nik1

Нали търсихме вътрешните причини? Бият те, но ти се втърдяваш..

Лично аз нямам против про-българския македонизъм Изобщо аз съм против да участваме в писането на историятата им след 1945 година Друг е въпросът дали ще се постигне консенсус в Северна Македония между втете партии (днешното ВМРО-ДПМН не е това което беше по времето на Любчо Георгиевски) и в самата България От ДБ например искат компенсации за репресираните от титовия комунистическия режим, вкл за малтретираните на база анти-българската основа на режима българи след 1944 г. Косвено, по този начин Титовия режим се визира за виновник за деетнизацията на българите, съответно за създател на македонската нация)

https://klett.bg/b/pdf.php?id=1126 стр. 43 въпрос 6 Прочетете текста и отговорете на поставените въпроси (моя вметка: изложението е на ММТРО). "Из изложение от Македония за положението в тази област, 8 август 1940 г. Събитията, които се развиха в Европа, и поражението на някои стари съюзници и създатели на версайлските диктати показват, че изкуствено създадените държави сега се разпадат, за да настъпи едно справедливо уреждане на нещата в Европа. Както всякъде, така и тук в Македония с голям интерес и горещо желание се четат всички новини…. Големи симпатии има спрямо Русия… …Трябва всички да знаят, че днес Македония не само че не е изгубена за българския народ, но, обратно, в нея днес съществува по-здрав български дух, отколкото когато и да било. Някои се изтъкват като македонци, но това се прави поради ужасната реакция, която предизвиква сред сърбите името българи… В последно време поради войната в Европа те гледат на нас с по-голямо недоверие… Заключение: 1. Сърбите никак не са успели в Македония… 2. Добре би било да се промени курсът на политиката на българското правителство спрямо Македония… 3. Софийското радио да говори за Македония.“ Македония – сборник от документи и материали, София, 1978 А) Кои събития се случват в Европа по време на съставянето на документа? Б) Какво е положението на българското население в Македония под сръбска власт? В) Защо през 1940 г. балканската политика на България е все още предпазлива? Г) Каква е съдбата на македонските земи само една година след написването на документа?" Още едно пояснение: "Звенарска" България има и води неадекватна политика към Македония, заради полтиката на сближаване със Сърбия За военните и звенарите Македония е "отписанана", тя е сръбска, а македонците са смятани за преобладаващо посърбени

Кой е измислил македонската нация (предложил идеята за такава нация) ,няма значение, ирелееантно е. Естествено ,че тази идея ще идва най-вече от българи в Македония. Желанията или моментни прозрения на отделни личности не са свидетелство за съществуването на такава нация. /Те са "свидетелства" в кавички, използвани в северомакедиснкия разказ като истински свидетелства/ За какво точно говорим и за какво е бравото? Няма македонска нациналност (етнос), нито пък нация (етничвака или гражданска) преди 1945 година, но българска националност (етнос) има. Българите е Македония не са деетнизирани/посърбени/ , а само денационализирани и малтретирани. Видните български идеолози на македонската нациналност завършват идеологическия си (творческия си) и биологичен живот..... като убедени българи (Мисирков , Марковски, Благоев) За какво говорим?

Говорихме за в рамките на Югославия Няма значение за резултата дали Социалистическа Република Макединия е станала част от Югославия доброволно ( за просръбския комунистическия "елит" е доброволно и с желание) или "доброзорно" (за унищожения и малтретиран български елит- ляв или десен -"доброзорно") , или дали Република Севверна Македония ще стане доброволно или "доброзорно" член на ЕС Резулатът е ограничен суверенитет на нация (при наличие да необходимите и достатъчни условия за наличние на нация) ----------------------------- Харесвам арогантността ти, защото не е невъзпитана, но ако приемем твоите виждания (аз не ги приемам) то тогава: - няма българска нация до 1908 година, защото Княжеството става напълно суверенно през 1908 година. -изобщо не може да се говори за македонска нация до преди разпаданетоп на Югославия, в същото време ти се явяваш защитник на македонската позиция и теза, че македонската нация се създава в перида 19 век - 1945 година, като в 1945 вече е утвърдена Повтарям се - това е македонската теза, с която не сме съгласни, защото "терминира" българите (българския етнос) и българския национализъм и национално движение в Македония Етнически геноцидна теза Като нацисткатата теза Да искаш българите да приемат тази теза е все едно са искаш и очакваш евреите да приемат идеологията на националсоциализма Точка! не си защитничка на онеправданите Доре, сори, друго показваш.

ПС Глави на институции[5][редактиране | редактиране на кода] Президенти на АСНОМ[редактиране | редактиране на кода] Методи Андонов-Ченто Лазар Колишевски Председатели на президиума на парламента[редактиране | редактиране на кода] Методи Андонов-Ченто (15 април 1945 – 15 март 1946) Димитър Несторов (15 март – 17 април 1946), временно изпълняващ длъжността Богоя Фотев (17 април 1946 – 4 януари 1951) Видое Смилевски (4 януари – 15 октомври 1951) Страхил Гигов (15 октомври 1951 – 2 февруари 1953) Лазар Колишевски Председатели на парламента[редактиране | редактиране на кода] Димитър Стоянов-Мире (2 февруари – 19 декември 1953) Лазар Колишевски (19 декември 1953 – 26 юни 1962) Люпчо Арсов (26 юни 1962 – 24 юни 1963) Видое Смилевски (25 юни 1963 – 12 май 1967) Мито Хадживасилев (12 май 1967 – 1 август 1968) Златко Биляновски (1 август – 23 септември 1968), временно изпълняващ длъжността Никола Минчев (23 септември 1968 – 8 май 1974) Председател на Председателството на CPM[редактиране | редактиране на кода] Видое Смилевски (8 май 1974 – 9 септември 1979) Люпчо Арсов (9 септември 1979 – 28 април 1982), временно изпълняващ длъжността до 30 септември Ангел Чемерски (28 април 1982 – 4 май 1983) Благоя Талески (4 май 1983 – 3 май 1984) Томе Буклески (3 май 1984 – 26 април 1985) Ванчо Апостолски (26 април 1985 – 28 април 1986) Матея Матевски (28 април – 30 април 1986), временно изпълняващ длъжността Драголюб Ставрев (30 април 1986 – 28 април 1988) Йездимир Богдански (28 април 1988 – 28 април 1990) Владимир Митков (28 април 1990 – 27 януари 1991) Министър-председатели[редактиране | редактиране на кода] Лазар Колишевски (1945 – 1953) Любчо Арсов (1953 – 1960) Александър Гърличков (1960 – 1965) Никола Минчев (1965 – 1968) Ксенте Богоев (1968 – 1974) Благой Попов (1974 – 1982) Драголюб Ставрев (1982 – 1986) Глигорие Гоговски (1986 – 1991)

Имат суверенитет, макар и ограничен. Няма "изискване" суверенитетът да е пълен. Ако имаше такова, то трябва да твърдим, че днес в ЕС вече няма нации

Какво точно не се разбира? След 1944 година си създават и утвържават нацията с всичките необходими и достатъчни атрибути - език, култура, литература, наличие на нацинална ителигенция, също автономия (макар и ограничена) и народен суверинитет (всички македински граждани имат право на глас, макар и да има само една легална партия) Следователно разпадът на Югославия не е фактор във създаването и утвърждаването на нацията, тя е утвърдена преди разпаданети на Югославия

Доре, имат си нация, създадена след 1944 годинс Не знам някои да го отрича това

Приятелю Атом, щом има българска пропаганда (според тях, или изобщо), защо да няма сръбска и югославска? Изобщо, какво значи "вътрешни" респективно "външни" фактори?. Изобщо разказът им сговнясан (с-гов-ня-сан) - да търсят и намират "вътрешни" (какво и да значи) причини, там където ги няма.. /И това си е техен проблем/ Защо - защото няма нация която се идентифицирала чрез чуждо етическо име, и чужда езика норма - софийската норма, която е норма на официалните и паралелни институции като ВМОРО и ВМОРО в Македония.. Няма Няма Няма Ако имаше македонска народ и нация те щяха да се идентифицират с македонкия етнос и щяха да създадат своя македонска норма в периода 1870-1944 година!

Не. Ние не се "дърлим" с тях за минало и за прадявците им, а за нещо настояще, това което го "правят" в момента.. 70 процента от семействата в България са пострадали от комунизма , но комунизма вече го няма, А да не говорим за това, че точно в цивилизованите страни хората направиха декомунизацзия и лустрация, което ние не извършихме..

Най-вероятно защото (според мен и според нас) техния разказ е прекалено арогантен спрямо българския Представи си подобна история, Доре Ти си правнучка на Христо Силянов. Роден в Цариград български интелентуалец, писател и и политик, учил в Сслунската българска гимназия, поле в Битолската, а после в Софийския уноверситет , Участник в Преображенското въстание (какво ще прави един "етнически македонец" и "македонски националист" при българските националисти в Странжда и Тракия -само Господ знае), написал и двата тома по-долу където ясно пише за "българи" и "българския характер на борбите" https://www.strumski.com/books/Hristo_Silianov_Osvoboditelnite_Borbi_na_Makedonia_Tom_I.pdf Отваряш слуайно македонската версия на Уикипедия и виждаш това: https://mk.wikipedia.org/wiki/Христо_Силјанов Прадядото е претърпял етнически геноцид ; (

С една забележка: Теорията "нация като народ-суверен" (достъчно голяма част от народа, според Лия Гриинфийлд) е общоприетата днес, не е на Дора. Френската нация съществува преди френската революция (както същесвува бългаска нация преди Осовобождението/Съединието), но не и век или два преди това.. А иначе, ако нацията се правеше само с ресантиман , език и общи закони, то ние по още времето на Иван Асен Втори трябваше да отбелязваме наличието на гражданска нация.. Апропо, македонците използват подобен тип аргументи - т.н. "свидетелства" (в кавички): Някой в 19 век е говорил или писал за македонка народ/нация- следвателно има такава..

Поредната каша и глупост (неразбиране).. Макединизмът е продукт на етно-националното инженерство, от къде го измисли това "социално"?

И в 19 век , главно в многонационалната Източна Румелия Заради Русия и руското влияние стават важни славянството и православието.. апропо: Руската парадигма е строго етническа, докато при нас може да се говори за някакъв вид смесена парадигма с преобладаване на етническата Ето едно интересно мнение: https://www.svobodnaevropa.bg/a/31326042.html В подобни на сегашните горещи дни на юни 1895 г., по ходатайство на една нарочна парламентарната анкетна комисия, правителството на Константин Стоилов отказва да даде паспорт на бившия премиер Стефан Стамболов. С документа той би могъл да замине за чужбина да се лекува. Само седмици ни делят от момента когато той ще бъде съсечен на софийската улица „Раковски“ за да издъхне на 6/18 юли 1895 г. от раните си. Добре известно е, че през последните десетилетия фигурата му се утвърди най-вече като бележит държавник от миналото. Той не само се превърна за масовата публика в държавник №1, а в телевизионния формат „Великите българи“ от 2006-2007 г. беше единственият държавник сред първите десет. По този начин отдавна образа на „тиранина“ и „диктатора“, потъпкал конституцията и законите, се доминира от този на строителя на държавата, модернизатора и патриота. В този смисъл някак скрито стои една особена връзка на Стамболов и неговото дело с това, което днес наричаме обикновено „политическа коректност“, както и проява на т. нар. граждански патриотизъм, изкарващ на преден план конституцията, равенството на гражданите пред законите и игнориращ етническите и религиозни различия. Какво имам предвид? Религиозните малцинства Добре известно е, че след Съединението от 6 септември 1885 г., по време на политическата криза от 1886-87 г. (когато Стамболов е пръв регент), както и по време на Стамболовото управление (1887-1894 г.) противопоставянето в страната е най-общо по разделителната линия „русофили“ срещу „русофоби“, отстояващи суверенитета и самостоятелността на страната, пред намесата на Петербург. При склонните на отстъпки русофилски политически кръгове обикновено дефинирането на българската идентичност в православен и славянски речник се извършва дори и само подразбиращо се чрез отрицание на католическото, протестантското и мюсюлманското, пренебрегвайки конституционните изисквания за равенство на поданиците на Княжеството пред законите. В някакъв смисъл истински българи или „по-българи“ са единствено православните. От там и прословутия девиз на митрополит Климент: „Има православие, има България!“ Противно на едно подобно разбиране, Стамболовата власт има далеч по-отворена концепция за българското съобразена с конституцията и равенството пред законите. Неслучайно, игнорирайки тясното разбиране за българската нация като единствено православна, на 23 май 1890 г. Стамболовият официоз „Свобода“ коментира: „Какво има да прави народността с вярата. Нима френските протестанти не са тъй добри френци, както и католиците. Нима католици и протестанти немци не мряха един за други като братя върху френската територия като Наполеон III им беше отворил война?" Евреите На следващо, второ място - малко е известно, че русофилството и неговата публично изразявана идеология, доколкото се вдъхновява и от постановките на руския панславизъм, е неразривно свързана с антисемитизма. Твърде често с невъздържан език, русофилски политици и общественици подчертават „славянството“ начело с Русия и „общеславянските интереси“ и се противопоставят освен на „швабщината“, „маджарщината“, още и на „чифутите англичани и немци“, „австро-маджаро чифутите“, „немско-чифутските банки“. Неизбежно коментират и нашумелия еврейски въпрос в Руската империя, още повече при засилената антисемитска политика и ограничения именно през управлението на цар Александър III. За русофилски автори те са обикновено „паразити“ и „еврейска паплач“. Енергично русофилите се противопоставят и до края на Стамболовото управление на твърденията в стамболовата „Свобода“, че Петербург преследвал евреите. Ето защо - по необходимост – печатът на Стамболовото правителство опонира енергично и на подобен език в защита на евреите. Стамболовата „Свобода“ оплаква нещастните руски евреи, които „бягат в Централна Азия, тъй като в дивата Бухара, те намират повече милост отколкото в европейската Русия на Победоносцева.“ Представят се често картини на антиеврейски гонения и преследвания, на погроми и изстъпления, на ограничителни мерки осъществявани от централната власт в Петербург срещу еврейското население. Дори в редица случаи правителствените вестници определено осъждат открито действията на руските власти. На 8 декември 1890 г., в един от коментарите на „Свобода“ по гоненията, се казва и следното: „...а ний от наша страна не можем да не осъждаме поведението на руското правителство спрямо евреите, спрямо стария този народ, който роди двете най-важни мировладающи религии - християнството и исляма." Понякога дори стамболовисткият печат открито оправдава и ориентирането на младите руски евреи, поради преследванията на руската власт спрямо тях, към социализма. “Нашите българи в Женева - четем в критична иначе спрямо българските социалисти публикация - дружат именно с руските евреи студенти, които са най-ярките социалисти. Понеже в Русия на евреите въобще не вярват и постоянно ги преследват, то вследствие на това те стават фанатици в социализма си и за тях това е не само оправдателно, но и задължително. Евреинът по необходимост трябва да бъде социалист, особено в Русия.“ Заедно с това, Стамболовото правителство дава и убежище на редица руски евреи. Сред тях е и Борис Минцес, руски евреин учил в Швейцария, който минава тогава за социалист, който идва в България за учител в Софийското израилско училище. Ала вместо това става професор по немски език в Софийския университет. Гражданската нация Неслучайно за да пребори своеобразния славянски и православен „фундаментализъм“ на опозиционните русофили, Стамболовата власт в редица моменти, въпреки и някои отклонения, се ориентира към и пропагандира принципите на гражданското разбиране за нация, при която всички поданици на Княжество България, независимо от тяхната етническа и религиозна принадлежност са равни пред законите. Както казва Левски до чорбаджията Ганчо Милев от Карлово още с дата 10 май 1871 г. – „ и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е...“ Ето защо в отбрана спрямо симпатизиращата на Петербург противникова идеология, неведнъж Стамболовото правителство внушава чрез своите медии и автори толерантност към католици, протестанти, евреи, турци, мюсюлмани, разглеждайки ги като част от българския народ и равни по конституция пред законите на страната с останалите православни българи. С това тя се противопоставя на често срещаната сред русофилите нетолерантност спрямо евреи, католици, протестанти, помаци и т.н. Самият З. Стоянов през април 1887 г. неслучайно препоръчва в дружините “България за себе си”, които се противопоставят на политиката на официален Петербург и неговия натиск към България, да бъдат допускани и турци, защото това е тяхната родина.

Έβρος, или Άρδας ?

Днес БСП, НДСВ, ГЕРБ, ДПС, ВМРО са утвърдени като системни партии (незвисимо от това как са се обявили някога си), Те са "Партиите на властниците/властващите" - бивши и настоящи такива, сменили много партии, Самите партии са с генезис основно ДС, БКП и групировки Доган (и косвено ДС, и с поддръжката на Кремъл) доведоха Царя, а Царя се обърна към ДПС и групировките.. "Партии на властта" "Мегапартия на Властта", "Мегапартия на Властниците" - - в този смисъл са "една партия" (За обединението ДБ това важи на една трета, за ИТН - тепърва ще се види) Удебелявам за Глухчо, не за теб, ти ме разбираш мисля, дори и да не си съгласен

Всъщност е така за "едната партия" , но това (партийната лоялност към хипотетична мегапартия , както разбирам че го обясняваш) не е отговор на въпроса Може ли едновременно някои да е член на БСП и на ГЕРБ и да е лоялен едновременно на двете партии (двата боса) ? Или на трите? Или на четирите?

Механизмът, който използват автократичните по стил управници е един и същ Избират се тези хора, които имат - интереси (икономически); - амбиции (за кариера, за доказване); - са зависими (държани с нещо); - в комбинации тези хора са "намерени" така, че да са достатъчно "податливи" Например: За Николай Василев можем да допуснем, че е видял и възможност за реванш и за доказване (ако приемем, че не е назначен отново като "министър на порциите") : в правителството на НДСВ и на-вече това тройната коалиция той не можа да бъде запомнен като успешен министър Пример за недобре свършената негова работа: Администрацията под неговото управление (като неин министър) набъбна с 30-40 процента (по-точно напълни се с хора от ДПС), вместо да намлеее, каквато беше програмата на управление; Т.е фактологически той се провали. Можем да допуснем, че сега Николай Василев е решил се реваншира и докаже (пак казвам, ако не е нещо друго) Друг пример: За младата успешна ученка (31 годишна) шансът да бъде министър на здавеопазването, би я "изстреляло" в международната и кариера две степени нагоре. Отговори си на въпросите: Как Доган управлява депутатите си, и "своите" хора в министерства и агенции толкова години след като е престнал да участва в упвалението или законодателната власт? Как Бойко Борисов управляваше депутатите си и своите хора в министерства, агенции и комисии (тези които излизаха в отпуск по негово нареждане) , след като не беше депутат в 45-то Народно събрание? Как Бойко Борисов ще управлява депутатите си и своите хора в министерства, агенции и комисии , след като няма да е в 46-то НС (няма да полага клетвав 46 народно събрание, отказа се)? Вижте по-горе какво пиша ако не можете сами да си отговорите...

Нещо друго ми се върти: Борисов в цар на извъртанията. Ако депутатите на ГЕРБ напуснат пленарната зала или не се регистрират (240 - 61), правителството "Трифонов" хипотетично ще може да бъде избрано с гласовете на ИТН и ДПС, при 2-ма (?) отсъстващи или "въздържали се" от другите партии..

Правителство с мандат на БСП (друг е въпроса колко от сегашните успешни и харесвани служебни министри ще пожелаят да останат в него) смятам , убеден съм, няма да мине.. Против ще са ГЕРБ, ИТН (така мисля) и ДБ.. С две думи, мисля - очаква ни дългичка политическа криза Същите или почти същите резултати при следващите (забележка: да кажем, ДБ ще е трета от "четворката"при следващите избори, Обединението вдига резултата си в абсолютни стойности, и то при по-ниската избирателна активност на тези избори спрямо предишните) и при невъзможност Сл.Трифонов да излезе от изолацията, в която попадна онзи ден, ще доведат до продължение на политическата криза.. Докога ще продължи тази криза- нямам представа Може да си измисляме сценарии : Може утре ББ да получи удар и да умре, и ГЕРБ да залезе; Може да изритат Нинова и БСП да се трансформира и обнови и новата сицилдемократична "БСП" да привлече младите и арбайт-емиграцията, гласуващи днес за ИТН. и т.н

Много се стягаш:) Взел съм ти вече Blended-а, отлежава

nik1: Atom: nik1: Atom:

Точно Облогът беше за "до Нова година" (Коледа) В един краен вариант ще имаме служебно правителство с действащо Народно събрание (в периода на 3-те месеца преди президентстките избори Народното събрание не може да се разпуска) (Втози случай ) позицията на Радев "няма отстъпление, докато" поред мен няма да претърпи еволюция , най-малкото защото го очакват избори.. ------------ Ти се обзаложи с Атом вече, сега да не искаш да се обазложиш и с мен за обратното /за да не оставеш без шотландско за Коледа, защото един от нас двата с Атом ще греши, ха-ха-ха-ха/ Майтапя се С поздрави!

Хората (на виски позиици от вън) обикновено, по правило не са глупаци Доре, и ако им се обясни какъв е проблемът между България и Македния на добър и дипломатричен език (без обиди, без плачене, или каране) ще го разбрета (Или ще пожелаят да го разбрет) вижте какво казва Ана Паула Закариаш - Министър по европейските въпроси на Португалия https://www.mediapool.bg/mnenieto-na-bulgaria-za-severna-makedoniya-tryabva-da-se-zachita-obyavi-portugaliya-news323619.html Заради това изказване беше обявена едва ли не за перона нон-грата във Северна Македония Проблемът и за двете страни е емоционален, и касаеш идентичностите.. Това е - просто и ясно казано. Нито по- малко нито повече, нищо друго Друг е въпросът, че малко беше направено от нашите балкански политици (от двете страни!) да се осветли така въпроса-, и двете страни се сърдят, се карат, сърдяти/или обвиняват другата.. Повтарям се, грешно е разгледането на Скопие като "жертвата" (за мен и според мен), защото и двете "страни" (и техните народи) са "жертви" /И се държат в момента "по равно" враждебноо една към друга/