Хърс Златния

Много показателно. Излиза, че по това време германците са били представяни почти като съюзници, а не като бъдещи врагове. Иначе руският летец няма какво да си говори с немските офицери. Нъл тъй?

Честно казано, когато прочетох горното малко се стреснах, забравяйки златното правило за оцеляване у нас, в България – не се стряскайте от нищо и бъдете готови за всичко! Дори когато професор, преподавател във Военна академия /то егати и „Академията”!/ публично заявява неща, които, казани от един студент второкусник /защото във втори курс се изучава съответната материя/, биха му донесли една хубава, кръгла и опашата ДВОЙКА. Какво имам предвид (предварително правя уговорка, да е ясно, че „професор” Иван Добрев, както и аз, говорим тук за фонетиката на славянския старобългарски език): I. 1. Няма никакви доказателства, че Редукцията на широките гласни (а, о, е) в съответните тесни (ъ, у, и) е явление характерно за старобългарския език в периода 9 – 11 век. По-скоро обратното. Почти никъде в писмените паметници от това време не се наблюдава подобна редукция. Повечето езиковеди разглеждат явлението като доста късно по време. 2. Дори и днес то далеч не е характерно за всички български диалекти. Голяма част от българските диалекти изобщо не познават явлението „редукция на широките гласни”. 3. Още нещо. Редукция на широките гласни се наблюдава само в срички, които не са под ударение. Според вас, къде пада ударението в думата „бЪлгарин”? Ако проф. Добрев каже, че сега ударението е там, но в старобългарски било на друго място, то боя се, че само с едното казване няма да се мине – тука трябва ДОКАЗВАНЕ и то пред хора, които за разлика от „професора”, се занимават със старобългарски език от години. II. 1.Относно т.нар. „Закон за преминаване на гласната У в Ъ”. Честно ви казвам, убийте ме, но аз за такъв „закон” в старобългарския език чувам за първи път! Може би уважаемият „професор” Иван Добрев ще бъде така добър да ни разясни този „закон” и действието му старобългарския език? 2. Имам чувството, че „професорът” от много напъване просто се е пообъркал и вероятно си е спомнил за рефлексите на изчезналите носови гласни в старобългарския и другите славянски езици (с изключение на полския). Но това няма нищо общо с фонетичната структура на етнонима „българин”, където носови гласни няма и никога не е имало. Тежко и горко на България с такива „професори”, дами и господа. Поздрави

Учудвам се, че са го "завъртели" толкова късно - февруари 1941 г. В Германия и Франция подобни военни кинопрегледи се въртят още от началото на 30-те години. И все пак, не чух и не видях нищо за война конкретно против Германия. Вие видяхте ли подобно нещо в картинките на Ресавски? Или Сталин е действал на принципа: "Абе вие дайте тон за песен, а пък ние ще видим коя ще пеем!" Смешна работа.

Един въпрос. Къде пада ударението в наименованието "Кесарево" и къде в турската дума "kesEr", за която продължавам да твърдя, че не е глагол и съответно не означава "сече"? Предварително благодаря за отговора

Поне според мен, логика няма, г-н Йончев. Иначе Резун - Суворов си пише увлекателно човекът. В бъдеще би могъл да напише и някоя книга за Атлантида или за снежния човек. Извън темата: намирам за смущаващо обстоятелство, че сред научните работници в Софийския университет има толкова фенове на национал-социалистическа Германия, които в същото време ПАРАДОКСАЛНО го раздават проевропейски и антинационалистически ориентирани. В този форум един друг научен кадър на Алма Матер (арменският филолог Петър Голийски - Смордо) ни убеждаваше колко "хуманни" и "нежестоки" били германците в Русия по време на ВСВ?! Сега пък г-н Йончев ни представя Хитлер като спасител на Европа?! Може би трябва да праснат един паметник на фюрера в центъра на Брюксел?! А, г-н Йончев? Но да се върнем към темата. Аз също споделям казаното от Ник и Коцето, относно абсурдността на Резунската хипотеза. Да оставим настрана военно-техническите въпроси - къде колко чифта ботуши били стоварили, и колко влака с артелерийски снаряди имало нам къде си. Това са наистина технически въпроси. Това не ми е интересно. Имали хората ботуши - стоварили ги! Лично за мен, като любител на историята, много по-интересни и показателни са политическите фактори и обстоятелства в навечерието на нападението. Вероятно никой от Вас няма да отрече, че едно мащабно /и дори не толкова мащабно/ нападение (война) се предхожда от съответната подготовка във външнополитически и вътрешнополитически план. 1.Да започнем от вътрешнополитическия план и пропагандната обработка на населението. В СССР пресата не обелва и думичка против германците и Германия. Няма дори намек на подозрение или възможен срив на отношенията, що оставало за война. Ако приемем, че Сталин се е готвел за война, би следвало пропагандната машина да даде някакви индикации: например, съобщения за инциденти по границата, каквито наистина е имало доста, или неразбирателство с германската страна по някакъв ключов или нетолкова ключов въпрос от двустранните отношения. Нищо подобно. Напротив, в известното съобщение на ТАСС от началото на юни 1941 г. Сталин отново потвърждава намерението си да спазва договора за ненападание между двете страни. Да видим как стои същият въпрос в Германия. Там нещата са точно обратното. Пресата постоянно бълва огън и жупел срещу руснаците. На дипломатическите протести от съветска страна, германците отговарят, че пресата в хитлеристка Германия е най-демократичната и независима преса в света и затова нищо не може да се направи! Иначе, сакън, да не си помислите. Това няма нищо общо с пропагандната подготовка на населението за война. 2. Да видим как стоят нещата във външнополитически план. През цялата първа половина на 1941 г. съветско-германските отношения преминават под знака на една набиваща се на очи тенденция: СССР пита - Германия се оправдава! Руснаците питат: "Защо вашите самолети нарушават нашето въздушно пространство?" Германците отговарят: "Станала грешка". То бива грешка един път, два пъти, ама всеки ден "грешка"! Руснаците питат: "Защо струпвате войски по нашите граници?" Германците (лично Хитлер) в писмото си от май 1941 г. отговаря: "Така искаме да запазим войските от въздушните нападения на Великобритания." Забележете: Не германците питат и не те са обезпокоени! Няма нито един запазен документ, където някой от германското ръководство във фазата на вземане на решение (ноември 1940 г. - юни 1941 г.) официално или неофициално да изразява безпокойство от струпването на съветски войски по границата! Хитлер се страхува, така е. Но неговият страх е предизвикан не от очаквано съветско нападение, а от последиците, които би имало собственото му решение за нападание. За това ясно пише и Гьобелс в своя дневник. Едва седмица преди 22 юни 1941 г. Хитлер, по думите на своя пропаганден министър, най-после се отърсил от напрежението и страха, предвид взетото окончателно решение. Още един показателен факт, кой кого се е канел да нападне - факт, който отново опровергава Резун. Известно е, че по време на рязко изастряне на междудържавните отношение, още повече в периода на подготовка на война, държавите рязко съкращават дипломатическото си присъствие в съответната столица (в случая говорим за Москва и Берлин). Какво става? Германците започват да изтеглят семействата на своите дипломати още през март 1941 г. След това намаляват до минимум и останалия персонал в Москва, така че при нападанието в посолството е оставен единствено престарелият посланик и няколко дипломати. В Берлин съветските дипломати и техните семейства са си там. Представителите на други съветски стопански учреждения също. Стига се дотам, че непосредствено след нападението, на руснаците в Берлин, първоначално е заявено, че дипломатическият персонал ще бъде обменян човек за човек - един германски дипломат за един съветски. Тези от съветските, които "хартисат", отиват в затвора като военнопленници! Номерът обаче не минава и обмяната става по принципа: всички за всички. Та това са само някои простички добре известни факти. Поздрави

КГ125, лично за мен квалификации като "коварно" и "вероломно" не са от особено значение. Опитвам се да разсъждавам практично. И така, практично погледнато, какво донася на Германия нападанието над СССР? - национална трагедия; - унижения; - военен разгром и тотална катастрофа; - разрушения в невиждани мащаби; - окупация; - репарации, които и до днес под една или друга форма изплащат поколенията германци, родили се 60 години след края на войната; - трайна (вероятно завинаги) загуба на статута на велика сила. - но да оставим статута - милиони германци губят живота си. Мисля, че няма смисъл да продължавам. Дори и в случай, че не СССР, а Германия беше нападната (една спорна хипотеза), то отрицателните последици за германската страна не биха могли да бъдат по-големи от това, което се случва след идиотския ход на корифеите в Берлин от 22 юни 1941 г.

Доста неубедително. Глагол "keser" в значение "сека" в турския език няма. Това е съществително име със значение "секира", "брадва". Обяснението на славянската наставка - ово, -ево с изначално турско "ova" - поле, също е от сферата на ненаучната фантастика. Дори и да е съществувала турска форма "Kesarova", тя би могла да е по-скоро турцизиран вариант на българското име. В противен случай бихме имали "Кесарово", а не "Кесарево". Още един аргумент за изначалния български произход на името е възприетата практика в турския език (вкл. и в османотурски) славянските окончания на "-ово" да се трансфромират в "ова". Пример: Прахово (Прахова), Косово (Косова). Дори и името на днешно Елхово (получено след Освобождението) на някои турски карти се появява като "Елхова". Поздрави

Извинете за отсъствието. Бях за малко (три седмици) на почивка в Камчатка. Лов, риболов, гори, океан, гореща минерална вода, вулкани - въобще страхотно си беше. Сега да си дойдем на думата. Ресав и друг съм те питал - къде си учил история, приятелю?! Причината за сегашния ми въпрос е следният твой цитат: (Позволих си някой правописни корекции, които нашият развълнуван приятел от село Опанец е допуснал.) Естествено, че нападението на германците е без предварително обявяване на война и при действащ договор за ненападание между двете страни!!! В този смисъл то може да бъде оценено не само като коварно, но и като вероломно. От международно-правна и дипломатическа гледна точка това е решаващ акт, който отрязва на Германия всички по-нататъшни възможности за договаряне и въобще за преговори с руснаците. По-добра услуга на враговете на Германия тъпият фюрер просто не е могъл да направи. От гледна точка на своите резултати, нападението на Германия над СССР може да бъде оценено категорично и безспорно като една от най-големите глупости, извършвани в историята на човечеството. При това независимо от евентуалните намерения и възможности на руснаците. Поздрави

Чак. Стоп. Спирам се на това, не защото има непосредствена връзка с темата, а защото въпросът е принципен за по-нататъшната дискусия. Митак, виждаш ли нещо, което не е наред в горния ти цитат? Нещо да те смущава? Да ти помогна. 1. Ти твърдиш, че „официалната история в Русия е фалшифицирана и това е общоизвестен факт (на кого?!)”. Дотук добре. Да допуснем, че това е точно така. Толкова по-потресаващо е, че веднага след това, ти ми даваш за пример в подкрепа на твоите твърдения нещо, казано от НАЙ-ОФИЦИАЛНИЯ ИСТОРИК НА СССР Дмитрий Волкогонов?! Чакай сега, или официалната история е фалшифицирана (както ти твърдиш) и тогава и Волкогонов е фалшификатор или официалната история не е фалшифицирана и Волкогонов е О.К.! Защото ако продължаваш да твърдиш това за „официалната история” и в същото време ми цитираш Волкогонов, мога да остана с впечатление, че прилагаш доста интересен СЕЛЕКТИВЕН подход. Данните, които не ти харесват, обявяваш за „фалшифицирани”, а тези, които пасват на твоята теза са много добри. Извинявай, Митак, но………… Нека да бъдем коректни. 2. Като говорим за Дмитрий Волкогонов, нека да припомним кой е този „неофициален” историк. Става дума за генерал-полковник Дмитрий Волкогонов, над 20 години работил в Института по история към Министерството на отбраната на СССР, възглавявал самият Институт в периода 1988 г. – 1991 г. Едновременно с това, ръководител на Отдела за „психологическа война” в гореспоменатото министерство. Написал книгата „Психологическата война” (преведена и на български), в която с плам клейми „мръсния империализъм” и още „по-мръсните му методи”. (Между нас казано, книгата е пълна боза и ярко илюстрира некадърността на своя автор). Един от шаманите на перестройката на товарищ Горбачов. През 1991 г. възглавил комисия при президента Елцин за „зачистване” на армията от „неблагонадежни” офицери и т. н. Същият „признат”, според теб, историк е спряган от колегите си като некадърник, чието единствено предимство е пълният му достъп до всички архивни фондове на бившия СССР – нещо, с което никой друг историк в СССР не е могъл да се похвали. Между другото, само за твое размишление, Митак – не е ли това най-добрата позиция за фалшифициране на документи и история?! Не твърдя, че го е правил, но Волкогонов е имал идеалната възможност за това. Нали така? 3. Да видим сега едно от най-известните книжлета на Д. Волкогонов „Триумф и трагедия”, на което ти, Митак, се позоваваш. Какво е това, Митак? Не, питам те сериозно. Каква е тази книга? - Научна студия за военните действия през Втората световна война?! - Изследване, посветено на маршал Жуков?! - Или може би фактологично изследване за числеността и структурата на съветската армия през Втората световна война?! Нито едно от трите!!! Извинявай, Митак, но ако това е твоят „извор”, то………. За останалите участници ще поясня, че книгата „Триумф и трагедия” дори не е историческо изследване в научния смисъл на думата. Това е нещо средно между художествена литература, примесена с исторически факти (къде достоверни – къде не) и представена под формата на публицистичен пасквил – не случайно първоначално е публикувана на части в тогавашния периодичен печат на СССР. Всичко това с претенциозното подзаглавие: „Политически портрет на Сталин”. В това не особено сполучливо романче с порноелементи авторът ни съобщава какво си мисли Сталин докато яде, говори по телефона, спи, ходи до тоалетна и т. н. Около 10 страници в самото начало са посветени на семейството на Сталин. Читателят научава такива проверени „научни факти” като например, че бащата на Сталин е бил отчаян пияндурник, който от пиене дори не забелязал как съпругата му г-жа Джугашвили завързала интимни отношения с техния съсед, в резултат на което се родил малкия Сталин!!!!!! Как Волкогонов е научил тези потресаващи факти? Светил ли е на младата г-жа Джугашвили? Не става ясно!!! Честно ти казвам, Митак, не разбирам как парцал като „Триумф и трагедия” може да бъде цитиран като източник за каквото и да е, освен за невероятна простотия. Това е моето мнение за този автор и тази книга. Надявам се да не съм те засегнал с тази оценка за тях. Поздрави

Никой не знае дали Търново би паднало или не. Ако ти твърдиш, че имаш сигурна информация по въпроса, трябва да те обявим за новата баба Ванга, която не само знае миналото и бъдещето, но може и да предвижда как биха се развили минали неслучили се неща - нещо като пророк в миналото наопаки! За извънземни индивиди с подобни дарби съм гледал само по AXN Fantasy! А те си съществували и в България. При това в този форум са цели двама - Самолета и Стоедин!

Аз пък не съм уверен, че това е "един от типичните български комплекси". Ако говорим за комплекси на национално равнище (а не на лично), бих казал, че е точно обратното. Българинът е склонен да обвинява сънародниците си, а не чужденците, за своите проблеми. Доколко е прав - това е отделен въпрос. Типичен пример за това е и легендата за предателството на Търново. Тя, наравно с предателството на Левски, в недалечното минало, винаги е била привеждана като пример, че ние българите сме боклуци и предателски народ. Лично аз, до съвсем скоро, нямах никаква идея за горната легенда и за възможността предателят да не е бил българин.

Предполагам, проф. Иван Добрев. Приятно ми е. Ако позволите една бележка. Хипотетичната връзка между българите и днешната тюркоговоряща народност "балкар" в Северен Кавказ винаги е била тотално необоснована. Защо мисля така: 1. Повечето народности там и техните квазидържавни образования получават своите днешни наименования доста късно - след 30-те години на 20 век. 2. Повечето от тези названия, включително и "балкар", не са собствени. Това са названия, които руснаците дават на съответните народи. Самоназванието на народа "балкар" е "ТУАЛО". Както виждате - никаква връзка с названието на българите. Дори и да имаше такова езиково-фонетично уподобяване обаче, основанието за търсенето на връзка между българите на Батбаян и народността "балкар", нямаше да е по-голяма от основанието за търсене на връзка между куманите и индианското племе на "команчите" от Ню Мексико. Поздрави

Благодаря ти за този отговор. Разбирам те, но дай да помислим заедно! Ние сме хубави хора, но имаме един голям недостатък – повечето от нас мислят много на дребно, да не кажа дребнаво, смешно дребнаво и ограничено. Нас ни интересува това, което става в собствената ни къща, в собствения ни двор, НО НЕ ПОВЕЧЕ. До там! Ние (или повечето от нас) изобщо не се замисляме за това, което става извън собствения ни двор и защо става така! Ние дори не смеем да се замислим – да вложим някаква логична мисъл!!! относно това, което става не просто извън собствения ни двор, а извън собствената ни държава и заплахите, които произтичат от това за нас самите! (Вероятно тази нагласа е вършела работа през късното Средновековие, но днес вече не върши.) Никаква мисъл, никакво желание за елементарно разсъждение! Най-големият абсурд е, че това важи дори и за хората, които живеят в чужбина. Пример: Срещал съм българи, живели три и повече години в Холандия, които въпреки това не знаят нищо, ама нищичко за тази страна…….Не, нямам предвид кръчмите и магазините за дрехи и храни – тях те ги знаят по-добре от самите холандци. Но те не знаят нищо за функционирането на същото това гражданско общество, за което говориш ти. Не знаят и не се интересуват какво стои зад лъскавата фасада! Кой и как взема решенията? Как функционира всичко това, дори на тяхното, местно, квартално равнище? Те просто физически са пребивавали там, но не са научили и не са разбрали абсолютно нищо. И причината е една единствена – неспособност да осмисляш видяното! Нужно е елементарно, практическо, здраво мислене. Сега, имайки предвид горното, да помислим какво знаем за съвременния свят, който ни заобикаля и за държавите в този свят. Първото нещо, за което се сещам поне аз е глобализацията на този свят, за тясната взаимовръзка между всичко и всички в него. България не е на Луната. Това, което става у нас, неизменно по някакъв начин е свързано с това, което става и с другите. Това важи дори за държави като САЩ и Русия, та що останало за малка България. Ние влияем на света, но много повече светът влияе на нас. Затова, колкото и странно да ти се вижда, това, което става „у нас” по някакъв доста пряк начин е обусловено от това, което става „извън нас”. Горното, както и фактът, че България в политически, икономически и всякакъв план е свързана с Европа, ми дава основанието да предположа, че ако това, което става тук, у нас, е устойчива тенденция, то рано или късно ще стане другаде. И никакво „гражданско общество” или „наследствена култура и възпитание” няма му попречи. Повярвай ми. Именно тези общества с „гражданско общество” и „наследствена култура вкараха света в две световни войни, именно оттам започнаха най-кървавите и брутални касапници и най-големите трагедии. Но да оставим миналото. Да видим как стоят нещата днес и онези малки случки, които индикират бъдещето. През 2003 г. в Германия бях свидетел на интересно явление. Тогава също плашеха хората там с някаква измислена криза, както сега. Изведнъж цялата "демократична" преса, като по даден сигнал, започна да тръби и да обсъжда…….какво мислите – въвеждането на шестдневна работна седмица в Германия!!! Ще кажете – „Невъзможно и абсурдно! В Германия с нейния стандарт, през 21 век и шестдневна работна седмица! Ама нали по време на криза, на хората им намаляват работната седмица (и съответно заплатите), а не я увеличават?!” Точна така си мислех и аз. Но някой друг или други бяха решили друго. Логика не може да се търси, просто защото логика няма. Хершафтовете (господарите) просто пускаха пробно балонче. Как реагира „гражданското общество” в демократична Германия? Ами……почти никак. Профсъюзи ли, гражданско общество ли?! Хич! Една неделя край Бранденбургската врата видях мижава демонстрация – стотина души, предимно разтревожени жени и деца, бяха излезли с плакати против въвеждането на шестдневна работна седмици. Дори запомних един от тези плакати. На него пишеше: „Имам нужда от татко и в събота!” Не, не въведоха шестдневна работна седмица, но не заради тази демонстрация и не заради тези деца. Ако искаха можеха да го направят без никакъв проблем. Просто за хершафтовете и това, което постигнаха – да разтревожат хората, да ги унижат, да им покажат, че могат да правят каквото си поискат, беше достатъчно. И един ден сигурно ще го направят наистина. Та така, Спартане. Единственият избор, който имаме е да се борим да бъдем хора. Да спрем да се борим и да бягаме (накъде?), НЕ Е ИЗБОР.

Спартане, не знам как точно си представяш "КРАЯ". Ако не те затруднява да ни разясниш? И защо мислиш, че там, където си сега, си недосегаем за КРАЯ?! Уверявам те, че ако КРАЯТ дойде в България, той, рано или късно, няма как да не дойде и там където си ти сега (предполагам в Западна Европа). Ако бегаме и се крием в миша дупка, щот ни е по-лесно, КРАЯТ, ама наистина дебелия КРАЙ, ще го ядем всички без изключение. Просто нямаш избор, приятел. Или ако позволявате да перифразирам един известен човек: "Нека никой да не си прави илюзии......." Помисли върху това и ще разбереш какво имам предвид............Изобщо не се шегувам!

А как стои въпроса с мозъците на "македоно-скопското население"? Сигур пращат от акъл!

Ресав, не смяташ ли, че доста изместихте дискусията. Първо разпънахте Жуков на кръст, щото уж бил некадърник; После, според Митака, не бил некадърник, ама имало планове за настъпление; После, ни в клин, и в ръкав, започнахте с темата за конкретното съотношение на силите в направлението на главните удари и изобщо; И накрая отново се връщаме към планираното настъпление?! Извинявай Ресав, но дай да се спрем на една от тия теми, която вие си изберете, а не да скачаме като скакалци от тема на тема и накрая едно нищо! Имам чувството, че вие с Митака, си продължавате някаква дискусия, от някакъв друг форум, водена неизвестно с кого. Незапознат с предидущите ви спорове човек като мен остава с впечатление, че в тази неизвестна предходна дискусия страшни капацитети са привели още по-страшни аргументи! Когато ви помолих да приведете поне един от тези страшни аргументи се оказа, че..... ТУКА НЕМА НИКОЙ. Не, извинете, не съм прав. Митака приведе като доказателство Дмитрий Волкогонов и книгата му "Триумф и трагедия", където той споменавал за подготвяно нападение през 1942 г. Мотивите ми да не приема това "доказателство", ПО ПРИНЦИП, ще изложа малко по-късно днес. Поздрави

Митак, от твоите постове в Бойна слава (когато го четях преди време) съм останал с впечатлението, че си разумен и интелигентен човек. Ако е така, предлагам ти разумна и добронамерена дискусия. Както споменах, няма да се поколебая да призная, ако ме убедиш, че греша. Приемаш ли това предложение? Дано не съм сбъркал в преценката си за теб. Поздрави

Това са абсолютни глупости, за съжаление, твърде много разпространени сред редовия неграмотен зидаро-мазач в България. Пенсионерите, децата, бюджетните служители и дори турците! в Германия в процентно отношение не са по-малко, но на никой германски зидаро-мазач не му хрумва да твърди, че, например: "Пенсионерите не създават работни места и не създават нищо". Подобно съждение е характерно дори не и за зидаро-мазач (да не обиждаме тези трудови хора), а за тотално неграмотен човек, неизживял комплексите, породени от лошото му образование и социален произход. Създаването на обществен продукт и заетост не се прави само като мааш с чука, строиш завод (колко от вас са построили некакъв завод?!), пълниш салами или караш такси (там пък не знам какво създаваш, освен изгорели газове). Създаването на работни места още от времето на сър Мейнард Кейнс (има-няма ще станат 60 - 70 години) в цивилизования свят се свързва с ПОТРЕБЛЕНИЕТО. Пенсионерите в България не просто създават национален продукт и работни места. Те създават една много важна част от националния продукт: 1. Чрез потреблението - на храни, транспортни услуги, медицински услуги, застрахователни услуги и др.; 2. Чрез гледането на деца, чиито родители само така могат да работят; 3 Чрез възможността на работодателите им (щото много от тях работят) да пестят (по не особено коректен начин) средства, които влагат в други сектори. 4. Чрез капитализирания им труд, който и до днес е основа на българската икономика изобщо. Да продължавам ли? Същото важи и за бюджетните служители, и за голямо учудване на Скопски дори и за етническите турци, които работят. Поздрави

Когато прочетох горния текст на Самолета 005 направо се просълзих от умиление. Говоря съвсем сериозно. Наистина се просълзих. Припомних си за началното училище и разясненията на тогавашната ми учителка – другарката Иванова (тогава обръщението беше „другарка”, а не „госпожа”). Та другарката Иванова, кой знае защо, беше решила, че дори и на децата в трети клас трябва да им бъдат разяснени основните положения на „диалектическия материализъм” и „историческия обективизъм” – главни философски стълбове в учението за хода на историята, развито от тримата вождове на световния пролетариат – титаните Маркс, Енгелс и Ленин. Толкова е по-голямо умилението ми днес, когато след толкози години написаното от Въртолет 005 отново ме върна в чудесното време на детството! За мен то беше наистина чудесно, благодарение на родителите ми. Та другарката Иванова с плам ни излагаше учението на вождовете, където ролята на личността в историята, както благоволи да се изрази и Презокеанският лайнер 005, се свежда до „щипка ванилия”, „стрък мерудия”, „малка кокоша курешка” или да си го кажем направо „едно голямо НИЩО”. Според това учение, например, появата на личности като Левски и Бенковски не е имала никакво значение за хода на историята и избухването на Априлското въстание. То пак щяло да си избухне и пак щели да се появят някакви водачи, защото били "назрели историческите условия за това". Пак според тази теория, именно историческите условия (некакви си условия!!!), а не личностите, движат историята. Същите тези „назрели исторически условия” създават дори и исторически личности в подходящия момент. Да продължим с примерите: Според тази интересна „теория”, ако не е бил Спартак, въстанието на Спартак пак е щяло да си избухне, щот били назряли историческите условия, само че сигурно нямало да го води Спартак, а Хасан, дет живей през барата, например. Така и с България, според "Самолета" – тя тъй или иначе си падала под турско – със или без вратички и кепенци на крепостната врата; Или пък Втората световна война – тя тъй или иначе си избухва – Хитлер Митлер немат никакво значение! Ако не е бил Хитлер, щял да бъде Хасан. Войната пак си избухва!!! Как ви се вижда тази „теория” дами и господа форумци? Ще бъда откровен с вас. Лично на мен ми звучи като приказка за малоумни или ако употребим съответния синоним – за кръгли идиоти. Разбира се, никой не отрича ролята на „обективните исторически условия”, но ролята на личността, според мен, е СЪЩЕСТВЕНА. До такава степен съществена, че именно нейната воля в конкретните условия предопределя хода на историята и съдбините на народите за хилядолетия напред. А защо да не споменем и ролята на случайността. На голата, малка, глупава случайност (включително олицетворявана от конкретна личност), която работи напук на всички „обективни назрели исторически условия” и позволява или не позволява на нещо да се случи! Разглеждайки хода на историята между горните три неща – 1.личността и нейната воля, 2.историческите условия и 3.„глупавата” случайност трябва да се търси разумен и приемлив баланс. И в рамките на този баланс тежестта на отделната личност е ДОСТА СЪЩЕСТВЕНА, повярвайте ми.

Ресав, стегни се, човече. Престани да се излагаш. Всички разбрахме, че не си чел нищо по въпроса, сега разбираме, че не отбираш нищо и от четене, изобщо. Човекът ти говори за дивизия от първия ешалон. Както ти посочи и Панцера, постояването на войските има огромно значение за създаването на превес на определени участъци от фронта. Абсолютно същото важи и за германците, които за твое учудване нито са настъпвали по целия участък на фронта от Баренцово море до Румъния, нито дивизиите им са били разположени равномерно по този фронт. Това е предимството на нападащия - той може да съсредоточи силите си на определени малки участъци, където създава за себе си многократно превъзходство в жива сила и техника. Това е и самата идея на блицкрига. Французите го отнасят як, но в Русия планът дава засечка и накрая намират фюрера в оня трап в Берлин, на ъгъла на днешните Лайпцигер щрасе и Вилхелм щрасе (ако някой от вас е посещавал Берлин, сигурно е виждал табелата), завит в одеяло и изгорен.

Ето какво пише през 1995 г. по въпроса за съотношението в направлението на главните удари Павел Никитич Бобылев, кандидат на историческите науки, доцент, сътрудник на Института за военна история към Министерството на отбраната на Русия. Преди да цитирам ще поясня, че Бобылев няма особено благосклонно отношение към Жуков и историците, пишещи небивалици за дейността му. Цитат от Бобылев: „Это неравенство лучше всего передается военным термином "средняя оперативная плотность на одну дивизию". Немецкая дивизия на направлении главного удара наступала в среднем полосой 5-6 километров, тогда как нашей дивизии в первом эшелоне обороны приходилось удерживать 47 километров фронта. В сравнимых параметрах это означало, что каждой дивизии противника противостоял в лучшем случае стрелковый батальон!!! Вот чем обернулся страшный просчет МП-41. И тут ничего не мог переломить героизм отдельных частей и солдат. "Везде действовал один и тот же неумолимый механизм: оборона растянутых по фронту войск прорывалась, и за спиной дивизий и армий смыкались стальные клещи танковых дивизий вермахта.” Както виждате, за разлика от Ресавски, който ни занимава с лозунги, фантасмагории и сънищата на баба си, аз ви привеждам КОНКРЕТЕН цитат от КОНКРЕТЕН автор по КОНКРЕТНИЯ обсъждан въпрос.

Ресав, зададох ти, може би за 31 път, един и същ конкретен въпрос или по-скоро покана: Приведи, ако можеш, конкретен аргумент, факт, цифра или каквото искаш в подкрепа на твоите твърдения за "изцяло фалшификация", за превъзходство на СА на главните направления и за провала на всички настъпления на Жуков? Очевидно две седмици не ти стигнаха за това, но аз вече се съмнявам, че биха ти стигнали и две години! Ти просто не си чел нищо сериозно по въпроса. Вероятно цялата ти информация по въпроса се базира на "трудовете" на един хвалипръцко, пишещ под псевдонима "Виктор Суворов" - лице, с чиито писания се подиграват и на Изток и на Запад. На него обаче му е все тая - важното е пара да пада! Познах ли? Това ли са ти "източниците"? Е, сега поне те разбирам защо не искаш да ги цитираш. То верно си е малко неудобно. Поздрави

Не зная какво общо има горният пример с маршал Жуков, но щом сте рекли да започнем оттук. Ако разглеждаме цялата европейска територия на СССР, вероятно руснаците са имали зачително превъзходство в жива сила и техника. Но на направлението на главните германските удари през юни 1941 г. Германия има многократно превъзходство, което гарантира и успешното настъпление, и обкръженията на големи войскови части. За това ПРЕВЪЗХОДСТВО на основните направления ясно говорят и германските генерали от това време. Наистина не разбирам защо е толкова болезнено за вас изясняването на този добре известен детайл?!

Нищо не съм твърдял за ничия "гениалност". Ти обаче на всеослушание говориш за "изцяло фалшифицирана" история на ВСВ. Мисля, че е редно едно такова сериозно твърдение да бъде подкрепено със също толкова сериозни факти. Нали така? Не казвам, че нe си прав. Просто ни демонстрирай правотата си. За разлика от много други участници в този форум, аз мога да бъда убеден и не се срамувам да призная, когато не съм прав.

Ресав, не се сърди, но дотук не си написал нищо по темата. Четем само голословни декларации, като че ли си на митинг. Това е форум за история. Историята е наука, затова се предполага, че участниците във форума трябва да защитават своите тези с аргументи, а не с лозунги. Ти твърдиш, че историята на ВСВ е изцяло фалшифицирана. Добре, възможно е. От две седмици чакам, с конкретни примери, да ни убедиш в тази "тотална фалшификация". Вместо това, ти продължаваш да ни заливаш с политически лозунги. Дай нещо конкретно. Дай два-три примера! Прави ми впечатление и нещо друго. Ти говориш за фалшификация на историята на ВСВ по отношение на определена страна и дори в контекста на определена историческа личност. Трябва ли да приемем, че във всички останали страни историята на ВСВ не е била "фалшифицирана" и там са говорили "единствено истината и само истината"? Едва ли! Ако това не е така, как се получава така, че точно ти и капрал Митак сте запознати с истинската и нефалшифицирана история на ВСВ? Не се съмнявам във вашия "изследователски ресурс", но все пак би ли ни обяснил?! Ти, от село Опанец (Плевенско) ли си изследвал Московската настъпателна операция през 1941 г.? Поздрави