fixxxsers

Хубаво е, че "Пушки, вируси и стомана" ( наградена с Пулицър ) я има и на български. Поздравления за издателство "Изток-Запад"! Де да беше и Даймънд увлекателен като Джералд Даръл ( мое мнение ). Голяма всъщност разлика има между одомашнени и опитомени. Одомашняването е и въпрос на шанс, малко случайност, изобщо са необходими съчетания от доста фактори и в същото време има някаква закономерност- примерно дадените човешки общества да са достигнали дадено ниво. В този контекст не съм съгласен, че другите каниди "не стават" за опитомяване. И лисицата и чакала биха според мен били добри кандидати ако става въпроса само за техния "характер". В Русия имат доста богат опит с лисиците- там отбелязват, че след няколко поколение на целенасочена селекция дори за изненада на изследователите някои лисици започват да стават доста "кучеподобни" - окраска на козина, ушите клюмват, характер и т.н. Само че веремената, в които са опитомявали вълка ( кучето ) са били такива - вероятно вълка е отговарял на тогавашните нужди - голямо и силно животно, което е можело да помага и в лова в един момент от процеса на одомашняване. Много е вероятно и вълка сам да се е предложил да бъде опитомен придружавайки и навъртайки се покрай тогавашните поселища ( да речем ). Изобщо подобно на всеки еволюционен процес всичко изглежда малко хаотично, но същевременно се случва според някаква закономерност.

Отлична колекция, на която всяка световна библиотека би завидяла...за България изобщо не говорим! Мислейки в тази посока си задавам въпроса: "защо аджеба имаме библиотеки"? Имам предвид научната литература. В коя библиотека в България аз мога да намеря някоя от тези книги ( която и да е )? Ъъъ...отговора го знам! Защото не всичко може да се намери в интернет и вероятно така трябва да бъде, щом като някои е положил огромни усилия да напише дадена книга! На мен също би ми било неприятно ако видя книгата си нащракана на pdf и по скоро бих подарил ако някои проявява наистина интерес. С радост бих посещавал и библиотеки ако мога да намирам нови издания, защото науката се развива. Съвсем наскоро си говорехме с Voland за нашите библиотеки - не мога да приема, че поне големите нямат бюджет, с които да закупуват нови научни издания. Помня ерата преди интернет, често посещавах библиотеки, разбира се сблъсквах се най- вече с руска литература, а сега ми се струва, че в научната сфера май сме замръзнали някъде там. За преиздаване на български на качествена научна литература пък изобщо не говорим. И така...( дишам дълбоко ), леко отклонение. Следя с огромен интерес всеки пост на Voland, защото ми дава нещо ново, леко завиждам понякога ( благородно ...да се знае), но съм му казал като свърша с колекцията на моите раковини, че ми гълтат доста бюджет, ще обогатя и моята библиотека. И разбира се изпитвам и гордост, че се познаваме, че пише тук, и че има и по нашите ширини хора, които имат широчинта на съзнанието да събират подобна литература! И за да докажа, че внимателно чета постовете ти ще кажа, че в горния има допусната неволна грешка - не семейство, а разред Хищници

Червеноклюна гарга ( Pyrrhocorax pyrrhocorax ) Последните наблюдения на тази птица в България са от 40-те години на миналия век в планината Славянка. изтегли: Pyrrhocorax pyrrhocorax.mp3

Восъчната палма ( Ceroxylon quindiuense ) се среща във влажните гори на Андите в Колумбия и северно Перу. Това фактически е най- високата палма в света, т.е. най- високото едносемеделно растение ( това са тревисти растения с неразвит главен корен - имат брадавичеста коренова система ). Височината и най- често е окло 45 м, но някои растения достигат и 60 м!

eee, бравоо! Ти си!

Еии, на езика ми беше ...Всъщност трудна работа. Айде щом така:

Бе знам за, че нещо по- овъртяно ще е...

На обикновен сънливец мяза. Трябва да застана на челна стойка

Благодарение на събраните от д-р Б. Окс данни за едрата шарка и на ефективността на ваксината, от 1903 г. ваксинацията в България става задължителна. През 1926 г. е последния случай на шарка в България, а през 1928 г. болеста е обявена официално за победена - една от първите страни в Европа с това постижение! Изобщо изкореняването на едрата шарка в световен мащаб пък е най- голямото постижение на СЗО.

Нещо, с което България може да се гордее! Като дете, често минавайки край болницата в Разград ми правеше впечатление една паметна плоча- на д-р Борис Окс. Тогава нямаше интернет, нямаше от къде да разбера кой е този човек и защо има такава плоча там. За съжаление и сега този голям лекар и учен остава малко известен в България. Една от първите ваксинации срещу едра шарка в Европа е проведена в България - само три години след освобождението. Благодарение на руския лекар Д-р Борис Абрамович Окс ( 1851 - 1926 г.), който работи последователно като окръжен лекар в Радомир, Разград и Варна. " Само 3 години след Освобождението, чрез Височайшия Указ на Княз Александър Батенберг № 1998/7 ноември 1881 се създава т. нар. “Оспенный телятник” към Разградската окръжна болница, който има за задача да получава телешка лимфа и детрит за противовариолна ваксинация на българското население." "В Разград д-р Окс произвежда първата в страната ваксина против вариола, с което България става една от първите страни в света, въвели животоспасителната ваксинация." Създаденият от д-р Окс „Оспений телятник“ в Разград по-късно се мести във Варна, а след това – в София. След няколко трансформации този институт сега носи името Национален център по заразни и паразитни болести.

Ще използвам темата освен за "Индекса" и за други семейства. Та пояснителна бележка към това: Забелязах, че автора - Castelló, пише, че се придържа към ревизираната класификацията, която беше публикувана малко по- рано ( рано, рано - 2017 г.)- A revised taxonomy of the Felidae. The final report of the Cat Classification Task Force of the IUCN/SSC Cat Specialist Group. Т.е котките са 41 вида. Castelló обаче пише, че в книгата има 42 вида и не е пояснил какво точно се случва! И понеже не ми се търсеше котко по котка ( нямам много време ) Voland предложи просто да го попита - има си приказка с него Та човека беше неочаквано бърз и след няколко минути обясни, че е включил още един нов вид - L. emiliae, а освен това в книгата не e включил 4-те нови вида отделени от пампаската котка - тяхната ревизия просто се случи малко след като книгата му е вече придвижена за печат. Та ето го ъпдейта на класификацията! Дори с включени новите видове - вече сме по- актуални дори от Castelló

Преди няколко месеца излезе Felids and Hyenas of the World, José R. Castelló Автора ( уж) изцяло се придържа към горепосочената класификация. Все пак има един добавен нов вид - самият Castello казва, че е добавил Leopardus emiliae , като самостоятелен нов вид. Така в книгата вече има: 2 подсемейства, 8 линии, 14 рода, 42 вида и 77 подвида Добавям и новите видове отделени от пампаската котка, за които и самия Castello сподели, че не е имал възможност да ги включи, защото тяхната ревизия е излязла малко след като книгата е влязла за печат. Subfamily Pantherinae Panthera lineage (2 genera, 7 species, 14 subspecies) Panthera leo leo (Linnaeus, 1758) melanochaita (Hamilton Smith, 1842) Panthera onca (Linnaeus, 1758) Panthera pardus pardus (Linnaeus, 1758) nimr (Hemprich and Ehrenberg, 1832) delacouri Pocock, 1930 fusca (Meyer, 1794) kotiya Deraniyagala, 1949 melas (Cuvier, 1809) orientalis (Schlegel, 1857) tulliana (Valenciennes, 1856) Panthera tigris tigris (Linnaeus, 1758) sondaica (Temminck, 1844) Panthera uncia (Schreber, 1775) Neofelis diardi diardi (Cuvier, 1923) borneensis Wilting, Christiansen, Kitchener, Kemp, Ambu and Fickel, 2011 Neofelis nebulosa (Griffith, 1821) Subfamily Felinae Caracal lineage (2 genera, 3 species, 8 subspecies) Caracal aurata aurata (Temminck, 1827) celidogaster (Temminck, 1827) Caracal caracal caracal (Schreber, 1776) nubicus (J. B. Fischer, 1829) schmitzi (Matschie, 1912) Leptailurus serval serval (Schreber, 1777) constantina (Forster, 1780) lipostictus (Pocock, 1907) Ocelot lineage (1 genus, 13 species, 9 subspecies) Leopardus colocola (Molina, 1782) Leopardus braccatus (Cope, 1889) Leopardus munoai (Ximenez, 1961) Leopardus garleppi (Matschie, 1912) Leopardus pajeros (Desmarest, 1816) Leopardus geoffroyi (d’Orbigny and Gervais, 1844) Leopardus emiliae (Thomas, 1914) Leopardus guigna guigna (Molina, 1782) tigrillo (Schinz, 1844) Leopardus guttulus (Hensel, 1872) Leopardus jacobita (Cornalia, 1865) Leopardus pardalis pardalis (Linnaeus, 1758) mitis (Cuvier, 1820) Leopardus tigrinus tigrinus (Schreber, 1775) oncilla (Thomas, 1903) Leopardus wiedii wiedii (Schinz, 1821) glauculus (Thomas, 1903) vigens (Thomas, 1904) Bay Cat lineage (2 genera, 3 species, 4 subspecies) Catopuma badia (Gray, 1874) Catopuma temminckii temminckii (Vigors and Horsfield, 1827) moormensis (Hodgson, 1831) Pardofelis marmorata marmorata (Martin, 1837) longicaudata (Blainville, 1843) Lynx lineage (1 genus, 4 species, 8 subspecies) Lynx canadensis (Kerr, 1792) Lynx lynx lynx (Linnaeus, 1758) balcanicus (Bureš, 1941) carpathicus (Heptner, 1972) dinniki (Satunin, 1915) isabellinus (Blyth, 1847) wrangeli (Ognev, 1928) Lynx pardinus (Temminck, 1827) Lynx rufus rufus (Schreber, 1777) fasciatus (Rafinesque, 1817) Puma lineage (3 genera, 3 species, 6 subspecies) Puma concolor concolor (Linnaeus, 1771) couguar (Kerr, 1792) Acinonyx jubatus jubatus (Schreber, 1775) hecki Hilzheimer, 1913 soemmeringii (Fitzinger, 1855) venaticus (Griffith, 1821) Herpailurus yagouaroundi (E. Geoffroy Saint-Hilaire, 1803) Leopard Cat lineage (2 genera, 6 species, 11 subspecies) Prionailurus bengalensis bengalensis (Kerr, 1792) euptilurus (Elliot, 1871) Prionailurus javanensis javanensis (Desmarest, 1816) sumatranus (Horsfield, 1821) Prionailurus planiceps (Vigors and Horsfield, 1827) Prionailurus rubiginosus rubiginosus (I. Geoffroy Saint-Hilaire, 1831). koladivius Deraniyagala, 1956 phillipsi Pocock, 1939 Prionailurus viverrinus viverrinus (Bennett, 1833) rhizophoreus Sody ,1936 Otocolobus manul manul (Pallas, 1776) nigripectus (Hodgson, 1842) Domestic Cat lineage (1 genus, 7 species, 10 subspecies) Felis bieti Milne-Edwards, 1892 Felis catus Linnaeus, 1758 Felis chaus chaus Schreber, 1777 affinis Gray, 1830 fulvidina Thomas, 1928 Felis lybica lybica Forster, 1780 cafra Desmarest, 1822 ornata Gray, 1830 Felis margarita margarita Loche, 1858 thinobia (Ognev, 1927) Felis nigripes Burchell, 1824 Felis silvestris silvestris Schreber, 1777 caucasica Satunin, 1905

Американците съумяха да спасят белоглавия орел (Haliaeetus leucocephalus). Вероятно белоглавия орел никога не е имал по- голяма популация! Днес се смята, че има 316 000 белоглави орли, като за сравнение през 2009 г. са били само 72 434! По настоящем гнездящите двойки се изчисляват на 71 467. Рекордният кинимум е бил през 1963 г. когато вида е на прага на изчезването - само 417 двойки. Взетите мерки очевидно дават ефект като от 1940 г Американския Конгрес приема закон за защита на белоглавия орел. Тогава обаче ефекта е не просто никакъв, а броя на орлите продължава да намалява. Установява се, че се дължи на употребата на ДДТ. След забраната им през 1972 г. постепенно започва увеличаване на популацията.

През 2020 г. бе описан един нов вид маймуна - лангур Попа (Trachypithecus popa ). Всъщност той е открит в някакъв склад на лондонския музей по естествена история ( London Natural History Museum ), като се знае, че е уловен в бившата британска колония Бирма ( днес Мианмар ) преди стотина години. Оказва се, че е неописан за науката вид. Вече се знае, че въпросния лангур се среща в централен Мианмар ( угасналия вулкан Попа), като е критично застрашен с около 200 -250 индивида в дивата природа.

Бравос! Да приемем отговора за верен, макар че точния вид е T. tana - голяма тупая Лорде, давай загатка.

На 01. 04. 1718 г лейди Мери Монтегю пише на една своя приятелка в Англия от Истанбул, където съпругът и е посланик, едно доста важно писмо. Там тя отбелязва, че едрата шарка, която в Англия е толкова смъртоносна в Турция е "напълно безвредна, заради измислянето на инокулирането". Тя описва, че жени срещу заплащане са се занимавали с тази практика. Използвали остра игла, с която вкарвали във вена съвсем малко количество от смес от кръв и гной от преболедувал вече шарка. Материала за това инокулиране носели в орехова черупка.. Спорд нейното описание няма човек, който е умрял от това. Лейди Мери прави подобна процедура и на сина си, който развива леки симптоми. След като се завърнала в Лондон тя иноколирала и дъщеря си. Хъм смела жена! ...аз бих я нарекъл безотговорно смела, но пък всичко сработва и вероятно това дава тласък на развитие, което води и до първите ваксинации. Важен момент в човешката история! В Кралското научно дружество постъпват доклади ( долу- горе по това време ) и от двама лекари - по това време практикували в Истанбул за същата тази процедура. Разбира се това е заклеймено като опасно суеверие. То в интерес на истината всеки здравомислещ би го направил!. Доколкото е известно подобни съобщения за иноколиране постъпват в Кралското научно дружество и по- рано ( около 1700 г.) от двама коренспонденти от Китай. Лейди Мери се отдала на каузата с инокулирането и това явно е дало резултат, щом като 1722 г. дори децата на принца на Уелс били инокулирани. Та така де, затова си мисля, че е възможно подобна практика да е била доста разпространена по нашите земи и едрата шарка да не е била чак такъв бич.

Добавяме 1. Звуци на животни - 724,6k прегледа; публикувал fixxxsers 2. Демокрация. - 643.8k прегледа - автор П. Теодосие 3. Произход, език и култура на прабългарите - 338,7k прегледа - автор проф. Добрев 4. Познай това животно 287,7k прегледа; публикувал fixxxsers 5. Интересни снимки и картинки, красящи десктопа - 286.3k прегледа ; публикувал ISTORIK 6. Теория за еволюцията - 282,1k прегледа; публикувал Warlord 7. Как се пише есе? - 231,2k прегледа; публикувал ISTORIK 8. Теориите на В.Б.Резун - 224,5k прегледа; публикувал Warlord 9. Коя според вас е най-великата историческа личност? - 222,4k прегледа; публикувал manzikert 10. До всички, които оспорват тюркско-алтайския произход на прабългарите - 188,6k прегледа - автор Южняк 11. Всеки, който има въпрос, да пише тук! (Химия) - 186,8k прегледа - автор Beki 12. Владимир Буковски: Педерасти и феминистки превзеха властта! - 185,6k прегледа - автор Last roman 13. Дървета и храсти в нашите паркове и градини - 173,1k прегледа - автор fixxxsers 14. Археологически статии - 149,5k прегледа - автор Nike 15. Българските влечуги - 146,3k прегледа - автор goshawk 16. Грешките на историка Ганчо Ценов - 146.3 прегледа - автор RIZAR, 17. Аналитична Химия 1 - 124,7k прегледа - автор ROCK

Мислех да направя тази тема като въпрос, но тя позволява ( надявам се ) по- широко обсъждане и няма да си играем на въпроси и отговори. Втората ми мисъл беше " къде адже ба да я сложа"! След около 30 сек. размисъл реших да е тук, защото: повече хора, които са попадали на някакви исторически източници биха я видели и съответно се отзовали. Та някой попадал ли е на сведения за едрата шарка по нашите земи? Всъщнос може да разширим ареала - на Балканите, че и оттатък. За запада тя е голям бич. Дали и по няшите ширини е така?

Дългоопашат синигер (Aegithalos caudatus) По мое мнение е една от най- красивите нашенски птички. Изтегли: long t.t..mp3

Шмак (Rhus) Родът обхваща доста сходни видове. Вероятно сте виждали често този храст без да му обръщате много внимание. Оформен като малко дърво е доста красив и ефектен. Плодовете на някои видове се използват за подправка за месо и салати, особено в близкия изток. Придава кисел вкус на храната, а и я оцветява в червено. Познат е още и като сумак. У нас най- често се среща дъбилния шмак ( Rhus coriaria ) и влакнестия шмак (Rhus tiphina), който е привнесен от Сев. Америка.

И още няколко години по- късно... Най- посещавани теми: към 21.03.21 1. Звуци на животни - 724,6k прегледа; публикувал fixxxsers 2. Демокрация. - 643.8k прегледа - автор П. Теодосие 3. Произход, език и култура на прабългарите - 338,7k прегледа - автор проф. Добрев 4. Познай това животно 287,7k прегледа; публикувал fixxxsers 5. Интересни снимки и картинки, красящи десктопа - 286.3k прегледа ; публикувал ISTORIK 6. Теория за еволюцията - 282,1k прегледа; публикувал Warlord 7. Как се пише есе? - 231,2k прегледа; публикувал ISTORIK 8. Теориите на В.Б.Резун - 224,5k прегледа; публикувал Warlord 9. Коя според вас е най-великата историческа личност? - 222,4k прегледа; публикувал manzikert 10. До всички, които оспорват тюркско-алтайския произход на прабългарите - 188,6k прегледа - автор Южняк 11. Всеки, който има въпрос, да пише тук! (Химия) - 186,8k прегледа - автор Beki 12. Владимир Буковски: Педерасти и феминистки превзеха властта! - 185,6k прегледа - автор Last roman 13. Дървета и храсти в нашите паркове и градини - 173,1k прегледа - автор fixxxsers 14. Археологически статии - 149,5k прегледа - автор Nike 15. Българските влечуги - 146,3k прегледа - автор goshawk 16. Аналитична Химия 1 - 124,7k прегледа - автор ROCK

Темата заслужава да бъде вдигната. Мисля има какво да се научи от нея!

Да възродим темата що е това?

Разбира се, че е правено. Доста отдавна се знаят всички етапи на развитието на ембрионите. Това не е загадка. Резултатите са, че вече отдавна вниманието е насочено към гените.

Това беше картата на разпространение на балканския гекон (Mediodactylus kotschyi ). Тя вече изглежда по друг начин... Няколко думи първо за систематиката на това симпатично животинче. Както знаете напоследък се натрупват все нови данни за систематиката във всички класове от животинското царство. И вероятно назря моментът и при балканския гекон да настъпят корекции. Доскоро приеманият за един единствен вид - Mediodactylus kotschyi вече е разделен на пет отделни вида: M. kotschyi; M. orientalis; M. danilewskii; M. bartoni и M. oertzeni (Kotsakiozi et al., 2018). Така България фактически се сдоби с два вида гекони - Mediodactylus kotschyi, който се среща в южните части на страната и M. danilewskii, който е описан по черноморието, насевер докъм Варна и в близост до Русе ( две популации ). От няколко години вече има наблюдавани стабилни популации в североизточна България на Mediodactylus danilewskii, различни от известните за наукта до този момент. Новите точки са Разград, Шумен, Добрич, Ивански и Осмар. За Разград специално мога да кажа, че наблюденията са от 2016, 2017, 2019 и 2020 г., като три от тези наблюдения са извършени от мен на различни места в града, два от геконите успях да хвана, за да бъдат заснети и точно идентифицирани, което беше извършено от най- добрите специалисти в областта в България - проф. д-р Николай Начев и д-р Теодора Койнова от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". на картата черните точки са по- рано потвърдени популации (2015 г.), червените са новите популации Публикацията е от 02.01.2021 в Journal of Vertebrate Biology и е озаглавена: Citizen science assisted monitoring provides new data concerning the distribution of the Bulgarian Bent-toed Gecko (Mediodactylus danilewskii Strauch, 1887) in North-East Bulgaria Teodora V. Koynova1,*, Pavlina Marinova1, Nikolay Nikolov2, Maria Kaschieva1, Chavdar Chernikov3, Valeria Velkova4 & Nikolay D. Natchev1,5