Kоко

Да. Това се получава, ако следваме този метод:

В такъв случай се оказва, че "обективната реалност" се ограничава до точка. Точката в която се намира наблюдателя и нищо друго. Тогава, за какво ни е конуса? Да се ограничим до мировата линия?

Добре, дори само за наблюдатели да е, пак не разбирам, защо да има несъществуващи събития. Все някога светлината от всички събития ще достигне до двамата наблюдатели и така тези събития ще бъдат определени, като "физически съществуващи" Тук опираме до определението за относителен https://rechnik.chitanka.info/w/относителен В случая можем да кажем, че дадения параметър е зависим от друг

Наблюдателите не се съгласяват, че водата завира при 100°С. Наистина единия мери при 50°С а другия при 150°С. Няма обективност и там. За да има обективност трябва да мерят при еднакво атмосферно налягане. И съответно, за да има обективност при измерване на дължини трябва параметрите от които зависят дължините да се оеднаквят или да се внесе корекция, която са лоренцовите трансформации

Отправните системи нямат светлинни конуси. Светлинните конуси се привързват към точки а не към отправни системи

След въвеждане на пространство- времето, като едно цяло, вече не е коректо измерването на пространствени отстояния сами по себе си. Пространството вече е зависимо. Връзката с обективността е да се съобразиш с всички параметри от които зависи даденото измерване. За това беше примера с кипването на водата

СТО свързва пространството и времето. Не може да правиш измерване само на пространството без да го комбинираш с времето. Все едно да мериш при каква температура кипва водата без да се съобразиш с атмосферното налягане

Защо да няма обективна реалност в СТО. Всички събития съществуват във всички отправни системи. Това не е ли достатъчно за обективна реалност

Не ми е съвсем ясна разликата. Проекцията на една координатна система върху друга се прави чрез лоренцовите трансформаци и когато имаме “посредник“, ако мога така да нарека втората инерционна рамка в която е неподвижна долната част на пресата, имаме и завъртане на координатната система на горната част на пресата, освен разбира се лоренцовите трансформации. Всичко това разбира се отнесено към основната рамка, тази на наблюдателя от примера. Принципно автора не разглежда горната част на пресата като обект неподвижен в дадена инерционна рамка а я ползва като инициатор на събития. Мисля че ако разглеждаме трите обекта със прилежащите им инерционна рамки се доближаваме до примера с ротацията на Томас, или Вигнер, не знам с кой е по известен Не ми стана ясна разликата между примера на автора, доокрасен от мен и официалния пример

Не казвам за прецесията а за въртенето. При инерциално движение третата рамка освен че е трансформирана е завъртяна еднократно. Не се върти постоянно като при неинерциалната. Поне така го разбирам а и така се получава при пресата в тази тема за това направих връзката

Това не е ли ротацията на Томас? https://en.m.wikipedia.org/wiki/Thomas_precession В трета инерционна рамка, първата се завърта