Донатело Версаче

Мотам се наистина и се чудя, дали наистина има смисъл да обяснявам на сектата на русофобите разликите между Русия/СССР , комунизъм/национализъм и пр. Явно вие държите много да ме конвертирате във вашата секта и се мъчите всячески да внушавате неверни твърдения. "Русия води хибридна война". Май не разбирате термина "хибридна война"? САЩ също водят хибридна война, да не би САЩ да са се загрижили много за благоденствието ни? "...наложен с щиковете на Москва след окупацията, възпроизвеждащ се до 1990-та". - цитат. Сега остава да споменете и Народния съд, партизаните, майор Томпсън, Септемврийското въстание и да завършите прочувствената си проповед осъждаща руснаците. Да споменавам ли, че комунизмът не е руско творение, а западно такова? И не се правете на интересен, ако обичате, ние българите много добре знаем историята си. Знаем как САЩ/СССР бяха съюзници срещу Хитлеристката коалиция, знаем за Ялтенската конференция и как Запада ни предаде на СССР, така че си спестете смешния плач за неуките ви последователи , на на не ни минават тия разделения на идеологически принцип.

Не съм сигурен за Турция изобщо. Преди време Ердоган надъхваше сънародниците си с възстановяване на Османската империя и завръщането на Турция на Балканите. Не съм много сигурен, че Турция само си стои отстрани и наблюдава пасивно процесите на Балканите и особено в България. Имаше една географска карта в турските училища на която бе показана територията на България (Родопите и Добруджа) в състава на Турция, мисля, че не са се отказали от национализма си.

Каква е днешната Русия? Каквато е и днешната Великобритания или САЩ - все страни, които искат да налагат волята си над останалите. "Предатели русофили обаче, нали така излиза" - цитат. Въпрос на гледна точка приятел. За русофобите - русофилите са предатели и обратното също е валидно, демек за русофилите - русофобите са предатели, зависи от коя камбанария тълкуваш нещата. "... водеща хибридна война в европалатнтичека (днешна България за прокарване на интер5есите си- гоеполитически и иконочески. " - цитат. Опитваш се да внушиш на другите, че само руснаците са виновни за създалата се икономическа криза в България, но не и грешните политики на предишните управляващи страната ни. Посредствен опит да обвиниш една група българи (русофили) в пропадането на България. По твоята логика да обвиним българските турци, заради турското робство или помаците заради Баташкото клане? Съжалявам за работилничката на дядо ти, както и за убитите деца от Ястребино или за атентата в катедралата "Св. Неделя", през 1925 год. но обстоятелствата са били такива и дано никога повече българи да не убиват българи заради чужди идеологии, като комунизъм, фашизъм и пр.

Ако Русия не ни беше освободила, щяхме да последваме съдбата на кюрдите в Турция или на палестинците в Израел, сиреч нямаше да имаме ни държава, ни права, като на самостоен народ. Русофобите, като цяло обичат да философстват по тая тематика с различни словестни комбинаторики и да оправдават всичките проблеми на България с руснаците и тяхната външна политика на Балканите. Почти всеки противник на Русия у нас, се опитва да припише някакви си невероятно големи грехове на руснаците, едва ли не се опитват да внушат, че за всичките злини през последните 150 години само Русия е виновна, което разбира се от историческа гледна точка е супер смешно. Доводите на българския русофоб са невалидни и нелогични. Ако ги приемем означава, да оправдаем собствената си некадърност и българска посредственост с другите - сърби, гърци, руси, турци и пр. България ще се възстанови икономически тогава, когато спрем да обвиняваме другите за собствените си несгоди.

Не очаквах руснаците да се издънят толкова, явно Путин този път не може да отреагира тежката ситуация на руските войски в Украйна и ще търси друг печеливш ход, преди да е станало късно за управлението му. По - всичко изглежда, че и наемниците на Кадиров не успяха да превземат ни един украински град, значи украинците печелят играта, изглежда западната помощ за Украйна не е била напразна. Чудя се ако ние българите например водихме война с турската армия на наша територия, преди да влезем в НАТО дали щяхме да бъдем така глезени, обгрижвани и дондуркани, като украинците или Украйна е по - специална от другите държави?!

От самопризнанията на Стамболов при разговорите му с офицер Сава Муткуров: - "– Но ще приеме ли султанът да ни бъде княз, когато днеска той е император – обади се Живков, който следеше с внимание обясненията на Стамболова и наливаше вече трети път чашата с чай. (Питащият преди да стане регент е участник в две анти-турски въстания, и две войни – Освободителната и сръбско-българската, три пъти председател на Парламента и веднъж министър на просвещението. Пред „великана” Самболов, възкачил се на върха на държавното управление благодарение на умението си да приказва и пее, героят от битките може обаче само смирено да пита…. – б.м.)„Философът” обаче отново се оказва подготвен: – Тук не важи титлата; но ако султанът вижда унижение за своя висок сан в титлата – защото съгласно Берлинския договор, той като български княз ще бъде васал на турския султан, т.е. на себе си (значи не ставало дума за конфедерация, нито даже за федерация, а за обикновен протекторат, чрез запазване на тогавашния постановен в Берлин васален статут на България спрямо Турция. А по желание на Стамболова – даже… още по-васален. " - Това ао не е предателска позоция на Стамболов, спрямо България, не знам какво е...? Да цитирам ли големият български русофил Иван Вазов? - " Русия! Колко ни плени туй име свято, родно, мило! То в мрака бива нам светило, надежда - в нашите злини!" Ясно си проличава, кой е българофл и кой българофоб, ако изхождаме от тая позиця на историческите обсотятелства. Няма съвремие. Русофобията използва едни и същи антируски идеологеми още от преди Освобождението.

За да не оспамвам темата и да не пиша непрекъснато морални оправдания защитавайки т. нар. "русофили" в България, които явно са мишена на "десните" партии в България, ще добавя, че в Родината ни няма и никога не е имало русофили, а само български патриоти, които са признателни на руснаците за Руско-турската освободителна война и който почитат паметтта на загиналите за нашата свобода руски войници. Терминът "русофил" е измислен от народно-либералната партия на предателят -турколюбец Стефан Стамболов след освобождението, за да осмива българите, които помнят и са признатени към Русия.

Добре, отсега нататък ще бъда русофоб и ще приписвам почти всички световни грехове на руснаците, както правят пропагандаторите на Запад, белким се харесам на Ваше величество!

Стандарта ни на живот е стотина пъти по - нисък дри от този на поляците и чехите, да не сравняваме бедните българи с богатите германци или швейцари пък, там положението е още по- фрапиращо. И това, че един човек е беден или пък богат не говори много за неговите политически пристрастия. Има богати - русофили и бедни русофоби. По - горе някой написа, че русофилите у нас били капиталисти и бизнесмени, сиреч по обратната логика русофобите са бедни и работници?

Говоря за новоизлюпените демократи, като Бакарджиев и Костов, които станаха големи олигарси, след масовата приватизация, те от съветофили станаха русофоби в един миг, тъй щото партията - майка ги нагласи за да има уж някаква антикомунистическа опозиция в България.

Мисля, че се наричат полезни идиоти, има ги при всеки режим и всяка политическа партия ги употребява за своя изгода, както например Волен и партийката му Атака, която използваше ромския проблем за да внася смут в привържениците му, или пък контра-антинационалистическата ромска партия "Евророма", която използва страховете на ромите за да ги манипулира да гласуват за тях. И двете партии - "Евророма" и "Аака" са като скачени съдове и се възползват от услугите едни на други.

"Аз например много се кефя на руската класическа музика. Харесва ми и руската литература, включително и някои автори от съветския период. " - цитат. Уж, не си русофил, но се кефиш на руската класическа музика и на руската литература?! Как стават тия неща? Аз също не съм русофил в политическо отношение, а духовно-културно такова. Харесвам великите руски класици и писатели като Гогол, Достоевски, поети, като Пушкин и Есенин, както съветския Маяковски например, но не харесвам Путин и главореза Каридов. Мисля, че няма как да бъде обвинен в путинофилия, виж в русофилия (музикална и писателска), може спокойно да ме обвиниш. "Например през последните 30 години в Русия върлува възможно най-свирепия и див капитализъм. " - цитат. Някой русофоби, не визирам никой конкретно, твърдят, че в Русия все още било див комунизъм, а ти твърдиш, че вече е див капитализъм. Следователно политическите привърженици на Путин са един вид фенове на капитализма и антикомунисти, а русофобите в този ред на мисли са комунистите (стана обърквация). "При нормална ситуация най-вероятно бих се определил като "русофил". - цитат. В този ред на мисли, би ли с опредилил, като русофоб в една ненормална ситуация? - Мисля, че изпадаш в лека логическа колизия, приятелю. Не те обвинявам в политическо - социални пристрастия към Русия/ Запада, просто казвам, че не винаги политическите определения и пристрасия са конкретно - верни. Аз например мога да съм русофил и да харесвам руската музика и култура, но да см путинофоб и да не харесвам Путин. Мога да бъда и американофил и да харесвам американската класическа литература (Едгар Алън По, Джей Селинджър, Елвис Пресли и пр. ) но да не одобрявам американската външна политика, това не ме прави американофоб, нито пък ме прави русофил.

След Съединението и Сръбско-българската война (1885) настъпва остра поляризация между политическите сили в България. В страната се оформя силна русофилска партия. На нея симпатизират и много офицери, които емоционално или политически са свързани с Русия. Княз Александър I Батенберг има подкрепата на почти всички, които са ангажирани в извършването на Съединението. Към тях принадлежат бившите либерали в Източна Румелия, хората около Захари Стоянов и Димитър Петков, както и привържениците на Васил Радославов. В своята външнополитическа ориентация те са насочени към западните Велики сили. Към тях могат да бъдат причислeни и немалко офицери, които са свързали съдбата си и съдбата на България с Батенберг. Посочените два лагера на русофили и русофоби заемат крайни позиции спрямо личността на княза и външнополитическата ориентация на България. Заедно с тях и по същото време се формира умерено течение от бившата Либерална партия начело с Петко Каравелов. Тези хора се отнасят добронамерено към Русия и са против насилственото отстраняване на княз Батемберг от българския престол. През лятото на 1886 г. възелът от противоречия се затяга и политическата борба се изостря. Засилва се влиянието на Русия, която чрез отстраняването на княз Батенберг се опитва да укрепи своите позиции в България. Води се активна политическа агитация за спечелването на войската. През лятото на 1886 г. кап. Атанас Бендерев, кап. Радко Димитриев организират военен заговор за свалянето на княз Александър I. Те успяват да съсредоточат в София военни части, на които имат доверие. Кръгът на посветените не е широк. Извън него остават почти всички офицери от гарнизоните в провинцията. През нощта на 8 срещу 9 август 1886 г., юнкерите от военното училище, подпомогнати от Струмския полк, завземат София. Дворецът е обкръжен и княз Александър I Батенберг е принуден да подпише следната прокламация към българския народ: “Понеже българският народ и войската намират, че моето по-нататъшно стоене на българския престол е вредно за интересите на страната, то аз се отказвам от престола, като обещавам, че няма да имам за него и занапред никакви претенции.” След това князът е изпратен под конвой до град Оряхово на река Дунав, откъдето с параход заминава за град Рени. Какво е отношението на Русенския гарнизон и русенските граждани към детронацията на княза Александър І. В деня на преврата – 9 август 1886 г. председателят на Народното събрание Стефан Стамболов е в Търново и с телеграма уведомява Захари Стоянов и Димитър Мантов в Русе за извършения преврат. Официалното известие хвърля в смут привържениците на правителството. На обяд русофилската опозиция в Русе свиква митинг. Ораторите Тома Кърджиев и Теодор Теодоров одобряват преврата и отправят нападки срещу кабинета на Петко Каравелов и княза. Кметът Петър Винаров чете резолюция до столицата, че русенци одобряват детронацията и имат доверие на временното правителство. Тома Кърджиев демонстративно скъсва портрета на княза и заплашва с уволнение държавните и общински служители. На 11 август Стефан Стамболов излиза с прокламация против преврата. Започва контрапреврата. Стамболов телеграфира на Никола Обретенов, тутракански околийски управител, да следи княжеската яхта по Дунава и да поиска от детронаторите да освободят княза. Междувременно от разговор между Стамболов и бригаден командир Димитър Филов става ясно, че русенският гарнизон още не се е определил на чия стана да застане и изчаква събитията. Съставянето на наместничество начело със Стамболов и правителство на Васил Радославов, очертават пълна победа на контрапреврата. На 13 август в Русе отново се свиква митинг, но този път срещу преврата от 9 август. Политическите противници на Тома Кърджиев твърдят, че той уверявал руското правителство в готовността на българите да приемат руска окупация. На 17 август, с тържественото посрещане на княза в Русе, започва неговата кратка реинтронизация на българския престол. Посрещнат е на дунавския бряг от Стамболов, Радославов и хиляди русенци. Вечерта в княжеската резиденция в Русе има прием на чуждестранните консули. Кметът Петър Винаров, който преди това подкрепя преврата, сега не намира думи да ласкае княза и прави гаф: “Вий, г-н Стамболов, върнахте позора на България”. Няколко часа по-късно княза ще подпише в Русе окончателната си абдикация, връчвайки на руския консул Шатохин телеграма до руския император, с която поставя в негови ръце съдбата на българския престол. По време на престоя си в Русе министър-председателят Васил Радославов назначава за окръжен управител Димитър Мантов. Русофилите Тома Кърджиев и братя Златеви са обвинени в злоупотреба с обществени средства и приемане на подкупи от руския консул Шатохин. Започват арести на известни русофилски дейци. В подземията на окръжното управление, получило прозвището “Мантовата гробница”, задържаните са малтретирани. На 28 септември 1886 г. са насрочени изборите за ІІІ ВНС, което ще избере нов княз. По нареждане на цар Александър III в София пристига ген. Каулбарс, военен аташе при руското посолство във Виена. Неговите неумели и груби действия влошават още повече руско-българските отношения. В Русенския гарнизон има раздвижване – офицерите русофили водят преговори с Шуменския, Видински и Сливенския гарнизон за общи действия, ако се преизбере Батенберг или друг неудобен за Русия кандидат. Докато делегацията обикаля европейските дворове в търсене на кандидатура за български княз в Русе назрява обстановка за избухване на бунт. Усилено се говори за организирано от Русия въстание в България през пролетта на 1887 г. от емигрантския революционен комитет в Букурещ, начело с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Атанас Бендерев срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов. За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Гражданското общество създава първият комитет “България за себе си”, в който се записват 72 души и се въоръжават. Най-подготвени за бунта се оказват гарнизоните в Силистра и Русе. В Русе участва и русофилски комитет с председател: Тома Кърджиев и членове - Петър Златов, Андон Златов, Александър Цветков, Георги Геров, Пенчо Черковски. Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари бунт в града, който бързо е потушен. На 19 февруари 1887 г. избухва бунта срещу Регентството в Русе. Ръководителите са изтъкнати военни като майор Атанас Узунов, комендант на града и командир на пионерния полк, майор Олимпи Панов, подполковник Димитър Филов и др. В миналото те са видни дейци на българската национална революция, герои от Освободителната (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885). Останалите верни на клетвата пред Отечеството русенските офицери и войници от Пети пехотен Дунавски полк с помощта на народния комитет “България за себе си” успяват да потушат метежа на русофилите в Русе. Пред възможността да избухне гражданска война Регенството предпочита да действа с подчертана твърдост. Военен съд, организиран и ръководен от правителствения пратеник майор Рачо Петров осъжда ръководителите на бунта на смърт. На 22 февруари са изпълнени смъртните присъди на майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Зеленгоров, поручик Кръстеняков, поручик Кожухарски, подпоручик Енчев, подпоручик Тръмбешки, Тома Кърджиев и Александър Цветков. Други офицери и войници са осъдени на затвор. Преживяната от България криза е важен знак в нейния политически живот. Опиянението от свободата и романтичното отношение към Русия постепенно отминават. Позицията на руската дипломация към България след Съединението усилва недоволството, а в някои кръгове поражда враждебност към страната-освободителка. Определена роля вече играят и оформилите се икономически интереси. Българската търговско-промишлена буржоазия укрепва връзките си с държавите от Централна и Западна Европа. В тази област Русия, чиито интереси са предимно политически, няма какво да им противопостави. Икономическата доминация крие големи възможности за сериозно политическо влияние. Без съмнение, по време на българската криза сериозно се преплитат интересите на няколко велики сили. Русия, в резултат на агресивната си дипломация в България, губи едно стратегическо сражение. Настаняването на Фердинанд І на българския престол има важно значение не само за развитието на вътрешнополитическия живот на България, но и за нейната ориентация в наближаващите съдбовни сблъсъци на стария континент. (на снимката - разстреляния заради активно русофилство и оттам участие в бунта герой от опълчението и Сръбско-българската война майор Олимпи Панов)

Ясно е, че ще ни гледат с неприкрита омраза на Запад, там нацизма все още не е изчезна напълно, особено към славянските народи на Изтока. Не случайно навремето над 80% от англичаните са одобрявали национал-социализма и Хитлер, докато не ги е бомбардирал. Докато нацизма живее в сърцата и душите на европейците, ние все ще сме мразени, защото сме славяни.

Те всички мутри и олигарси в момента са върли русофоби и привърженици на американските демократични ценности. Така, че не виждам причина да ги наричаме русофили.

Проблемът е, че българите, поне от моето поколение познават историята и помнят много добре саожертвата на руските войници за свободата на Родината ни. По - голям проблем е обаче, какво ще правим с истеричната антируска пропаганда, която така манипулира съзнанието на младите поколения българи с измислици и лъжи относно българо-руските отношения, че вече много млади българи не знаят, дори елементарни исторически понятия, като кой е Апостола на свободата, кой е Каравелов, Ботев и пр. Положението е отчайващо, но това е така, заради бившите агенти на ДС, които от бесни комунисти и съветофили станаха яростни русофоби и демократи. Докато не се реши на една национална конференция на българският народ, дали да оставим историята такава, каквато е с истинската фактология или да учим, че едва ли не причини за всичките ни страдания са само руснаците, няма да има обединение и разбирателство и ще продължаваме да тънем в мизерията и немотията на историческото невежество.

Не знам, докога ще продължаваме да изопачаваме българската история в полза на Запада или на Русия. Сега стана модерно да се изобретяват някакви си документации със задна дата, за да се заблудят младите българи, че Русия била настройвала балканските народи едни против други, което не е вярно. Тъй, като след Освобождението ни оставаме полузависими от Високата порта, се започва и налагането на антируска история от страна на новият български княз Ал. Батенберг, както и от стамболовистите и тогавашните либерали. Не знам, как още някой не е вмъкнал и най - новата лъжа на русофобите: - прословутото злато на Вълчан войвода с което уж сме били платили на Русия за освобождението си, май бяха 32 тона или нещо подобно. Винаги ми е било смешно, когато някой русофоб почне да си прави тънки магазинерски сметки по това, колко ни била "ощетила" Русия, като сме им платили със злато,' сякаш свободата ни има цена, че да плащаме, а дори и да сме платили с 32 тона злато, никой не го интересува това. По - важно е, че сме станали свободни българи.

Тази измислена фраза на Левски към Любен Каравелов и Ботев е чиста измислица на демократите - русофоби, след 1990 год. сиреч чак през време на деокрацията. Левски, никога не е изричал, писал или дори помислял за подобни глупости. Същата измислена фраза, уж приписвана на Левски е тази: "Който ни освободи, той ще ни пороби". Която се цитира напоследък от българските русофоби, за тяхно съжаление, съвсем ирационално. Ако Левски беше жив днес и тук при нас, щеше много да се учуди на подобна лъжа уж изречена от него. http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=37500 - прочетете го, заслужава си интервюто.

Не съм оптимистично настроен по отношение на войната и нейното спиране. Конфликтът Русия - Украйна ще продължи докато някоя от двете страни не изчерпа ресурсите си или когато свършат парите. "...всяка от двете групи претендира, че позициите и са продиктувани от гледна точка на "националните интереси". - цитат. И аз това забелязвам, почти всички русофили и русофоби използват кредото за "националния интерес", като пречупват собствените си гледни точки, през призмата на личните си тълкувания за това, кое е добро и кое не за България.

Войната е безсмислено жестока. Надявам се, час по - скоро Путин да осъзнае, че с груба сила няма да постигне нищо. Както е казал и известният учен - геният Айнщайн: "Мирът не може да бъде опазен със сила. Той може да се постигне само с разбиране. Не можеш насила да покориш една нация, освен ако не изличиш всеки мъж, жена, дете. Освен ако не искаш да използваш такива драстични действия, трябва да намериш начин да уредиш споровете си без да прибягваш до оръжие."