протобългарин

България пропуща едни твърде интересен шанс, който и предлага малката Черна Гора. Между Черна Гора и Сърбия съществува договореност, при бъдещата война с България, черногорските войски да поемат завладените сръбски територии в Косово и Македония, за да може сръбската армия изцяло да се освобиди и насочи към България. Това нещо е съобщено от престолонаследника княз Мирко на управляващия българската легация в Цетине, Хаджикънев. Княз Мирко намекнал на българския посланик, че това не е много по вкуса на баща му крал Никола. В същност той си давал само изглед, че искал да помогне на сърбите, а в действителност бил решен да бави и да се намеси чак, когато Сърбия бъдела победена, за да се възползвал тогава и да си присвои окупираните от неговите войски земи....„Ще видите добавил княз Мирко, че баща ми ще изиграе и сега една хубава игра”. Три дни по-късно, съобщава бълг.посланик Колушев: „Черногорският министър на външните работи ме каза, че в случай на война между България и Сърбия, Черна Гора е принудена по силата на сключения миналата година договор със Сърбия, да помага на последната. Черногорският крал ми потвърди това, като прибави, че могъл да се откаже откаже от договора, както Сърбия отказа помощта си при Скутари, но не направил това, а сега било късно”. /А.Тошев-Балканските войни,стр.320, 321, 347-348/ Според Тошев става въпрос за черногорско-сръбски провокации. Дали обаче действително е така, трудно може да се каже, като се има предвид конкуренцията между Цетине и Белград, както и предвижданата заплаха за малката черногорска държава, чиято територия ще е обект на следващите претенции на Белград. Най-вероятно черногорците са си правили тънки сметки при евентуална сръбска загуба да си присвоят още територии от сръбската окупационна зона, но никой в София не се е заинетресувал от това. Ако се беше стигнал до българо-черногорски съюз, един удар в гърба на сърбите, би им подействал доста отрезвяващо.

На вниманието на Смордо (Петър) Освобождението на България в 1877-78 г. е резултат от сложните дипломатически игри на Бисмарк, Горчаков, Андраши и пр. политически процеси довели до изваждането на Русия от "Кримската изолация". По-подробно виж тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=158 Най-тъпото и наивно нещо е да се твърди (както го прави пишман-историкът Пламен Цветков) че Русия дошла да ни завладява или да завладява Проливите и пр. Днес в България е модерно да си русофоб. За говедата с "атлантико-демократически западни ценности", които до вчера викаха "Слава на КПСС и БКП", няма да говоря, тях просто ги презирам. Разни патриотари виждат "руското подтисничество" и днес върху един отдавна изчезнал средновековен етнос като "волжките българи" автоматически кръщавайки "българи" съвр.казански татари,башкирите, а един идиот в Съвета на Европа предложи и да се приема "Декларация за защита правата на Волжките българи" насочена срещу Русия и т.н. Други идиоти припознаха в чеченските главорези също "прабългари". Напълно си давам сметка че Русия има много трески за дялане, особенно ощетила България с перманентната подкрепа на сръбския шовинизъм, до І-вата Св.в-на, също и днес виждаме реанимация на това пагубно за самата Русия, руско сърбофилство. Само че заради шибаните сръбски шовинисти, които в 1914 г. застреляха Франц-Фердинанд, Русия на практика започна І-вата Св.в-на, но плати прекалено скъпа и жестока цена - краха на Империята, стоци хиляди загинали в окопите от Балтийско море до Дунавската делта, вкл. и от блъгарски куршуми, смъртта на Романови, разпад на Руското държавно пространство, след като Ленин и Сталин направиха чудовищната глупост да разделят една единна страна на социалистически съветски републики и посяха семето на сепаратизма - е резултата го виждаме днес - Чечения, жалката Грузия и нейния диктатор, който си въобрази че може да прави етнически прочиствания под опеката на Чичо Сам и слугите му от ЕС, страшната скорост с която днес се разива пантюркизма в бившото съветски пространство. Какво стана със съвр. сръбско русофилство, сърбите лека полека прежалват Косово и почват да се услушват като шумадийски свини пред кочината наречена Европейски съюз. Съвсем естествено, типично по сръбски, забравиха за Русия. СССР ощети България и в 1944 г. Второто навлизане на съветски (руски) войски у нас не беше никакво "Освобождение" а окупация, при условие че България въпреки че бе принудена съвсем силово да влезе в Тристранния Пакт, не скъса отношенията си с Москва. Сталин който е един изключително слаб управник във външаната политика се остави, да бъде изигран от хитрата британска свиня Чърчил и пак ощети България като застави българсикте войски да напуснат Беломорието, Западните Покрайнини и Македания - все изконни български земи. Така че уважаемият Иван трябва да знае за тези неща, а не да очаква една безкрайна благодарност към "освободителите". Благодарност трябва да има, за 1877-78г. за тази безпрецедентна до тогава наистина Освободителна война, война на честта за Русия. Друг е въпроса че некадърната дипломация на Горчаков, максимално опорочи резултатите от руските победи, но за това обикновенните руски войници и офицери нямат никаква вина. Но за 1944 г., никой не ви е викал да ни "освобождавате". Бяхме си достатъчно свободни, дори и в това че цар Борис ІІІ намери сили да се противопостави на Хитлер и да не прати войски срещу Русия. Иначе Иване и на мен Висоцки е любим певец, както пее той "Мы толкали землю с своим сапагоми и заставили солнце возходить на запад". Историята е отредила да сте Велика страна и не можете да избягате от съдбата си. Горбачов и Елцин се опитаха да го направят, но не успяха. Чакат ви много предизвикателства, най-вече да се изчистите от предразсъдъците на "западната демокрация" да обедините страната си, в нейните исторически граници, да изгаридите един мощен Евразийски съюз с Поднебесната Империя и да заставите неубоздания западен, натовски милитаризъм, отново да се страхува и съобразява с вас, защото историческото време на "западните и американските пидоры" отминава.

Славянин идва от славя, възхвалявам, затова и Птолемей ги е посочил в картата си като "ставани" - назвяние получено от някой аланоезичен информатор, от аланското став, ставын - славя, възхвалявам. Ясно и точно, аланския информатор е превел названието на своя език и така го е съобщил на Птолемей, както пугурите в Кавказ стават известни на Плиний като пагери-ти, пак през алански със суфикс за мн.ч. -тэ. Стига с тези роби и пр.глупости. Някои наши съвр.патриотари ги тресе яростен антиславизъм, нали сме вече натовски и ЕС-боклуци, трябва да лижем западни задници. Никой народ не би се самонарекъл с обидно име, както един идиот, не знам вече от кой форум се изтъпани че родът Дуло идвало от гръцкото дулос - роб!? За етнонима сърби: За произхода на етнонима сърби, Фасмер посочва аналогичност със самоназванието на лужицките сорби, звучащо като serb, както и топонима Zribiа - Майсения (Козма Пражски). Като название на южнославянското племе Σήρβιοι се среща при Константин Багрянородни (За управление на Империята, гл.9). Етнонимът *sьrbъ (вероятно първонач.зн. "съюзник") е родствен на руското пасерб - храненик, украински присербитися – присъединявам се, българското сбирам – събирам. (Микола, Солмсен). Недостоверно е сравнението на *sьrbъ с древноиндийското sarbh - бия, сека, убивам (Потебне). Мошинский извежда славянското sьrbъ, от индоевроп.корен *serv- охранявам, подобно на скитското (аланско) *хаrv-, откъдето и названието на славянското племе хървати от авест.*хr•vati – пазачи, охрана (Трубачев). Напълно недестоверни са и опитите на накои съвр.сръбски автори да обяснят етнонима сърби с названието на аланското племе сабири, савири в Кавказ, като реанимират старото мнение на Миклошич. (вж.Приложение-2) Във всички славянски езици, изключая български, се среща думата *sebr – съсед, приятел, брат. Също в руски себра, сябра – община, обща работа, съдружие, аналог на българското сбор, събор. В украински сябер, белоруски сябр, руски себер, шабер, сръбски себар, също в литовски sebras, албански sember, мордвински šabara, унгарски cimbora, румънски simbră - приятел, близък, съсед, съобщник, са славянски заемки. В литовски sebras, латвийски sēbrs - съсед, приятел, родственник, като правило се смята за източнославянска заемка, от *сябр, а финското seura - общество, естонското sõber – приятел, според Фасмер са балтийски заемки. По-далачен български аналог е сбор, сбирам, събор, събирам – общност.

Виж староиндийското avi, авестийското avaiti – благосклонен, защитник, закрилник. Също в авестийски aiwyâxshayeiñti, aiwi-xshi – ръководещ, управляващ. Като имаш предвид Смордо т.е. Петьо, че в етногенезата на прабългарите влиза и тохарска основа и по-късна иранизация, какво те учудва? Коренът "тохм" е зает в алтайските езици като туган - потомци. Такива връзки са напълно реални. Иначе страниците ще са наполовина, защото ще го разделя на две части.

Траките са континетален народ, а не морски като гърците, затова и тяхната култура е по-второстепенна.

И какво излиза, прабългарсикте владетели са от келтски и готски поризход. Дядо ви Б.Симеонов ги искарва на 100% хунски, съдейки от книгата му, а дядо ви Иван Добрев си го преписва едно към едно Б.Симеонов. Смях в залата. Болшинството прабълг.имена са от ирански произход!

Звериният стил се заражда в Ордоса, на границата между племената ди (прототохарите) и Китай. После мигриращите на север "ди" (юечжи) са го занесли в Алтай и Пазирик, в Тува (Аржан). Вериятно кимерите първи го донасят в Предна Азия и Европа. Чрез тях елементи от него смятам че са проникнали и при келтите, възм. и при траките, но после основните приносители стават скитите.

Тогарм, не схващам насоката на иронията ти, просто ти цитирам основното мнение по въпроса за произхода на названието Ахура-мазда, това че не си съгласен си е твой проблем и ни най-малко бих се отказла от мнението си! С "хвар" е свързано името Хорз, смятам добре съм го обяснил.

Бре голям цирк станал? За какво така ожесточено се карате. Варненския некропол не може да бъде тракийски тъй като е оставен от предтракийската култура от типа Кокутен-Триполе-Винча-Караново. Нейните носители са предноазиатските земеделци заселили Европа към 9 000- 8 000 пр.н.е. те не са индоевропейци, смятат ги за някякви протокавказци, родствени на шумерите (от голямата кавказо-сино-тибетска общност). Че има ясно скитско влияние на "звериния стил" е повече от ясно. Но не съм сагласен че траките са примитивни, просто хората са заимствали чуждото и са го пречупвали през своя мироглед за света.

Хърс и Ахура-Мазда са съвсем различни персонажи. Съгласно „Авестата” името Ахура-мазда означава „мъдър бог”. В авестийски аxura означава бог, в санскрит аsura има значение на зъл демон, лошо божество. Предполага се че първоначалното значение на думата е било ahuras/asuras – жреческо съсловие, от asha – истина, защитници на истината. Като индоевропейски аналог на думата се посочва скандинавското æser – бог. Втората част на името е със значение „ум, способности”. В санскрит majjaān, тох./а,б/ msāsāut, протоиндоирански mazgha, авестийски mazga, хотаносакски māstai, согдийски m`z, средноперсийски mazd, осетински magъz/magæz, белуджи maj`g, пущунски m`zāā, язгулемски mul`z – ум, мозък. /L-IAIL/, /DA-DT-b/ Според Менгес, българският кан Кормесий отразява тюркизирана форма на иранското име Hormuz или Hormizd (средноперсийски форми на авестийското Ahurômazdâo - Ахурамазда) което се среща в уйгурски (манихейска заемка) като Qormuzda, Qormizda. /ВБ-ИЕП/ Разбира се не е необходимо да търсим тюркизирани форми. Ахурамазда е богът символ на доброто, светлината, ясното небе, слънцето. Ако приемем че Кормесий и Кормисош са две форми на едно и също име, то най-вероятно е звучало като Кормузд/Кормизд.

"атентатите" са дело на собствените ни тайни служби, за да може етническата карта да отвлече вниманието от източването на държ. хазна. -------- Да се твърди такова нещо е повече от абсурд и са проява на национален нихилизъм. В 1984 г. хазната не беше празна и народа живееше добре в България. Категорично съм против да се черни всичко от преди 1989 г.

Влахия е независима от България. Дори скъсват връзките си с Търновската патриаршия и минават към Цариградскта. Вкл. има война между Иван Шишман и Дан, като последния е убит. Отношенията между Търновското царство и Влахия се развалят, когато Иван Александър зарязал законната си съпруга - от рода Басараб и се жени за Сара (ах тези евреи, как да не ги обичаш). Затова пък отношенията на Влахия с Иван Страцимир са перфектни.

НЕ СЕ КАРАЙТЕ! Смордо си е Петър Голийски на 1000%. Сигурен съм в това поради стила и начина на писане и поради факта че старият му и-мейл започвоше точно със "Смордо". Вижте в книгата му "Зиези от които са българите", там го има в предговора. Относно Чин и Мачин Жоро76 е прав, това е Китай по време на Златната империя Цзин, когато страната се разпада на Северна, варварска, чжурчженската Цзин (Чин) и южната Мачин, от китайското "мен цзи" южните варвари, както са ги наричали чжурчжените. Това е 100% факт. Но интересното е че Вардан е насложил по-стари сведения върху по-късната географска реалност. За мен най-ценното в текста на Вардан е че директно потвърждава че в "Ашхарацуйц" на Ширакаци, под българи трябва да се припозноят не народа бхух, който П.Добрев прочете като булх, а народа бушки, даден като съседен на ефталитите обитаваш точно в района на Средноазиатското междуречие. Аналогочно има посочени бушки като съседи на барсилите и хазарите. Булх (бхух) не са българи а билтите на Птолемей които са дарди дали имета и на областта Балтистан. Варадан пише че Скития започва от Атл (Итил – Волга) и достига до Имавон (Имеон, Манас-Болор и Памиро-Хималайския масив). В Скития има 43 варварски народа. Най-важен от тях е народът на бушките (булхите). Другият е народа на тухарите, от които произлизали татарите. Водени от бушките, варварските народи покорили Персия. /П.Голийски-Българите в Кавказ и Армения,стр.384-387/ Това е изключително важно ключово изречение!!! Явно се имат предвид събитията от 457-8 г., когато ефталитите-кидарити налагат Пероз на сасанидския трон, или по-късната 484 г. когато ефталитите-хуа разгромяват вероломния и неблагодарен шах Пероз който загива на бойното поле. В последствие ефталитите се намесват във вътрешните работи на Персия и в борбата за шахския трон. Инок Магакий, в своята „История на народа на стрелците”, т.е. татарите, привежда същите сведения за булхите-бушки, предводители на ефталитите: „От смесването на трите рода: Агари, Кетури и Исава (библейски пресонажи), под влияние на Злото, възникнал безобразния народ Татари, което означава: остър и леки (?). Но Св. Нерсес наричаше тези остатъци от родовете Агари, смесени с народите Гог, потомци на Торгом, владеещи Скития, т.е. между река Атил, планината Имаус и Каспийско море. Тук живут 43 народа, които на варварски език се наречат Хуж и Дуж, т.е. народи, живеещи отделно (Хуж и Дуж — арменски думи, с библейски произход, означаващи варварите, неизвестните народи идващи от Изтока, стоящи на по-ниска степен в развитието си. Изписва се и слято Хужадуж. Отразяват библейския израз Гог и Магог, затова Хужастан, Хужакан, в арменската географска традиция, означава страната областта Хузистан, в Югозападен Иран – древната Susiana, респ.далечна страна, а Хужиики са нейните жители). Главният от тези народи се нарича Бушх (или Булх?), а другия Тугари, от които по мое мнение, произлизат Татарите”. Абсолютно дословно този текст е повторен от Григор Акнерци, живял през 13 в. В друг анонимен арменски документ, от 1248 г.,т.нар.”Паметна записка” се казва: ”Появи се от североизток чужд и див народ, потомци на Торгом и Агар. Заради греховете наши, бог ги изпрати, подобно буря, както предвещаваше преподобния свят отец Нерсес и ние търпяхме всякакви ужаси от този народ на стрелците, който наричали ”остри и леки” или тур и ар, откъдето се получава татари. Светият Нерсес ги нарече потомци на Агарите, които владеят Скития, намираща се между река Атил и планината Емавон, където обитават 43 племена, наричащи са на своя варварски език хужакани. Най-силният от тези народи е бушх, а другия тугар, тези за който предполагам че са татари. Както казва те, предците им излезли от Туркестан и се отправили на изток”. Св.Нерсес, който се цитира и от двата документа, казва абсолютно същото, само че нарича двата народа, най-важни в Скития пушх и тугари. /ИМ-ИНС/. Начинът на изпизване на бушх, бушки в Кавказ, което е очевидно българския етноним и на средноазиатските бушки е един и същ. Съществуват и мнения че бушх, пушх е форма на древните мушки (протоарменците) споменати като потомци на Тогарма, но тогава, буди недоумение факта, че по същия начин са изписва и българския етноним, посочен пряко във връзка с барсилите и хазарите! П.Голийски цитира твърде интересен фрагмент от „Географията” (Ашхарацуйц) на Вардан Велики (Аревелци):”А на североизток, страната Чинумачин граничи с булгхарите, откъдето излязал татарския род – Хогта-хан, син на Чанкзхан, Хулаву-хан, син на Хогтагха-хан, Абагха-хан, син на Хулаву-хан…” и „А на изток от страната на персите е първо е страната Чинумачин и града Хата, където се стичат богатствата на целия свят. Те са православни християни, имат царство и църковно устройство и справедлив съд…и пр.” /ПГ-БКА,стр.357-358/ Вардан посочва че на изток от Чинумачин е страната на кушаните, а след нея е земята Ченк, откъдето дошъл рода на Мамиконяните (много известен арменски княжески, нахрарски род). Хората от Ченк са толкова богати, че даже и простолюдието ходи облечено в коприна. /RB-CCAS/ Безспорно нас ни интересува страната на булгхарите. В средновековната писмена традиция, названието Чинумачин, Чин и Мачин се появява с възникването на чжурчженската „златната” империя Цзин, сменила киданската династия Ляо в 1125 г. Тогава китайското пространство отново се разделя на две части, северна – Цзин и южна, където в 960 г. се обособява Империята Сун. Чин и Мачин отразяват точно това състояние на Китай, Чин от Цзин и Мачин, което произлиза от китайското Ман-цзи, означаващо „южни варвари” защото така презрително в Северната империя Цзин, наричат враждебната Южна империя Сун, която не приема, варварския, некитайски, чжурчженски произход на династията Цзин. В това отношение Рашид Ад Дин, главният хронист на Чингис-хан, ясно уточнява че „Мангия е Южен Китай, който китайците наричат Мачин, а монголите Нянгас”. Последното е също китайска заемка от кит. нан – юг, Нанчжоу – област по горното течение на р.Янцзъ, Нанкин – голям град в Южен Китай. Описвайки похода на Чингис-хан срещу чжурчжените през есента на 1211 г., той казва че монголите са искали да завоюват: „Хитай, Кара-Хитай и Джурдже, земи които (монголите) наричат Джакут (от кит.Цзин-жен, т.е. хора от Цзин), а по китайски Хитай се нарича Ханчжин (от кит.Хан-жен, хората Хан, т.е. според китайската традиция, името на държавата и народа се свързва с Империята Хан). Границите на Мачин са до р.Кара-мурен (Жълтата река Хуанхъ) и достига (на изток) до морето. Мачин, китайците наричат Манзи. Северната граница на Хитай достига до Джурдже, което китайците наричат Ну-чи (освен формата чжурчжен се използва и нюнчжени, вс. Джурчже е района на Североизточна Манчжурия и Руското Приморие, откъдето произлизат чжурчжените, а дючери е другото по-малко известно название на чжурчжените). Третата граница на Хитай, приляга към степите на Кара-Хитай (Каракиданската или заподнокиданска, държава образувана от Елюй Даши в 1124 г., принц от киданската управляваща династия Ляо, успял да мигрира на запад в Синцзян и Средна Азия). Всички тези племена (киданите, чжурчжените) са номади и са родствени с монголите.” Друг арабски автор Ибн Батута нарича Северен Китай – Хатай, а Южен – Сун, като ни посачва географската реалност преди чжурчжунското нашествие. /ДП-ХМВСИ/ В Башкирските родословни сказания (шержерета) ясно се посочва че: „Менгу-хан изпратил Хубилай-хан на изток, а Хулагу-хан на запад, а той самия тръгнал срещу Чин и Мачин и го завоювал. Кубилай-хан е четвърти син на Тулуй-хан и внук на Чингис-хан. Когато Хубилай става хан, за да го признае чичо му Хулагу, той му отстъпил земите от Джейхун (Амударя), до Миср и Шам (Египет и Сирия), а за себе си оставил Чин и Мачин, която управлявал 35 год.”. /БР/ Именно Хубилай отново обединява Китай и създава Империята Юан. Няма съмнение че Чин и Мачин, Чинумачин е Китай, но в случая Вардан Аревелци е допуснал доста грешки, защото е използвал и по-стари източници, когато това географско понятие не е съществувало. От съдържанието на текста се вижда че Чинумачин по Вардан е област в Средна Азия, съвпадаща с тогавашните владения на Хулагу. Жената на Хулагу е била християнка-несториянка, а той и наследниците му, изключително много са толерирали несторияните. Дори в столицата Султания е имало католическа архиепископия. Самият Хулагу е правил опити за антимамелюкски съюз с кръстоносците, оттам и легендата в Западна Европа, че Презвитер Йоан ще им помогне, в борбата с мюсюлманите. Поради тази причина Аревелци пише, че Чинумачин са християни. Несторианското християнство има дълбоко корени в Средна Азия, още от времената на сасанидите и ефталитите. На изток от Чинумачин (в случая земите на Хулагу) Аревелци сочи страната Кушан. Това е Чагатайския улус. Името Кушан е взето от по-стари данни. Просто има наслагване на стари наименования върху нови страни. На изток от Кушан, Аревелци сочи Чен, което вече е Китай. Името Чен е традиционно за по-старите арменски извори. Страната на булгхарите е на североизток, откъдето излязал татарския род, което ни насочва към Източен Тяншян, но в случая ние не можем да търсим точно определено географско положение, а виждаме ясно отражение на трайно наложилото се мнение в арменската писмена традиция, че татарите (монголите) са потомци на народите Бушх и Тугар, т.е. буши и тохари. Вардан просто ни посочва в прав текст че зад бушки, употребявано от другите автори, се крие етнонима булгхари или българи и това е особено важно. П.Голийски е на мнение че съществуват поне две преселения на народ с името булх. Първото е с юечжите /кушаните и кангарите/ във 2 в.пр.н.е. За събитията от това време, ”Хан-шу” – владението Анси/Аси-?/ което в „Син Тан-шу” се разапада на Ан и Бухе /аси и пугури/, съседни на Холицимоцзя /Хорезъм/. /ЛБ-ЗЦА,стр.60,142/ Втората вълна е по-късна, от 5 в. когато кидаритите завладяват района на Бухара, и създават държава, първоначално наречена Боло, а след това Йеда. Тяхната столица Нахше-боло е малко по-северно разположена – в оазиса Несеф /сега Карш/. Съвр. Бухара е арабизираната форма на автентичното согдийско Pwgr, Пугхур, Пугхор или Пугхар /Пугур/. Няма данни превземането на Нахше-боло (от тох.накте - бог, "божествения Болг)да е свързано със смяна на населението, има само ново попълнение от изток и смяна на династията. Но съобщението на Вардан Аревелци, че под ръководството на бушките е била победена Персия показва пълната приемственост между тях. Напомням на читателя да не свързва понятията булоцзи/българи/ булхи/бушки/пугури/ със завършен етнос притежаващ самосъзнание равно на прабългарите от Кубратова България. Понятието българи е със събирателен, сакрален смисъл, отразяващ, спомена за общ произход от юечжите-тохари, тъй като, както видяхме от лингвистична гледна точка понятията тохари/токхари и булкхари/българи са напълно аналогични. Освен това ясно се вижда етапността на преселенията на носителите на този етноним. Племената създали Кубратова България, принадлежат към по-старите мигранти. ---------------------------------------- Няма съмнение че булодзите които са изгонени от Синцзян от южните хуни (също предци на проф.Иван Добрев) се появяват северно от Фергана като юечжите кидарити където основават своята държава Боло (по китайските източници) прерастнала в Ефталитската д-ва. Явно друга група се предвижва в Таримската котловина, завладява по-старото владение Аксу, разположено между Куча и Кашгар и основава д-вата Болудзя, съобщена за пръв и единствен път в "Тан-шу". Държавата Боло е разгромена он веролмния шах Пероз, но на помощ идват аварите хуа, близки родственици на булоцзите с които се знаят още в Синцзян и спасяват положението, Пероз е разгромен, но в Ефталитската д-ва се сменя династията. Част от булоцзите завладяват северна Индия. Самите авари-хуа се разделят на две групи. Едната извършва опустошителен поход в Согдиана в 459-460 г. и прогонва оногурите от Уструшана и саварите, маджарите, сарагурите обитавали явно в Чач и Илак (в селкупски чвеч означава земя, страна). последните се появяват в Приазовието в 463 г. като се срещат с изтеглящите се хуни на Ернак и им нанасят съкрушителен разгром. Започнато от гемидите при Недао е завършено от оногурите и севирити, маджарите и сарагурите. Впоследствие оногурите се заселват около Азовско море, за да се разпаднат по-късно на котреги и утигури, савирите стават съседи на хазарите и барсилите , маджарите се заселват в Кумо-маничката низина и северно от Балкария, като техните вождове мадяр и Хунор (т.е.маджарите и оногурите) се оженили за дъщерите на Алан-Дуло - нашата династия която е от двалски произход (двали - съвр.южни осетини, мамка им на грузинците и натовските боклуци че ги подложиха на избиване това лято, надавях се руснаците да влязат в Тбилиси и да обесят изрода Саакашвили) и Белар (Внъндур-болгар, които са тук от 3-2 в.пр.н.е.). Другата групи авари се установява в Таримската котловина, където помага на родствениците си гаоче в борбата им срещу жужаните - братовчедите на Иван Добрев. После в 555 г. те са прогонени оттук от тюрките и след 3 години скитане идват в Европа, боязливо посрещанати от оногурите и саварите, защо, защото са помнели похода от 460 г. Така че бушките и булоцзите са едно и също, респ.потвърдено и от Вардан. Съвсем ясно Теофилакт Симоката посочва Бакат като град на оногурите в Согдиана. Селището си съществува и до ден днешен под името Вокат. Бил е голям религиозен център на Уструшана (в превод Голяма страна). Може би не напразно част от утигурите носят този етноним, който Абаев обяснява с дигорското устур - голям. А кутригери от осет.къадер - малък, малкото и голямото племе. Ето нещо по въпроса: http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITS...LITES_AVARS.htm "ЕФТАЛИТИ, БУЛОДЗИ И АВАРИ. КОИ СА „КИТАЙСКИТЕ БЪЛГАРИ”?"

Рицарю култът към конника, Сабазий е много древен. Тохарите го занасят в Ср. и Центр.Азия. После се връща с тях, техните иранизирани наследници сарматите, аланите, прабългарите. Рицарю миграциите са в основата на етногенезата. Напъните ти да искараш прабългарите траки са ялови.

"emilia_n4 е много права. Съвр.западняци са са самодоволни добре гледани "глобалистични" свини, които презират всички и всичко което е извън тяхната кочина. За тях Балканите е един чужд и враждебен свят. Нашата история е прекалено сложна за техните мозъци. Те не я познават и нямат никакво желание да се запознаят с нея. Македонистката идея на Запад е общоприета. Че погледнете някой западен или американски сайт са населението на България, навсякъде присъства "македонско" малцинство. Така че в скоро време, западът ще натисне нашите "политици" да признаят официално македонско малцинство, коте те ще направят без да се замислят, тъй като според мен всичките и управляващи и опозиция са за въже и рестрел!

Забравяте че турското етническо малцинство у нас винаги се е смятало за наследници на бившите господари на тази страна и винаге е таяло в себе си мечтаат, един ден турските войски да се върнат. те са умело използвани от турските тайни служби. Те за нас са това, което судетските немци за Чехословакия на времето. Смятам че атентатите са дело точно на такива самозабравили се турски "националисти", това че са били уж агенти на ДС няма никакво значение. Възродителният процес беше необходим, но трябваше да се направи по-постепенно и за по-дълго време. Иначе самата изселническа истерия беше провокирана точно от бъдещото ДПС, за да се стигне до международен скандал. Не знам доклоко е било вярно но турците са имали план и за нападение срещу България, единствено блоковото разделение ги е спряло. Само че тогава имахме 13 ракетни дивизиона, четири ракетни бригади вкл. и ядрени бойни глави, зентино-ракетни дивизиони и бригади, танкове-бол, артилерия и авиация също и щеше да им е много трудничко на читаците, да напреднат по-северно от Елхово и Марица. А от Истамбул щяха да останат димящи руини. Сега сме със събути гащи, с лице към Европа и гол г-з разтворен към Турция. Според мен следващото поколение политици в ДПС ще поставят открито въпроса за автономия на турските анклави.

От моята баба съм чувал следното. В селото е имало разквартирувани германски войници. Държали се много добре с българските си хазяи. Плащали са яицата, плодовете и изобщо хранителните продукти на селяните. Редовно са раздавали на децата шоколади. ---------------------------- Когато идват "освободителите" картината е съвсем друга. Баба ми използваше една диалектна дума за тях "рухаля" - т.е. мръсни, измачкани. Изпивали се де що набарат алкохол и както казваше баба ми "много булки пострадали тогава". В Стара Загора "освободителите" отмъкнали библиотеката на един български майор, за да използват хартията за цигари. Руснаците са си доста диви, вкл. и днес, вижте предаването "Окно", колкото и да е тенденциозно, показва руския бит и народопсихология.

Тогарм, това го знам, но ти не си се изразил точно, какво имаш в предвид. О`к, разбрах те.

Към "Смордо" който е мнго навътре с арменските източници, смятам най-много от всички нас. Виж книгата на ЛЕВОН МИРИДЖАНЯН "ИСТОКИ АРМЯНСКОЙ ПОЭЗИИ". Намира се на сайта http://armenianhouse.org/mirijanyan/mirijanyan-ru.html Авторът стига до извода че въпросният Вахаршак при който се преселват българите на Вънд, е управлявал във 3-2 в.пр.н.е. Той е син на Аршак І Партянски. Самия Мар Абас Катина е негов съвременник и умира при царуването на сина му Аршак, който е наследен от Арташес І. Затова и Хоренаци е изрично подчертал че за царуването на тези владетели е преписал от Мар Абас. Или преселението е станало преди Тигран Велики и римската окупация на Армения. Затова К.Тревер съобщава за мегистана Ванад, обезглавен от Домеций Корбулон. Първото голяма "сарматско" преселване в Кавказ е точно по това време 3-2 в.пр.н.е. и пряко кореспондира с изселването на юечжите от Синцзян, подгонени от предците на проф.Иван Добрев. Оттук, какво мислиш уважаеми Смордо за пагеритите и епагеритите съобщени от Плиний (1в.) и Птолемей, преписани он А.Ширакаци в "Ашхарацуйц" като "пурку" и известни от осетинските дигорски легенди като народа "бурка" - техни древни родственици, загинали от някакво природно бедствие глад и чума. Названието пагерити е достигнало до римляните чрез сарматоезичен източник, затова имаме окончание -ти(-тэ), мн.ч. при алано-сарматските етноними. Имаме пагори, нещо много близко до по-късните пугури!

"Това е съпругата на бившия ирански шах, която също е от рода Пахлави, сиреч "от Балх"." Династията Пахлави е основана от един руски авантюрист, офицер от руската армия разположена в Северен Иран по време на Първата Св.в-на, тюрк е по произход, на за жената на последния, който е внук на въпросния офицер, не знам, може да си е местна иранка. Както и да е, известна е с красотата си. Иначе с памирците сме в една расова подгрупа източносредиземноморна или балкано-кавказка раса. И изобщо не е случайно.

"Славяномразецът Фасмер" е написал най-подробният етимологичен речник на руския език с паралелни аналогии на всяка дума в останалите славянски езици, вкл и много старобългарски думи цитира човека. Речникът му е актуален и днес и присъства във всички престижини сайтове по лингвистика. Вижте "Вавилонская башня" сайтът на вече покойния С.Старостин, ако това име ти говори нещо тъпи Хърсе, едва ли. Иначе до пенсия ми е много рано, има няма 25-30 години. А повече ще ти приляга да се кръстиш "Хар" защото във всички ирански езици и тохарски означава магаре, "филологический" осел такъв, да ти...и ..., продължението го знаеш! "Не разбирам идеята да се пишат глупости без край. Ти да не участваш в някакво състезание?" - определено си шампион в това състезание, даже си "изкъртил кочината", така те определи Ицата.

А какво ще кажете за оловината, вид пиво - питие идентично като название с осетинския (алански) аеултот, алутон. Или за руското брага - вид бира, за която се смята че в руски е българска заемка, в старобългарски бражник - пияница. За араката е повече от съмнително че идва от арабското пот, просто още един пример за стъкмистика. Думата е широко разпространена във всички ирански и тюркски езици. Дестилираната оризова водка е била позната на китайците и са я наричали саке, заето в алтайските езици.

"Моята хипотеза е че оригиналното понятие "болг" е с кимерийски произход" В тохарски бал означава голям, висок, издигнат. А вал е област, но също и владетел.

Ти стигаш до старото виждане че титлата е кан ювиги. А ювиги лесно ще го докараме до турското хювендигяр. Титлата си е кана сюбиги. Следваики твоята логика,би трябвало сю да е някаква представка със значение от сю-биги - от бога. Кой знае?

На "Събора на българите във Варна" си разменихме няколко думи с П.Колев. От него знам че в експедицията е имало едни иранист и една етнографка, проф.Бакалов не е бил там. П.Колев беше впечатлен от външния вид на памирците, че били също като нас, а те пък също се учудили че не приличат на руснаци (т.е.славяни).