Borova gora

В някои части на Италия някои билки ги правят на песто и препоръчват в кои салати да се слагат или директно на филия хляб... Но и в България не всички билки се варят, за някои е необходима запарка - билките се заливат с вряла вода и киснат за обозначеното време без да се варят. Но за твърди части като корени, кори е необходимо варене и дори по-дълго точно за да се извлекат активните вещества във водата, която ще се пие...

Да, както предполагах, не би могъл да събере председателите на комитетите от българско. Става ясно, че не е и искал. Изживял се е като абсолютен лидер още веднъж, но и този път е пропаднал. Жалко за пожертвалите се заради неговите нелогични действия. Тоди Котленски вероятно се е надявал да заеме мястото на Левски когато Каравелов стане председател, да бъде следващият изпратен първо за негов заместник, а после и да влезе в ролята му. Чудно как всеки покрай вестникаря е повярвал, че е лесно да бъдеш Левски и Узунов, и Фердинанд, и Котелски са били на опашката да бъдат не обикновени комити, работници като другите, а босове на организацията. Раковски се изживявал като бъдещ български княз, вероятно мечтата е останала в семейството му... Само дето пътят на следващото поколение до нея бил като слушкали Каравелов, а не като вървели по собствен път.

Не трябва да бъде пропусната тази статия, напоследък и вестниците се отказват от патетиката и преповтаряне на стари рефрени когато пишат за Възраждането: https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/22014566 Има доста истински моменти, особено как най-богатият български журналист през онова време, получаващ от три места добра издръжка, не давал и грош за хъшовете...

За много години на всички, които четат в темата Така и така събрахме всичко тук, да включа и последните анализи: 1873 януари, 2 – в секретен доклад № 6 на Н. Геров – Пловдив, до Н. Игнатиев – Цариград, се дават сведения за разкритията около обира, извършен под влияние на БРЦК в Букурещ - дори Геров е имал доказателства, че не е хрумване на Димитър от Дяково, а по поръчка или най-малко с благословията на Каравелов. И да не бъдем наивни, както вече писахме, друга е била целта на обира, не парите... 1873 януари, 11/23 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Ив. Драсов-Писек, че Л. Каравелов е заминал за Белград за преговори и споразумение със сърби и черногорци. - Къде е споразумението? Какво споразумение е търсил? С кого в онзи момент точно? Е, ние знаем, че е бягал презглава от Апостола, да не се срещнат очи в очи в Букурещ, ама е интересно как вестникарят всякакви легенди разправял за себе си, за да излезе сух от водата, та са му и повярвали... В присъдата на Апостола не е отбелязано, че е стрелял и ранил заптие при залавянето, на кой кога е било простено да нарани човек на властта и да не бъде наказан? Но целта на витиеватите изрази на Хаджипенчович е била да скрие, че им е било наредено за комитска дейност да го осъдят на смърт. 1873 януари, 16 – Хр. Иванов – Големия – Търново, до П. Хитов – Белград, пише следното: „ Димитар [Общи] са улови; след него са улови и Диаконо; уловили са сичките докоменти;" - тук вероятно става въпрос за намерения архив в дома на Величка Хашнова, използвала е момента, да си признае, че са го открили или се е разчуло от самата власт, имаме потвърждение, че има заловен архив. Но архивът на самия Левски оцелял в самара на коня на Никола Цвятков. 1873 февруари, 2 – Ив. Драсов – Писек, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че Л. Каравелов възнамерявал да свика общо събрание в Букурещ. - това е най-странното, за какво е щял да свика събрание? Как е щял да повика оцелелите лидери на комитети? Вестникарят е бил доста непознат в българско, в самата организация, видяло се е през следващите месеци. Това намерение наистина ми е необяснимо. След него пуска и други легенди, как щял да намери и прати и втори, и трети Левски, ама дотам си е останал... Но това със Събранието защо го е измислил и не друг, а Драсов му повярвал?

Аз бих допълнила още с малко, защото направените изводи винаги е добре дошло да бъдат подплатени с още извори, плюс че е хубаво всички материали да бъдат събрани на едно място, след като са по темата, ако някой иска да ги чете, нека да не е необходимо да се подложи на цялото търсене на книги и архиви, както направихме ние Относно фактът, че си е плащал за всичко на всеки поборник, комита и никъде не е спал или ял безплатно, както е обвиняван безпочвено от Анастас Попхинов, обърнах внимание на това преди три-четири страници, ето още едно доказателство: 1872 август, 3 – вписва на бележка лични разноски – 54 гр. „за ядене и пране в тайните къщи“, в които живее в Ловеч Относно недостойните и подли номера, които са му правели от Букурещ и са допълняли трудностите в работата му вместо да го улеснят: 1872,16 септември, Българско, ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ "Писар им е даскалът. Той ми каза, че решили за събирането си да се оправят направо във Влашко до Каравелов. Това ми казаха други от членовете, че било направено и съгласувано с Д. Общи." - за БРЦК е бил важен Димитър и са приемали всичко от него, дори пари от обира, а Левски оставили сам да се оправя... 1872 ноември, около 28 – пише (от Пазарджик] до Окръжния революционен център – с. Голям извор, че трябва да се ускори набирането на средства и подготовката на въстанието. Уведомява ги, че се готви да иде в Букурещ, където ще бъде определен денят на обявяването му: „сватбата е близо, отивам на мястото, за да се определи денят вече“. - имал е милион и една причини да тръгне към Букурещ, не само за да се разправи с Каравелов, а защото е повярвал, това е доказателството, че е повярвал на приказките за въстанието в Босна и е очаквал там да научи повече преди да вземе решение какво да се случва или не в България... 1872 септември, края – октомври, началото – БРЦК – Букурещ, изпраща в Българско Георги – Фердинанд с писмо [подписано от К. Цанков] във връзка с уреждането на възникналия конфликт между Левски и Общи. БРЦК предлага да се включи в работа изпратеният Г. Стефанов. - не спряли да му пращат хора, които той не е избирал и не е одобрил, все пробвали ако може някой от изпратените да заеме мястото му, за да командват чрез него цялата организация, вместо да оставят Апостола да работи, за да бъде свършена истинска народна работа. 1872 октомври, 10/15 – 24 – Окръжният център – с. Голям извор, ЧРК 556, Етрополе, и Д. Общи изпращат в отсъствие на В. Левски препоръчител но писмо до „Окръжията Сливенско и Османпазарско“ [дн. Омуртагско], с което упълномощават“ пратеника на БРЦК [Й. Стоянов] Фердинанд да организира комитети, да устройва тайни пощи, да осигурява тайни къщи и пр. Призовават окръжията да го запознаят с техните пароли и пишат, че временното му пълномощно ще бъде заменено по-късно с постоянно, подписано от Левски и подпечатано с печата на БРЦК. - това е върхът на наглостта им, без изобщо да го уведомят си позволяват да се държат като лидери на организацията, да дават пълномощни без да имат такова право, да позволяват запознаване с пароли, което е забранено от Наредата му и дори използват името му, без да са го уведомили, лъжели, че ще даде той постоянно пълномощно, само и само за да минават номерата им пред частните комитети... Това наистина доказва написаното от него в едно писмо, колко трудно се е работело в българско поради българските изродици...

Прилагам статия, която разказва как е започнало самото откриване на нови документи и как са разбрали значението им Виктор Комбов, който пръв се е докоснал до тях и Дора Чаушева, която му е била ръководител в Националния музей в Карлово. Днес всички историци работят по тях, но в тази тема след като ги анализирахме до детайл, трябва да кажа от личния опит, че много информация сме имали по принцип и преди това. Странно, че никой не й е обръщал внимание, нито е свързвал логически събития и следствия. Дори част от новооткритите документи просто препотвърждават наличните ни извори, които обаче са били замитани под черджето с години, още се чудя защо... Да допълня, в книгите на Музея е даден и снимков материал, например тескерето на Кънчев, което е ценен източник за коректни изводи... Levski.pdf

Истината е, че новите документи промениха коренно някои схващания как цялото разкриване започнало с Арабаконак и всичко друго бе подценявано, включително разкритията около мисията на Кънчев, предателствата на Каравелов, фалшифицирането на изборите на Събранието... Много удобно да бъде хвърлена вината на поп Кръстьо за предателство и всичко друго да бъде заетено под килима. Друг е въпросът, че много отрано се съобщава, че в предателството е забъркан поп: "1873 януари, 25 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Ив. Драсов – Писек, за задържането на Левски: Казват, че него го предал един тамошен поп (бог да го убие!), който приел награда в пари от поганците..." Не търговец, не учител, не терзия, а поп, затова в обсега на заподозряните остава поп Лукан, бил е най-възрастен, приел е върху себе си това зло, за да спаси и синът си, и дъщеря си, в чийто дом е открит архива. Разбира се, остава идеята за колективното предателство, защото Сирков е знаел когато е занесъл писмото на 12-ти декември на Апостола, че къщата му е била под наблюдение, но е носел писмо от Величка, бил е изпратен от нея, няма нищо индивидуално в съгласуваните действия на роднините... Тук да кажа, че не сме единствените, които вървим по този път, на страницата на Националния музей в Карлово, във ФБ, има следният текст: "В този ден Васил Левски е заловен в Къкринското ханче. Османските власти разполагат с информация за дейността на Апостола много преди Арабаконашкия обир. Доклад на Дунавския валия от септември 1872 г., разпитите на Димитър Общи и арестуваните комитетски дейци от Тетевенско, Орханийско и Ловешко, както и откритите писма на Любен Каравелов и фотография на Левски показват, че той е под наблюдение от месеци. Въпреки това той не изоставя комитетската работа. Напротив – предприема рисковано пътуване към Ловеч, за да прибере архивите и да ги отнесе в Букурещ. ... На следващия ден – 28 декември 1872 г. – залавянето е официално съобщено с телеграма от търновския управител Али бей до Великото везирство. Това е първият автентичен документ, който свидетелства за ареста на Апостола. В него Левски е посочен като „ръководител на цялата революционна организация“, а конфискуваните десетки писма и документи разкриват широкия обхват на изградената от него мрежа." Под открити писма на Каравелов не зная дали имат предвид нещо повече от двете прихванати писма през ноември, дали нямат предвид и "прихванатия" архив на Кравалов, по това време вече е бил в ръцете им, но идеята е, че ми стана приятно, че най-сетне започнаха да пишат истината.

То ако историята не бе превърната в чалга, нямаше да има необходимост от тази тема и от нашия труд в нея. Всичко щеше да е казано, написано, анализирано преди нас. Но се наложи доста мантри да разчистим, преди да стигнем до истината... Е, понякога както в литературата, така и в реалния живот при героите има развитие: 1872 септември, 17 – П. Хитов – Белград, пише до Л. Каравелов – Букурещ, че е получил драмата му „Хаджи Димитър Ясенов“, която Каравелов посветил на Хитов, но смята, че Левски повече заслужава това посвещение, тъй като напоследък именно той работи най-активно за свободата на народа. - Интересното е, че поне един от тях е разбирал значението на работата на Левски на терен. В Хитов се е обърнало нещо след Събранието и го е накарало да го напише на вестникаря. Жалко, че не го е казал на самия Дякон приживе. Но Каравелов така и до края не осъзнал защо е получил това писмо, той е виждал само съперник в Апостола, някой, който му пречи сам да командва организацията, която всъщност не е създал...

Имайки предвид, че на този ден е тръгнал за Къкрина, нека да приключим и с една от най-популярните легенди за него, той сам пред Специалната Комисия, която е имала и доклада по залавянето от Ловешкия юзбашия (т.е. знаел е, че няма смисъл нещо да преиначи или скрие), е разказал как са го хванали: "Към десет часа сутринта [по турски], когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана; после започнах да бягам, обаче държащият ме, не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата и аз паднах там. Заловиха ме и ме изпратиха в Ловеч..." Няма лъвски скок, няма плет, както и ние писахме в темата, той е на разстояние от вратата, която е водела към сайванта на съседа на ханчето, дотам Апостола се е надявал да стигне и да се укрие, или да вземе един от конете му... Битката е била на задната врата, където в тъмното са го дебнели трима начело с Юсеин Бошнак-водачът на потерията, а до плетът изпълняващ ролята на ограда, Левски изобщо не е стигнал и не се е запътил към него, но легендата, измислена от Захари Стоянов все още е жива... Останалото е статии, книги, документи, телевизионни предавания, речи, интервюта, лекции и упражнения, курсови и дипломни работи, паметници, филми, сериали, подкасти и една песен, слушана от над 1 милион българи:

Въпреки това все още чета историци по форуми в социалните мрежи да разказват и преразказват смехории за него... Все още истината е далече от хората и вярата в старите рефрени не си е отишла. Но ето още малко истини срещу старите лъжи: 1872 декември, 28 – отведен е в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. - изобщо не става въпрос за разпознаване, знаели са кой е, просто на мютесарифинът в Търново, шеф на каймакамина в Ловеч, е принадлежало правото да проведе първият разпит. 1872 декември, 7 – Д. Попов – Турну Мъгурелс, съобщава на БРЦК – Букурещ, подробности за състава на съдебната комисия и за поведението на Общи. Научил е от Ованес Аладжиян, че за издирването на Левски „имат му и портретът с униформа, в голям формат“ - портретът му в униформа е от времето на Легията, не е този, последния, по който се предполага, че е издирван, значи са имали повече от един портрет за разпознаване. 1873 януари, 2 – в секретен доклад № 6 на Н. Геров – Пловдив, до Н. Игнатиев – Цариград, се дават сведения за разкритията около обира, извършен под влияние на БРЦК в Букурещ,- колко е трудно на историците да признаят, че такъв обир без благословията на Каравелов нямало как да се случи, ама на, да си повтарят мантрата, че той, Димитър Дяковчанина решил... не, не е решил, бил е мотивиран да го направи от Букурещ. 1873 януари, 8 – Ив. Иванов – руски консул в Одрин, пише до Н. Геров – Пловдив, с молба да го осведоми: „Къде са заловили Левски? Вие знаете ли?“; подчертава, че се страхува Левски да не проговори при разпитите и да не пострадат невинни българи. - стана съвсем интересно, какво е знаел Левски, за което консулът в Одрин да се страхува? Това, че е имал организация и е знаел всеки в нея си е за нашенци, ама от какво биха се страхували другите?

При активността на Апостола, една година в неговата работа е била много време, което го променило, "обръщало го" преди той да го промени и обърне. През 1871г. написал до Плоещ, че отишъл да си работи в българско, защото с умните във Влашко не се излизало на глава. Но на следващата година, 1872г. той вече е решил точно обратното, да се върне септември-октомври и да се разправя с влашките емигранти, че му създават интриги, а не работят, нямало ОК за военното училище в Букурещ, нямало превод на военни правила и т.н., пък чакали от него да вдига въстание. През декември вече всичко ескалирало, за него е било прозрачно, че Димитър е нямало да извърши Арабаконак без тяхната благословия. Каравелов нищо не свършил по задачите, но пък време да одобри обира на Димитър от Дяково намерил... Защото същият Димитър съветвал всички да си крият парите за оръжие от Левски, той щял да ги събере и да ги занесе лично на големия шеф в Букурещ. Марин му повярвал, скрил ги от Апостола, 1975г. ги намерили, накуп. Това за криенето на парите, Дяковчанина също трябва да е вършил с благокловията на шефа във Влашко. Поведението на Каравелов в онези дни наистина е показателно не само за отношението му към Левски, но и към собствения му народ. Защото писмата му за вдигане на въстание са били не само срещу организацията на Дякона, която е щяла да понесе съкрушителен удар, но срещу целия народ, който щял да бъде поведен на жертвоприношение. За Апостолът трябва е било шок какво се е искало от него като видял призивите за въстание. Той тръгнал да буди народа, а после трябвало и да го въоръжи. Как се постига това за година-две? Тук идва важният момент, самият той писал на Каравелов, че тръгвал за Букурещ. Поискал също от комитета в Сливен да отговори на вестникаря, който все едно бил на друга планета и нямал никаква връзка с реалността в българско, обаче председател, издавал неадекватни заповеди. "Помощта на Сърбия и Черна гора ние разбираме само тогава, когато са вплетени в бой с неприятеля. По решението на това събрание написа се в тоя дух писмо от наша страна до Централния комитет, както ако е възможно да се превари засега пламването на революцията поне до една година... И според наставленията на Аслан Дервишооглу и най-изветрелият човек не би повярвал, че е възможно да излезе със сполука такова бързо движение, когато ние в нищо още не сме готови.“ - 1872, 22 ноември. "...да дойде един в Ловеч, и там като дойдат, никому няма да казват, че аз ще премина през там. Казал съм на приносящия какво да прави, като отиде в Ловеч... като пристигнат в Ловеч, Д. Пеев тутакси да ме потърси. Той знае мястото ми. Ако ли ме няма още, той да яви на оная къща, че идвам, та да са известени." - из писмо на Левски, за съжаление тук имал пълно доверие на Сирков. https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_85.html "Тук имаме указание за непоколебим маршрут през Ловеч за Влашко. Левски е подканен сега да бърза не само от по-ранния зов от Букурещ да иде по-скоро там (вж. писма № 98 и 99). Безпокойната заповед на Каравелов за революция означава за него и ново жестоко недоразумение, което трябва да изглади..." Параскев Стоянов. Сега знаем, кореспонденцията в 1872г. е минавала през руското посолство в Русе. Не само турската полиция е прихванала двете писма на Каравелов "по подходящ начин", но и Мошнин, и шефът му граф Игнатиев, са ги прочели. Те са били доказателство, че той е изпълнил поръчката на азиатския департамент. Друго поръчение е нямало, а и вече е бил уплашен до смърт. Има-няма въстание, ясно че пишман-революционерът нито щял да премине Дунава за да участва, нито да отразява бунтовете във вестника си. Той и обесването на Левски не посмял да отрази, нали Апостола бил наречен нехранимайко в Цариград, цитирам хаджи Иванчо Хаджипенчович пред Стоян Заимов, как би посмял да го героизира? Каравелов пишел само това, което е било угодно на господарите му... Въстание нямало, а Левски вървял към Букурещ и не бил заловен. Сигурно е опищял ушите на руския консул в Букурещ от страх как да се оправдава пред Апостола като пристигне защо искал въстание в никое време. Предприели мерки, изтеглили го, но... разпространили легендата, че Високата порта го поискала. По-рано в тази тема се спряхме на този момент, няма нищо такова в архивите, в изворите, в тогавашните вестници, ама съвсем нищо, излиза, че е бягал през глава... от своите. В новооткритият доклад на Саид паша пък се вижда, че той дори не им трябвал, вестникарят нямал никаква стойност за турската власт. Отделно, добре са съчинили и легендата за архива му, който изчезнал. Там забъркали и шурей алкохолик, и шуролинка, сякаш просто така се изоставя важен архив с имена, пароли, данни на произвола, особенно от лидера-председателя на една организация, при условие, че е имал доста време да го скрие и че липсата му се наказвала със смърт. Левски е бил прав да се съмнява, че архив нямало да намери в Букурещ и трябва да носи своя, скрит при залавянето му в самара на коня, колкото и непосилен риск, а и тежест, да било това.

Написах "мантра", защото както се вижда от неговите писма, от запазените, това е само половината от неговите планове, а трябва да отчетем, че е бил загрижен, в Бурукещ никой нищо не работел. Планирал е да отиде и да се нагърби и с цялата работа, която Каравелов и сие му обещали да свършат, но нищо не направили с месеци - записването на българчета във военното училище в Белград, осигуряване на превод на военните правила, плюс да изясни ролята на ЦК в разправиите му с Димитър от Дяково и Попхинов и т.н. Аз съм написала, че "Да, декември е била друга целта, не я отричам.", тя вече включва и обобщеното от Вас, разбира се, че съм съгласна с него, но изобщо не го изчерпва, само половината от истината е. На практика, излиза че той се е готвел не за няколко дни, а за повече да постои в Букурещ, за да подготви сам всичко за истинско въстание, затова му е трябвал изнесен анрхивът на сигурно място, можел е да бъде унищожен по време на въстанието, затова са му трябвали парите на Ловеч-за закупуване на оръжие и т.н. Вестникарят го призовавал да вдига народа на въстание, но какво самият той, председателят направил, за да бъде подготвен този народ?

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИЯ КОМИТЕТ В Т. ПАЗАРДЖИК, 1872, 8/ври 29 [1] Плов.[див] "№-р (44-ти),Братя! Преди двадесет дни [бил] изпратен човек нарочно от Влашко да ме извика. Не знам за какво! Днес телеграфирах, че след 30 дни ще се отправя затам. Може би за Военното училище да се сложи в ред или пу... и военните правила, за което аслъ бях готов след малко време да отида, да се сложеше в ред. Сега като ме викат оттам по-скоро да отида, гледайте да съобщите на всички членове [в града] и извън [в селата], да съберете пари колкото можете повечко, та да се види за горните нужди, защото не може лесно да отида пак, а може и никога..." - тук сякаш е имал предчувствие. ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ, 1872, 30 октомври, Пловдив. № 44-ти, Байо! Затова ме извести Тракийската поща и каза, че по-скоро трябвало да дойда във Влашко. Аз бях готов скоро да дойда да се развиди за работата, където ви бях писал по-напред; като за Военното училище в Сърбия и пр., но рекох преди това да съставя в България и Тракия няколко окръжни центъра. До 30-38 дни мога, ако е такава работата, щото всичко да оставя и да дойда, пък от 30 дни по-рано не мога да дойда. Дано намеря твое писмо, в което да ми обясниш защо ме викате, но аз пак, както и да е, трябва да дойда. https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_85.html Направих тук извадка от писмата му от есента на 1872г. Не звучи като нашата мантра за Ловеч и Къкрина, с която повтаряме, че е тръгнал, за да приготви архиви, документи, за да свали Каравелов, да насрочи ново събрание, нов Централен комитет... Да, декември е била друга целта, не я отричам. Но септември, когато решава да тръгне, причината е различна. Тя подкрепя изводът, който направих в по-ранни постове, че освен да се погрижи по всякакъв начин да спечели председателското място и да издаде смъртна присъда на Стоян Пенев, да оплюе Кънчев и да му припише убийството, друга комитетска работа Каравелов изобщо не е свършил, а с него закършил ръце и Данаил Попов. Левски се задъхвал да се справя с интригите, които му спретвали в българско, както и да трябва да се връща във Влашко, за да слага в ред работата, която поръчал, с която уж щели да помогнат. Подозирам, просто си седели и чакали да бъде заловен или след евентуален успех на Арабаконак не друг, а Димитър от Дяково да заеме мястото му или да разчисти пътя за Узунов, за Фердинанд... Така я разбирали народната работа едни "чисто народни мъже, дето и себе си са били готови да жертват " във Влашко. Плюс, грижите, които имал с Димитър от Дяково, Анастас Попхинов, готовността му да отчете своята народна работа до момента, за да остави чисто името си. Това писмо е емоционално за четене, защото мога да си представя какво му е струвало да го обмисли, да го напише...

Да, това е истинският извод, най-доброто обобщение на историческите събития за периода на българското Възраждане, а не глупостите, които четат в учебниците. Съвсем точно сте го написали Аз с горният пост исках да изкоментираме още нещо. През последните години се пише, ние също тук някак влезнахме в тази рутина и пишем, че Левски е минал през Ловеч на път за Букурещ, за да вземе парите и архива, архивът му е трябвал, за да свали Каравелов от председателското място. Или да обсъди с него призивите за вдигане на въстание, или насрочването на такова, или с другите дейци във Влашко... Това в момента оставям настрана, Ловеч, Букурещ, за момент нека да са настрана. Концентрираме се върху това, че на 1-ви юли Левски е в българско, а преди 22-ри септември, преди Арабаконак, изпраща писмо до Тетевен, че му предстои отново да замине отсреща, не през декември 1872г., а септември: 1872 септември, преди 22 – изпраща писмо до ЧРК -Тетевен, и нарежда да не се признава „Димитра Общи със стария му печат“; информира за предстоящото си заминаване „отсреща“. Два месеца и половина след завръщането си и вече планира обратно отпътуване за Влашко. Кое го е наложило? Какви са възможните причини? Вярно, че след това 4 месеца все ще е тръгнал за Влашко, ама не съвсем, но през тези месеци са се трупали и други причини, приложила съм по-горе и тези извадки от кореспонденцията му. Интересното ми е, защо през септември, уж без повод, уж без повикване, но вече е планирал нови срещи в Букурещ? Защо? Какви действия е искал да предприеме? Трябва да подчертая и това, което написах: "пълната липса на финансиране от страна на богатите емигранти във Влашко през 1871-1872г., само голи обещания от Тошков, от други, като организацията се е издържала изцяло отвътре, включително с вътрешни пари е купувала оръжие, а това е важно", защото гръцкото въстание например е успешно, но е финансирано от чорбаджиите им, от едрата им буржоазия. Нашите, най-богатите са били в чужбина, щедри на обещания, но на практика сътворяват интриги след интриги вместо финансово да подпомогнат освобождаването. Оказва се, че се бие средната класа за свободата, отвътре, а точно богатите са били тези, които отвън са чакали друг да ги освободи, сакън, да не загубят и грош за народното дело, докато от другата страна на Дунава залагали и живот, и имущество...

Провалът дори не започва със смъртта на Пенев, за мен започва с искането за подписите от Левски, който отказва. Оттогава са правили всякакви мерзости, за да му отнемат организацията, включително изпращането на неодобрени от него помощници, викането му чрез страниците на вестника, преминаването на кореспонденцията му през руското консулство без да е бил уведомен, пълната липса на финансиране от страна на богатите емигранти във Влашко през 1871-1872г., само голи обещания, като организацията се е издържала изцяло отвътре, включително с вътрешни пари е купувала оръжие, а това е важно и т.н. Тук обаче идва и друга важна тема, ние често твърдим, че Левски влезнал в Ловеч, за да вземе парите и архива и да отива в Букурещ да се разбере с Каравелов, който пък го викал да вдига въстание. Не е така обаче, Апостола е планирал връщане във Влашко много скоро след завръщането си в българско и дори искал да си връща Пълномощното съгласно едно от писмата му, явно като следствие от интригите, които му създавали и му пречели да работи. Проследих откога е всъщност плануваното му връщане във Влашко, преди Арабаконак е, а обирът без неговото съгласие само подсилва усещането му, че вече не управлява организацията, успяли са да я разцепят, да внесат разкол: 1872 септември, преди 22 – изпраща писмо до ЧРК -Тетевен, и нарежда да не се признава „Димитра Общи със стария му печат“; информира за предстоящото си заминаване „отсреща“. 1872 октомври, около 9/10 – получава чрез „пратен човек от Влашко“ съобщение да замине за Букурещ. 1872 октомври, 27/28 – посещава Стара Загора и Чирпан и там съставя ново писмо до революционните комитети, за да ги уведоми, че е повикан в Букурещ, закъдето ще замине след 30 дни. 1872 октомври, 29 – изпраща от Пловдив телеграма до БРЦК – Букурещ, с която уведомява, че в отговор на тяхното повикване „после 30 дена“ ще се отправи „за там“. 1872 октомври, 30 – пише от Пловдив писмо до Л. Каравелов – Букурещ. Разбрал е, че го викат в Букурещ, но може да тръгне за там след 30 – 38 дни. 1872 октомври, след 30 – Л. Каравелов – Букурещ, му пише [в Българско], че е получил от него писмо и телеграма. Засега да не идва, а „до пролет трябва да додиш, за да се реши нещо за започванието на въстанието]“. 1872 октомври, края – ноември, 1 – Л. Каравелов – Букурещ, му пише и го подканя „някак си опипом“ да обяви въстание. 1872 ноември, 1/2 – Л. Каравелов – Букурещ, му пише отново да обяви спешно въстанието поради настъпилите събития след обира на пощата при Арабаконак и направените разкрития. 1872 ноември, 2 – Л. Каравелов – Букурещ, пише [до Г. Живков – Гюргево] за състоянието на организацията в България и назрялата необходимост народът да се вдигне на въстание. Призовава Живков да събере по-скоро дружина и да мине в България; информира го, че е писал и на Левски да обяви въстание. Бавен и дълъг е бил пътя на Апостола до Букурещ, всъщност сам първо искал да тръгне, после го и викат, а после го молят да не тръгва...