Tomata

"Еднакъв произход със залог, срв. сръб. залогај „залък“, т.е. „нещо заложено (в устата)“. *zalogъ > *zalъk с редукция o > ъ в неударена сричка като в мънисто" или от- зIок,- хапя, кълва(човка) >зобя? ФАЙДА̀ ж. (араб.). Разг. 1. Полза, облага, изгода. - или от "пайда болаж"> пай, да, бол> (part, paar, дял, pay) >пари? pay (n.) c. 1300, paie, "satisfaction, liking; reward, reprisal," from pay (v.), or else from Old French paie? "барт бар",- сделка >>barter (v.) "to traffic or trade by exchanging one commodity for another," mid-15c., apparently from Old French barater "to barter, cheat, deceive, haggle" (also, "to have sexual intercourse"), 12c., which is of uncertain origin, perhaps from a Celtic language (compare Irish brath "treachery"). Connection between "trading" and "cheating" exists in several languages. Related: Bartered; bartering. Greek baros "weight," which is related to barys "heavy," from PIE root *gwere- (1) "heavy." Нем. "bar"- keш Етимология "От нгр. μουσούνα „муцуна“, заета от итал. musone „нацупен човек, сърдитко“, произв. на muso „муцуна, зурла“ със съответствия във фр. museau (> англ. muzzle), исп. muso, прованс. mus, от къснолат. *musa, вероятно от герм. произход." или от "муцъар" (паст, морда, муцуна) ? "Ма1а циск"; к1аца; циска (котка),-> маца, мацка. Кесия, от перс. през тур. kese. или от "киса"(джоб)? "чош",- коси, косми, вълнен косъм-> вчесвам; "чошк (я)" ,-четка; "кхо" и "чиш",- (по нужда) ; е*ае,- размножавам и мн. др.

Именно. Славянските езици не са критерий, също и немския. Данните за тях са отскоро, а и чуждото влияние е огромно. В зяпам може да става въпрос и за образно сраввнение, захласнат, с отворена уста. Съгласен съм.

Тъкмо приключих с търсенето. PIE sekʷ-, лидийски; saw- ꙁьрѣт, зъркел, зърна, видя зер, зрение. В тохарския Б -"Zelta" и "Yasa" е злато. Голямата близост с "Азо"-лъчист, бляскав, допълва подозрението ми. PIE ĝhel-1, ĝhelǝ-, ĝhlē- е малко далеч от старобългарското "ꙁлатъ". "Очи"има съвпадение в почти всички палео езици. Проблем има с руското "глаза" единственото близко съвпадение е с нем. "Glass",-стъкло- PIE root *ghel- (2) "to shine,.

Е, и на български ли да се учим.. "Взор" и сигурно идва от "зор" докато ти изкачат очите от напъване..

Тантине, това са много късни думи. са, сердал,-светлина,->> сияе>ярило,>слънце азо,-слънчеви лъчи>> зора, изгрев, озарявам и т.н. зе,- гледам,следя, наблюдавам "сз"- е в основата на всичко свързано със светлина.

Супер, а за "зяпам", освен , че е спрегнато от със "зея" каква е ползата? Как да проследим произхода като нищо не пише? Нали писах вече, много е вероятно някои думи и изрази да са адаптирани от склавините ,фонетично и смислово, директно от сарматите , хуните и аварите.

Е, добре съгласен съм, 1,-5, -10, но стотици? Тук имаме освен това и писмени извори и генетика и география.. Според мен в подкрепа на противното досега няма нищо убедително.

Никой не твърди обратното, писах вече за вторичното наслагване на хунска и аварска лексика в ИЕ езици. Тюркска такава няма нито в славянските, нито в немските езици. За разлика от баският, в нашият език има стотици съвпадения с кавказките наречия. Въпросът е за езика на българите преди ославянчването му. Германският и славянският клон на ИЕ език може да се проследи сравнително късно, поради липсата на писмени сведения. Тук въпросите са много и за сега без еднозначен отговор. Дадох вече сто примера. Ето още един: инг. Зе,- (гледам, следя); нем. sehen, анг. see, бг. зяпам. Съвпаденията добиват характер на правило. Има историци, те да кажат как се е получило така. Пс. Най-важното което Никълс каза е, че езикът е автентичен и капсулован, а лингвистично се датира към първите земеделски култури в плодородният полумесец. Между другото, попадал съм на стари карти където в Кавказ е отбелязана държава "Албания" и топонима "Иберия". За мен палеобалканското население се е разселило вероятно още преди Атлантика да залее бившото сладководното езеро (сега черно море ), което е сложило край на древните цивилизации в района. (В шумерският "Гил Гамеш" си го пише, адаптирано е дори в Библията)

герга,- кръгъл гергала,- сферичен хьаргIа,- гарван гургилг,-оалхазар,- птица-звънче ч1агарг,-лястовичка https://www.youtube.com/watch?v=gfvauHnP1c4

Аз знам как се казва девойката и без да знам старобългарски забелязах неточности в превода. Разбирам отлично какво е написано. Просто отбелязах вероятни грешки в руският превод. П.с. Ето защо няма да намериш в твоята "библия" думи като съчка, бурен, синур, гердан, Гергана, гарга, сурвачка и т.н. "В статия в списание Science Бърнис Вутрих заявява, че американският лингвист д-р Йохана Никълс „използва езикa, за да свърже съвременните хора от региона на Кавказ с древните фермери от Плодородния полумесец“ и че нейното изследване предполага, че „фермерите от региона са били прото -нах-дагестанци". Никълс е цитиранa да заявява, че „накхско-дагестанските езици са най-близкото нещо, което имаме до прякото продължение на културната и езиковата общност, която е довела до западната цивилизация“ https://en.wikipedia.org/wiki/Ingushetia

И какво да го чета, те русн. сами езикът си не познават.. подобьнъ поп,- чинар бук (Попа на къщата, дома, централната дълга греда крепяща покрива. Сещаш се от кой език съм го взел.. "Поподомна" стройна фиданка, топола, висока като чинар. Tова не е име на жена. Bеждите и рунтави (четина) или "чтома"-четими, изрисувани, изписани са? Носът и римски ли е, защото Ахил още не ги е познавал, (но преписвачът със сигурност) или е била червендалеста с румени страни? Изобщо много въпроси, а няма полза да ги разискваме.

Нямам идея за какво ми я показваш, но нещо не е наред с трактовката и: "И двете мозайки показват сцени от комедии. Благодарение на две почти идентични изображения върху подовата настилка на къщата на Менандър в Митилина на Лесбос, чиито надписи идентифицират персонажите, става ясно, че сюжетите и на двете изображения са взети от комедиите на Менандър." "Показва сцена от комедията Теофорумен („Обсебените“), на която днес е известно само заглавието. Това, което се вижда, явно е музикална интерлюдия от комедийното представление: двама танцьори – единият с чинели, единият с дайре – са подкрепени от флейтист, а до тях стои джудже или младеж. Всички фигури носят маските, обичайни в древните театри." https://de.wikipedia.org/wiki/Dioskurides_von_Samos

Да, румен е вероятно свързан с "roth" и "red". Malen може би с малина и ален. Не съм се интересувал, просто налучквам. Красен не значи непременно червен, дори немците казват "Krass!"-чудесно! Има и смисъла на красив в славянските езици.

Примера е повече от ясен, доста от балтославяните не казват червей, а и не всички червии са червени. Кървавочервени изобщо не съм виждал. Ако ми посочиш кога точно персийци и славяни са живяли заедно, та да заемат цвета на пурпурното багрило добивано от специален червей, тогава ще си замълча. Думата която се извежда от там е "ален", не червен. А за "черво" какво да кажем тогава? Или мислиш, че хората не са знаели какъв е цветът на кръвта преди да ги "светнат" персите?

Родство не, ако не броим стотиците пославянчени думи. Славянските езици са смес от тохарски, персийски и кавказки думи. Понеже не са разбирали добре езика на скитите, просто са ги адаптирали по смисъл и фонетика. В българският се наблюдава преход от синтетичен към аналитичен език поради натрупаната разнородна лексикална база и невъзможност да се оперира правилно с нея. Кое е по-логично според теб за етимологията на "червен" в примера който ти дадох? За мен официалната етимология звучи доста неубедително.. Етимология ст.-бълг. чръвенъ, чръвленъ, чрьмьнъ ἐρυθρός, сърбохърв. цр̀вен, цр̀вљен, словен. črljèn, črmljèn „червен“, чеш. červený „червен“, čеrvеn „юни“, слов. červený, пол. сzеrwоnу, г.-луж. čerwjeny, д.-луж. сеrẃеnу, рус. диал. черёмный „риж“, укр. че́рвень „юни“ < *čьrvjenъ, мин. страд. прич. от *čьrviti „боядисвам в червен цвет“ (стбълг., сръб.-цслав., ст.-рус. чрьвити). Образувани са от *čьrvь „червей“, под влиянието на народнолат. vermiculus „червен“ (порт. vermelho „червен“, ст.-фр. vermail „аленочервен“, англ. vermilion „червен оцветител“), еднакво с vermiculus „червейче, от което се добива пурпурен оцветител“. По същия начин е образувана турската дума kırmızı „червен“ (срв. англ. crimson, ст.-исп. cremesin „аленочервен“), от араб.-перс. كرمزى /kirmizi/ „червен“ от инд. kṛmija- „добит от червеи“. Техниката за добиване на червена боя от насекомото Kermes vermilio е открита в Индия.

Да , а цънцара е царят на комарите.. Etymology Borrowed from Spanish mosquito (“gnat”), diminutive of mosca (“fly”), from Latin musca (“fly”), from Proto-Indo-European *mūs- (“fly, stinging fly, gnat”). Cognate with West Flemish meuzie (“mosquito”), dialectal Swedish mausa (“mosquito”), Lithuanian musė (“a fly”) and Sicilian muschitta (“midge”). See also midge. цIекомар,- малина. цIе,-кърваво червен,>цървен>червен; комар,- ягодка цIибдар пиявица; цIий,- кръв Ето ти и идея за "сърмата"- сармал,-зуек. Името на рода Charadrius е къснолатинска дума за жълтеникава птичка, спомената във Vulgate от четвърти век.

Как мислиш, дали имат връзка? юв,-шило >ювмоза,- (оса)> PIE *wopsa-/*wospa->Old Church Slavonic vosa>оса нем.Mücke(мюке,- комар)>jucken(юкен,-сърби)

Tantin, разочароваш ме.. :) моз,- мед, сок моза,- муха модз ду никх,- семейство медоносни пчели (рояк) хар,- усещане, чувство ( harm) нокхармоза,- пчела

Ако се съпоставят надписите от Кьолмен и Езерово NΥΑΣΝΛΕΤΕΔΝΥΕΔΝΕΙΝΔΑΚΑΤΡ•Ξ•ΕΒΑΡ•ΖΕΣΑΞΝΗΝΕΤΕΣΑΙΓΕΚ•ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ , ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝΕΡΕNEAΤΙΛΤΕΑΝΗΣΚΟΑΡΑΖΕΑΔΟΜΕΑΝΤΙΛΕΖΥΠΤΑΜΙΗΕΡΑΖΗΛΤΑ NΥΑΣΝ и NЕΑΣΝ почти съвпадат. Дали това не е негация на "азо",- слънчева светлина >язо> ясо> ясно, както е алигорично в "зайди ясно слънце"- угасни. Интересно, дали няма връзка и с "Казнь"(смъртно наказание) или гръцкото ζημιά (щета). Има и друго значение в хинди "asn-ah",- кръв. Аналогията в двата надписа е смъртта на човек, "човека угасна".

Извини ме, че се намесвам, но без да знам че се дискутира тук и аз стигнах до "вола". Малко в друг аспект в темата ми за тракийския език, въпреки че не беше това плана

Немците казват и "Sauerkraut"(кисела трева) на киселото зеле, а Kraut на зелето. Значи и трева, билка, зелени подправки. P.s. Етнонима на българите според мен идва от свещеният бик, телец и чудесно се превежда през съвременният инг. език: Ет(Крава>теле) Фо(въздух, небе), а идолът им е "Ва",- (Ва,-проявление, поява>Воала!)>ВоI, -буквално син, т.е. божието проявление на земята- bronze Bull (Га бик на кюрдски), Гала на инг.-(галгайски) Изкривено е от преданията на арабският пътешественик в Ед Фу, Фа. (Това е древен езически култ може би произлиза от богинята майка и плодородието). Това следва да се преведе като прекланящи се, говорещи с бика-съвпада дори фонетично със съвременния галгайски език, (самонаречие на инг.). Тук е мястото да спомена и самоназванието на дагестанците (аварци) близко родствени със съседите им чеченци и галгаи (ингушети) и вероятно съюзници при хуните. Последните се наричат още вайнахи-(вие сте наши). Всичките говорят древни родствени езици с много прилики във съвременния български език, особено старите му диалектни форми. Етнонима булгар, както и древната столица Беленджар превзета от хазарите вероятно идва от прото езика *bhel- Бул(бик) , както е при немците и англичаните. Заедно с Аланите (кутигури), това е ядрото на хуните. Забравяме за алтайските "теории". Дори германски племена също участват активно в хунската конфедерация. (В "небелунгите" Атила се омъжва за германската принцеса Елдико). Весготски автори (Priscus,450) коментира съдбата на Бледа (Будли в по-късни преписи),братът на Атила. Появява се народ под името budlungar, budlinge. Тривиално е, по мое мнение, и името на племенният съюз на хуните, поизкривено от римляните и нямащо нищо общо с фантазиите на Guignes . То е било просто "Уни", съединени хунски щати, така да се каже *oi-no- Proto-Indo-European root meaning "one, unique." une; uni-; Uniate; unilateral; uncial; unicorn; union; unique; unison; unite; unity; (2)*bhel- Proto-Indo-European root meaning "to blow, swell," bulk; bull (n.1) "bovine male animal;" bullock; bulwark; Bhel+наставка арабското"джар"(инг. гар, гури, -народ) = "Беленджар"-древният български град превзет от хазарите. И по случайност се намира в днешен Дагестан. От там и Бурджан, а и не бих се учудил-Proto-Germanic *burgs "hill, fort, fortress"-бургери. "Ал-Хорезми (ІХ в.) – Бурджан, Сарматия и България е едно и също. " И така, едно от значенията на bhel е Вull -Бик, А другото Вulwark -цитадела, крепост. Точно така са описани българите в изворите и това се е превърнало в синоним за тях. Изглежда "Белград" не значи бял, а просто крепост на българите. Има няколко такива топонима, включително и сръбската столица строена от българите върху римско укрепление. Интересна подробност е, че точният съвременен превод на етнонима "гъалгъаи" на ингушите е хора от крепостта. Това дежавю никак не случайно. Всичко това е в свободен достъп=гугъл+проверка и не ме разбирайте неправилно, ние не сме кавказци, а имаме корени от там както и десетки други народи в Евразия. След инвазията на тюркски племена с хазарите от изток, всичко съвсем се умесва и преплита. В руския са попаднали също и много думи от хазарите, които се разтварят в киевското царство.

Не съм съгласен, езикът е автентичен. харбаз,- арбуз,- диня хар,- знание (чувство) разбиране >? знахар? Идеята е буц> баз> буз> биз-ел> кисел>> кисело зеле> базa (алкална основа), киселина PH(sauer) Не са случайни съвпадения,- "бизза лацар",- пълно затъмнение>> "busy", зает, т.е пълен. > Азо- лъчение> озарен> заря (граматически "ц" в инг. често значи отрицание. Има го граматически и в бг. нпр. в изрази като "непълен" като синоним на "празен" и обратно). "Лацар", - арест>>Тъмница, затвор , но и "лаца",- държа> "бера кулг лаца", - държа детето за ръка (Виждаш, надявам се приликите "бера"-пубертет, ребенка; "кулг"> кулак> кунка> рука),"лаца,- наемам, залавям, хвърлям в затвора >>ласо (примка),>ланец в бг. Това е все още жив прото-език и е основата не само на славянските езици. Затова непрекъснато давам аналогии с немски и английски

Прав си приятелю И аз не разбирам темата на спора, дори и афъски с костилките да е ял и да са му викали като дете Иван- сливата това нищо не променя. За "капустата" (from PIE root *kaput- "head") по подобие на английското "cabbage". Обаче от инг>> кабуц,- капуста,-зеле буц,- трева, растение; "дарбане буц" - лекарственное растение>> рус. зельие (билкова отвара) и пак до яйцето и кокошката стигнахме.. Затова предлагам zeal (н.) , - усърдие „страстна жар в преследване на цел или начин на действие“, края на 14в., от старофренски zel (модерно френски zèle) и директно от къснолатински zelus „ревност, подражание“ (източник също на италиански very, испански celo), a Църковна дума, от гръцки zēlos „пламенност, нетърпеливо съперничество, подражание“, „благородна страст“ [Liddell & Scott], но също и „ревност;“ от PIE * ya- "да се търси, иска, желая." От средата на 15в. като "преданост".

Това тук доста напомня на мангал и вътре си пише жива жар.. Този символ си изглежда дори като "Ж". Само дето освен другите три знака за "К" даже и него така за такъв са го набедили. Па се почват едни стъкмистики.. В тракийският надпис от село Кьолмен се вижда фригийската ранна азбука, а текста доста "славянски" звучи.. https://fakti.bg/kultura-art/648606-trakiiskiat-nadpis-ot-selo-kyolmen Ми то и името им го казва Фриги(Фризер, фригиден) да не говорим за историята. Това си е келтски (Калт- студен) или Кимерски (гима>зима).

Забравих, "кукен" Етимология От средновисок немски език. По-нататъшен произход не е сигурен. Произношението (и изписването) с k- обикновено се обяснява като влияние на немския долнонемски kieken (от среднодолнонемския kîken). Имайте предвид обаче, че това произношение достига далеч на юг (сравнете люксембургския kucken и холандския kijken). произношение IPA(ключ): /ˈkʊkən/ (обикновено, северно) IPA(ключ): /ˈɡʊkən/ (южен) gucken (слабо, трето лице единствено число сегашно guckt, минало време guckt, минало причастие guckt, помощно haben (разговорно) да гледам, да насочвам погледа си към нещо да насочвам погледа си към нещо за известно време (копулативен, разговорен) да гледам, да имам определено изражение на лицето Синоним: изглеждам Защо изглеждаш толкова тъжен?