др-бр

Има разлика между това да се разбираме с Москва и да сме част от " руския мир", която е някаква нова изсмукана от пръстите конструкция на съвременния руски империализъм. Предполагаща някаква цивилизационна свързаност и васалитет. Още повече, че поне аз не съм чул руснаците нас да ни слагат в този "руски мир". И каква цивилизационна връзка имаме с Русия? Извън 45 години насилствено налагане. От които наложени връзки народът тогава се опитваше да бяга. Дори след освобождението народът и интелектуалният ни елит гледат на запад, а не към закостеняла Русия. Сега още повече. Кой реално се интересува от Русия? И говоря за културата, цивилизационния принос и ако щеш случващото се в Русия. Не от Путин като контрапункт на лошия либерален запад и неговите чудо-оръжия? Хората обсъждат кой нов остров ще посетят в Гърция. Какви интересни заведения има в Берлин. Къде ще пратят да учат децата на ЗАПАД. Последно изпищяха, че са намалили визите за work and travel в САЩ. Празнуваме вече Вси светии и младите, а и старите вече са по-запознати с американската поп култура отколкото със ставащото в Русия. Изобщо, българите-включително русофилите може много да се възхищават в нета от Русия. Но никаква част от живота им не е свързан с Русия. Даже и не искат ЛИЧНИЯТ им живот да бъде свързан с Русия. Но решават на едро съдбата на държавата ни. Реално имаме повече общо с Турция като култура и(за съжаление) възприети модели на поведение, както и място за почивка, шопинг и лечение, отколкото с далечна Русия. А най-добрата защита на държавата ни я осигуряват НАТО и ЕС

В добавка към горното ми мнение. Едно евентуално искане за официално признаване на откъснатите територии през 2014 г., всъщност не е от дългосрочна полза за Русия. Особено що се отнася до Донецк и Луганск, които имат ценност единствено що се отнася до възможността за намеса в украинската политика. Или чрез населението им, или чрез поддържане на постоянно напрежение по границите. Може да мине за някаква победа пред собственото население, но не и за управлението в Кремъл. Има смисъл само признаването на Крим. За Донецк и Луганск нищо чудно да се опитат да ги набутат на Украйна под някаква форма подобна на Минските споразумения. Но няма кой да приеме такова решение от другата страна.

Само че именно демилитаризацията-разбирана като отказ от собствени въоръжени сили, следователно и отказ от национален суверенитет е абсолютно невъзможно условие. Особено с оглед непредсказуемото поведение на Русия и незачитането на международни спогодби и граници на суверенни държави. Всъщност, едно такова искане няма и особена логика, имайки предвид, че и в Москва е ясно, че няма как Украйна да нападне териториите държани от Русия. Тоест, едно такова условие би означавало само оставяне на възможност за бъдещо "освобождаване". Само че този път без реален отпор. Дори и в последните руски изявления вече не се говори за демилитаризация. Подхвърлят се от разни анализатори и инсайдъри варианти за някаква бъдеща демилитаризирана зона в Донбас, но не за цялостно разоръжаване на Украйна. Ако искат реални преговори за мир/примирие. Иначе, ако не целят това спокойно могат да искат и Зеленски да се яви на трибунал в Москва