Borova gora

Остана да анализираме граф Игнатиев, той със сигурност е имал интерес Каравелов да бъде лидер на организацията, единствената, голямата, въоръжаваната в българско. Но когато е научил за залавянето на Апостола дали е реагирал официално и как? Той се е страхувал до смърт от него, че може да убие протежето му, затова е разкарвал вестникаря през Париж до Белград, за да го предпази от Апостола, който можел да стигне жив до Букурещ и да се разправи с него. Така или иначе, при залавянето на Левски, Каравелов вече е бил в безопасност, буквално избягал от своите. Но пък ако Левски останел жив, примерно с доживотна присъда, дали е щял да дърпа конците и от затвора, за да не даде на друг да управлява ВРО, която не била унищожена, макар и зле ударена? Само той е бил на пътя на вестникаря, той, който не вдигнал въстанието-кланица. Ако обаче бъдел осъден на смърт, това променяло предположенията. След смъртта му трябва да е изглеждало лесно някой да заеме мястото му и да командва всички комитети, като обаче не своеволствал като него. Сменя се лидера, осигурява се контрол над организацията, звучи просто и естествено. Е, изобщо не станало така, не било лесно да командваш ВРО, но това е друга част от историята, след обесването на Апостола. И за да бъде ясен изменчивият, двуличен образ на Каравелов, което нашите историци упорито по детски не искат да признаят, нека посоча степента на измекярщината при него: Във вестник "Народност" от 6 юни с. 1869г., Каравелов дава следното съобщение: "Преди няколко време се раздаде едно обявление за нов вестник "Отечество", в който е подписано и моето име. Аз, наистина, услових се с едно букурещко дружество, което носи имя "старите", да бъда редактор на тоя вестник и написах за него програма според моят поглед връх българските работи и българските интереси въобще. Но мене трябваше да отпътувам в Австрия... (не Белград-забележката е моя)... Аз никога не съм бил чуждо орудие, никога не съм продавал своят народ и затова се отказвам от това обявление и известявам секи българин да не приписва горереченото обявление мене." Но само три-четири години по-късно, през 1873г. авторът на този патетичен тон и горещи думи се завъртял като палачинка в тиган, пълно доказателство, че не трябва да се вярва на думите, а на делата, и признал относно дадената от него опасна заповед за въстание, неподготвено, спряно от Апостола, защото е щяло да бъде кланица: "Това беше руска работа." пред Михаил Греков, който го разказал в "Как ние освобождавахме България".

Както съвсем правилно е отбелязал Христо Ботев, Данаил Попов се е ориентирал към Каравелов и е участвал във всичките му "подвизи", участвал още от 1872г. Мисля, Каравелов, Хитов и Попов са направили заверата по между си когато са отишли да преговарят със сръбски представители. Още от онова писмо на Попов до Левски се вижда, че е преминал в техния лагер напълно и само го информира, без истински да се интересува какво мисли той. Тук следва да се отбележи, че смелостта на Попхинов да отваря писмата на Кишелски не идва от Димитър от Дяково, заверата между двамата е по-късно, на обща основа, да премахнат Левски от лидерската позиция. Единственият, който е можел да му каже да следи тези писма, идващи от Кишелски и да ги отваря, за да го информира за написаното е Данаил Попов, брат му, който пък най-вероятно е осведомявал други... Има и още нещо, което да не пропуснем, защото е също шокиращо, Каравелов пропагандирал съюз със старите през 1875г. само и само да не изпусне властта, което подкрепя моето предположение, че ако Апостола не бе успял да създаде ВРО, като палачинка в тиган щеше да се обърне отново към Христо Георгиев: "Писмо от Христо Ботев до Панайот Хитов, 14.08.1875 Научаваме се, че г-да Цанк[ов] & Карав[елов] ги убеждавали, че ще захванат голяма работа със старите, та за това не тряба да дохождат при нас. Ние им сърдечно желаеме да успеят! Ваши: Д. Шопов, И.Т.Драсов, Чобанов, Ботйов, Д.Ценович" https://bg.wikisource.org/wiki/Писмо_от_Христо_Ботев_до_Иван_Драсов,_16.03.1875

Това изречение от статията, която поместихте, наистина е трудно смилаемо: "Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски." Никъде, никога, нито в разговор по спомените на поборниците, нито в писма или в документ, Левски е споменавал руското консулство. По никакъв начин не го е забърквал в своята работа. Имал е вътрешни куриери точно за да не ползва някакви други канали, а само тези на ВРО. Не мога още да повярвам какво си е позволил Данаил Попов зад гърба му и това е било от момента, в който Апостола загубил битката за лидерското място на организацията с вестникаря. На Попов му тежало да изпраща вестника, намерил начин друг да го прави като според мен си послужил с името на Дякона без да е бил уполномощен за това. Иначе Левски поне в едно писмо до него щеше нещо да спомене по въпроса. Но... оттам започнала да минава и кореспонденцията, а това променя всичко. Докъде стигнахме с темата... докъдето изобщо не очаквах. Тъжно. Единственото ми обяснение е, че Данаил също е очаквал края на Левски, залавянето му, възпирането му от работа по някакъв начин и е гледал да се отърве час по-скоро от задачите, които имал към него и към организацията. Затова и не е отишъл на Събранието в Букурещ, за да не гласува срещу него пред очите му. Преди няколко страници писах как ровя нещо да е свършил Каравелов през 1872г., но нищо, просто нищо освен да си осигури председателското място, да издаде смъртната присъда на Стоян Пенев, да набеди Кънчев за убийството му... Другата му работа, включително обещаната към Апостола, все изоставала. Сега се оказва, че за да се отърве от народната работа искал и Данаил, нямал търпение, та Левски бил още в играта докато той лека-полека прехвърлял задълженията си, щото мъчни, все едно на Дякона му е било най-лесно, на други. Остава открита и темата къде е архивът на Данаил? На Каравелов е в чужда страна и до днес според мен, но и преписите на писмата на Апостола от Данаил ги няма в България.

Търся самото писмо на Данаил Попов до Каравелов, но още не го откривам из нет-а, искам да го прочета цялото. Обаче писмото на Каравелов от 2-ри ноември е минало през Гюргево или поне негов препис. Има отгоре надпис от Георги Икономов, който в онези дни е бил при Димитър Горов. Всичко свързано с Ангел Кънчев да припомня, също е минавало през руското консулство, а той лично е придружавал Левски из българско няколко месеца. Но все още ми е трудно да вярвам, че би наредил такова нещо на Данаил Попов, който пък с готовност го е изпълнил. И няма как да пропусна, за да си отговорим защо Данаил Попов не се завръща след войната в България. Той не остава близък с довчерашните поборници и няма какво да търси от тях: Писмо от Христо Ботев до Данаил Попов, 28.06.1875 - подчертавам - 1875г. Данаил вече е изгубил уважението на мнозина, явно е бил очевиден съучастник на Каравелов: "Откровено да ви кажа, вие минувате за привърженец на Каравелова, затова и мнозина от новите ви считат за съучастник в сичките негови подвиги. Ако не бях се отделил от него, то и аз щях да си пострадам. Знаете ли, че той – дордето бях у него и без да зная аз – е искал 150 жълтици от сръбското правителство за редакцията на "Знаме"? Той предвиждал, че аз ще да зачеша неговите патрони и искал да налее злато в устата ми, като глътне и той, разбира се, половината за миситлик [посредничество]. Това ми пише Панайот. Какво искате от подобен човек? Но той е потребен, защото служи за добър оригинал на моите повести. Характерът на Нено чорбаджи има много общо с неговия характер. Впрочем, извинете ме, че аз захванах за това, което може и да не ви интересува. Аз ще да чакам още няколко време, дордето се срещна с някои и други лица, пък ще да си премеря и името, и характерът, и честността си с неговата. За великите хора тряба и материалът за биографията им, а в продължението на две години аз съм го изучавал твърде добре. Не е останало кьоше в душата му, за да не проникне моята двугодишна иизпитливост. Студизмът [проучването] е верен, а метериалът грамаден." https://bg.wikisource.org/wiki/Писмо_от_Христо_Ботев_до_Данаил_Попов,_28.06.1875

Значи стигаме и до въпроса какво е било отношението на официалните руски представители на терен към Апостола и неговата дейност. Легенди вече има по въпроса, а със сигурност и без да четат писмата, те са знаели почти всичко, имали са Каравелов, не биха го спасили през Париж в Белград ако не е бил техния човек. Пазели са го от Апостола, да не му отмъсти, ако стигне жив до Букурещ. Срамота, ама Каравелов наречен революционер от пишман-историците ни. Стоян Заимов бе споменал нещо в Дяконът, ще разровя по-късно да си припомня...

Заради това споразумение сега е целия шум отвъд океана, защото явно много и на точните хора е платил. Но аз спирам дотук в темата, защото няма нещо, което да не е доказано точно по този случай. Стряскащото е мълчанието на обществото в онези години и безсилието на жертвите...

Тук не говорим за невръстни деца, а за възрастни, които дават обвинения, отдавна не са напълнолетни, четох английската преса по въпроса, всичко доказаха, дори снимките, в които се съмняваха, са истински... Английската преса, цялата, отдясно, отляво, от центъра, а и политиците им сериозно приеха целия случай, защото Гислейн Максуел е с английско поданство. Мисля, че и преди е имало такива педофилски кръгове, във френската преса пък излязоха през последните години статии за кръга от млади, непълнолетни момчета около бившия дизайнер Ив Сен-Лоран, просто не винаги се е давало гласност през годините... Има много за четене из нет-а по въпроса

Да, на сметката на Каравелов е и Стоян Пенев, и Ангел Кънчев когото публично обвинил лъжливо, че е убил Пенев, и обвиненията срещу Георги Живков, най-тежкото - обвинението срещу поп Кръстьо, а сега и лъжите срещу Иван Касабов... дълъг стана списъкът с престъпленията на перото му, не от незнание, а от съзнателно отмъщаване и уреждане на лични сметки. Колко зло е причинил на хората... и дори се питам дали повече е навредил на движението за освобождаване, отколкото да е бил полезен... Още детайли за отбелязване: 1872 януари, 16 – БРЦК – Българско [Ловеч], по поръчение на Левски, Драсов пише до ЧРК – Сливен, за ускоряване подготовката на въстанието от всички комитети; за евентуално съгласуване действията с черногорци и сърби срещу Турция - тук лъжата за въстание в Босна и Черна гора е напълно приета като истинна. 1872 февруари, 19 – Левски вписва в бележника си (с. 78) за: „половин годишна кирия за къща в Ловеч – 60 [гр.]“; "дава на Николчо 104 гр. „за да стегне одаичката“ [за укриването му в Ловеч]." - крили са го в четирите тайни къщи, но не безплатно, взимали са му пари народните хора, взимали са му и за ремонт, и за наем... 1872 февруари, 21 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до П. Хитов – Белград: „Пишат ми, че В. Лъвский и Ан. Кънчов ще минат за тука, но защо – не зная; а още не се знае насигур кога и кой от тях ще се определи да дойде.“ - това е много странно съобщение, защото съгласно статията на Дора Чаушева в сборника на Националния музей, между 6 и 10-ти януари, 1872г., Кънчев е бил във Влашко, а и съгласно писмото на Левски, откъсът, който публикувах, той е минал оттатък Дунав и малко дни след това се е убил. Но... не се е обадил на Данаил Попов, с когато по искане на Левски трябваше през декември да отидат заедно в Букурещ при Каравелов. Данаил още го очаква през февруари, така излиза от писмото му до Хитов. Но пък отново в статията на Дора Чаушева, Кънчев се е срещнал с Теофан Райнов в Гюргево, като Левски също го бе пращал при Теофан. Но какво ли е искал да скрие от Данаил Попов, та е отишъл без него в Букурещ? Защото се е срещал и с други, с Христо Георгиев например, без да има Данаил до себе си като опашка? Или друга е причината? 1872 март, 9 – в уводна статия на в. „Свобода“ Л. Каравелов полемизира с някои западноевропейски вестници, отбелязва казаното от турския сътрудник Хр. Арнаудов: „Правителството [турското] само тогава ще да има към нас razhodiпълно доверие, когато ние предадеме едного из българските войводи: или Панайота, или Тотя, или Дя¬конът.“ В. „Свобода“,II, бр.39 от 11 март 1872." - Апостолът вече е за турската власт на едно ниво с двамата войводи, на предна линия като най-желан. 11 март 1872. е точно след смъртта на Кънчев и арестуването на Обретенов и сие. 1872 юли, 12 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Л. Каравелов – Букурещ, че по споразумение с Левски абонаментите за в. „Свобода“ в България занапред трябва да се изпращат чрез Руското консулство в Русе. - Тук направо онемях, дали го е казал на Данаил или Данаил си го е измислил? Макар да става въпрос само за абонаменти и макар русенския комитет да е ползвал руското консулство като поща, вижда ми се невероятно, защото Апостола винаги е разчитал на вътрешни куриери на ВРО.

Deaf, за изсмукана от пръстите афера не падат кралски глави... Но тази на бившия английски принц Андрю падна, даже и по-сериозни неща знаят англичаните от това, което изнесоха като информация, за да прибегнат към тези мерки...

Да добавя към Вашите думи, Левски пише пряко по този въпрос на Христо Георгиев: "народното освобождение е „дело българско“, но колко са искали да го чуят е спорно. Още малко факти, които трябва да присъстват в темата: 1871 юли, 11 – Ив. Драсов – Ловеч, съобщава на Д. Попов – Турну Мъгуреле, че членовете на Ловешкия комитет са на мнение да не се поддържат връзки с дейците от Плоещ, „тъй като от всяка кожа цървули не става“; съобщили са своето мнение и на Левски, от когото чакат отговор по този въпрос." - и преди писах, мъчно ми е за ловчанлии, лош късмет са имали, иначе са били по-чистите хора от Гюргевската седянка и от Плоещката група, бързо са хващали и са се дистанцирали, вместо да се увличат по измамниците и амбициозните за лична изгода емигранти. "1871 юли, 13 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, изпраща писмо до Левски, с което се солидаризира с мнението му относно дейността на плоещката група." - Данаил Попов е бил като палачинка в тиган, ту с тия, ту с ония... " подчертава, че политиката на някои емигрантски дейци в Румъния създава големи пречки за правилния развой на освободителната борба, което кара Ловешкия комитет да скъса връзките си с тях. Иска от Попов да предаде на Л. Каравелов думите му: „ако съм жив, скоро ще го викнем да се провикне съ[с] „Свобода“ за нас по нашето мнение в Българско“ - ей това е интересното, по нашето мнение в Българско т.е. провикването в Свобода до този момент си е било по Каравеловото мнение "Мнението на Левски за отиването на Д. Ценович в Черна гора било да бъде ограничен в думите си, т.е. да не поема каквито и да е ангажименти." - безкрайно различен от измамите на Хитов и Каравелов, които за да се почувстват важни и да бъдат приемани от големци обещавали кому ли не какво ли не... "Отговаря на П. Хитов на писмото му от 30 август като изтъква: „. . .не тряб[в]а бързание, защото от 8 месеца време е откак сме се заловили да си работим по чисто български в Българско и да се не облягаме на вънкашни думи от българи, които живеят извън Българско“. „Чисто народният чиляк, бори се до което вече време да избави своят си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други [да помага]. Ако той не случи, то тря[б]ва да умре в народната си работа.“ - добър отговор на Хитов, когото коментирахме преди няколко страници, че подмолно се опитвал да прехвърли отговорността на Левски затова, че възнамерява да се бие за Сърбия. Получавал пенсия - бил се, от нашите взел пари, ама лозе отишъл да сади, всичко си е било в самия него, крив си е бил самият той, както и да извъртал, проблемите са си били в лъжите му. "1871 октомври, 27 пита дали Д. Ценович е ходил в Черна гора" - Левски не се е доверявал напълно на Хитов и Каравелов, пратил Ценович да проучи уверенията за въстание в Босна и Черна гора, обаче Ценович е бил неуспешен, не зная защо и останали двамата шарлатани да въртят и сучат приказки за измислено въстание.

В поселдните седмици забелязвам нещо, което преди е пропускано и дори схващано като желание да се подчертава колко е велик Левски. Но смисълът на това, което ще подчертая всъщност е ключово за мотивите за предателството му. "Следва описание на Васил Левски, по думите на Сапунов, „един от революционерите началници – най-практичният и най-дръзновеният“. Още в 1869г. Апостолът вече е схващан като един от главните началници сред поборниците, не като обикновен хъш. С цялата му бунтовна биография дотогава и с участието му във всякакви спорове и срещи на тема освобождаване, той вече си е заслужил голямо име, бил е много популярен както отбелязахме по-горе. Какво означавало това на практика за тези, които мечтаели за постове, облаги, кариери от и след освобождаването? Стоял е на пътя им, генерал без армия, но от 1870г. вече е имал и своята армия, ВРО. Били са зад него, далече на опашката, а и както се видяло от разменените писма за мисията, думата им изобщо не тежала пред него, нямали на какво да се надяват, нито както да очакват ако той поведе народа. Давали са си сметка, че е бил лидер, от който дори те самите, извън българско зависели, защото можел спокойно да изключи техните амбиции да вземат властта и да ги остави с празни ръце. В момента, в който е станал недосегаем, повярвали са, че има дузина комитети зад гърба му, са започнали да виждат истинска заплаха за своите планове. Нямало е нужда да им дава повод, щели са да търсят начин как да го предадат, да ползват турската власт да свърши мръсната работа вместо тях. Иначе и Сапунов мислел да прави комитети, ама за дуална монархия. Изобщо след четите, явно комитетите са били на мода...

Всеки си е мислил, че има вярна представа за своите интереси и пробвал да влияе на съдбата на други народи по всички възможни начини. Но самата идея, че с 800 души и няколко пушки ще победят империя... кой им се е вързал... Въпросът е и защо са смятали, че е ок да лъжат, да ходят по събрания и да лъжат лековерните. Левски може да е бил наивен когато е започвал по своя път, Първата легия, първото излизане с чета... но после вече е бил ветеран в заобикаляне на клопките и в разкриване на шмекериите. Но е доста изморително да ти губят време и енергия с тях когато имаш и истинска народна работа и бързаш с нея, защото свободата, Санчо, свободата... Наистина мъчно се е работело по негово време и пълно с шарлатани, чужди и свои, гледащи само да се възползват. Ама Теофан Райнов сигурно се е чувствал горд, че довел на крака в Букурещ поредния Пинокио. Аз обаче още не съм открила защо се е оттеглил Касабов и никога не се е върнал към предишната си дейност. Без него Апостола ми изглежда по-самотен и много по-неразбран от другите поборници. Да, Касабов е участвал в много тайни и завери, в ложи видими и невидими, ама е бил по-умерен и в никакъв случай търчи-лъжи като последващите партньори на Левски... Д-р Миркович за мен също е пострадал от своите, съвсем не са били герои голяма част от тогавашните поборници.

Аз съм чела за всички тях, но сега си идват като част от нашата тема, защото играят роля във Възраждането, макар и не най-важната, но имат място да бъдат анализирани тук. Всичко това, което се е случило или не се е случило има отношение към работата на Левски. На практика ако Георги Живков бе истински успешен, дяконът щеше да се концентрира върху друга част на освободителната дейност, не върху създаването и управляването на ВРО. Плюс, когато се е случило това събрание в края на 1869г., той вече е направил първата си обиколка, те са знаели това, знаели са че той е бил крачки напред пред всички. Но за първата го е изпратил Иван Касабов, на събранието идеята е била на следващата обиколка да го изпратят те, да го упълномощят, което обаче го почувствали като право да му държат сметка, да му дават акъл, да го критикуват, да искат от него да им изпълнява нарежданията, сякаш е създал ВРО специално на тях да им е подръка... С Касабов той такива грижи е нямал. За съжаление се е оттеглил и Апостола е трябвало да се ориентира към друг back-up във Влашко. Само да вметна, аз съм останала с впечатления, когато съм чела детайлите, че д-р Миркович е стоял на тези думи за да отърве кожата, не е имал избор, гледал да се измъкне както може, но иначе е искал да бъде полезен на България. Но исках да подчертая и друго, ходили при Мацини, при други, дали правилно са представили картината те си занели, но всеки им дал съвети и обещания, обаче после обещанията никой не изпълнил. Трудно се държало на думата в тези среди не само в българско. Явно навсякъде революционерите обичали гръмките думи, впечатлението на големите обещания... иху-иху, после тихо...

Deaf, на 105-та страница виж мой пост от 26-ти ноември, за да не повтаряме едно и също в темата, знаела е полицията кого залавя, в изворите също си пише, че и нашите веднага са научили, още не осмислям кому е била необходима лъжата, че не знаели кой е и как тази лъжа толкова дълго оцелява... На 105-та страница и 107-ма се върнахме в Къкрина...

Линденберг, представил се като емисар на Мацини, също е давал нереалистични обещания, които после не били изпълнени. С една дума, голямото надлъгване е започнало. И в цялата им бъркотия един нормален глас, който не бил на ничия хранилка. Наистина се учудвам как не са опитали да го привлекат, как към Апостола не се насочил никой с примамливо предложение, а е бил достатъчно дълго време и в Букурещ, и в Белград. Интересно е, че Левски не приел модела на влашките комитети с по 3-5 членове. Той написал в Наредата, че комитетът трябва да е от 7 и да привличат нови членове. Излиза, че и бандата от Русе той не би признал за комитет, били са по-малко от седем, нямало и свещенник между тях. Левски наистина се заел сериозно със задачата, Нареда написал, определил задачите на членовете, включително да привлекат околните села, да не е само дейността в градовете, пари за оръжие събирали, куриери определили, редовна поща изпращали, ама нищо общо с Георги Живков, който създал два-три-четири комитета, събрал ги два-три пъти и ги оставил да угаснат. Както отбелязах, сега е моментът да направим възможните сравнения, за да излезне и друг тип информация. Начинът по който наистина Апостолът подхванал народната работа говори за самото му отношение към хората и осигуряването на тяхното освобождаване, а не на негови позиции и постове. В списъкът по-горе, даден на Георги Живков къде да работи са градове, но Левски не спрял дотам. Не само обиколил градовете, нищо, че били много, но не пропуснал и села, малки и големи да обхване. И смеели да критикуват черноработникът на терен, че зле подхванал работата... тези, дето седяли като търтеи в Плоещ и сънували ореднът на Света Анна както писал Захари.