В.Павлов

В началото на тази тема сте си написали името и званието - доц. д-р Любима Йорданова. Не разбрах смисъла на примера с Германия, като цяло и не виждам защо трябва да възприемаме модел от чужда държава, където ситуацията е коренно различна и този модел най-вероятно няма да бъде приложим тук. Ние не можем ли да си измислим собствен модел, който да работи перфектно в нашите условия? Откъде имате информация за това какво ще разкрие въпросния одит, след като в момента тече и очевидно още не е приключил? Това си е чист пример за медийна клевета и неистина, тъй като все още го нямате "черно на бяло" и само предполагате какво би могло да се случи. Другия вариант е да знаете резултатие от одита преди да е завършил, което говори за предварително нагласени неща! Не ми се спори относно безсмислици (отговорите на въпросите, които задавате можете да си намерите сама) така, че ще оставя другите Ви въпроси без отговор. В кратко допълнение: българската наука не е в "колапс" в колапс е държавната институция, която само подпомага (всъщност контролира) хората които правят наука, както и самата държава(е в колапс).

Пропаганда е вид послание, целящо да въздейства на мнението или поведението на хората. Често вместо безпристрастна и доказана информация, пропагандата може да бъде съзнателно объркана с цел заблуда за обществото, когато посланието, което трябва да се втълпи, не се харесва на обикновените хора и те не го възприемат. Думата пропаганда се появява през XVII век, когато католическата църква формира Congregatio de Propaganda Fide да разпространява католическата вяра в новия свят. За мен написаното от д-р ljubima е точно пропаганда, при това напълно отговаряща на описанието горе. Това, което пречи на БАН не е неговата структура, пречи му разбирането за наши-ваши при назначението на кадрите. Всеки тук имащ представа от това как се назначават хора там и на всяка друга държавна служба, знае за какво говоря. И това е една от истините по отношение на БАН и тя няма да се промени с реформа, защото не само БАН е болна от това а цялата държавна администрация без никакви изключения! Следователно, като смените структурата, новите длъжностни лица отново ще назначат свои хора на ключови места, които от своя страна ще направят същото и така до края на света. С други думи - много шум за нищо, понеже нищо няма да се промени в действителност. Най-много да получим възможност да се посмеем малко с бисерите на "Поразяващата уста"

Хай- да ви върви по-вода!

Добре де, как пък точно един милион и осемстотин хиляди лева не стигат за подръжката на въпросните 17 сгради?! За какво се харчат тези пари, какъв вид поддръжка имат в предвид? Ако в тези 17 сгради работят средно по трима портиера и трима чистачки и разходите да тях са средно 1000 лв. месечно (което е завишено) то за заплати отиват 1 212 000 или малко над милион и двеста хиляди лева, остават още 600 000 лв. или на всяка сграда да се прави годшен ремонт на стойност 35000 лв. малко ли е ?! За толкова пари могат да се купят около 70 нови дограми (ако приемам че цената на една дограма е 500лв), или 350 бюра (ако приемем, че цената на едно бюро е 100лв.)

Тук има въпрос и теза и половина. Къде е доказателството, какво те наведе на тези заключения? Според мен би трябвало да се обосновеш, за да стане нормална дискусия. Ако някой изкаже противоположна теза по същия начин, ще заприлича на спор межу първокласници. Тогава може би ще броим, колко хора са се изказали "за" и "против" и на принципа на гласуването, ще да определим требе ли ни латиница

Съгласен съм с това, аз лично знам един таван пълен с поставени в кащони човешки останки. Друг идиотски случай си спомням, че в Русокастро бяха оставили голямо количество разпилени човешки кости, вкючително и черепи. Въпреки, че бяха направили костница само на метри от мястото.

Е... археологията сама по себе си е деструктивна наука. Когато нещо бъде изровено, то е все едно да отвориш консерва, откритото попада под ударите на климатичните условия и почва да старее, много по-бързо. Много паметници се консервират, я ще построят някой навес, я ще укрепят зида, зависи си от отговорника на обекта и държавата. Често обаче тези два фактора не са достатъчни и е нужна помощ от обществото (примерно зидовете при входа на траянови врата, вероятно скоро ще намалят височината си). Истинската ценност на тази наука обаче е не толкова в намерените артефакти, останки и тяхното запазване, колкото внимателното им описание, картографиране и заснемане, което при определени условия би могло да се съхрани поне за следващите няколко поколения учащи. Друг е въпроса до колко археолозите публикуват своите открития и до колко тези публикации са достъпни за обществеността. Често се случва много археолози и историци да си отидат от този свят и да оставят обемни количества непобликувана информация, която обикновенно попада в ръцете на някой колега. Който рядко прави нещо повече от това, да я прегледа и гепи от тук таме някоя идея.Колкото до иманярите, тяхната лоша страна е не толкова, че крадат националното наследство (в какъвто контекст обикновенно се говори за тях и за което наследство не виждам защо, претендират безтопанствените ръце на държавната администрация) не, те просто разрушават археологически пластове, което пречи на дочната датировка на даден зид да речем, като се използват методите на стратиграфията(въпреки, че изкопите на иманярите са съвсем ограничени като размери). Баща ми, ми е казвал, че по живково време е трябвало да се създаде план за поетапно проучване на древните паметници в България, толкова поетапно, че обема от време да позволи на изследователите да вложат максимално внимание и усилие в даден обект, до толкова, че въпросното описание и заснемане да бъде публикувано, издадено и достъпно - политика по отношение на националното наследство, далеч надхвърляща по култура хамалогията в момента. Двамата известни български ахреолози, Георги Китов и Николай Овчаров, ако следваха подобна политика, нямаше да бъдат толкова известни и нямаше да имат възможнот да проучат толкова голям брой нови обекти, което може би щеше да бъде в плюс на обществеността ако тя имаше възможността да види техните работи през техните очи, чрез публикация на трудовете им по различните обекти. Колкото до самите могили, да те могат да се възтановят или да бъдат вдигнати наново например, но кому ще бъде нужно това, ако присъстваше в книжарницата черно на бяло, описанитето на проучването?

Хм, не съм сигурен, че ги наричам с точния термин, става въпрос за следното нещо:

Преслав е строен от Симеон, по времето на златния век на България. Вероятно в действителност е можел да се сравнява с Константинопол, по красота. Поне вътрешния град. Колкото до укрепленията при стените на вътрешния град, прави впечатление силната разреденост на отбранителните кули.(Което навежда някои археолози на идеята за наличието на висящи кули, при все, че няма археологически данни за да го потвърдят. Друг съществен недостатък е, че вътрешния град се намира в подножието на хълм-крайно незавидно местоположение от военна гледна точка. (от хълма могат необезпокоявани да те обстрелват и наблюдават примерно). Може би града е строен не толкова, като място за отбрана а като място за показ.

Побългаряваните

Гледах скоро едно филмче, по Discovery мисля, че беше, там обясниха нещо интересно. Изменението на определен вид, всъщност не означава непременно еволюция, пример беше даден с една птичка, чието име не си спомням.Всъщност Дарвин тъкмо с нея се занимавал. И дори се оказало, че измененията на вида се повтарят и при различни екземпляри се срещали различните изменения. Освен което, тези изменения във вида съвсем не били постоянни, а често примерно птичка с голяма човка става родител на птичка с малка човка, чието дете е отново с голяма такава. Следователно, еволюция е не толкова измененията в определен вид, колкото появата на нов вид. Ако все пак обаче, новият вид произхожда от измененията на стария вид, то трябва да се разграничат постоянните от непостоянните изменения.

КГ тази идея мисля, че съществува и в древен Египет, от където има съхранени описания на съдълища и закони. Самия цар се е смятало, че се грижи за ред наричан маат, чиито закони също е бил длъжен да спазва. Към архитектура смятам, че е важно да се добави за широкото ползване съклото при прозорците и прозореца с двойно стъкло. Както и хипокаустта при термите, цимента и хидрофобния цимент. Макар, че хипокаустта не се ползва много много в съвременното строителство. Принципа за ниши между стените и под пода съдържащи въздух за изолация и отопление е широко използван в съвременното строителство.

Има много силна приемственост между религиите. Както и в митовете, описани в свещенните книги. В този ред на мисли, ми се струва, че изпускате влиянието на древен Египет върху теолозите на други религии. А аналогии могат да се намерят, примерно: от заключение на Тонката3 - "В Ареопагитския сборник с пълно основание се твърди, че Бог, до който може да се извиси нашият разум, си остава непознаваемия, съкровения Бог. Той съществува и се разкрива с действията Си в природата. Божията същност (ουσια) надхвърля границите на всяка логическа дефиниция. С други думи, разумът, и в това е неговото величие, може да познае Бога, но само в Неговите външни изяви (ενεργεια)[176], като и това вече е израз на човешката познавателна ограниченост спрямо безкрайността на Божието битие[177]. До тази истина достига и Платон в своите мистични прозрения: За боговете нищо не знаем, нито за тях, нито за имената, които те си дават. ...Понеже ние не смятаме това в нашите възможности[178]." С пълна сила това описание важи и за древноегипетския или поне за разбиранията от Новото Царство, бог Амун или Имен, самото му име, ако не греша означава "скрит, невидим". Още за Амун може да се прочете в О.И.Павлова - Амун Тивански. В Египет има и интересна концепция за името, за която може да се прочете в Т. Леков - Скритото знание. Много примери за връзките между християнството и египеската религия може да намерите в Кристиaн Дeрoш Нoбльoкур-Необикновенното наследство на Египет.

Този текст няма ли си автор? Глишев, има ли име пред "ди анх ми Ре джет"?

Last Roman, сигурно имаш в предвид, че така се прави реклама? Да не би пък архитектите да са останали без работа? Саландер, ако искаш нещо комбина можем да направим, но пък незнам кога ще имам време да се занимавам с тези неща

На какво ги правиш?

Споменато е във "Богове Гробници и Учени" на Керам. При все, че е журналист едва ли си го е изсмукал от пърстите. http://www.cartage.org.lb/en/themes/Arts/A...e/ziggurat1.gif На горният линк добре се виждат арките под кръглия покрив и на върха на зигурата. http://en.wikipedia.org/wiki/Sumer Тук, арката е изброена като едно от изобретенията на Шумерите. http://www.iranian.com/History/2005/March/.../uruk_eanna.jpg На тази възтановка също се виждат сводове. http://img2.photographersdirect.com/img/22...m/pd1510740.jpg На горната снимка добре се виждат останките от засводяването. Тази и долната снимки са от място наречено Телл Харири. http://hpdj9mz.homepage.t-online.de/jordanien/pa190192a.jpg Сега се сетих, че в Египет има гробница на човек участвал в строителството на пирамидите, покрива на неговата горбница е засводен. Сега не се сещам подробности но мога да потърся.

Ласт роман, ако не можеш да си намериш, карай по-същество и кажи с какво не си съгласен и защо.

Не съм съгласен, сводове и колони съществуват преди и по-време на строителството на големите пирамиди. Колоните са били ползвани и в самия Египет, докато арката е съществувала в шумерската цивилизация.

За мен лично, е по-интересно как се е стигнало то този извод. Най-малкото защото изглежда съмнителен.

КБпетров, имаш алтернатива да предложиш или просто си споменаваш нещо, ей така по-между другото... да върви разговора?

След като, въглеродният анализ или както там се казва, (поради естеството на метода) може да се осъществи само върху органични останки. Ми е интересно какъв способ е използван за датиране на тези каменни остриета? Ясно, че и със стратиграфия няма да стане. Как е определена възрастта на останките?

Типично за запада-оакай алетрнативата, че пазарят само от тебе.

Пичове, много работих доскоро, сега напуснах, че голяма простотия по тези бензиностанции. Но пък сега пиша тема за дипломнна работа и колкото и странно да Ви се струва, имам купчина домашни. Така или иначе обещавам да заделя Неделята за малко пораздвижване църквичката. Гробовете са ясни. Още по-ценно е, че снимката(която така любезно предостави Вики-и) дава и формата на надгробните плочи (аз си представях кръстове а те приличали на храмове). Още види се, че зад църквата е имало път, аз предполагах, че веднага след нея започва реката. пс. Зитко много ми харесва нещото, което си показал. Ще разгледам тази програма, ако желаеш разбира се можеш да помогнеш пс. Смятам в Неделя да направя, следните неща: Клепало, прозорци, гробове, някаква талига с провизии, както и ще разгледам програмата Карера ако е лесна и съвместима ще опитам да направя по-сносна околна среда.