Марин Йорданов

Някои уж прогресивни идеологии се израждат, опорочават, достигат до безумни крайности, извращения...

Благодаря! Навярно при различните прабългарски племена /групи/ е имало различни обичаи...

Полша Волин – на най-високото място на стария град е разкопана дървена постройка 5 х 5 м, окръжена с ограда. Съществувала е от втората половина на 9 век до началото на 12 век. В околностите е намерена бронзова фигурка на кон, няколко дървени статуетки, една от които е четирилика. Разкопана е яма с два човешки черепа, а черепни останки са намерени и по склона на възвишението, заедно с животински кости. Вишеград – на възвишение по десния бряг на река Висла се намира кръгла площадка, в чийто център има следи от стълбове, четириъгълни постройки и черепи на бикове. По краищата на площадката са наредени камъни, а край тях – олтар, плосък каменен жертвеник и човешки скелет. Под калдаръмения път, водещ към храма, са изкопани два сърпа и кости от човек. Храмът е ограден с ров, в който са намерени въглени, животински кости и парчета керамика, датираща от 10-12 век. В близост е селище – 6-11 век. Хелмска гора, около Кошалин – на върха на възвишение са открити останки от култова сграда 2,5 х 4,5 м. По краищата ѝ има ями с въглени. Намерен е нож, кости от животни и риби, посуда от 10-13 век. Дембно – градище в Свентокжицката планина. Площадката на градището е овална (15 х 26 м), окръжена с вал и ров. В рова са намерени обгорени камъни, въглени, парчета глинена мазилка. Добжешово – градище в Свентокжицката планина на висок хълм. Овалната площадка (40 х 80 м) е оградена с три концентрични вала. В центъра лежи голям камък с издълбани кръгове, а на различни места по площадката и валовете лежат заоблени камъни-жертвеници. В западния край има постамент на олтар, а около него – керамика от 8-9 век. От същия период са и близките селища. Лиса гора – градище на висок залесен хълм в Свентокжицките планини. Върхът на хълма е ограден с валове от камък, със следи от огнища и черепи в тях. В близост има водоизточник, край който е открит дървен идол. /.../ https://bg.wikipedia.org/wiki/Разкрити_капища

Някои археологически находки на древнославянски светилища: Германия Аркона, остров Рюген – градено светилище от 9-12 век, разположено на най-източния нос на острова. Разкопките се провеждат през 1921, 1930 и 1969 – 1971 г. Разчистени са концентрична площадка, ограждащ я вал и свързващи ги траншеи с ширина 1 м. Във вала са установени 3 строителни периода и са открити слоеве с обгорена глина, камъни и въглени. От вътрешната и външната страна на вала преминават по-плитък и по-дълбок плоски ровове, като цялата защитна система отделя носа от останалия остров. В една от траншеите е открита каменна плоча, а под нея – 11 силно повредени мъжки черепа, животински кости, вещи и керамични отломки от 10-12 век. При северния склон на градището има голям водоизточник, в чиито околности са разположени 14 поселения и огромна погребална могила. Бранденбург – култова площадка, разположена редом с градище, възникнало в 8 век. Според преданията това е светилище на бог Триглав. В основите на хълма му, има „нежилищен“ културен слой, т.е. мястото е било посещавано, но не обитавано. Бродовин – площадка-капище, намираща се на най-високата част на езерен полуостров. Окръжена е с ров с ширина 5 м, дълбочина 80 см и диаметър 25 м. На склона на хълма е разположено поселение от 9-13 век. На това място през 1258 г. построяват манастир. Грос Раден, Шверински окръг – дървен храм разположен извън стените на поселение от 10-13 век. Градището е правоъгълно (12,5 х 7 м), със стени от греди, със схематично издялани човешки глави в краищата. Под прага са открити череп на зубър, глинен куб и отломки от съдове от 9-10 век. В северната част са изкопани 6 конски черепа, а под южната и източната стена лежат двойки копия. Храмът е ограден с ограда от дървесни стволове. Зааринген, окръг Бранденбург – около курган (погребална могила) от 7-12 век се намира кръгла площадка (диаметър 20 м), окръжена от концентрични ровове с ширина 2 и 3 м. Тауфелсберг – градище разположено на висок хълм, ограден с палисада и двоен вал с ров. На края на кръглата площадка (диаметър 30 м) е открит слой състоящ се от въглеста почва и големи камъни. Намерени са черепи, кости и зъби на животни. Фелдберг – останки от дървен храм, разположен на нос, отделен с полукръгъл плосък ров с ширина 2 метра. Оснвите на храма са прорязани от траншеи, свързващи коритовидни вдлъбнатини и голяма яма в центъра, пълна с пепел и въглени. Храмът е бил правоъгълен, разделен на две и се датира към 7-9 век. Фишеринзел – в селище от 11-13 век са намерени два полуизгнили дървени идола. В близост е полуостров, ограден със символичен ров. https://bg.wikipedia.org/wiki/Разкрити_капища

Светилища Светилищата (на старобългарски свентило) са познати от дълбока древност и биват използвани векове наред, бидейки широко разпространени сред всички славянски племена. Това са места на открито (обикновено в гори, на закътани поляни), където са разположени идоли на почитаните от местните родове божества, олтарни камъни и различни символи. Уредени са съвсем просто с няколко характерни компонента: Обект на почитане – идоли или фетиши; Жертвеник – висок четвъртит камък или каменна плоча; Жертвени ями – изкопи където се полагат принесените върху жертвеника жертви; Свещени символи или реликви, познати от митологията – рогове, мечове, щитове и т.н. Храмове Храмовете на славяните наподобяват по устройство светилищата на открито. В крайна сметка те са просто техни наследници, тяхно идейно доразвитие, поради което са наричани и със същите наименования – капищьница, кумирьница, трэбище. Представляват кръгли или правоъгълни дървени постройки оградени с крепостни валове и ровове. Стените им са с богата дърворезба, изобразяваща сцени от славянската митология, божества и герои. Когато стените са измазани с глина, резбите се заменят с многоцветни рисунки. Вътре, в центъра на храма гори крада (на старобългарски – огнище, клада, жертвен огън) – вечен огън, символ на безсмъртието на боговете и несекващата им сила. В близост до централното огнище често се забива и главният кумир, изобразяващ бога, комуто е посветено капището и чието име носи. Около стените са разположени останалите свещени идоли, пред които са разположени каменни жертвеници и жертвени ями, където се хвърлят требите след приношението. В много случаи в жертвените ями също горят огньове. Всичко което вече е било върху требника и в ямите придобива сакрална същност и магическа сила. Ето защо въглените, пепелта, камъните, костите, съдовете и всичко друго, извадено от жертвените ями, се посипва върху оградните валове, в рововете и дори в специални траншеи около храма, с цел той да бъде по-добре защитен чрез свещените свойства на пожертваното. Храмовете най-често са в големи градове или на свещени места, достъпни за всички околни племенни общности, защото биват посещавани от по-голям брой поклонници. В това се проявява и разликата им от откритите светилища, които имат предимно местно, родово значение. Идоли Идолите в южната и източната славянска традиция се наричат кумирь или капище (от тюркското кэп – образ, изражение), поради което самите светилища се наричат кумирьница или капищьница. Идолите са дървени или, по-късно, каменни и се подреждат в различни форми според обстоятелствата и йерархията. /.../ Фетиши Има светилища, обаче, в които липсват идоли. Те служат на фетишистките култове и са устроени около обожествяван природен обект на поклонение – на старобългарски блъванъ – фетиш. Фетиши могат да бъдат свещени извори, свещени дървета, свещени камъни. Всъщност езичеството не почита самите фетиши заради собствената им материя, а заради свръхестествената им сила, която е проявление на божественото присъствие. С други думи, според основния езически принцип на пантеизъм, свещената същност на боговете се намира във всяка материя, а фетишизмът допълва този принцип с вярването, че определени предмети-фетиши концентрират по-голямо количество от божията енергия. Т.е. почитта към фетишите сама по себе си е почит към божествената същност, а оттам – към самите божества. Така фетишите представят боговете и около тях не са нужни идоли – те взаимно се заместват. Жертвеник В светилищата винаги се поставят жертвеници, върху които се принасят жертвите към боговете. На старобългарски жертвоприношението се нарича жрьтиіе. Езическата жертва се нарича жрьтва (от жрьти – жертвам, принасям в жертва), оброкъ (т.е. нещо обречено) или трэба, откъдето идва и наименованието на жертвения камък (трэбник) и на цялото светилище (трэбище). Жертвеникът е каменен – висок куб или плоска плоча. На него не само се жертват живи животни, но и се оставят всички пожертвования – тестени храни, месо, ястия, пари, напитки... Требникът се поставя или в центъра на светилището – пред идолите, или се полага по един пред всяка група кумири, особено ако са подредени на различни места из светилището. Реликви Реликвите се поставят край идолите – всекиму според легендите. Например бог Даждбог е представян с огромен кръгъл светещ щит, представляващ самото слънце. Поради това около идола на Даждбог се очаква да има облегнат голям позлатен щит. Жреци Всяко светилище е в землището на определен род, на определена задруга и е посещавано от членовете ѝ по време на езически празници и други случаи. С боговете общуват родоначалниците на задругата, старейшините, така наречените старци, деди. У повечето славяни жреческо съсловие липсва. Това се дължи на родовия характер на религията и на териториалното разпределение на славянските племена – те живеят в малобройни разпръснати родови общности. Жреци и храмове в които да служат се появяват исторически доста късно и само сред някои славяни – там където живеят в по-големи селища или се пази прочут фетиш – обект на поклонение на множество племена. Жреците в старобългарския език са наричани жьрьць, а също влъхвъ (жрец, магьосник, гадател), откъдето идва и влъхвованиіе (езическо служение, гадаене, магьосничество), и влъшьба (вълшебство, магия). Видно е че славянските жреци не само са служели на боговете, но и са се занимавали с магия, гадаене и лечителство. Археология Археологическата наука днес е проучила голям брой останки от древнославянски капища по териториите на Русия, Украйна, Беларус, Полша, Чехия, Словакия, Сърбия, Северна Македония, България и Германия. https://bg.wikipedia.org/wiki/Капище ПП: Антиславянстването е съвременно антибългарско и антинаучно явление, разрушаващо българската народностна и национална идентичност... М. Тачков

Знаете ли достоверни данни за гените на руснаците?....

Според тракоманите /автохтонисти и крайни националисти/ траките и българите са единосъщни, българският език е наследник на тракийския език, траките /следователно българите/ са в основата на европейската цивилизация, старогръцката митология била всъщност тракийска /българска/... Тракоманите се славят с доста на брой любителски, антинаучни етимологии... Пример за това е "доказването", че името Крум произлизало от старогръцкото /т. е. тракийското/ Кронос – https://fakti.bg/kultura-art/646597-kron-balgarskoto-vreme О, самочувствие царско! Езикознание – каруцарско!... М. Тачков

Точно безумството през 1913 г. не е отстояване на националните ни интереси, а тяхното предаване!...

Според мен България губи Македония през 1913 г. именно заради мисленето "или всичко, или нищо"... Мислене, което поражда безумни действия!... Хазартно мислене...

Това не е ли пример за извратеност на западното мислене /и действие/? По принцип то е и градивно, и разрушително...

Това също е пример за крайно мислене /"или-или"/! Ботев е и човек на Словото, и човек на Делото! За Раковски, Стамболов, З. Стоянов... може да се каже същото... Левски, който е отдаден на Делото, да не би да е без интелект, без трезво мислене?...

Благодаря на всички ви за интересните разсъждения!... Специални благодарности и поздрави на Дора!...

Именно това имам предвид! Може би е трябвало да уточня, да конкретизирам в заглавието. – "Патологичното мислене "или-или"...

Ковидът не е нещо нормално, а нещо ИЗВЪНРЕДНО... Световно бедствие... Не одобрявам крайните гледища на ваксъри и на антиваксъри... Все пак смятам, че разумните хора би трябвало да се борят срещу Вируса, а не помежду си...

Да. Изключения може да се намерят...

Има въпроси, на които не може да се отговори еднозначно, категорично. Догматично-религиозният ум търси еднозначни обяснения и решения, често се произнася едностранчиво, невярно, антинаучно, нелогично... За ограниченото и за фанатичното мислене няма умерено положение, има само крайности... "Или си националист, или си национален нихилист!" "Или си патриот, или си интернационалист!" "Ако не мислиш като мен /нас/ – значи си против мен /нас/!"... /Б/еднозначният ум пита: "Ти българин ли си, или си славянин?" Той не може да приеме, че повечето българи сме едновременно и славяни... Друг въпрос: "Местни ли сме, или неместни?"... А може да сме 5-10 % местни, 90-95% неместни /преселници/. Т. е. да сме и местни, и неместни, както повечето или всички европейски народи... Според еднополюсното мислене Земята е плоска, без паралели и меридиани, без умерен климат... Всъщност ние не стоим на едно и също място, движим се... Така е било и в миналото, в древността... "Или си силен, или си слаб!"... Но човек може да е и силен, и слаб – в зависимост от обстоятелствата, в една или в друга област... Мисленето "или-или" е разединяващо и /б/еднозначно. Мисленето "и-и" е обединяващо, многозначно... За съжаление, малцина могат да разсъждават широко, просторно, без егоцентризъм, без религиозен фанатизъм, със стремеж към обективност и истинност... Марин Тачков

Ех, защо не пишете по-ясно?...

Мисля, че тракоманията подкопава, деформира българското народностно и национално съзнание!...

И все пак е наука! Може би 10-20% от историците /световни и наши/ са отлични специалисти. И те са дали своя принос, независимо от "политика, пропаганда и соц. психология"...

И аз така мисля. Но днешните ни автохтонисти и шовинисти вземат пример от Раковски, за да пропагандират теориите си...

. get - До 23. mt46 12.12 13:54 mt46 написа: get написа: "Продължавам да питам? Всякой народ - ако трябва да перафразирам казаното от теб: - Гледа нещата от СОБСТВЕНАТА СИ КАМБАНАРИЯ. Ние от КОЯ ДА ГЛЕДАМЕ: а) от българската б) не-българската ? - от Което?"... /.../ Признавам, че си доста начетен, умен, знаещ в областта на историята... Според мен е нармално да гледаме от българска гледна точка, но без да изопачаваме, без грубо да манипулираме Историята, за да не заприличаме на македонските историчари... Все пак Историята е Наука, която се занимава с обективни факти и не бива да се политизира... Сега е мой ред да те попитам: Кое и Истински Българското? Не е ли сплав от тракийско, прабългарско и славянско?... Второ? Отговарям в тази част - на конкретния ВЪПРОС: ** Кое и Истински Българското? Не е ли сплав от тракийско, прабългарско и славянско?** Отговора на въпросът (ти) - го е намерил още през 1872 година, един ОБЕКТИВЕН германски историк - пишейки? Следва цитат: „ Ония народи, които след края на т.нар. „Велико преселение на народите”, ще бъдат наречени „СЛАВЯНИ”, не СА ВСЪЩНОСТ НИЩО ДРУГО ОСВЕН ОСТАТЪЦИТЕ ОТ НАРОДИТЕ, НАСЕЛЯВАЛИ ПРЕДИ ТОВА СЪОТВЕТНИТЕ ЗЕМИ И НАЗОВАВАНИ от гърци и римляни в дълги списъци(като): траки, гети, мизи, даки, агатири и т. н. … Въпреки това, тези изворни документи СЕ ПРЕНЕБРЕГВАТ от пан-германисти и пан-слависти ИЛИ ПРOСТО те БИВАТ ОСМИВАНИ, ЗАЩОТО НЕ СЕ ВМЪКВАТ В РАМКИТЕ НА ПАН-ГЕРМАНСКАТА И ПАН-СЛАВИСТКА ТЕНДЕЦИОЗНИ ИСТОРИИ. Но и заради това, тези историци са принудени заедно с „потока” на „ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ”, „да изтрият” (да представят за „изчезнали” – П.м.) почти всички стари народи от земите, и след тях да направят така, че да се „появят” съвсем нови, на които ДА СЕ ТЪРСЯТ прародини и …” – край на цитата! И отново питам? Прав ли е бил Раковски да пише че ... ? *** Русия всякога ни е лъгала! До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. *** ПП: Аз не вярвам, че подобни конспирации са възможни. Логиката ми не ги приема... А вие как мислите?...

* латински извори Тези извори не са толкова многобройни, но са много важни, защото една голяма част от тях са документи: посланията на папите от времето на Кирил и Методий. В кореспонденцията най-вече на папа Йоан VIII и на папа Стефан V е отразена една пълна картина на Кирило-Методиевото дело: начало и край на мисията, отношение на Римската църква към Кирил и Методий, създаването на славянската писменост, което в различните моменти е било различно. Политиката на Рим след смъртта на Методий е различна, учениците му са прогонени. Затова тази кореспонденция е изключително важен източник на информация. Тя отразява действителността от периода, документира я. Друг важен латински извор е т.нар. Поменик от Райхенау (за о-в Райхенау вж. тук). Това е един манастир, в който е бил заточен Методий, заедно с неговите ученици в периода 870 – 872-3 г. Този поменик представлява книга, в която се съдържа списък на имената на монасите, живели в манастира. Имената на Методий и неговите ученици се съдържат на две места – в началото (написани на латински) и по към края (написани на гръцки). Смята се, че имената в началото са написани, когато учениците са пристигнали през 870 г., а в края – през 872-3 г., когато са освободени от заточението. Имената, които са дадени на двете места, са различни: на латински са изписани като Хоранзанус, Игнасиус, Йоаким, Лазарус, Филон, а на гръцки Симеон, Игнасиус, Йоаким, Симеон, Драгай. (вж. "История на старата българска литература", 2008 г. или Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 3) Документите на известния римски духовник Анастасий Библиотекар също са важни, тъй като Анастасий се е познавал лично със св. Кирил и от него е чул разказа за намирането на мощите на св. Климент, папа Римски. В едно от своите писма до велетрийския епископ Гаудерик Анастасий Библиотекар разказва този разказ и превежда на латински две от произведенията, които, по неговите думи, е написал Константин-Кирил в чест на св. Климент Римски (слово и житие). А третия текст Анастасийя не се осмелява да преведе, тъй като е стихотворен (служба), понеже не може да го преведе така красиво от гръцки на латински. Нито гръцкият оригинал, нито латинските преводи на тези произведения, писани от св. Кирил, са достигнали до нас. Има единствено славянски превод / версия – известната Херсонска легенда. Друг първостепенен извор е известната Италианска легенда, която представлява III част от житието на св. Климент, папа Римски. Тя не е написана от Кирил, а от монаха Йоан Химонид (на лат. ез.), IX в., довършена е от Гаудерик Велетрийски и по-късно е преработена от еп. Лъв Остийски (XII в.). Ние познаваме именно тази преработка от XII в. В преработката на Лъв Остийски е включена информация за източниците, които е използвал той за написването на житието: ранните източници (на монаха Химонид и на Гаудерик), един славянски текст и превода на разказа за намиране на мощите на онзи, който ги намери (св. Кирил). Това е също много важна информация. Този славянски текст, който са ползвали авторите на Италианската легенда, се смята, че е житието на св. Кирил. И понеже Италианската легенда първоначално е била създадена до 882 г. (оттук и датирането на самото житие). В Италианската легенда се съдържат сведения, които потвърждават онова, което знаем от житието на Кирил: за знатния произход на Кирил, за хазарската му мисия, за намирането на мощите, за отнасянето им в Рим, за смъртта на Кирил. http://bgphilology2008.blogspot.com/2008/10/20081029-4.html

Това не е вярно!... По-недостоверни са фантазиите на псевдоисториците, на автохтонистите...

Вие поставяте под съмнение автентичността на старобългарската литература?!... А знаете ли, че почти всички исторически документи от 9 в. /и по-рано/ са познати чрез КЪСНИ ПРЕПИСИ?

Братята са създали само глаголицата. При нея няма разлика между главни и малки букви... Кирил и Методий не са учили на Запад...