протобългарин

Добре Тогарм, а как ще обясниш аварския аналог "кана зауци"? Изразът си е прабългарски и означава "владетел божи син"! Има и форми на изписване "архонт сюбиги" - "Крум архонтът сюбиги" което показва че втората част на титлата е сюбиги, а първата кана, а не кан-ас. Изобщо думата кан е твърде древна бореална със значение жрец, стареишина, учител, владетел, родоначалник. Но да не се повтарям в етимологиите, прочетете по-страия ми пост по въпроса.

Е това вече обяснява нещата. Името Болг се е сторило прекалено "българско" на нашите възрожденци, които са го свързали с България. Каква игра на историческата случайност. Болг е съхранения кимерски, най-ранна форма на етнонима "българи" (общност от войни, китайските "булоцзи") което е синоним и на кимери, които са тохари, етнонима който келтизираните им потомци, кимврите занасят в Ирландия.

Вместо да търсите оргинални решения, прочетете Вл.Георгиев и Г.Вайганд по въпроса. Келтска теория не бях чувал, но явно и такава ще се измисли.

Владилий го срещаме и като Бладил, мисля че при Йеромонах Спиридон, не съм сигурен, така че моля за извинение ако греша. Искам да ви питам неща, което не ми е ясно. Има ли изворови данни за келтски вождове Болг и Брем при балканскто им нашествие. Брен в келтски значи елен. Че има влияние на илиризма, спор няма, но дали не са се съхранили сведения за тази кимеро-келтска връзка?

Не виждам никаква логика в "заяждането" на Петър Голийски проявено с появяването ме на форума, (че е той съм 1000% сигурен) тъй като въпросните му цитати нямаха нищо общо с темата. Разбира се ще се радвам Петьо да се включи позитивно, иначе няма смисъл да пълним форума с глупости. В "Бойна слава" Ицата е във въсторг от последните писания на Златния Хърс, с коментар че "направо изкъртил кочината" т.е. този форум.

Смятам че хипотазата на П.Павлов и И.Тютюнджиев е интересна, но при всички случай не може да се говори за независима държава, по-точно във Видинско турците все още не са се наложили напълно поради междуособиците между Баязитовите синове. Въпросът е сложен, тъй като турците са използвали системата на ограничената държавност и временно съхранявата "невенишките" васали. По същата логика Сърбия е разбита още на Косово, но ограничена сръбска държавност има до средата на 15 в., В края на съществуването си, остатъчна Сърбия се състои от градовете Голубац и Смедерево. За мен, турското робство се налага окончателно между въстанието на Константин и Фружин и Варнеската битка.

Теорията на Хофарт е интересна и съвсем логична. Конникът изобразява Конния Бог, почитан от източните иранци и тохарите. Само че Хофарт го нарича Митра, аз смятам че това е Зиези-Сйявуш!

От елетния форум: Научаваме се че: Днес, 10:03 #480 Turanaga_San новак Регистриран: Nov 2008 Мнения: 2 Съжалявам че отново връщам клубарите към изтърканата тема за титлата на Прабългарските владетели но бях провокиран от един от последните коментари на ИЦА, с който той ми напомни за нещо любопитно, на което бях попаднал случайно преди известно време, и реших, че ще е интересно да го споделя с вас. Kanasubigi Прабългарски . ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχων, ho ek Theou archon Гръцки Kana - su - bigi Kana - su - big –I (possessive)….. аналогично на zoapan kupe-SI ? ризница на жупана (Наполитано/ИЦА) Aрхонт – войска - bag/beg –I …..аналогично на късно турското су-баши (главатар, предводител на войската) или в превод архонт (господар, владетел) архонт на войската До тук всичко чудесно НО, ... но в гръцкия текст се говори за архонт от Бога и няма никакво споменаване на войска. В титлите на Тюркските владетели също не се говори за войска а се споменава изрично Тангра, който странно защо липсва в Българската титулатура. Освен това вместо напълно излишното смислово дублиране на архонт/ предводител/ владетел чрез кана и бег, в така направения превод липсва НАЙ-ВАЖНОТО ....а именно споменаването на Бог, чието присъствие в паралелния Гръцки текст както и в синхронните титли на Тюркските хагани е очевидно и абослютно задължително в предвид традицията да се подчертава божествения произход на властта. Голяма част от тези вътрешни противоречия в превода намират много лесно обяснение ако си изясним произхода на Тюркската титла бег ( bag, beg, bay,bey). Както е добре известно много от титлите получили популярност в Първия Тюркски Хаганат (каган, кан, тегин, боила, таркан, багатур...) представляват ранни заемки от Китайски или съседните Ирански езици. Титлата бег не прави никакво изключение в това отношение и се явява ранна Согдийска заемка. Титлите beg/bag/bay бег, бей се използват в Тюркските езици паралелно с тяхната употреба в синхронните им Согдийски и Средно Персийски – baga, bag, baya, bay. Иранската титла бага е имала смисъл както на Бог така и на земен владетел, аналогично на употребата на Лорд в Английски и Господ/Господар/Господин в славянските езици. Във всички тези случаи се касае за опит да се подчертае Божествения прооизход на Царската власт и “харизматичността” на владетеля/ владетелския род. …. обърнете внимание как е Бог на Согдийски и как Согдийците образуват генитив/родителен падеж .. на Бога Задачи за упражнение.....Що е то Бъг, що е то Бъгистан, Бъгпъши, Багпур и има ли то почва у нас? βəγ- <βγ> “god” βγ, plur. βγyšt, βγ’n βəγ, βəγīšt, βəγān: lord, sir βγpšy βǝγpǝšē: son of gods βγ’nyk βǝγānīk: of the gods, divine βγn βǝγǝn neut.: temple 5 в смисъл (храм, посветен) на Бога βγyyst’n βəγistān: place of gods тоест БЪГ – Бог а БЪГ-И ....генитив – на Бога Граматични особености които имат отношение към въпроса: The plural ending -īšt is found in βəγīšt <βγyšt>, the plural of βəγ,. There are a few instances of the old gen.-dat. plural in -ān, e.g., βəγān <βγ’n> “of gods.” une məzēx əxšēwənī (gen.-dat.) Zərwā-βəγī pērnəmsār “before the great god Zərwā” ИЦА: а вих- е всъщност неправилно транскрибирано от гръцки бих-. Думата βεχ, πεχ "княз, принц" се среща и у хазарите. Срв. с прабълг. биг от сложносъставната титла кана сю биг-и. Така полученото Вихтун "княжески род" интересно ИЦА какво ще казеш за това тук : There are a few superlative forms in -təm and -təmčīk <-tmcyk> ...... βəγān βəxtəm <βγ’n βxtm> “most divine of deities” (the Buddha). Май ще се окажеш по една нелепа случайност абсолютно прав за връзката между вихтун и биги, само че не е просто княжеския род защото княжески родове изглежда е имало доста а НАЙ-княжеския и божествен, ...всъщност какви са истинските измерения на това твое откритие ще кажа някой друг път, ...... засега само тръпна в очакване на поредния фонетичен модел, .....имайки предвид че в прабългарски (Н) в края на Тюркските числителни закономерно, хе хе хе, преминава в (М), Тюркската дума бихтун дава също толкова закономерно вихтум .... и ето ти Прабългаризъм на Согдийска почва, евала аркадашлар! Остава само да намерим още няколко случайни думи за да докажем модела, но това са дребни детайли. И сега да се върнем на темата. Докато в Согдийски и Персийски титлата Бага се използва предимно в комбинация с Митра, Зурван и други, тоест най-често в смисъл на Бог, то в Тюркските езици поради култа към Тангра нейната употреба е сведена само до господар/земен владетел и то от сравнително нисък ранг. На практика беговете в Тюркските Хаганати са само областни управители и единствено в Хазарския Хаганат бегът се явява де факто упрвляващия вице-крал или кавхан, но дори и в този случай той има само изпълнителна власт докато хаганът си остава носителя на Божествения произход и харизмата. Това съвсем ясно показва че думата Бага/Бег запазва своя първоначален “Божествен смисъл” единствено сред Иранските народи и езици, докато в Тюркските тя девалвира, най-вероятно поради големите религиозни различия между Иранските и Тюркските народи и в тази си роля при Тюрките тя е заменена от култа към Тангра. Всичко това говори че опитите да се търси превод на прабългарското БИГИ на Тюркска основа вместо да се посочи очевадната връзка със Согдийското Бага/Бог и като същевременно умишлено се пренебрегва Теос в Гръцкия текст са абсолютно безпочвени. Биги в титлата на Българските владетели може да означава само и единствено Бог / на Бога и не може да се превежда чрез Тюркската титла бег, която макар да има идентичен произход притежава съвсем друг смисъл и употербата и в титлата на владетеля е абсолютно неуместна. И това е в сила без значение дали прабългарския език се приема за Тюркски или Ирански по-произход, по простата причина че изходният езиков материал в прабългарската титла присъства и в Тюркските и в Иранските езици и кой от двата езика го е донесъл на Балканите няма особено голямо значение. Ако езикът е бил Ирански то Биги може да се преведе само и единствено като Бог, а ако езикът е бил Тюркски биги със сигурност щеше да бъде заменено с Тангра защото в Тюркските езици тази дума няма смисъл на Бог. Остава единсвено възможността езикът да е бил Тюркски но в него просто да е била заета една Иранска по произход титла, нещо което е твърде често срещано явление за епохата. Искам да уточня че като казвам Иранска по произход титла аз имам предвид титла възникнала в Иранска езикова среда, защото само една такава езикова среда може да обясни употребата на Бага в титлата на Българските владетели. Разбира се, това означава че цялостният превод на титлата трябва да се търси на осоновата на Иранските а не на Тюркските езици. И тук възниква интересният въпрос - защо Бешевлиев се опитва да прави цялостен превод на титлата на основата на Тюркските езици и САМО на тази основа? И защо се стига до парадоксалната ситуация да се правят комични аналогии с Турското су-баши и да се вкарва абсурдната за титла на владетел дума су-войска? Нима Бешевлиев не е бил запознат с произхода на Тюрскската титла бег/бей и не е можел да събере две и две като преведе БИГИ не като някакъв измислен бей или онбашия а точно като ho ek Theou / от Бога? Според мен тук изобщо не се касае за случайна грешка. Просто не виждам как може да се получи такава грешка при положение че същия този учен сам е “доказал” Иранския произход на имената на едва ли не всички ранни Български владетели, и освен това сам пише че използването на кана вместо кан/хан трудно може да бъде обяснено на основата на Тюркските езици. Тоест, имал е абсолютно всички причини да търси алтернативни преводи а и познанията да го направи. И въпреки това не го е напрвил!. Не е проверил има ли алтернативен Ирански превод на титлата и доколко този превод е възможен. Защо се стига до тук? Нека сега навлезем смело в безкрайните степи на Прабългарското езикоНЕзнание. Поради естеството на новата езикова материя нека за момент да си представим (моля специалистите Тюрколози да ми простят еретичната мисъл защото както се казва аз не зная какво върша), та да си представим, че в титлата на Българските владетели няма никаква войска а има просто едно су/сю, което може да значи войска, но може да означава и много други работи, които както и Бага/Биги нямат нищо общо с Тюркските езици. За момент можем да си представим че дивите Тюрко-Българи вместо Бег на Войската или Бич Божи са искали да кажат че техния Хан е бил Син на Бога. Тъй като са пропуснали да споменат за Бир Тенгри мен започва да ме гложди и още по-еретичната мисъл, че те изобщо не са знаели как да кажат Син на Бога на Тюркски И вече като връх на еретизма, и първа крачка към кладата, аз си позволявам да помисля че сред тях е имало и такива луди глави които в своето невежество са решили да напишат Син на Бога на един съвършено чужд и непознат за тях Ирански език. Разбира се, за нас ще си остане завинаги пълна загадка как точно Прабългарите са произнасяли това Божи в титлата на своя владетел .... БИГИ, БАГИ, БОГИ, БЪГИ, БЪГЪ. . Но да продължим нашето пътуване из дебрите на езокоНЕзнанието. За голямо наше съжаление, Согдийският им нещо не е бил перфектен, защото макар че уцелили правилно падежа нашите древни пишман лингвисти пообъркали малко словореда и не знаели как правилно да напишат син на Согдийски. Затова те отворили речниците на Индо-Европейските езици и продължили с ровенето. son O.E. sunu "son," from P.Gmc. *sunuz (cf. O.S., O.Fris. sunu, O.N. sonr, Dan. søn, Swed. son, M.Du. sone, Du. zoon, O.H.G. sunu, Ger. Sohn, Goth. sunus "son"), from PIE *sunu-/*sunyu- (cf. Skt. sunus, Gk. huios, Avestan hunush, Armenian ustr, Lith. sunus, O.C.S. synu, Rus., Pol. syn "son"), from root *su- "to give birth" (cf. Skt. sauti "gives birth," O.Ir. suth "birth, offspring"). Sonny as a familiar form of address to one younger or inferior is from 1870. Son of _____ as the title of a sequel to a book or movie is recorded from 1929. Но и това не свършили правилно защото докато повечето нормални Индо-Европейски езици пазят Н в края на син, сон, суну нашите другари се забили из Средно-азиатските пущинаци  където от н-то нищо не останало. Останало само су Средно Персийски Син – Pur, pusar Согдийски Син – zate, pys Пащо (Средна Азия) Син - zoe Талишки (Кавказ) Boy, son – zoa, zua, zôa , zue, zu'a, zoa, zâ Тохарски (Средна Азия) se, soyä - a son (IE *sú- - to be born) И сега нека да сумираме -откъде тръгнахме и къде стигнахме. Kana - su - big –I Хан Бег на Войската Или Кана Син Божи ho ek Theou archon А така стигнахте до моята етимология, която съм я пуснал преди доста месеци на "протоболгарианс", ще трябва да искам патент от "тюркската кочина с елитни домузи", да ви и е... мамичките и женките.

Старнно защо в тохарски майка е мацар, а в бълг. има обращение майце. Но коренът е общоиндоевропейски, спор няма. ------------------------ Аз лично съм толкова „даскал”, колкото ти си „доктор”. Хърсе (що си го лепнал тома аланско име) с тази професия си изкарвам хляба.

Ни най-малко, по въпроса прочетете проф.Вейганд и книгата му "Етнография на Македония". Има я на сайта на Македонския научен институт. Просто това са въпроси отдавна изяснени. Това че моя приятел реши да се прави на интересен написвайки това което цитираш си е негова работа. Само да не се опитвате да свързвате Албания с Кавказка Албания, че ще я оцапате.

"седемнте славянски племена в мизия" - Не са ли това ободритите, тимочаните, моравяните, кучаните и гудуските, заселени по границите с Авария. точно тук е най-силен сепаратизма и оттук тръгва Моравското княжество, една несъстояла се народност, поради унгарското нашествие. Северите са в Балкана. Сред племената в Македония, за сагудатите - със сигурност са прабългарпи или алани (сугд - чист), в Певтингеровите таблици са фиксирани като садагарии, обитаващи северно от Доросторум. За велегезитите и драговитите - връзка с Волаг и Дронг, българи или българи смесени със славяни. Волаг - Вологес (букв.превод "силен гняв").Влахо-ринхините - първото споменаване на етоннима влах още в 7 в. За струмяните, смоляните - славяни, също езерците и милинги в Елада. Прави ми впечатление названието Лариса. Свързва се със славяните, тъй като името е разпродтранено при руснаците. Но в тохарски ларе - любов, Ларишка - женско име идентично с Лариса?!

Ами давайте, както е тръгнало и шиптарите ще ги искарате прабългари, изобщо алтернативната "история" тук много е на мода!

"Аз съм атеист и също смятам че в началоно на 21 в. да се учи "Закон божии" е пълна глупост! ". да атеист съм и съм горд с това, а не като много съвр.българи, които палят свещи в църквите, защото така е модерно! Българинът не е религиозен по принцип, а суеверен! А ако се вкара "Закон божии" задължително ще се вкара и "Шарият" и какво правим тогава!? ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- "Много си дребен за тия неща" - Ти също Петре (Смордо) си много дребничък, а от мен вкл. и на години. Добре се знаем. Надявам се ще кажеш нещо смислено и не си дошъл на форума само да се заяждаш! -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Да, смята се че е подарък на кан Борис. Много хубави снимки има във втората книга на Хофарт, не си спомням заглавието. Представляват много искусни дърворезби, изобр.грифони, борба на грифон с чифтокопитно, орел и змия, борба на орел със змия, все сюжети познати от Пазирик.

"че дошлите от Изток българи са били от кимеро-келтско-тохарско потекло с известен източнорански и хунски компонент". Петре (Смордо), обедини кимеро-келто-тохарското в едно, защото паралелите са върху изначалната близост на тохарите с бъдещите келти в Индоевропейската прародина, а кимери и тохари са вероятно две названия на една общност, а вместо "хунски" бих използвал "езиково алтайски" (едва ли са били само хуни, имало и дунху и сушен). Дунху са също разбити и покорени от хунну, нищо чудно част от тях да мигрира с юечжите.

Изображенията от Наги С.Миклош са типични са "скитския зверин стил" - борбата с грифони изобщо присъствието на това митологично същество, фиксирано и върху изображения от крепосната стена на Плиска. Грифонът е често срещан при аварските находки (токи от колани). Много подобни изображения има и в Алтай - Пазирик, оставени са от юечжите. Орелът с тялото на жената е също типичен ирански сюжет, за отнасяна душата в отвъдното. Върху друг паметник "съндъчето от Терачина" се среща борбата на орел и змия - сцена от мита за открадването на хаомата.

Ами, вижте кушанския храм в Сурх-Котал и партянските храмове, те се на принципа два вписани четириъгълника.

Приказките на Смордо (Петър Голийски) нямат нищо общо с темата! Изложи версията си. А относно атеизма и ученето "Закон божии" съм точно на това мнение, въпреки че няма нищо общо с въпроса по който се спори! Тебе какво те бърка?

С Хърс не може да се спори, всъщност не смятам да отговарям на постовете му, освен ако не ме принуди да му тегля майните!

Чувашите се смятат за единствени наследници на волжките българи, това е официалната позиция на тяхната историческа наука. Те отричат "волжкобългарското" у казанските татари. Всъщност чувашите са наследници на племето савири, което най-вероятно е били смес от алани (или ефталити) и угрофини, ако се вярва на "Хонския" (савирски) речник на д-р Чазба Детре, който публикувах на сайта протобулгарианс". Разбира се ако това не е някаква маджарска фалшификация. Но пък чудесно обяснява наличието на многото чувашко-унгарски изоглоси. Маджарите мигрират северно от Кавказ, съвместно със савирите и оногурте, освен това генеалог.им легенди говорят за някакви "саварти-есфали" които се отделили от маджарите и се преселили към границите на Персия, всъщност това са саварите, заселили се в Дагестан, като съседи на барсилите и хазарите. А саварти е аланската форма на савири "сауир-тэ" (черни ири, черни алани). Есфали го разчитат като аланската форма на не-добре изяснения етноним спали, който пък едни друг автор (руснак беше) го интерпретира с помочта на тохарски, там спал значи висок, глава, теме, откъдето е старобългарското сполин, исполин. Според мен савирите са били в известна степен родствени с племената образували Кубратова България. В Поволжието савирите си остават езичници и се изолират от останалата волжкобългарска общност. Затова пък се смесват с угрофините (мокша, езря, мордва и пр.). Че имаме някаква родственост с чувашите го показват и носиите и наличието на езикови аналогии. Но техният език "р"-тюркски език, стоящ твърде далеч от останалите тюркски езици и показващ паралели с монголски и тунгусоманчжурски си остава една голяма загадка, която е основен коз в ръцете на привържениците на "алтайската теория" за произхода на прабългарите.

Иванко, волжкобългарската патриотарщина те треса здраво, айде стига с тия измишльотини. Ясно ми е че си вярвяш! вярвай си, блаженни са вярващите!

Извинявай, но твърдението че татари нямало, е просто смешно. Имало ги е, и сега ги има и ще ги има, за разлика от вашите "волжки българи" тюркизирали се още в 11-12 в. и изчезнали през 13 в.

Малко допълнение, руски всеки може да чете: взето от:http://www.velesova-sloboda.org/antrop/anthropological-glossary-ru.html "АНТРОПОЛОГИЧЕСКИЙ ИЛЛЮСТРИРОВАННЫЙ ТОЛКОВЫЙ СЛОВАРЬ" Също едно сравнение: Памиро-альпийская раса - синоним балкано-кавказской расы. Возможно, более удачный термин, поскольку в лучшей степени отражает ареал, однако используется этот термин редко. Памиро-ферганский тип балкано-кавказской расы или тип Среднеазиатского междуречья или ферганская раса - восточный вариант, распространенный в горах Памира, среди узбеков и равнинных таджиков. Отличается сравнительно низким ростом бороды и усов и повышенной частотой прямой спинки узкого носа. По этим признакам является переходным к индо-средиземноморской расе. Понтийский тип индо-средиземноморской расы, или понтийская раса, черноморский или восточносредиземноморский тип - распространен среди народов побережья Черного моря, например, адыгейцев и южных русских. (тук са и българите). Отличается от более южного каспийского типа несколько более крупными размерами, а также повышенным процентом опущенного кончика носа и светлых глаз. Понтозагросский тип балкано-кавказской расы, или понтозагросская раса - распространен среди южных кавказских народов, например, армян. Отличается от других кавказских вариантов той же расы меньшими размерами, более частой встречаемостью опущенных кончиков носа и процентом светлых глаз, промежуточным между кавкасионским и кавказским типами. 1127. Южно-сибирская (или туранская) раса - промежуточная между европеоидной и монголоидной расами, но ближе к последней. Распространена на западе Южной Сибири и в Средней Азии, особенно характерна для казахов и киргизов. Характерные признаки: лицо высокое, широкое, заметно уплощенное, волосы прямые или волнистые, обычно черные, но иногда темнорусые, большой процент смешанных оттенков глаз, нос с выпуклой или прямой спинкой, обычно заметно выступающий, губы средней толщины. Отличается от похожей уральской расы большей выраженностью монголоидных черт: крупными размерами лица и головы в целом, большей частотой эпикантуса, более темной пигментацией, а также меньшей частотой вогнутых спинок носа. (от http://www.ido.rudn.ru/psychology/anthropology/glossary.html ) "К северу от указанного ареала протянулась цепь высоких горных хребтов. На западе она начинается Пиренеями и продолжается на восток через Альпы, Балканы, Кавказ, Эльбрус, Копетдаг, Гиндукуш, Памир и Тянь-Шань до Гималаев. Население этого горного пояса отличается некоторыми расовыми особенностями и относится к балкано-кавказской малой (или памиро-альпийской) расе. Переход от индо-средиземноморской расы к балкано-кавказской очень плавный и постепенный, выделяется множество промежуточных вариантов, например, нижнедунайский тип. От южных европеоидов жители гор отличаются очень светлой кожей, некоторым посветлением волос и глаз (часто в сторону рыжеватых оттенков), значительной массивностью, высоким ростом и коренастым телосложением. Также, у них очень крупный нос, часто с выпуклой спинкой, повышенный рост волос на лице и теле, крупное, часто очень широкое лицо, характерна брахикефалия. Изменчивость внутри этой расы велика, выделяют множество отличающихся в деталях дискретных выриантов: альпийский тип, динарский (или балканский) тип, кавказский тип, кавкасионский тип, понтозагросский тип, ассироидный тип (сирийско-загросский, или переднеазиатский) и памиро-ферганский тип (иначе тип среднеазиатского междуречья, или ферганская раса)". http://www.ido.rudn.ru/psychology/anthropology/5.html

"досега да съм си теглил куршума, бе "докторе". Така ли, пистолет държал ли си през живота си, даскалче! Аз щото си имам личен, за спомен от офицерските ми години!

Ха-ха-ха, Хърс, злобно човече, стига се излага, виж в Речника на Фасмер, какво пише за "серый".