Мълчаливец

Точно така. Съгласен съм.

Именно. За което стана дума. Гражданското неподчинение е незаконно и неетично, докато протестни действия, съобразени със закона са добра основа за законова държава. Не можем да имаме правова държава, ако нарушаваме закона заради обществен отвук на интерес. За протестът против еврото и спомням увреждане на сграда. Самият протест бе законен, но увреждането незаконно. Това ли имаш предвид във въпроса? Някои може да смятат самият протест за неетичен, но не съм запознат с такива мнения- дай линк ако си запознат. Теоретично в обществото има различни групи и етичното за едни може да не е етично за други.

Моля, запознай се със закона за масовите мероприятия ТУК и после ще обсъждаме.

Етикет и контекст. В чат с GPT, ИИ няколко пъти сменя вежлива- Вие и обичайна форма- ти. Това в човешки разговор е нарушение на правилото за постоянство на отношението. В човешките отношения формата на обръщение е постоянна за целия разговор, а учтивата форма се отнася към значими фигури- уважаван началник, научен колега, към представителен непознат. В чат с ИИ този етикет губи смисъл, защото единият събеседник не разбира от уважение, а другият може са е какъвто и да е, без значение. ИИ сменя формата на вежливост поради контекстни съображения. При конфликтна теза, която би изострила афектната реакция на човека, програмистите са вложили в ИИ увеличаване на дистанцията- минаване на Ви. При безконфликтно общуване- смаляване на дистанцията чрез "ти- отношение". Защо този проблем ми стана интересен в контекста на темата?- Защото езиковият етикет е част от етикета въобще, а етикетът е част от етиката.

Айн Ранд и философията на рационалния индивидуализъм. Автор със силно влияние, Ранд излага мнение, че индивидуалното постигане на лично щастие е важно и че няма такова нещо като стремеж към щастие на групата. Това, което искам да отбележа е, дали да критикувам възгледа й? Както става ясно от поведението ми в темата и форума, критиката и битката с други мнения не ми е по нрав- (нравственост ). Това са различни мнения и те са част от информационното поле в което се създават мненията. Съзнавам риска, който носи такова небрежно отношение към някои определено неверни мнения- невярното да заглуши вярното, но се отнасям еволюционно равнодушно- щом варварско войнствено племе може да погуби велика цивилизация, не е необичайно и войнствено мнение да погуби разумно и възвишено. Така че, не съм съгласен с Айн Ранд, която изразява някакви свои виждания, но битка с нея ме отвлича от моите размисли.

Войната предизвиква морален хаос. Нулиране на морала. Често споменаваният афоризъм, че най- много се лъже на война, показва, че такава деструкция не само се приема, но се и узаконява. Самото съчетание война и морал е абсурдно. Но като споменах хаос, във войната се изпитва здравината на вечните и на новите морални норми, стига да оцелеят техните носители- хората. Има добро, има зло, има загуба на ориентация. Не може да се прецени какво ще излезе накрая, както от стопилката олово, което врачката излива във вода.

Когато властите не отнемат правото на протест, защо протестиращите допускат нарушаване на правата на другите (споменатите кръстовища)? Имаш ли обяснение?

За разлика от въоръжената съпротива, граждаското неподчинение е друго- вж. ТУК. Примерно затварянето на кръстовище е гражданско неподчинение- незаконно, защото нарушава ЗДвП и неморално, защото създава неудобство на други граждани, а правилото е да не правим на другите нещо, което не искаме да ни правят на нас (неудобства) Благодаря, за вашия отговор.

Любопитно ми е. Гражданското неподчинение е незаконно и неморално. Защо улицата го използва?

Това определение достатъчно ясно обяснява какво имаш предвид. Рзбирам.Поне при единия. Сигурно същото ще има предвид и съдия, ако отидат на съд и социалният работник, ако се обърнат към него. Стана ясно, че по етични проблеми винаги има и още един заинтересован участник- обществото, при това представено чрез групи: групата на съедки- клюкарки, групата на социални работници и прависти, групата на деца от социални учреждения, групата на инспектори по детска престъпност, групата на журналисти- пишещи сензации. А! И групата на форумни обсъждащи Сега е актуален случая на майка, която при три раждания е родила близнаци и при едно- едно. Последните две са в кардиологична болница без здравни проблеми, защото майката отказва да ги вземе, но не ги дава за осиновяване за да не загуби помощите. Има си интерес да ги отглежда обществото и същото- то да й плаща. ТУК

Доколкото смятам, че нравственост и морал са синоними, а ти ги различаваш, моля обозначи кое какво е. Това е в тон с моята идея за етично- тя е научила от опит, че в нейния кръг подобно нещо е осъдително и изолира семейството. Тъй като за нея това е важно, тя действа да спаси мнението за дъщеря си. Действително, шансът да се ожени майка с малко дете е много малък, а това означава, че родилата "извънтаточно" ще остане с детето в дома на родителите, от което те нямат интерес. Поставяш много интересен въпрос- да решим морален казус без да имаме интерес и без да знаем интересите на участващите- съдии, ама без да можем да питаме. Като хора, стигаме до абстракции и точно това е много интересно. Защото от абстрактна гледна точка имаме много участници- родилката, бебето, бабата и дядото, бащата. Ти акцентираш върху интереса на детето, бабата върху своя и на дъщеря си. Можем да попитаме и за интереса на бащата, който се оказва по- незаинтересован от бъдещето на бебето от нас. А това не е право! Не е морално или ако щеш нравствено, но той е имал някакъв интерес (чук и чао) и си го е последвал. Така възниква въпросът, защо е в наш интерес защитата на детето, а не в негов?

Естественото чувство за справедливост!? Баща дава на двете си деца отчупен сладкиш. Едното се възмущава "На него си дал повече". Това некоректно се разказва като естествено чувство на справедливост. Защо другото дете не е проявило "естествено" чувство за справедливост и да каже "Дай по равно!"? Защото не е ощетено, не са засегнати интересите му. Дори бащата да бе дал всичко на едното, то няма да се откаже, а може и да се изфука гордо, че са дали само на него, а другото- нека гледа завистливо. Това ме кара да мисля, че чувството за справедливост се отнася само до "Дай и на мен". Птичетата в гнездото пищят защото искат. Когато родителят даде на едно, другите продължават да пищят- не защото е нарушена справедливостта, а защото са гладни. Обаче има някаква граница на искането и "по равно" е търпимо. Това, да се раздели плячката е нещо, което се прави редовно сред малките животинчета, които се повече от едно. Обаче и там не всичко става по равно. По- силното отмъква повече и по- слабото свиква с това. Редът е такъв- да се раздели донесена баница като на бащата се даде повече, а на децата по- малко и евентуално по равно е "морално", но да не се дава нищо от заплатата на 5 годишните е съвсем естествено и никой не иска по равно. Децата нямат интерес, глад, който да ги кара да пищят с отворени човчици за парите. Следователно, първичното "чувство за справедливост" по- вероятно не е любов към равенството, а чувствителност към собствено ощетяване. Равенството е само възможността да се избегнат конфликти, което не винаги става... Например, защо идеята за всеобщо равенство не се харесва? По същата причина по която по- силното братче би грабнало цялата баница.

Добре. Някои уточняващи въпроси: С какво има допирни точки морала? Този случай какви провила утвърждава или нарушава? Ако моралът е откъснат от реалността, може ли да оценява реалността?

Раглеждам морала като някакви правила за взаимоотношения. В този смисъл, с първата връзка, с най- елементарната диада, тези отношения определят и се определят от някакви правила, т.е. морал. Той не е сътворен и пратен и отвън, а се създава в практическите отношения, от индивидуалната и групова активност и съпротива. При тази предпоставка, началото е или в раждането, или в произхода на живота. Първата връзка на новородения човек, а според някои на развиващия се ембрион, е връзката с майката. Правилото, което се създава в този период е на майчина загриженост и закрила, и на детска привързаност, на намиране на комфорт, в най- общия смисъл- удобство, сигурност, доверие и т.н. положителни сетивни и емоционални изживявания заедно с майката. Това е и първата връзка в смисъл на социални контакти на праисторическия човек, а и на животните. Тази привързаност кара патетата да следват първото същество, появило се пред очите им след излюпването, а квачката да ги закриля в буквалния смисъл. За установяване на тази връзка, задължителна предпоставка е способността за разпознаване на елементите от системата- майка, другиучастници/актори. Много важно е да се разпознава и разликата между свой и чужд. Тази важна предпоставка е жизнено важна, тя определя младата зебра да открива майката сред стотици подобни, а майката да го разпознава и дои. Без нея не може да се мисли за морал. По- нататък, с развиване негативните преживявания, се появява и важното правило, че връзката със своите осигурява закрила. В ранна възраст всяко уплашено или травмирано зверче бърза при майката или в семейството, в стадото, или поне в леговището и това се утвърждава като поведение за цял живот. Може да се спекулира дали животните осъзнават важността на връзките за устойчивостта на системата, но по- лесно е да се приеме, че индивидът има нужда, потребност, интерес, да е сред свои, където му е комфортно. Честите маймунски кавги са нищо в сравнение със съвместното предпазване от хищници. Така стигаме до следващото важно морално стъпало- различаване и отношения със значимите индивиди в системата. След разпознаване на майката, се разпознават и уреждат отношенията с връстниците, с другите родители и с лидера на групата. Отношенията се уреждат в движение- мястото в групата се определя от активността и противопоставянето на чуждата активност. Няма правило, освен кой има най здрави зъби, нокти, клюн, крясък, настойчивост. Боричкането определя на кого ще отстъпват занапред. В някои моменти се налага и намесата на възрастен или авторитет, когато се причини страдание на свой, но това е намеса в по- краен случай, когато врявата от пострадалите започне да дразни. В общия случай, е радост за родителя, рожбите му да се надпреварват и предизвикват. В човешкото общество се възпитава и споделянето, което не е присъщо на другите животни, при които или родителят дава храна индивидуално, или оставя малките да се борят за дела си. Споделянето между свои, като отказ от някакво преимущество върху благо, дава шанс на другите близки. Това морално правило е чудесно във време на изобилие, но много трудно се спазва във време на нищета, когато конкурентността надделява. Осъзнаването на структурата на групата, добавя и необходимост от познаване на нови правила. Както за закрила, рожбата е бягала при майката, сега вижда, че за закрила майката бяга при съпруга или доминиращия в групата. Както майката е закриляла рожбата, сега лидерът следи за целостта на групата и за нейното опазване. За това поведение не е необходимо да търсим морал, просто мъжкият има интерес да опази своите женски или своята коалиция, а самите те- женските, коалицията, имат вече някакви отношения с него и не желаят да се приспособяват наново към нравите на друг мъжкар. Появвява се степенуване във важността на отношенията, появява се йерархията. Тези няколко основни правила, породили се още в самото начало на развитието на човек и семейство, предпоставят надграждането на нови и по- сложни морални норми. Появяват се норми като не кради и не прелюбодействай сред своите, които имат един корен- не отнемай благо от ближния, но в ранните общества и при животните не могат да се появят, защото в несигурност и недоимък, всеки се стреми да отмъкне каквото може- храна, жена, леговище, а в период на изобилие, благата на другия не предизвикват завист при издут собствен корем и удовлетворени нужди. С появата на езика, при човека се случва чудо. Взаимоотношенията могат да се корегират не само с нокти, зъби, клюн и блъскане, а и с припомняне, със заповед, изобщо с думи. Диваците край нощния огън могат да изразят минал случай, а водачът може дори да го вземе предвид като евентуално решение. Със словото започва човешкото. Набелязах няколко норми, които възникват още преди словото и това са: социалните връзки формират нови отношения принцип на родова свързаност- - право на закрила и дълг за закрила - право на общност и различаване на индивидуалността, основани на разпознаване свои- чужди принцип на йерархичност на социалните системи- отношението с различни членове на системата и подсистемите е различно - право и дълг за намеса от индивиди с по- висок статус или други членове на системата - право на закрила и дълг за отплата извън пряката кръвна връзка принцип на индивидуалното разбиране за удобство, комфорт - право на действия за индивидуални удобства и съпротива срещу промяна и агресия - право на защита на своето и дълг за споделяне

Проявяваш безсрамие. Пишеш перверзности и откровени измислици, без никакво потвърждение. Да се доверяваш на лъжи е лош знак за другите ти възгледи. Бих коментирал текста ти като произведение на изкуството. Поставям го към обратното на хумора- злостен пасквил и оклеветяване, което е с намерение разрушаване на реда, който О.Хенри намира за правилен. С други думи деструктивен.

Кратка забележка: скалата, която предлагам, може да отчете динамиката в отделни епизоди от произведение или историята на творец. Тя е инструмент, който констатира, но не променя. Авторът изобразява, представя ни промените. Казано иначе, термометърът не променя температурата, той само я констатира.

Играта като нещо, което не е съвсем "наред". Играта има място не само като обект на изкуството, но и като етап от самата дейност. Нямам предвид развлекателните дейности, наречени игра, като спортните или хазартните игри. Имам предвид игрите в които се учи ново поведение. Момиче с кукла, момче с кола или пушка, художник със спрей вместо четка, артист на репетиция. Игра е и преструването на голям с майчините/бащини обувки, което не напуска човек и по- късно, когато се прави на авторитетен, богат, на успял. Става дума за някакви игрови, пробни действия, при които човек представя някакво поведение и така го усвоява. Прави се че готви, сглобява и се учи да готви, сглобява. За наблюдател, който знае добрия вариант, играта е комична. За хората, които знаят езика, песента без думи на Чарли или "Кен лий" на Хасан е смешна. Който не знае правилния език, ще ги възприеме сериозно. Сега, в Испания, Валентина Хасан със сигурност разполага с по- правилен език. Самата игра е предверие на сериозното, но не всеки го пускат в залата след предверието. Играта не е гаранция, но е предпоставка. Може да се каже, че не всеки, който си играе с пушка ще стане войник, но този, който предпочита да повива бебе няма да иска да вземе пушка. Ахил бил оставен да расте сред момичета, за да не стига до война, но когато Одисей отишъл със сергия с накити и оръжия, юнакът се загледал и започнал да си играе с оръжията. Генко Гинкин няма абсолютно никакво участие във Въстанието. Играта на художници с цветове и форми, на артисти с поведение, са доста сериозен труд за постигане на нова хармония. В някои случаи този труд може да бъде подложен на присмех, на негативно и отричащо отношение , но може да бъде възприето и с лекота и комизъм- стига да е известно, че при този творец всичко става. Това, че днес малко се е изложил, ще го отминем с усмивка, като незначително и комично. Може търсенето да не стигне до никъде. Да загине, както са загинали динозаврите, за които никой не плаче. Както се казва, гробищата са пълни с амбициозни таланти. Еволюционните изисквания пропускат едни, а други- не. Има точки на преобръщане, след които играта, експериментът могат да станат нов ред или да се провалят безславно. Това не значи, че играта трябва да спре! ... смятам, че ако момичетата спрат да играят с бебета, а ги заменят с решаване на уравнения, светът ще свърши. Съвсем спокойно и сериозно го казвам.

В тази точка от скалата се открива някакъв проблем. Разказите на О`Хенри са някак си тъжни, назависимо, че всички го определят като хуморист. Ами тъжните събития около комичния персонаж Чарли? Явно е, че комично- тъжното или пък трогателното са реални изображения на нещата от живота. Ще илюстрирам с пример от разказа "Пролетно меню": Самотна девойка- машинописка тъгува по годеника си,по сантименталните преживявания, с които свързва глухарчетата и когато трябва да напише в менюто "Салата от глухарчета с твърдо сварени яйца", тя пренася тъгата си в комичното "Милият ми Уолтър с твърдо сварени яйца". Как тъгата става дял от комичното? На първо място, разликата е в по- меката форма- "тъга" вместо "трагедия". Съществуването на тъга не изменя мястото в категорията на комичното, което е някакво преодолимо различие с устойчивото и подреденото, с красивото. У О.Хенри, въпреки глада и болестите има увереност, че нещата ще се оправят. Като образец на комично представям кривото детско прохождане- "като фарфалак" или детското говорене със смешни думи. Преживяването на тъга обаче е много изразено у родители, чието дете забави прохождането или проговарянето. Защо учители или лекари казват с усмивка "Ще се оправи!"? Защото за тях това е нещо временно и преодолимо, т.е. не тъгата, а несъвършенствата са комични.

Мисля, че нихилистично би било: "Дали ще правите любов или война, за нас няма никакъв смисъл и значение" В горното "любов" е някаква ценност, има значение и е предпочитано. Оставам на мнение, че хипарите имат сравнително примитивни ценности, но ги имат и отстояват. Пък мирът дори не е "примитивна ценност", а доста висша.

Не бих казал, че те не вярват в реда на ерата на Водолея, Flower Power и пр. Съществуващите и днес хипарски комуни в Калифорния и Дания са някакви социални общежития с някакъв ред. Хипитата организират множество акции, за които се иска организация= ред. Не твърдя, че той е по- добър, дори мисля, че е по- примитивен. Не коментирам и полезността- безполезни има на всяко равнище. Понякога се чудя и на "полезността" на малкия Аякс- "герой" в Троянската война. Интересно ми е, защо не харесваш образа на хипарите от този прекрасен филм?

Мястото на героите на "Коса" на М. Форман. Тук не може да мине без разграничението на субективното възприятие на "Доброто общество" и на М. Форман. От страна на Доброто общество, тези герои са с негативна оценка- рушители на реда, но без голяма опасност. Виждаме реакцията им на семейното парти на Шийла- досада и търпение. Нахлулите са дрипави и неподстригани наркомани, юноши,които ще се върнат в традиционните роли и от хипита ще станат юпита. От страна на режисьора, те са предадени в положителна светлина. Комични, не достигат до героично, едва засягат трагичното, но определено градят ред, а не го рушат. Симпатични и със съчувствие изразени. Така филмът е Комедийно- драматичен. Протестът е формален, без сила и енергия за продължителни действия и решителни резултати. Музикална мелодрама.

За какво може да се използва тази скала? За определяне мястото на персонаж или произведение по отношение съгласие със съществуващия ред или идеи за алтернативен. За добавяне на характеристики, които са присъщи на това гнездо, на тази естетическа категория. За сравняване на персонажи и произведения по отношение естетическата категория. Скалата дава възможност да погледнем на отрицателните герои не само като рушители, но и като носители на някакви идеи за ред, което може да бъде обсъждано и оценявано. Поставянето на абсурда, хаоса в средата, нулата, дава възможност да погледнем на това безвремие като на среда от която израстват идеи за нов ред. От абсурда на Първата световна се роди "Моята борба", но и идеята за свобода на колониите, разпространи се социалната идея."Огънят". Чрез скалата можем да обясним трагичността на Хамлет и Антигона, като привърженици на конкретни правила и ред. Пример: Данте поставя Брут и Касий наравно с Юда Искариот по крайни мъки в Ада. Да определим какви персонажи са двамата в краткия ми разказ? "Двамата имат републикански идеи в името на които искат да убият диктатора. Не са достатъчно решителни и бягат. Убити са при сетнешните действия на Август." На практика те са в гнездо където в името на идеи са положили усилия, но не са реализирали идеите си, значи са трагични персонажи. Обаче дали са герои или антигерои? В Рим тенденцията е към имперски ред, заменящ републиканския. Те са привърженици на републиката, т.е. възвръщане на предишен ред. Значи са антигерои, трагични антигерои. Цезар и Август са персонажи- герои, защото са наложили своя ред. Вината на републиканците не само не е като на Юда, но е и дори с добри цели, но Данте преценява, че те са предатели на благодетеля си. Те пречат на единовластието, определящо за царската и папска власт и последващото величие на Рим... заради това Луцифер вечно ще ги гази с крака. Юда пък изпълнява предвещаното- с него или без него, Исус следва да бъде жертван за да изкупи греховете на хората. Защо е така сурово наказан? Е, скалата не може да реши това. Според нея Юда е трагичен персонаж- антигерой. Ставайки предател, той противостои на утвърждаване реда на Христос.

Естетическите категории като ос между ред и неговото разрушаване Най-напред бих искал да отбележа, че естетичното преживяване е твърде субективно, за да бъде търсено в самите неща или в техните изображения. Човек изпитва емоции при възприемането им и ги свързва със своя предходен личен и културно придобит опит. Определящи стават способността за съпреживяване и наличието на натрупана символна културна памет. В опит да подредя естетическите преживявания в някаква скала, се обърнах към традиционните естетически категории, които исторически ги изразяват. Предложената тук подредба се основава на една ос: отношението към реда — към утвърждаването му или към неговото разрушаване и преструктуриране. Под „ред“ разбирам не толкова социален или морален ред, а нещо по-общо — признат, одобряван, легитимиран порядък на света. Естетическото преживяване възниква от позицията на наблюдателя, който съпреживява, но и оценява. Той неизбежно заема позиция: дали одобрява реда, дали съчувства на неговото разрушаване, или остава в колебание между двете. Пример: изображение на св. Георги, побеждаващ змея, се възприема като утвърждаване на реда — героят спасява света от алегорията на злото. Обратно, сцената на жертвоприношението на Исаак представя тревожен образ — възрастен мъж, замахнал с нож към дете. Естетическото възприятие се напряга между непосредствената човешка реакция и културно наложения разказ за покорство пред божествения ред. --- Полюсите на скалата Предлагам две крайни, идеални стойности: Идеалният ред Пълното разрушаване на реда и неговото преструктуриране Това са трансцендентални граници. Те не са напълно изобразими, но структурират естетическото поле. Между тях се разполагат традиционните категории. --- Положителната страна: утвърждаване на реда - Весело-комично Неловкости, конфузни ситуации без зла умисъл — временно нарушение на реда, което не го разрушава. -Красиво Хармонична, жизнена, устойчива форма, която изглежда предсказуема и съгласувана със света. Пример е „Земната и небесната любов“ на Тициан. -Трагично Усилие или изтърпяване на страдание в стремеж към утвърждаване на реда, което надскача човешките ограничения и често завършва с неуспех. Типичен пример е Антигона или мъченическите изображения на св. Себастиан. -Героично Свръхусилие или понасяне на непосилно страдание, което се увенчава с успех и реализира определен идеал за ред — от Херкулес до рицарските романи. -Възвишено Досег до трансцендентен идеал, който надхвърля човешката мярка. „Каеща се Магдалена“ и „Ассунта“ на Тициан се стремят към подобно преживяване, макар че самият идеал остава неизобразим. --- Отрицателната страна: разрушаване или подмяна на реда -Иронично-комично Редът е подложен на критика и присмех. Иронията разклаща легитимността му. -Неприлично / грозно Поведение или образ, които не могат да се превърнат в универсален закон. Уродливост, разпад, скандалност. Пример: „Вакханалия“ на Питер Паул Рубенс. -Трагедия на антагониста Страдание на герой, стремящ се да разруши реда. Макбет е показателен пример: неговото падение е едновременно морално и екзистенциално. -Домогване на свръхантагонист Фигура, която успява да наложи нов ред чрез разрушение — исторически примери са Адолф Хитлер и Джим Джоунс. --- Нулевата точка В средата на скалата стои нулевата точка — безструктурният хаос, абсурдът, врящото състояние, от което могат да кристализират различни идеи за ред. Това е зона на неопределеност, където оценъчната позиция на наблюдателя става решаваща за последваща тенденция. --- Заключение Предложената скала не оценява героите морално, а описва посоката на тяхната естетическа енергия спрямо идеята за ред. Естетическото преживяване възниква в напрежението между съпреживяване и оценка, между утвърждаване и разрушаване, между хаос и форма. Тази ос не претендира за окончателност, но може да служи като инструмент за позициониране на художествени образи и идеи в едно динамично естетическо поле.

Не смея нищо да ви кажа, защото админът ще намери вината у мен, но ми е крайно неприятно да политизирате тема по естетика.

Ролистене, Ролистене ... (така наричам всеки, който опитва да разчита древен текст чрез думи от съвременния език, без да познава езика на който са написани)