Мълчаливец

Нямам намерение да обсъждам съчинението на Ницше с това заглавие, а да потърся причините за пораждане на интереса към драмата в Елада и защо той отсъства в Рим. Имам една идея, която да споделя.

Смятам, че демокрация "с голямо Д" е естествена, нормална. Под "Д" имам предвид Делян, разбира се. Нямам предвид личността му, а сатанизирания медиен образ. Такива образи е имало и в демокрации, и в империи. При демокрация се свалят чрез избори, при империя чрез физическо отстраняване- в други страни някои биха стреляли срещу него.

Това ме насочикъм размисъл, но не измислих какво отношение да взема. Разбира се. Шега е! В елинската демокрация и тази в Щатите никой не говори за социално равенство. Във Френската република има Свобода, братство, равенство, но то е пред закона, а не социално.ЦъкТУК

Мисля, че не е определящо. Механизмите за разкриване, наказание и поправяне не зависят от формата на управление. Има ги и при родова и племенна организация, при самодържците, отчасти и при анархията.

Казват, че в основата на демокрацията е разделението на властите. Туй- добре, обаче... Демокрация ли е, ако една партия, която след избори спечели законодателната власт, определи министър- председател, т.е. нейна е и изпълнителната власт, смени държавното обвинение и съдебната система, защото не били "реформирани" с такива, които са послушни, т.е. завладее и съдебната власт, а накрая окаже контрол и над медиите? Не? Ами тогава? Ами на най- ниско ниво? Примерно собственик измежду споменатите медии, който едва се крепи да не потъне? Той определя правилата (законите), политиката на медията (изпълнението) и решава конфликтите (съди). Както казва Ал Капоне "Най- важно е невидимото за очите. Кукловодът".

Наистина съжалявам, че не научаваме повече за килимите, които ако бяха все нещо щяха да разкажат или поне авторката на темата щеше да ни преведе.

Да! Изборността е характерна и за Римската, и за републиката в Щатите, и е един от признаците за подобие.

Едно неслучило се събитие е представено в статия на Род Дреър в The European Conservative озаглавена "Civil War Approaches”, където той цитира проф. Дейвид Бец (David Betz) от King's College, който казва, че в много западни страни са налице условия, които според него могат да доведат до граждански конфликт. По-конкретно, Дреър не твърди, че гражданска война е започнала, а че тя наближава, че има много тревожни сигнали — поляризация, усещане, че елитите са изолирани, страхове на населението. Някои примери, които се дават, включват убийството на активист (в материала се споменава Чарли Кърк), реакции в социалните медии, изразени страхове от транс... идеология, както и усещане за несправедливост и липса на доверие в правоприлагащите институции. Такъв сценарий би станал възможен, ако се влошат социалните, икономическите и институционалните кризи. Ако ескалират опозиционни настроения, ако има насилие от някои групи, ако институциите отслабнат, ако доверие в държавата спадне много драстично, но класически граждански войни (като Римските легионите срещу легиони) са невъзможни в близка перспектива — има прекалено много пречки, включително силни институции, икономически взаимозависимости, медии, международни влияния, и обществена устойчивост. Така че, споменатата алармена статия е по- скоро предупреждение, отколкото прогноза за нещо случило се или неизбежно. Това е добър знак за моите възгледи, в които не визирам гражданска война като критерий за вярност/невярност на подобието. Със съжаление отбелязвам, че избрах едно подобие, което се отнася до бавни социални процеси, с което се отсрочва надалеч проверката на верността на мисленето. Ще опитам с процес, който е по- кратък, но ще го избера по- нататък.

Проверимост на хипотезата за подобие в по- горните коментари За да бъде проверима хипотезата "САЩ се развиват по подобен на древния Рим начин" е парадигмално необходимо да намерим някакво събитие, което да е критично за верността й. За съжаление по- горе намерих толкова много подобия, че трябва да се отиде в областта на прогнозите. Трябва да се прогнозира събитие, което да е от значителна важност за процеса. Потърсих помощта на ИИ: Критични събития (ако се случат – аналогията се потвърждава): Елитни фигури от страната (интелектуалци, сенатори, предприемачи) емигрират в Европа, където се чувстват по-свободни, но и там биват преследвани, както противниците на Цезар/Октавиан, бягащи в Египет/Балканите. Президентът получава извънредни правомощия с траен характер (антикризисни, но остават), както Законите на Цезар, lex Titia Конгресът/парламентът става фасаден орган, който не може реално да спира властта на изпълнителната власт, както Римският Сенат при Август Показни процеси срещу опозиционни елити, символично „премахнати“ чрез медии, съд или институции както прочистените от триумвирите и режима на Август Армията или службите започват да играят публична политическа роля във вътрешния живот, както легионите и преторианците при късната република Обратни събития (ако се случат – аналогията отслабва): Президентът предава властта си доброволно, без криза или натиск, по подобие с Цинцинат, а не Цезар Конгресът ограничава президента, дори в криза, което е институционално самокоригиране Емигрантски елит, ако се случи, да пребивава свободно в Европа, без натиск или екстрадиции, което е белег за липса на външен „лов на сенатори“ Гражданските движения постигат реални промени, без репресии, което е демократичен отклик, не авторитарна реакция

И какво от това? Силната аналогия, която установих би трябвало да ни помогне с нещо. Да речем, да определим етап на развитие или пък да прогнозираме някакви симптоми, които още не са проявени силно, или пък дали да очакваме преход или някакво трайно състояние. Във всички случаи, такава рязка промяна, каквато е след преминаването на Рубикон не може да се очаква. Нито Тръмп- възрастен имотен консерватор прилича на Цезар- млад, затънал в дългове популар, нито опитите за убийство на Тръмп или убийството на Чарли Кърк са необичайни за страната и имат големи последици. Наистина, някои анализатори предвещават гражданска война, но мерките на Тръмп с изпращане на Национална гвардия в Лос Анжелис и Вашингтон и планираното изпращане в Чикаго, Мемфис, Балтимор засега контролират нещата. Все пак, по подобие с Рим, гражданска война се очаква да започне от по- левите, а то и недоволни от статуквото, докато съпротивата ще е от десните, в случая консерваторите. Горните размишления, макар и да са от лаик в политиката, са подчиинени на подобието, при което нещата не стават по същия, а по подобен начин. Те обаче прибавят яснота в личен план. При информационен хаос или режисирана информация,човек има нужда да си състави сам представа за нещата и тяхното развитие. Времето е тревожно и отговорите от "експерти" са по- противоречиви от това, до което човек може да достигне в личен план. И макар да се мисли в условия на недостиг на информация, все пак то дава някакъв ориентир за да не се загубим във фактологията. Наблягам на това, че разсъждавам с непълно подобие и с доста условни разкази за събитията, та заради това не мога да кажа "идентично, също като", а "възможно, вероятно, при подобни случаи...".

За да сме по- уверени в сходствата, аналогиите при сравнение, налага се да извършиме проверка на силата на аналогиите, степента на подобие и сходство, за което ИИ предлага: Структурна дълбочина: Дали съществува съответствие между основни елементи: политическа система, култура, геополитика, икономика и ценности. Функционална прилика:Дали елементите изпълняват сходни функции (напр. роля на лидера, структура на армията, стил на управление). Историческа паралелност:Дали хронологично е сходен пътят и етапите възход – апогей – упадък. Ментална и културна резонансност:Дали аналогията съвпада с популярните образи, което да я прави разпознаваема и въздействаща. Ниска степен на изкуственост: да не се налага насилено приспособяване – сходствата да са естествени и многопластови. След оценка, се установява по- слаба аналогия между Рим и САЩ по историческата, хронологична паралелност и по естественост/изкуственост на аналогията. Все пак, сумарно, аналогията остава много силна.

В следващите си размишления ще сравня промените в САЩ и древния Рим, опитвайки да установя подобие, а и да прогнозирам евентуално бъдеще, съобразено с цялата условност, спомената в предишния коментар. Основаване САЩ са основани като държава от колонисти, които са покорили местните племена Рим започва съществуването си с колония от Троя, която се разраства и привличайки други жители покорява местните племена. Институционална и правна база САЩ изграждат обмислено своята демокрация, подражавайки на най- добрите образци в Европа и наблягат на правосъдието, както и Рим е подражавал на метрополията. Култура Римската култура произлиза от тази на елинистичния свят, подобно и тази на САЩ произлиза от Европа, като я цени и включва в своята дори до крайностите.( Напоследък САЩ определено имат по- голяма симпатия към художествени произведения отнасящи се за Рим, отколкото за Атина, което ни насочва за съществуване на етапи, различия, които може да се обсъждат) Наука Учените- гърци са били високо ценени в Рим, както учените - европейци в САЩ Външна политика Рим и САЩ водят експанзионистична политика и контролират като съюзници други държави, чийто граждани нямат статут на римски или граждани на САЩ. Спорт И в Рим, и в САЩ се ценят груби спортове- гладиатори, кеч, американски футбол. Строителство И Рим и САЩ достигат върхове в строителството и пътищата Многокултурност и асимилация Рим е бил космополитен център, който включва и асимилира културите на завоюваните територии. Граждани на Рим можело да бъдат хора от цялата империя. САЩ също представляват мултикултурна нация, изградена от имигранти, където различни етноси и култури се сливат в „melting pot“ модел. Политическа нестабилност в късната фаза Рим в края си страда от вътрешни борби, политическа корупция, популизъм и отслабване на институциите. САЩ също показват признаци на политическа поляризация, институционална криза и популистки тенденции. Идеология на изключителността Римляните вярвали, че имат божествена мисия да цивилизоват света – Pax Romana. САЩ също изповядват идеята за „американската изключителност“ и вярват, че имат историческа мисия да разпространят демокрацията и свободата. Военна доминация и свръхразходи за армия Рим поддържал мощна армия, която поглъщала огромна част от бюджета и играела роля дори в политиката. САЩ имат най-големия военен бюджет в света и многобройни бази в чужбина. Армията има голяма тежест и в икономиката, и в глобалната дипломация. Урбанизация и мегаполиси Рим като град е бил център на империята с милиони жители и сложна инфраструктура. САЩ имат огромни мегаполиси като Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго и Вашингтон – центрове на власт, финанси и култура. Забавления и масова култура Рим поддържал населението с "хляб и зрелища" – циркове, гладиаторски битки, театър. САЩ доминират в световната развлекателна индустрия – кино, спорт, риалити, социални мрежи – форма на съвременни „зрелища“. Правова система с трайно влияние Римското право е основа на съвременните правни системи в Европа. Американската конституция и съдебна система се приемат като модел в много части на света и се ползват с глобално влияние. Икономическа и търговска хегемония Рим контролирал търговските маршрути на Средиземноморието. САЩ контролират глобалните финансови пазари, притежават най-използваната резервна валута (щатски долар) и ръководят гигантски корпорации с глобален обхват. Упадък чрез прекомерен лукс и социално неравенство Рим в края си страда от огромно неравенство – елитът живее в разкош, докато мнозинството бедства. САЩ се сблъскват със сериозно социално разслоение, нарастващо богатство в ръцете на малцина и ерозия на средната класа. Използване на наемници/външни сили Рим все повече използвал варварски племена и наемници, които в крайна сметка станали и негови разрушители. САЩ често делегират военни и икономически операции чрез частни компании (напр. военни изпълнители като Blackwater) и съюзнически държави. *********** Тези съпоставки ще продължим и уточним в търсене на сходства между прехода републикански- имперски Рим и съответните подобия в САЩ Засилване на изпълнителната власт Рим: В последните години на Републиката, Сенатът става все по-слаб и неспособен да реагира бързо на кризи. Това позволява политически и военни лидери като Сула, Цезар, Октавиан да натрупат извънредни правомощия. САЩ: След 11 септември, президентът на САЩ получава все по-големи правомощия, особено чрез т.нар. "imperial presidency" – право да води войни без одобрение от Конгреса, извънредни заповеди, контрол върху службите. Дейности като дронови удари без съд, масово следене, икономически санкции стават част от това централизирането на властта. Личности, които използват държавата за лично издигане Катилина – аристократ, който загубил богатство, обещава опрощаване на дълговете и опитва да завземе властта чрез заговор. Цезар – от стар, но обеднял род. Затънал в дългове заради политическа кариера. След като става проконсул в Галия, използва войната, за да се обогати, да придобие популярност и армия, лоялна лично на него. (Много впечатлява казаното от Цезар и предадено ни от Плутарх „Трябват ми милиони, за да съм беден“ което насочва по- скоро към война и плячка, а не към почтена кариера в Сената.) САЩ: Аналогично, някои съвременни политици трупат капитал, използвайки високите си длъжности, популизъм, участие във военни действия или създаване на кризи. Войната като средство за обогатяване и контрол Цезар: Галските войни му носят злато, земи, заложници и армия, която после използва, за да завземе властта. САЩ: Войните в Близкия изток, вкл. в Ирак и Афганистан, доведоха до огромни печалби за военната индустрия и създадоха системна зависимост от "вечната война" – не за териториално разширение, а за икономическо и стратегическо господство. Преход от колективна власт към лична власт Рим: Републиката разчита на Сената и народното събрание. Империята – на волята на един човек, титулуван по-късно като Император, "Принцепс" или Август. САЩ: Въпреки че има конституционни баланси, реалната власт все повече се фокусира в президента, особено в кризи – вътрешни или международни. Президентите все по-често управляват чрез изпълнителни заповеди, без участие на Конгреса. Народът като инструмент за узаконяване на извънредна власт Цезар и Август представят действията си като защитници на народа против корумпираната аристокрация. Съвременни популисти в САЩ се представят като „глас на народа“, против „елитите“, използват медии и социални мрежи, за да подсилят легитимността си, дори когато заобикалят традиционни институции.

В предишния коментар стана дума за подобие на неща. Аналогично е и при процеси, развитие, промени. Естествено, при достъпни за човека влияния и енергия, процесът може да бъде изменен. В такъв смисъл което и да е твърдение, например това "Свръхпроизводството води до спад на цените" е условно- проявява се при определени условия. Човешката намеса може да го измени. Казано чрез подобие на процесите - при покачване температурата на водата, тя завира и се изпарява, но човек може да спре процеса по всяко време. (Само достатъчно енергия и достатъчно дълъг лост не ни позволяват да преместим Земята )

В епохата на Просвещението е имало голяма вяра в "Просветения владетел". Учените са били канени от владетели и това е било къс път на реализацията. Петър І и Екатерина Велика в Русия, Луи ХІV във Франция, големите римски архитектурни и строителни постижения също са били преобладаващо при императори. Прочее, в Турция, султанът е взел присърце и бързо е осъществил телеграфни връзки с периферията на империята. Друг е въпросът за съпротивата и инертността на изпълнителите при разпадаща се държавност. В този смисъл, твърдението не е достатъчно аргументирано и граничи с пропагандно- рекламен слоган. Съвсем различно е, когато силната фигура на управляващият се занимава примерно с държавно въздигане и обединение, с природното електричество или с личното забогатяване.

Бах М.Му. И тия не знаят как е правилно да се напише Ortovert Word of the Day from the streets of Mount Dora An "otrovert" is a relatively new term, и тук Мне почему-то созвучно в голове «ортоверт» и «старовер» Уже слышали о новом типе личности!? Отроверт

Отбелязах, че Данте, който наистина не е доказан по онова време, е симпатизирал на партия, идея, обществена група, участвал е в дипломатически мисии, което ще рече, че е бил силно социално ангажиран и компетентен. То и не може човек да пише гениална картина на живота, без да е бил вътре. Имаше скоро филм за гениалния Караваджо, който, за да бъдем точни, е първопроходец, което е много по- трудно. Та той бе представен като човек, доста популярен в партитата. Ами Моцарт?!- Цар на купоните, веселбите. Ами Чарли със социално ангажираното творчество? Но дори и физиците, съдейки по анекдотите от "Физиците се шегуват" с били доста контактни

Странен начин за категоризиране на хората. Смущава ме, че не някаква неповторима способност, умение, достижение характеризира гениите, а нещо извън способностите, което един добър артист или царедворец може да представя и да си изкарва хляба доста дълго с обещания. Измислен разговор на Галилей с папата: - Ваше светейшество, вие не разбирате от физика и не можете да ме оцените, но вижте, аз се занимавам с наука и спасявам света - Това всеки високомерен кардинал и дори всяка горделива кокетка го приказва и показва, синко. На кладата! Мога да представя и измислени свидетелски показания на делото срещу Данте или Вапцаров: "Забелязала съм, че той човек, който чувства принадлежност към партията на гвелфите и дори е в ръководството й, а това е верен признак, че не е гениален"

или "Ортоверт"? ... и не е за простосмъртни, така ли? Вай- вай. Ортоверт - нова категория личност за големите умове

Идеята на Айзенк е да означава мястото на която и да е личност в правоъгълна координатна система чрез стойности по осите екстраверсия, невротизъм и психотизъм, т.е. "нов тип личност" е безумие. Всяка личност при тази концепция има някакви стойности по трите измерения. Явно г-н Камински добавя нова ос или вектор, който не съвпада с оста екстраверсия. Ако съвпадаше, нямаше да има нужда от нова формулировка, а щом като е речено, че е нова, то не бива да се характеризира чрез и да се свързва само с интроверсия или екстраверсия. Шега: Открих ново пространствено измерение недоширина. Всеки е виждал, че има обеми, по- малки от габаритите на това, което искаме да вкараме там. Това е съвсем ново измерение, а важността му ме накара да прекъсна мълчанието си

Пример за асоциативно- образно мислене, изготвен от GPT по зададена метафора. Динозаврите на войната Танковете и подводниците са като динозаврите и ихтиозаврите- грамадни, страшни, бронирани. Но именно големината им ги прави лесна мишена: трудно се крият, гълтат ресурси, зависят от непрекъснато гориво и обслужване. Историята показва: когато се появят по- адаптивни съперници, гигантите изчезват. На тяхно място идват малките, гъвкави и социални- бозайниците, автономните военни платформи. Те печелят не с маса, а с мрежа, координация и бърза адаптация. На бойното поле днес се случва същото. Рояци дронове и автономни системи- сухопътни, морски и въздушни, те действат като свързан организъм. Евтини, мобилни, взаимозаменяеми. И когато един танк за милиони пада от удар на дрон за хиляди, става ясно: ерата на динозаврите свършва. Бъдещето е на мрежите. Не на самотния гигант, а на свързаната социалност и автономност.

Размишленията ми, за съжаление, не се опират на контекста на пиесата от която е цитата. Те са основани на мои си виждания. Предполагам, че героят не е искал да каже, че срещата с ВСИЧКИ други е адът, но допускам, че е имал предвид поне тези на сцената. Така или иначе, простичкото ми виждане е, че героят е казал, че да съществува със и във себе си е раят, а с другите- адът. Чувствителна, ранима душа. По асоциация, от ад-ът отидох при Данте. За него Флоренция е станала ад, също толкова болезнен, колкото изгнанието. Обаче той има в себе си Беатриче и Вергилий. Така мога да интерпретирам по- лесно Аз- ът, който е рай, включващ интегрирано едни добри хора, а не като ония- другите. Една кратка вметка е, че Русо смята, че ограниченията на свободата са някакви човешки норми и те могат да бъдат премахнати чрез преформулиране на законите. При Сартр свободата е абсолютна и не може да бъде ограничена. Законите и нормативната отговорност принадлежат на околната среда, без да влияят на вътрешната ни свобода.

По- добре късно, отколкото никога. Проумях, че в екзистенциализма свободата е гръбнакът на личността и живота. Без свободата, човекът е мекотело. Има забрани и натиск от другите, но човек е свободен да ги престъпи. Последствията, отговорността са съображения, които умният човек взима предвид при своя избор, но остава свободен дали ще ги спази или не. Дори да е сигурен, че ако извърши нещо осъдително ще бъде съдбовно осъден, човек остава свободен да избере какво да направи. "Това е прекрасно, нали?" (Песен за човека)

А ето и принципите по Алтшулер, класирани по категория Тяло-Процес-Среда и пояснение за физически, качествени или системни характеристики. Това показва какво може да бъде манипулирано (образно) за да бъде рационализиран апарат или процес. Категориите са доста условни и още в първата точка се вижда, че раздробяването може да се отнася както за тяло, така и за процес. Все пак, сравнени с литературните тропи, тези принципи дават по- обширен поглед върху възможностите за преработка на образи. При това, бидейки свързани с практическа дейност, реалността им е проверима и такива актова на въображението като Спагетено чудовище, могат да бъдат подложени на практическа проверка. · Принцип на раздробяването – Тяло / Физически · Принцип на изнесеност на пречеща или нужна част –Тяло/ Системни · Принцип на локалното качество a) Хомогенна → хетерогенна структура – Тяло / Системни b) Части с различни функции – Тяло / Системни c) Части в оптимални условия – Процес / Системни · Принцип на асиметрията – Тяло / Физически · Принцип на обединението a) Свързване на обекти – Тяло / Системни b) Комбиниране на операции – Процес / Системни · Принцип на универсалността – Тяло / Качествени · Принцип на „матрьошката“ – Тяло / Системни · Принцип на противотежестта – Тяло / Физически · Принцип на предварителното напрягане – Тяло / Физически · Принцип на предварителното изпълнение –Тяло/ Качествени · Принцип на „предварително поставена възглавница“ – Процес / Качествени · Принцип на еквипотенциалността – Условия / Физически · Принцип „Наопаки“ a) Обратно действие (охлаждане ↔ затопляне) – Процес / Качествени b) Подвижно ↔ неподвижно – Процес / Качествени c) Обърнат обект – Тяло / Физически · Принцип на сфероидалността – Тяло / Физически · Принцип на динамизма a) Променящи се характеристики – Процес / Качествени b) Подвижни части – Тяло / Системни · Принцип на решение частично или с излишък – Тяло / Физически · Използване на механични колебания– Процес / Физически · Принцип на периодичното действие a) Непрекъснато → периодично – Процес / Качествени b) Промяна на периодичността – Процес / Качествени c) Използване на паузите – Условия / Системни · Принцип на непрекъснатостта на полезното действие – Процес / Качествени · Принцип на пробива – Процес / Физически · Принцип на „превръщане на вредата в полза“ – Процес / Системни · Принцип на обратната връзка – Процес / Системни · Принцип на „посредника“ – Процес / Системни · Принцип на самообслужване – Процес / Системни · Принцип на копиране – Тяло / Качествени · Евтина нетрайност вместо скъпа издръжливост – Тяло / Качествени · Замяна на механичната схема a) Оптична, акустична и др. – Тяло / Физически b) Полета за взаимодействие – Тяло / Системни c) Движещи се / променливи полета – Условия / Системни · Използване на пневматични и хидравлични конструкции – Тяло / Физически · Използване на гъвкави обвивки и тънки филми – Тяло / Физически · Използване на порести материали – Тяло / Физически · Принцип на промяна на цвета a) Промяна на цвета – Тяло / Качествени b) Прозрачност – Условия / Качествени c) Цветни добавки за наблюдение – Тяло / Качествени d) Маркирани атоми – Условия / Качествени · Принцип на еднородност– Тяло / Системни · Принцип на отхвърляне и регенериране на части a) Отхвърляне на ненужни части – Тяло / Системни b) Възстановяване на консумируеми части – Тяло / Системни · Промяна на физикохимичните параметри на обекта a) Промяна на агрегатно състояние – Тяло / Физически b) Промяна на концентрация или консистенция – Тяло / Физически c) Промяна на гъвкавост – Тяло / Физически d) Промяна на температурата – Условия / Физически · Използване на фазови преходи – Тяло / Физически (ако се индуцира от средата – Условия / Физически) · Използване на термично разширение – Тяло / Физически · Използване на силни окислители – Условия / Физически (ако е насочено към обекта – и Тяло / Физически) · Използване на инертна среда – Условия / Физически · Приложение на композитни материали – Тяло / Физически

Много ми се иска, наистина да се намери смисъл във фигурите на килимите, но за съжаление няма архаичен литературен източник за това, а само разкази от килимарки от рода на "Една баба разказа", при това домислени от съвременни етнолози. За мисленето ми е голямо спъвало честото споменаване на "Световно дърво", което не съм срещал в наши митове. Зная за поклонения на самотни скали, но не и дървета. В български приказки съм чел за изкачване на небето по растение, но то не е било дърво. Чел съм за слизане в Долната земя, но не и като в "Огнивото" през хралупа или дупка в корените на дърво. Дори такъв исторически за България символ като IYI не се намира в килимите, а науката не дава точно обяснение какво означава, така че за значение на фигурите в килимарството, които са ограничен брой поради сложността на тъканта дори не можем да гадаем. В съчетаването на символите, ако бяха такива, а не шарки, както са от хилядолетия, щеше да се стигне до разказ, сюжет, който е разказан. Уви, такъв няма и ни остава само да се доверяваме на "Една баба разказва". Въпреки цялото ми недоверие, ще споделя и копираните от други източници мнения, които са ми привлекли вниманието.

Опитвам се да съкратя тези принципи, да ги консолидирам по някакъв начин и стигам до простичкото: манипулация с образите на нещата манипулация с образите на процесите манипулация с образите на условията Тези манипулации се извършват като се променят размери, съставящи части и елементи, връзки, характеристики и вероятно още много други. Да, човешкият ум (а сега и с помощта на ИИ) може да манипулира всякакви образи, изображения на света, а после човек може да манипулира според тези образи и света.