Мълчаливец

Сравнителният мистицизъм, както си мисля, включва и сравнението на женския и мъжкия мистицизъм. Дали пък разните Школи и Култури не са повлияни от дълго доминиране на културата и цивилизацията от мъже? Дали този ред не е изключвал прякото общуване с божествата им на жриците, гадателки, припадничави богомолки, пророчици и пр., опитът на които си остава тяхно заключено преживяване, което е далеч от рационализацията и класификацията на ума? Дори бих казал, че мистичното преживяване на жените, бидейки по- ирационално, е по- адекватно на понятието Мистицизъм. (Какво ли би казала по въпроса главата на Англиканската църква г- жа Сара Мълали)?

Две мнения, свързани с идеята за генералисти/специалисти в човешкото общество За експертите, които служат. От ТУК цитирам: "Наскоро списание публикува статистика, според която 60 процента от конгресмените признават, че не разбират нищо от икономика, конгресмени във Франция, които ще вземат решения, които вземат решения през цялото време! Те гласуват бюджета, те увеличават или намаляват такси и т.н. В действителност тези конгресмени, както членовете на кабинета, са роби на техните специализирани съветници. Те имат своите експерти, но също имат и своите предразсъдъци и предпочитания. И ако се вгледате отблизо как функционира едно правителство, голяма бюрокрация – както съм правил аз при други обстоятелства – ще видите тези, които командват да се доверяват на експерти, но те избират експерти, които споделят тяхното мнение. Винаги може да намерите икономист, които да ви каже, „Да, да, това трябва да се направи” или военен експерт, който да ви каже „Да, ядреното оръжие е необходимо” или „Ядреното оръжие не е необходимо”: всичко и нищо. Това е крайно блудкава игра и така изглежда начинът, по който сме управлявани днес. Това е дилемата на Морен и Платон: специалисти или генералисти. Специалисти в услуга на хората, а не в услуга на шепа политици. И хора, учещи се да управляват чрез управление. Авторът Касториадис смята, че политиците се обграждат със специалисти, съответстващи на техните предубеждения. В този смисъл те ги ограничават и карат да се адаптират/подчинят на изискванията им, като ги лишават преднамерено от възможността да са генералисти, с широк поглед. Така диадата политик-специалисти придобива взаимна зависимост и се ограничава да служи на интересите на политика, а не на народа, както би се получило при възможност за отвореност на учените- те да са генералисти. Друг цитат от ТУК "АРХИТЕКТЪТ В БАВАРИЯ Е „ГЕНЕРАЛИСТ ПЛЮС“ С ГОЛЕМИ ОТГОВОРНОСТИ И ПРАВА" Първо, види се, че идеята за Генералисти и Специалисти е приета в различни области (и архитектурата) и второ, става дума, че архитектът според автора на цитата трябва да е компетентен по всички етапи и възможностите на строителството. Моят коментар е, че това е временно решение. Има време за специалисти и за генералисти. възможността за "Генералист+" ме насочва към проблема в романа "Цитаделата" на Кронин, в който движението е в обратна посока- от кабинет на лекар- генералист, който знае всичко към клиника със специалисти в отделни области.

Примери от човешката история Провалът на Платон. Платон има свое виждане за политиката, описано в"Държавата". Поканен е в Сиракуза от тирана Дионисий І Стари да направи от града най- добра държава. Проваля се и на 40 г. възраст е изгонен. Провалът на Мор. Авторът на станалата нарицателно "Утопия" е широко мислеш хуманист и тясно мислещ клирик. Енергичният Хенри VІІІ иска да владее и да отдели Англия от папските ограничения. Използва Мор като уравленец- лорд канцлер за промените, но го екзекутира за неговата "специализация" в религиозните догми при която не е осветил развода му. Политиците, които са се специализирали в правеенто й и са стигали благополучно до старост и почести са много и не предизвикват интереса ми. Експерти, автори на велики книги, само не новатори.

Ще приложа метода на асоциативно- образно мислене и ще пренеса постиженията на екологията. В екологията е продуктивна идеята за Специалисти и Генералисти ТУК от където цитирам When environmental conditions change, generalists are able to adapt, but specialists tend to fall victim to extinction much more easily.... On the other hand, a species with a highly specialized ecological niche is more effective at competing with other organisms. Машинен превод Когато условията на околната среда се променят, универсалните видове са способни да се адаптират, но специалистите са склонни да станат жертва на изчезване много по-лесно... От друга страна, вид със силно специализирана екологична ниша е по-ефективен в конкуренцията с други организми. Пренасям я върху хората, които се захващат с политика. Те биват генералисти, които имат познания или размишляват върху широк кръг от проблеми и научни постижения и специалисти, които са хора от кариерата, задълбочават се само и тясно в политиката. В съответствие с цитираното, при политическа промяна, специализираните са силно застрашени, а универсалните са с по- голям шанс за оцеляване. Примерно след събитията около Десети, политиците от кариерата (Младенов, Луканов) бяха отхвърлени, а философстващия Желев оцеля и се реализира ненадейно и неадекватно високо. Втората част на цитата се отнася за това, че добрите и задълбочени специалисти добре се справят с конкуренцията и трудно биват изместени. Това е известно на всеки, който иска да пробие, но среща съпротива от "намерилите ниша".

В историята има случаи в които мислители са се проваляли като управляващи- реализатори на политика (Платон). Има и успешни мислители, реализирали идеите си като полити.(Джеферсън). Кога и как се получава?

Благодаря за просторния и по темата отговор. Той ме кара да преосмисля някои от възгледите си. Пред мен постави и два съществени въпроса- дали българският театър не отговаря на интересите на българите или съществува нещо като "склонност към театралничене", която е чужда на българина. Ще мисля. Във всички случаи- антракт

Твърде възможно. Понеже гледам на света от дома, а има хора, които всяка седмица или по- често се срещат с приятели, та ако ти си от тях, разкажи, моля, от първо лице за какво си говорихте последния път. Това ще проясни картината от жив участник, а не наблюдател от прозореца.

Съгласен съм, но въпросът ми се отнася към "Защо не към наука иизкуство?" Такава е и разликата между Атина и Спарта. В Атина се съчетават такива предимства като богатство даващо свободно време, амбиции за съперничество между мъжете, родолюбие да помогнат на града си с желание да направят нещата красиви. На форума те говорят за печалби, но и философстват, хвалят се с домовете си и с майсторство на накити, с домакински лукс. В Спарта клечат на мегдана като индианци и се перчат с простотии, груби, агресивни, победители в Пелопонеската война. Доста управленчески усилия са нужни за да постигнем и ние това богатство+амбиции+нагласа към наука и изкуство. Нужни са и семейни амбиции и традиции като флорентинските и милански династии, които са издигнали градовете си. Наистина, да се гледа мач или Формулата е лична наслада, но у нас "джавкането" между мъжките екземпляри е на ниво простотии. Жалко. Жалко и за това, че си мисля, но не правя. Нито съм богат, нито амбициозен да се надхващам, нито жена ми е съгласна на много деца, създаващи династия... като Вл. Николов. С това искам не да се оплаквам, а да споделя положение за което другите премълчават.

Чудил съм се, та и до сега, защо у нас в мъжките разговори преобладава спорт, политика, а не нещата от живота. Така да се каже, по- важно е къде да учи детето, къде има добър доктор, коя техника е добра. Освен това да се говори за изкуство е направо лош вкус и тема табу за мъжки разговори. Дворците в Италия са пълни с изкуство и това не е женска, а мъжка работа. Мъжете, пък и градовете се хвалят помежду си какво изящно нещо са придобили. Като ходим по екскурзии, екскурзоводите ни показват изкуство, но до Турция има и шопинг туризъм, но на бакалски стоки и то по женска инициатива. За зареждане на някое гаражно магазинче или някаква приятелска общност и мъже ходят. Имам познати, които гледаха Формула 1, сега тенис, но презрително се отнасят към произведения на изкуството. На театър, ако предложи някой организирано, повече защото така правят и другите. Концерт- пак ако някой предложи... е, ако е Веселин Маринов- сами. Искам да кажа, че потреблението на изкуство е доста ограничено. Това поезия, картини, класическа музика не са масови. Как да се появи Шекспир или Молиер в среда, която няма потребност от тях? Наскоро на позната дадох драмите на Шекспир разказани като приказки. Първо ме попита дали са в стихотворна форма. Харесаха й, но майната на труда на Валери Петров. Връщам се накратко към темата: Изкуството става високо когато е популярно, търси се и има конкуренция. В Централна Америка инките са играели ритуално нещо като футбол. Обаче само като стане играта на улицата, игра за деца и младежи, тогава може да се получи Южноамерикански футбол. Така и драмата. Щом не се играе по домовете, с кукли или костюми, тя остава консуматорско естетично зрелище, но не и вътрешна потребност и радост от красотата. Нещо като да гледаш мач, без да си си жулил коленете подир топката.

Предположението ми е, че дори драмата да се заражда в мистериите и тайнствата, които не подлежат на разгласяване, потребността от нея е извън тях. Драмата на човешките съдби е това, което е вълнувало, а не мистериите за божествените проявления. А то е в нещо, което е профанно, общодостъпно. И тук, чрез един хипотетичен образ ще изложа идеята си. Представете си/въобразете си картинка от древна Атина: Двор на имотен гражданин. Рано сутрин, пред портата, изгладнели паразити (бедни граждани, които живеят от подаяния) чакат кого ще покани за обяд. Те се развличат с клюки, а когато стопанинът се появи стават особено активни и атрактивни. Те разказват какво се видели и чули, но не се ограничават с просто описание, а играят случката. Не казват "Кака Сийка каза че...", а правят цяло представление с преструвки, с преправен глас. Те показват, а не разказкват. При това разказът е съобразен с обичаите и вярванията на стопанина. Неговите божества са най- лични. Един разказва, друг добавя, двамата разкрасяват, търсят причини и поуки. Ако в това, което правят има нещо, което събужда интерес и внимание, то те са намерили "кокошка, която снася златни яйца", защото след това ще отскочат до друг богат съсед и ще му покажат същото, което означава, че ще хапнат и там. Така и у изпълнители и у зрител се поражда интерес към този начин на показване на нещата. При това профанен, а не сакрален. Представете/въобразете си и оная история от Одисея с просяка Ир. Той, обикновен паразит, седи на прага и чака. Женихите на Пенелопа пият и се веселят, но им е недостатъчно. Искат да попеят или послушат нещо и го викат. Той запява нещо познато и другите подхващат нестройно... пиянска му работа. Пиянска, пиянска, но култивира интерес към поетичния разказ за юнаци като тях. Представете си български коледарски или лазарски обикаляния на къщите. Песните са познати и почти мистични със своите наричания и пожелания. Те са съобразени със склонностите и проблемите на стопаните и са хем актуални, хем съобразени с обредния повод. Хем са религиозен ритуал, хем делнични и лични. Понеже са затворени в трайни формули не са съвсем подхождащи за сравнение с драмите, но подчертават българския интерес към песенната, не толкова към драматичната култура. Към българската традиция бих добавил и вмъкването на фолклорни елементи към мелодиката на религиозните песнопения, присъщо на Еленската традиция. Това е пример за натъкмяване на традиционно обредно/религиозното с делнични елементи, а който успее да го направи с по- голям успех, той е родоначалник на нови потребности и стилове.

Нямам намерение да обсъждам съчинението на Ницше с това заглавие, а да потърся причините за пораждане на интереса към драмата в Елада и защо той отсъства в Рим. Имам една идея, която да споделя.

Смятам, че демокрация "с голямо Д" е естествена, нормална. Под "Д" имам предвид Делян, разбира се. Нямам предвид личността му, а сатанизирания медиен образ. Такива образи е имало и в демокрации, и в империи. При демокрация се свалят чрез избори, при империя чрез физическо отстраняване- в други страни някои биха стреляли срещу него.

Това ме насочикъм размисъл, но не измислих какво отношение да взема. Разбира се. Шега е! В елинската демокрация и тази в Щатите никой не говори за социално равенство. Във Френската република има Свобода, братство, равенство, но то е пред закона, а не социално.ЦъкТУК

Мисля, че не е определящо. Механизмите за разкриване, наказание и поправяне не зависят от формата на управление. Има ги и при родова и племенна организация, при самодържците, отчасти и при анархията.

Казват, че в основата на демокрацията е разделението на властите. Туй- добре, обаче... Демокрация ли е, ако една партия, която след избори спечели законодателната власт, определи министър- председател, т.е. нейна е и изпълнителната власт, смени държавното обвинение и съдебната система, защото не били "реформирани" с такива, които са послушни, т.е. завладее и съдебната власт, а накрая окаже контрол и над медиите? Не? Ами тогава? Ами на най- ниско ниво? Примерно собственик измежду споменатите медии, който едва се крепи да не потъне? Той определя правилата (законите), политиката на медията (изпълнението) и решава конфликтите (съди). Както казва Ал Капоне "Най- важно е невидимото за очите. Кукловодът".

Наистина съжалявам, че не научаваме повече за килимите, които ако бяха все нещо щяха да разкажат или поне авторката на темата щеше да ни преведе.

Да! Изборността е характерна и за Римската, и за републиката в Щатите, и е един от признаците за подобие.

Едно неслучило се събитие е представено в статия на Род Дреър в The European Conservative озаглавена "Civil War Approaches”, където той цитира проф. Дейвид Бец (David Betz) от King's College, който казва, че в много западни страни са налице условия, които според него могат да доведат до граждански конфликт. По-конкретно, Дреър не твърди, че гражданска война е започнала, а че тя наближава, че има много тревожни сигнали — поляризация, усещане, че елитите са изолирани, страхове на населението. Някои примери, които се дават, включват убийството на активист (в материала се споменава Чарли Кърк), реакции в социалните медии, изразени страхове от транс... идеология, както и усещане за несправедливост и липса на доверие в правоприлагащите институции. Такъв сценарий би станал възможен, ако се влошат социалните, икономическите и институционалните кризи. Ако ескалират опозиционни настроения, ако има насилие от някои групи, ако институциите отслабнат, ако доверие в държавата спадне много драстично, но класически граждански войни (като Римските легионите срещу легиони) са невъзможни в близка перспектива — има прекалено много пречки, включително силни институции, икономически взаимозависимости, медии, международни влияния, и обществена устойчивост. Така че, споменатата алармена статия е по- скоро предупреждение, отколкото прогноза за нещо случило се или неизбежно. Това е добър знак за моите възгледи, в които не визирам гражданска война като критерий за вярност/невярност на подобието. Със съжаление отбелязвам, че избрах едно подобие, което се отнася до бавни социални процеси, с което се отсрочва надалеч проверката на верността на мисленето. Ще опитам с процес, който е по- кратък, но ще го избера по- нататък.

Проверимост на хипотезата за подобие в по- горните коментари За да бъде проверима хипотезата "САЩ се развиват по подобен на древния Рим начин" е парадигмално необходимо да намерим някакво събитие, което да е критично за верността й. За съжаление по- горе намерих толкова много подобия, че трябва да се отиде в областта на прогнозите. Трябва да се прогнозира събитие, което да е от значителна важност за процеса. Потърсих помощта на ИИ: Критични събития (ако се случат – аналогията се потвърждава): Елитни фигури от страната (интелектуалци, сенатори, предприемачи) емигрират в Европа, където се чувстват по-свободни, но и там биват преследвани, както противниците на Цезар/Октавиан, бягащи в Египет/Балканите. Президентът получава извънредни правомощия с траен характер (антикризисни, но остават), както Законите на Цезар, lex Titia Конгресът/парламентът става фасаден орган, който не може реално да спира властта на изпълнителната власт, както Римският Сенат при Август Показни процеси срещу опозиционни елити, символично „премахнати“ чрез медии, съд или институции както прочистените от триумвирите и режима на Август Армията или службите започват да играят публична политическа роля във вътрешния живот, както легионите и преторианците при късната република Обратни събития (ако се случат – аналогията отслабва): Президентът предава властта си доброволно, без криза или натиск, по подобие с Цинцинат, а не Цезар Конгресът ограничава президента, дори в криза, което е институционално самокоригиране Емигрантски елит, ако се случи, да пребивава свободно в Европа, без натиск или екстрадиции, което е белег за липса на външен „лов на сенатори“ Гражданските движения постигат реални промени, без репресии, което е демократичен отклик, не авторитарна реакция

И какво от това? Силната аналогия, която установих би трябвало да ни помогне с нещо. Да речем, да определим етап на развитие или пък да прогнозираме някакви симптоми, които още не са проявени силно, или пък дали да очакваме преход или някакво трайно състояние. Във всички случаи, такава рязка промяна, каквато е след преминаването на Рубикон не може да се очаква. Нито Тръмп- възрастен имотен консерватор прилича на Цезар- млад, затънал в дългове популар, нито опитите за убийство на Тръмп или убийството на Чарли Кърк са необичайни за страната и имат големи последици. Наистина, някои анализатори предвещават гражданска война, но мерките на Тръмп с изпращане на Национална гвардия в Лос Анжелис и Вашингтон и планираното изпращане в Чикаго, Мемфис, Балтимор засега контролират нещата. Все пак, по подобие с Рим, гражданска война се очаква да започне от по- левите, а то и недоволни от статуквото, докато съпротивата ще е от десните, в случая консерваторите. Горните размишления, макар и да са от лаик в политиката, са подчиинени на подобието, при което нещата не стават по същия, а по подобен начин. Те обаче прибавят яснота в личен план. При информационен хаос или режисирана информация,човек има нужда да си състави сам представа за нещата и тяхното развитие. Времето е тревожно и отговорите от "експерти" са по- противоречиви от това, до което човек може да достигне в личен план. И макар да се мисли в условия на недостиг на информация, все пак то дава някакъв ориентир за да не се загубим във фактологията. Наблягам на това, че разсъждавам с непълно подобие и с доста условни разкази за събитията, та заради това не мога да кажа "идентично, също като", а "възможно, вероятно, при подобни случаи...".

За да сме по- уверени в сходствата, аналогиите при сравнение, налага се да извършиме проверка на силата на аналогиите, степента на подобие и сходство, за което ИИ предлага: Структурна дълбочина: Дали съществува съответствие между основни елементи: политическа система, култура, геополитика, икономика и ценности. Функционална прилика:Дали елементите изпълняват сходни функции (напр. роля на лидера, структура на армията, стил на управление). Историческа паралелност:Дали хронологично е сходен пътят и етапите възход – апогей – упадък. Ментална и културна резонансност:Дали аналогията съвпада с популярните образи, което да я прави разпознаваема и въздействаща. Ниска степен на изкуственост: да не се налага насилено приспособяване – сходствата да са естествени и многопластови. След оценка, се установява по- слаба аналогия между Рим и САЩ по историческата, хронологична паралелност и по естественост/изкуственост на аналогията. Все пак, сумарно, аналогията остава много силна.

В следващите си размишления ще сравня промените в САЩ и древния Рим, опитвайки да установя подобие, а и да прогнозирам евентуално бъдеще, съобразено с цялата условност, спомената в предишния коментар. Основаване САЩ са основани като държава от колонисти, които са покорили местните племена Рим започва съществуването си с колония от Троя, която се разраства и привличайки други жители покорява местните племена. Институционална и правна база САЩ изграждат обмислено своята демокрация, подражавайки на най- добрите образци в Европа и наблягат на правосъдието, както и Рим е подражавал на метрополията. Култура Римската култура произлиза от тази на елинистичния свят, подобно и тази на САЩ произлиза от Европа, като я цени и включва в своята дори до крайностите.( Напоследък САЩ определено имат по- голяма симпатия към художествени произведения отнасящи се за Рим, отколкото за Атина, което ни насочва за съществуване на етапи, различия, които може да се обсъждат) Наука Учените- гърци са били високо ценени в Рим, както учените - европейци в САЩ Външна политика Рим и САЩ водят експанзионистична политика и контролират като съюзници други държави, чийто граждани нямат статут на римски или граждани на САЩ. Спорт И в Рим, и в САЩ се ценят груби спортове- гладиатори, кеч, американски футбол. Строителство И Рим и САЩ достигат върхове в строителството и пътищата Многокултурност и асимилация Рим е бил космополитен център, който включва и асимилира културите на завоюваните територии. Граждани на Рим можело да бъдат хора от цялата империя. САЩ също представляват мултикултурна нация, изградена от имигранти, където различни етноси и култури се сливат в „melting pot“ модел. Политическа нестабилност в късната фаза Рим в края си страда от вътрешни борби, политическа корупция, популизъм и отслабване на институциите. САЩ също показват признаци на политическа поляризация, институционална криза и популистки тенденции. Идеология на изключителността Римляните вярвали, че имат божествена мисия да цивилизоват света – Pax Romana. САЩ също изповядват идеята за „американската изключителност“ и вярват, че имат историческа мисия да разпространят демокрацията и свободата. Военна доминация и свръхразходи за армия Рим поддържал мощна армия, която поглъщала огромна част от бюджета и играела роля дори в политиката. САЩ имат най-големия военен бюджет в света и многобройни бази в чужбина. Армията има голяма тежест и в икономиката, и в глобалната дипломация. Урбанизация и мегаполиси Рим като град е бил център на империята с милиони жители и сложна инфраструктура. САЩ имат огромни мегаполиси като Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго и Вашингтон – центрове на власт, финанси и култура. Забавления и масова култура Рим поддържал населението с "хляб и зрелища" – циркове, гладиаторски битки, театър. САЩ доминират в световната развлекателна индустрия – кино, спорт, риалити, социални мрежи – форма на съвременни „зрелища“. Правова система с трайно влияние Римското право е основа на съвременните правни системи в Европа. Американската конституция и съдебна система се приемат като модел в много части на света и се ползват с глобално влияние. Икономическа и търговска хегемония Рим контролирал търговските маршрути на Средиземноморието. САЩ контролират глобалните финансови пазари, притежават най-използваната резервна валута (щатски долар) и ръководят гигантски корпорации с глобален обхват. Упадък чрез прекомерен лукс и социално неравенство Рим в края си страда от огромно неравенство – елитът живее в разкош, докато мнозинството бедства. САЩ се сблъскват със сериозно социално разслоение, нарастващо богатство в ръцете на малцина и ерозия на средната класа. Използване на наемници/външни сили Рим все повече използвал варварски племена и наемници, които в крайна сметка станали и негови разрушители. САЩ често делегират военни и икономически операции чрез частни компании (напр. военни изпълнители като Blackwater) и съюзнически държави. *********** Тези съпоставки ще продължим и уточним в търсене на сходства между прехода републикански- имперски Рим и съответните подобия в САЩ Засилване на изпълнителната власт Рим: В последните години на Републиката, Сенатът става все по-слаб и неспособен да реагира бързо на кризи. Това позволява политически и военни лидери като Сула, Цезар, Октавиан да натрупат извънредни правомощия. САЩ: След 11 септември, президентът на САЩ получава все по-големи правомощия, особено чрез т.нар. "imperial presidency" – право да води войни без одобрение от Конгреса, извънредни заповеди, контрол върху службите. Дейности като дронови удари без съд, масово следене, икономически санкции стават част от това централизирането на властта. Личности, които използват държавата за лично издигане Катилина – аристократ, който загубил богатство, обещава опрощаване на дълговете и опитва да завземе властта чрез заговор. Цезар – от стар, но обеднял род. Затънал в дългове заради политическа кариера. След като става проконсул в Галия, използва войната, за да се обогати, да придобие популярност и армия, лоялна лично на него. (Много впечатлява казаното от Цезар и предадено ни от Плутарх „Трябват ми милиони, за да съм беден“ което насочва по- скоро към война и плячка, а не към почтена кариера в Сената.) САЩ: Аналогично, някои съвременни политици трупат капитал, използвайки високите си длъжности, популизъм, участие във военни действия или създаване на кризи. Войната като средство за обогатяване и контрол Цезар: Галските войни му носят злато, земи, заложници и армия, която после използва, за да завземе властта. САЩ: Войните в Близкия изток, вкл. в Ирак и Афганистан, доведоха до огромни печалби за военната индустрия и създадоха системна зависимост от "вечната война" – не за териториално разширение, а за икономическо и стратегическо господство. Преход от колективна власт към лична власт Рим: Републиката разчита на Сената и народното събрание. Империята – на волята на един човек, титулуван по-късно като Император, "Принцепс" или Август. САЩ: Въпреки че има конституционни баланси, реалната власт все повече се фокусира в президента, особено в кризи – вътрешни или международни. Президентите все по-често управляват чрез изпълнителни заповеди, без участие на Конгреса. Народът като инструмент за узаконяване на извънредна власт Цезар и Август представят действията си като защитници на народа против корумпираната аристокрация. Съвременни популисти в САЩ се представят като „глас на народа“, против „елитите“, използват медии и социални мрежи, за да подсилят легитимността си, дори когато заобикалят традиционни институции.

В предишния коментар стана дума за подобие на неща. Аналогично е и при процеси, развитие, промени. Естествено, при достъпни за човека влияния и енергия, процесът може да бъде изменен. В такъв смисъл което и да е твърдение, например това "Свръхпроизводството води до спад на цените" е условно- проявява се при определени условия. Човешката намеса може да го измени. Казано чрез подобие на процесите - при покачване температурата на водата, тя завира и се изпарява, но човек може да спре процеса по всяко време. (Само достатъчно енергия и достатъчно дълъг лост не ни позволяват да преместим Земята )

В епохата на Просвещението е имало голяма вяра в "Просветения владетел". Учените са били канени от владетели и това е било къс път на реализацията. Петър І и Екатерина Велика в Русия, Луи ХІV във Франция, големите римски архитектурни и строителни постижения също са били преобладаващо при императори. Прочее, в Турция, султанът е взел присърце и бързо е осъществил телеграфни връзки с периферията на империята. Друг е въпросът за съпротивата и инертността на изпълнителите при разпадаща се държавност. В този смисъл, твърдението не е достатъчно аргументирано и граничи с пропагандно- рекламен слоган. Съвсем различно е, когато силната фигура на управляващият се занимава примерно с държавно въздигане и обединение, с природното електричество или с личното забогатяване.

Бах М.Му. И тия не знаят как е правилно да се напише Ortovert Word of the Day from the streets of Mount Dora An "otrovert" is a relatively new term, и тук Мне почему-то созвучно в голове «ортоверт» и «старовер» Уже слышали о новом типе личности!? Отроверт