Хърс Златния

Въобще не се учудвам, Дендро. След като в България имаме дипломирани доктори, които не знаят къде точно се намира апендиксът, защо да нямаме и разузнавачи, които не знаят как се прави анализ на оперативна информация и как този анализ се докладва по-нагоре.............. Проблемът в конкретния случай не е било разунаването и данните от него, които Сталин и висшите военни са получавали редовно и които са били съвсем обективни. Проблемът е, че на тази база юнаците от ГЩ на Сталин го уверяват, че всичко е О. К. и дори германците да нападнат с наличните и известни сили, те ще бъдат разбити на границата. Сега по-ясно ли ти стана или като за разузнавач трябва да потретя?

Това е абсолютен нонсенс. Оценките на Сталин, неговото "изненадване" или "неизненадване" са пряка функция на информацията, анализите и оценките, които той получава от войските и висшите военни. В този смисъл, плановете на съветското командване и неговите оценки за ситуацията няма как да са по-различни от тези на Сталин. Предвид на обстоятелството, че Сталин не е военен специалист, не е завършил военно училище и очевидно не е самоук военен гении, отговорността за военната катастрофа от 1941 г. е преди всичко на "специалистите" от неговия Генерален Щаб, военните експерти, на които той разчита. От друга страна, като политически лидер, Сталин носи пълната отговорност за това, че не е разкарал навреме тези дебили да секат дърва в Сибир, вместо да се занимават с военни стратегии, от които не разбират. Та ти си имал "военна специалност", казваш, така ли, Дендро?

Елементарно е. Хронологията в това произведение е дадена по християнското летоброене, а не по ислямското, както би следвало да се очаква от хора, приели исляма преди повеме от 300 години (визирам периода от 10 до 13 век). И това ли е "дяволски трудно" за нашите историци?

Да продължим с абсурдите на ИПИ. От Института за пазарна икономика се обявяват против държавата и нейния бюджет като балансиращ преразпрделител на средства. Поне така декларират под път и над път. Така, според тях, се защитава бизнесът, който плаща данъци. Хубаво. Но......... Същият този Института за пазарна икономика заема изведнъж коренно противоположна позиция в някои ситуации - в защита на държавния бюджет и в ущръб на бизнеса!!! Каква е ситуацията и как става този странен номер? Дебат за възрастта на пенсиониране. "Специалистите" от ИПИ неочаквано заявяват, че възрастта за пенсиониране трябва да се увеличи, защото иначе държавният бюджет нямало да се справи. Трябвало бизнесът и работещите да продължават да го пълнят по-дълго време?! Чакайте малко! Нали до преди малко бяхте против "пълненето" на държавния бюджет от бизнеса?! Сега пък са "ЗА" пълененто му! Има и нещо друго. Бизнесът навсякъде по света е заинтересован да наема хора на млада и средна продуктивна възраст, а не да работи с хора над 63 години. От Институтът за пазарна икономика, обаче са на друго мнение - бизнесът трябва да държи тези хора на работа възможно най-дълго, за да пълни държавния бюджет! Защото в случай, че ги уволнят, съответните хора ще мизерстват (може би това съкровенната мисъл на "специалистите" от ИПИ), а някои бизнесмени могат да имат и допълнителни съдебни разноски...... Шизофренна история, ще кажете. Нищо подобно. Просто една последователна линия на спонсорите на ИПИ - ликвидирането на всичко читаво в България.

Бих искал да обърна внимание на още един абсурд, характерен за Института за пазарна икономика. Хора, които никога не са имали свой бизнес и вероятно не биха могат да продадат дори личния си автомобил, като Петър Ангелов и Петър Ганев, раздават съвети на българските бизнесмени как да правят бизнес?!?! Няма никаква грешка, дами и господа. Институтът за пазарна икономика не се занимава предимно с икономически изследвания и не изготвя препоръки, както правят подобни организации в нормалните страни. Нищо подобно. Институтът се ангажира с категорични позиции по актуални ПОЛИТИЧЕСКИ въпроси и си позволява да наставлява държавата и бизнеса. И това го правят "кадри", които, както вече отбелязах никога не са имали свой бизнес. Никога не са регистрирали фирма, никога не са стъпвали в офис на борса, никога не са сключвали бизнес контракт!!!! Не знам дали ще се съгласите с моя извод, но според мен, Институтът за пазарна икономика е организация, която няма нищо общо с науката, икономиката или бизнеса. Това е политическа организация, с ясно формирана политическа линия, която изразява политическите позиции на хората, които я финансират. Много от тях не са български граждани.......

1. Източникът е безкрайно ясен - това е официална институция като НСИ. 2. Процентът 40% като процент за истинската безработица в страната е напълно реален. Реших наистина "да се огледам". По улиците е страшно.... Но да видим моите братовчеди, например - съвсем произволна извадка. Вие си помислете за Вашите. - Братовчед № 1 - има висше инженерно образование. Не може да си намери работа по специалността от години. Работи в частна фирма на половин работен ден за 400 лв. на месец. Осигуряват го на минималната работна заплата. - Съпругата на братовчед № 1. Също с висше образование. Работи в чужда фирма за 1000 лв. на месец, която, обаче, я осигурява на минималната работна заплата! И това е чужда фирма!!! Отказа се да ползва майчинство, за да не я съкратят. Бебето го гледат бабите. - Братовчедка № 2. Има висше образование. Учителка в средно училище. Единствената, която има нормални осигуровки. - Съпругът на братовчедка № 2 - шофьор. Работи каквото намери за момента. Няма осигуровки. - Братовчед № 3. Висше образование. Не може да си намери работа по специалността. Работи като "началник склад" във верига столични супермаркети. Заплатата едва му стига да си плаща квартирата и храната. Не е женен и няма деца. Вероятно няма и да има. - Братовчед № 4. Висше икономическо образование. Трайно безработна. Не е омъжена и няма деца. Това е картинката. От изброениете 6 човека на млада и средна възраст (5 от които с висше образование), само един е успял да си намери работа по специалността. И само един от тях има нормални осигуровки.

Никъде не се твърди, че "статистиката лъже". Тя отчита съвсем точно, че регистрираните безработни са около 9%, а нерегистрианите и регистрираните общо - над 40%. Дори да приемем, че не всички от нерегистрираните търсят работа - деца, издържани от заможни родители, студенти или просто просяци пред църквите - хора представляващи незначителен процент от наслението във всяка страна, пак броят на безработните би бил огромен - не по-малко от 36% - 38% от трудоспособното население, което разкрива една тежка икономическа патология. Дали ще я наречете катастрофа или не, това не променя същността на процесите. Цифрите са красноречиви.

В немския монголски език Turm означава също кула. Това още един път по безспорен начин доказва тюрко-монголския произход на древните германци - номади. Сериозно. Не е задължително славянската етимология на името на града, която за мен е безспорна!, да се свързва непременно с тръни. Съществувала е древна общославянска дума "тернъ", "търнъ", "торнъ" със значение "място край широк оживен път", "оживен път", "широк проход (в планина)". Това е само предположение.

Е, как така "свършиха"? Къде отидоха? Поразителен е самият израз - "Парите свършиха" или "Няма пари", когато той е произнасян от държавник. Той не е там, за да ни каже, че парите са свършили, а за да намери пари! Свършили парите! Ами тогава, не се обяснявай, а отивай да намериш! Затова си ТАМ. Ако съответният господин (или госпожа) не може да намери пари, решението е много просто - подава оставка и идва друг, който може. Елементарно е.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/05/25/1095099_nsi_mladej_da_si_nameri_rabota_i_da_se_zadurji_-/ Липсата на работни места и съкращенията се отразяват много по-тежко на младежите, отколкото на хората, на които им остават няколко години до пенсия. За 12 месеца броят на заетите до 24 години е намалял с близо 30 хил. За същото време по-малко от 7 хил. души между 55 и 64 години са били освободени, като част от тях са се пенсионирали. Това показва сравнението на данните на Националния статистически институт (НСИ) за работната сила през първите тримесечия на 2011 г. и 2010 г. Едва 18.4% от младежите са заети, въпреки че в това число влизат и тези, които през периода януари-март са работили дори и само един час срещу заплащане. Според специалистите по човешки ресурси липсата на трудови навици и на лоялност към работодателя са сред основните пречки пред младите хора в опитите им да си намерят работа. Друго обяснение е, че младежите имат много по-високи изисквания към заплащането, докато възрастните се съгласяват да работят и срещу минимално възнаграждение само и само да натрупат необходимия стаж за пенсия. Препятствие пред намирането на първа работа е и това, че много малка част от студентите в България карат стажове по време на следването. Според данни на НСИ едва един от всеки четирима младежи е работил, преди да завърши. Друг тревожен факт е, че 20% от българите между 15 и 34 години не са успели да започнат работа след дипломирането си. Близо 40% от младежите, които са се справили с тази задача, са били одобрени от работодателите само благодарение на съдействието на роднини и познати. При съкращения във фирмите обаче те първи си тръгват с мотива, че са млади, нямат семейства и по-лесно ще се оправят, обясниха специалисти по човешки ресурси. Данните на НСИ показват още, че работещите у нас намаляват за поредно тримесечие - със 120 хил. души спрямо януари-март на 2010 г. През първите три месеца от тази година безработните са стигнали почти 400 хил., или 12% от икономически активното население. Според Агенцията по заетостта, която брои само регистрираните в бюрата по труда, безработицата у нас през март е била 9.5%. Разликата идва от методиката, по която двете институции мерят показателя. НСИ провежда анкети и така "хваща" и хората, които са били съкратени от сивата икономика. За тежката ситуация на пазара на труда говори и фактът, че все повече хора не могат да намерят работа повече от година. Техният брой вече е над 208 хил., което е с близо 50% повече спрямо година по-рано. Проблемът в числа 2.890 млн. души са заети 1.727 млн. в трудоспособна възраст не работят 418 хил. са работещите между 55 и 64 години 164 хил. са заетите младежи до 24 години 256 хил. са обезкуражени, че няма да намерят работа

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/05/24/1094314_nad_40_ot_bulgarite_koito_mogat_-_ne_rabotiat/ Над 40.8% от хората в трудоспособна възраст в България не работят. Едва 2.15 млн. души имат стабилни доходи и плащат данъци и осигуровки, но постоянно намаляват. Официално безработни в момента са 352 хил. души, но реално незаетите са четири пъти повече. Това показват последните данни на Агенцията по заетостта и Националния статистически институт. Така официалната безработица от 9.29% далеч не описва реалната картина за хората, които нямат работа. Причината е, че държавата приема за безработни само тези, които са се регистрирали в бюрата по труда. Извън тази статистика остават над 1.6 млн. души в трудоспособна възраст (15-64 години), наречени икономически неактивни. Някои от тях могат да работят, но не искат, други искат, но не могат, а трети не вярват, че могат да си намерят работа. Последната група са т.нар. обезкуражени - "армия" от 228 хил. души, предимно мъже в разцвета на силите си. Тя обединява роми без образование с бивши директори с по няколко университетски дипломи. Драматичното намаляване на хората, които плащат осигуровки и данъци и издържат бюджетната сфера, здравната и пенсионната система, е най-големият проблем. За две години (2009-2010) те са с 290 хил. души по-малко. За този период около 200 хил. души са се "изпарили" от пазара на труда - минали са в сивата икономика, емигрирали са, престанали са да търсят работа или по различни причини не искат да се регистрират в бюрата. "Никой не крие истинския размер на безработицата. Това са различни категории хора", коментира числата за реално незаетите зам.-министърът на труда Красимир Попов и допълни, че България използва методологията на Евростат. "Ако човек не потърси услугите на държавата, които тя му предлага безплатно, означава, че той получава средства и има възможност да преживява. Затова обезкуражените или икономически неактивните не трябва автоматично да се прибавят към статистиката за безработните", смята и шефът на Агенцията по заетостта Росица Стелиянова.

Добре, повече няма да пиша в темата и въобще. Виждам, че тука има цензура, каквато няма и в Иран при Хомейни. Освен това мнения, защитаващи Хитлер се толерират, Хитлер, извършителя на Холокоста и убиеца на милиони, обратните не. Хитлер освободил народите около Русия - това мнение виси във форума! И явно се толерира. Моето мнение го няма! Много Ви здраве, хитлеристи!

Би ли повторил?

Айдеее, а Митака ни разправя, че Хитлер не бил освобождавал никого! На кого от двама Ви да вервам? Хайде да се разберете помежду си и после ми пишете! П. С. Че и Румъния "освободил" фюрера! Страхотно! С Дракула ли е водил битки?

За факти говорим, Дендро. За факти. А именно ти ни разправяш общи приказки. Естествено, че в една страна ще се намерят всякакви хора. Дори и малоумници (тази дума стана много модерна напоследък!), които да тръгнат да се записват в чуждестранни легиони, за да ги ползват за пушечно месо. От това, лично аз не мога да си направя друг извод, освен, че въпросните люде имат нужда от спешна психиатрична помощ. За някакви обобщения с исторически подтекст и дума не може да става. Иначе трябва да обявим за шизофреници цялото население на десетина съвремнни европейски държави. Точно това се опитвах да ти подскажа с горния виц, но ти не разбираш. Е, сега ти го казвам в прав текст. Пак ли не разбра?

Чакай, как да не е за България? Нали ти каза, че Сталин е освободил половин Европа и щел да освободи и другата половина?! Или България, според теб, не е Европа? Къде е тогава? В Африка?

Горният пост ми напомня за един виц от преди 60 години. Разказа ми го баба ми: "Когато германците навлезли в България, били посрещнати като "освободители". С хляб, сол и клетви за вярност до гроб (вечна дружба!). По радиото (телевизия тогава още нямало) денонощно тръбели, че "7 милиона българи, до последния човек са с германците". Когато след някоя друга година германците се осрали и дошли руснаците, историята се повторила - хляб, сол и клетви за вярност: "7 милиона българи са с СССР, до последния човек." Някакъв чужденец бил свидетел и на двете прояви, та възкликнал: "Бре, България е толкова малка страна, а има толкова много народ - 14 милиона души!!! От тях 7 милиона са с германците, а други 7 милиона са с СССР!" Дайте да не сваляме форума до такова ниво, Дендро? Или ти толкова си можеш?

По каква логика? България никога не е воювала на страната на Антантата. Докато нашата страна участва в разгрома на Хитлеристка Германия. Съжалявам, че в исторически форум не се знаят елементарни факти от историята. Всъщност като се замисля, Антантата ни прави и добро. Звучи невероятно, но именно те най-после изритват недоразумението Фердинант от България. Така са ни спестили още пет-шест национални катастрофи, докато се смалим до размерите на площад "Народно събрание" в София. Оказва се, че супернекадърният елит на България, некадърен и преди 9 септември 1944 г., не би се справил с изритването на Фердинант без помоща на Антантата! Да припомня, че за много по-малко гърците разстреляха краля си. А у нас Фердинант, човекът опрапастил България дори не е съден!!! Изпращат го по живо, по здраво, с неколко тона злато армаган за Австрийско. Да се чудим защо Гърция е там горе и гърците днес благоденстват, а ние сме там долу и мизерстваме, а българските жени (включително и от Пловдив, Ка40) ходят да мият задниците на гръцките пенсионери! (Извинявам се за натуралистичния израз, но поне е буквално верен.)

Информацията за евентуално посредничество на българския посланик, не е потвърдена от втори независим източник. Но да предположим, че е вярна. Евентуално посредничество би претърпяло провал. Не защото преговорите не биха имали смисъл, а защото преговори не се водят с луди хора. Кое те дразни? Терминологията "освободител", "освобождавам", това ли? Тя е толкова стандартна, че се използва от всички големи държави, които могат да си позволят да "освобождават". Нещо повече, в някои западни научни разработки в областта на межд. отношения, терминът "освободител" се използва за обозначаването на определен тип държави. Сред тях са бившия СССР, САЩ, Франция, Китай, Великобритания............. Всички освобождават. "Освобождава" даже и Хитлер. Това че ти не си го чувал, не означава, че не е казвано.

По-добре да не бяха ходили по-далече от Западните покрайнини................. Аме техното фюрер решило, че ще завладее Русия за ...... 8 седмици. Поне така пише в Директивата му (Weisung Nr. 25) от 8 декември 1940 г. 8 седмици (два месеца) и тип - топ работата.

Швабите требвало да посрещнат руснаците с хляб, сол и цветя, за да е доволен DendroaspisP?! Смех! Повече почивки и разходки на чист въздух, Дендро, и по-малко компютър, иначе човек изкрезва и почва да пише разни......... И до днес в Берлин, в Трептов парк, в западната част на града стои паментик на съветски войник със спасено германско дете на ръце............ Някой може да нарече това пропаганда. Сигурно е така. Но трябва да си луд, за да очакваш, някой да посреща врага си с хляб и сол!

Поразително! Какви толкова други неща има за правене в този живот? Да си бъркаш в носа? Да пиеш кафе и да пафкаш цигарка с приятелки? Да ходиш на фитнес и спа? Да гледаш сериали по телевизията? Да пишеш статии, които никой не чете, а дори и да чете, след десетина години няма да си ги спомня? Няма нищо по-смислено от това да отглеждаш деца, твоите деца, твоето и общото, нашето бъдеще. Останалото няма значение. Лиле, биологът тук си ти, а не аз! Тогава разсъждавай като биолог. Може да звучи шокиращо, но именно от гледна точка на твоята наука, циганката, която живее в краварник и има 8 деца, е умна. Тя ще продължи да живее чрез децата и те ще просперират и експандират. Съответно нециганката, която не живее в краварник и има 1 дете, е глупава. Нейното дете, както и детето на нейното дете (ако има такова!) са обречени. Те няма как да се справят в съответната среда с конкуренцията на 8-те циганчета и техните 64 деца! Независимо колко образовани са едните и колко необразовани другите. Няма начин. Те нямат никакво бъдеще. Това истината. Тя е доста проста и елементарна. Може да я разбере всеки човек, дори и да е "беден и необразован".

Абсолютно си прав. Споменах горните само като пример на фона на категоричните твърдения, че само бедните, които живеели като скотове и били необразовани, имали повече деца. Очевидно в това няма нищо вярно. Раждаемостта зависи от сложен комплекс фактори. Но да се обвързва непременно с бедност и ниско образование, е проява на примитивизъм.

Музей-панорама "1453" в Стамбуле Ознакомиться с турецким ноу-хау можно в Стамбуле, посетив открывшийся зимой 2009 года музей-панораму «1453». Создатели турецкого музея оккупации первыми в мире решили не просто сделать музей в формате панорамы с незабываемыми звуковыми эффектами, но и превратили саму оккупацию в настоящий подвиг. Падение Константинополя 29 мая 1453 года преподносится как едва ли не самое важное и героическое событие во всей истории турецкого государства. Для турок дата 29 мая 1453 года (в этот день столица Византийской империи была захвачена турками-османами под предводительством султана Мехмеда II, что повлекло за собой уничтожение Восточной Римской империи. – Прим. ред.) означает примерно то же самое, что для наших граждан – 9 мая 1945 года. Определенные параллели действительно прослеживаются. И в том, и другом случае была штурмом взята столица вражеского государства, вот только сравнивать две эти даты не представляется возможным просто по этическим соображениям. Да и по всем остальным – тоже... Впрочем, чтобы понять, чем так восторгаются и восхищаются турки, имеет смысл ненадолго углубиться в историю. Весной 1453 года 200-тысячная армия 21-летнего султана Мехмеда II осадила Константинополь. Это была уже не первая турецкая осада византийской столицы, но, увы, эта стала последней… Как отмечают многие историки, падение Константинополя и исчезновение с карты мира Восточной Римской империи было напрямую связано с личностью Мехмеда II. Султан был молод, но, как характеризовали его современники, «отличался сложным, жестким и волевым характером. В нем странным образом уживались сентиментальность и необычайная жестокость: он часами мог заниматься садоводством и восторгаться красотой того или иного цветка, но в то же самое время мог, не задумываясь, посадить человека на кол или содрать с него кожу. Султан был хорошо образован, отлично знал историю и вообще был очень разносторонним молодым человеком». Разносторонность Мехмеда II проявлялась, в частности, в сильном влечении к молодым и красивым мальчикам... но еще больше, чем мальчики, его волновал Константинополь. Мехмед II не просто мечтал завоевать византийскую столицу: он с детских лет был буквально помешан на Константинополе. И поэтому, как только он стал полновластным правителем Османской империи, всю свою неукротимую энергию он направил на подготовку к покорению Второго Рима. Мехмед был не только хорошо образован, но еще и отличался тягой к творчеству – писал стихи и, повторяем, занимался садоводством. Поэтому и к завоеванию Константинополя султан подошел творчески: всех мусульман он призвал к священной войне против неверных, а всех желающих поучаствовать в походе прельщал богатой добычей. Ситуация до боли напоминала июнь 1941 года, когда вместе с немецким вермахтом, отправившимся в поход на Восток по, так сказать, идейным соображениям, границу СССР пересек и многочисленный сброд со всей Европы, отправившийся на войну с вполне определенными целями – убивать и грабить. Европейский сброд в огромных количествах присутствовал и в армии Мехмеда II. Парадоксально, но факт: в штурме столицы первой в мире христианской империи участвовало огромное количество христиан. Кто-то, конечно, воевал со своими единоверцами по принуждению, но было и немало добровольцев. Например, венгерский пушечный мастер Урбан, пушки которого сыграли решающую роль в падении Константинополя, сам предложил Мехмеду II свои услуги. Или саксонские рудокопы, пытавшиеся прорыть подземные ходы под стенами города. Немало было в армии Мехмеда и других христиан – сербов, греков, болгар. Достаточно сказать, что один из командующих турецкой армией, Заганос-паша, был греком, принявшим ислам. Музей-панорама "1453" в Стамбуле Противостоял Мехмеду II последний византийский император Константин XI. По словам современников, это был правитель-воин, бóльшую часть своей жизни проведший в боях и сражениях. Это качество очень пригодилось Константину XI во время осады, но главным его минусом было то, что он не был дипломатом, и все предпринимаемые им накануне войны шаги лишь приблизили ее начало. Правой рукой императора был выдающийся итальянский военачальник Джованни Джустиниани, прибывший в Константинополь с небольшим отрядом генуэзцев, которых сам же и вооружил за свой счет. Именно Константин XI и Джустиниани являлись «столпами» обороны города, и в том, что Константинополь продержался почти два месяца, была их огромная заслуга. Незадолго до первого штурма Мехмед предложил Константину сдать город без боя, пообещав ему взамен ряд гарантий – проживание в одной из греческих провинций, пожизненный иммунитет и даже материальную поддержку. В отличие от некоторых политических деятелей Третьего Рима, император Константин не прельстился ни пожизненным иммунитетом, ни материальной поддержкой. Хотя он прекрасно понимал, что даже если в этот раз и удастся отстоять Константинополь, то его дни все равно сочтены. К 1453 году столица Византийской империи давно стала анклавом, окруженным со всех сторон турками. В принципе, Мехмед II мог вообще обойтись без осады: блокированный со всех сторон Константинополь продержался бы в лучшем случае полгода и затем упал бы к ногам султана, как созревшее яблоко. Тем более что на помощь других христианских государств рассчитывать было бесполезно: ближайшие соседи Византии уже были покорены турками, а католическая Западная Европа предпочла закрыть глаза на проблемы православных «еретиков». Но молодой султан был горяч, нетерпелив и чудовищно честолюбив. Он не просто хотел взять Константинополь. Он хотел завоевать его в бою и тем самым обессмертить свое имя в веках. Осада города продолжалась 54 дня, и 29 мая 1453 года, после почти пятичасового непрерывного сражения, туркам удалось прорваться за вторую линию стен. Среди обороняющихся началась паника, приведшая к бегству и давке. Джованни Джустиниани был тяжело ранен в бою и умер спустя два месяца на острове Хиос. Император Константин с небольшой группой приближенных пытался остановить бегущие войска и геройски погиб в бою. Его тело обезглавили, а набитую соломой голову возили по всем мусульманским столицам как символ могущества Мехмеда II. Музей-панорама "1453" в Стамбуле Сразу после того как фронт обороны рухнул и турки прорвались за стены Константинополя, в городе начались резня и грабеж. И если резня вскоре прекратилась по чисто экономическим соображениям (жителей было выгоднее не убивать, а брать в плен для дальнейшей продажи), то грабеж города приобрел невиданные масштабы. Победители обшарили буквально каждый закоулок Константинополя, разграбили дома, церкви, монастыри и не побрезговали даже разрыть могилы на кладбищах. К исходу дня от некогда богатейшей столицы Восточной Римской империи остались лишь голые стены. Город превратился в огромное безмолвное кладбище. Ни жителей, ни имущества в городе не осталось, а по заваленным трупами улицам бродили лишь собаки да рыскали разношерстные отряды захватчиков, не удовлетворивших пока свою страсть к грабежу… С тех пор прошло 558 лет, но и сейчас, гуляя по Стамбулу, видишь немых свидетелей тех страшных событий. В первую очередь это относится к одному из некогда самых почитаемых православных храмов – церкви Святой Софии, переделанной Мехмедом II в мечеть, а также к шестикилометровой оборонительной стене Феодосия, протянувшейся от залива Золотой Рог до Мраморного моря. Несмотря на то, что стена Феодосия внесена ООН в число памятников мирового исторического наследия, турецкие власти за ее сохранностью особо не следят. На деньги, выделенные ООН, небольшие участки стены отреставрированы, но бóльшая ее часть представляет собой руины, в которых живут бомжи и бродячие собаки. Музей-панорама "1453" в Стамбуле Зато у турецких властей нашлись десятки миллионов долларов на создание своего музея «оккупации» – «Панорамы 1453». Причем решение о создании музея принималось в 2005 году на самом высшем уровне, турецким премьером Реджепом Эрдоганом. Турки очень красочно и технически изощренно воссоздали памятный день 29 мая 1453 года. Огромное (площадью 2350 кв. м) полотно изображает решающий момент штурма – прорыв турок за вторую линию стены Феодосия. Все это сопровождается впечатляющими звуковыми эффектами – грохотом пушек, криками людей, свистом ядер и стрел. Обращает на себя внимание тот факт, что на стенах турецкие живописцы изобразили просто-таки огромное количество обороняющихся, в то время как в последний день осады шестикилометровую стену Феодосия обороняло в лучшем случае около 4000 человек. Турецкие воины, не говоря уж о султане Мехмеде II, все как один выглядят голливудскими красавцами, только что покинувшими кабинет личного стилиста. Видимо, именно так, в понимании турецких художников, и должны выглядеть люди, проведшие почти два месяца в полевых условиях и каждый день участвующие в жестоких схватках. Есть и другие любопытные моменты. Несмотря на ожесточенность боя, на картине нет ни одного убитого турка: в лучшем случае – только раненые. . Зато убитые византийцы сыплются со стен, как осенние листья. В общем, глядя на этот, без преувеличения, шедевр, не дает покоя одна мысль: сами-то турки понимают, чем они так гордятся? Ведь, выражаясь казенным языком, 29 мая 1453 года оккупационная армия Мехмеда II провела крупномасштабную «зачистку», уничтожив столицу суверенного государства, частично вырезав и частично взяв в заложники его граждан. Более того, разграбив город и залив его кровью, турки сразу же переделали православные церкви в мечети, разместили в городе «комендатуры», а немногих оставшихся в живых коренных жителей загнали в «гетто». Типичный набор преступлений для современного Гаагского трибунала. Руины древних стен Константинополя Если русских, которые не превращали в православные храмы мечети в Ташкенте, не вырезали его население и не продавали в рабство, а наоборот, восстанавливали город после землетрясения, узбеки считают оккупантами, то кем тогда считать турок? И как европейцам относиться к турецкому музею «собственной оккупации» – «Панораме 1453»? Турки, похоже, всерьез верят в то, что 29 мая 1453 года султан Мехмед II совершил не военное преступление и преступление против человечности, а некий возвышенно-благородный поступок. Типа, стал почетным донором константинопольского вилайета. Конечно, все можно списать на жестокие средневековые нравы, если бы не одно «но». Оккупация, массовые убийства и разбой на государственном уровне, как их ни маскируй и ни облагораживай, от этого не перестанут быть преступлениями, и срока давности они также не имеют. Однако турок это ничуть не смущает, и они этим даже гордятся. В «Панораму 1453» постоянно прибывают школьные экскурсии, и детишки с интересом и любопытством смотрят на «подвиги» своих предков. Жаль только, что «за кадром» остались массовые убийства, реки крови, изнасилования и выпотрошенные могилы. За свою историю Россия воевала великое множество раз. И так уж получалось, что русские армии не раз и не два входили в столицы других государств. Например, Берлин русские брали дважды, Париж – один раз, да и Константинополь могли взять в 1878 году. Но не стали, т. к. царь Александр II испугался мнения «просвещенной Европы». А вот турки на мнение Европы всегда плевали и плюют. Плевали в 1453 году, плевали в 1974 году, оккупируя Северный Кипр, плюют и сейчас, создавая музеи, подобные «Панораме 1453». Можно не сомневаться, плюнут и в дальнейшем. Но, странное дело, никого в Европе подобные музеи не возмущают и не оскорбляют. Даже греков – прямых наследников Византии. Вот если бы русские, да еще и по личной инициативе премьера Владимира Путина, сделали, например, панораму «Штурм Суворовым Варшавы в 1794 году», то крику, воя и истеричных воплей было бы на весь мир. А если бы Екатерина II в 1794 году еще и перенесла в Варшаву столицу Российской империи, попутно переделав костелы в православные церкви, а население города продала в рабство, то Россию многие века проклинало бы все «прогрессивное человечество». А уж поляки и через 1000 лет кипели и шипели бы от праведного негодования. Кстати, все, кто бывал в Стамбуле, наверняка обратили внимание на просто какое-то запредельное количество турецких флагов, отчего город похож на Берлин мая 1945 года. Флаги есть на некоторых уцелевших башнях стены Феодосия, в некоторых местах огромные флаги закрывают участки стен, флаги развеваются в парках, на площадях... В общем, создается такое ощущение, что турки не упускают возможности лишний раз напомнить себе и всем остальным, как именно им достался Константинополь. И вот почему они на правах победителей утыкали весь город флагами. Зато к наследию уничтоженной Византии отношение наплевательское: нередко в качестве столиков в турецких уличных кафе используются капители древних колонн. Бывший императорский дворец во Влахернах вполне может служить декорацией для фильма ужасов, настолько он запущен и загажен. Когда-то в этом месте решались судьбы целых народов, а ныне его используют в качестве ночлежки бомжи. http://www.km.ru/news/turki-plyuyut-na-mnenie-evropy-russkie-na-svoyu-istoriyu

Нещо като в оня виц: Той избягал, ама никой не го гонел! Даже обвинение до ден днешен не са му повдигнали?! Пълен фарс!