Хърс

Доколкото знам на Трапезица се е намирал търговският квартал, а не еврейският. Освен ако Ресавски не ни убеди, че всички търновски търговци са били евреи. Освен това не разбирам защо Трапезица да е била най-неприятното място за живеене в средновековно Търново?! Напротив – в сравнение с ниското място от двете страни на реката (под крепостта), където е била по-голямата част от средновековния град, Трапезица си е бил направо баровски квартал. Нещо като сегашната Бояна и Драгалевци в София. Ресавски, срамота бе, човек. Нали си от Плевен. Вземаш електричката от Плевен – до Горна са час и половина, после автобус № 10 и си в Търново. Там питай за Трапезица и ще ти обяснят хората.

Бих приел тези мотиви за Първата и отчасти за Втората пуническа война, но в никакъв случай за Третата от тях. Римляните са покорили много народи, но много малко от тях имат съдбата на картагенците – да бъдат заличени от лицето на земята. В този случай имаме нещо много повече от просто “борба за надмощие”. Римляните са изпитвали дълбоко отвращение, погнуса и дори подсъзнателен ужас от порядките в картагенското общество със своите нечовешки и ирационални закони, свързани с теокрацията, ритуалните убийства на деца (на собствените си деца!), разпъването на кръст, абсолютната претенция за изключителност, третирането на враговете като нехора и т. н. За древните римляни Картаген е бил олицетворение на Злото на земята. На абсолютното зло, което не би следвало да съществува! Само така могат да бъдат обяснени невероятната настойчивост, с която римляните водят войни десетилетия наред и търпят невероятни загуби, но не се отказват. И още нещо нечувано в римската история – след превземането на Картаген градът е не само разрушен, но и земята под него е изорана и засята със ......сол. За да не може нищо повече да вирее, да порасне и изобщо да съществува на тази проклета земя. Векове по-късно римляните основават друг град в близост да стария Картаген, оценявайки географските предимства на местността, но това е друга история. Поздрави

Подкрепям sisinda и също смятам, че княгиня Олга едва ли е била българка. Ако не се лъжа, за нея се твърди, че е била покръстена в Константинопол. Една българка и то знатна българка от 10 век би следвало да е християнка от най-ранна възраст и няма защо да се покръства на 40 г. във Византия. Поздрави

Учудва ме първоначалната насока на тази дискусия. Пуническите войни са много повече дипломация и психология отколкото запотени картагенски прашкари и миризливи бойни слонове. Много по-интересно би било да се коментират мотивите на воюващите страни във всяка от войните. Допускането на Йончев, че Ханибал просто не искал да влезе в Рим след победата при Кана има известно основание. Ханибал е бил гениален пълководец, но и много сложна личност. Между другото картагенската аристокрация от теократичен тип обикновено е “награждавала” своите успешни пълководци с.........разпъване на кръст (за всеки случай, да не им развали кефа някой много известен човек). Апропо, разпъването на кръст май е използвано за първи път от картагенците или поне римляните научават от тях за този особено жесток, унизителен и мъчителен вид екзекуция, дотогава непознат в Европа. Поздрави

Извинявам се, но още в началото на линка, даден от Иванко Тертер се натъкнах на някаква “манджа с грозде” - http://barkar-82.narod.ru/bulgaria.htm: Дали титлата “эльтебер” е тюркска, е въпрос на тълкувание, но дори да приемем, че е наистина така, не разбирам как този факт се връзва и дори “потвърждава?!” зависимостта на волжските българи от хазарите, чийто произход (на хазарите) тюркски или индоевропейски е също напълно неясен!!! Да се твърди, че изброените по-нататък племена: есегел, барсил и т.н. са също “тюркоезични” е абсолютна фикция. Просто за тях не се знае нещо повече от имената им и някои незначителни етнографски детайли. Поздрави

Очаквам тези “много документи” ако не да бъдат цитирани, то поне да бъдат посочени. Разделението на източните славяни на великоруси (черноруси?!) и белоруси не е съществувало до 1922 г. Това, че една част от страната е наричана Белорусия, не прави другата Чернорусия, като и съществуването на Белоградчик у нас не предполага опозицията му с “Черноградчик”. Поздрави

Г-н Бизантинер, лекота, с която раздавате безапелационни оценки на цели народи “съвкупщина от простовати хора” е наистина впечатляваща. Между другото “съвкупщина” българска дума ли е? В българския език има “сбирщина”, “съвкупност” и дори “скупщина”, но “съвкупщина” до този момент не бях чувал. Ще си позволя един въпрос към такъв голям специалист като Вас: Вие бил ли сте в Русия и ако “да” за колко време? Ако искате да затворите темата – затворете я. И без това не е кой знае какво. Не не разбирам защо трябва да си избивате комплексите по този начин, г-н Бизантинер. Поздрави

Напротив, КГ 125. Иван Шишман пръста си не е помръднал. Доколкото разбирам от дискусиите в този форум, няма нито едно изрично сведение, той лично да е участвал в поход или да е командвал сражение – където и да е, когато и да е. Думите на Севаст Огнян, за които приемам, че са автентични, ме заинтересуваха. Според мен тълкуванието им следва да е по-различно. Изразът “Бях с цар Шишман” не означава, че севастът лично се е сражавал заедно с цар Иван Шишман. По мое мнение, надписът е доста късен – правен е десетилетия след смъртта на Иван Шишман, вероятно през 30, 40-те години на 15 век. Защо мисля така? Смятам, че за севаст Огнян “ЦАР” Шишман (а не господин Търновски) вече се е бил превърнал (не съвсем заслужено) в символ на загиващата българска държава. Именно за тази държава хиляди като севаст Огнян дават геройски живота си дори и след смъртта на господин Търновски. Изразът:”Бях с цар Шишман”, би следвало да се разбира като: “Бих се на страната на цар Шишман, т. е. бих се за България (чийто символ е Шишман).” Втората част от надписа подкрепя подобно тълкувание. “Аз държах за вярата на Шишмана царя”. Да помислим върху това. Дали самият Шишман е държал на вярата си? Според мен не особено. Изоставя патриарха в Търново, събира войски за похода на османците, синът му, собственият му син приема мюсюлманската вяра. За какво говорим тогава? Очевидно става дума отново за символ – вярата на Шишман е християнската, в съзнанието на севаст Огнян, това е българската вяра, която той защитава. Но чакайте малко! Кога защитаваме дадена вяра? Ами когато някой иска да ни я отнеме! Очевидно е имало натиск върху местното население да промени вярата си, да се ислямизира. Кога би могъл да се появи подобен силно изразен натиск в района на Ботевградско? Според мен подобен натиск би могъл да се появи едва след 1430, 1440 г., а вероятно и по-късно (1450 г.). Оказва се, че храбри българи като севаст Огнян са защитавали българската държава, отказвайки да се подчинят на османците десетилетия след падането на Търново!!! Че отделни късчета независима България са продължавали да съществуват още години наред в Западната част на Стара планина, където съзнателно в народните песни е било култивирано преклонението пред Иван Шишман като символ на България. Интересно, че именно от района на Софийско и Западна Стара планина са всички песни за Иван Шишман – не от Търновско и не от Никополско. Потресаваща история……….. Поздрави

И какъв точно е бил езикът им? Началото на 9 век е времето на интензивни маджарски и печенежки набези от изток. Всичко живо бяха на запад. Приднепровските степи са подложени на тотално обезлюдяване и това за десетилетия напред. Да се твърди, че именно тогава славяните тръгват на изток да заселват Киев е смешно. Вече Ви обясних как думата “король” в руския може да е заимствана и без да е необходимо руските славяни да са живели преди това в предградията на Аахен. Между другото забелязвам “движение” във Вашата хипотеза г-н Тамарин. Първо ни обяснихте, че е имало “славянско езиково единство ПОД ВЛАСТТА на Карл Велики”, а после взехте да говорите за славяни “ПОД ВЛИЯНИЕТО” на Карл Велики”?! Да видим докъде ще стигнем така и дали подобен подход изобщо може да се определи като сериозен.

Това просто не е вярно, друже. И тук нямам предвид известното ни яко бомбене, а тоталните санкции, налагани за първи път в такъв формат на една държава в Европа след Втората световна война. Санкциите си бяха факт и преди 1995 г. Но дори и без тях, г-н Тамарин, “да не си помръднеш пръста” за нещо в международните отношения означава много неща. Има различни видове “непомръдване на пръст”. Например, седя си на кораба и наблюдавам как едни хора избиват 1,5 милиона арменци – нищо че съм дал гаранции на същите тези арменци и съм разчитал на тяхната помощ. Или пък налагам санкции на Испанската република и обявявам ненамеса, обаче така че санкциите важат само за законното правителство на страната, не и за метежниците на ген. Франко, или пък давам оръжие на едни хора да избиват жени и деца в бежански лагери, а пък аз “не се намесвам” и после ни лук ял ни лук мирисал. Има обратен случай – помръдване на пръст без движение?! – едни хора нападат Полша през 1939 г., а други едни хора уж обявяват война на първите хора, ама нъц, нищичко не става и горките поляци, с техните гаранции отиват, сещате се къде…… Г-н Тамарин, жестоко се съмнявам, че Вие имате понятие в какъв смисъл е употребявано понятието “хилядолетен райх” или “Третия райх” в Германия през 30-те години. “Хилядолетен райх” и “Трети райх” е пропаганден германски термин използван за много кратко време в началото на 1939 г. (още преди избухването на войната). След това използването и на двата термина в нацистките вестници е изрично забранено. Терминът “хилядолетен райх” в Германия е имал религиозно значение, обозначавайки времето след второто пришествие на Исус Христос. Терминът символизира време след което няма промяна. Точно това символично значение, но по отношение на германската история след идването на власт на Хитлер използват за кратко и нацистките пропагандисти. Акцентът е поставян не на времевия срок, а на липсата на изменение – достигнал си демек връхната точка и така ще си продължава и нататък. Много скоро обаче Гьобелс осъзнава възможността израза да бъде използван от противниците на режима, за да му се надсмеят и забранява използването на термина “хилядолетен райх”. Същата съдба има и терминът “Трети райх”, чиято употреба е официално забранена от нацистите на 10 юли 1939 г. След Втората световна война обаче двата термина придобиват съвсем различен смисъл и започват да се употребяват в контекст на “ами той изтрая само 12 години”. Нова история – нова пропаганда - кво да правиш?

Този ”лозунг” ме заинтересува. Кога и къде Милошевич e прогласявал подобен лозунг? Ами някои се пишеха ”югославяни” щото ги беше страх (а и досега ги е страх) да се пишат българи. Дали точно тези хора са чувствали Югославия като ”своя” държава, много се съмнявам. Това вече е откровена щуротия. Да ме извините……Колкото до ”авторитетът” на Тито, който уж ”крепял” Югославия, това също е безсмислено клише. Една държава не се крепи с митични авторитети, а с действия. Предлагам да не заместваме нормалния мисловен процес с чути някъде клишета, които отгоре на всичкото си противоречат. Лично за мен, както появата на Югославия, във вида й от 1919 г. (Сърбо-Хърватско-Словенското кралство), така и нейното разпадане в началото на 90-те години, бе по-скоро въпрос на шанс, игра или ако щете подигравка на съдбата, някакво историческо недоразумение – случайност, отколкото нещо закономерно. Както при създаването на Версайското чудовище – Югославия, така и при нейното разпадане, определяща роля играеха фактори не в самата Югославия, а извън нея. Дето се вика – откъде дошло – там и отишло. Действията на фактори в самата Югославия като Милошевич, Тито, Туджман, Караджич, Сулич и Пулич (Сульо и Пульо) нямаха никакво значение, поне според мен. Независимо колко умни или глупави или кадърни и некадърни, бяха гореспоменатите лица, Югославия пак щеше да се разпадне или пък нямаше?, в съответствие с решенията взети от силни хора някъде другаде. Единствената историческа закономерност в разпадането на Югославия може да се търси в следното правило, действащо на равнище Геополитически закон: Всяка федеративна държава, където федералните единици са изградени по национален признак, рано или късно се разпада!!! Поздрави

Нека да не объркваме всичко в един тюрлюгювеч. Лужишките сърби, съставени от множество враждуващи помежду си племена, от една страна, и поляците, живеещи през 10 век далеч на изток в района на Висла, Краков и Карпатите и имащи своя силна държава, от друга страна, са съвсем различен случай. Между другото, в първите векове от своето съществуване полската държава се разширява именно на Запад за сметка на разединените лужишки сърби. Доста по-късно идва сблъсъкът с германците. Но в този случай имаме сблъсък между две държави – условно Германската империя и Полското кралство, а не на германци и славяни или на “германската агресия със славянството”. Едва ли на германските феодали и обикновени заселници им е пукало дали изтребват славяни или неславяни. Между другото, потомци на лужишките славяни живеят и до днес, докато от прибалтийските племена на прусите не е останала и следа. Прусите са изтребени (забележете, не “асимилирани”, а изтребени) до последния човек. Можем ли да говорим тогава за германски поход срещу “прибалтийството”?! Едва ли. По същия начин като с поляците, други прибалти – литовците основават изключително силното във военно отношение Литовско княжество и успешно се противопоставят на германското напредване на изток. Въпросът е – разполагаш ли с държавна организация (на първо време каквато и да е)? Ако не разполагаш с такава (прусите, лужишките сърби), ТЕЖКО ТИ! Тогава, ако не са германците, ще е някой друг! Поздрави

Друго обяснение няма единствено за хората, за които Пушкин казва, че са ”подучвали” оттук и оттам (”чему –нибудь и как - нибудь”), но така и не са научили нищо. Естествено, че за ”славянско езиково единство” под властта на Карл Велики и дума не може да става. За да ни стане ясно това, е достатъчно да знаем малко география на Европа и да имаме дори съвсем бегли познания за историята на Франкската държава. И така – известно е, войските на Карл Велики НИКОГА не преминават река Тиса в днешна Унгария, а властта на Карл Велики на моменти не е съвсем сигурна дори и в Южна Германия (днешна Бавария), що оставало за района на югоизток от нея. Това през 9 век. Известно е също, че славяните се заселват южно от Дунава и дори до Пелопонес и островите в Егейско море още през 6 век – 300 г. преди Карл Велики и около 2000 км. в южна посока от най-голямото и сравнително краткотрайно разширение на Франкската държава!!! Та за какво единство става дума тук?! Тамарин обаче се презастрахова – българските славяни били изключение, заели думата ”крал” от сърбите?! Добре де, да видим докъде стигат франките на изток – след като на юг не стигат доникъде. До самата смърт на Карл Велики границата по река Елба (ако изобщо можем да говорим за граница) не е стабилизирана. За нещо отвъд Елба, което да е твърдо франкско и дума не може става. За нещо отвъд река Одер, където франкски крак не е стъпвал – хептен. Дори и Тамарин да ни убеди, че всички западни и източни славяни през 9 век са живели между Елба и Одер, то пак за ”славянско езиково единство под властта на Карл Велики” и дума не може да става. Подобно допускане е абсурдно по условие! Да видим как стоят нещата от езикова гледна точка. Имаме хипотезата, че руското ”король” идва от името ”Карл”. Да приемем, че това е така. Никой с точност не знае ДОКОГА е действал законът за отворената сричка в славянските езици. В един момент се заимства чужда дума (Карл), която по действащия тогава фонетичен закон се модифицира като ”король”. Това може да стане навсякъде и в района на Киев и в района на Смоленск и в района на Лвов - въобще без оглед на местоживеенето на източните славяни и тяхната ”подчиненост” на франките. Другият вариант е Тамарин да ни убеди, че през 9 век империята на Карл Велики се е простирала и на изток от река Днепър!!! Още нещо - чуждиците заимствани в съвременния турски език също се модифицират спрямо правилата на турската фонетика - избягва се натрупването на съгласни, те отпадат. Например: думата спорт (sport) се произнася и пише като "spor", с което се избягва нетипичното за турския натрупване на съгласни звукове. За разлика от г-н Тамарин, на никого обаче не му е хрумнало да твърди, че това е индикация за "турско или тюркско езиково единство под властта на англичаните или французите" днес или в миналото, или пък за близко съседство на съответните езици?! Поздрави

Да, Иванко, имах предвид точно твоята теза! Ето какво казва по въпроса и Пламен Павлов: Сега за това: Съвсем логично, Иванко! Помисли сам. Иван Шишман събира войски в подкрепа на султана, отнел му царската титла. Затова той в своите грамоти – писма не се титулува вече “цар”. Кампанията на север от Дунава обаче е неуспешна. Турците търпят поражение. Какво е било поведението на Иван Шишман по време на самата кампания ние не знаем. Допускам, че той отново се е “скатал” или е ударил на бяг, по стар негов обичай, или пък изобщо не е успял да събере никакви войски със своите печално известни грамоти (по обясними причини). Така или иначе, след своето поражение и може би в светлината на сведенията за предстоящия поход на Сигизмунд, турците не са могли да рискуват. Иван Шишман вече няколко пъти при сходни обстоятелства, поне на думи, се е отказвал от тях. Та за какво им е да го държат сега? Че след това отново да го наказват и той отново да бяга в Никопол и после отново да им се кълне като васал?! Ами че този "филм" вече всички – и османците и българите са го били гледали 4 – 5 пъти. Съвсем логичното решение на османците в този случай е да го елиминират (убият). Четох някъде за сведения, според които Иван Шишман не е бил посечен (т. е. убит веднага), а умрял в турски затвор в Пловдив. Та толкова за тъжната и, за съжаление, не много достойна история на Иван Шишман. Поздрави

Тук си абсолютно прав, КГ 125! Благодаря ти за малката корекция. В действителност името на планината (картата е пред мен) е именно Бол кар дааларъ (Bolkar dağları). “Кар” – означава сняг, а “бол”, означава - изобилен; пълен; широк, свободен, просторен; Буквално преведено – изобилен сняг. Убеден съм, че нито един носител на турския език не свързва името на планината с това на нашите сънародници. Името винаги се е свързвало със “сняг”, “много сняг”, “изобилен сняг”. Намирам предоставения от тебе линк относно малоазийските българи за интересен. Поздрави

Иванко имам към тебе един въпрос като към човек, който обича да мисли и да приема различни предизвикателства. Това, което ще кажа сега е само предположение, хипотеза, може и да не съм прав, но…….. Ако Иван Шишман през 1395 г. наистина е събирал войски за война с османците, които преди това са му отнели царската титла, за какъв дявол ще се подписва ”господин Търновски”, а синът му ”господинчик”?! Не е ли логично, ама много логично!!!, ако имаш намерение да отхвърляш васалитет и да се сражаваш с тези които са те направи васал и са ти отнели царската титла именно в този случай да се подпишеш с тази ЦАРСКА титла?!Не е ли логично първата стъпка на Иван Шишман (на бунтовния Иван Шишман!) да бъде именно подписът му под документ, където той отново се титулува като "Иван Шишман, ЦАР на българите" (или нещо подобно). Това би представлявало много силен сигнал и към споменатите боляри и техните войници. Вместо това нашият човек се подписва като някой си ”господин Търновски”?! Освен ако……, извинявай Иванко Тертер, може да ти прозвучи кощунствено, но освен ако ”господин” Иван Шишман чрез въпросните грамоти не е събирал войски в помощ на османците в качеството си на верен васал, с оглед подготвяния поход на север от Дунава. Тогава титлата ”господин Търновски” си идва съвсем на мястото……. Иванко, никой не твърди, че Иван Шишман е слаб владетел, защото не е организирал един главен бой на противника. Единствено ти разглеждаш нещата в тази плоскост – ”генерален бой” – ”партизанска стратегия”. Няма такава опера! Иван Шишман е слаб владетел, защото именно като ”владетел” той се проваля и не успява да организира не сражение – генерално или не, а каквото и да е, за да спаси държавата и самия себе си. Напълно съм съгласен с това твърдение на Rizar! Поздрави

Планина с име Булгар даг (Българската планина?!) в Мала Азия никога не е съществувала. Има планина в Мала Азия, в близост до Кипър с названието Balkar Daglari (Балкар Дааларъ), което преведено от турски език означава “Снежните планини”. Думата "Kar" на турски език означава просто “сняг”. Bal kar означава много сняг. Оттам буквално "планини с много сняг". И нищо чудно - въпросните планини са високи 3 585 метра над морското равнище. Както се вижда за някакви българи в този случай и дума не може да става. Поздрави

В написаното по-горе няма нищо вярно. Започвам подред: 1. Аспарух – Ако имаш предвид сражението на Аспарух с византийския император Константин IV през 680 г. за ”партизанска тактика”, като за тактика, донесла победата на Аспарух, не може да се говори. Провокирането на византийците преди самата битка би могло да мине за ”партизански” прийом, но победата идва именно в последвалото крупно сражение, а не в резултат на партизанска тактика (както много им се иска на някои горди и ”непобедими” ромеи). 2. Крум – победата му през 811 г. срещу Никифор I – тук за партизанска тактика и дума не може да става. Ромеите са разгромени тотално в едно единствено масирано нападение. Ако смяташ темата за интересна, можем много да говорим за черепа на император Никифор в отделна тема. 3. Самуил – тук нямам идея какво имаш предвид, но ако говорим за битката при село Ключ с Василий Българоубиец, бихме могли да твърдим, че не Самуил, а по-скоро Василий Българоубиец прилага ”партизанска тактика”. Както друг потребител написа по-горе не може да се приеме, че Самуил води само ”отбранителни” войни т. е. само на територията на българското царство. 4. Петър и Асен – Не мисля, че оттеглянето на двамата братя на север от Дунава за събирането на войски е класическа партизанска тактика. Такива случаи има безброй в европейската средновековна история и не ми е известно някой да ги определя като ”партизанска тактика”. По тази логика можем да твърдим, че император Юстиниан II Риномет завзема византийския престол през 8 век с ”партизанска тактика”. Това е абсурдно. И накрая – разделянето на войните през Средновековието на ”отбранителни” и ”нападателни” е абсурдно и напълно изкуствено. Никой никога не е правил подобно разделение и още по-малко е определял тактиката си в съответствие с това разделение. Поздрави

Подобна българска “военна традиция” не съществува и никога не е съществувала. По-горе показах защо. Просто “такова животно нема”. Теорията за асиметричната “партизанска” война и допускането, че тя може да бъде успешна в европейски условия и самостоятелно да донесе победа поразително ми напомнят за “епохалните” трудове на другарите Енвер Ходжа и Йосип Броз Тито. Другарят Тито, например, съвсем сериозно твърдеше, че е разгромил германския Вермахт с партизански действия и че в бъдеще щял да разгромява всеки агресор по подобен начин! Това беше ОФИЦИАЛНАТА военна доктрина на бившата Федеративна Социалистическа Република Югославия. Специално по Иван Шишман, приемам предложението на Иванко Тертер да продължим в съответната тема. Поздрави

Извинявай, Иванко. Не разбирам защо цитираш на руски език?! Но както и да е. От твоя цитат се разбира, че през 893 г. метеж няма или ако такъв има, то метежникът е самият Борис I Михаил. Така ли е?! Този цитат, макар и на български език, е още по-трагичен. Излиза, че “52 болярски рода” с жените, децата и бабите “тръгват към столицата”?! Но били “разгромени”?! Би ли обяснил нещо повече за състоялата се битка, защото за мен употребата на думата “разгром”, в контекста на военни действия, е свързана точно с “битка”. Ако не се лъжа, в нито един източник не се споменава нищо нито за “разгром”, нито за “битка”, нито за баби и внучета, “тръгнали към столицата”. Обратно – в Бертинските анали е посочено изрично, че битка не е имало, още по-малко разгром. Предлагам да се придържаме към историческите факти, такива каквито са представени в изворите, а не да си измисляме неща, които пасват на някакво безсмислено клише. Поздрави P. S. Никога не съм твърдял или дори намеквал, че Иван Шишман е бил “предател”. Посочих, че, според мен, е бил един крайно неспособен владетел, който носи отговорност за българската трагедия в края на 14 век.

Мисля, че представяш нещата неточно или да кажем опитваш се да вкараш в клиширани и, по принцип, неверни схеми исторически събития със съвсем различно значение. Това не помага, а създава нови трудности. Това пак не го разбрах. За какъв “метеж” става дума през 893 г.?

Намирам за интересен следния цитат: Смятате ли за възможно тези статуетки да са свързани с прабългарите. Не твърдя, че будизмът е бил широко разпространен сред тях, но вероятно е имало и будисти. В тази връзка, четох някъде за хипотеза, според която прабългарите са клон на индоевропейците от Централна Азия юеш – чи (Yuezhi) и по-късно на кушаните. Ако доразвием тази хипотеза, виждам определена логическа връзка в следното. След създаването на империята на кушаните в Централна Азия, през 2 век те възприемат будизма като доминираща религия. В определен период (управлението на Канишка – 127 г. – 147 г.) властовите центрове в държавата на кушаните отдават особено предпочитание на будистката религиозна практика. Вероятно това е било свързано и с определен натиск по отношение на всички основни кушански племена да приемат тази религия. Самите кушани се делели на пет основни племена. Възможно е част от кушаните (нашите предци древните българи), живеещи на север (далеч от основните будистки центрове, а също и от центровете на други индийски религии, практикувани от кушанските владетели) да не са пожелали да отстъпят от своята религия и именно през този период (средата или втората половина на 2 век) да са се отправили на Запад към Европа. Това се връзва и с тълкуванията в Именника относно първите години на Авитохол. Намирам тази хипотеза за интересна. Възможно е, разбира се, преселението на част от прабългарите (юешчи/кушани/) към Европа да не е свързано с религиозни противоречия, а с някакви размирици, настъпили в Кушанската империя по време на управлението на наследника на Канишка, през втората половина на 2 век. За такива размирици има косвена информация в източниците. Известно е, че при прабългарите е имало толерантност към изповядващите други религии. Така че вероятно някои от древните българи, мигрирали на Запад да са били вече будисти или съответният религиозен култ да им е бил познат. Оттам и намерените статуетки. Поздрави

Ами да ти кажа Иванко, прав си. Ползвал я е някой. Първият за когото се сещам е един друг Иван (1547 г.). Грозни май му беше прозвището. Поздрави

За мен тази дискусия става все по-интересна. Категорично не съм съгласен със следното твърдение: Започвам подред: 1. Аспарух – Ако имаш предвид сражението на Аспарух с византийския император Константин IV през 680 г. за ”партизанска тактика”, като за тактика, донесла победата на Аспарух, не може да се говори. Провокирането на византийците преди самата битка би могло да мине за ”партизански” прийом, но победата идва именно в последвалото крупно сражение, а не в резултат на партизанска тактика (както много им се иска на някои горди и ”непобедими” ромеи). 2. Крум – победата му през 811 г. срещу Никифор I – тук за партизанска тактика и дума не може да става. Ромеите са разгромени тотално в едно единствено масирано нападение. Ако смяташ темата за интересна, можем много да говорим за черепа на император Никифор в отделна тема. 3. Самуил – тук нямам идея какво имаш предвид, но ако говорим за битката при село Ключ с Василий Българоубиец, бихме могли да твърдим, че не Самуил, а по-скоро Василий Българоубиец прилага ”партизанска тактика”. 4. Петър и Асен – Не мисля, че оттеглянето на двамата братя на север от Дунава за събирането на войски е класическа партизанска тактика. Такива случаи има безброй в европейската средновековна история и не ми е известно някой да ги определя като ”партизанска тактика”. По тази логика можем да твърдим, че император Юстиниан II Риномет завзема византийския престол през 8 век с ”партизанска тактика”. Това е абсурдно. 5. Ивайло – може би единствен от всички изброени прилага партизанска тактика срещу татарите, но забележете – само в началото на своята кариера. Същият този Ивайло убива цар Константин Тих в открито решително сражение и съвсем открито обсажда столицата Търново. Не виждам в това нищо ”партизанско”. Но, един момент, моля. Да се върнем на цар Константин Тих. Той – инвалидът Константин Тих, човекът, който поради недъга си не може да язди кон, присъства на бойното поле, има доблестта и смелостта да се сражава открито с противника си! Въпреки всичко, въпреки болярските подлости и неголемите шансове, които е имал, лично предвожда войската си и пада с достойнство. А в сравнение с него какво прави Иван Шишман, здрав и прав (поне доколкото ни е известно), неоспорим цар, човекът, който е разполагал с всички ресурси на страната и, за разлика от Константин Тих срещу Ивайло, е имал важно идеологическо преимущество – той воюва срещу чужди и мразени нашественици – друговерци, каквито са били османците?! Какво прави той? С каква по-решителна съпротива се е ангажирал, освен краткотрайната отбрана на Никопол? Нищо, ама нищичко….. 6. Но да се пренесем накрая и към ”партизанската тактика” на Иван Шишман. За тактика, още по-малко за партизанска такава, и тук също не можем да говорим. Някак си не мога да схвана неколкократното бягство в крепостта Никопол, последвано от неколкократно бързо капитулиране, за вид ”партизанска тактика”. Бих го определил по-скоро като пълна глупост. И това при положение, че северните склонове на Стара планина и самата Дунавска равнина, покрита по онова време с обширни гори, наистина са давали една не лоша основа за разгръщане на описаната от теб партизанска тактика. Нищо подобно не се случва. Турците си вилнеят на воля, а Иван Шишман "партизанства" в Никопол. Поздрави

Бих искал малко повече информация в подкрепа на това твърдение. Народните песни са наистина един неоценим източник, когато става дума за традиции, обичаи и фолклор и дори за някои исторически събития, но дали в случая можем да разчитаме само на тях и доколко бихме могли да разчитаме на тях. За мен тези народни песни са по-скоро израз на болката на народа по загубената България, чийто символ се оказва Иван Шишман в качеството си на последен владетел. Иначе битки с турците и то жестоки са се водили и в Софийско (откъдето са повечето песни за Иван Шишман) и в Североизточна България и на юг. Въпросът е каква е била ролята на Иван Шишман във всички тези събития. Не са ми известни сведения, които свързват Иван Шишман с участието му в конкретна битка (имам предвид присъствието му в близост до бойното поле), още повече като предводител. Ами, Иванко, цитирано от теб възвание според мен е доказателство за отчаянието на Иван Шишман, а не за обстоятелството, че е предвождал войски в битка. Това е по-скоро доказателство за моето предположение, изказано по-горе, а именно: “Не случайно Иван Шишман не излиза в открито сражение – той никога не е имал такова намерение, а дори и да е имал, след ”интересното” му поведение, вече е нямало с кого." “Де що са ми останали хора”, казва той. За какви хора става дума тук? За професионални войници? За обикновени българи, които трябвало да бъдат въоръжавани? И защо “де що са останали”? Какво се случило с тях? Загинали ли са? Избягали ли са? Или както ти загатваш, вече не са му верни, просто защото му нямат доверие като на пълководец и цар? Дори и самият израз “де що са ми останали” натрапчиво рисува образа на Иван Шишман като на слаб човек и слаб владетел, който не знае какво прави, лесно се хвърля от една крайност в друга, сменя внезапната еуфория с отчаяние, а отчаянието с фатализъм. Един неуравновесен човек. Как той би могъл да поведе хората към успех и победа?! Според мен не би могъл. Тук за мен възниква и въпросът що за съветници е имал българският цар? Дали сред тях не е имало хора, които по един или друг начин са се възползвали от тази ненормална ситуация и дори са я провокирали във вреда на Иван Шишман и на България? Това са интересни въпроси за мен.