протобългарин

Хоренаци пише че внъндур-болгар, не могат да бъдат хуни, още по-малко тюрки, защото присъстват в Кавказ, още във 2 в.пр.н.е. да правиш връзка между внъндури и епагерити, пагорити. както и факта че планината Париадр, след преселението на българите започва да се нарича Пархар, а в Певтингеровите таблици присъства народ "пархаци" северно от Кавказ! Ванадаците по време на въстанието на Мамиконяните (4 в.) са изцяло арменизирани, а в 1-2 в. имаме област Вананд в Певтингеровите таблици! "Турците" в "Бойна слава" са много зле с историческата география!

Проследявайки народите в Скития, "Ашхарацуйц" съобщава за остров Грав, което е пространството между Делтата на Волга и р.Кума, че живеят хазари, барсили и бушки (българи).

Няма по-голямо изкривяване на историята от хуно-тюркския произход на българите. Въпреки че всички факти говорят против това, разни наши доморасли "специалисти" продължават да се инатят като магарета! Но времето им е преброено!

Това е Лондонският протокол от 1915 г. с който Антантата обещва на Сърбия Босна, на Ч.Гора, част от Далмация и Сев.Албания, на Италия, п-в Истрия и част от Далмация. Предвижда се създаване на Хърватска д-ва, а Словения е трябвало да остане в грениците на Австрия.

Смятам че турските разузнавателни служби са им дърпали конците, както и днес. Тогава са "Ние" сега ДПС. Ами историята с влака, където изгоря Рашо Рашев, не ви ли прилича на атентат, поздрав за 3 март!? Преди две-три години, на 3 март цяла Ст.Загора осъмна с надписи "гяури". Сигурно не са дело на извънземните.

А ето бълг.окуп.зона в Сърбия ____________________1941_44.bmp

Прочете това, никак не е забавно! Но не и само пропаганда, както биха си помислили някои. srabskite_zverstva_1943.pdf

Това е просто невъзможно. На срещата на българската делегация със щаба на ген.фон Лист в Предял (Румъния), германците ясно ни заявяват че с нас няма изобщо да се церемонят, с българско или без българско съгласие, те ще достигнат Гърция за да изпълнят възложената задача от фюрера. Т.е. ако се бяхме правили на "демократи" щяха да ни разпертушинят за няколко дена, като Югославия, а това означава много жертви както от страна на армията ни, така и сред мирното население. Би ли рискувал цар Борис България по такъв нелеп начин! Одвен това тогава все още СССР и Райха се все още съюзници, т.е. геополит.обстановка е благоприятна.

За съжаление, армията на Шолц с нищо не ни помага. Когато става пробива при Добро поле, тя бездейства, въпреки че ситуацията е била много благоприятна, французите да попаднат в чувал, особенно след българския пробив от изток, на фронта при Дойран. Нещо подобно казва ген.Франше Д`Еспре на Ляпчев при подписването на Солунското примирие, че ако българите имаха малко по-координирано комадване, Добро поле щеше да се превърне в едно ново Българско Маренго (има се предвид победата на Наполеон над австрийците, станала при подобни условия) и триумф за България, както и пълното ликвидиране на съглашенските сили и Македонския фронт. Пробивът на Добре поле стана реалната причина за катастрофата на Централните сили и победа на Антантата във войната. Тук обаче има и пръст предателското поведение на Стамболийски, Н.Генадиев, тесните социалисти.

Нека добавим и крайно агресивното отношение на Сърбия. След като успяват да се справят с австроунгарскат офанзива от лятото и есента на 1914 г., в Белгард се замисля план за превантивна война срещу България, преди още последната да е определила на коя страна ще се намеси. Сондажите на Антантата се сблъскват с непреодолимата съпротива на Сърбия, която не желае да отстъпи нищо повече от демаркационната линия преди Междусъюзническата война, т.е не по-далече от Вардар.

Преди това има обаче загуба на "Северинския банат" точно поради лутанията на Иван Асен, което отваря на Унгария пътя към Долния Дунав. Унията създаваше възможност да се излезе от неблагоприятната геополитическа обстановка в която попада България (обградена отвсякъде с врагове). Царуването на Светослав изобщо не може да се сравни с Калоян и Иван Асен ІІ, до 1230 г. А Иван Александър не мога да нарека успешен владетел.

"Сега остава да обосновеш хронологически връзката между тези погребения и прабългарите на север от Кавказ през ІІ в. пр. н. е." Многократно съм обосновавал, но за бавноразвиващите ще повторя. Движението на юечжите от Синцзян към Средноазиатското междуречие, предизвиква мощна преселническа вълна. Една част от юечжите завладява Бактрия, втора част се установява в Средноазиатското междуречие, възниква Кангюй (на китайските хронисти), трета част достига до Прикаспието и Приаралието - Янцай, а най-запдните им представители сираките и аорсите проникват към Кавказ. Именно в сиракското обединение са талите (двалите, дуло) и внъндур-болгар (пагорити, епагерити (Плиний, Птолемей), пурку ("Ашхарацуйц") или Бурка (в дигорските предания).

Нека видим и следния паралел. В надписите на кан Омуртаг са посочени и четири родови имена: Еримиар, вероятно аналогично с родът Ерми от „Именика”, Кюригир, Кубиар, Чакарар. Окончанието –ар/–ир, показва че става дума за родово име. То се тълкува обикновено като алтайското är, ir или äri „хора” (прототюркски *ēr, протомонголски *ere). Този тюрко-монголски изоголос е производен на протоалтайското *iòre – самец, младо мъжко животно, прототюркски и в тюркските езици *erkek/irkek/(h)erkek – мъж, съпруг, самец, вж.бълг.турцизъм ерген – млад несемеен мъж, в чувашки erken, протомонголски *(h)üreγe, съвр.монголски ürege, ürije, халха ürē, калмикски üră – млад жребец, прототунгусоманчжурски *ur, евенкски ur, urikčān, манчжурски urgešen – млад мъжки елен, корейски orabi (среднов.форма *óràpí) – брат, старояпонски oto, otopji – младши брат. Налице е и ностратически паралел с индоевропейското *ar(y)- свободен човек, господар, войн (хетски, ликийски arawa, санскрит árya, авестийски airyō, пехлеви ēr, осетински ir, тохарски er, келтски aire), протоугрофински *arwa – сродник, брат (ханти orti, worti, манси oar, ār, or, унгарски ara). /S-AE/ К.X.Менгес прие, че прабълг. родови имена отразяват този хипотетичен старинен тюркски колективен суфикс -ar, är. /ВБ-ПЕП,стр.143/ Съществува и друго мнение че окончанието –aр отразява посоката на действие, напр. Чакриар, от др.тюрк. caq – сее вражди, подстрекава, въстава и -ar - афикс към името на действащото лица, cak-ar - този, който се бунтува. /ДТС,140/ Но също така е възмажно окончанието –ар/-ир да отразява притежание, напимер кана-сюбиги – владетел и кана(ар)-тикин – канов наследник, т.е. Кюриг(ир) да означава „рода Кюригов”, Чакар(ар) – „рода Чакаров”, Куби(ар) – „рода Кубов”, Ерми(ар) – „рода Ермов”.

А защо единствения успешен период на ІІ-рата Българска д-ва е само при Калоян и Иван Асен ІІ, до отричането му от унията, нима това е случайно. Нека разсъждаваме геополитически, а не от разни православни предразсъдъци.

Фружине, забравяш за братския поход на Светослав в 970-71 г., който разори България и подпомогна византийската агресия, но се прдставяше като първата проява на българо-руската бойна дружба!

Да 2 в.пр.н.е., тогава управлява въпросния Валараш, всъщност Арташес, преселил ванандаците в новозавоювания Тайк и Басеан. И това е така защото вече имаме Вананд в Картата на Касторий, или "Певтингеровите таблици", започната да се съставя в 1 в. по заповед на Октавиан Август. А във 2 в. в прав текст Вардан Велики съобщва за нападение на булгхарите и хазарите върху Армения, водени от царя им Вънасеп Сухраб. Отново виждаме Вън, юечжийския управляващ род. Сухраб е изцяло иранско име, Сухраб е герой от Шах-наме и означава червеникав, риж. Самото събитие според Хоренаци е в 217 г. (той ги нарича барсили и хазари), а според Вардан в 197 г.

Много си зле с въпроса, бишкетските погребения са на юечжите, бъдещите кушани. И ако те, които завоюваха Гръко-Бактрия са неизвестна група номади, ти си голяма работа, просто думи нямам, за такава неграмотност!

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8872&page=5 23-10-2008, 14:16 Без тези паметници може да работи, но по-точно да фантазира единствено и само Петър Добрев, а след него вече на много по-високо ниво и на зашеметяващо бързи обороти и яростно-войнствено агресивният, но не повече грамотен не само в лингвистиката лекар невролог Живко Войников, именно към когото е отправено долуприведеното повече от многозначително послание, защото тюрките никога няма да забравят и простят гаврата, на която тези подлагат техните най-високопоставени братя по кръв и съдба тюркобългарите, което обаче за превелико съжаление се лепи повече на гърба на всички без изключение български учени, а и на целия български народ. Казвам го това, чисто и просто защото направо не проумявам и недоумявам как може и дали изобщо е възможно дори и да се помисли за прабългарския език, без да се познават и ползват и тези паметници?!! Понастоящем у нас счетоводителите, лекарите, юристите, артистите, астрономите и други такива казват именно кое в прабългарската лингвистика, а оттук и в прабългаристиката като цяло е научно и точно кое - ненаучно. Това в действителност би било много смешно, ако наистина не беше не тъжно, а направо трагично, затова, докато не е станало много късно, с тях трябва да се води безкомпромисно-безпощадна война! Пояснение от IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS PATER PATRIÆ, ......тълмач на И.Добрев 23-10-2008, 16:19 „Проф. Добрев не спори с никого, а отправя един апел, ясно видим в изречението: "Това в действителност би било много смешно, ако наистина не беше не тъжно, а направо трагично, затова, докато не е станало много късно, с тях трябва да се води безкомпромисно-безпощадна война!", с което сме до голяма степен съгласни и доколкото ни позволяват познанията, възможностите и наличните факти, ние водим такава война, но за съжаление, техните редици стават все по-многобройни, а към тях се присъединяват и академични учени като Г. Бакалов, Цв. Степанов, Пл. Павлов, Б. Димитров и др. Колкото до думите "яростно-войнствено агресивният, но не повече грамотен не само в лингвистиката лекар невролог Живко Войников", проф. Иван Добрев, чийто стил мисля че няма как да се сбърка, е не по-малко яростно-агресивен, но разликата е, че д-р Войников наистина е пълен профан.” http://forum.eurasica.ru/index.php?s...=0&#entry56236 Сегодня, 3:54 Сообщение #4 Уважаемый господин IYI! А почему болгарским ученым (не всем конечно) надо во что бы не было "доказать", что "булгары" были "отуреченными индоперсами"? Это тенденция в болгарской истории начался с Тодора Живкова? Он болгарских турок объявил "отуреченными славьянами" и начал политику силовой ассимиляции. Помнится дело дошло до ООН. В свое время в гитлеровской Германии "арийские идеологи" зашли в тупик с христианством. Одни объявили его чуждым для "арийцев" еврейской религией, другие же начали сочинять сказки о том, что Иисус был наполовину "арийцем". Эти сказки о древних булгар якобы "отуреченных индо-цыган" уж больно напоминает мытарства "арийских" идеологов об "Иисусе-фольксдойче"?! Как то читал Мэнгеса (тюрколога, кажись, его "Восточный элементы в древнеславьянских языках", или "Тюркизмы в Слове о полку Игореве", точно не помню). Он твердил, что среди болгар можно найти много черт лица напоминающих туркменские, нежели в физиономии турок западной Анатолии. Ваши ученые поосторожнее с этой темой, обидите балкарцев Кавказа, не дай Бог... С уважением, Oquzer... Моят баща - Бог да го прости! – казваше: Хората не пасат трева, а хора! (така е професоре, затова редиците на „враговете ви” стават по-многобройни!) Нека всички ние тук много добре да видим и осъзнаем какви са историческите и съвременни проекции на тяхното пъклено дело не единствено и само във вътрешно-национален, но и в международен план и в подходящ момент и да се замислим за нашата лична отговорност пред Род и Родина, особено пък вие младите! Позволявам си и аз да пристъпя в този свещен храм и крепост на Българщината и да пожелая на всички участници и посетители на Форума здраве и ползотворна работа! В случая „българщината” се представя като понтюркизъм на българска почва! ________________________________________ Последна редакция от проф. Добрев : 24-10-2008 в 09:08. 24-10-2008, 10:01 проф. Добрев новак Регистриран: Oct 2008 Местоположение: София Мнения: 4 http://forum.boinaslava.net/showthread.php?p=233920 Но понеже никак не е изключено на основата и на това тук, някой да ме обвини в пристрастие или несправедливост спрямо Ж.В., аз помествам сега и продължението на дискусията там, като моля колегите да обърнат специално внимание на болдваните от мене изречения. Вы, кажется, не совсем поняли, что я имела в виду. Даже по вашей новой теории конца 1990-ых, все равно выходит, что протобулгары - это тюрки, пусть даже если их предками являлись персы. Если протобулгары говорили на тюркском языке, то их предками были не только персы, но и тюрки, язык которых они и переняли. Факт то, что без тюрков с протобулгарами и чувашами не получается: в этногенезе и протобулгар, и чувашей, даже согласно новой теории некоторых болгарских учёных, тюрки участвовали - да так, что те начали говорить по-тюркски. Но опять же, для вашего этногенеза это гораздо более мелкий, чуждый элемент. Баскаков и др. на основе всего одного слова решили, что булгарский - тюркский язык? В Энциклопедии Британника булгарский тоже показан как тюркский и сказано, что наиболее широко распрастранённый взгляд на происхождение протобулгар. Значит, врут??? Зачем это им в эпоху индоевропоцентризма? Вы хотите сказать, что и хазарский язык не был тюркским?? Тогда факты в студию. Цитата(Таму @ 23.10.2008, 17:17) Ув. Oguzer. Если Вы в своих постах будете избегать терминов "индоперсы" и "индоцыгане", то, поверьте мне, ваши сообщения нисколько не проиграют в своей информативности и научности. Saygilarimla, Таму. ----------------------------- А что оскорбительного в терминах "индоперсы", "индоцыгане"? Люди тут говорят об иранском происхождении протобулгар, опровергая более старую и широко распрастранённую версию об их тюркском происхождении. Неужели эти термины для них являются ругательством, коли они верят, что их предки таковыми являлись? Моля за извинение, но пояснявам за колегите нетюрколози - проф. Баскаков е основоположникът на модерната лингвотюркология; той има буквално безброй научни статии и книги за тюркските езици и народи, в това число и за прабългарите и чувашите; в неговото Въведение от 1969 г. за първи път в историята на тюркологията са обособени и описани като отделна, и то първата по ред, етнолингвистична група прабългарите и техните езици и диалекти. В тази си сводно-обобщителна монография проф. Баскаков, както традиционо е прието за този род изследвания, цитира всички известни и достъпни му историко-езиковедски проучвания за прабългарите и привежда целия открит и установен като прабългарски езиков материал, включително и имената на годините и месеците от Календара. Но българският, колко жалко, невролог има безсрамието, и то от името на всички български учени, да му хвърли в лицето откровената си клевета, че бил обособил прабългарите на основата на една-единствена дума!?? (Тази фраза си е чисто съчинителство и лъжа на И.Добрев, това го казва, тюркския му събеседник от някой рускоезичен пантюркистки форум, каквито сега има безброй много в интернет) Аз наистина нямам думи, а и не мога след всичко това да мисля и за неговия морал, какъвто той напълно очевидно няма! ________________________________________ Последна редакция от проф. Добрев : 24-10-2008 в 16:18. Разбира се всички които се съмняват в пълната неспособност на „тюркската” теория да обясни древнобългарския произход са „неморални”. А на кого служите вие проф.Добрев, на рускоезичните пантюркисти, които изобщо нямат никаква полза от развенчаването на „тюркския” произход, не само на прабългарите, но и на хазарите и на аварите, които са си ефталити! Или на анадолските пантюркисти може би! И имате наглостта г-н професор да получавате заплата от Българската армия!

"Хайде да вземете първо да ги разчетете тези надписи и тогава да ми ги ударите в главата и да кажете на какъв точно език са разчетени и какво точно пише на тях. А дотогава намирам обсъждането им за безсмислено." Ха-ха-ха! Aз вече съм я свършил тази работа, може да прочетеш за това на адрес: http://www.protobulgarians.com/

Само дето ги има същите и в Мурфатлар, но там са оствени от българи! Също ги откриваме и като първообраз на глаголицата!

....."Изглежда, че някои хора дори не знаят значението (значенията) на понятието тюрки / тюркюти и произв., но иначе са тръгнали да ни обясняват колко сме тъпи. Мисля, че е добре тези лица да ограмотят първо себе си и да изучат първо българския език, преди да ни "ограмотяват" с осетински "етимологии"..." Ауууу Турския султан Август, по точно Осман или Хасан, се е разлютил нещо. Направо сюргюн хвърля от устата си. Е като си толкова отворен и многознаещ, дай твоите тюркски етимологии и вземи да ни ограмотиш. Естествено че ще търсим осетиски аналогии, прабългарите и аланите са били рамо до рамо в Кавказ. Самата Балкария, което е България до 13-14 в. е била населена с аси. Династията Дуло е равнозначно на двали, двал-дигор, а племе уитигури е съществувало до 18-19 в. сред общността дигори. Или ще отречеш че всички имена от Именника, не са алански (да го кажем алано-български)!? Що така там няма Тонкук, Буга, Истеми, Яглакар, Кутлуг и пр., а българските владетели са се казвали Заберган, Сандилх, Акага, Кардам , Крум, Пресиян, Борис и пр. или приближените им са били Онегавон (Неугион в осетниски), Корсис, Нестонг и пр. Наистина крайно време е темата за прабългарите най-после да се разработи грамотно като се скъса със всички погрешни интепретации, битуващи още от Златарски и преди него. Петър Добрев, въпреки всичките си недостатъци, успя с главата си да разбие стената на академичната ви историческа псевдонаука, в която си живуркаха затъналите в тъпото си самодоволство, академични "учени", които вместо да имат изследователски хъс, предпочитат да си по....ат асистенките и студентките и да повтарят като папагали, написаното преди тях, само че науката се разви доста след времето на Златарски. Е похвално е че се повлия и на хора като Р.Рашев, който проумя че в прабългарската етногенеза има солиден алано-сарматски пласт. Горкия не надскочи ограниченията на академичната "псевдонаука" и трябваше да остави място и за никога не съществуващият "тюркски управленчески елит". Похвално е че се появиха млади и мислещи учени като Цветелин Степанов, Пламен Павлов, дори и проф.Герги Бакалов, който уважавам много заради смелостта му да ви каже в лицето, пантюркисти нещастни, с измеслени звания и титли, че в прабългарите не може да има нищо тюркско. Така че времето работи за нас и броят на историците професионалисти, подкрепящи индоевропейския произход на прабългарите ще се увеличава все повече, а тюркската тайфа ще се смалява все повече, оглавявана от шизофреника-пантюркист от ПУЦа известен като "Овенна Академия". Аз съм свободен от вашите мнения, няма нито да правя накаква жалка кариера, нито да треперам за някоя жалка титличка или топло местенце, за мен историята е хоби. И изобщо не ми пука от мненията на титлувани некадърници, които не магат да направят връзка между очевадните прилики в кушанско и прабългарско погребение и близостта между прабългарска, кангарска и аланска керамика и пр. Отностно тюрките и тюркутите, акъли не давай, защото съм много по-наясно от тебе с етногенезата им!

"И какви бяха тези българи, дето си имали някакъв свой език и изведнъж, двеста години след основаването на България, почнали да ходят на училище и да учат славянското четмо и писмо". Добре Гербов, това означава ли че не са имали език, или са били славяни?! Няма логика! Също бих запитал, какви бяха тези франки че и те за сто-двеста години забравиха езика си и минаха на развален келто-латински или тези англи и сакси, които също забравиха езика си и минаха на развален келтски.

Славянското княз, *kъnedzь, според Фасмер е заето от прагерманското *kuningaz или готското *kuniggs, старовисоконемското kuning, произлизащо от kuni - род, откъдето е и финско-естонското kuningas – крал, владетел. От същия индоевропейски корен е келтското cеаn – владетел, вожд, латинското genus – родоначалник, consul - предводител. Старостин посочва протоиндоевропейското *k(w)en- глава, главен, като го смята (погрешно) за изолирано, келтско понятие. В иранските езици откриваме в ягнобски kuhna, пущунски kohne, кюрдски kohna, талишки, гилянски kanê, персийски kohān, шугнански kina, язгулемски kana, хуфски, рушански kōna, сариколски keno, белуджи konag – старейшина, вожд, произлизащи от авестийски *hanaka, пехлевийски kahwan – старец. В ягнобски kanna – главната, най-издигнатата част от жилището, където спи главата на семейството и съпругата му. В пущунски kan, khon, означава господар, а в нуристански (кховарски) khonza – владетелка, царица. Хармата въстановява аланската дума χšayant – владетел, царска власт, като изхожда от названието на сарматското племе Ξάνδιοι (ксандии, саи), известни и като “царски сармати”. Вероятна връзка със староиндийското ksāh, авестийското χšayanа – земя, страна. Откриваме в тох./б/ kaniya, keniya, kentsa – страна, държава, еkaññe, ekaññi – владение. Ако задълбаем още повече в древните палеолитни връзки се откриват интересни сравнения: виж протоиндоевропейското *g'enэ-, *g'nō- знание, в хетски kanes, тох./а/ knān, латински nōsco, gnōsco, готски kann, kunnum, kuntha, норвежки kjön, kunna, шведски kan, känna, староанглийски cennan, съвр.англ. know – зная, знание. Ностратически паралел с със еврейското kоen – вожд, предводител, жрец, в протосемитски *kVhVn, угаритски, финикийски, арамейски, арабски khn, хебревски kōhēn – жрец. В афразийските езици, в западночадски *kinn, източночадски kónyà, централночадски *kan, кушитски *ken – зная, уча. В синокавказотибетски *khān˜*gh- знаещ, тибетски mkhan – учител, в старокитайски khāns – знание, чета, в адигски kana - учител. В дравидски *kan – око, респ. знание, kēnu – истински, верен, справедлив. В грузински gen, мингрелски gin – знание. В ескимоски *qinэ, америндски *ḳan – гледам, протокойсански *kV`V[ŋ] - зная. В кетски q`jeŋ, котски hijan, арински kej - княз. В китайски - huan, kuan – император, също hun – княз, в предимперския период. А китайската титла произлиза от знание, респ. учител, старейшина, жрец. Също откриваме протоиндоевропейското *g'ene-, *g'nē-/*g'nā-, в хетски genzu, прототохарски *kän, латински genuī, genitum, арменски cnanim – пораждам, създавам, старовисоконемски kind – син, knōt, knuot, kunni – род, семейство в англ. kind, kin – порода, род. Древният общ палеолитен корен *kan- е означавал първоначално действие, дейност, съзидание, знание, респ.даващо сила на човека да стане жрец, а по-късно, старейшина, родоначалник, предводител, владетел. Знанието е в основата на властта. Държавата на тюрките се нарича “каганат”, а титлата на владетеля – “каган”. Етимологични паралели на титлата: Старостин посочва протоалтайското k`iòŋi, тюркското k/i/aŋ, тунгусоманчжурското xuŋ, японското kimi, които означават старейшина, родоначалник. Също протоалтайското k/i`a/ŋe, тюркското k/i/aŋ, монголското kaŋga, тунгусоманчжурското kunile означават управлявам. В някои тюркски езици, в чувашки köne, турски köhne, казахски köne, узбекски kůxna – стар, е беспорна иранска заемка. В древнотюркски qaη – баща. В кетски q`jeŋ, котски hijan, арински kej - княз. Ностратически паралел с със еврейското kоen – вожд, предводител, жрец, в протосемитски *kVhVn, угаритски, финикийски, арамейски, арабски khn, хебревски kōhēn – жрец. При тюрките се налага титлата qaγan - каган. В протомонголски хaγan, хaan, манчжурски ҳan, евенкски kaγankan, чжурчженски hān-ān-ni – владетел, император. Смята се че алтайските форми са древна заемка от китайското - huan, kuan – император, kę - велик + kuan – владетел, също hun – княз, в предимперския период. А китайската титла произлиза от знание, респ. учител, старейшина, жрец. При лянските и ордоски хуни владетелят се титлува също шанюй. След заселването им в Жужанската държава и обособяването им след 546 г. като тюрки, те приемат първо тилата ил-хан – владетел на племе, а после по-величественото каган /кехан/. Взаимстват я от жужаните. Първото споменаване на хан, каган при жужаните е около 402 г. когато Шелун сменя древната хунска титла шанюй. Според В.Бартолд, освен при жужаните титлата хан, каган се е срещала и при друго сянбийско племе – туюхуните (ухуаните). Е.Пулебланк посочва че първо хан, каган /кехан/ при древните тюркути не е означавала владетел, а просто старейшина на род, /глава на семейство, респ. ил-хан/, после кехан става равнозначно на благородник, аристократ, сред обкръжението на ябгуто (владетеля). Връзката кехан – глава на род, ни отвежда до ирано-тохароското *kuhna/*kohna/*kana – старейшина, но вероятно си е собствено розвитие на общия ностратически корен. При монголите каан също няма първоначално статут на владетел. Според П.Пелио титлата каан за пръв път е използвана от Хубилай, един от чингисидските наследници, управлявал Китай (Империята Юан). Г.Федоров-Давыдов смята че каан е използвана за пръв път като владетелска титла от Угедей /бащата на Темучин – Чингис-хан/. Значи решенията са няколоко: 1. При прабългарите титлата „кана” да е самостоятелно възникнала, предвид развитието на изходния ностратически корен. Титлата е фиксирана при усуните като „кюнмо” което Зуев транскрибира като „кан-баг” (кан-бог), ср. С тох.кания – страна, респ.кан – владетел. Аналогично Турчанинов разчете в един от надписите от маяцкото градище израза „алануй кан” – алански кан. 2. Имаме директна заемка от китайски – хуан, куан – император, както е при жужаните и родствените им ухуани (протомонголци). Хуните не могат директно да са я предали на прабългарите (друг е въпроса че контакти между тях в Предкавказието няма), тъй като са използвали титлата шанюй. При жужаните тя също е късна. Въпросът с втората част „сюбиги” е далеч по-лесен. Традиционно се извежда от тюркските sü-baši, sü-bägi, sü-beki, със значение “хан-бег, предводител на войската“ което не почива на никаква историческа аналогия, а на не особено оргинално съчинителство. Може да посочим следния етимологичен паралел: В български сой – род, произход, е турцизъм, от турското soy, древнотюркското soη - произход, при алтайските тюрки seok - род, угрофинското, марийско šэwä – потомство, но всички те са тохарски заемки. Протоиндоевропейска форма е *sowэ – син, потомство, авестийски sawāl, прототохарски *seiw, *soiw, тох./а/ se, тох./б/ soya – син. В авестийски zadako, съвр.персийски zayad, zaye, пехлеви zādan, zāy, кюрдски zayn, zayi, zoin, осетински zaiyn, zaiun, zad, zæyc, пущунски zāwul, zay, zuy, ягнобски zau, zaūta, zača шугнански /баджовист/ zu, zad, рушански zau, zad, сариколски, белуджи zod, кховарски zhaw, талишки zoj, zoê, гилянски za, zay, шугнански za' – син, потомство. Тохарската дума сой обяснява титлата на прабългарския владетел кана-сюбиги – от бога поставен владетел, т.е. от божествен произход, или син на бога, от общоиранското *baga, согдийски b`γ, кушанобактрийски baγэ – бог, господар. По подобен начин се титлуват кушанските владетели, владетелите на тохарските държавици в Източен Туркестан за които има изворов материал. Е.Пулебланк разчита китайската транскрипция на владетелската титулатура използвана от малките юечжи (останали около Тяншан и Тибет, част от които са асимилирани от кяните – тибетци), звучала като nyaktsia идентично с тохарското naktemist soy – син на бога. Така е титлуван Канишка в тохарските будистки текстове. В бактрийските надписи, кушанските владетели също са синове на бога, baga-sao. Владетелят на Куча се титлува deva-putra (индоизирана форма) - син на бога. Deva-putra e и титлата на Хувишка, а в Сурхкоталскиия надпис, Канишка е baga-purо, от иранските baga, bağ – бог и purо - син. Древноперсийското bagpur, е аналог на партянското bvgpwr и согдийското vagpur, хоремзийското fagfur, със значение божи син. Изхождайки от дадените примери, кана-сюбиги може да означава само три неща: 1.сой, произход, сю-биги, от божествен произход, сой и до днес в български означава род, произход. Биги – бага/бог/ в родителен падеж, 2. сой – син, сю-биги – син на бога, сю-биги = син-божи. И двете значения са смислово идентични и напълно отговаря на формулата “от бога поставен владетел”. 3. Директен превод на поставен от бога, от тох./а/ se-, тох./б/ saim, sai-n, прототох. *sāäiä – поддръжка, защита, „покровителстван от бога” (от бога поставен). Във всички човешки общества от древността и средновековието царската власт се легитимира с божествения си произход. Владетелите отговарят за делата си единствено пред бога и историята. При аварите владетелят също се титлува cani-zauci (кани-зауци), близко до прабългарската титла. Ако разгледаме зауци можем да открием пущунското зай – син, сходно с тохарското сой, също почти идентично е осетинското zæyc – потомство и хуца, худо, означава в източноиранските езици бог, господар. В прабългарски рунически надпис от Мурфатлар, П.Добрев също открива думата хуца – бог. В съвременния осетински хuъsаiъ означава бог, а хicаu – главен, господар. Такова е значението на кани-зауци, аналогично и идентично с кана-сюбиги. Предлагам моето скромно мнение по въпроса. Между княз и кан няма никакма връзка, освен еднаквостта на изходния ностратически корен. Пределно ясно ми е че ще бъда погнат от разните „езиковедски специалисти, подвизаващи се тук и на „Бойна слава”. Но тяхното критично мнение, ако не е градивно, ми е...trans penem! А ето и етимологията на „шанюй”. Според съвременни казахстански учени тя се транскрибира като сенгир и вероятно е звучала така. Sengir в езика на селкупите означава предводител. При кетите senig означава жрец, а ke-senig – върховен жрец. В котски šēnaŋ – жрец. Също Старостин посочва протоалтайското *číńo, тюркски *dǐŋ, монголски *čineγe, тунгусоманчжурски *dziŋ, корейски *čǐń – власт, сила. Дали селкупите, котите и кетите са я взаимствали от хуните или е станало обратното не може да се каже, но в причислявания към алтайската група японски език също има сходни понятия. Сегун /шогун/ означава княз, сан – господин, сенсей – почитно обращение към учител, духовен водач, аналогично в корейски чангун – титла на военен предводител, пълководец. Според друго мнение (Энциклопедия Брокгауза и Ефрона), шогун произлиза от китайското tai-kun, tycoon – велик княз. Също може да посочим като много вероятно изходно китайското czijānizjün – пълководец, генерал, дало чжурчженското tsiāngkiün, тунгусоманчжурското dzanγin, dzanγun – пълководец, генерал. В много от древнотюркските надписи се среща титлата sangun – предводител. Така че хунските шанюи /сенгири, сангуни/ първоначално са били военни предводители и титлата продължава да съществува при хунските наследници – древните тюрки. Сенгир, сангун, чангун, шогун е логичен аналог на шанюй, коята има древен „общоалтайски” произход, със значение пълководец, главнокомандващ. Дори и да се касае за китайска, угрофинска или енисейска заемка, то заимстването е твърде древно, на общоалтайско езиково ниво.

Императоре, турски султане, или по-точно тюркски кагане, не се дразни като ощипана ханъма, ("булка" ) ами дай твоята концепция за Прародината. Като си такъв голям специалист по етимологии дай твоето виждане, та да научим нещо и ние простите люде!

Уважаеми "Шопе" , веднага след окупацията на Нишкия санджак, първото нещо което правят "брачата" е да прогонят българските учители и духовници. Имало е и подкупи. Например владиката на Ниш Виктор е бил сърбофил още преди Освобождението, поради което в града има силно просръбско лоби. Например в Прокопие ли Прокупле както му казват сърбите, Българската Екзархия е била само на книга, тъй като местните българи са били вече яростни сърбомани. Всъщност реално Екзархията е достигала до Гиляне, Лесковъц, Враня и Пирот, в Ниш също положението е особено, заради силната сръбска пропаганда. След 1878 г. владиката Виктор доброволно присъединява епрахията си към Сръбската църква, но за по-сигурно, той е преместен в Белград, а на негово място е назначен сърбин. Берлинския договор изобщо не се занимава с Екзархията и по-нататъчната и съдба, което развързват ръцете на сърби и румънци, да унищожат веднага екзархийските структури в окупираните от тях български земи.