Tomata

Вярно е. У дома нахълта тълпа с лозунги и развети знамена.. И това е вярно,-той вече започна да ни бие..

Аз напразни илюзии не храня,- мечтаят евроманяците,- да живеят по-добре този път под брюкселски сапог. Този филм сме го гледали един път вече... Мисли какво си пожелаваш, защото скоро може да се сбъдне,- Майналене ,-новият председател на ООН... с дядо фриц бърбоков..

Сега „Игри на Евротролове“ ли ще играем? Ми пиши си го прав текст,- „ Еврозоната ще ни спаси от злия Путин!“ Даже вожда Винету преди ден-два същото го каза.. Всичко обаче си има цена, пълна иконическа и политическа зависимост от външни фактори.

То за това нямаме вече държава, егоизмът движи икономиката или да перефразирам,- „Интереса клати феса“.. Винаги съм се чудил на тези с умно-красиви лозунги..,- Защо трябва аз да ходя някъде, при положение, че съм си у дома?! Не е ли по лесно Евроганьо по примера на деда си, да си грабне дисагите и мускалчетата (интелектуалния багаж) и да хване влака за Париж? В целият си „офтопик“ се жалиш „мрънкачите“, а накрая сам се жалиш от шофьорите..- разтройство на личноста?

Преди време прочетох една студиа поръчана на интердисциплинарен екип учени от италианското правителство за изследване на последиците от въвеждането на еврото в Италия. Темата беше икономическа, но „изводът“ на изследването беше в сферата на психологията, да не кажа психиатрията. Оказва се, че след масовото обедняване на населението и произтичащите от това негативни настройки в обществото, „учените“ стигат до извода, че това било „субективно усещане“, един вид страх от самият страх. Чудя се, сега какво ли ще кажат на фона на тяхната катастрофирала икономика?

Лаишки отговор, питай византиеца. То цяла държава фалира, та едно КТБ ли? Критските банки присвоиха всичко над 100к на вложителите. И при нас същото важи. Банката гарантира до 100к. Гориш с това което си вложил отгоре.

При мъртва икономика държавата с административни данъци и акцизи плаща пенсиите. Наскоро разправяхме какви пари губи баба Пена като сменяла еврата от внучето.. Уйй,-какъв ужас! За приходите на държавата от такси в лв./Евр. за милионите транзитни превози и туристи никому и на ум не идва.. Ами тези загуби на държавата сега всички солидарно ще ги поемем.. И пак да си дойдем на въпроса за картофа.. Кауфланд значи. Сигурно и кола на караш? Питай някой познат колко са средните здравни и автомобилни застраховки в Европата..

И аз, но днеска си купих цигари на нова цена. Не съм дребнав, но съм умерен песимист относно цените. Калкулирам си средно 20% повишение и поне с толкова смятам да си компенсирам бъдещата търговия заради нарасналите разходи. Мислих си обаче, че тук ще има разговор на възрастни хора за сериозни неща, а всичко тук се въртят около цената на картофа.. Този изнасилен приемв ЕЗ е пряко свързан с голямата геополитика и има малко общо с икономика. Който има очи, сам вижда причините. Мечтите на Евроганьо за „приобщаване“ към „визшата лига“ ще завършат отново карикатурно, да не кажа гротескно. Злите езици дори говорят за трагични последици, при това не само в икономиката. Иначе,-цветя и рози!,- всички още със стаена надежда очакваме „БУМ-ът“ на западните инвеститори след Шенгенската сага..Лошото е, че паметта ни е малко маймунска и упорито стъпаме мотиката пак и пак..

Даже и по-рано... Вулфила [ˈvʊlfila] (латинизиран Улфилас, старогръцки: Οὐλφίλας Oulphílas, също Οὐρφίλας Ourphilas; * ок. 311; † 383) е готски теолог и един от първите, ако не и първият, епископ на Тервингите. Името Вулфила е документирано на латински като ulfila и uufila, на гръцки като οὐλφιλας oulphilas и, вероятно с вторична дисимилация, като οὐρφιλας ourphilas и на сирийски като ʾurufilʾ. Готската оригинална форма обикновено се приема за *Wulfila (*𐍅𐌿𐌻𐍆𐌹𐌻𐌰), умалително от „вълк“ на Вулф. Най-подробният източник за живота на Вулфила се счита за произведение, написано от неговия ученик Авксентий от Доросторум (дн. Силистра ). Да, сега ще кажеш, че е грък, но името му е сирийско и е родом от Кападокия, което си е почти в днешна Сирия. Календар има и хората даже са ти го превели и написали годините с кирилски/арам. цифри. Защо трябва да ги повтарят два пъти? Ти накрая тоя именник на българо-китайски речник го обърна

Маке, не си ме разбрал. Писах, че носителят може да не е бил на гръцки. Духовниците масово са знаели арамейски заради светото писание. Първите християнски духовници са били семити. В крайна сметка арамейски е ползван официално в Персия та чак до Индия. Как са предали звуците и логиката на библията на гърците? Явно е станало чрез двуезични свещенници и преводачи. За този, който владее езика озвучаването на текста не е проблем. Има си правила как се озвучават съгласните. После го преписва фонетично на съответния преводен език. Това е рутина за преводачите. П.р. h има звук „ей“,-Ih, анг. Ейч. За „Х“ се ползва Kh, кеит, и т.н. Това че ние не виждаме гласните, не значи, че такива няма. Чак при прочитане на думата те се изговарят. За китайски животински календар говориш само ти. Аз не съм споменал такова нещо. Ако това в надписите изобщо са календарни термини, то вероятно са основно само имена месеци или някаква астрология. Годините са ги превели вече в самото начало започвайки, както се съмнявам от нулевата год по Христос. Напр. комб. вавилоно-зороастриски (слънчево-лунен) календар е напълно възможно да е свършил тази работа. Знаем от изворите, че българите са вярвали в слънцето, луната извездите, и астрологията като цяло. Ето ти един възможен реален кандидат. Zoroastrian calendar - Wikipedia The month-names (with Avestan language names in parentheses), in the ordinal sequence used today, are: 1. Farvardin (Frauuašinąm) 2. Ardibehesht (Ašahe Vahištahe) 3. Khordad (Haurvatātō) 4. Tir (Tištryehe) 5. Amardad (Amərətātō) 6. Shehrevar (Xšaθrahe Vairyehe) 7. Mehr (Miθrahe) 8. Aban (Apąm) 9. Azar (Āθrō) 10. Dae (Daθušō [Ahurahe Mazdå]) 11. Bahman (Vaŋhə̄uš Manaŋhō) 12. Asfand or Asfandiar (̊Ārmatōiš) Тъй че, термините може да са български аналози на някакъв подобен халдейски календар. Спекулативно една далеч по-реална според мен възможна връзка на именника с някакъв календар, е този пример отдолу, като вземем предвид зороастриското светилище в Плиска. 6. Shehrevar (Xšaθrahe Vairyehe) Шехт, Шегхор, Вере и суфикси ем, ни и т.н. ............... Аз обаче говоря за езика в именника, а не чий може да е календарът. Ами ако се окаже, че изобщо не е календар? Кво правим тогава?

Напоследък често се дискутират нестиковките в хронологията и значенито на термините в ИБВ. Моята идеята е в съвсем друга насока и това налага тази нова тема. С нея искам да спестя смесването на различни мнения и разнопосочни трактовки, което силно размива съдържанието. И така, поради липса на консенсус и задоволителни доказателства в досегашните опити за разшифроване на именника, бих си позволил и една алтернативна гледна точка. Тя се базира на убеждението ми за значимо влияние на семитски езици върху българската лексика. Отново ще подкрепя това си твърдение с ист. извори, където се споменава, че Княз Борис I разполага с книги на семитски език, които папата съвтва да бъдат незабавно изгорени. Идеята е, че този език като минимум не е бил непознат на българите. И така,- как да четем годините в именника? лѣтъ. ҃ф.҃еі φ=500 + е=5+ i=10 ==515 год. управление на първите 5 владетеля отатък Дунава. Годините на Курт ҃ѯ, (60), респ. на Еспор, ѯа (61). не съвпадат с гр. кси ξ=60, ξа=61. За сега не разполагаме с данни, че именника е преведен от гръцки. В него за разлика от непознатите термини в именика, като-„Шегортвиремъ", няма звук „ш“. Следователно можем да предположим, че текстът е писан преди създаването на кирилицата на някакъв друг различен от гръцкия език. Вероятноста думите в термините да са две означава, че те са писани в ранен период, защото подобно на омуртаговите са сляти. Явно датират поне от същия или още по-ранен период. Защо тогава списъкът прекъсва преди владетели като Крум, Муртаг, Маламир и т.н? Отговор на тази загадка може да е опожаряването на Плиска от Никофор по времето на Крум. Този единствен отрязък, (според мен на нео арамейски език), някак си се е запазил и е попаднал в някой манастир където е преведен и по-късно преписван от руски монаси с грешки и неточности. Това и ще се опитам да покажа. Може би затова точно при Муртаг процъфтяват каменните надписи,- за разлика от пергамента те не горят в пожара. Ако е имало по-късни и подробни преписи, възможно да са били унищожени по времето на Борис по указание на Папата да изгори всички сарацински книги. ........................ Въз основа на следната таблица съставям следната алтернативна възтановка. Оградените букви са ключови. Обръщам внимание на приликите ѯ и ܨ (дзадхе) и ܣܿ и ф във ҃ф.҃еі. (със„Симкат“, с точката отгоре се изписва 600) Те много си приличат с нашите букви и особенно ръкописни -лесно биха заблудили дори опитен писар. И така заменени с тези стойности от нео-арамейската азбука се получава следния резултат. Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. 400 ??? Ирникъ. житъ лѣт. ҃р. 200 ??? Гостунъ 2 Курт: ҃ѯ лѣт 90 ??? Безмеръ ҃г. лѣт. 3 ---------- 695 = ܨܗ ܣ ??? При преписване горната дума лесно би могла да са трансформира до „ф.҃еі“ . С арам. шрифт двете последни букви изглеждат сякаш са се килнали на 90грд. в дясно кирилски „Е“ и „И“. , а Simkat със знак за стотици отгоре, би изглеждал точно като Ф. Някой преписвач може да ги е „изправил“ . Така следващия е забелязал неточност в математиката и е добавил едно „и“ към годините на Ирник за да компенсира сбора зададен отдолу. Резонно е сметнал, че предишният е пропуснал буква „и“ и е редактирал числото „р“ на „ри“, т.е.станало е от 200 арамейско на 150 кирилско. За год. на Курт е сметнал 60 в кир. цифри. Така е станало 515 лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами. И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ. Есперих кнѧз. ҃ѯа ??? 91 (71, 61) ܐ (Заде и Алеф) :numbering of Biblical Psalms : 91 , ninety-one ; Всички следващи години в двете азбуки съвпадат изцяло и се припокриват с номерацията на библейските псалми. Тервен. ҃ка. 21 ܐ (Кап и Алеф): numbering of Biblical Psalms : 21 , twenty-one ки. лѣт. 25 ܟܗ (Кап и хЕ): numbering of Biblical Psalms : 25 , twenty-five Севаръ. ҃еі. 15 ܝܗ (Йотх и хЕ) : numbering of Biblical Psalms : 15 , fifteen Кормисошь. ҃зі. 17 ܝܙ (Йотх и Заин) : numbering of Biblical Psalms : seventeen , 17 Винех. ҃з. 7 ܙ :(Заин) seventh letter of the alphabet , number seven , 7 ܕܙ : the seventh Телець. ҃г. 3 ܓ (Гама): third letter of the Sureth alphabet , written number : number 3 , number three Ѹморъ. ҃м. днïи. 40 ܡ (Мем) numbering of Biblical Psalms : 40 От горните примери се вижда, че при години белязани с „҃ѯ“ са възможни корекции в общоприетото мнение. Годините на Курт и Аспарух е възможно да са 60, 70 или 90. Всичките следват логиката на останалите примери от номерацията на библеиските псалми. При Z=90 интересното e, че летоброенето списъка на владетелите започва около нулевата година на Христос, ако вземем за база 681 при Аспарух. Нео-арамейската и кирилската азбуки откъм номерацията на буквите изглежда са пряко свързани и с библейските сюжети. Затова смятам, че текстът не е „пришит“, а е умишлено вписан в библейската хроника и е имал някакво отношение към нея. В текста са видни множество поправки и редакции в подкрепа на горното твърдение. Нпр. думата „Твирем“ е написана веднъж като „Втирем“ сякаш писаря е чел от семитски текст писан отзад напред и е разместил позициите на буквите неволно при преписване отляво надясно. Следващия неразбирайки смисъла на думата не му е направило никакво впечатление. Още няколко примера повече в подкрепа на лаксиката в текста, отколкото на аритметиката на числата. "При този цар Константин дойдоха българите през река Дунав. Многочислени, даже безбройни, те (българите) изпълниха цялата земя дори до Драч .... тъй като българите и персите и влъхвите са едно и също и всички те са на тази земя преселници" - откъс от: "Национална библиотека Кирил и Методий". Ави тохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем. Владетел East: ܕܵܘܠܲܬ(' do: lat) Definition: the Government , the ruling power the State , the Administration Кормисошь. ҃зі. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь. Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. Заместник East: ܘܲܟܝܼܠ(' wa ki:l) Definition: 1) a deputy , an agent , a proctor , a trustee , one employed to manage the affairs of another И накрая дали четем непознатите думи в имменика правилно? Възможно ли е още да стоят преписани в оригиналният си вид? Category:Right-to-left writing systems - Wikipedia етхъ <-б*p-> ехти 858/59?? ' ia: ti:h : 1) masculine ; see also ܗܝܼܟܲܕܗܝܼܵܝܵܐ / ܥܲܝܢܹܗ / ܢܲܦ̮ܫܹܗ / ܝܵܬܹܗ : very same , identical / not different , selfsame / in person , aforesaid / aforementioned ; ܦܲܪܨܘܿܦܵܐ ܝܵܬܹܗ : the very same person , the said person ; 2) masculine and feminine ; see also ܢܲܦ̮ܫܝܼ / ܢܲܦܫܹܗ / ܢܲܦ̮ܫܵܗ / ܢܲܦ̮ܫܘܼܗܝ / ܢܲܦ̮ܫܘܿܗ : oneself / self ; ܦܵܬܹܠ ܥܲܠ ܝܵܬܹ: to turn round self / to swirl / to whirl ;

Че са търговско средище? Подобни градове има по цялото средиземноморко крайбрежие. Или от ПИЕ завоеватели, колонисти? Tarḫunna - Wikipedia Нали тиренците имали легенда, че някакъв младеж се появил изпод земята и им дарил мъдрост и способности да гадаят. Поне така е писал Цицерон.

По скоро венети, но аз бих ги писал по-скоро келто-германи. Хазаринът е познавал българите с името им. Ако в аналите на дядовците му е пишело някъде „б-л-г-р“ смятам, че би било недопустимо да не се похвали с победа над тях. Е, официално науката смята в-н-н-т-р уногури, и от там бг. Напоследък може да ги пишем и ванандци

Несъмнено, но това пак е заемка от гръцки. Тук не става въпрос за фонетиката, а за това как българите са записвали своия звук Ш с гр. азбука. Както и да е. И без друго няма много примери от които да извадим кардинални заключения.

Чудех се за тях, защото имаше една теория, че са наследници на хазарите. Има резон, понеже населяват териториите на днешна Украйна и ю. Русия. Да разбирам ли, че е по-вероятно да са преселници от ю.Италия или и двете хипотези имат право на съществуване? Имам предвид дали генетиката може да проследи пътя на миграциите или само сравнява днешният им геном с този на съвременните европейски популаци? Гледах преди време една ДНК диаграма и на пръв поглед сравнена с нашия геном не се различаваше съществено. До колкото разбирам този средиземноморски профил може да варира по произход, или?

Мисля, защото е в началото на думата. А и тя е гръцка, не е българска. Гърците така или иначе нямат „Ш“. Ние за разлика от тях имаме думи с Ш, така че е нормално някак си българите да са ги пресъздавали с гръцката азбука с някакви комбинации.

Има в други надписи нпр. „тулШи“ и „хумШи“ изписани със СХ. Значи сигор от чаталарския надпис не е равнозначен с шегор от именника, ако те разбирам правилно? Освен ако този дето го е дялал е знаел семитски език и с-то го е четял като „ш“. То Симеон се пише почти по същия начин, само произношението е друго.

Ми няма ли противоречие тука? Ако бяха през гръцки, според мен разликата в ш-то и с-то в шегор сигор не трябваше да съществува. До кирилицата още доста вода ще изтече..

При ашкеназите как стои въпросът?

Ми Маке, той Sir правилно ти посочи примера с „Ш“-то при Симеон,-Шимун. Същото е при Шем,-семит. Ако това те притеснява със „сигор", може да помислиш дали тогава базовата дума случайно не би била семитска, нпр. Иврит : šaḥor „черен“.

CEEOL - Article Detail Author(s): Pavel Georgiev Subject(s): Language studies Published by: Кирило-Методиевски научен център при Българска академия на науките Summary/Abstract: In the article, the well-known chronological information contained in a marginal note by the monk Tudor Doksov from 907 is analyzed. The existing interpretations of the combination етхь вех°тё as a Protobulgarian cyclic year (=865/6) or as a “Glagolitic” year after Creation (=863/4) call for further clarification. The phrase is not exactly the same as the Protobulgarian words for “dog” or for the serial number “fifth”. The “Glagolitic” number for the specific year after Creation does not fit exactly, either. The word етхь may be explained as a reduced writing of the Syrian term for “marking” during a baptism – eththem (the so-called obsignatio). In this case, the word refers to an act at the end of the instruction in the new faith received by prince Boris. The word – вех°тё is a distorted Syrian rendering of a Protobulgarian word for “five”, but with the meaning “fifth indiction”. Thus, the year of “marking” should be 858. This date is supported by domestic and Byzantine sources, and by archaeological data from the martyrium in Pliska.

Удрям, бия с нещо дълго и тънко, но жилаво, еластично, което държа в ръце. Прен. Жарг. Правя с*кс. Етимология старобълг. шибати μαστίζειν (Супр.) Праслав. *šibati, *šibiti „мятам, бия“ (сърбохърв. шибати, шибам, словен. šibati, šibam, чеш. šibati, слов. šibаť „шибам“, г.-луж. šibały „игрив, лукав“, ст.-рус. шибати „бия, гърмя, поразявам“, рус. шибать, шибить „хвърлям, бия“, шибкий „бърз“, укр. шибати, белорус. шыбаць „мятам“). Предвид специфичното си значение „бия, налагам с камшик“ срв. пол. szyb „предмет, летящ със свистене във въздуха“, szybem „като стрела“, д.-луж. šуbа „метла, камшик от брезова клонка“) би следвало да се предположи заемане от иран. *xšwīb- ( авест. xšuuaēβa- „който шиба“, согд. xwšyp „камшик“, вах. ṣ̌ыp-/ṣ̌ыvd- „удрям, шибам“, rəšыp/rəšip „камшик“ (*fra-xšwaipa-) шугн. x̣ēb-/x̣īvd- „бия“, свързани със староинд. kṣip- „мятам, налагам с оръжие“, kṣipaṇí- ж.р. „камшик“. Думата е обща за слав. езици, но няма посочен аналог в нем., келт., грц. или лат. Скачаме на авс., ирн. и във връзка със спецификата на глагола откриваме там някакви аналогии. Този пореден пример допълва съмненията ми. Не мога да кажа, как и кога е станала размяна на лексика в ИЕ и СМ, но според мен несъмнено такава има. Възможно от хуни, авари, хазари или българи. Славяните са имали контакт с тях и изглежда са я заели именно от там без да знаят точното и значение. Затова я свързват основно с насилие. По мое мнение думата изобщо не е ИЕ, а заемка от акадски или друг близък език,- šibirru [GIŠ.ŠIBIR : ] (n.) stick, staff, (пръчка, тояга) East: ܨܝܼܘܵܐ(' ṣi: wa:) Definition: a stick , a rod Шип,...??? Етимология от старобълг. *шипъ „острие, бодил“ в шипъкъ „розов храст“ (Супр.) със съответствие в лит. šipulys „треска“, šipulukai „кибрит“, šiepti „озъбвам се“ (<*kseip-), успоредно с лит. skiepas „калем за присаждане“ (*skeip-), слав. *ščipati „щипя“. šubiltu (feminine word [Country → Agriculture] 1) an ear / spike blade (of barley, corn, wheat) ; 2) constellation : Virgo + , Spica name of a star ; 3) : the smallest thing / not even an ear of barley -a "peanut"- ; Cf. šubultinbi Variants : šubultu Comparison with other Semitic languages : Arabic : sunbulah / sunbulatun Syriac : šibilta ܫܸܒܸܠܬܵܐ "an ear / spike (wheat)" Hebrew : šibolet "an ear / spike (wheat)" Възможно от там идва д.-луж. šуbа „метла, камшик от брезова клонка“ заради формата на метла, респективно стрелата, с тази на осила. срв. пол. szyb „предмет, летящ със свистене във въздуха“, szybem „като стрела“, а може и в пол. това да е наследство на пановете от златната орда, — От перс. през тур. cepane. — Друга (диал.) форма: д ж у п а н ѐ. , боеприпас за стрелково оръжие. От примерите изглежда само българските славяни са заели точното значение на думата. Тояга. Това би обяснило преносния смисъл на „шибам“. Възможно е да са я смесили със друга подобна непозната като са приели значенията и на двете думи,- šaḫāṭu (2) () 1) to jump (on) , to attack , to assault ; 2) to escape , to run away , headdress : to fall off ; 3) sexually : to mount , to cover , to have sex / fuck ; 4) part of the body: heart ... : to pulse , to throb , to twitch , to jerk ; 5) heavenly bodies : to rise , to be on the rise ; 6) copying, writing : to skip , to omit ; 7) [GU4.UD.MEŠ : ] : to jump about , to jump in succession , to hop , to bounce , to continually attack , fire, lightning ; to spring up continually ; Š : to jump over a river ; N : to be attacked / under assault ;

Абсолютно си прав. Не бях прочел достатъчно по въпроса и ето тук разбрах, че Уни всъщност е семитската Ищар, аналог на шумерската Инана,-Уни. засвидетелствана е в двуезичен финико-етруски текст в златните листа от Пирги. Pyrgi Tablets - Wikipedia Интересно, че римляните я асоциират с Juno,-„Великата Майка“, т.е. с анатолийската богиня майка Кибела.

Еми, това са твои спекулации. Аз не знам какви са били българите, както и всички сериозни изследователи и учени, м-у другото. Дори някой от тях да е налучкал, просто не може достоверно да го докаже . Моята хипотеза е, че са доста смесен народ и според мен елитът по един или друг начин през хуни, хазари акадцири макар и коствено е свързан с неоасирийската империя и халдеите, което между другото исторически погледнато не е мое мнение, а се среща и в изворите. Така, че не е само някаква си хипотетична прилика в лексиката, но има също и исторически препратки, че и генетически ако щеш Това е един един интересен въпрос. Не знам от къв ....., курва и момиче трябва да са едно и също. Никога не съм се интересувал от този въпрос, но веднага мога да ти дам едно псевдонаучно обяснение,= В гр. имаш ,κύριος-господин. В фр.- garçon,-etc. Няма да цит. ИЕ етим., ясно е, че учените дърпат чергата в тази посока и намират различен произход на думите, и сигурно имат право, относно превилата, аз не ги знам, а и не ми е приоритет. По твоята логика ние сме близо до гърците и имаме вековни контакти. Въпросът е дали нямаме и ние такава дума в езика? Аз мисля, че имаме, обаче хората ги е било срам да я употребяват в този и смисъл, защото е двуяка в езика ни. East: ܐܹܝܪܵܐ(' e: ra) Definition: vulgar : the penis , the prick / dick / cock / dong / peter / pole / rod / knob , the male organ of East: ܓܲܒ݂ܪܘܿܢܵܐ(go: ' ru: na:)Definition: 1) Al Qosh : a boy , a lad 2) Ma' alula : [gha ' bro: na:] : a man Да видим дали е случайно,- East: ܒܘܼܛܵܐ(' bu: ṭa:)Definition: 1) the penis , the male organ for generation , the prick , the dong , see ܙܸܠܒܵܢܵܐ <> 2) Classica East: ܥܹܫܩ(' i:shq)Definition: love / affection between the sexes East: ܦܸܫܹܐ(' pish ši:)Definition: Pussy , a pussy / a pet call or name for a cat , a child's name for a cat East: ܒܢܵܬܵܐ(' bna: ta:)Definition: [ctx]plural of [entry]ܒܪܵܬ݂ܵܐ[/entry][/ctx] : girls / lasses / maids / maidens , daughters и т.н. Моето предположение за курва е, че произлиза от кър, в смисъл на уличница, жена която няма собствен дом, живее на открито, блудница, скитница. В моя речник етм. за кър не намирам. БЕР не ми се отваря, така че за него не знам. Псевдонаучно от пъвото което ми попадна 1.0 qarbatu * , ugāru : [Country → Agriculture] field (akkad) 2.0 ' ḥa: rim ,- прокудена, грешница Eastern Syriac : ܚܵܪܸܡ Category : verb [City → Administration] English : 1) see also ܩܲܬܪܸܣ : to oust , to drive out , to expel , to cause to stand down / to cause to resign / to be pushed away / to be put in the twilight , to be got rid of (?) ; 2) transitive ; see also ܡܵܢܹܥ / ܦܲܪܓܸܠ / ܥܲܘܸܟ݂ / ܡܲܟܠܹܐ : to refuse / to deny , not to allow someone to have or do something , to give the red light to / to veto (?) ; 3) intransitive : to be outlawed / forbidden / out of the question 3.0 От урва, пропаднала жена. Нем. Die Kurve,- завой, жена която кръшка, но и от гура, хралупа ḫurru : [Humanities → Geography] : a hole , a cavity , a burrow , a ravine , a cave / cavern , a grotto , a swallow hole , a mine , a pit , a maw (?) , a chasm (?) , an abyss (?) , a trough fault (?) ; [ḫurru pî] : mouth cavity , die Hure,нем. 3.1 Hire, наемам за пари The word "hire" in English comes from Old English, with the noun "hȳr" meaning "employment for wages; pay for service" and the verb "hȳrian" meaning "to pay for service, employ for wages". These terms are related to the Proto-Germanic "*hūʀijan," which in turn comes from Proto-Indo-European root "*kewHs-" or "*kweHs-". The Proto-Germanic root is also the ancestor of words like "hire" in West Frisian, "lease" in Dutch, and "lease" in German Low German. Обаче и East: ܐܵܓ݂ܘܿܪܵܐ(agho:ra) Definition: a lessee , a hirer , one who hires , a person to whom prperty is rented for a certain amount of tim Както се вижда възможностите са много и сигурно не съм изброил всички. Кое от кое произлиза не се наемам да кажа. Най-ранният източник не ми е известен със сигурност, но бих заложил на акадски. Трябва обаче да се внимава с класификацията на езиковите групи, преди да се определи произхода. Ясно се виждат паралели паралели със семитските езикови форми,- ḫīrtu [MUNUS.NITA.DAM : ] (n. f. ; ) Cf. ḫiāru Variants : ḫīratu, ḫīrātu, ḫīštu [Human → Family] wife ;

Приемам, че си прав,- никой не може да се скрие сам от себе си. Нека тогава двамата с теб да решим един практически проблем. Аз ще ползвам лигвофрикове, а ти твоя „научен метод“. Само ще те помоля да се опиташ да ми проследиш мисълта внимателно. Кусурите ги остави за накрая. Интересува ме пр. думата „кунка“,-ръка, защото се съмнявам по лаишки, че може да е част от глаголи като „куня,- „канствам“, „княжя“. Както е с думи като ръководя, на пр. В ирландски,- ceannaire,-водач . Вярно идва от глава, но това е сега без значение, From Proto-Celtic *kʷennom, whence also conn (“leader”). Такива производни глаголи от кунка, както се досещаш в речника няма и ето как го обяснява лингвистиката,- Съществително нарицателно име, женски род, тип Етимология С първоначално значение „юмрук, китка“ е образувана като n-причастие от незапазен глагол *kuti, *kujon (вследствие на тематизация на глаг. основа преминал в старобълг. ковати „кова“). Този глагол е сроден на -лит. kauti, kauju „бия“; - ст.в.нем. houwan „сека“, нем. „hauen (de)“, англ. „hew (en)“; - лат. cūdō „удрям“. Значи имало една лингв. закономерност която добавя „н“-причастие към изчезнал глагол *kuti, и вследствие на друга закономерност „тематизация“ преминал в староб. ковати и отдолу сравнения за подкрепа в др. ИЕ езици. Тука няма изброени санск., иран. и т.н., значиразбивката е стигнала до корена в лат. Вземам по-добър, научен източник, може първият да е неточен. hew(v.) Old English heawan "to chop, hack, gash, strike with a cutting weapon or tool" (class VII strong verb; past tense heow, past participle heawen), earlier geheawan, from Proto-Germanic *hawwanan (source also of Old Norse hoggva, Old Frisian hawa, Old Saxon hauwan, Middle Dutch hauwen, Dutch houwen, Old High German houwan, German hauen "to cut, strike, hew"), from PIE *kau- "to hew, strike," a root more widely developed in Slavic (source also of Old Church Slavonic kovo, Lithuanian kauti "to strike, beat, fight;" Polish kuć "to forge," Russian kovat' "to strike, hammer, forge;" Latin cudere "to strike, beat;" Middle Irish cuad "beat, fight"). Тука аз еретично и „Псевдонаучно“ си задавам резонния въпрос,- защо за бога извадих от „девет кладенеца вода“ като можеше да погледна у съседа руснак думата кулак, юмрук, за която в горните текстове на дъл. и шир. с разните му там термини и научни методи ми обясняваха очевидно простички неща?! Никой не подозира за тази дума? Едва ли. Просто явно не пасва на математиката, защто при нея този научен метод не работи,- Этимология Происходит от праслав., от кот. в числе прочего произошли: др.-русск. кулакъ, Никон. летоп.), русск., укр., белор. кула́к, чешск. диал. kulák «круглый камень». Восходит к праиндоевр. *kou-l «гнуть, скрючивать». По др. гипотезе, из тюркск., ср.: тур. kol «рука». Использованы данные Толкового словаря русского языка с включением сведений о происхождении слов (2007). См. Список литературы. Единственото полезно инфо което получих от рус. изтч., е че кулак(*kou-l «гнуть, скрючивать), има не знайно как различен ПИЕ корен с кунка (*kau- "to hew) , имат обаче общи белези и значение. Защо ли? Да опитаме тогава с руската семантика,- кунка-->гънка? Етм.-липсва.. може би гнетя?..Етм.-липсва... Аз обаче не се отказвам и намирам една на случаен принцип,- Proto-Indo-European Root: The Proto-Indo-European root *genu- (2) is related to the idea of "jaw, jawbone," and this root can be traced to words like "chin," "gnathic," and "gnatho- С две думи подвижност+натиск, гнетя, гъна, огъвам, нагъвам храна в прен. см., дъвча, мачкам храната. Ето ти парадокс, гр. gnatho,-чене, рус. кулак( нем.kauen, дъвча, hauen, удрям) и бг гнет могат спокойно да имат общ произход. Кунка и рус. кулак имат буквално еднакво значение- на юмрук. Тематизацията тука мога ли да я ползвам или ще бъде твърде псевдонаучно? Както и сам виждаш никъде не съм конюгирал, палпатирал, деклинирал и пр. лингв. методи и няма как да ме упрекнеш в некомпетентност. Просто цитирам явни и нелогични за мен заключения или възможни пропуски в тълкуванието и семантиката. Тази хипотеза остава изцяло приемлива за мен, защото ми се струва по-логична. Разбира се можеш и да я обориш с твоите аргументи против нея. Може пък да изкараш някакъв по-обстоен и по-научен речник от тези дето съм цитирал, знам ли? Интересно как така са се разбъркали фонетично и смислово горните примери, които цитирах, дори в едни доволно близки езицикато бг. и рус.? Явно заемките са ставали по различно време и значенията на близки думи варират и дори смислово се кръстосват. Моето мнение, че са заети по различно време на вълни, според историческите обстоятелства. „Историкът Хервиг Волфрам описва римския възглед за „варварите“ като цяло и за готите в частност през 3 век сл. Хр. по следния начин: „Те са варвари; езикът им не звучи човешки, по-скоро като заекване и просто шум. Варварите също говорят различни езици едновременно или един до друг, защото в техните очи езикът не е критерий за племенна принадлежност. Под напора на ужасните им песни класическият метрик на древния поет се разпада. Тяхната религия е суеверие и макар всъщност да не е езическа, тя едва ли е нещо повече от покварено християнство, ерес и нещо по-лошо. Защото варварите не могат нито да мислят, нито да действат рационално; теологичните спорове са за тях гръцки. Ако наближи буря, те се страхуват, че небесата ще се срутят, отказват се от всяко предимство, което може да имат на бойното поле, и бягат. В същото време те са обсебени от ужасно желание за смърт: те всъщност очакват с нетърпение да умрат. Дори жените им участват в битки. Варварите са водени от зли духове; те са обладани от демони, които ги принуждават да извършват най-страшните дела.“ Варварите просто приличат повече на животни, отколкото на човешки същества, заключават съвременници, чудейки се дали варварите изобщо споделят човешката природа (6). ............................................................. В заключение , както и обещах в началото, ще се възползвам от метода на лигвофрика. Ако искаш просто го игнорирай, аз показвам какво виждам и за нищо не претендирам. ???PIE root *genu-"jaw, jawbone,"??? PIE *kau-, to hew, strike PIE*kou-l «гнуть, скрючивать» Забележи, смисълът е и стъпало, смачквам, тъпча, гнетя, но аз го сортирам първо по фонетична близост. East: ܟܢܘܿܢܬܵܐ(' knun ta) Definition: the palm of the hand , the sole of the foot кунка East: ܪܲܡܚܘܼܢܹܐ(ram ' khu ni) Category: verb Definition: (transitive verb) : with a spear ... : to spear / lance , to pierce , to strike PIE*kou-l «гнуть, скрючивать» East: ܐ݇ܟ݂ܘܿܠ(' khul) Definition: eat, chew and swallow as food , to devour , to consume, гълтам дъвча East: ܡܠܲܣܠܸܣ((m) ' las lis) Category: verb Definition: 1) to chew , to masticate мляскам 2) to gnaw , to nibble 3) NENA : to gnash the teeth ,see ܡܚܲܪܚܸܟܵ <> дъвча East: ܟܘܿܥܵܐ(' ku a:) Definition: the elbow коляно East: ܠܵܟܹܙ Category: verb (' la: ki:z)Definition: to nudge , to push / to use gentle persuasion , to poke / to elbow (?) , to prod, лакът East: ܓܗܵܢܵܐ('gha:na:)Category: verb to incline , to deviate from the normal position or direction , to stoop , to bend , to bow гъна PIE *kau-, to hew, strike East: ܡܚܵܐ(' mkha:) Category: verb Definition: 1) to strike , to hit with some force (either with the hand or some instrument) , to beat , to smit East: ܡܵܚܘܿܝܵܐ(ma ' khu: ia)Definition: 1) a striker , one who / that strikes,- махвам, замахвам East: ܚܘܼܦܢܵܐ(' khup na:) Definition: 1) a handful 2) the hollow of the hand , the palm of the hand, шепа, куп и т.н, има много повече..... Само за Тантин специално и малко акадски, щото все ме обвинява че езикът дето го ползвам не бил достатъчно древен за него. kappu : [Human → Body] 1) a hand , a palm,- шепа, кепа, гепя, асир. ' khup na, 'gappa an armful , anything an arm can hold raqqu [SAL.LA : ] () [Humanities → Geography → Rivers]part of body, object, textile, palm-tree, offering-vessel : thin , fine , not thick , hand-writing : fine / thin , grain measure : slim , stream : shallow ; kullu (3) : 1) D : to hold something in the hand , to be holding ; 2) to hold / to be solid , to uphold roof ... ; 3) to hold on to , to grasp , to clutch ; 4) to hold back ; 5) to be in possession of , to own , to control (?) land, country ... ; 6) to hold ready , to have available offering ... kânu D ( : kuānu) [Government] : 1) to establish firmly the foundations (a throne ...), to give permanence to (a reign , prosperity ...) , to install (a building , a beam , a door ...) , to permanently deposit tablets in a library 2) to fix a bowstring 3) to define (a law , a time for something , heavenly movements , a boundary) 4) to fix (a tax) , to impose (a tribute , a domination , an offering ...) 5) + accusatif infinitif : to impose duty to do something , to assign payment 6) : to make secure for somebody 7) to establish someone's guilt , to convict , to confirm (a declaration , a fact ...) , to prove a fact 9) : [eli ram(a)nišu kânu] : to confess (a mistake) , to admit 10) to set up correctly (an offering , a furnishing ...) поканя, канон, закон и т.н. Генетично имаме все пак 1/4 дебел пласт от EEF и от него няма как да избягаме. Библ. история за вавилонската кула..В тази мешавица от народи и езици е нормално да има обмен на лексика и т.н. Никъде не пише, че ИЕ и СМ езици не могат да се смесят. Езикът ни гъмжи вкючително и от по-нови индиректни арабски и еврейски заемки, като алкохол и кеф, напр. Лингвистиката няма как да оцени всички обстоятелства, причини и закономерностите в езика. Да не говорим, че пълноценно може да се стъпи само върху писмените сведения в по-ново време от гърцки, лат. и санскрит. В идеалните условия, когато има стационарна писменост и приемственост в дългосрочен план биха могли да проследят стриктно всякакви закономерности. Аз не знам кой от кого и какво точно е заел. Просто констатирам приликите. Нима А. Македонски не е оставил езиково наследство в резиденцията си във Вавилон? Какво толкова чудно има, че много думи просто съвпадат. Често дори няма нужда да се обследват, те просто са си еднакви според мен. Примерно „коса“, (косми) в From Proto-Slavic *kosa (“hair”). Може, ако учените глави обяснят как така думата я има в нео арамейския език. Който иска прави клик на линкчето отдолу. Има си и звук даже. From Online English Assyrian Dictionary : hair