Tomata

Философията за хората е като „ам. селитра“ за растенията, томата Ако прекалим, всичко съхне. Трябва да изхождаме с разбиране и мярка. Иначе при хората всичко предозирано води рано или късно до фашистка диктатура. Ще ми се да зачекна думата „зависими“. Във връзка с това има една дилема. Висим значи с някого на тънко прокъсано въже над пропаст и всеки от нас има нож в свободната си ръка. На пръв поглед,- патова ситуация. Решение едно Съкооперираме, хвърляме ножовете и опитваме дружно да се покачим нагоре. Решение две -Режем въжето под нас ако сме отгоре, защото ситуацията го изисква. Решение три -Режем въжето над нас, защото ситуацията е безизходна и си спестяваме агонията от безнадежното висене. Решение четири -Молим колегата отдолу от морални подбуди сам да отреже въжето за да не се скъса.

Нещо замря дискусията Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му сомор алтем. И този заради друг. "hot season of the year," Middle English somer, from Old English sumor "summer," from Proto-Germanic *sumra- (source also of Old Saxon, Old Norse, Old High German sumar, Old Frisian sumur, Middle Dutch somer, Dutch zomer, German Sommer). This is from PIE root *sm- "summer" (source also of Sanskrit sama "season, half-year," Avestan hama "in summer," Armenian amarn "summer," Old Irish sam, Old Welsh ham, Welsh haf "summer"). .......... season after summer and before winter, late 14c., autumpne (modern form from 16c.), from Old French autumpne, automne (13c.), from Latin autumnus (also auctumnus, perhaps influenced by auctus "increase"), which is of unknown origin. Perhaps it is from Etruscan, but Tucker suggests a meaning "drying-up season" and a root in *auq- (which would suggest the form in -c- was the original) and compares archaic English sere-month "August." De Vaan writes, "Although 'summer', 'winter' and 'spring' are inherited IE words in Latin, a foreign origin of autumnus is conceivable, since we cannot reconstruct a PIE word for 'autumn'."

Давам лайкче, но и г-н Sir е прав. Аварите не са спасителен пояс, а все още необорена хипотеза, за разлика от тюркския хаганат с който въпреки неистовите напъни на тюрколозите нямаме сериозни доказани паралели с българите. По тази причина е по-вероятна, не казвам сигурна.

Защото има още стотици общи думи, а за някои като например смокиня няма ИЕ корен. Виж ИЕ картата по-горе за да не разтягам локуми. Освен това няколко източника твърдят, че българите са от хазарите, а те явно са имали контакти със семитските езици като минимум.

Какво чудно има в това? След края на династията Дуло избухват борби за престола.

East: ܕܝܵܠܘܼܬܵܐ(dia: ' lu: ta:) Definition: work East: ܐܘܿܪܓܵܢܵܐ(or'ga:na) Definition: organ, instrument , vessel , means by which an action is performed , an instrument for action Бонус за вуйчото на Кубрат, наместника Органа

Не, не значи това. Този Фехер казва нещо като „роден дуло“, владетел, доколкото го разбирам правилно. Даже си бях позволил да намекна веднъж, дваж за хипотетична връзка с „дело“, управа. Вярно, беше във връзка със сходство в асир. език , а не с именника. Значи, Севар устарява, няма наследници и е заменен от Кормисош от род Вокил, т.е не наследствен владетел. Дуло вихтун, т.е увехва, отмира. Може и така да се тълкува ако решим.. Пс. Има още по-екзотични твърдения, тук граници няма Напр. шанюй Мао-дун на О. Прицак.

Сега, няма да споря заради спорта. Искам само да кажа, че аз нито съм първият и опазил ме господ най-компетентният, предлагащ тази теза. Ще спомена само Фехер, който също твърди, че истинското име на клана е не дуло, а вихтун. Който иска, сам да си потърси различните теории и допускания по този въпрос. Тук само ще пусна един граматически материал за размисъл и домашна работа Примерно спрежение, Творителният за ограничение посочва частично областта на проява на даден признак: рус.: Сильный духом (силен духом), известый своими трудами (известен с трудовете си). ст.б.: да и тѣломъ ицѣлѣетъ и доушеѭ съпасетъ сѧ (и тялото си ще излекува и душата си ще спаси). хърв.: Čovjek klonuo duhom (човек, паднал духом).

Русите така си говорят, скифи. Имаме няколко изречения, които започват с „а“. По-горе също с колегите коментирахме такава реална възможност и за Авитохол, рекше а витохол. Родът дуло не се появява след, а заедно с виктохолите, т.е едното е род, другото е племе. Авитохол няма как да е живял 300год. все пак.

Да, за Вихтун не знаем какво точно значи, но както вече писах, защо да не е старейшина от вехт и ун, като в дедун(я)? Все пак склавините са имали само старейшини и може да са приравнявали тази си титла със управник, държавник, за да не се повтаря „княз“ отново. Кой знае какво си е мислил преписвачът, но предвид „официалните“ тълкования на „вихтун“, според мен подобно предположение има право на съществуване. За мен лично по-примамливо е Викхтун=Виктохали =Авитохол, но не мога да го докажа Категория:Русские слова с суффиксом -ун — Викисловарь (wiktionary.org) Другият граматически вариант е по-малко вероятен, а и „вихтун“ и „промени“, аз поне не се сещам как се спрягат.

Е, ако някои от животинките да са били жираф или пингвин, та да са ги приели наготово, ама те всичките са все местни... Няма никакъв смисъл тюрките да преведът само една част от тях. Още по-странно е да си оставят числителните чужди форми след като веднъж вече са превели по-проблемната част от календара. Търсенето може да продължи докато не открием компактен език в който се засичат поне болшинството от думичките, т.е. да приложим някой по-научен метод.

Руският летописец Нестор също тъй не причислява българите към славяните, но ги поставя наред с хазари, маджари и обри. Той казва : „Словѣньску же языку . . . живущю на Дунаи, придоша от Схуфъ, рекше отъ Козаръ, рекоми и Болгаре, сѣдоша по Дунаеви, насилници словѣномъ быша.” Изглежда това е същата граматическа констрункция.

Най-добре да се доверим на науката тогава. Лошото е , че в този случай тя е безсилна да обясни няколко на пръв поглед елементарни неща. И не науката е виновна, а безсилието на тези нейни ктитори, -първосвещенници на храма на познанието. Според Стивън Рънсиман текстът след Дуло е Vrekshevi Khtun, а представянето му като Вихтун (Vikhtum) може да е неточно.[2] Омелян Прицак изказва предположението, че Вихтун от списъка е шанюй Маодун. Та според светилата на науката, българите всъщност изобщо не са имали свой език и са плямпали на чувашки диалект с монголо-татарски заемки. Някои хора това ги устройва, други не.

Аз също не мога да кажа доколко е славянско, но доста напомня вехт, стар, а от там старейшина, предводител. Може и да е съвпадение с името за което говориш или не, кой знае. Може би в именника дори да не е име. Всъщност в руския се срещат някои думи с окончание „ун“ , нпр. балтун, колдун и т.н. Не мога да кажа обаче какъв е произхода им.

Това не съм го писал, Зизай, както и виктохолите-сармати? са споменати през 4век, т.е. около времето на хуните в Европа. И не са малко незначително племе. Името им не се споменава повече, но вероятно са се стопили в хунската империя или са сменили името по-късно.

Аз мисля, че допълва предното изречение. Родът Дуло, т,е, въпросните Вихтун.

Да, но е факт който не можем да пренебрегнем. Пак там има и един принц Зизай, точно както си пише във аноним. лат. хронограф, „Зиази от който са българите“. Ето и в именника- малко пославянчено разбира се. „Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь.“

Вероятно се касае за племето виктохали. Макето е експерта по непознатите тохарски наречия. Ако знае нещо да каже ако иска. Иначе си прав, и аз смятам, че това не е име на един мистичен човек. Може би са били династия и са носили имената на бащите си или просто е обобщено за племето.

Нямам идея. Тъй като това е вметка в друг текст, напълно възможно е да не е пълен. В духа на превода би следвало да стане „ а Вит охолно живя 300 год“

Може и зодиак да му викаме. По-важното е, че преписите са манипулативни, защото авторите им вероятно са сметнали, че се касае за календарни термини и са ги натъманили. Без оригиналите всичко си е само една фикция. Тюрколозите търсят аналог в алтйски и чувашки, другите в други езици. Календарите са доста консервативна материя, та да са претърпели чак такава дълбока промяна. Ако се поровим в още и други езици винаги ще откриваме разни животни които да интерпретираме за „аналози“ с нашия „животински календар“ Няма логика месец юни, н.пр. да се е наричал различно дори и преди 1000 год. Както вече писах, при тудоровия препис е възможно „летоска“ да е станало „в лет“ според тълкованието на някой монах от по-късно време, който не е разбирал добре старобългарски. Да предположим хипотетично, че в оригинала на ИБВ е пишело напр. „Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. Амулѣтъдилѡмътвирем.“ Как би го превел тогава някой незапознат с езика? Сигурно е решил, че това е а ему лѣт и е грешно написано. Решил е да го „поправи“ примерно така- Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмътвирем. Фактът, че непознатите думи са записани слято, означава че никой преписвач не е могъл да ги преведе на разбираем църковнославянски, но това не означава, че отговарят непременно точно на оригиналния текст. Разликите се виждат добре на чаталарския надпис.

Ами ние не разполагаме с оригиналът на текста за да ги сравним. Същото е и с именника. Преписите са все някакви църковнославянски, но не са правени непременно от български черноризци. Възможно е преписвачите да са добавяли някоя и друга редакция според своите представи и знания. Иначе при тудоровия текст ясно се вижда, че е писан грамотно и граматически правилно. Единсвено при „ в лет етхъ бехти“ е допуснал грешка, или може би е направил компромис поради неразбиране. Ако все пак това са наистина календарни термини, то е доста учудващо, че почти не се срещат никъде другаде в текстовете. Разбира се, не можем да сме сигурни дали простолюдието е говорило единствено църковнославянски. Иначе наистина е жалко, че сме загубили огнения дракон из дебрите на вековете(монашеските преписи)

По-горе в текста на Тудор е записано правилно „в лѣто ѿ начѧла мира, ѕ҃.у҃.і҃д.“ и също така „ вⸯ се ꙋбо лѣто ꙋспе раб б҃҃жїи сего кнѧзѧ ѡ҃цъ“ после изведнъж става „в лѣ(т) етхь бехти.“ Идеята ми е, Борис с всички българи бяха кръстени през това лято(година). Ако преписът е от диалектна форма, то писарят го е „превел“ неточно, защото не го е разбрал добре, тъй като е добавил предлог „в“ в текста пред лѣтетхь бехти,- бяха в(през) това лято(година) покръстени. Подобно е н.пр. значението на лятоска,-в, през това лято, т.е конкретно определено по време.

Дали не е имало диалекти и през средновековието? Напр. лятоска, зимъска..

„сеи же Борисъ болгары кр(с)тилъ е(с) в лѣ(т) етхь бехти. въ имѧ ѡ҃ца и с҃на и ст҃го д҃ха. амин.“ А това от кой език се превежда най-добре? На мен това „бехти“ по-скоро на туркското „беш“, -пет, ми прилича, а „етхъ“ примерно на „еки“,-две. Хич не ми прилича на календарните надписи от именника. Същото е и с чаталарското И в двата случая имаме времеви паралел на термините с други езици и датировката следвало би да е лесна задачка.. Смущаващи са и доста фриволните изписвания в различните текстове. Този на хартията (явно неточен), ако приемем, че „сигорелем“ е оригиналът.