Tomata

Сега, имената са прекалено много за да се разглеждат наведнъж. Ето едно любителско сравнение, което може да е изключение от правилото, но се вижда с просто око. Децебал Дакийски Dece- (голям/десет пъти) + -bal (силен) Много силен / Десетократно мощен Баламбер „Готски“/Хунски Bala- (силен/висок) + -mber/mir (известен) Силно известен / Величав Баламир Готски Bala- (силен) + -mir (слава/свят) Силна слава / Владетел на света

Ето някои типични германски имена. Арминий (Arminius): Вероятно латинизирана форма на Erminaz (голям/всеобхватен). Сегимест (Segimestus): От segi (победа). Маробод (Maroboduus): От mari (славен) и boduo (вещ/водач). Тунел (Thusnelda): От thus (сила/мощ). При готите почти не се срещат препратки към море, кораб, природа,-типични за северните народи. появяват се обаче теоцентрични имена с директно отношение към власта, Теодорих, Аларих и т.н. Всичко е въпрос на културна приемственост. Аз не съм срещал царство на готите в изворите, откъдето да се лее тяхната готска култура. До Йорданес са си просто племена със знамена, всеки е отстоявал своето име и род. Поне аз така го виждам.

С това не може да се спори, но протогерманския е базиран на готския писмен език, с малки изключения от римските автори. Имената са относително нещо, особенно като си сменяш цивилизационния избор и религията. Днес огромна част от населението на земята носи „чужди“ имена. както и да е. Ти смяташ, че готите са чисти германци?

А какво пречи готи да е политоним Goth/God, ариани, които искат да се разграничат от православието? Думата готи се появява „отново“ масово при Вулфила и е раздухана от Йорданес. С това не казвам, че готи=гети, а че древните гутони изчезнали столетия от изворите изведнъж се появяват и налазват огромни територии? Йорданес не „краде“ гетската история, а я интегрира в новосъздадения силно смесен народ, готите.

Гетите имат външен скитски елит? Освен макро-групите на масагетите и тисагетите, в източния ирански свят съществуват и други по-слабо известни, но важни паралели, които подкрепят тезата за иранския произход на етнонима: Миргети (Myrgetae): Споменават се от антични автори (като Хекатей от Милет) в региона на Централна Азия и източните предели на Скития. Името следва същата морфологична структура. Матигети (Matigetae): Племе, локализирано от Птолемей в близост до Каспийско море или в земите на север от Кавказ. Те са част от широкия сарматски (късно-ирански) свят. Исатигети (Isatigetae): Още една група в Азиатска Скития, която се споменава в контекста на миграциите и племенните съюзи около Каспийско море.

Точен си както винаги. Това се опитах да открия в римските авторив хрониките на Дион Касий, но за наша беда двата тома отделени за провинция Дакия са изчезнали. малки цитати от тях срещаме при късни гръцки автори. Какъв е проблемът ми?,- „1. Страбон (Strabo) В своята мащабна работа „География“ (Geographica), завършена в началото на I век сл. Хр., Страбон отделя специално внимание на народите около Дунав. Точно място: Книга VII, Глава 3, Параграф 12 (7.3.12). Цитат/Смисъл: Той изрично заявява: „Даките говорят същия език като гетите“. Контекст: В параграф 13 на същата книга той допълва географското разграничение: гетите са тези, които живеят по-близо до Понта (Черно море) и на изток, докато даките обитават земите на запад, към изворите на Дунав и планините. 2. Плиний Стари (Pliny the Elder) В своята „Естествена история“ (Naturalis Historia), писана през I век сл. Хр., Плиний описва племената в контекста на римската география. Точно място: Книга IV, Глава 12 (понякога номерирана като параграф 80 в зависимост от изданието). Цитат/Смисъл: Плиний пише за региона на Долен Дунав (Истър), отбелязвайки: „...по-нататък са гетите, които римляните наричат даки“ (Getae, Daci a Romanis dicti). Контекст: Това е едно от най-преките доказателства в латинската литература, че двете имена се използват за един и същ народ, в зависимост от това дали източникът е гръцки или римски.“ Относно миграциите, както сам каза, може само да се спекулира. Най-вероятния път за мен си остава по равнините покрай Дунав. Разбира се, и северната „тангента“ би била възможна, или и двете? Защо мигрират?,- демографски бум? или възможен външен натиск? Защо са толкова „близки“ със сарматите си остава за мен загадка. Има сведения за войни с Рим, с германите(маркоманите унищожават новата столица на даките), а със сарматите цари мир и разбирателство. Близки език и култура? Стари родствени връзки?

Явно е било „любов от пръв поглед“, защото сколасват да си направят и съвмесна държава, вярно че им казват вече даки, но столицата им явно все още носи сарматско-гетско име. Сармизегетуза (Sarmizegetusa Regia) Хрониките (Дион Касий) описват даките като корави воини, но споменават една специална каста – Пилеати (Pilleati / Tarabostes). Те носят филцови шапки подобни на фригийските. Данните сочат, че сарматската тежка конница (Роксоланите) е била „братското ядро“ на даките. Децебал (Decebalus) – Последният владетел. За съжаление хрониките за този период са унищожени и са останали само окъслечни късни гръцки преписи. Старата столица е унищожена от римляните, а новата преместена на разтояние 40км. Откритите артефакти - водоснабдителни системи, керамика, хиляди железни предмети - сочат към живота на процъфтяваща древна общност. „Извън стената, разкопки са разкрили светилища на Немезида, Митра и сирийските богове. Общият брой на храмовете на мястото, от които са оцелели следи, е повече от дузина, включително светилищата на Ескулап (със Салус) и Либер Патер (Бакхус), разкрити от скорошни проучвания. Надпис - един от многото, открити в римската Сармизегетуза - призовава Юпитер Оптимус, Максимус, Минерва, Марс Патер Градивус и вероятно Юнона Регина, както и други божества;“

Той става свидетел на „деградацията“ на своите цивилизационни ценности и търси опора в познатата му гръцка култура, подложена на деформация. По-нататък Овидий с тъга отбелязва,- „Barbarus hic ego sum, qui non intelligor ulli.“ („Тук аз съм варваринът, защото никой не ме разбира.“) — Tristia, V.10

Овидий споменава за заточението си в Томи(Констанца) в „Tristia“ (Тъжни песни) и „Epistulae ex Ponto“ (Писма от Понта) „In paucis remanent Graecae vestigia linguae / haec quoque iam Getico barbara facta sono.“ („В малко думи остават следи от гръцкия език, но и те вече са станали варварски под гетския звук.“) — Tristia, V.7 „Nam dedici Getice Sarmaticeque loqui.“ („Защото се научих да говоря гетски и сарматски.“) — Ex Ponto, IV.13 По късно към тази смес от езици се прибавят и готски преселенци. Не може да се твърди, че всички готи са минали по този път, но в по-късни времена те отново се „преоткриват“ културно. Изглежда затова гоския език е бил отдалечен братовчед на скандинавските езици, а библията на Вулфила ги е унифицирала отчасти. Готите при Атила също си променят малко или много езика. Приск пише, че наред с хунския се говори готски, а и други разни езици.

Mutatio Christianorum (Промяна чрез Кръщение) В раннохристиянските текстове (включително коптските и латинските от Египет) преминаването от езичество към християнство често се описва като mutatio (промяна).В арабските източници от VII-VIII век (които са били междинно звено за Йоан Никиуски) съществува терминът Muta'un (المطيعون), който означава „Покорните“ или „Тези, които са приели договора“ (от корена Ta'a - подчинявам се/приемам закон). В хрониките на латински и гръцки от VII век (като тези на Фредегар или Павел Диакон) групите, които напускат Аварския хаганат, се дефинират чрез глагола mutare (променям/премествам). Без много финдифлюшки, Кернака остава да е Органа? Канар (Kanar): Канарака, това е иранската титла за стратег или пазител на границата. За тюрколозите,-Ака (Aka): Означава „по-голям брат“ или „вуйчо“ (брат на майката). В патриархалните общества това е човекът, който поема защитата на племенниците си, ако бащата липсва.

Така е, но ето ти уловката "...wazěmu Quětrāděs nēgusadā huna, wa'walda 'ěḫu lě-Urganā..." Етиопски (Геез) В израза 'ěḫu lě-Urganā, думата 'ěḫu (брат) в семитските езици има много по-широк спектър от значения, отколкото в индоевропейските: Брат по кръв: Син на същия баща/майка. Брат по съюз: Член на същата общност, съюзник, васал или равен по ранг владетел. Съплеменник: Човек от същия „дом“ или народ. Преводачът на геез, виждайки арабското или гръцкото съответствие, вероятно е избрал най-буквалното значение („братов син“), пропускайки политическия нюанс на „съратник“ или „член на управляващото ядро“.

Ето още един кандидат. „Благословен да бъде Авраам от Всевишния Бог, Qonē (Създателя/Стопанина) на небето и земята“.

Органа може да е бил „заврян зет“(Гостун) или мъж на сестра на бащата на Кубрат, владетел на съседно племе, а не непременно вуйчо с пряка кръвна връзка. Тези „родове“ не им е чиста работата според мен. Кетрадес доста напомня на кутригури и Котраг. Дали Арабите не са смесили или объркали имената с волжските братчеди в компилация с други паралелни извори? Все пак това име се появява след три превода от гръцки, на арабски и накрая през коптски/етиопски? П.с. Защо името на бащата не е споменато в никой извор, все пак Кубрат е живял дълго време в Константинопол?

Интересна дискусия. Както изглежда и днес след векове християнство българите предпочитат да използват абстрактното Господ или Боже. Католиците на пр. споменават името на Спасителя много по-често. Чудех се, за „Tanri“ от Шехремелик. Защо не е записано „Улу Танръ“, както си му е редът? Използвана е абстрактната османска дума Танръ. Къде е „тенгри“, къде е тура, къде е прословутият огурски/чувашки език?

Спартан (III-IV в.): В "История на императорите" пише за император Максимин Тракиеца, че е роден в Тракия от баща Gothus и майка Alana. Веднага след това обаче го нарича „любимец на гетите“ (Getis acceptissimus). Орозий (V в.): Директно заявява: "Гетите, които сега се наричат готи" (Getae illi qui et nunc Gothi). Филосторгий (V в.): Описва мисията на Вулфила сред "скитите", които по-старите автори наричали гети, а съвременните му — готи. Йорданес (VI в.): В своята „Гетика“ той систематично нарича готите Getae, за да свърже историята им с Древна Гърция и Рим. Аз съм склонен да им вярвам. Това че немеца се напъва да си търси корените при готите си е рабираемо, но той усърдно си затваря очите за много факти и обстоятелства. Истината както обикновенно е някъде по средата. Ако готския е станал лингва франка, подобно на славянския, за да обени субстрата около ядрото, то готите са само културно проявление. А че всички на балканите са силно умешани си е отделна тема на разговор.

Тази писменост е златния стандарт за по-късната германска литература. Подобно на църковно-славонския, изглежда не е бил съвсем приемлив за всички германски диалекти и остава като архаична форма. С него(български) споделяме граматически форми изчезнали в съвременните германски езици. Пр. готският пази двойствено число (dual) и сложни пасивни форми, които немският и английският са загубили- ние двамаТА, дваминца. Haitada = „Наричам се“ / „Бивам наричан“. Немският и английският са загубили тази проста форма. Те трябва да използват тромави конструкции: I am called или Ich werde gerufen. Интересно е и казвам се,- ich heisse, ich heis+se?(от старо немски,-heizzan)

Прилагам следните аргументи. По Д.Райх и Е. Вилерслев(Копенхаген) Скандинавието получава масивни инжекции от източни гени, в това число R1a-Z93на север (1-3%) концентрирано в елитни погребения от епохата на Великите миграции (IV–VI в.). Публикация в Nature (2020) „Population genomics of the Viking world“. Проектът „Search for Odin“: Хейердал твърди, че преселването на „Асите“ (хората на Один) на Север е станало под натиска на Рим през I-III век. Генетиката днес потвърждава, че точно тогава в Скандинавия се появяват нови източни маркери. Хипотезата на Один: Самият Снори Стурлусон пише в Еда, че Один е дошъл от Азия (Асгард), която той локализира при река Танаис (Дон/Кавказ). Тацит и Плиний (I-II в. сл. Хр.) – „Гетони“ В най-ранните споменавания те са Gothones или Butones. Те са просто едно от многото племена в голямата Вандалска конфедерация. Няма единство: За Рим те са част от „германската мъгла“ и са толкова готи колкото са и гетите. Какво имаме в Скандинавието в този период? Нищо, както иглежда от археологията. Обаче, непосредствено след разгрома на Оюм, в Южна Швеция и Дания изведнъж се появяват богати погребения с източни накити и ИДЧ? Какво ще рече това?- Викингите са „версия 2.0“ на скандинавското население, което е преминало през „черноморски ъпгрейд“.

Защо със? Готите са Каизеррайха, каквото са славяните за царска Русия,-намират ги и там където ги няма. Това писах. Той Тантин ,мисля ,ме разбра отлично.

Примерно III век н.е. кралство Оюм(Молдова/Украйна). Готските надписи в Крим. Ползвали са езика на Вулфила. Няма значение, технически всички са „готи“. Точно като българите. Хем тюрки, хем не.

Ето ви от извора 313-314г., това което арменеца не е написал/знаел. „...И, господа, последното съобщение, което дойде от столицата [Лоян], гласи, че последният император е избягал от там поради глада... и столицата е била опожарена. Господа, ако ви кажа как е погинал Китай, това ще бъде само скръб. Вече няма държава, няма ред.“ „...Хуните [Hunas] превзеха Лоян... те са господари на пътищата. Гладът е толкова голям, че хората се ядат едни други. Ние сме като стадо без пастир.“ „...Пиша ви това, за да знаете, че пътищата на изток са затворени. Общностите ни са разпръснати. Всеки търси спасение на запад, към планините [Имеон/Памир] и отвъд тях.“ „...И знайте, че пазарът е мъртъв. Среброто няма стойност. Хуните унищожиха всичко. Изпратих ви коприна и мускус, но никой не купува. Пътищата са заринати с тела. Ако искате да оцелеете, съберете ценностите си и бягайте на запад, към Кашгар и планините [Имеон]. Там още има ред.“ „Майко, ние сме сами. Чичо ми не ни помага. Той казва, че баща ми е изчезнал в Степта. Продадохме сребърните си съдове, за да не гладуваме. Тук в Китай всичко свърши. Всички согдийци бягат. Казват, че на запад, при планините, се събира нова войска...“

Това е абсолютно точно съвпадение с китаеца. Предполага се, че е наблюдавана и супернова през януари 762, „звезда гост“ т.е. неподвижна. Не е като „метлатата“/комета. То, дори черно море било замръзнало в тези години- идеални поводи за възстания и преврати

Примерно асимилиране на имперски език със затихващи функции в местните наречия. Епохата на ахеменидите VI-IV в.пр.Хр., Елинистичен период и Ашока IIIв.пр.Хр. използват имперско койне извън всякакво съмнение. (бактр. документи на чист арамейски) Билингвистични надписи.-гръцки и арамейски . Арамейската азбука е образеца на согдианската писменост, открита и в Кавказ. Интересна е приликата на българските руни със согдианската/арамейската писменост(това е въпрос на интерпретация, не е доказано до сега)

Пропускаш факта, че българите(Балкхари) не пристигат на тумба от Памир, а на вълни, защото са били постепенно изтласквани от преселението на народите. Съвсем реално е първите групи да са били в ядрото на Атиловите хуни, а по-късните описани миграции(Булгариус) да се наслагват допълнително. Разбирането, че българите са родовообщинен клан е доста наивно според мен.

Това не е коренното население на Балкх в тази епоха. Те са „дошляци“

Разбирам. На мястото където има прекъсване на логиката в именника. Дано ти е от полза. Съжалявам ако има неточности, но китайски без помощник не мога да чета. В официалната история на династия Танг (Tang Shu) е отбелязано „червено сияние“, което изпълва небето. Съвременните астрофизични изследвания Solar activity around AD 775 from aurorae and radiocarbon класифицират това като индикатор за изключително силна слънчева буря. Ето конкретния запис от „Новата история на Танг“ (Xin Tang Shu, 新唐書), който е най-подробен за събитията от 762 г. (първата година на ерата Бао-йин на император Дай-дзун). пасажите за годината на император Дай-дзун (762 г.) тук: Jiu Tang Shu (舊唐書) – В секция "Астрономия" (Tianwen Zhi). Xin Tang Shu (新唐書) – Тук описанията на небесните явления са по-подробни. Оригинален текст (на класически китайски): Точен превод: Описание на „Червената светлина“ (от същата година): Малко по-късно в хрониката, в раздела за необичайни явления, е записано: