предполага, че са го наследили. По тези причини малко е известно за лингвистичните характеристики на езика, а класификацията му е спорна. Прабългарският език е говорен от прабългарите поне от времето на Стара Велика България (7 век), след това във Волжка България и Дунавска България. С известни основания може да се предположи, че в Дунавска България вероятно напълно изчезва след 9 век, когато официален език става старобългарският, който е разработен в преводите на Библията от Кирил и Методий и се основава на солунското славянско наречие. В него са запазени само отделни прабългарски думи, а идентификацията на други с прабългарския е спорна. Предполага се, че прабългарският език се използва във Волжка България най-късно до 14 век, изместен от къпчакските тюркски говори, от които произлизат съвременните татарски и башкирски език и вече мъртвият кумански език. От него има запазени малък брой надгробни надписи на арабска азбука (дж-диалект с ротацизъм). Т.нар. „булгарски език“, споменат от Махмуд от Кашгар (11 век), не е волжко-прабългарски, а е z-диалект на езика, наречен от автора „къвчакски“. Чувашкият език се е развил от език, близък до прабългарския (или от негов волжко-прабългарски диалект), и е най-близкият до прабългарския език. В старотатарския език има отделни заемки от прабългарския език, но днешният татарски език е като цяло много различен от прабългарския. https://bg.wikipedia.org/wiki/Прабългарски_език Критерият е, че при този език липсват характерните за живите езици особености - азбука, граматични правила и норми, добре развита писменост...

Доста хора се чудят на смелите етимологически тълкувания, гадания и разкрития на нашите трънколози. Оказва се, че любителите на трънкознанието са големи разбирачи на мъртвите езици, особено на тракийския и на прабългарския!... Също така те владеят всякакви похвати и хватки, чрез които доказват тракийски или прабългарски произход на стотици, дори на хиляди думи!... А една трънколожка била доказала, че латинският език произлизал-лизал от тракийския! Смайващо, главоразбиващо откритие!... Реших и аз да се покажа като тълкувател и паралингвист... На първо време се захванах с думата "айс"... Ай, ай, стига, стига –че ми се повдига!... Марин Тачков

Първоначално формирането на тюрките и техния език става в обширна територия обхващаща Средна Азия и Южен Сибир. Този ареал се формира исторически в течение на над две хилядолетия. Етническата история на пратюркския субстрат включва синтез на две групи население: формираното в областта на запад от Волга през 3-то и 2-ро хилядолетие пр.н.е. индоевропейско население, мигрирало впоследствие далеч на изток. зародилото се първото хилядолетие пр.н.е. в степите на изток от Енисей население с източноазиатски произход, говорещо на пратюркски и носещо белезите на монголоидната раса. Историята на взаимодействието и сливането на двете групи в течение на около 2 хиляди години е процес на етническа хомогенизация и формиране на тюркските племена.[1][2] Номадските държави в течение на много векове са преобладаваща форма на държавни образувания в евразийските степи. Първоначално скитски, а след това и тюркски, те се преливат и сменят една в друга от средата на първото хилядолетие пр.н.е. до 17 век.[3] Описаната комплексна етногенетична теория се подкрепя и от генетични тестове... Общоприето е да се смята, че първите тюрки са обитавали Средна Азия. Някои учени разглеждат хуните като едно от най-ранните тюркско-монголски племена. Основната миграция на тюркски народи е станала между 1 и 10 век, когато те се разпръскват в по-голямата част от Средна Азия и Европа. https://bg.wikipedia.org/wiki/Тюркски_народи

Няма други източници, които да потвърждават това... А и в "Именника" има доста неточности...

По-скоро твоите интерпретации са грешни, идеологизирани, а и антинаучни... Доста под нивото на Бешевлиев си!... За идването на славяните на Балканите са писали много отдавна други историци... Като не разбираш от история и от лингвистика, чети повече, мисли по-логично и обективно!...

"Богоин представлява очевидно славянизирана форма на прабългарската класова титла багаин със закономерно застъпване на неудареното чуждоезиково А с О в славянски, срв. поган от лат. paganus, Тимок от Timacus и пр." https://electronic-library.org/books/Book_0068.html

"Следващата глава или по-скоро точка се отнася до славяните, които не са били подвластни на императора и са обитавали крайморската област, т. е. Черноморското крайбрежие. Това са, както вече правилно прие В. Н. Златарски(68), независимите или полузависимите славяни в България в Черноморската област. За тях се предвиждало да бъдат върнати в техните селища. Вероятно някои oт тези славяни са били насила отвлечени във Византия. Още при основаването на българската държава славянското племе севери е било преселено от предната част на прохода Веригава, вероятно дн. Ришкия на изток, т. е. в източните разклонения на Стара планина, на което било възложено да пази новата държава откъм Византия, може би при условие, че то ще запази самостоятелността си и че участието му в походи ще става срещу заплащане. Теофан съобщава, че Тервел, когато се отправил за Цариград, със сваления император Юстиниан, «вдигнал цялата нему подчинена войска от българи и славяни». Следователно славянската войска е била отделна от тази на българите. Теофан и Никифор предават, че в кръвопролитното сражение при Анхиало (дн. Поморие) в 763 г. българският вожд (навярно капхан) Телец имал за съюзници множество славяни (според Теофан 20 000), които живеели близо. Те заели позиции в укрепленията вероятно в източните издънки на Стара планина, за да пазят било левия фланг, било от възможни опити за нахлуване в България през техните земи. По-късно, в 764 г., византийците отвлекли Склавун, вожда на северите, от България под предлог, че правел много злини в Тракия, а всъщност за да оголят от защита най-източните Старопланински проходи, през които Константин V в 765 г. наистина се опитал да навлезе в България. В 811 г. Крум наел срещу заплащане бойци и от околните славянски племена за засадата, в която загинал византийският император Никифор. На тържествените угощения, устройвани от Крум, в които той пиел от чашата, направена от Никифоровия череп, канени били и славянските вождове, които навярно като участници в засадата пиели от същата чаша. Най-сетне за наказателния поход срещу вероломния император Лъв V през 814 г. Крум наел пак бойци от всички Славинии. Приведените сведения показват, че в югоизточната част на тогавашна България са живеели наистина славянски племена, които са били почти независими, поради което те са били наемани за участие в походи срещу заплащане. Ето защо трябва да се приеме като сигурно, че в мирния договор става дума тъкмо за тези независими от императора славяни в Черноморската област. Отвлечените оттам славяни на византийска територия е трябвало да бъдат върнати в селищата им. Забележителен е интересът в надписа, който проявяват българите както към живеещите на тяхна територия славяни, така и към подвластните на императора на византийска земя. Наистина напълно естествено е България като полуславянска държава да се интересува за съдбата както на собственото си славянско население, така и за това, живеещо извън нея. Тук е играло обаче важна роля, както изглежда, друго политическо обстоятелство. Българите са разбрали доста рано, че разширението на държавата им в югоизточна посока към Цариград или обсебването на този град е без изглед за успех, понеже мощната византийска империя не би допуснала никога нито едното, нито другото. Всички по-раншни опити на авари, перси и араби да завладеят Цариград се провалили. Дори Крум, разярен от коварното нападение върху него при Цариград, не се опитал да превземе града, но се задоволил да опустошава, граби и опожарява само неговия хинтерланд. Затова българските владетели още при Телериг насочили погледите cи на югозапад към области с гъсто славянско население, което по-лесно биха приобщили към българската държава, отколкото населените предимно с гърци земи. Дори те по-късно предприели пагубната за прабългарския етнически характер на държавата стъпка, като заедно с християнството въвели за официален славянския език, езика на преобладаващото славянско население. Ето защо българите са настоявали в мирния договор положението на славяните, подвластно на императора, да остане същото, както преди войната, т. е. да не променят нито местожителството си, нито племенното си устройство." В. Бешевлиев, "Първобългарски надписи" https://electronic-library.org/books/Book_0068.html

Чел съм, че думата "славяни" навлиза в руския език от полския... Благодаря за примерите, които си посочил! Те са показателни за естественото развитие на лексиката, на езика...

Но може да направим връзка с "прочут"... Човек бива славен и заради делата си...

Всъщност панславянската идея е формулирана от хърватския историк Винко Прибоевич. Той "оправдава съществуването на панславянската общност чрез ясни езикови, исторически и културни маркери с аргументи. Славянският феномен е откритие на Винко Прибоевич... Словото му /"Слово за произхода на увенчаните със слава славяни"/ е отпечатано във Венеция през 1532 г. на латински език." Затова не е вярно твърдението ти, че "руснаците изменят името на тази група до "славяни"...

Прабалтославянски : *ślā́ˀwāˀ Праславянски: *slava ( „ слава “ ) По какви съображения?... Това е въпрос на терминология... Има ли значение дали терминът ще е "славяни" или "словяни"?...

Ами в случая е ясно, че са близки по значение... "Рекс" и "ректум" не са сродни, защото не са близки по значение... Същото е при "вода и "водя". И при двете коренът е "вод", но тези думи не са сродни заради различното си значение. Определяща е семантиката, а не фонетичната еднаквост... Например думите "син" /съществително/ и "син" /прилагателно/ не са сродни...

Не става въпрос за гола вяра... Фасмер е забележителен лингвист... "От 1925 г. Фасмер живее в Берлин. През периода 1925 -1947 е редовен професор към Славянския институт на Берлинския университет. През 1928 г. е избран за чуждестранен член-кореспондент на Руската академия на науките. От 1937 до 1938 г. е гост-професор в Колумбийския университет в САЩ. Изнася лекции и в София, Будапеща, Букурещ и Хелзинки. След Втората световна война (1939 – 1945) Фасмер преподава в Стокхолм (1947 – 1949), а през 1949 г. се установява в Свободния университет в Западен Берлин като редовен професор, завеждащ катедрата по славистика. Удостоен е с титлата почетен доктор на Философския факултет на Университета в Бон (1961)." https://bg.wikipedia.org/wiki/Макс_Фасмер

Според мен има... Чужденците са наричали славянските пламена "с/к/лави", "с/к/лавини", "с/к/лавени"... А те са се самонарекли "словени", "словене/словяне"... "В най-старите документи на старобългарски език от IX век е регистрирано самоназванието словѣне."

Происхождение слова слава Сла́ва. Общеславянское слово индоевропейской природы. Восходит к той же основе, что и слыть, слово. Происхождение слова слава в этимологическом онлайн-словаре Крылова Г. А. Сла́ва. Встречается во многих славянских языках, будучи связано со «слыть», «слово» и тому подобными словами. Смысловые отношения между «слава» и «слыть» похожи на отношение между «молва» и «молвить»: молва возникает, когда все «молвят»; слава — когда кто-нибудь один «прослывет». Ведь в народной речи крепко живет и понятие о «дурной славе…» Происхождение слова слава в этимологическом онлайн-словаре Успенского Л. В. сла́ва «честь, похвала; слух, молва», укр. сла́ва, блр. сла́ва, др.-русск., ст.-слав. слава δόξα, αἴνεσις (Супр.), болг. сла́ва, сербохорв. сла̏ва, словен. slбva, чеш. slбva, слвц. slбva, польск., в.-луж., н.-луж. słаwа. Связано чередованием гласных со сло́во, слыть (см.) Родственно лит. šlуvė ж. «честь, хвала», вост.-лит. šlãvė ж. «честь, слава», šlovė̃ «великолепие, роскошь», šlãvinti «славить», лтш. slava, slave «молва, слава», греч. κλέος, диал. κλέος ср. р. «слава», др.-инд. c̨rбvas ср. р. «хвала, слава, почет», авест. sravah- «слово», др.-ирл. clъ «слава», иллир. собств. Ves-clevesis; см. Траутман, ВSW 307 и сл.; Мейе, йt. 208; МSL 9, 144, 146; М.-Э. 3, 920; Френкель, ААSF 51, 50; Буга, РФВ 75, 145; Хендриксен, IF 56, 26; К. Г. Майер, Don. Natal. Schrijnen 408 и сл. Заимствование лит. šlovė̃ из слав. (Лескин, Bildg. 281) неприемлемо; см. Френкель, Хендриксен. Отсюда сла́вить, сла́влю, укр. сла́вити, сла́влю, др.-русск. славити, ст.-слав. славити, славлѬ δοξάζειν (Супр.), болг. сла́вя «славлю», сербохорв. сла̏вити, сла̏ви̑м, словен. slavнti, slavнm, чеш. slaviti, слвц. slаvit᾽, польск. sławić, sławię, в.-луж. sławić, н.-луж. sławiś. Ср. др.-инд. c̨rāvбyati «заставляет слушать, возвещает», авест. sravayeiti — то же, нов.-перс. sаrāуīdаn «петь» (Мейе, МSL 9, 144; Траутман, там же; Уленбек, Aind. Wb. 320). Происхождение слова слава в этимологическом онлайн-словаре Фасмера М. Сла́ва. Общеслав. Корень тот же, что в слыть, слово (см.). Происхождение слова слава в этимологическом онлайн-словаре Шанского Н. М. https://lexicography.online/etymology/с/слава ПП: Думите "слава" и "слово" са били с един и същи корен, сродни думи... Следователно думите "славяни", "словяни", "словени" са имали еднакво или близко значение – хора, за които се говори, известни, славни... Езиците се развиват, някои думи се променят по форма... Както думите "булгари", "блъгари", "болгари" са равнозначни на "българи", така и "словени", "словяни" са равнозначни на "славяни"... Марин Тачков Йорданов