boyko

Гледам, нова звезда изгряла на хоризонта на българската история. Tantin-е, признай си! https://fakti.bg/kultura-art/628353-istoriata-na-balgarite-predi-atila-i-sled-nego-chast-1-

Идеята за пестене на ресурси в главата ни като че ли се потвърждава косвено от нова публикация, която сравнява йонните канали в мозъка на 10 бозайника. Тези канали контролират потока от йони на калий и натрий, тоест електрическите импулси, чрез които комуникират невроните. Оказва се, че при човека каналите са много по-малко от очакваното и изглежда следват различна "архитектура". Без повече подробности, че и бездруго не е най-силната ми страна, но според авторите целта отново е пестене на енергия и отклоняването и към други енергоемки процеси, които са необходими за изпълнение на сложни когнитивни задачи. Та, все повече изглежда, че водещата нишка, която е позволила на мозъка ни да еволюира до днешното ниво, е контрола и управлението на изразходваната енергия https://news.mit.edu/2021/neurons-humans-mammals-1110 Пълното изследване в Нейчър, ама е платено https://www.nature.com/articles/s41586-021-04072-3

Първо изследване по пълен геном на 13 от най-ранните известни мумии в Tarim Basin (2100 до 1700 г. пр.н.е.) и 5 от съседния Dzungarian басейн (3000 г. пр.н.е.) в Xinjiang Uyghur автономен регион, Китай. Изводите са, че са неизвестен по-рано генетичен изолат. Тоест, не са идвали от никъде, както гласяха някои теории, а са коренно население, наследник на древните северо-евразийци (ANE), чиито гени са 40% от генома на сибирските народи. Интересното е, че въпреки това не са били и културно изолирани, а са запознати с различните култури, кухни и технологии навсякъде около тях. https://www.nature.com/articles/s41586-021-04052-7/figures/1

Изненадващо, но изследване на 985 изкопаеми и съвременни човешки черепи показва, че мозъка ни е намалял преди приблизително 3 000 г. Интердисциплинарният екип предлага хипотеза, търсеща аналогия с мравуняка. Също като при мравките в следствие споделянето на знания и специализацията в определени области мозъците почват да се адаптират, за да станат по-ефективни. И една от адаптациите е намаляване на размера на сивото вещество, което пести енергия. Има логика. Друг е въпроса, че като гледам някои индивиди ... адаптацията явно е стигнала до крайност https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fevo.2021.742639/full#B120

Според ново изследване теорията за възникване на човешката реч трябва да бъде преосмислена. Анализ на звуците, издавани от орангутани (смята се, че техните звуци са най-близки предшественици на човешкия език) показва, че въпреки че сигнала отслабва като сила с увеличаване разстоянието между обектите, кодираната в звуците информация остава непокътната. Това означава, че предците ни не са започнали да свързват звуци за да увеличат шансовете съдържанието да стигне до получателя на по-голямо разстояние, защото това съдържание така или иначе не се губи. Поне според авторите. Същият екип продължава изследването в опит да дешифрира смисъла на звуците на орангутаните, единствените от големите маймуни, които използват гласните и съгласните по начин, паралелен с човешката реч. https://warwick.ac.uk/newsandevents/pressreleases/great_apes_consonant

Още преди 18 000 г. папуасите в Нова Гвинея са отглеждали казуари според нова публикация. Това може да е най-старото доказателство за опитомени животни. Изследвали са 1 000 фрагмента от черупки от два сайта на острова от периода от 18 до преди 6 000 г. Според напредналата степен на развитие на яйцата смятат, че те са събирани или за консумация на полуразвития ембрион (подобно на отвратителния balut, който и сега е деликатес в ЮИ Азия), или са отглеждали излюпените казуарчета, възползвайки се от инстинкта им да смятат за майка първото живо същество, което видят. https://www.pnas.org/content/118/40/e2100117118

Шегуваш се, нали? Как да спрат като то комай само това им остана в арсенала на великите "водачи на свободния свят" ... или както там се самотитуловаха ...

Ново изследване изкарва етруските степняци. Секвенирани са 82 пълни генома от 12 археологически обекта в централна и южна Италия за периода от 800 пр.н.е до 1000 н.е. На практика генетичния им профил е подобен на този на латините и се запазва сравнително непроменен чак до имперския период. Въпросът защо етруския език не е индо-европейски остава висящ. https://www.science.org/doi/10.1126/sciadv.abi7673

Според публикация в Science 60-те човешки стъпки в White Sands, New Mexico са на 23 000 г, което дърпа датата на заселването на Америките с още 6 - 7 000 г назад. Отпечатъците са предимно на пубери и са намерени в 7 слоя утайка, което показва, че мястото е обитаемо поне 2 000 г. Датировката с радиовъглерод на семена в слоевете е 23 - 21 000 г. Намерени са и следи от мамути и гигантски ленивци. https://www.science.org/content/article/human-footprints-near-ice-age-lake-suggest-surprisingly-early-arrival-americas

Публикация в Nature на съвременна ДНК от 430 жители на 21 острова в Тихия океан показва пътя на разселването в района за сравнително кратко време между 830 и 1360 г. Миграцията обяснява сходните езици, забелязани още от капитан Кук както и специфичните статуи (като тези на Великденския), намиращи се на много отдалечени един от друг острови. Новина е, че според авторите статуите са само на онези острови, чийто жители са тясно свързани генетично. Интересно е също, че анализа на учените от Stanford University се основава не на архаична, а на съвременна ДНК. https://www.nature.com/articles/s41586-021-03902-8 ама е платено, не го намерих free https://www.sciencenews.org/article/dna-genetics-how-polynesia-settled-migration-islands-pacific-ocean

Ново изследване с българско участие на зъбния емайл на животни от пещерата Бачо Киро показва, че преди 43 - 46 000 г. ХС се е сблъскал в Европа с доста студен климат. Сравняват го времето в днешна Северна Скандинавия. Повечето модели до сега, базирани на корелацията между археологическите обекти и климатичните архиви показват, че ранните човешки групи извън Африка разчитат на по-топъл климат при разпространението си. Според авторите очевидно ще трябва да се преосмислят доста теории. Анализирани са към 180 проби, обхващащи повече от 7000 г. от историята на пещерата. https://www.science.org/doi/10.1126/sciadv.abi4642

Датирани са откритите през 2018 г. отпечатъци от ръце и стъпки от Quesang (Тибетското плато) и резултата е смайващ - те са на възраст между 169 000 и 226 000 г, тоест четири-пет пъти по-стари от известните пещерни рисунки в Индонезия, Франция и Испания. Децата, които са ги оставили са едното на около 7 (стъпките), а другото на 12 (ръцете). Не е ясно дали са денисовци или неадерталци, но почти сигурно не са ХС. Спорно е дали "произведението" е точно изкуство или резултат от детска игра, макар че някакъв изкуствовед клони към първото в своя публикация. https://news.cornell.edu/stories/2021/09/hand-and-footprint-art-dates-mid-ice-age

Изглежда и древните са знаели това-онова за генетиката. Ново проучване на 1800 древни генома от последните 45 000 г. показва, че едва 3% от тях са на първи или втори братовчеди. В съвременните общества средният процент е 10. Тези 3% (54 генома) са равномерно разпределени във времето и пространството и явно чифтосването между брат'чеди е било спорадично събитие в древните популации. Дори при ловците-събирачи преди повече от 10 000 г. кръстосването между братовчеди май е било табу. Публикацията също така потвърждава и досегашните наблюдения, че размерите на популацията са се увеличавали в обществата, практикуващи земеделие. За изследването е разработена нова техника за скрининг на родителска връзка в древна ДНК. https://www.nature.com/articles/s41467-021-25289-w

Първо ДНК от Wallacea. Открита е в женски скелет, наречен Bessé и намерен на югозападния ръкав на Сулавеси. Находката е на около 7200 г. За културата Toaleans досега има археологически доказателства, показващи ги като ловци-събирачи. Около половината от ДНК-то е подобно на това на аборигените и папуасите от Австралия и Нова Гвинея, което включва и гените, наследени от денисовците. Според авторите другата половина е на неизвестна засега "ранна модерна човешка популация, произхождаща някъде от континентална Азия". Тези предци на Bessé не се смесват с предците на аборигените и папуаси, което предполага, пак според авторите, че те вероятно са влезли в региона след първоначалното колонизиране на Sahul, но преди австронезийската експанзия. Спекулира се, че срещата между ХС и ХД в района е станала именно на Сулавеси. Друга спекулация е, че именно Toaleans са мистериозните азиатски моряци, донесли кучето динго в Австралия. https://theconversation.com/who-were-the-toaleans-ancient-womans-dna-provides-first-evidence-for-the-origin-of-a-mysterious-lost-culture-166565

Оказва се, че някои групи негритос в ЮИ Азия имат до 30-40% повече денисовски гени от планинските папуаси в Нова Гвинея според публикация в Current Biology. Анализирани са геноми от 118 етнически групи на Филипините. Изглежда, че е имало множество архаични видове, които са генетично свързани помежду си, както и с денисовците. В това число неотдавна откритите Homo luzonensis. Изследването подкрепя предишни анализи, според които ХД са мигрирали в ЮИ Азия в множество независими една от друга групи и са се смесвали с местните в различна степен. https://www.cell.com/current-biology/fulltext/S0960-9822(21)00977-5

Е, ако ще си цитираме и вярваш на писанията на разни незнайни "автори" по женските сайтове ... По-добре погледни книгите на Пенка Чолчева, която от 1922 (по спомен, не ми се рови сега) до 9.IX.44 г. издава В-к за жената с притурка рецепти, които са събрани и в книга, преиздавана многократно. Но коментирам това наистина последно, щото оспамваме хубавата тема на Frujin-а.

Това пък къде го прочете? Рецепти с домати (червени) има още в "Готварска книга или Наставления за всякакви гозби" на Петко Славейков от 1870, която е първата българска книга с рецепти. Например Казъртма яхния с домати. Но да не се отклоняваме от темата ...

Някъде бях чел, че зеленчуците, донесени от Америките, бързо са се наложили в ОИ за разлика от останалата част от Европа. И звучи логично - чрез търговията в Средиземноморието и липсата на религиозни пречки (за разлика от католически Испания и Италия например) да са се разпространили първо именно в империята. Твърдеше се също, че в Тракия (чушки и домати) и Родопите (боб и картофи) намерили много подходящи климатични условия, почви и т.н. за разлика от други части на ОИ и бързо се превърнали в основна част от земеделието на местните. А бе, с две думи, излизаше, че в днешна Южна България най-рано почва отглеждането, използването и култивирането на тия зеленчуци. Ако не в света, то барем в Европа. Не помня къде точно ги четох тия неща, ама ми се струва, че има хляб в тая работа, особено ако добавим и някои икономически фактори като евтината работна ръка и близостта до големите и богати пазари на Одрин и Истанбул. Та, по темата, има ли източници, които да потвърждават горните спекулации и възможно ли е наистина Тракия и Родопите да са били нещо като зеленчуковата градина на Истанбул?

Според нова публикация в Science Advances само 7% от нашата ДНК е уникална за съвременните ХС сравнено с неандерталци и денисовци. Тоест, хич не сме чак пък толкова различни от най-близките ни хоминини и реално сме много млад вид. Друг извод е, че едва 1,5% от уникалната за ХС ДНК е споделена между всички живи хора днес. https://advances.sciencemag.org/content/7/29/eabc0776

Според The Innovation/Cell Press, цитирани от ВВС, в Китай е открит нов хоминин. Черепа е намерен в Harbin преди почти 90 г. Според анализ Dragon Man е на поне 146 000 г. и според авторите е по-близо до ХС, отколкото до денисовците и неадерталците. https://www.cell.com/the-innovation/fulltext/S2666-6758(21)00056-4 https://www.bbc.com/news/science-environment-57432104

Нова публикация в Nature на анализ на утайки от Денисова в Сибир разкрива подробна история на обекта, населяван от поне три различни групи древни хора през последните 300 000 г. Това е най-големият анализ, правен някога на ДНК утайки от едно място като броят на пробите е над 700, от които 175 - човешки. Първи са денисовците преди около 250 000 г, последвани от неандерталци преди 200 000 г. Само неандерталска ДНК е открита в седименти от преди 130 - 80 000 г. После ХД се връщат, но вече носят различна митохондриална ДНК от тези по-рано, което предполага, че в региона е пристигнала различна популация. Сапиенсите се появяват преди 60 - 45 000 г. В утайките са индетифицирани и ДНК от много животни - мечки, хиени, вълци и т.н. Установени са две големи промени в климата, които водят до промени в популациите на животни и хора. Първата, преди около 190 000 г, съвпадна с преминаване от относително топли към студени условия когато популациите на хиена и мечки се променят, а неандерталците се появяват за първи път в пещерата. Втората е 130 - 100 000 г. с промяна от студен към топъл климат, денисовците изчезват и ХН остават единствените обитатели на пещерата за известно време. https://www.nature.com/articles/s41586-021-03675-0

Пак ще се съберем в мазето, ще слушаме Floyd и Jeff Wayne ... Ще пием, разбира се ... Не знам тая година ще стигнем ли до извод има ли аджеба връзка с 24 май ... Ма пъ на кой му пука, баси

Ново изследване на 50-тина индивида от четири археологически обекта, разположени в СИ и Централна Италия, датирани халколит, ранен бронз и бронзова епоха. Нищо кой знае колко революционно, потвърждават се етапите на пристигане на ямненци и налагането им на Апенините. Единствено по-любопитно е извода, че местните неолитни фермери генетично са по-близки до тези от Балканите и Анадола, отколкото до западноевропейските. Това може би отваря възможността за различни истории за двете неолитни групи https://www.cell.com/current-biology/fulltext/S0960-9822(21)00535-2

Останки от 9 неадерталци са открити в пещерата Guattari, на 50-тина км. южно от Рим. Бил съм в пещерата, където още 39-та г. е намерен един от най-добре запазените черепи на ХН. Новите фосили са в диапазона 100-50 000 г.пр.н.е. Намерени са и кости от слон, носорог и гигантски елени. https://apnews.com/article/rome-europe-science-d0f498355e2a3f6d300dd9c18125b2d1

Да, вярно ... Представям си ако прочетат някой от опусите на Тантин. От друга страна, то от липсата на реакция се стига до простотии като на госпожата. Не знам, да чуем и други мнения.