Мълчаливец

От размишленията ми за подобие на древен Рим с Щатите стигнах до необходимостта от контролно събитие, което би потвърдило прогностичната стойност на подобието. Целият смисъл на намиране на подобие е именно в това, да можем да прогнозираме нещо непознато чрез нещо познато. Понеже смятам, че Гражданска война в древноримския смисъл не е възможна, доказано от събитията около Капитолия от привърженици на Тръмп на 06.01.2021, които бяха лесно овладяни, явно времената се измениха и поради това за събитие, критично за доказване на подобието, приемам емиграция заради преследвания на значим политик от опозиционна партия от САЩ в Европа. Тъй като това е дълъг процес, чакането ще е дълго, то оставям тези размисли на стендбай

Идеята ми беше, че ако на ИИ бъде подаден някакъв набор от свидетелства за мистично преживяване, може да предложи класификация.

Предлагам на автора на темата да ползва "преживяване" като работно понятие- някакъв конструкт, който се отнася до това което разглежда. Също- да се спре на феномените, да ги изреди/намери, а после подреди/класифицира по нещо или по няколко критерия. Зная, че е трудно и затова не е свършено до сега. Може би ИИ ще помогне. Пожелавам му успех!

Клипът е първи от 6 на книгата на Шърмър. Аз имам предвид книгата на Джеймс https://4eti.me/religioznia-opit/ Разновидностите на религиозния опит – Уилям Джеймс

У. Джеймс има цяла глава от предложената книга мърху мистицизма. В нея, макар да набляга само върху лица с европейска култура, той показва, че това е човешко преживяване, което ще рече, че самото преживяване е едно у католици, православни, мохамедани, шамани, истерици или други психически особености. Идеята за сравнение между религиите смятам за много интересна, защото това е едно лично преживяване, пречупено през култура и религия, т.е. обяснението на нещо, което иначе не могат преживелите го да обяснят, те го правят използвайки думи, образи, форми, от своята среда. Както божествата съответстват на народите, така би трябвало и мистичното да се съотнася. Евреите- пастири имат бог- пастир, а египтяните- земеделци имат бог- възкръсваш като житото.

Безспорни потвърждения на хипотезата: Платон не може да се реализира, защото е специалист във философията и генералист в политиката в едно утвърдено от тирана Дионисий време. П.Р. Славейков и Джеферсън се реализират като генералисти в променливо време на утвърждаване на нова държава. Спорни фигури Данте не се реализира като политик, защото е специалист в поезията и генералист в политиката. Макар че времето на Ренесанса изисква политици- Генералисти, все още е Предренесанс и до голяма степен и личностите, и масата предпочитат специалисти. Папа Александър VI (Родриго Борджия)- специалист във време за генералисти. Избран е за папа с желанието за премахване на пороците в католическата църква, но той самият е порочен. Успява със силни мерки да стабилизира за кратко църквата, но след него иде Реформацията за да откъсне значителен брой вярващи. Време е за Мартин Лутер- генералист Защо определям Мартин Лутер като генералист?- защото проявява интерес към светската политика, книгопечатането, културата, езика. Без да се впускам в подробности, приемам за потвърдена хипотезата, че времето на промяна изисква генералисти, времето на стабилност и временни кризи- специалисти, а във времето на разпад обикновено се търсят специалисти, защото генералистите още нямат решение за нов ред.

Вж. и Аудиокнига Чудих се, дали да прехвърля следната книга в Библиотека, но за да не се дублира, предпочетох да я дам с препратка https://4eti.me/religioznia-opit/ Разновидностите на религиозния опит – Уилям Джеймс

Сравнителният мистицизъм, както си мисля, включва и сравнението на женския и мъжкия мистицизъм. Дали пък разните Школи и Култури не са повлияни от дълго доминиране на културата и цивилизацията от мъже? Дали този ред не е изключвал прякото общуване с божествата им на жриците, гадателки, припадничави богомолки, пророчици и пр., опитът на които си остава тяхно заключено преживяване, което е далеч от рационализацията и класификацията на ума? Дори бих казал, че мистичното преживяване на жените, бидейки по- ирационално, е по- адекватно на понятието Мистицизъм. (Какво ли би казала по въпроса главата на Англиканската църква г- жа Сара Мълали)?

Две мнения, свързани с идеята за генералисти/специалисти в човешкото общество За експертите, които служат. От ТУК цитирам: "Наскоро списание публикува статистика, според която 60 процента от конгресмените признават, че не разбират нищо от икономика, конгресмени във Франция, които ще вземат решения, които вземат решения през цялото време! Те гласуват бюджета, те увеличават или намаляват такси и т.н. В действителност тези конгресмени, както членовете на кабинета, са роби на техните специализирани съветници. Те имат своите експерти, но също имат и своите предразсъдъци и предпочитания. И ако се вгледате отблизо как функционира едно правителство, голяма бюрокрация – както съм правил аз при други обстоятелства – ще видите тези, които командват да се доверяват на експерти, но те избират експерти, които споделят тяхното мнение. Винаги може да намерите икономист, които да ви каже, „Да, да, това трябва да се направи” или военен експерт, който да ви каже „Да, ядреното оръжие е необходимо” или „Ядреното оръжие не е необходимо”: всичко и нищо. Това е крайно блудкава игра и така изглежда начинът, по който сме управлявани днес. Това е дилемата на Морен и Платон: специалисти или генералисти. Специалисти в услуга на хората, а не в услуга на шепа политици. И хора, учещи се да управляват чрез управление. Авторът Касториадис смята, че политиците се обграждат със специалисти, съответстващи на техните предубеждения. В този смисъл те ги ограничават и карат да се адаптират/подчинят на изискванията им, като ги лишават преднамерено от възможността да са генералисти, с широк поглед. Така диадата политик-специалисти придобива взаимна зависимост и се ограничава да служи на интересите на политика, а не на народа, както би се получило при възможност за отвореност на учените- те да са генералисти. Друг цитат от ТУК "АРХИТЕКТЪТ В БАВАРИЯ Е „ГЕНЕРАЛИСТ ПЛЮС“ С ГОЛЕМИ ОТГОВОРНОСТИ И ПРАВА" Първо, види се, че идеята за Генералисти и Специалисти е приета в различни области (и архитектурата) и второ, става дума, че архитектът според автора на цитата трябва да е компетентен по всички етапи и възможностите на строителството. Моят коментар е, че това е временно решение. Има време за специалисти и за генералисти. възможността за "Генералист+" ме насочва към проблема в романа "Цитаделата" на Кронин, в който движението е в обратна посока- от кабинет на лекар- генералист, който знае всичко към клиника със специалисти в отделни области.

Примери от човешката история Провалът на Платон. Платон има свое виждане за политиката, описано в"Държавата". Поканен е в Сиракуза от тирана Дионисий І Стари да направи от града най- добра държава. Проваля се и на 40 г. възраст е изгонен. Провалът на Мор. Авторът на станалата нарицателно "Утопия" е широко мислеш хуманист и тясно мислещ клирик. Енергичният Хенри VІІІ иска да владее и да отдели Англия от папските ограничения. Използва Мор като уравленец- лорд канцлер за промените, но го екзекутира за неговата "специализация" в религиозните догми при която не е осветил развода му. Политиците, които са се специализирали в правеенто й и са стигали благополучно до старост и почести са много и не предизвикват интереса ми. Експерти, автори на велики книги, само не новатори.

Ще приложа метода на асоциативно- образно мислене и ще пренеса постиженията на екологията. В екологията е продуктивна идеята за Специалисти и Генералисти ТУК от където цитирам When environmental conditions change, generalists are able to adapt, but specialists tend to fall victim to extinction much more easily.... On the other hand, a species with a highly specialized ecological niche is more effective at competing with other organisms. Машинен превод Когато условията на околната среда се променят, универсалните видове са способни да се адаптират, но специалистите са склонни да станат жертва на изчезване много по-лесно... От друга страна, вид със силно специализирана екологична ниша е по-ефективен в конкуренцията с други организми. Пренасям я върху хората, които се захващат с политика. Те биват генералисти, които имат познания или размишляват върху широк кръг от проблеми и научни постижения и специалисти, които са хора от кариерата, задълбочават се само и тясно в политиката. В съответствие с цитираното, при политическа промяна, специализираните са силно застрашени, а универсалните са с по- голям шанс за оцеляване. Примерно след събитията около Десети, политиците от кариерата (Младенов, Луканов) бяха отхвърлени, а философстващия Желев оцеля и се реализира ненадейно и неадекватно високо. Втората част на цитата се отнася за това, че добрите и задълбочени специалисти добре се справят с конкуренцията и трудно биват изместени. Това е известно на всеки, който иска да пробие, но среща съпротива от "намерилите ниша".

В историята има случаи в които мислители са се проваляли като управляващи- реализатори на политика (Платон). Има и успешни мислители, реализирали идеите си като полити.(Джеферсън). Кога и как се получава?

Благодаря за просторния и по темата отговор. Той ме кара да преосмисля някои от възгледите си. Пред мен постави и два съществени въпроса- дали българският театър не отговаря на интересите на българите или съществува нещо като "склонност към театралничене", която е чужда на българина. Ще мисля. Във всички случаи- антракт

Твърде възможно. Понеже гледам на света от дома, а има хора, които всяка седмица или по- често се срещат с приятели, та ако ти си от тях, разкажи, моля, от първо лице за какво си говорихте последния път. Това ще проясни картината от жив участник, а не наблюдател от прозореца.

Съгласен съм, но въпросът ми се отнася към "Защо не към наука иизкуство?" Такава е и разликата между Атина и Спарта. В Атина се съчетават такива предимства като богатство даващо свободно време, амбиции за съперничество между мъжете, родолюбие да помогнат на града си с желание да направят нещата красиви. На форума те говорят за печалби, но и философстват, хвалят се с домовете си и с майсторство на накити, с домакински лукс. В Спарта клечат на мегдана като индианци и се перчат с простотии, груби, агресивни, победители в Пелопонеската война. Доста управленчески усилия са нужни за да постигнем и ние това богатство+амбиции+нагласа към наука и изкуство. Нужни са и семейни амбиции и традиции като флорентинските и милански династии, които са издигнали градовете си. Наистина, да се гледа мач или Формулата е лична наслада, но у нас "джавкането" между мъжките екземпляри е на ниво простотии. Жалко. Жалко и за това, че си мисля, но не правя. Нито съм богат, нито амбициозен да се надхващам, нито жена ми е съгласна на много деца, създаващи династия... като Вл. Николов. С това искам не да се оплаквам, а да споделя положение за което другите премълчават.

Чудил съм се, та и до сега, защо у нас в мъжките разговори преобладава спорт, политика, а не нещата от живота. Така да се каже, по- важно е къде да учи детето, къде има добър доктор, коя техника е добра. Освен това да се говори за изкуство е направо лош вкус и тема табу за мъжки разговори. Дворците в Италия са пълни с изкуство и това не е женска, а мъжка работа. Мъжете, пък и градовете се хвалят помежду си какво изящно нещо са придобили. Като ходим по екскурзии, екскурзоводите ни показват изкуство, но до Турция има и шопинг туризъм, но на бакалски стоки и то по женска инициатива. За зареждане на някое гаражно магазинче или някаква приятелска общност и мъже ходят. Имам познати, които гледаха Формула 1, сега тенис, но презрително се отнасят към произведения на изкуството. На театър, ако предложи някой организирано, повече защото така правят и другите. Концерт- пак ако някой предложи... е, ако е Веселин Маринов- сами. Искам да кажа, че потреблението на изкуство е доста ограничено. Това поезия, картини, класическа музика не са масови. Как да се появи Шекспир или Молиер в среда, която няма потребност от тях? Наскоро на позната дадох драмите на Шекспир разказани като приказки. Първо ме попита дали са в стихотворна форма. Харесаха й, но майната на труда на Валери Петров. Връщам се накратко към темата: Изкуството става високо когато е популярно, търси се и има конкуренция. В Централна Америка инките са играели ритуално нещо като футбол. Обаче само като стане играта на улицата, игра за деца и младежи, тогава може да се получи Южноамерикански футбол. Така и драмата. Щом не се играе по домовете, с кукли или костюми, тя остава консуматорско естетично зрелище, но не и вътрешна потребност и радост от красотата. Нещо като да гледаш мач, без да си си жулил коленете подир топката.

Предположението ми е, че дори драмата да се заражда в мистериите и тайнствата, които не подлежат на разгласяване, потребността от нея е извън тях. Драмата на човешките съдби е това, което е вълнувало, а не мистериите за божествените проявления. А то е в нещо, което е профанно, общодостъпно. И тук, чрез един хипотетичен образ ще изложа идеята си. Представете си/въобразете си картинка от древна Атина: Двор на имотен гражданин. Рано сутрин, пред портата, изгладнели паразити (бедни граждани, които живеят от подаяния) чакат кого ще покани за обяд. Те се развличат с клюки, а когато стопанинът се появи стават особено активни и атрактивни. Те разказват какво се видели и чули, но не се ограничават с просто описание, а играят случката. Не казват "Кака Сийка каза че...", а правят цяло представление с преструвки, с преправен глас. Те показват, а не разказкват. При това разказът е съобразен с обичаите и вярванията на стопанина. Неговите божества са най- лични. Един разказва, друг добавя, двамата разкрасяват, търсят причини и поуки. Ако в това, което правят има нещо, което събужда интерес и внимание, то те са намерили "кокошка, която снася златни яйца", защото след това ще отскочат до друг богат съсед и ще му покажат същото, което означава, че ще хапнат и там. Така и у изпълнители и у зрител се поражда интерес към този начин на показване на нещата. При това профанен, а не сакрален. Представете/въобразете си и оная история от Одисея с просяка Ир. Той, обикновен паразит, седи на прага и чака. Женихите на Пенелопа пият и се веселят, но им е недостатъчно. Искат да попеят или послушат нещо и го викат. Той запява нещо познато и другите подхващат нестройно... пиянска му работа. Пиянска, пиянска, но култивира интерес към поетичния разказ за юнаци като тях. Представете си български коледарски или лазарски обикаляния на къщите. Песните са познати и почти мистични със своите наричания и пожелания. Те са съобразени със склонностите и проблемите на стопаните и са хем актуални, хем съобразени с обредния повод. Хем са религиозен ритуал, хем делнични и лични. Понеже са затворени в трайни формули не са съвсем подхождащи за сравнение с драмите, но подчертават българския интерес към песенната, не толкова към драматичната култура. Към българската традиция бих добавил и вмъкването на фолклорни елементи към мелодиката на религиозните песнопения, присъщо на Еленската традиция. Това е пример за натъкмяване на традиционно обредно/религиозното с делнични елементи, а който успее да го направи с по- голям успех, той е родоначалник на нови потребности и стилове.

Нямам намерение да обсъждам съчинението на Ницше с това заглавие, а да потърся причините за пораждане на интереса към драмата в Елада и защо той отсъства в Рим. Имам една идея, която да споделя.

Смятам, че демокрация "с голямо Д" е естествена, нормална. Под "Д" имам предвид Делян, разбира се. Нямам предвид личността му, а сатанизирания медиен образ. Такива образи е имало и в демокрации, и в империи. При демокрация се свалят чрез избори, при империя чрез физическо отстраняване- в други страни някои биха стреляли срещу него.

Това ме насочикъм размисъл, но не измислих какво отношение да взема. Разбира се. Шега е! В елинската демокрация и тази в Щатите никой не говори за социално равенство. Във Френската република има Свобода, братство, равенство, но то е пред закона, а не социално.ЦъкТУК

Мисля, че не е определящо. Механизмите за разкриване, наказание и поправяне не зависят от формата на управление. Има ги и при родова и племенна организация, при самодържците, отчасти и при анархията.

Казват, че в основата на демокрацията е разделението на властите. Туй- добре, обаче... Демокрация ли е, ако една партия, която след избори спечели законодателната власт, определи министър- председател, т.е. нейна е и изпълнителната власт, смени държавното обвинение и съдебната система, защото не били "реформирани" с такива, които са послушни, т.е. завладее и съдебната власт, а накрая окаже контрол и над медиите? Не? Ами тогава? Ами на най- ниско ниво? Примерно собственик измежду споменатите медии, който едва се крепи да не потъне? Той определя правилата (законите), политиката на медията (изпълнението) и решава конфликтите (съди). Както казва Ал Капоне "Най- важно е невидимото за очите. Кукловодът".

Наистина съжалявам, че не научаваме повече за килимите, които ако бяха все нещо щяха да разкажат или поне авторката на темата щеше да ни преведе.

Да! Изборността е характерна и за Римската, и за републиката в Щатите, и е един от признаците за подобие.

Едно неслучило се събитие е представено в статия на Род Дреър в The European Conservative озаглавена "Civil War Approaches”, където той цитира проф. Дейвид Бец (David Betz) от King's College, който казва, че в много западни страни са налице условия, които според него могат да доведат до граждански конфликт. По-конкретно, Дреър не твърди, че гражданска война е започнала, а че тя наближава, че има много тревожни сигнали — поляризация, усещане, че елитите са изолирани, страхове на населението. Някои примери, които се дават, включват убийството на активист (в материала се споменава Чарли Кърк), реакции в социалните медии, изразени страхове от транс... идеология, както и усещане за несправедливост и липса на доверие в правоприлагащите институции. Такъв сценарий би станал възможен, ако се влошат социалните, икономическите и институционалните кризи. Ако ескалират опозиционни настроения, ако има насилие от някои групи, ако институциите отслабнат, ако доверие в държавата спадне много драстично, но класически граждански войни (като Римските легионите срещу легиони) са невъзможни в близка перспектива — има прекалено много пречки, включително силни институции, икономически взаимозависимости, медии, международни влияния, и обществена устойчивост. Така че, споменатата алармена статия е по- скоро предупреждение, отколкото прогноза за нещо случило се или неизбежно. Това е добър знак за моите възгледи, в които не визирам гражданска война като критерий за вярност/невярност на подобието. Със съжаление отбелязвам, че избрах едно подобие, което се отнася до бавни социални процеси, с което се отсрочва надалеч проверката на верността на мисленето. Ще опитам с процес, който е по- кратък, но ще го избера по- нататък.