Мълчаливец

Отбелязах, че Данте, който наистина не е доказан по онова време, е симпатизирал на партия, идея, обществена група, участвал е в дипломатически мисии, което ще рече, че е бил силно социално ангажиран и компетентен. То и не може човек да пише гениална картина на живота, без да е бил вътре. Имаше скоро филм за гениалния Караваджо, който, за да бъдем точни, е първопроходец, което е много по- трудно. Та той бе представен като човек, доста популярен в партитата. Ами Моцарт?!- Цар на купоните, веселбите. Ами Чарли със социално ангажираното творчество? Но дори и физиците, съдейки по анекдотите от "Физиците се шегуват" с били доста контактни

Странен начин за категоризиране на хората. Смущава ме, че не някаква неповторима способност, умение, достижение характеризира гениите, а нещо извън способностите, което един добър артист или царедворец може да представя и да си изкарва хляба доста дълго с обещания. Измислен разговор на Галилей с папата: - Ваше светейшество, вие не разбирате от физика и не можете да ме оцените, но вижте, аз се занимавам с наука и спасявам света - Това всеки високомерен кардинал и дори всяка горделива кокетка го приказва и показва, синко. На кладата! Мога да представя и измислени свидетелски показания на делото срещу Данте или Вапцаров: "Забелязала съм, че той човек, който чувства принадлежност към партията на гвелфите и дори е в ръководството й, а това е верен признак, че не е гениален"

или "Ортоверт"? ... и не е за простосмъртни, така ли? Вай- вай. Ортоверт - нова категория личност за големите умове

Идеята на Айзенк е да означава мястото на която и да е личност в правоъгълна координатна система чрез стойности по осите екстраверсия, невротизъм и психотизъм, т.е. "нов тип личност" е безумие. Всяка личност при тази концепция има някакви стойности по трите измерения. Явно г-н Камински добавя нова ос или вектор, който не съвпада с оста екстраверсия. Ако съвпадаше, нямаше да има нужда от нова формулировка, а щом като е речено, че е нова, то не бива да се характеризира чрез и да се свързва само с интроверсия или екстраверсия. Шега: Открих ново пространствено измерение недоширина. Всеки е виждал, че има обеми, по- малки от габаритите на това, което искаме да вкараме там. Това е съвсем ново измерение, а важността му ме накара да прекъсна мълчанието си

Пример за асоциативно- образно мислене, изготвен от GPT по зададена метафора. Динозаврите на войната Танковете и подводниците са като динозаврите и ихтиозаврите- грамадни, страшни, бронирани. Но именно големината им ги прави лесна мишена: трудно се крият, гълтат ресурси, зависят от непрекъснато гориво и обслужване. Историята показва: когато се появят по- адаптивни съперници, гигантите изчезват. На тяхно място идват малките, гъвкави и социални- бозайниците, автономните военни платформи. Те печелят не с маса, а с мрежа, координация и бърза адаптация. На бойното поле днес се случва същото. Рояци дронове и автономни системи- сухопътни, морски и въздушни, те действат като свързан организъм. Евтини, мобилни, взаимозаменяеми. И когато един танк за милиони пада от удар на дрон за хиляди, става ясно: ерата на динозаврите свършва. Бъдещето е на мрежите. Не на самотния гигант, а на свързаната социалност и автономност.

Размишленията ми, за съжаление, не се опират на контекста на пиесата от която е цитата. Те са основани на мои си виждания. Предполагам, че героят не е искал да каже, че срещата с ВСИЧКИ други е адът, но допускам, че е имал предвид поне тези на сцената. Така или иначе, простичкото ми виждане е, че героят е казал, че да съществува със и във себе си е раят, а с другите- адът. Чувствителна, ранима душа. По асоциация, от ад-ът отидох при Данте. За него Флоренция е станала ад, също толкова болезнен, колкото изгнанието. Обаче той има в себе си Беатриче и Вергилий. Така мога да интерпретирам по- лесно Аз- ът, който е рай, включващ интегрирано едни добри хора, а не като ония- другите. Една кратка вметка е, че Русо смята, че ограниченията на свободата са някакви човешки норми и те могат да бъдат премахнати чрез преформулиране на законите. При Сартр свободата е абсолютна и не може да бъде ограничена. Законите и нормативната отговорност принадлежат на околната среда, без да влияят на вътрешната ни свобода.

По- добре късно, отколкото никога. Проумях, че в екзистенциализма свободата е гръбнакът на личността и живота. Без свободата, човекът е мекотело. Има забрани и натиск от другите, но човек е свободен да ги престъпи. Последствията, отговорността са съображения, които умният човек взима предвид при своя избор, но остава свободен дали ще ги спази или не. Дори да е сигурен, че ако извърши нещо осъдително ще бъде съдбовно осъден, човек остава свободен да избере какво да направи. "Това е прекрасно, нали?" (Песен за човека)

А ето и принципите по Алтшулер, класирани по категория Тяло-Процес-Среда и пояснение за физически, качествени или системни характеристики. Това показва какво може да бъде манипулирано (образно) за да бъде рационализиран апарат или процес. Категориите са доста условни и още в първата точка се вижда, че раздробяването може да се отнася както за тяло, така и за процес. Все пак, сравнени с литературните тропи, тези принципи дават по- обширен поглед върху възможностите за преработка на образи. При това, бидейки свързани с практическа дейност, реалността им е проверима и такива актова на въображението като Спагетено чудовище, могат да бъдат подложени на практическа проверка. · Принцип на раздробяването – Тяло / Физически · Принцип на изнесеност на пречеща или нужна част –Тяло/ Системни · Принцип на локалното качество a) Хомогенна → хетерогенна структура – Тяло / Системни b) Части с различни функции – Тяло / Системни c) Части в оптимални условия – Процес / Системни · Принцип на асиметрията – Тяло / Физически · Принцип на обединението a) Свързване на обекти – Тяло / Системни b) Комбиниране на операции – Процес / Системни · Принцип на универсалността – Тяло / Качествени · Принцип на „матрьошката“ – Тяло / Системни · Принцип на противотежестта – Тяло / Физически · Принцип на предварителното напрягане – Тяло / Физически · Принцип на предварителното изпълнение –Тяло/ Качествени · Принцип на „предварително поставена възглавница“ – Процес / Качествени · Принцип на еквипотенциалността – Условия / Физически · Принцип „Наопаки“ a) Обратно действие (охлаждане ↔ затопляне) – Процес / Качествени b) Подвижно ↔ неподвижно – Процес / Качествени c) Обърнат обект – Тяло / Физически · Принцип на сфероидалността – Тяло / Физически · Принцип на динамизма a) Променящи се характеристики – Процес / Качествени b) Подвижни части – Тяло / Системни · Принцип на решение частично или с излишък – Тяло / Физически · Използване на механични колебания– Процес / Физически · Принцип на периодичното действие a) Непрекъснато → периодично – Процес / Качествени b) Промяна на периодичността – Процес / Качествени c) Използване на паузите – Условия / Системни · Принцип на непрекъснатостта на полезното действие – Процес / Качествени · Принцип на пробива – Процес / Физически · Принцип на „превръщане на вредата в полза“ – Процес / Системни · Принцип на обратната връзка – Процес / Системни · Принцип на „посредника“ – Процес / Системни · Принцип на самообслужване – Процес / Системни · Принцип на копиране – Тяло / Качествени · Евтина нетрайност вместо скъпа издръжливост – Тяло / Качествени · Замяна на механичната схема a) Оптична, акустична и др. – Тяло / Физически b) Полета за взаимодействие – Тяло / Системни c) Движещи се / променливи полета – Условия / Системни · Използване на пневматични и хидравлични конструкции – Тяло / Физически · Използване на гъвкави обвивки и тънки филми – Тяло / Физически · Използване на порести материали – Тяло / Физически · Принцип на промяна на цвета a) Промяна на цвета – Тяло / Качествени b) Прозрачност – Условия / Качествени c) Цветни добавки за наблюдение – Тяло / Качествени d) Маркирани атоми – Условия / Качествени · Принцип на еднородност– Тяло / Системни · Принцип на отхвърляне и регенериране на части a) Отхвърляне на ненужни части – Тяло / Системни b) Възстановяване на консумируеми части – Тяло / Системни · Промяна на физикохимичните параметри на обекта a) Промяна на агрегатно състояние – Тяло / Физически b) Промяна на концентрация или консистенция – Тяло / Физически c) Промяна на гъвкавост – Тяло / Физически d) Промяна на температурата – Условия / Физически · Използване на фазови преходи – Тяло / Физически (ако се индуцира от средата – Условия / Физически) · Използване на термично разширение – Тяло / Физически · Използване на силни окислители – Условия / Физически (ако е насочено към обекта – и Тяло / Физически) · Използване на инертна среда – Условия / Физически · Приложение на композитни материали – Тяло / Физически

Много ми се иска, наистина да се намери смисъл във фигурите на килимите, но за съжаление няма архаичен литературен източник за това, а само разкази от килимарки от рода на "Една баба разказа", при това домислени от съвременни етнолози. За мисленето ми е голямо спъвало честото споменаване на "Световно дърво", което не съм срещал в наши митове. Зная за поклонения на самотни скали, но не и дървета. В български приказки съм чел за изкачване на небето по растение, но то не е било дърво. Чел съм за слизане в Долната земя, но не и като в "Огнивото" през хралупа или дупка в корените на дърво. Дори такъв исторически за България символ като IYI не се намира в килимите, а науката не дава точно обяснение какво означава, така че за значение на фигурите в килимарството, които са ограничен брой поради сложността на тъканта дори не можем да гадаем. В съчетаването на символите, ако бяха такива, а не шарки, както са от хилядолетия, щеше да се стигне до разказ, сюжет, който е разказан. Уви, такъв няма и ни остава само да се доверяваме на "Една баба разказва". Въпреки цялото ми недоверие, ще споделя и копираните от други източници мнения, които са ми привлекли вниманието.

Опитвам се да съкратя тези принципи, да ги консолидирам по някакъв начин и стигам до простичкото: манипулация с образите на нещата манипулация с образите на процесите манипулация с образите на условията Тези манипулации се извършват като се променят размери, съставящи части и елементи, връзки, характеристики и вероятно още много други. Да, човешкият ум (а сега и с помощта на ИИ) може да манипулира всякакви образи, изображения на света, а после човек може да манипулира според тези образи и света.

А ето и препоръки за обработка на образа при изобретатели. Алтшулер, Алгоритъм на изобретението. Толкова е обширно, че трябва особен подход при работа с алгоритъма.

Съгласен съм с първото- за недостатъчната информация. Второто- за погрешното задаване на условието и непълната терминология произлизат от първото. Образното мислене решава задачи при недостиг на информация, т.е. в първия етап на науките. Споменах за модела на атома на Ръдърфорд, но и Айнщайновте картинки от движещ се влак са образи, и алхимичните опити са образи, и всичко, всичко тръгва от образите и се стреми нещата да станат оче-видни. Има тема, в която и тук се мъдри как времето и пространството да станат очевидни. (лично на мен никак не ми пречи да има таблица с множество вектори, които да отразяват време, пространство, количество изразходвано гориво и количество изпито вино, но хора искат картинка). Идеята за проекциите на телата е толкова изразително образна, че и при математически точно предаване на точките в пространството и точна терминология, един двумерен образ на цилиндър, представен в аксонометрична проекция е по- разбираем от описанието на дескриптивната геометрия. Обаче сега, с компютърната обработка, второто е по- разбираемо за компютрите. Сега триизмерните образи и речевите за ИИ също, вървят наравно с изчислителните възможности на техниката, при това изискват много повече информация. А щом нещо изисква повече обработка на информацията, то очевидно е по- сложно.

Как манипулират с образи в поезията и изобщо в литературата 1. Сравнение- съпоставка между два обекта чрез думи като „като“, „сякаш“, „подобно на“ (напр. „Очите ѝ бяха сини като небе“). 2. Метафора- преносно значение на дума, основано на сходство (напр. „морето на живота“). 3. Олицетворение- приписване на човешки качества на неодушевени предмети или явления (напр. „ветърът пее“). 4. Хипербола- съзнателно преувеличаване (напр. „чаках цяла вечност“). 5. Литота- съзнателно смекчаване или преумаляване (напр. „не е глупав“ вместо „умен“). 6. Епитет- художествено определение, изразяващо субективна оценка (напр. „златна есен“). 7. Синекдоха- част от нещо означава цялото или обратното (напр. „ръце“ вместо „работници“). 8. Метонимия- замяна на дума с друга, свързана с нея по смисъл (напр. „прочетох Шекспир“ вместо „прочетох пиеса от Шекспир“). За мен сравнението е ключов процес. Мозъкът може да отчете несъответствие, прилика или еднаквост на два образа, което е велико. Това "Очи като небе" съответства при мисленето с понятия на А е подобно/еднакво/различно от Б. Метафората, олицетворението, метонимията, синекдоха вече са избор от някакво гнездо с асоциации. Небето може да е върховен или второстепенен бог или богиня от асоциативното гнездо Богове, може да е емоционално състояние на гняв, щастие, неизвестност от асоциативното гнездо Емоции, може да е олицетворение на зенит или залез, ако търсим в асоциативното гнездо Етапи от живота. При абстрактното мислене не ми идва на ум как е. Може би тригонометрията е нещо такова, при което не работим с целия образ на триъгълник, а с негови части, които го уподобяват. Хиперболата и литотата вече са манипулации със самия образ. Напоследък образи на средна хубост политици и хора на изкуството се представят като "гениални", а герои от миналото като "незначителни". С думи можем да преобразим всичко. Моделът на атома на Ръдърфорд, например, се съотнася с планетарния модел. Епитетът е нещо толкова важно за изразяване на образа, че добавя и видоизменя много относно качествата му. "Грозде" създава един образ, "Кисело грозде"друг, а "Хамбургски мискет"- еха-а. Прочее, при абстрактното мислене е същото. Затворена линия е много по- различно от линия, както и червен спектър от спектър.

Мигновено отклонение: Как се отнася образното мислене към естетическото съзнание? Не ми допада идеята, че има някакво Естетическо и друго Логическо съзнание. От това разделение следва и Спортно и пр. много други съзнания. Приемам съзнанието като способност на човек, чрез мозъка си да разглежда преднамерено външни и вътрешни неща и процеси. Това, че в естетическото преобладават образите налага открояването на образното мислене, но не го отделя, то не става автономно по отношение на цялата психична дейност.

Коментар на предходното т.1 Това е правило за избягване на празните приказки. т.2 Това правило е за да не се прескача от асоциация към асоциация и без да се развива една се отива към втора. Примерно, разглеждаме лъвът като цар на животните, а после идва асоциация, че е бозайник и връзката, че царят и лъвът са бозайници. т.3 Това е правило за непълността на постигнатото отношение. Образното мислене не дава Истина, но дава Правдоподобие само по отношение на някаква характеристика, т.е .в някакъв контекст. т.4 Това правило е за да можем да постигнем някаква транзитивност на отношенията. Примерно, ако А е розово, а Б алено червено, можем да кажем, че А е подобно на Б, Ако Б е подобно на В, което е кърваво червено, то и А е подобно на В, защото всички са в дименсията "червено". За отбелязване е, че тази дименсия може да е и в номинална скала, т.е. качествена. Ако обаче ползваме скала на дължина на светлинната вълна и сравним А инфрачервено с Б- червено и В оранжево, то напускаме скалата на червеното и обсъждаме дължини на вълни,което е съвсем друга дименсия. т.5 Пренесените изводи могат да са верни отчасти. Примерно: от мисленето, че лъвът е цар на животните, можем да приемем, че лъвът е най- силният хищник в някакъв район и това е вярно. Можем да приемем за вярно, че си има харем, че воюва за територия със съседните царе и пр. и това е частично вярно. т6. Това правило е за да спира несвързаните с конкретата метафора идеи. Примерно, обсъждайки лъвът като цар на животните, може да ни хрумне, че приливите се дължат на лунното привличане. Това е вярно хрумване, но не е свързано с конкретния образ. Може, обаче да се свърже с друг, стига да се обяви, а най- добре да се започне нов чат, друга дискусия или тема. Добре е зад която и да е връзка да стои осмислена асоциация, която може да бъде изтъкната като аргумент.

Намирам за полезно да представя идеите си за правила за мисленето чрез образи. 1. Определяне на предмета на обсъждане – Не се сменя темата или смисъла на понятията по време на аргументация. 2. Ясни определения - В началото на разсъждението се предлага кое точно свойство или аспект на образа ще се използва като аналогия, а останалите асоциации временно се изключват. - Всяка промяна на смисъла на образа изисква явен преход. 3 Контекстуалност на истината - Съждението не е абсолютно вярно или невярно, а придобива стойност според контекста, в който се прилага. 4 Частично подобие и дименсии По време на мисленето не се променя вече приетото отношение А подобно на Б, нито видът на аналогията (структурна, функционална, ценностна и др.), нито дименсията на качествената аналогия. Под дименсия се разбира допустимите варианти или стойности на едно качество в рамките на избраната аналогия. 5 Частична истина За всяко твърдение допускаме, че може да бъде вярно отчасти, стига да се уточни: в какви смисли или аспекти, от какви гледни точки, в каква степен. Целта е да се запази гъвкавостта на мисленето, без да се губи контрол върху логическата последователност.“ 6 Аргументация. В процеса на разсъждение чрез образи преобладава диалектичната аргументация – търсене на вероятни, правдоподобни и смислени хипотези. - Целта не е доказване на абсолютна истина, а генериране на идеи и прозрения, които могат да се проверят или развият допълнително. - Това осигурява контрол върху хаотичното генериране на асоциации и стимулира критично мислене.

За мен си правя изводи, че не са цял народ с неговата структура и цивилизация, а само каста, която има своите обичаи. че не са висша каста- политически или духовни водачи на съюзна държава или военачалници на съюзна армия, дори не и войни, а нисък обслужващ персонал. че не носят цивилизионна новост в Европа, но запазват кастова затвореност и се съхраняват много устойчиво. Нямат книжовността на юдеите, нито организациятана османлиите, поддържат се от неписани обичаи. Още не съм наясно дали са изгонени или са търсили късмета си по света.

У мен остава съмнение да са от "недокосваемите". Тия биват ангажирани с клане, дране, кожарство. Нашите се ангажират със занаятчийство- ковачи, калайджии, кошничари, вретенари, копанари, пастири, конекрадци и конетърговци. Това ме насочва към кастата на шудрите. Все едно обаче. Не са от висшите касти, които отиват да учат в Оксфорд.

Погледнах за Гупта. Имат спорове за кастата на династията; занятията на тукашните роми ни насочват към кастата шудра. Много жалко. У нас не идват хич високи касти;

За мен този въпрос е от значителна важност. Ако в България ромите имат кастова система, която повтаря индийската, то те са носители на висока цивилизация. Обаче какво означава да нямат касти? Дали не са напуснали или изгонени от Индия някои маргинални части от населението без традиции и авторитет? Това не дискриминира хората, но дава яснота за етноса- неговата структура и функциониране. Зная, че си имат цигански "барони" и съд- "мешере", но не и делене на касти. Кога и защо са изпаднали кастите, при относително затворения етнос и запазен език не е ясно. Има ли някакви известни знания или мнения по темата?

Дойде ми наум следното сравнение: Лесните 80% са като да усвоиш средно образование, където учебниците съдържат неща, с които всички са съгласни и няма съмнения и вероятности. Горните 20 са като висшето образование, в което има висша математика, равностойни противоречащи си хипотези, шанс и вероятности, а и бог. Много от тези, които са постигнали повече от обикновените смятат, че е с божия помощ. По- разумните смятат, че е шанс, вероятност, а най- сериозните имат по- земни обяснения свързани с тях и средата им. Канеман предполага 2 системи в мисленето, което обяснява нещо, но едва ли всичко е плод на мислене.

1., 2., 3. и бам-м-м до там

Приех идеята за платото, но я разделих. В единия случай платото се дължи на изчерпване на ресурси. Примерно някой се явява 10 път на шофьорски изпит и пак не може да го вземе. В другия платото е лъжливо. То е време в което уж няма натрупване на знания, но те се автоматизират, обработват или преобработват. Пак пример от шофьорлъка- учи ляв и десен завой. След това- нищо ново, обаче уменията за ляв и десен завой се затвърждават и автоматизират. Утре ден учи изпреварване. То- също. Има период на учене и за 20% усилия се постигат 80% резултати, а после- уж нищо... Тези елементи от Кормуването са фрактални етапи в общия стъпаловиден процес на научаване. При това Кормуването също е стъпаловидно и след като изкара изпита, шофьорът уж нищо на научава, но повтаря, повтаря докато всичко стане автоматично. Така се формира плато, което е лъжливо- то е шанс за следваща категория. Просто е равнище от стъпало. Надявам се съм разбираем

Ако увеличим още мащаба, примерно до времето на Децемвирите, ще видим добрите им желания за законност съвместно с олигархичен терор. Отбелязах аналогията с Якобинския терор. Ако още повече увеличим мащаба, ще видим, че един водач има периоди на толерантност и на враждебност. Това е чудната проява на фракталите в социалните отношения. Тези елементи на враждебност и толерантност съставляват всякакъв ред, отношение, закон. Направо е красиво и просто.

Погледнато най- общо е така. В монархията, където управлението е на монадата, съперник не се търпи. При републиката е необходимо някакво съгласие и се проявява толерантност. Обаче нека увиличим мащаба и разгледаме два периода от съществуването на Рим: царския и републиканския. В очакването ни е, че монарсите до един са кърваво жестоки към съперниците, както Ромул към Рем. Но не. И в републиката, и в монархията има личности и периоди, които са ту враждебни, ту- толерантни Ромул „кървава враждебност“ Братоубийството при основаването на Рим символизира желанието за абсолютна власт. Нума Помпилий → „авторитет и толерантност“ Миролюбив цар, въвеждащ закони с цел институционална стабилизация и не така кървав ред в отношенията. Тул Хостилий разрушителят на Алба Лонга → „кървава враждебност“ Това разрушаване на града и рода от който тръгват римляните е повторение на нетърпимостта на Ромул към независимост в какъвто и да е смисъл Анк Марций → „толерантност към плебеите“ Въвжда закони, приемащи плебса. Тарквиний Приск → популизъм, подхранван с военна плячка Нови родове стават „невраждебни”- увеличава куриите и други имат достъп до сенаторство, ,търси подкрепа на плебса чрез зрелища и раздаване на плячка. Убийство на Тарквиний Приск → „кървава враждебност“ Убит от синовете на предшественика му. Сервий Тулий → „толерантност и разделяне на триби“ Реформите му дават по-широко участие на плебеите в народното събрание чрез цензови класи. Институционална интеграция на плебса. Убийството на Сервий Тулий и властта на Тарквиний Горди → „кървава враждебност“ Тиранин, свалил законен цар. Свалянето на Тарквиний Горди → „кървава враждебност“ → Република Насилствено сваляне след „позора на Лукреция“. Учредяване на консулството → Толерантност (между патрициите) Двама консули, ежегодна изборност → властта е споделена. Ранни сецесии на плебеите (494 пр.н.е.) → Кървава враждебност Плебсът играе ролята на „брат, който отказва подчинение“. Създаване на народни трибуни → Институционална толерантност Трибуните получават право на вето. Първи реален механизъм за защита на плебеите. Децемвирите злоупотребяват с власт → Кървава враждебност Вражда, бунтове, разправа, олигархичен терор. Дванадесетте таблици (Аналогия с революцията във Франция) Втора сецесия. Връщане към предишния ред Толерантност чрез кодифициране на закона, който е достъпен за всички. Достъп на плебеите до магистратури (IV–III в. пр.н.е.) → Редуващи се вълни Постоянна съпротива на патрициите. Закони, отварящи достъп до консулство Средна република (III–II в. пр.н.е.) → Фасадна толерантност Толерантност, но подхранена с плячка (аналогия с Тарквиний Приск). Късна република: Гракхите (II в. пр.н.е.) → Кървава враждебност Повтаря се братоубийствената логика → „Двама не могат да споделят властта“. Марианско–Сулански конфликти (I в. пр.н.е.) → Гражданска враждебност Списъци на проскрипции → масови убийства. Толерантността изчезва → пълна милитаризация. Цезар и Сенатът (I в. пр.н.е.) → Фасадна толерантност → кървава враждебност Цезар е избран диктатор, но търси консенсус. Сенаторите го убиват (44 пр.н.е.). Толерантността е несъвместима с абсолютната власт. Втора триумвират – Антоний, Октавиан, Лепид → Фасадна толерантност → враждебност Граждански войни – Антоний срещу Октавиан. Фасадата рухва. Август и Принципатът → Институционализирана фасада на толерантност Сенатът официално запазва роля. В действителност властта е монополизирана. Толерантността е „инсценирана“, за да се избегне нова вражда. Уви, Римската република следва същата вълнообразна логика като царския период: Вражда → кръв → институционална промяна → временна толерантност. Толерантността е винаги условна и често се поддържа с военна плячка или фасада. Най-често тя е примирие до следващата вълна на вражда. Враждата е условна и се компенсира от толерантност към доброволно подчинилите се, към временно съгласие за да не се стигне до тотален разпад