Borova gora

ГЛАВА ВТОРА: СТОЯН ПЕНЕВ, ТЪМНАТА СЯНКА "Първият от тия осъдени, Стоян Пенев, млад и развит момък, служеше в печатницата на Л. Каравелов в Букурещ, на когото знаеше всичките тайни, както и кореспондентите му на вестника из България. Той беше дошел в Русчук на разходка за няколко деня, в разстояние на което време тайната полиция в Русчук се извести от вярно място, че Стоян Пенев прави вече условия с арменеца Ернест ефенди да започне предателството си. Страх и трепет облада всичките съзаклятници в Русчук. Същия ден още стана извънредно събрание, което реши да се накаже шпионинът. Георги Икономов, родом от Сливен, за когото ще да говоря по-нататък, извърши това убийство с помощта на други още лица сред улицата в Русчук. Убийството бе така дързостно, щото и сам вали-паша заедно с руския консул отидоха да го видят." – Записки по българските въстания, Захари Стоянов. Захари Стоянов е шурей на Никола Обретенов, женен е за сестра му. Стоян Пенев е бил словослагател в печатницата на Любен Каравелов в Букурещ. Съгласно Спомените на Никола Обретенов, пред свои познати се хвали, че е взел 50 лири от валията за някаква тайнствена работа, която само той може да свърши. Не казва каква е, но в същото време се хвали, че знае кои са дописниците на Каравелов и може да ги окачи на въжето. Ето решението на заседанието, в което е решено да се убие Стоян Пенев: „Февруарий 15, 1872. 1-о. Решава се: по причина на препятствията, които са предвидени от дохожданието в градът ни на познато едно лице, което по подлото си поведение туря в опасност народното дело, да се изтреби час по-скоро това лице, ако и без знанието на Ц. Б. Р. К. 2-о. По необходима нужда дозволява се за секи[13], и за изпреварвание на сяко зло, да се разнесат от касата около 500 гроша.“ „Решава се: по причина на препятствията, които са предвидени от дохожданието в градът ни на познато едно лице, което по подлото си поведение туря в опасност народното дело, да се изтреби час по-скоро това лице, ако и без знанието на Ц. Б. Р. К." - няма и ред за предателство, а за подло поведение т.е. не е опасността донос в полицията, а предаването на писмата на Кънчев. “Страх и трепет обладал всички съзаклятници в Русчук” из Записки по българските въстания - което означава, че Пенев ги е знаел поименно, а за да ги познава, трябва да е бил един от тях. От написаното от Захари излиза, че са убили Пенев не заради откраднатите писма от Каравелов, а заради страх и трепет да не ги издаде тях, защото "от вярно място" узнали, че вече правел уговорки за предателството си с Ернест ефенди, на длъжност цензор в Русчук, отговарял е за пресата. От вестник "Дунав" обаче излиза друго, никакви уговорки с Ернест ефенди не е правел Пенев за предателство, а е имал уговорка да го назначи на служба при него, вероятно като преводач. Захари написал, че Русенският комитет направили същия ден извънредно събрание, на което те решили да убият шпионинът. Определили сами, че бил шпионин и му прочели присъдата. Комитетът в Русе е основан сравнително късно, декември 1871г. В Русе – вилаетски център, с многоброен гарнизон, полиция и добре изградена шпионска мрежа – е било трудно и опасно да се сложи началото на една такава организация. Единият мотив за убийството, смайващо и днес със своята жестокост, е "веднага съобразихме, че е шпионин...", за такова съображение колко невинни трябвало да убият и то по толкова зловещ начин... Всякак извъртал думите Обретенов, за да скрие истината, че убийството е било поръчково, иначе ако само по съображения се убиваха хора... Освен всичко друго, никакви доказателства няма представени, че Пенев е бил шпионин. Набедили са го за турски шпионин, за да имат предлог да го убият. Истината е, че всички турски шпиони са си живеели спокойно и никой не е тръгнал да ги убива само защото са шпиони. Другият мотив за убийството на Пенев - мотив предателство, също не издържа проверката на историческите извори. Четиримата от читалището са предотвратили предателство /израз от техния Протокол/, но не става въпрос за издаване на турската власт. Ако е бил предател, за две седмици от 15-ти февруари до 1-ви март да е предал цял град. Но никой не е арестуван, ни съзаклатници, ни обикновени хора. Няма данни за арести. През цялото време Пенев се е шляел из Русе и "тайните полицаи от русенския комитет" нищо не са му сторили, въпреки лютата им закана за незабавно "изтребление" две седмици преди това. Полъгали са го, че ще го водят по "курварлък", така пише вестник „Дунав“. Значи Пенев е бил напълно безгрижен, след като е тръгнал с тях в квартал с леки жени, нямал е страх от тях. И после го убиват чак на 1-ви март след зверски изтезания, явно опитвайки се да изтръгнат някаква информация от него. От предателство са се страхували, но… този, на който Стоян е щял да ги предаде е бил „свой“, Ангел Кънчев. Захари Стоянов също твърди, че Русенският комитет е имал функциите и на тайна полиция, която да ликвидира предатели, което не е потвърдено от никакви други източници, отнасящи се до ВРО. Със сигурност не назначена от Левски или от Христо Иванов-Големия тайна полиция в Русчук. Никой никъде не ги е одобрил за тайна полиция и не е споменал това нито в годините преди освобождението, нито в писани спомени по-късно. Никакви правила и Нареди на ВРО не са спазили, когато са взели решението за тази задача, нито са потърсили съгласуване с някого. Захари отбелязма, че на Никола Обретенов, Георги Икономов, Ради Иванов и Това Кърджиев е възложено да убият Стоян Пенев. От кого е големият въпрос и в качеството си на какви го изпълняват? В спомените си Обретенов признава, че убийството е извършено от тях. Разминаването е в датите. Съгласно думите му, извършили са го на 16 февруари. Той самият публикува Протокол за събрание на комитета, за да изглежда дело на членове на организацията, когато и да е съчинен този протокол, но разрешение от висшестоящ, от Големия, от Левски или друг са нямали. Излиза че по-скоро е убийство, разчистващо сметки, под булото на народното движение. Съпоставяйки всички факти, става ясно, че Левски не е бил информиран за убийството на Стоян Пенев и не е взето неговото съгласие, за това не е и е разпитван за него от Извънредната комисия през януари, 1873г. Протоколът от събранието, където вземат решение да убият незабавно Пенев е датиран 15-ти февруари, 1872г. (всички дати са по стар стил). (Обретенов 1983: 137). Подписан е от всички без Костаки Симеонов, който е от първите приети членове още през декември 1871г. Обретенов посочва точната дата, когато Костаки Симеонов е приет за редовен член на комитета - 13-ти декември 1871-ва. В този протокол Обретенов /54/ е подписал Ради Иванов /80/, другите два подписа под решението им са на Икономов /91/ и Тома Кърджиев /104/. Има категорична неистина в Спомените му, която е доказуема. Той твърди, че още на другия ден са убили Пенев, т.е. на 16-ти февруари, арестуват ги на 17-ти, същият ден, в който Икономов бяга през Дунава. Това не съответства на фактите - и от записа в общината за смъртта на Пенев, и в дописката на в. Дунав, и на в. Византис е посочена негова дата на смърт 1 март 1872г. Вестник ”Дунав” съобщава, че тялото на Пенев, още топло, е открито на 1 март до къщата на каруцаря Ангел Петров в махалата Диш Варуш (Дунав 1872, №659).,. Според общинските регистри и вестник "Дунав", Пенев е убит на 29-ти срещу 1-ви март, смъртта му е записана на 1-ви, но тогава е намерено "още топлото тяло", т.е. убит е през нощта или в малките часове. В комитетът, по написаното в протоколите им, те са били пет души: най-напред са влезли Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов, впоследствие са поканили Георги Икономов и Костаки, чиито инициали са записали с И. и К. Подпис на Костаки Симеонов под Протокола с решението за убийството на Пенев липсва. Ако Костаки, петият член на комитета им и доверено лице на Обретенов, за да го покани за редовен член 3 дни след основаването на комитета да се присъедини, е отсъствал по някакви причини, можел е да упълномощи някой друг от негово име да сложи подпис под решението, какъвто е случая с Ради Иванов, той е подписан от Никола Обретенов. Но подписът на Костаки го няма. Това недвусмислено означава само едно - Костаки Симеонов е бил против това убийство. Той може да е присъствал на събранието, взело решение за убийството, но да е отказал да подпише протокола и да се е опитвал да убеди другите да не го правят, затова не са го взели със себе си. Всъщност, така както Обретенов описва ареста им на следния ден, "свидетелят", видял "четиримата да говорят с Пенев" в деня на убийството, чието име той не е назовал, "Когато довели свидетеля, който дал показания за срещата на Пенев с четиримата, като ги видял кои са, (чак тогава?) ги познал и се отрекъл от показанията си, като казал, че имал пред вид 4 ч. по турски, а не четирима души, уплашил се, че когато ги пуснат, ще му отмъстят. Този свидетел, който се уплашил пред тях на очната ставка, следва е бил Костаки, защото незабавно са били потърсени, полицията идва да ги арестува в читалището, а не някъде другаде, буквално след часове, не след дни. Някой трябва да ги е издал на полицията като убийци на Пенев, някой от комитета, и няма кой друг да е, освен Костаки, само той е знаел какво са планирали. Костаки не е арестуван с тях, а той е петият член на бандата им, който единствен не участва в убийството и единствен умира много бързо два дни след Ангел Кънчев, а неговото име дори не се споменава от Захари Стоянов /смъртта на Костаки е записана в регистрите на Русе на 7 март/. Да признаят, че вътре в комитета имат предател е спестено, за да не загубят куриерската позиция на Обретенов, възложена му от Христо Иванов-Големия. От написаното от Обретенов става ясно, че в убийството са участвали четирима: той, Георги Икономов, Ради Иванов и Тома Кърджинов. Единственият, който го няма и е бил член на комитета им е Костаки. На другия ден арестуват в читалището четирима, но вместо Икономов, забягнал към Букурещ, арестуват Никола Табаков, той не е бил член на комитета тогава, по-късно го приемат. Костаки е бил младо момче на около двайсетина години, което изведнъж и внезапно се поминал на 7-ми март /записан в общината/, само ден след смъртта на Кънчев. Смъртта на Костаки Симеонов е част от тази история. Единствено Костаки, петият член на комитета им, е бил наясно, че могат да бъдат намерени заедно в читалището, той също така е бил запознат къде и какво крият те в читалището. Ако презумпцията е, че Костаки ги е издал като убийци на Пенев, а от всичко следва да е бил той, това означава, че полицията е открила в читалището при обиска протокола с решението им да убият Пенев. По-късно за т.н. скривалища узнал и Захари Стоянов, като член на комитета. В Протокола са отбелязали, че ще убият Стоян Пенев. Това е равносилно на самопризнание и то в писмен вид. Излиза, че според Обретенов, турската полиция ги е пуснала за честните им очи четиридесет дни след като са намерили присменото им самопризнание. Може, но при определени условия, а тези условия няма какви други да са, освен свързани с предателство от страна на поне един от тях. Обретенов дума не обелва за обиск, но такъв е имало, протоколът е попаднал в полицейски ръце, защото арестът е станал в читалището, а да арестуваш 4-ма заподозрени за убийство без обиск е недопустимо; криели са всичко под някакви стълби. Захари описва подробно в Записките по българските въстания: "Освен дома на Н. Обретенов, който служеше като убежище на разни апостоли, куриери и пр., така също и народното читалище "Зора" беше преобърнато на скривалище за различни комитетски принадлежности. В залата която служеше за занимание, над голямата маса горе на тавана, дъската на която се закачаше лампата, беше откъртена изкуствено и при всичко че се виждаха на нея много гвоздеи, но тия бяха прерязани отвътре, тъй щото тя се държеше само на дългата кука, на която висеше лампата денонощно. Тук на това място, т. е. отвътре дъската в тавана, стоеше скрит печатът на комитета. Той имаше големина колкото една бяла меджедия с надпис "Български революционен комитет" и посред изобразен лев. На това същото място се държаха още и други разни фалшиви печати на турски язик, направени от восък и калай, на които бяха написани по-главните градове на България. Тия служеха за подправянието на турски тескерета, които така също, както и други разни паспорти, бяха в разположението на Русчукския революционен комитет. На друго място, а именно под стълбите, гдето така също бяха извадени гвоздеите, имаше цяла библиотека книги, всичките от съчиненията на Л. Каравелов, единствения по него време революционен списател, които книги, както и вестниците на същия списател "Свобода" и "Независимост" комитетът разпространяваше между народа. Долу в избата под зданието на същото читалище имаше изкопана дупка, в която стоеше едно газено тенеке, пълно с различни отрови, които бяха доставени от българските ученици в Букурещкото медицинско лице. Тия бяха предназначени за враговете на българския народ." крият комитетския печат и всички документи там, та и отровите в газено тенеке в мазето... (Подп.) За 80–54, 59, 41 и 104.“ – Записки по българските въстания, Захари Стоянов. Интересно кога са посмели да се разправят със Стоян Пенев: "Kогато pеченият тержуманин, Ернест ефенди, отиде в Букурещ с една особна мисия, отсъствието му се счете за един удобен случай за извършванието на лошото намерение". След като Пенев е бил издаден съгласно Протокола на Русенския комитет от трето лице, познат и на Пенев, и на комитаджиите, се стига до жестокото убийство, дотогава са нямали категорично потвърждение, а само съмнение, че той ги е откраднал писмата. Затова им е трябвал "посредника", който да научи взел ли е тези писма и да им потвърди, за да го убият. Ето защо са изминали две седмици от завръщането на Пенев в Русе до убийството му. Има статия в сборника на Националния музей-Карлово на Веселина Антонова, историк от Русе, написала е, че са освободени бързо всички некомитаджии за убийството на Стоян Пенев, в ареста са останали само 4-мата, като първи е освободен Обретенов след около четиредесет дни, последен, след дни - Кърджилов. С една дума, за турската власт е нямало тайни от ден първи кой е извършил злодеянието. Властта е била убедена, че заповедта за убийството на Пенев е дошла от БРЦК в Букурещ, пише че е принадлежал към революционния комитет в Русе, може и ТБЦК да са визирали, като такъв е бил препоръчан в Букурещ. За Пенев "Расим паша твърде добре знаял, че това момче е убито от комитета..." - имало е свидетел, Костаки, намерили са и компрометиращи материали в читалището. Написано е също, че е принадлежал към революционния комитет в Русе, вероятно става въпрос за ТБЦК, защото в протоколите на ЧРК го няма записан. Нямало е да пратят Пенев да работи за Каравелов и толкова лесно да спечели доверието му, ако не е бил приет в комитет, наистина. От Захари също знаем, че Пенев е знаел всички тайни на Каравелов. Това е невъзможно, без самият Стоян да е бил член на комитета, последното обаче прикриват, защото тогава и ВРО следвало да ги накаже за убийство без разрешение на неин член. Защо БРЦК в Букурещ, там е Каравелов, в чиято печатница за няколко месеца е работил като словослагател Стоян Пенев, би искал смъртта му? 19-годишно момче, клано зверски, имало е борба и съпротива от негова страна, било е грозна и страшна сцена. Оставили са на място и улика - колана на Икономов, с който вероятно са вързали жертвата си. Коланът е оставен за полицията, като улика, която да я поведе в грешна посока. Руският консул Мошнин веднага е отбелязал този намарен колан и започнал да твърди, че убийците на Пенев били развратни турски ефендиета, които се гаврили с Пенев и го убили, за да не ги издаде. Обретенов наистина оставя объркващи спомени по отношение на това убийство, но има начин да сравним историческите извори, за да открием какво е искал да прикрие дори години по-късно. Освен неверните дати в Протоколите, за убиецът също има разминаване. В неговите между „Спомени за българските въстания“ се твърди, че е бил Георги Икономов, който забегнал през Дунава, но имаме и писмо на Обретенов от 1872г. до Христо Иванов Големия с искане за покриване на разход от 236 гроша "дадини на радя и дето свършил живота на шпионина та заминал за от среща". Излиза от писмото, че убиецът на Пенев е не Георги Икономов, а Ради Иванов, който е бил арестуван заедно с останалите трима. Обретенов ли е излъгал Големия, или действително убиецът на Пенев е бил не Георги Икономов, а Ради Иванов? Защо е убит Пенев? За откраднати документи от печатницата в Букурещ - писма. Каравелов е е държал там много документи, включително и писма, а Пенев е бил словослагател в нея, т.е. имал е целодневен достъп до всичко вътре. За тези навици на Каравелов да държи важни документи на това място свидетелства и Киро Тулешков, който е бил управител на цялата печатница. Пенев не задигнал целия архив, а само избрани писма, явно ги е прочел и знаел какво да вземе и защо го прави. От биографична статия от “Поборник-опълченец”-1898г. на Филип Симидов /Симидов през 1872г. е следвал в Букурещ и е гравитирал около Каравелов./ четем: “В 1872 г. пишущия тези редове са случих при Л. Каравелов в Букурещ, когато той яростно викаше, че му липсват писма от масата и, че тряба да ги е взел някой... Това беше в пролетта празничен ден. В същия ден са узна, че словослагателя, що бил при Каравелов, някой си Стоян, заминал за Гюргево със сутрешния трен... Веднага са съобщи на Руссенския бунтовен комитет, че Стоян Пенев задигнал някои тайни писма от печатницата на Л. Каравелов и избягал с тях в Русе.” Не знаем датата, на която се е случило, но Симидов твърди: "Това беше в пролетта празничен ден." В онези дни в сила е бил Григорианския календар, ако към датата на Протокола 16.02.1872г. сложим 12 дни, климатично времето е съответствало на края на февруари, имало е и топли февруарски дни. Според Ф. Симидов, революционният комитет в Русе известил БРЦК и В. Левски издава заповед за убийството на словослагателя Стоян Пенев, преди това словослагател на областния правителствен в. “Дунав” в печатницата на Дунавската област, който е бил изпратен нарочно като таен агент на османската полиция, за да се внедри в Каравеловата печатница и открадне част от революционните комитетски до- кументи." Тук, както и при Обретенов истината е тясно преплетена в легендата. Няма как да е бил известен Левски, за 24 часа да научи и да издаде заповед на Русенци да убият Пенев, плюс, Русе е бил град, попадащ по Пълномощно под Ангел Кънчев. Кънчев по силата на Пълномощното като заместник на Левски в този регион е имал право да одобри убийството, но… трябвало да му съобщят причините за него, както и да бъдел съгласен. От Спомените на Никола Обретенов е ясно, че изобщо не са искали да вземат таково одобрение от някого. Трябвало е да скрият както кой им го е поръчал, така и причината. Решението за убийството е на 15-ти по Протокола им. Значи нареждането е било от Букурещ, от Каравелов, няма кой друг да им го даде, освен този, който им е съобщил за липсващите писма, които да му върнат. Убийството е на 1-ви март. За двете седмици до убийството е имало достатъчно време да се допитат до Левски и Привременното правителство в Ловеч - за това време писмо или куриер е можел да отиде до Търново и да се изчака отговор от Ловеч, Левски е бил по същото време в Ловеч. Но не са искали никой да знае за откраднатите писма, нито какво съдържали те. Обретенов излиза с версия, че Пенев щял да качи на въжето дописниците и затова са го убили, но тя не издържа на разумната логика, никой не е качвал някой си на въжето, затова, че бил дописник в забранен вестник. Освен това във вестник Свобода са били публикувани и чисто битови дописки. Защо Обретенов е вложил толкова много усилия да прикрива лесно установими факти? От думите в техния Протокол можем да съдим, че лицето е било някакво време в Русе преди те да се съберат и да обсъдят. В никакъв случай в същия ден на пристигането на съобщението от Каравелов не са се втурнали да го убиват. Пенев е бил един от тях и искането на Каравелов да е било неубедително. Изпитвали са го, Пенев е поддал пред общ приятел както е записано в Протокола. Приятелят е съобщил събраната информация на комитета, а това му е струвало живота. Костаки Симеонов, член на същият комитет умира същата седмица, вероятно отровен, за да изглежда естествена смърт и вероятно защото ги е издал на турската полиция след като научил за намереното тяло на Пенев. Имали са отрови, за тях Захари пише, че са били в мазето на къщата на баба Тонка. Жалко, че за него пък изобщо не е писано как е починал, имало ли е разследване и т.н. Как са се съгласили да изпълнят такава поръчка, как са повярвали на Каравелов за кражбата на писмата, за да накажат свой приятел по толкова жесток начин? Как са били способни на описаните изтезания във Византис? Вероятно са се ръководели от мисълта, че им я е възложил големия бос в Букурещ, вестникаря. Трябва да им е било забранено да съгласуват такова клане с Левски и с Ловеч. Със сигурност Левски не е знаел за Пенев, щеше да има кореспонденция между него и Каравелов по въпроса, но е интересно Каравелов с какъв мотив си е послужил, за да изпълнят в Русе искането му, представял се е за чист човек, обаче имал организацията и комитета в Русе за своя лична наказателна команда Пенев е знаел всички тайни на Каравелов, получил е доверието му заради препоръката, тя следва да е била от Кънчев. Случаен човек никога не е влизал на работа там. От дописката в Дунав излиза и един друг важен детайл за Стоян Пенев: "Този Стоян е от жителите в махалата Бахче чифлиги в Русе и беше ученик в Русчушкото ислях хане. Tой като стоял няколко вpeме в Гюргево при търговския практор на императорското правителство, тамошните бунтовници мислели, че бил изпратен за шпионин от страна на правителството. А той като се усетил за това и като се страхувал за живота си, отишел в Букурещ, гдето се разболял и лежал около един месец. След оздравянието си, Стоян се завърна в Русе и като познат по доброто си поведение и бедно положение, велеятският тержуманин Ернест ефенди беше го зел при себе си с една малка плата, за да се приготовлява в писалището. Kогато pеченият тержуманин отиде в Букурещ с една особна мисия, отсъствието му се счете за един удобен случай за извършванието на лошото намерение..." Търговският практор на императорското правителство е същият, който на 15 април 1872 е изпратил документа с описание на заподозрените личности в антиосманска дейност в Гюргево, адресиран до Външния министър в Портата и публикуван в том първи от Нови документи, частта от което донесение за Теофан Райнов цитирах по-горе. Тоест преди да отиде в Букурещ и да стане словослагател в печатницата на Каравелов, Стоян Пенев е преминал филтъра на Гюргевския комитет, на който комитет Теофан Райнов в донесението на търговския практор до Външния министър е определен като секретар. Цялото това действие - от минаването и проверката на Пенев през Гюргевския комитет до започването на работата му в печатницата на Каравелов и бягството му от нея в средата на февруари 1872-ра - трябва да е стартирало от основаването на русенския ЧРК. В противен случай Пенев нямаше да премине успешно през филтъра на опитния двоен /а може би троен/ шпионин Теофан Райнов в Гюргево, който като секретар на комитета в Гюргево го е препоръчал лично на Каравелов, за да го вземе той за словослагател. Словослагателят чете всичко в ръкопис, не само публикуваните дописки от българско, но и тези, които не се публикуват по разни причини, при това словослагателят узнава кои са дописниците и откъде, нещо което не се публикува във вестника. Пенев е преминал през всички препятствия, влезнал е в печтаницата на вестник Свобода и е научил всичко за комуникацията на Каравелов с Хитов, с Плоещ, с Белград, с азиатския департамент, но най-вече за подготовката за изборите през май. Това му е струвало живота. Шпионирал е, но в полза на Кънчев. Не и на турската полиция. Пенев е бил възпитаник на училището ислях хане, подготвящо кадри за вилаетската печатница в Русчук, а Ангел Кънчев още с идването си в Ловеч през август, 1871г., е носил армаган на Левски - откраднати набори от букви именно от тази печатница, набор от откраднати оловни шрифтове, с които после Левски си е печатил фалшиви тескерета и заплашителни писма. Голяма е вероятността Кънчев да ги е получил от Пенев, както и да е бил гарант на Пенев пред Каравелов, т.е. Пенев е бил негово лично протеже, за да отиде при Каравелов, шеф на БРЦК и затова скорострелно да се е оказал негов любимец. Но… не препоръчал обикновен словослагател, верен на комитета, а верен на самия него, на Ангел, негови очи и уши. Пенев трябва да е бил задължен да докладва на Ангел всичко. Колко хитър е бил Ангел, подценили са го старите емигранти, пазел си е гърба да не му спретнат нещо, както правели на Апостола. Заради манипулациите им към Левски, в които участвал, им е нямал никакво доверие. Пенев е бил опасен не с османската полиция за Каравелов, а с разкриването на подмолните изборни игри пред Ангел Кънчев, съответно и пред Левски, ако тайните писма са били предназначени за сливенските комитети, които финално обръщат вота след два месеца в полза на Каравелов по време на Сърбанието в Букурещ. Това е било очакваното предателство, да издаде тайните на Каравелов на Кънчев, не на турската полиция. Такова обвинение срещу вестникаря без доказателство не е можел да хвърли, затова е рискувал да задигне кореспонденцията му, с надеждата, че Кънчев, заместник на Левски във ВРО, ще го защити. Чак когато в читалището получили известие, че Кънчев пристига, схванали схемата - Пенев го чакал, за да му предаде писмата. Убили Пенев. Рязали са го парче по парче, за да им каже къде са откраднатите писма, иначе, ако е ставало въпрос да издаде имена на дописници на турската полиция, просто са щели да го ликвидират с един удар с нож. Искали са да ги вземат обратно и да попречат да ги предаде на Кънчев. Иначе цялата идея на Каравелов за спечелване на председателското място и насочване на ВРО накъдето той искал, пропадала. Пропадала и репутацията му, както и тази на Хитов. Това е предателството, за което пише Обретенов, че са успели да предотвратят, без чувство за някаква вина. Успели са. Пенев не е предал писмата на полицията, ако са били за полицията, две седмици са предостатъчно време да ги предаде. Единственото, което знаем за тези писма е, че са били важни, били са тайни, толкова много, че Стоян Пенев да бъде осъден на смърт за кражбата им без Левски да разбере. Ако Пенев бе предател, ако е докладвал на шефа на полицията в Русе, би следвало да го е направил веднага при пристигането си с откраднатите писма, а не да се размотавал с тях две седмици из града. Ето защо Обретенов е фалшифицирал датите и е писал, че е убит още на 16-ти февруари. Защото няма логика хем да е предател, хем да не е предал никого в продължение на седмици. Ако никого не издава, защо взимат мерки? Срещу какво? И то с убийство, което ще им струва бесилката, особено като е толкова жестоко, садистично, не е било просто на улицата един удар в сърцето, някъде са го скрили, мъчили и после хвърлили трупа навън. За информация за дописниците, която също може да е имал, не биха го клали така зверски, тя не е с такова значение. Клането е за да издаде къде е скрил писмата, след което Георги Икономов е пратен в Букурещ да ги върне на Каравелов. По-късно Обретенов ще твърди, че бил изпратен като извършителят на убийството, но в 1872г. пише на Христо Иванов-Големия, че убиецът е Ради Иванов, по-вероятно тогава да е казал истината, всички е било съвсем прясно още и е имало живи свидетели, самият Ради например. Убийството на Пенев е било предумишлено и садистично, не е било при самозащита. Убийците по османския закон са щели да бъдат качени на въжето много бързо, Какво предателсктво са предотвратили, като е имало цели две седмици докато убият Стоян Пенев? Пенев ако ги беше издал всичките са щели да бъдат запрени в кауша преди да го убият, дори ако е подозирал, че ще го убиват, веднага би ги издал, за да си спаси живота, но той две седмици се е разхождал по улиците на Русе без грижи. Това Обретенов петдесет години по-късно се опитвал всячески да прикрие когато е писал спомените си. Така че Обретенов много внимателно е трябвало да завоалира своята служба при Каравелов и изпълнението на поръчките му, включетелно убййството на Стоян Пенев, докато е съчинявал миналото. Петдесет години по-късно не са останали други живи свидетели на събитията, за да оспорят написаното от него, всъщност може и повече да е казал, но редакторът му Михаил Арнаудов признал, че спомените са тежко редактирани. Протоколите обаче са документи, предоставени от самия Обретенов. В тях недостоверни са датата на убийството, името на убиеца, но и текст, който противоречи на нормалната логика. Обретенов е написал - валията щял да праща Пенев с шпионска мисия в Сливен и лично му дал 50 лири. “Расим паша го повикал в конака си..." - Валията на Русе е бил изключително високопоставен, нещо като министър-председател на вилаета. Абсурд е било някой деветнадесетгодишен просто така да влезе при него, прескачайки цялата йерархия преди това. Валията е имал и доста подчинени в Сливен, ако е имало необходимост, би следвало на тях да даде указания за каквото и да е било. Валията, а не някой надолу по йерархията, да го вика при него да му възлага мисия, че да му дава и 50 лири на ръка? Каква мисия в Сливен можел да изпълни Пенев от Русе, който е бил сирак, възпитаник на училището за сираци в Русе, реално без никакви познати в Сливен. Полицията си е имала доста по-добри шпиони, опитни, на които и по-малко пари са давани за мисии. Кой би повярвал, че Пенев ставал за шпионин в непознат град, където да търси какво? Ако Стоян е казал нещо на властта, независимо на кого, много преди първи март следваше да се случат други събития, да има арести, не е предал нищо и не е смятал да предава. "но Расим паша бил недоволен от неговите отговори" - а защо изобщо би бил викан Стоян в конака и какво толкова биха го питали? Не викали всеки, който се прибирал в Русе право в конака на разпит. Плюс, за Сливен, как ще му хрумне на пашата да си говори с Пенев за Сливен, като нито познати имал Пенев там, нито някога е работил в онзи район, по същия начин би могло да му хрумне за Несебър, за Одрин... Но Обретенов Сливен е намесил. Сливен е регионът на Панайот Хитов, регионът който щял да обърне гласуването в Букурещ в полза на Любен Каравелов срещу Васил Иванов Кунчев само след два-три месеца. Логично е да се предположи, че откраднатите писма са се отнасяли за Сливен, били са между Хитов и Каравелов. В наскоро преведения от проф. Орлин Събев доклада на Хамди паша до Великият везир Стоян Пенев изобщо не е споменат, няма и намек, че е бил техен човек или че е бил по следите на нещо си... Докато когато Али Сааб дава оценка на процеса срещу Левски, Кънчев не е подминат, писал е за него, нищо че бил мъртъв от 8 месеца. Шпионската мисия в Сливен е най-неправдоподобната част от спомените на Обретенов. Но това означава, че следва да изчистим името на Стоян Пенев като турски шпионин, нямаме доказателства освен голите лъжи-обвинения на Обретенов. Кой е бил Никола Обретенов в онези дни? Куриерът между Ловеч и Букурещ. През него е минавала връзката, и той е имал поглед както към ВРО, така и към БРЦК в Букурещ, той е вземал нелегалния "Свобода" от руското консулство, това е отразено в писмата. От април до ноември 1871, когато Обретенов е бил поканен от Големия за "кореспондент", Каравелов всъщност е бил не в Букурещ, а в Белград. Но Обретенов в Спомените си твърди поредната лъжа, бил получил одобрението му в Букурещ. В броевете на Свобода /39-ти и 40-ти/ четем Каравелов текст, от който става ясно, че: Стоян Пенев е работил е в печатницата при него 3-4 месеца. Убили го турски чиновници. Набедили 5-6 /!/ малолетни /?/ на по 15-16 години българчета за убийци и много ги измъчвали, арестували ги веднага след убийството. Едно момче, за което правителството "имаше подозрение"/ /Костаки, чийто смъртен акт е написан на 7-ми/ се самоубило. Всички броеве на в. Свобода" могат да се видят в дигитален вид на сайта на Националната библиотека: https://digilib.nationallibrary.bg/prd/public/image Защо Обретенов би твърдял, че Пенев е убит на по-ранна дата от посоченото? За да не бъде свързана смъртта му с тази на Кънчев и Костаки, за да не даде повод да се мисли, че между Кънчев и Пенев е имало връзка, ако Пенев е убит веднага, такава среща е изключена... Ако Пенев е убит на 16-ти февруари например, а Кънчев пристигнел в Русе на 2-3-ти март, никой не би заподозрял, че всъщност Пенев е чакал Ангел да се видят, да му даде писмата и на практика в убийствата им наистина има нещо общо. С разделечаването на двете дати Обретенов действително е прекъснал връзката между смъртта на Пенев и тази на Кънчев, а в действителност разликата е точно един един ден от убийството на Пенев и пристигането на Кънчев в Русе. Двете убийства са свързани, убийството на Пенев е за да не се срещне с Кънчев, а със самоубийство на Кънчев всичко е погребано, случаят е напълно приключен със смърта на Костаки, на терена не остава жив свидетел, истината е станала монопол на Обретенов. Но на каква цена? Създава се впечатлението, че е отървал смърната присъда за убийството на Пенев срещу уговорка в полицията, за да им бъде "къртица". За да бъдат освободени всичките момчета от читалището, Обретенов е бил вербуван като османски агент още с ареста му. Пуснали са го от кауша точно за Събранието в Букурещ и вероятно са го следили през цялото време, проследяването му би ги отвело до важни хора и връзки в организацията. Не е трябвало да има среща между двамата, нито да бъде допусната размяната на кореспонденцията на Каравелов между тях. Ако Костаки Симеонов е издал на комитета, че Пенев очаква Кънчев, за да му предаде писмата, тогава смъртта и на тримата е била предсказуема и свързана, отиват си само с разлика от ден-два, за да се запази тайната, съдържанието и подателите на тези писма. Имайки сигурност, че писмата са в него след докладването на Костаки, те са предотвратили получаването им от Кънчев, който пък се разнасял с не по-малко взривоопасен списък, но затова по-нататък. Обретенов е рискувал всичко, заложил живота си, за да убие Пенев заедно с момчетата от читалището. Костаки, Пенев и Ангел Кънчев са били неудобните свидетели, които в разстояние на седмица са били лишени от възможност да говорят завинаги. "Проф. Иван Стоянов отбелязва, че убийството на Стоян Пенев е първото от поредицата терористични актове с убийства извършени от ВРО. Първото!" Първото, макар и замаскирано като убийство на предател. Каравелов нарежда това убийство с мотив да прикрие негови машинации в борбата му за власт да овладее върха на БРЦК /откраднатите тайни писма от самия Пенев/, а БРЦК се е считала за ядрото на бъдещата българската държава в държавата на Османската империя. След арестите, Обретенов е започнал да издава, бесилото наистина е било над него. Това трябва да е една от причините за изгорените и изчезнали турски архиви след Освобождението в един от най-важните Възрожденски градове - Русе. "Във встъпителната си студия към втория том на „Българско националнореволюционно движение” Крумка Шарова изтъква наличието на редица документи от европейски дипломати в изданието, които отвеждат към историята с въдворяването на турски шпионин в Каравеловата печатница в Букурещ, основателното недоверие на Каравелов към новоназначения словослагател Стоян Пенев и подозрението в предателство, както и „загадъчното” убийство на Пенев при завръщането му в Русе. Кр. Шарова визира кореспонденция на германския консул в Русе М. Калиш, френския консул Ш. Шампоазо, руския консул А. Н.Мошнин, австроунгарския консул О. Монтлонг. Руският консул А. Н.Мошнин също силно се е обезпокоил и е почнал да ходатайства да не изтезават арестуваните, това е в донесението пак на австрийския консул. Арестуваните са били много за убийството, съгласно писмата на консулите, а точно Обретенов е пуснат преди събранието, след само четиридесет дни и остава неясно по каква причина е бил освободен. Най-интересното е кога са били пуснати и тримата му съучастници. Ако са освободени по-късно, тогава Протоколът на Русенския комитет от 28-ми април е фалшив. Те не биха могли да участват и да сложат подписи от кауша. Другият важен въпрос е, защо със закъснение е приет да участва в събранието, след като имало изпратен кандидат, Иларион Драгостинов. Как е било допуснато това след като получил отказ от Христо Иванов-Големия, от Търново, плюс че е отишъл след като са приключили разискванията. Бенковски по-късно ще връща всички от събранието на Оборище ако им липсва дори един легитимен реквизит. Излиза, че е бил прав да внимава толкова за уж дребните детайли. Защото Обретенов е бил допуснат и дори поканен направо в дома на Каравелов да спи, там където са били и Левски, и Марин Поплуканов... Официалните писма до комитетите Каравелов изпратил на 18-ти март от свое име лично. В писмата писал, че всеки комитет имал право на един представител. Е, после се оказало, че комитетът в Русе е привилигирован, по-равен от другите, защото имал двама, Драгостинов и Обетенов. Точно Каравелов допуснал това, приел Обретенов и на сбирките, и в дома си По-късно на основа на срещата си с тях там, Никола ще остави и най-пълния портрет на Апостола, какъвто не е бил по силите дори на тетевенският учител Иван Фурнаджиев. Обретенов е заел мястото на самия Стоян Пенев като най-доверено лице на Каравелов. Вече е ясно как. От донесението на австроунгарския консул О. Монтлонг излиза и друга любопитна подробност – в началото Расим паша е стигнал до заключение, че Кънчев е участвал в убийството на Пенев от пълно съответствие между ботушите на Кънчев и останалите на мястото на убийството галоши от извършителите. Галошите са плитки гумени обувки, предназначени да пазят други обувки от кал и вода. имали са време да го измъчват. Оставили точно две предметни улики - едната, коланът, насочващ към извършител турчин и другата, галоши, с размера на Кънчев. В изворите е посочено, че там където е измъчван е неразкрито място, после трупът е хвърлен на улицата, но нямало кръв, затова всички били сигурни че е умъртвен другаде. По едни галоши на улица, на която не е умъртвен, не може да се съди кой е убиецът. Всеки минувач преминал с галоши преди или след изхвърлянето на трупа, би могъл да остави следи. Мнозина по онова време са носили галоши. Не е изключено един то четиримата да е ходил със същия тип галоши и да е имал близък до неговия номер. Следите от галоши може да са били там когато изхвърлили тялото. Във вестниците Византис и Дунав, в докладите от валията, в докладите на чуждите консули, също е отбелязано, че между смъртта на Стоян Пенев, Ангел Кънчев и Христо Георгиев имало сериозна връзка. Каравелов пише, че Пенев е пристигнал в Букурещ преди 6 месеца, а 3-4 месеца от тези шест в Букурещ е работил при него като словослагател. Каравелов, естествено, лъже в своя вестник, че Пенев е бил убит от турски чиновници, самият Обретенов го изобличава в своите спомени. Каравелов е написал във вестник Свобода, че Пенев е бил измъчван /зверски/ да каже кои са дописниците същата нощ, в която е бил убит, но след като Каравелов е знаел, че убийците му са Обретенов и групата му, които той самият е пратил по петите му, той е знаел и кои и защо са го измъчвали. В никакъв случай зверското клане на Стоян не би могло да бъде заради имената на дописниците. Освен това, Каравелов е написал, че са го примамили и са го напили, което съвпада с информацията на вестник Дунав, че са го отвели с измама на мястото на убийството в квартал на леки жени. Тоест отвели са го не насила, били са му познати и нещо като "приятели", за да тръгне доброволно Пенев с тях. Каравелов /дописника му/ изпуска информацията, че са били задържани неколцина "биржари" /според тълковния речник файтонджии/, които също били разпитвани, но без да ги изтезават. Пенев е бил разкарван от убийците си с файтон и файтонджията е станал свидетел на съвместното им пътуване до дестинацията на убийството. Защо е кълцан толкова жестоко Пенев? Защо им е трябвало да го връзват с колан, който после не си прибрали, вместо един удар с нож и край? За да издаде къде е скрил писмата, за да му ги вземат и да ги върнат на Каравелов. Георги Икономов още същата нощ е заминал за Влашко, както съобщава Обретенов, затова не е бил арестуван. Няма как обаче да проверим дали след това, през март 1872г. сливенци са получили дузина писма от Букурещ, това би потвърдило предположенията, но само Апостола си е водел записки какво изпраща и получава, вестникарят никога. Неговият архив така или иначе е изчезнал за България. Ако са искали да изтръгнат признания от Стоян, получили са ги, защото Кърджилов, Иванов и Обретенов са могли да бъдат единственият източник за твърдението, че Пенев не е издал нищо на валията т.е. „злото се превари“. Изразът „злото се превари“ всъщност противоречи на насажданите слухове пред Христо Иванов-Големия, като оправдание, като извинение за стореното, че го смятали за турски шпионин, че полицията щяла да го праща на тайна мисия в Сливен, че знаел дописниците на "Свобода". Пенев е имал документи за Сливен, писмата откраднати от писалището на Каравелов, и това е било "злото" за Каравелов. С разкриването на тези писма събранието в Букурещ е щяло да има съвсем друг обрат. Шпионинът за Сливен е споменат от Д.Топалов, емисар на Хитов за Сливен, в писмото му до Сава Кършовски на 12 април 1872: "Приех и копието на писмото на Русчушкия комитет за заминалия шпионин за Сливен. Злото се превари.", като уточнява, че за това са му писали от русенския комитет. Въпросният Топалов, с който легитимния сливенски ЧРК, по заръка на Левски, съветва Хитов да не праща повече писма по него, защото само може да навреди, същият този, води тайно кореспонденция с някой от Сливен /официалният ЧРК не иска да кореспондира с него/, както и с комитета в Русе и те го уведомяват, че с шпионина за Сливен "злото се привари", т.е. убили са го, не е стигнал до Сливен. Този набеден шпионин е Пенев, „заминал си“, евфемизъм, че е отишъл в един друг свят. Това писмо е писано на 12 април, когато Обретенов и другите трима би трябвало да са в кауша. Както е установено, държали са всички членове на Русенския комитет около 40 дни в ареста заради убийството на Пенев; т.е. никой от русенския комитет не би могъл да пише за убийството на Пенев и "предвареното зло" - Икономов е бил във Влашко, Костаки покойник, Ради Иванов, Тома Кърджиев и Обретенов в затвора. Значи, Топалов е кореспондирал с други от Русе, които не са били в комитета, но пък знаели всичко и без да са полагали комитетска клетва, или Обретенов лъже, че са ги държали повече от 40 дни в кауша, ако той самият е кореспондирал с Топалов. Пълно е с противоречия в спомените на Обретенов. Димитър П.Топалов е бил Довереното лице на Хитов, чрез него той е кореспондирал през ноември 1871 с хората от "вярната му дружина", които наставлявал как да организират въстание. Левски е разбрал за тези тайни движения зад гърба му и е реагирал остро, един път с негово писмо до Хитов, втори път е накарал ЧРК Сливен да напишат писмо до Хитов с отказ да вдигат каквото и да е въстание без нареждането на Централния комитет в Ловеч. Интересно е, в качеството на какъв този Димитър Топалов е бил уведомен от русенци и с каква цел? За да уведоми Хитов? Михаил Греков, който след смъртта на Левски оглавява Сливенския ЧРК описва в мемоарите си Д.П.Топалов като пияница и човек неможещ да пази тайни. Защо точно сливенец е бил уведомен за смъртта на Пенев, за превареното зло? Странно е защо в цялата история, само Хитов, Русе и сливенци се вълнували, че злото се предварило. "Злото се е преварило" за радост в Сливен, значи откраднатите писма са били наистина свързани със Сливен, с изборите на Събранието, с плановете за въстание, всичко зад гърба на Апостола, но вероятно и зад гърба на неговия помощник Кънчев. Никой не написал нито дума на Левски за Стоян Пенев, иначе тази тема нямаше да бъде пропусната в кореспонденцията му. Излиза че, изпълнили задача от името на организацията, която Каравелов тайно им възложил. Тайно и от Апостола. Пенев е застрашавал сливенската завера на Хитов и Каравелов. Той е преценил, че е най-добре да изчезне от печатницата, където се кроели всички интриги, възможно и интрижка спрямо неговия приятел Ангел Кънчев. Взел е доказателствата-писмата от първа ръка със себе си, за да покаже защо е приключил с Каравелов и с вестника му. /В известен смисъл, след Букурещкото Събрание с нагласените гласове, Левски на свой ред опитва да направи същото, пише на Каравелов, че ще изпрати поп Кръстьо да работи в печатницата, най-вероятно, за да му пази гърба там, на място. Времето не позволява това да се случи, но Каравелов не забравя и отмъстително, точно срещу поп Кръстьо пише едни от най-злите си обвинения в предателство, без да провери истината и без да чуе думата на обвиненият. В самата печатница не се е усетил по-рано, че трябва да има свой човек, но в Букурещ е имал, съгласно публикуваните спомени на Големия: "каквото се вършеше в Букурещ, то известяваше Ценович тайно на Васил Левски, а от България Васил Левски известяваше на Ценовича - е бил за Васил Левски най-верния в Букурещ, щото там по частни капризи вършеха се много работи..."/ В Сливен става манипулацията на вота на събранието на БРЦК и вероятно, тези писма на Каравелов са били във връзка с тази манипулация, т.е. Пенев е бил опасен за Каравелов с възможността да разкрие игрите му за допълнителни гласове пред Ангел Кънчев, а той пък пред Левски. Предотвратили са предателство т.е. успяли са да вземат писмата за да ги върнат на Каравелов. Никога нито Кънчев, нито Левски са ги виждали, защото Обретенов ясно написал, че са предотвратили. При тези зверства, на които е бил подложен Пенев, почти е изключено да не е проговорил къде е скрил писмата и… кой го е подучил да ги открадне, за кого са били предназначени. Обретенов не е написал в пряк текст в спомените си за върнатите писма, защото така щял да разкрие за дебненето между Каравелов и Кънчев, а и двамата вече са били герои за България. Или редакторът му Михаил Арнаудов е редактирал тази част от текста. Не е нормално и естествено, Левски да е представител на ЧРК Сливен и околностите му с 1 глас, но да се появява втори представител на същия ЧРК Сливен-Стамболу Мехмед Ефенди и околностите му с 10 гласа. Без тези 10 гласа Каравелов нямаше да бъде избран за председател на БРЦК. Това е подготвено в разстояние на почти една година от Панайот Хитов и Каравелов. Около това очевадно нарушаване на правилата, поставени от самия Каравелов, който специално е написал всеки комитет да изпрати „един свой представител“ (Писмо на Любен Каравелов до Левски, БРЦК, 1872г. март 18, Изъ Миналото, под редакцията на П.С.Кършовски, кн.1, №36, стр.200), се получава налагането му за председател на БРЦК. Как и защо се е съгласил да приеме такъв избор Левски е въпрос. Написал е в тефтерчето си "а аз къде съм в новия комитет??" Вероятно се е надявал да компенсира със специалното пълномощно, което получил за вътрешността на страната. За Сливен: тези писма може да са касаели не само изборите в Букурещ през май, случаят Сливен е много по-дълбок. В писмото му от 23-ти ноември 1871 до "неговата вярна дружина" Панайот Хитов приканва и наставлява сливенци за вдигане на всеобщо въстание в българско, не само в Сливен, писмото е публикувано в два варианта в т.1 от Извори на ДТС, стр 522. Това се прави без никакво допитване до Левски, извън полезрението на ВРО и Привременното правителство в Ловеч. Как си го е позволил Хитов и защо? Имал е подкрепа. В преврата, който е направен срещу Левски с подменен вот в Букурещ, участват не само Каравелов и Хитов, който е дърпал конците на своите хора в Сливенско, в дъното са бившите съратници на Левски от ТБЦК - справка писмото му до Райчо Попов, но то е до всички тях. За съжаление тяхното писмо е изчезнало. В писмата си помежду си те го наричат "Дякончето", а умалително пренебрежително. Хора, които никога не са работили на терен и искали другите да се жертват, но те никога. Но и Левски е бил предупреждаван, че докато се усети, Каравелов ще го предаде, имаме запазено писмото му с тези думи. Сложил ръка върху ВРО на Левски, за да може да му нареди с писмо на 1 ноември 1872 да вдига незабавно въстание. За кого са били предназначени писмата? По време на мъченията Пенев най-вероятно е признал защо е препоръчан в печатницата на Каравелов, да слухти, да следи не друг, а Каравелов. И да донася... На Кънчев. Затова при последното си влизане в Русе, научавайки подробностти за смъртта му, Ангел Кънчев не се е доверил на баба Тонка или някой друг от ЧРК за прехвърляне във Влашко. Страхувал се е, че може да го ликвидират като Пенев. В очите на всички поръчителя на кражбата на документите ще е бил той. Има един неписан закон в херметично затворени нелегални организации, че гарантът отговоря с главата си при провал на гаранцията. Фактът, че точно Обретенов е задържан за убийството на Пенев трябва да е изненадал силно Кънчев. Затова не посмял да отиде да си завери тескерето. Ако арестуваните четирима от читалището са били измъчвани в кауша и са го предали, можело е още в паспортното да го заловят. Преди това Кънчев отишъл във Влашко в началото на януари с делегирана мисия и писмо от Левски като негов представител до Каравелов. Апостолът е взел решението си събранието да се проведе в Букурещ. Но Ангел е бил предупреден решенията на Каравелов да получи писменно. Показателно е. Но той не е единствения, който нямал доверие на думите на Каравелов. Защо Ангел би следил вестникаря, какво би спечелил ако го бе правил за себе си? Ангел го е следил чрез Пенев, но такава стъпка му е била подшушната, някой му е наредил да го направи. Подозренията са върху Христо Георгиев, който ще очаква списъците от мисията на Кънчев и който нямал добър опит с вестникаря. Каравелов много игри е играел, будел е подозрение, не е вдъхвал сигурност. Кънчев е намерил начин да го държи под око, препоръчал му е Пенев, за да не бъде изигран относно възложената мисия с подписите. Пенев е станал шпионинът на Кънчев и на никой друг, ако е на друг, арестите щяха да започнат още при пристигането му в Русе. Когато e откраднал кореспонденцията, нормално е било да заподозрат, че го прави за Кънчев, че ще предаде писмата на Кънчев. За Каравелов нещата са били ясни, Кънчев му е сложил къртица, докопала се до важна информация и го очаквали сериозни проблеми. С дописката за Ангел Кънчев във вестник Свобода, Каравелов пуснал слуха, че полицията в Русе смятала А. Кънчев за възможния убиец на Стоян Пенев, изключително недостойно за честната и неподкупна журналистика, при това Каравелов добре е знаел кой е истинският убиец. Но това е внушено и на хората на Левски, които разследвали смъртта му. От своя страна участникът в убийството Никола Обретенов посочил Ради Иванов в писмо до Христо Иванов Големия, а в мемоарите си - Георги Икономов. По това време никой от двамата не е бил жив, за да се защити. Обретенов е измислил шпионската мисия на Пенев в Сливен, за да прикрие с нея истинския мотив – писмата, за които разказал години по-късно Филип Симидов. Христо Иванов-Големия или друг от тайната полиция не разследват нито убийството на Стоян Пенев. Имал е свои хора в този град, столицата на най-важния вилает в българско, но никой отникъде не му е загатнал истината. По-късно ще премълчат също и за мисията с подписите на Кънчев. Нещо важно трябва да бъде отбелязано, в доклада на Хамди паша от септември 1872г., убийството на Стоян Пенев го няма. Хамди паша е изключено да не е научил за тази смърт. Убийството е в Дунавския вилает, в столицата му Русе, привлякло е вниманието на дузина консули. Самият Обретенов направил Протокол за събранието в Русе на комитета, на което е гласувана смъртта му т.е. това било работа на ВРО. Но това убийство той не свързва с ВРО в доклада си до Великия везир. Защо ли скрива Обретенов и компания, тяхното убийство? Така както са скрити Пъшков, Драсов и Иванчо Колев, Димитър от Дяково, Каравелов в същият доклад. Избирателно си е позволил да докладва на своето началство, но за смъртта на Ангел Кънчев е било надлежно доложено. Съгласно този доклад, Левски е следен от 7-8 месеца преди залавянето му т.е. от април-май 1872г. Това едва ли случайно съвпада с убийството на Пенев, самоубийството на Кънчев и арестуването на комитета в Русе. От новите документи се стига до извода, че Апостола е предаден не след Арабаконак, не юни, а април 1872. През май Левски трябва да е разпитал Обретенов за смъртта на Кънчев и Пенев, как би пропуснал, но... удобно Обретенов спестил това в Спомените си.

За всички, които четоха в тази тема, твърде дълга вече и разпиляна, да уточня, че с Киров работим по систематизиране на информацията, за да е прегледна и да са лесно достъпни изводите, до които стигнахме, както и доказателствата, които ги подкрепят. Моята част обхваща мисията на Ангел Кънчев, смъртта му, арестуването на русенския комитет, Събранието през май в Букурещ, до края на юни, 1872г. като Библиографията ще бъде солжена най-накрая. Публикувам първа глава, надявам се да е интересна: ФИЛИП ТОТЮ, МИСИЯТА Тази тема е сериозно пренебрегвана от българската историография, оставена неизяснена, пропускана, но тя е ключова за българското Възраждане и за разбирането как се стига до предателството на самата ВРО и на Васил Левски. Темата за Мисията документално в историческите извори започва от едно писмо на Апостола, в което се споменава за "подписи от всичко българско", изисквани от Филип Тотю, който в този период се е намирал в Одеса, за да бъдат тези подписи част от молба до Негово Високо Императорско величество: април, 1871г., България, препис на писмо от Васил Левски до Филип Тотю в Одеса: "В еднодружний ми брате Филипе! В Одеса. Съчюсв[о]ствоваме ви гдето ни подавате ръка от там, та да работим в едно! Бог нека е напред и ими българско да е войвода. Сами или и некой йоще родолюбиви българи, предлагате ни в писмото си тия две главни предложения, т.е. подписи от всичко българско и печати за захваяание на революцията зимно или летно време. В тия две главни предложения са нам в Българско живот или гроб. За първото което вий ни предлагате и искате го по-скоро, то чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско величество за помощ, на което сте уверени, че без друго ще ни помогне! Дай Боже да помогни и да подпиши бар за нашата република, ако технити републиканци гони и наказва до смърт в окната.“ Писмото на Филип Тотю липсва в българските архиви, но в писмото-отговор на Левски, е написано искането и за целта на подписите: "подписи от всичко Българско, и печати за захващане на революция", т.е. прошението е за искане на руска императорска помощ при българска революция. Преди да поиска помощта на Дякона, Филип Тотю първо опипал почвата, за да научи каква и колко голяма е организацията му в българско, успял ли е или се е провалил: 20 февруари, 1871 – Ф. Тотю, Одеса, отправя писмо [до Ив. Пишмишев ?] чрез Д. Попов – Турну Мъгуреле, в което изказва недоволството от отношението на някои букурещки българи към делото и заявява, че е готов да съдействува на Левски. За него пише следното: „ За Лъвский напишете ми точни известия: за неговите дела, доколко е успял в предприятието си; към къде Лъвский повече действува.“ Подписите искани от Филип Тотю по внушение на нотабилите от Одеското настоятелство са били за прошение до Руския Император да се намеси на европейско ниво в Източния въпрос в полза на образуване на автономна българска държава, княжество, подобно на сръбското и Румънското. Това "прошение" до Императора с подписи на "първенци" е ключът за разбирането на Голямата игра, водена от Великите сили по отношение на бъдещата българска държава и включва в себе си и съдбата на ВРО и Левски. Мисията с подписите на прошение до руския Император идва от Одеса, където Филип Тотю е в близък контакт с Одеското настоятелство. Председател на настоятелството е Николай Тошков, българин, живеещ и работеш там. Съгласно запазеното писмо на Левски, Тошков е упълномощил Филип Тотю да пише от негово име до него с искане да бъдат събрани такива подписи, които после той, Тошков в качеството му на председател на Одеското настоятелство, заедно с още трима представители от българско, да поднесе на Императора. Това е отбелязано и от Димитър Тодоров Страшимиров, български историк. За да упълномощи Ф.Тотю да иска такива подписи от Левски, Никола Тошков трябва да е потърсил гаранция, че делегацията ще достигне до Императора , от Иван Кишелски, Иван Кишелски, полковник от руската армия от български произход, назначен в Одеската гарнизон, нещатен член на Азиатския департамент на Министерството на външните работи и почетен член на Одеското настоятелство. Достъпът до Императора е бил изключително труден, минавало се е през няколко министерства и финално през канцеларията на Императора. Никой от тази верига до върха й не би си позволил да иска прошение до императора, без негово знание, чиновническата йерархия е била желязна и това е отразено в известните ни шифрограми. Но за да има обещание в писмото, че са за Негово Високо Императорско величество, въпросните подписи, искани с посредничеството на Филип Тотю и Никола Тошков от Одеса, следва да са били по инициатива на руското военно командване. Подписите от българско, дадени преди въстанието, са щели да послужат на Русия да се намеси военно, независимо дали въстанието е успешно или не, щяло е да има документ, че българите ги викат на помощ. Такова прошение, придружено с въстание би им дало зелена светлина една 300-хилядна армия да премине Дунава. Прошението на Тошков без въстание в българските земи е щяло да увисне като празен лист хартия без стойност. Кой е бил Левски в онзи момент и защо са прибягнали до него? Светослав Миларов, един от критично разглежданите поборници, нарича Апостола „един от революционерите началници – най-практичният и най-дръзновеният“. Още в 1869г. Апостолът вече е схващан като един от главните началници сред поборниците, не като обикновен хъш. С цялата му бунтовна биография дотогава и с участието му във всякакви спорове и срещи на тема освобождаване, той вече си е заслужил голямо име, бил е много популярен както отбелязахме по-горе. От 1870г. вече е бил „генерал без армия“, имал е ВРО. Давали са си сметка, че е бил лидер, от който дори те самите, извън българско зависели, защото можел спокойно да изключи техните желания и амбиции. Левски им е бил необходим веднъж, за да осигури подписите от цяло българско, а не от два-три града и втори път, за да вдигне въстание. Ако през 1871г. имаше друга организация, която да осигури тези подписи, нямаше да прибегнат до неговата ВРО. Но нямало от кого другиго да поискат съдействие, друг не обикалял цяло българско да създава комитети и да подготвя народа за освобождение. Въстание без мрежата на ВРО и съгласието на нейния лидер Левски, практически е било невъзможно да се организира и осъществи, Дяконът е бил ключ към такова въстание. Доказва го неуспешния опит на Филип Тотю да организира нещо подобно на въстание в Силистренско и неуспеха му сам да внесе руските пушки от Одеса, защото Левски решава, че за това не е настъпил нужния момент. На тях им е била необходима неговата мрежа от комитети, която през 1876-та използват и апостолите от Гюргевските заседания. Без тази вече изградена и разгърната комитетска мрежа, Априлското въстание нямаше да бъде това, което е било. Предната година опитът за въстание без комитетската мрежа на Левски е Старозагорското и то се проваля напълно. Защо Васил Левски не е приел да изпълни това искане? Русия е искала въстание, но не такова, каквото е било планирано от него, което да донесе независимост на българския народ. То би означавало Княжество, васална държава, каквато имаме след Априлското през 1876-та. Но през 1876г. въстанието осигурило така необходимия повод на руското командване да започне войната и без прошение, европейската преса е била достатъчна. „Да се изпратят до Настоятелството в Одеса трима специално упълномощени лица, които Тошков щял да представи на императора.“ Тук следва да бъде изяснено защо някой друг от емигрантите във Влашко не би бил полезен за осъществяване на плана. Христо Георгиев е имал руско поданство, Каравелов-сръбско, но и не стъпвал в българско от ранните му младини в Копривщица не било възможно да поднесе прошение с подписи от българско. Редно било да е българин с български паспорт, за да има смисъл цялата идея. Петдесетина български нотабили във Влашко също не са били представителни, влиятелни, достатъчни за руския цар, за да откликне на въстание и да започне война. Преди това не са били достатъчни и за сръбската власт, за да бъде подписан документа за дуална монархия, в Белград в прав ред им казали, че не представляват българския народ. ВРО обаче го представлявала и българските нотабили те знаели това. Имали контакти в чужбина, но нямали свое ВРО, затова им трябвала организацията на Левски наготово. Той самият изпратил писмо до Иван Кишелски в Одеса, за да проучи по подробно въпроса. Отговорът на Кишелски както знаем, е бил отворен от Анастас Попхинов, куриерът в Плевен и брат на Данаил Попов. Защо Попхинов отворил точно кореспонденцията с Кишелски, а не друга? Много е вероятно това писмо да е било очаквано и за него да е коментирал и самият Данаил Попов. /Датата на полученото и разпечатано писмо от Кишелски до Левски е фиксирана на 10 май 1871. В началото на юни с.г. Христо Иванов кани Обретенов да му стане "кореспондент", т.е. канала за писма през Попхинов вече е бил компрометиран./ Тук трябва да отбележим, че по това време българските емигранти очаквали и помощ от Сърбия. Филип Тотю се отнасял скептично към сръбската помощ и го е написал в писмо до Данаил Попов още в началото на април 1871: В това негово писмо до Кършовски и Попов, Тотю им заявява, че в писмото му до Дякона има такава тайна, от която може да извлече голяма полза. Голямата тайна е подписите под прошението. Но за разлика от Любен Каравелов и Панайот Хитов, Одеските българи, включително Тошков и Кишелски, както се вижда от писмата на Филип Тотю, изразявали подчертано скептично и негативно отношение към сръбското правителство. Нещо повече, Филип Тотю в първия си отговор към Левски от началото на февруари 1871, съветва Левски да няма нищо общо с "букурещките вагабонти", било "млади", било "стари", само в този случай щял да му разкрие тайната за прошението до руския император. Значи за хората от Настоятелството, където работата се е движела от Тошков и Кишелски, е било важно да запазят в тайна руския план от букурещките емигранти, активно търсещи контакти със Сърбия по същото време. Тотю ги слага всичките в категорията "вагабонти" и ги оплюва като властолюбци и сребролюбци, като заклева Левски да не общува с тях. 20 юни, 1871– Може би като ехо от кореспонденцията с Тотю, Левски пише от Българско до Р. Попхристов и други дейци – Плоещ: укорява българската емиграция в Румъния и другаде, че разчита повече на чужда помощ за извоюване свободата на народа." В писмо от Левски до Данаил Попов под номер 22 в Извори на ДТС, датирано от 14 май 1871 година, водачът на ВРО . Филип Тотю не убедил Левски да се заеме с мисията за събиране на подписи, с което на практика самата ВРО е трябвало да се постави в услуга на искането на външна помощ и съответно на самата външна сила осигуряваща помощта. Апостолът дори го пита накрая да не остане само той, Тотю, който ще подпише такова прошение, защото идеята не му изглеждала добра, той очаквал независимост като резултат от едно мащабно въстание в българско. Плановете на Левски за въоръжено въстание са изложени в писмо до Панайот Хитов, те са за въстание през зимата, овладяване на големи градове, блокиране на старопланинските проходи и удържане на завзетите територии до предизвикване на признаване на независима България от Великите сили. Думите на Левски не повлияли на Кишелски, Тошков, Тотю, те били далече от разбирането за независимост на Дякона. Той получил незаслужено обидно писмо от тях, които винаги стояли на завет, но искали от другите да жертват живота си. 1871 юни 20, или преди 20, Тракия. - Препис на писмо от Васил Левски до Райчо Попов в Плоещ - направен от Христо Загорски. препис. Случаят с мисията прави разбираемо и писмото на Плоешките българи, които викали само него, Препис на писмо от Васил Левски до Райчо Попов в Плоещ - направен от Христо Загорски но… без председателите на местните комитети, за да се разберат. Тяхното писмо нямаме, имаме неговия отговор. Защото не им трябвал за друго, а за събиране на подписи на този етап, един Левски им бил достатъчен, макар той да смятал за редно да им води главните от комитетите като на събрание. След отказа на Левски прибягват до Добродетелната дружина и до Каравелов за съдействие, иначе ако разчитали да изпратят някой, който да започне от нулата, щели да чакат с години. Този някой би обикалял от град на град, от големец при големец, обясняващ мисията си, но колко би бил успешен без комитетите на ВРО и за колко дълго време, години, би събирал подписи? Като нищо и тупаник е можел от някой чорбаджия да си изкара, или да не му повярват изобщо, или да го затворят в кауша… Добродетелната дружина и нейният лидер Христо Георгиев не са имали база в българско, на която да разчитат, за да бъде изпълнена задачата. По същото време Каравелов е бил зависим от две външни сили. Азиатският департамент го е числял на щат, за това написа проф. Иван Стоянов в „Любен Каравелов, нови щрихи от живота и дейността му“, 2008г., и му е плащал редовно, а граф Игнатиев го е закрилял през целия период на "революционната" му кариера като негово лично протеже. Професор Иван Стоянов доказа с документи в монографията си за Каравелов /2008/, че идвайки в Белград като кореспондент на "Голос", Каравелов е поел ангажименти към Азиатския департамент в Руското Външно министерство и вероятно към руското Военно министерство. В електронен формат книгата на Иван Стоянов от този линк: https://z-lib.id/ В същата година Сръбското правителство му отпуска заем за печатарска машина на стойност милион днешни евро, плащат му и месечна заплата, колкото на Д Общи. Да се съобразява с интересите и на двете страни се оказало по силите на вестникаря. Това останало непроменено като линия на поведение на Каравелов и неговият кръг от доверени лица в БРЦК през всичките години, докато той е представлявал фактор в българското националосвободително движение. Зад тази линия на поведение, с различни нюанси, са стояли и Одеското общество и Добродетелната дружина в Букурещ. Той е един от тези, които се захванали с изпълнението на поръчката. Поискано съдействие да повлияе на Апостола за да получат подписите или просто да упражни правата си на председател. Избрал е в типично свой стил да действа подмолно. Не писал на Левски да го убеждава. В тези дни някой се е сетил за талантлив заместник на Левски, буден, интелигентен. По-заобиколен се оказал пътят му към заветните подписи, но той го следвал. През учебната 1863-1864 Ангел Кънчев е бил ученик в Болградската гимназия. Преди това Ангел е завършил с отличие Варошкото училище в Русе. Кънчев влиза във Втората легия в Белград на 17 години, където става близък с Левски, така разказва в мемоарите му Михаил Греков. Каравелов внедрил „това момче“ с неговата тайна мисия във ВРО зад гърба на Апостола. Заедно с Хитов парашутирали Ангел на висока позиция в организацията. След смъртта му, издава категорично колко много е знаел за мисията като в своя вестник „Свобода“, точно той споменава нещо, което го няма нито във вестник „Византис“, нито във вестник „Дунав“, нито в друго печатно издание от онзи период. Съобщава за шифър с букви и цифри.

Едно от най-чистите предавания за нашата история, с факти и изводи, които ние също направихме в тази тема, препоръчвам на всеки, който се интересува от Възраждането да изгледа. Не съдържа всичко, но поне е изчистено от мантрите и по-близо до историческите извори:

В денят на неговото обесване, един от ценните подкасти, посветени на Апостола:

https://www.168chasa.bg/article/1736579 Статията ме провокира да прочета текста на поп Кръстьо още веднъж и мисля, че имаме отговор на въпроса: "Не е ясно обаче защо той пише, че кръвта на слугата "и днес вика за отмъщение". Той отлично знае, че убиецът е обесен и няма на кого да бъде отмъстено - бел. ред.)" - Защото не е бил само един участникът в обира, били са трима, Левски, Вътьо Ветов и Латинеца, от тях Латинеца си е бил в Ловеч. За поп Кръстьо всеки от тримата е бил виновен, че се е стигнало до убийството на Стойчо Гиргинов, ако един го е извършил, къде са били другите двама...

В някои части на Италия някои билки ги правят на песто и препоръчват в кои салати да се слагат или директно на филия хляб... Но и в България не всички билки се варят, за някои е необходима запарка - билките се заливат с вряла вода и киснат за обозначеното време без да се варят. Но за твърди части като корени, кори е необходимо варене и дори по-дълго точно за да се извлекат активните вещества във водата, която ще се пие...

Да, както предполагах, не би могъл да събере председателите на комитетите от българско. Става ясно, че не е и искал. Изживял се е като абсолютен лидер още веднъж, но и този път е пропаднал. Жалко за пожертвалите се заради неговите нелогични действия. Тоди Котленски вероятно се е надявал да заеме мястото на Левски когато Каравелов стане председател, да бъде следващият изпратен първо за негов заместник, а после и да влезе в ролята му. Чудно как всеки покрай вестникаря е повярвал, че е лесно да бъдеш Левски и Узунов, и Фердинанд, и Котелски са били на опашката да бъдат не обикновени комити, работници като другите, а босове на организацията. Раковски се изживявал като бъдещ български княз, вероятно мечтата е останала в семейството му... Само дето пътят на следващото поколение до нея бил като слушкали Каравелов, а не като вървели по собствен път.

Не трябва да бъде пропусната тази статия, напоследък и вестниците се отказват от патетиката и преповтаряне на стари рефрени когато пишат за Възраждането: https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/22014566 Има доста истински моменти, особено как най-богатият български журналист през онова време, получаващ от три места добра издръжка, не давал и грош за хъшовете...

За много години на всички, които четат в темата Така и така събрахме всичко тук, да включа и последните анализи: 1873 януари, 2 – в секретен доклад № 6 на Н. Геров – Пловдив, до Н. Игнатиев – Цариград, се дават сведения за разкритията около обира, извършен под влияние на БРЦК в Букурещ - дори Геров е имал доказателства, че не е хрумване на Димитър от Дяково, а по поръчка или най-малко с благословията на Каравелов. И да не бъдем наивни, както вече писахме, друга е била целта на обира, не парите... 1873 януари, 11/23 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Ив. Драсов-Писек, че Л. Каравелов е заминал за Белград за преговори и споразумение със сърби и черногорци. - Къде е споразумението? Какво споразумение е търсил? С кого в онзи момент точно? Е, ние знаем, че е бягал презглава от Апостола, да не се срещнат очи в очи в Букурещ, ама е интересно как вестникарят всякакви легенди разправял за себе си, за да излезе сух от водата, та са му и повярвали... В присъдата на Апостола не е отбелязано, че е стрелял и ранил заптие при залавянето, на кой кога е било простено да нарани човек на властта и да не бъде наказан? Но целта на витиеватите изрази на Хаджипенчович е била да скрие, че им е било наредено за комитска дейност да го осъдят на смърт. 1873 януари, 16 – Хр. Иванов – Големия – Търново, до П. Хитов – Белград, пише следното: „ Димитар [Общи] са улови; след него са улови и Диаконо; уловили са сичките докоменти;" - тук вероятно става въпрос за намерения архив в дома на Величка Хашнова, използвала е момента, да си признае, че са го открили или се е разчуло от самата власт, имаме потвърждение, че има заловен архив. Но архивът на самия Левски оцелял в самара на коня на Никола Цвятков. 1873 февруари, 2 – Ив. Драсов – Писек, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че Л. Каравелов възнамерявал да свика общо събрание в Букурещ. - това е най-странното, за какво е щял да свика събрание? Как е щял да повика оцелелите лидери на комитети? Вестникарят е бил доста непознат в българско, в самата организация, видяло се е през следващите месеци. Това намерение наистина ми е необяснимо. След него пуска и други легенди, как щял да намери и прати и втори, и трети Левски, ама дотам си е останал... Но това със Събранието защо го е измислил и не друг, а Драсов му повярвал?

Аз бих допълнила още с малко, защото направените изводи винаги е добре дошло да бъдат подплатени с още извори, плюс че е хубаво всички материали да бъдат събрани на едно място, след като са по темата, ако някой иска да ги чете, нека да не е необходимо да се подложи на цялото търсене на книги и архиви, както направихме ние Относно фактът, че си е плащал за всичко на всеки поборник, комита и никъде не е спал или ял безплатно, както е обвиняван безпочвено от Анастас Попхинов, обърнах внимание на това преди три-четири страници, ето още едно доказателство: 1872 август, 3 – вписва на бележка лични разноски – 54 гр. „за ядене и пране в тайните къщи“, в които живее в Ловеч Относно недостойните и подли номера, които са му правели от Букурещ и са допълняли трудностите в работата му вместо да го улеснят: 1872,16 септември, Българско, ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ "Писар им е даскалът. Той ми каза, че решили за събирането си да се оправят направо във Влашко до Каравелов. Това ми казаха други от членовете, че било направено и съгласувано с Д. Общи." - за БРЦК е бил важен Димитър и са приемали всичко от него, дори пари от обира, а Левски оставили сам да се оправя... 1872 ноември, около 28 – пише (от Пазарджик] до Окръжния революционен център – с. Голям извор, че трябва да се ускори набирането на средства и подготовката на въстанието. Уведомява ги, че се готви да иде в Букурещ, където ще бъде определен денят на обявяването му: „сватбата е близо, отивам на мястото, за да се определи денят вече“. - имал е милион и една причини да тръгне към Букурещ, не само за да се разправи с Каравелов, а защото е повярвал, това е доказателството, че е повярвал на приказките за въстанието в Босна и е очаквал там да научи повече преди да вземе решение какво да се случва или не в България... 1872 септември, края – октомври, началото – БРЦК – Букурещ, изпраща в Българско Георги – Фердинанд с писмо [подписано от К. Цанков] във връзка с уреждането на възникналия конфликт между Левски и Общи. БРЦК предлага да се включи в работа изпратеният Г. Стефанов. - не спряли да му пращат хора, които той не е избирал и не е одобрил, все пробвали ако може някой от изпратените да заеме мястото му, за да командват чрез него цялата организация, вместо да оставят Апостола да работи, за да бъде свършена истинска народна работа. 1872 октомври, 10/15 – 24 – Окръжният център – с. Голям извор, ЧРК 556, Етрополе, и Д. Общи изпращат в отсъствие на В. Левски препоръчител но писмо до „Окръжията Сливенско и Османпазарско“ [дн. Омуртагско], с което упълномощават“ пратеника на БРЦК [Й. Стоянов] Фердинанд да организира комитети, да устройва тайни пощи, да осигурява тайни къщи и пр. Призовават окръжията да го запознаят с техните пароли и пишат, че временното му пълномощно ще бъде заменено по-късно с постоянно, подписано от Левски и подпечатано с печата на БРЦК. - това е върхът на наглостта им, без изобщо да го уведомят си позволяват да се държат като лидери на организацията, да дават пълномощни без да имат такова право, да позволяват запознаване с пароли, което е забранено от Наредата му и дори използват името му, без да са го уведомили, лъжели, че ще даде той постоянно пълномощно, само и само за да минават номерата им пред частните комитети... Това наистина доказва написаното от него в едно писмо, колко трудно се е работело в българско поради българските изродици...

Прилагам статия, която разказва как е започнало самото откриване на нови документи и как са разбрали значението им Виктор Комбов, който пръв се е докоснал до тях и Дора Чаушева, която му е била ръководител в Националния музей в Карлово. Днес всички историци работят по тях, но в тази тема след като ги анализирахме до детайл, трябва да кажа от личния опит, че много информация сме имали по принцип и преди това. Странно, че никой не й е обръщал внимание, нито е свързвал логически събития и следствия. Дори част от новооткритите документи просто препотвърждават наличните ни извори, които обаче са били замитани под черджето с години, още се чудя защо... Да допълня, в книгите на Музея е даден и снимков материал, например тескерето на Кънчев, което е ценен източник за коректни изводи... Levski.pdf

Истината е, че новите документи промениха коренно някои схващания как цялото разкриване започнало с Арабаконак и всичко друго бе подценявано, включително разкритията около мисията на Кънчев, предателствата на Каравелов, фалшифицирането на изборите на Събранието... Много удобно да бъде хвърлена вината на поп Кръстьо за предателство и всичко друго да бъде заетено под килима. Друг е въпросът, че много отрано се съобщава, че в предателството е забъркан поп: "1873 януари, 25 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Ив. Драсов – Писек, за задържането на Левски: Казват, че него го предал един тамошен поп (бог да го убие!), който приел награда в пари от поганците..." Не търговец, не учител, не терзия, а поп, затова в обсега на заподозряните остава поп Лукан, бил е най-възрастен, приел е върху себе си това зло, за да спаси и синът си, и дъщеря си, в чийто дом е открит архива. Разбира се, остава идеята за колективното предателство, защото Сирков е знаел когато е занесъл писмото на 12-ти декември на Апостола, че къщата му е била под наблюдение, но е носел писмо от Величка, бил е изпратен от нея, няма нищо индивидуално в съгласуваните действия на роднините... Тук да кажа, че не сме единствените, които вървим по този път, на страницата на Националния музей в Карлово, във ФБ, има следният текст: "В този ден Васил Левски е заловен в Къкринското ханче. Османските власти разполагат с информация за дейността на Апостола много преди Арабаконашкия обир. Доклад на Дунавския валия от септември 1872 г., разпитите на Димитър Общи и арестуваните комитетски дейци от Тетевенско, Орханийско и Ловешко, както и откритите писма на Любен Каравелов и фотография на Левски показват, че той е под наблюдение от месеци. Въпреки това той не изоставя комитетската работа. Напротив – предприема рисковано пътуване към Ловеч, за да прибере архивите и да ги отнесе в Букурещ. ... На следващия ден – 28 декември 1872 г. – залавянето е официално съобщено с телеграма от търновския управител Али бей до Великото везирство. Това е първият автентичен документ, който свидетелства за ареста на Апостола. В него Левски е посочен като „ръководител на цялата революционна организация“, а конфискуваните десетки писма и документи разкриват широкия обхват на изградената от него мрежа." Под открити писма на Каравелов не зная дали имат предвид нещо повече от двете прихванати писма през ноември, дали нямат предвид и "прихванатия" архив на Кравалов, по това време вече е бил в ръцете им, но идеята е, че ми стана приятно, че най-сетне започнаха да пишат истината.

То ако историята не бе превърната в чалга, нямаше да има необходимост от тази тема и от нашия труд в нея. Всичко щеше да е казано, написано, анализирано преди нас. Но се наложи доста мантри да разчистим, преди да стигнем до истината... Е, понякога както в литературата, така и в реалния живот при героите има развитие: 1872 септември, 17 – П. Хитов – Белград, пише до Л. Каравелов – Букурещ, че е получил драмата му „Хаджи Димитър Ясенов“, която Каравелов посветил на Хитов, но смята, че Левски повече заслужава това посвещение, тъй като напоследък именно той работи най-активно за свободата на народа. - Интересното е, че поне един от тях е разбирал значението на работата на Левски на терен. В Хитов се е обърнало нещо след Събранието и го е накарало да го напише на вестникаря. Жалко, че не го е казал на самия Дякон приживе. Но Каравелов така и до края не осъзнал защо е получил това писмо, той е виждал само съперник в Апостола, някой, който му пречи сам да командва организацията, която всъщност не е създал...

Имайки предвид, че на този ден е тръгнал за Къкрина, нека да приключим и с една от най-популярните легенди за него, той сам пред Специалната Комисия, която е имала и доклада по залавянето от Ловешкия юзбашия (т.е. знаел е, че няма смисъл нещо да преиначи или скрие), е разказал как са го хванали: "Към десет часа сутринта [по турски], когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана; после започнах да бягам, обаче държащият ме, не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата и аз паднах там. Заловиха ме и ме изпратиха в Ловеч..." Няма лъвски скок, няма плет, както и ние писахме в темата, той е на разстояние от вратата, която е водела към сайванта на съседа на ханчето, дотам Апостола се е надявал да стигне и да се укрие, или да вземе един от конете му... Битката е била на задната врата, където в тъмното са го дебнели трима начело с Юсеин Бошнак-водачът на потерията, а до плетът изпълняващ ролята на ограда, Левски изобщо не е стигнал и не се е запътил към него, но легендата, измислена от Захари Стоянов все още е жива... Останалото е статии, книги, документи, телевизионни предавания, речи, интервюта, лекции и упражнения, курсови и дипломни работи, паметници, филми, сериали, подкасти и една песен, слушана от над 1 милион българи:

Въпреки това все още чета историци по форуми в социалните мрежи да разказват и преразказват смехории за него... Все още истината е далече от хората и вярата в старите рефрени не си е отишла. Но ето още малко истини срещу старите лъжи: 1872 декември, 28 – отведен е в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. - изобщо не става въпрос за разпознаване, знаели са кой е, просто на мютесарифинът в Търново, шеф на каймакамина в Ловеч, е принадлежало правото да проведе първият разпит. 1872 декември, 7 – Д. Попов – Турну Мъгурелс, съобщава на БРЦК – Букурещ, подробности за състава на съдебната комисия и за поведението на Общи. Научил е от Ованес Аладжиян, че за издирването на Левски „имат му и портретът с униформа, в голям формат“ - портретът му в униформа е от времето на Легията, не е този, последния, по който се предполага, че е издирван, значи са имали повече от един портрет за разпознаване. 1873 януари, 2 – в секретен доклад № 6 на Н. Геров – Пловдив, до Н. Игнатиев – Цариград, се дават сведения за разкритията около обира, извършен под влияние на БРЦК в Букурещ,- колко е трудно на историците да признаят, че такъв обир без благословията на Каравелов нямало как да се случи, ама на, да си повтарят мантрата, че той, Димитър Дяковчанина решил... не, не е решил, бил е мотивиран да го направи от Букурещ. 1873 януари, 8 – Ив. Иванов – руски консул в Одрин, пише до Н. Геров – Пловдив, с молба да го осведоми: „Къде са заловили Левски? Вие знаете ли?“; подчертава, че се страхува Левски да не проговори при разпитите и да не пострадат невинни българи. - стана съвсем интересно, какво е знаел Левски, за което консулът в Одрин да се страхува? Това, че е имал организация и е знаел всеки в нея си е за нашенци, ама от какво биха се страхували другите?