Tomata

И тук ако не си го чел имаш по темата 1927-23-Mutafchiev.pdf

Ето за този си помислих, че ще ти е от полза Писмо на княз Белота до папа Инокентий III

Прав си, не му погледнах епохата на този Франциск. Мисля, че „франки“ генерално означава западно европееци със призумпция включваща и католицизма. Все пак са империя и това е логично, поради смесения състав на населението. Може да е бил папски агент, внедрен да спечели българите за католическата кауза. Не ми се рови за анахронизми и затова е само една конспиративна хипотеза. Ако ти се рови, провери ако искаш кой папа управлява в неговото време и дали няма оставени преписки с българските владетели. Ето тук ако ти се чете за задколисните игри на православето и католицизма,- същото са вършили и византийците разбира се. Преписка на българите с папа Инокентий III Ето и още конспирации, малко в тъча, но може пък да ти е от полза,- Загадката на древнобългарския паметник в Черна гора | От Извора

Някои хора никога не стоплят... От деситилетното висене в научен форум (Благодарим на Админа за тази възможност) „учен“ не се става. Праволинен и политкоректен,-да. Само, че това не стига, резултатите къде са? Нали Микола веднъж вече е рекъл ,-тюрки, та тюрки! Докога тогава ще го чоплим тоя пустий именник?! Годините ги знаем, животните и тях ги знаем ама нещо все ни стяга чепика?!.. Мирише ми на реваншизъм и на накърнена гордост. Хайде някак да си контролираме емоциите моля! Давайте фактите на масата и разбйте мечтите на „тъпаците“! Хайде стига вече с тези наполеонщини!

Франк е умалителното на Франциск/Франсиско/Франческо, които са имена, произлизащи от Свети Франческо от Асизи. Коренът на името е католически. Може да е просто прякор за „католик“. Хърватия, май му е била най-близо. От друга страна гърците май често дават прякори по етническа пренаслежност. Кой знае?

Е, аз принципно говорех ,- човек чува и разбира каквото му е на сърце. Нямам предвид теб. Когато млад е, и неопитен човек , той даром вяра никому не дава, но щом веднъж погледне своя минал път, сам той потъва във збрава.. Дано ме разбираш поне ти, че аз пишман станах, дето се обадих. Вече и на поезия ме изби

Вярванията на старите (дунавски) българи почти не са документирани. Религията, доколкото е имало такава, може би е била базирана по-скоро на култове и суеверия. Затова няма да се спирам на нея. Ще предложа само един алтернативен прочит на думата „Тангра“ от извесния каменен надпис на колона открита край Мадара. За него се твърди, че съдържа името на тюркският бог Тенгри. Той също е и крайъгълен камък за легитимизация на теорията за тюркския произход на българите. Моята теза е, че много думи от старобългарските текстове дават смисъл в семитските езици. В подкрепа на това ще цитирам за начало само една от многото исторически подсказки, а именно тази от преписите на княз Борис I, че той имал у себе си някакви „нечестиви“ сарацински книги. Римския папа Николай I, го съветва незабавно да ги изгори. Единственият намерен до сега надпис съдържащ думата „ТАГГРА“, според мен , не подкрепя солидно тезата, че в него се касае за жертвоприношение към божество. Това ми подсказва по-скоро за увековечаването на някакво изключително рядко и важно събитие, което би си е заслужило труда и цената за изсичането на такъв един мономентален паметник. В редове 5 и 6 В.Бешевлиев прочита гръцките букви (5)TA (6)ГГРА като „Тангра“ , понеже звуците „ГГ“ прочетени на гръцки звучат като „NГ“. Моят алтернативен превод на ТАГ е от персийски/семитски език- корона, (ТГГ, коронясвам/детронирам) и ГР -прокламирам, известявам. East. Syriac : ܬܵܐܓ̰ ' ta:dj a crown , a diadem (изписва се като ТAГ/TAGв ассир. азбука) (from Iranian *tāγ or tagh) Arabic : taj تاج «a crown» «une couronne» Eastern Syriac :ܬܓܓ : ta: ge:g : to crown ; to enthrone ; (изписва се като ТГГ /TGGв ассир. азбука) Hebrew : tageg תגג «to crown» «couronner» East: ܬܵܓ݂ܵܐ(' ta: gha:) a crown , a diadem , an imperial head-dress worn by monarchs West: ܬܳܓ݂ܳܐ(toğo) Eastern Syriac : ܓ̰ܵܪ ' dja:r [Government] : a proclamation , an official notice , the act of calling , an announcement , a communiqué ; (this word is of Persian origin) (изписва се като ГР /GR в ассир. азбука) Последните две букви АN могат да се прочетът алтернативно, но понеже липсват следващите от този ред, възможно е преводът да не е точен,- Eastern Syriac :ܐܵܢ ' a:n, = these , those , those ones (изписва се с AN в асир. азбука) Заключението, което мога да направя е, че надписът възможно ни съобщава събития относно коронясването на Муртаг, но поради силно увредените редове едва ли ще е възможно да се разчете изцяло. Ако по-горе изложената от мен хипотеза някога се потвърди, то тя би дала една нова възможност за отстраняване на натрупани неясноти в досегашните преводи на надписи изписани с гръцки букви и не намерили задоволителен прочит и разбиране.

Извинете, че се намесвам не по темата, но когато човек е от страни на спора, нещата изглеждат така,- два отбора играят футбол и двамата капитани имат своя свирка. Без рефер нищо не става.. И проф. титла вече не помага, защото в нета лесно се открива също такава титла но на противното мнение. Няма защо да цитираме „науката“ като аргумент за щяло и не щяло, защото и в нея самата в спорните моменти консенсус няма. Едно твърдение става за всички „научно“ чак след като някой безапелационно го докаже. В зората на науката великите открития и пробиви са ставали обикновенно на случаен принцип..

Не съм сигурен дали не съм на грешна следа, но горните паралели ми направиха впечатление. Може би затова ми „светна лампата“ като попаднах случайно на първата жена на Парис горската нимфата, Oinōnē, винена , (?румена или омайна жена ) Първо си помислих, че връзката с етруската Uni едвали е оправдана. После обаче погледнах, че царят на Лемнос Тоас, син на Деонис и Ариадна, бил спасен от щерка си Хипсипила, след като лемноските жени избили всичките си мъже. Според „Илиада“, от нея и Язон, Тоас е и дядо на Евней. Други източници казват, че Хипсипила и Язон са имали, освен Евней, втори син, наричан по различен начин Тоас, Неброфон или Дейпил. След бягството си от Лемнос, Тоас има син Сикин от водната нимфа Ойноя, на когото се твърди, че е кръстен гръцкият остров Сикинос. Според някои, Тоас имал съпруга Мирина, която била дъщеря на Кретей. Това ми прилича малко на „развален телефон“ ако разбира се двете Ойнони са една и съща жена. С Тоас е по зле, ту внук, ту дядо. или и двете? По-интересно е, че има връзка с Лемнос и някаква миграция, която е попаднала в митологията. С малко спекула Тоас напомня на Тоска, а нимфата Ойнона на етруската богиня Уни.

Robe(n) „дълга, широка връхна дреха, стигаща почти до пода, носена от мъже или жени върху други дрехи“, края на 13 век, от старофренско robe „дълга, широка връхна дреха“ (12 век), от германски източник (сравни старовисокогерманското rouba „одежи“), от западногерманското *raubo „плячка“ (сродно със старовисокогерманското roub „грабеж, счупване“), от което също произлиза rob (глаг.). Вероятно идеята е за фини дрехи, взети от враг като плячка, а старофренската дума е имала вторичен смисъл на „плячка, плячка“, докато германските сродни думи са имали и двете значения; както в староанглийския reaf „плячка, грабеж, разорение; дреха, броня, облекло“. Значението „халат“ е от 1854 г.; Такива разширени значения често се появяват първо във френския език, напр. robe de chambre "пеньоар", robe de nuit "нощница". От ок. 1300 по отношение на официалните одежди и по този начин показва позиция или членство в религиозен орден, гилдия и др.; Метонимичното значение на „The Robe“ за „юридическата професия“ е засвидетелствано от 1640-те години. (насилие, агресия)-,роб<--rope*<--греба<-- Грабя<--Robe,-->Рубашка,->коруба,-Crab**,->рапан,лат.(охлюв),-> ?Покров,Roof*** (Покровител, Покрив, броня, защита) И така, в случая с „риба“ отново има противоречие. Тя хем може да е хишна, хем има люспи, броня. (Ракът и рапана също са хищни). (нарязан на ивици ), назъбен, оръфан<-дрипи,(одежди, дрехи)<--Robe,-->Хрупак, хрупкав, (крехък, безащитен) Станно как от една дума отново се развиват две антитези.. rope*(n.) Средноанглийската дума rop, от староанглийската rap „здраво, тежко въже със значителна дебелина“, от протогерманската *raipaz (източник също на старонорвежкия reip, западнофризийски reap, среднонидерландски, нидерландски reep „въже“, старофризийски silrap „ремък за обувки“, готски skauda-raip „връзка за обувки“, старовисокогермански, немски reif „пръстен, обръч“). Технически, само шнурове с обиколка над един инч и под 10 (по-големи от това) се считат за кабели. Морската употреба варира. Финската дума raippa „обръч, въже, клонка“ е заемка от германски произход. ** Crab (n 1) Популярно наименование за ракообразно с дръжка, къса опашка и десет крака, средноанглийски crabbe, от староанглийски crabba, от протогермански *krabbo- (източник също на холандски krab, старовисокогермански krebiz, немски Krabbe, старонорвежки krabbi „рак“), сродно на долногерманския krabben, холандски krabelen „да драскам, да драскам“, за което се твърди, че произлиза от корена *gerbh- „да драскам, да издълбавам“ (виж издълбавам). Френската дума „crabe“ (13в.) е от германски, вероятно старонорвежки език. ***Roof(същ.)„външно горно покритие на къща или друга сграда“, средноанглийски rof, от староанглийски hrof „покрив“, също „таван“, оттук преносно „най-висока точка, връх, върх“, също „небе, небе“; от протогермански *khrofam (източник също на старофризийски rhoof „покрив“, среднохоландски roof, rouf „покритие, покрив“, холандски roef „палуба, кабина, капак на ковчег“, средновисокогермански rof „навес за лодки“, старонорвежки hrof „навес за лодки“). Няма видими връзки извън германския език. „Само английският език е запазил думата в общ смисъл, за който другите езици използват форми, съответстващи на др.-англ. þæc thatch“ [Оксфордски език]. Значение „върхът на карета и т.н.“ е до 1706 г. Значението „горна част на устата, твърдото небце“ е било в късния староанглийски (hrof ðæs muðes). Да се повдигне покривът, за да се „създаде шум“, е засвидетелствано от 1860 г., първоначално на южняшки диалект на САЩ. И отново два антонима,- ровя, ръфам, Raptor(прилагам насилие)<--hrof,--> „покрив“, също „таван“, оттук преносно „най-висока точка, връх, върх“, Гора, Горе-->Гърбав, гръб, гръб=нак(?Necken, Neck*** nickte, кимам, навеждам глава, изгърбвам се), ровя<-->заровя , издигам<-->снишавам ***neck(n.) „тази част от животинското тяло между главата и торса, която свързва тези части“, средноанглийска nekke, от староанглийска hnecca „врат, тил, задна част на врата“ (доста рядка дума) от протогермански *hnekk- „тилата“ (източник също на старофризийски hnekka, среднохоландски necke, холандски nek, старонорвежки hnakkr, старовисокогермански hnach, немскиNape „врат“), без сигурни сродни думи извън германски, въпреки че източниците на Клайн предполагат *knok- „висока точка, билото“ (източник на староирландски cnocc, уелски cnwch, старобретонски cnoch „хълм“). *knok-?,- нем.Berg-->?Перка, ръб, връх, нещо което стърчи, изпъква? Канара.....?

Цинти, как ти звучи? Zinn?- да не излезат нашенските римляни и те баш римляни

Има едни патици на медальона. По нашите земи има много свастики и лебеди разни. Напр. култ. Винча. Странно, но тя е по=стара от ямнейците.. Това е от Тартесус, ю. Испания. хм, нещо реже картинките.. в линка гъските са с глави Tartessos - Wikipedia

Отново за връзката на Етруските с о. Лемнос. „Лемнийците първоначално не са били гърци; те са били елинизирани, след като Милтиад завладява острова за Атина през VI век пр.н.е. На Лемнос култът към кабеирите е оцелял, според археологически доказателства, по време на завоеванието: древно светилище, посветено на кабеирите, е разпознаваемо по следи от надписи и изглежда е оцеляло след процеса на елинизация. Уолтър Буркерт записва, че делвите за вино са „единствената характерна група находки“ от Кабеириума на Лемнос и че Кабеириумът е бил мястото за посвещение в древен мистериозен култ.[24] Въпреки това, поради тайния характер на мистериозните култове в древния свят, малко е оцеляло, което да показва какво е било включено в тези церемонии за посвещение; всъщност Хю Боудън отбелязва, че въз основа на нашите доказателства не знаем какво се е случило на Лемнос освен факта на посвещението и че „нямаме описания и нищо, на което дори да основаваме спекулации“.[25] Според единадесетото издание на Енциклопедия Британика обаче, на Лемнос се провеждал ежегоден фестивал на Кабеирите, продължаващ девет дни, по време на който всички огньове били потушени и огънят бил донесен от Делос.[23] Географът Страбон съобщава (Geogr. 10,3,21), че на Лемнос майката (нямало баща) на Кабеирите е била самата Кабеиро (на гръцки: Καβειρώ), дъщеря на Нерей (един от „морските старци“) и богиня, която гърците може би са наричали Рея. Като цяло гръцкият мит идентифицира Кабеирите като божествени занаятчии, синове или внуци на Хефест, който също е бил почитан главно на Лемнос. Есхил е написал трагедия, наречена „Кабеирите“, в която очевидно божествата са представени като хор, поздравяващ аргонавтите на Лемнос и посвещението на аргонавтите в култа към Кабеирите. ...(синти?)... Дали от тях расените на черпят вдъхновение и не придобиват тайните на Кабейрите, изкустни занаятчии и ковачи? Защо не и митичните култове и азбуката? Прогонени или мигрирайки от Лемнос, кабейрите се заселват в Етурия и инспирират ударно етруската култура и бит. Научават ги да пишат и четат. Новата културата избухва, вилановата изчезва окончателно. Настъпва небивал разцвет на обществото. .......... Цицерон за етруските и изкуството на гадаенето В „De Divinatione“ Цицерон разказва за мита за Тагес и за изкуството на гадаенето, което той е предал на етруските: „Преданието разказва, че някога в областта Тарквинии, докато се орало поле, ралото се задълбочило по-дълбоко от обикновено и някой си Тагес внезапно изскочил и заговорил с орача. Според етруските анали, този Тагес е имал вид на момче, но мъдрост на прорицател. Смаян и много уплашен от гледката, селянинът вдигнал голям вик; събрала се тълпа и наистина за кратко време цяла Етрурия се събрала на мястото. След това Тагес говори дълго на многобройните си слушатели, които с нетърпение приели всичко, което той имал да каже, и го записали. Цялото му обръщение било посветено на обяснение на науката за гадаенето. По-късно, когато нови факти били научавани и проверявани чрез позоваване на принципите, предадени от Тагес, те бяха добавени към първоначалния фонд от знания. Това е историята, каквато я получаваме от самите етруски и както я пазят техните записи, и според тях това е произходът на тяхното изкуство“ (II:23). Случайно ли Тагес се появява точно в Тарквинии, а не п.р. някъде по-северно? ......... И отново Херодот „Не мога да кажа със сигурност какъв език са говорили пеласгите, но бихме могли да разгледаме речта на пеласгите, които все още съществуват в селища над Тирения в град Крестон, бивши съседи на дорийците, които по това време са живели в земята, сега наречена Тесалиотис; също и пеласгите, които някога са живели с атиняните, а след това са се заселили в Плакия и Скайлейк в Хелеспонта; и заедно с тези, които са живели с всички останали общности и някога са били пеласгийци, но са променили имената си. Ако може да се съди по тези доказателства, пеласгите са говорили варварски език. И така, ако пеласгийският език се е говорил на всички тези места, хората от Атика, бидейки първоначално пеласгийци, трябва да са научили нов език, когато са станали елини. Всъщност хората от Крестония и Плакия вече не говорят един и същ език, което показва, че те продължават да използват диалекта, който са донесли със себе си, когато са мигрирали към тези земи.“ Във втора книга Херодот споменава пеласгите като жители на Самотраки, остров, разположен северно от Троя, преди да дойдат в Атика. Освен това Херодот пише, че пеласгите просто са наричали боговете си теой, преди да ги назоват, тъй като боговете са установявали всички дела по свой ред (тенти); авторът също така заявява, че боговете на пеласгите са били кабирите. По-късно Херодот заявява, че цялата територия на Гърция (т.е. Елада) първоначално е била наричана „Пеласгия“. В пета книга Херодот споменава пеласгите като жители на островите Лемнос и Имброс. В книга 6 пеласгите от Лемнос първоначално са били хелеспонтски пеласги, които са живели в Атина, но които атиняните са преселили на Лемнос и след това са сметнали за необходимо да си възвърнат острова. Това прогонване на (неатински) пеласги от Атина може да отразява, според историка Робърт Бък, смътен спомен за препращане на бежанци, много близки до атиняните по реч и обичаи, към йонийските колонии. Също така, Херодот пише, че пеласгите на остров Лемнос срещу Троя някога са отвличали елинските жени от Атина за съпруги, но атинските съпруги са създали криза, като са научили децата си на езика на Атика вместо на пеласгийския. В книга 7 Херодот споменава пеласгийския град Антандрос и пише за йонийските жители на земята, сега наречена Ахая (т.е. северозападен Пелопонес), наричани според гръцкия разказ егиалски пеласги или пеласги от морския бряг; впоследствие те са наречени йонийци. Освен това, Херодот споменава, че егейските островитяни са пеласгийска раса, която по-късно приема името йонийци, а еолийците, според елините, са били известни в древността като „пеласги“. В книга 8 Херодот споменава, че пеласгите от Атина преди това са били наричани кранаи. Тукидит [...] смесени варварски раси, говорещи двата езика. Има и малък халкидски елемент; но по-голям брой са тирено-пеласгите, някога заселили се на Лемнос и в Атина, както и бисалтийците, крестонците и еонците; като всички градове са малки. Страбон Страбон посвещава раздел от своята „География“ на пеласгите, като представя както собствените си мнения, така и тези на предишни автори. Той започва, като заявява: Почти всички са съгласни, че пеласгите са били древен народ, разпространен из цяла Гърция, но особено в страната на еолийците близо до Тесалия. Той определя пеласгийския Аргос като разположен между устията на река Пеней и Термопилите чак до планинската страна Пинд и заявява, че е получил името си от пеласгийското управление. Той също така включва племената на Епир като пеласги (въз основа на мненията на „мнозина“). Лесбос се нарича Пеласгийски. Цера е била заселена от пеласги от Тесалия, които я наричали с предишното ѝ име „Агила“. Пеласгите също се заселили около устието на река Тибър в Италия в Пирги и няколко други селища под управлението на цар Малеос. Agilla? Не бяха ли от там мирмидонците? Херодотовите пеласги, йонийци, наречени по-късно ахейци? Случайна ли е тогава специалната почит на етруските към Акле? .......... NΥΑΣΝΛΕΤΕΔΝΥΕΔΝΕΙΝΔΑΚΑΤΡ·Ξ·ΕΒΑΡ·ΖΕΣΑΞΝΗΝΕΤΕΣΑΙΓΕΚ· ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ През 1965 г. българският езиковед Владимир Георгиев публикува предварително съобщение с тълкувание на надписа: „Ебар (или Хебар (Хебър)) (син) на Зесас аз 58 години живях тук. Не повреждай (?) този (? гроб или покойник). Не осквернявай самия този покойник, за да не ти се направи това.“ Проф. Георгиев предполага, че езикът на надписа представлява трако-мизийски преходен диалект.[17] Не знам какъв е езикът на надписа от Кьолмен, защото има неясноти относно датировката на му. Някои твърдят,че блокът е използван вторично за покриването на гроб, защото е положен с надписа надолу и следователно не е датиран съвсем коректно. Това сочи, че вероятно не е паметна плоча или предупреждение към мародери и това би могло да заблуди преводача относно значението на написаното. Може разбира се някой по-късно да е използвал гроба повторно, а надписът да не го е развълнувал, особенно ако не е можел да го прочете. Във всеки случай „Зесас“ от надписа доста прилича на лемноския „Зизай“. Картата е само за курйоз, нищо на казвам, всички прилики с действителноста са случайни По интересен е обаче шрифтът, който е използван. Спирам до тук, защото иначе навлизаме в забранена зона

Rippen, -> Дрипа?, о-ръфан, опърпан, ?г-раб-я? ръфам, хрупам, драпам Riffen (в.1) начало на 14 век, riflen (подразбира се в rifling), „да ограбвам или плячкосвам“ (място, къща, съд, торба и др.), от старофренски rifler „събличам, крада, плячкосвам, одевам (кожа или кора), руно“, буквално „да паса, да драскам“ (12 век), вероятно от германски източник (сравнете староанглийския geriflian „да набръчквам“, старовисокогерманския riffilon „да разкъсвам чрез триене“, старонорвежкия rifa „хващам, хващам; издърпвам, разкъсвам, чупя“, hrifsa „ограбвам, плячкосвам“). От средата на 14 век като „да ограбвам (някого) по щателен начин“, особено чрез претърсване на джобове и дрехи. Свързани: Rifled; rifling. ..... reef (същ. 1) нисък, тесен скален хребет под вода“, 1580-те, riffe, вероятно чрез холандско riffe, от скандинавски източник като старонорвежкия rif „хребет в морето; риф в платно“, буквално „ребро“ (виж ребро (същ.)). Разпространява се и до ниските острови, образувани от коралови отломки, или до всяко обширно издигане на дъното на морето. Reef* <->reb<->rip, Хребет,(ръб,гребен, ръфам)<->ребро<-грабя, треп(б)я, .... трепкам, трептя, треперя?.... тези трите са малко в тъча. Откъде идват не мога да разбера. Т,е мисля си, че по-скоро са деривати на рипна,рипкам и само коренът с „ръб“ е еднакъв. Но защо и в англ/нем имаме подобно явление? .......... *Pf->P/B geriflian „да набръчквам.., (назъбен?) Чудя се може ли „ge“-то от формата за минало време в немския да се е запазило като „г“+реб+ен, гребен в някои български думи? Нещо като форма на минало страдателно причастие, пр. както в оребрен, назъбен и т.н. Някой има ли инфо или примери за подобни заемки от немски или готски евентуално?

У етруските има и разни други ИЕ паралели.

Тази „риба“ доста проблемна се оказа. Търсих аналогии в други езици за връзка с риба<-->рипа, но досега нищо. „Рипам“ дава единствено смисъл в семитски езици , въпреки че както ще се види по-отдолу, има подобен проблем и в английския. râbu (vb. ū) Variants : ruābu G. to quake D. to shake, make quake Š. to make tremble- Akkad East: ܪܵܦܸܣ Category: verb(' ra: pis) 1) to beat , to stamp 2) to dance 3) with ܒ <> : to kick- Аssyr Попаднах на интересната дума,- гребен. Има особенно двойното и значение. Не ми пасва съвсем на горната теза, но няма как да я пропусна. И така,- ст.-бълг. гребень ξάνιον (Mikl. 142) Праслав. *greby, род. п. *grebene - производна на *grebǫ, *grebti „греба“, срв. лат. pecten „гребен“ от pectō. Засвидетелствана в топонимията на Северна Гърция, МИ Γρεβενά „било, хребет“. От една страна рибната кост е с форма на гребен, от друга рибата плува с перки, образно гребе във водата. От там- ст.-бълг. грабити, граблѭ ἁρπάζειν. Праслав. *grabiti, *grabjǫ сe явява итератив на *grebti, *grebǫ „греба“ с удължаване на коренната гласна. Срв. лит. grobti, grobiu „хващам, събирам“, латв. grabt, -bju, ст.-инд. grābháyati „заставя да хване“. Нещо подобно има и в анг.- rip(глаг.) „разкъсвам, разрязвам или откъсвам“, ок. 1400 г., rippen, „издърпвам конци“, вероятно от северноморски германски език (сравнете фламандски rippen „облека грубо“, фризийски rippe „да разкъсам, разкъсвам“; също среднохоландски reppen, rippen „да разкъсам“) или пък от скандинавски източник (сравнете шведски reppa, датски rippe „да разкъсам, разкъсвам“). Вероятно повечето или всички от тях са от протогермански *rupjan- (от протогермански корен *reup-, *reub- „да грабна“). „С донякъде неясен произход и история; не е съвсем сигурно дали всички значения наистина принадлежат към една и съща дума“ [Оксфорд.Р.]. Ripple (гл.) начало на 15 век, riplen, „да се набръчква, набръчква“; 1660-те, „да се представи набръчкана повърхност“, с неясен произход, може би често срещано значение на rip (гл.), и сравнете rip (същ. 2) и rumple. Преходното значение, по отношение на повърхността на водата, „причинява вълнички, леко раздвижване“, е от 1786 г. Свързано: Rippled; rippling. rib (същ.) Староанглийско ribb „ребро; едно от поредица дълги, тънки, извити кости на хора и животни, образуващи вид клетка или частично заграждение за главните органи“, от протогерманското *rebjan (източник също на старонорвежки rif, старосаксонски ribbi, старофризийски rib, reb, среднохоландски, холандски ribbe, старовисокогермански ribba, немски Rippe). Буткан намира старото производно на това от индийско *rebh- „да покривам, покривам“ (върху понятието за „покривало“ на гръдната кухина) за съмнително, „особено защото предполагаемото семантично развитие до „ребро“ се среща само в германските и славянските езици“. *(Сигурно тук се има предвид слав. „погреб“ или „гроб“, да покрия, да скрия) Старославянски: "гробъ". Славянски: Произлиза от праславянския корен "grobъ", свързан с корените "grьbь-"" и "grьb-"" (свързани с думи като "гърба" и "гърб"), вероятно чрез представата за място, където нещо е "заравнено" или "скрито". Други езици: "Гроб" има общ корен с думи като "grave" в английски, "grab" в немски, и "grabe" в латински, което показва общо славянско и индоевропейско наследство, свързано с погребението. И тук удрям пак на камък.. поредно сходство с.. „рипам“ Както пише горе в Оксф. речник, явно тези думи не идват от един корен. Т.е „рипам“ и греба, грабя, гръб, гърбав, ребро, гроб, ръб? имат някакъв общ корен и в бг, както и в анг, но са различни думи сякаш. Имаме някакво далечно сходство в lat. pectō,(гребен) с Pisk, Fish, но дали не е фалшива следа? Моля, които има някакви идеи да помага, явно на мен не ми стига акъла.

Около Кавказ има не/ие,- бол, но нека да се спрем основно на типичните анатолски не-ИЕ, като Хатски, хуритски и урартски. Някой ден току виж изкопат някоя амфора с троянската тематика и от там.. Ето тук още един съвременен кандидат Ярали Яралиев Проф. института «ЮЖДАГ», г. Дербент РД РФ Пеласги и родственные им племена

Това несъмнено е така. Но в случая с „риба“ не ни дава обяснение за произхода на думата, защото - В латински няма аналог - не е технологичен или културен и т.н. термин, специфичен за дадена култура или народ. – думата е много по-стара от контактите на славяните с романизираните балканци. – няма синоними в Бг., т.е не е взаимствана паралелно с друга, поради липса на собствена такава. – общославянска е, използва се на огромен географски ареал, т.е. различните народи са я ползвали в район, който за простота ще наречем обща прародина. Горе-долу.. поне аз така го виждам. Дано не бъркам някъде в логиката си

Може да го питаш за алтернативна връзка с „Алексей“, сигурно ще е забавно Иначе, *udh го е докарал, Etruscan 𐌖𐌈𐌖𐌆𐌄 (uθuze).

Всъщност си има речници, които даже са цитирани тук. С някои думички, като заек, риба, шаран, смокиня и мн.др. има проблем с произхода им. Те не отговарят на определен набор от изисквания или общоприети правила сред лингвистите. Затова и нямат еднозначно тълкуване сред специалистите. В такъв случай пише, че са с неустановен произход, а някои лингвисти правят някакви допускания относно етимологията им. Те обаче не са общоприети и затова се коментират. Ако „рибар“ е от лат., то и „риба“ би следвало да е от него. Къде по-точно има такова тълкование, с линк ако може? Пс. Латинските заемки обикновенно са преминали в славянските езици по писмен път, т.е това са относително нови думи или техни производни. Причината е проста, в древноста славяни и римляни имат малко или почти никакви контакти по между си. „Риба“ е еднозначно древна общославянска дума и не е заемка, защото няма аналог в другите ИЕ езици.

Стига ми вече с твоите сценки.. Пет пъти писах за Етруските, че ХЕРОДОТ така е написал, не аз! The 5th-century BC historians Herodotus,[52] and Thucydides[53] and the 1st-century BC historian Strabo,[54] did seem to suggest that the Tyrrhenians were originally Pelasgians who migrated to Italy from Lydia by way of the Greek island of Lemnos. They all described Lemnos as having been settled by Pelasgians, whom Thucydides identified as "belonging to the Tyrrhenians" (τὸ δὲ πλεῖστον Πελασγικόν, τῶν καὶ Λῆμνόν ποτε καὶ Ἀθήνας Τυρσηνῶν). As Strabo and Herodotus told it,[55] the migration to Lemnos was led by Tyrrhenus / Tyrsenos, the son of Atys (who was king of Lydia). Strabo[54] added that the Pelasgians of Lemnos and Imbros then followed Tyrrhenus to the Italian Peninsula. According to the logographer Hellanicus of Lesbos, there was a Pelasgian migration from Thessaly in Greece to the Italian peninsula, as part of which the Pelasgians colonized the area he called Tyrrhenia, and they then came to be called Tyrrhenians.[56] За какво пак повтаряш същото, каквото вече сам съм писал още в началото?! fish(n.) "a vertebrate which has gills and fins adapting it for living in the water," Old English fisc "fish," from Proto-Germanic *fiskaz (source also of Old Saxon, Old Frisian, Old High German fisc, Old Norse fiskr, Middle Dutch visc, Dutch vis, German Fisch, Gothic fisks), perhaps from PIE root *pisk- "a fish." But Boutkan on phonetic grounds thinks it might be a northwestern Europe substratum word. „А fish, германската версия е заемка от прото-славянски - pisk (писк) - перо, перка, а не от fresh (фреш).“ Къде го прочете това? Ти правиш ли разлика м-у Pisk и Риба?! Etymology Inherited from Proto-Slavic *ryba, further etymology uncertain. Ах, да не забравя накрая да те светна, без тирсените можеш да преброиш и тези,- „Към тези (алпийски) норици се присъединяват раетите и винделиците. Всички са разделени на редица щати. Смята се, че раетите са хора от тосканска раса, прогонени от галите, а техният водач се е казвал Рает.“ Не, че в конфедерацията на 12 етр.града не имало и итал/умбри и всякакви разни, венети, дарданци и пр. ама без да се заяждам,- пак не прави 2. Толкоз от мен, вече не ми е интересно, а и си имам по-важни неща за вършене.

Това отгоре нещо не ти се връзва с напъните отдолу. В темата за Етруските и там трябваше да си замълча, защото пак щеше да стане бозата. И в тази тема и без г-н Кухулин, пак успя да вкараш всякакви кюпета и кубета за да блеснеш с това ,което изглежда още нямаш, и пред г-н Янков. И по други разни теми го разходи, както най-обичаш да правиш когато те хванат на тясно. Пс. Никой не ти се сърди, че му пишеш в темата, стига да не ескалираш ситуацията, за което даже учтиво те помолих няколко поста по-рано.

Не съм сигурен дали се досещаш, но това че преписваш със завидно постоянство собственото си поведение в-у другите, с нищо не променя твоята ситуация. Потрудил си се, искаш да блеснеш със знания и т.н.,- няма лошо. Постни си таблиците, линкни си източниците и готово. Каква тема още искаш да направя? Тука малко ли глупости наговори? Като нямаш какво по същество да добавиш, можеш да не пишеш, щом не те кефи. Да, искам да привлека внимание в-у това което ми се струва интересно и важно да споделя. Сам ли да си говоря във форума? Твойто обаче е по-лошо търсиш признание за невороятните си открития. Ми пробвай в някой институт или издателство тогава. Това от мен изобщо не зависи.

Аз научен метод не, ами никъде никакъв не видях..пълен хаос, колега D3loFF. Прочиташ нещо на готово, което друг преди теб е превел, намираш му кусури, сменяш две думи и го „превеждаш“ същото на някакъв стъкмисан език, който вероятно ползва цялата ИЕ лексика.. Да беше поне някакъв алтернативен прочит, как да е. От къде се взе този латинизиран немски при хуните? Да беше казал галски, по щеше да прилича. За капак изкара всички във форума спамаджии, при това откак те помня си на всяка манджа мерудия..

Индосемитската хипотеза твърди, че съществува генетична връзка между индоевропейските и семитските езици и че индоевропейското и семитското езиково семейство произлизат от общ коренен език на предците. Теорията не е широко приета от съвременните лингвисти, но исторически погледнато, тя е имала редица застъпници и аргументи в подкрепа на нея, особено през 19-ти и 20-ти век. Indo-Semitic languages - Wikipedia В днешно време, въз основа на натрупани нови данни, темата за ИЕ език търпи ново развитие. Първият автор на изследването, Пол Хегарти, отбелязва, че „Последните данни за древна ДНК показват, че анадолският клон на индоевропейския език не е възникнал от степта, а от по-на юг, в или близо до северната дъга на Плодородния полумесец — като най-ранният източник на индоевропейското семейство. Топологията на нашето езиково родословно дърво и датите на разделяне на родословието ни сочат към други ранни клонове, които може също да са се разпространили директно оттам, а не през степта.“ New insights into the origin of the Indo-European languages