
nik1
Потребители-
Брой отговори
15096 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
273
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ nik1
-
Нали търсихме вътрешните причини? Бият те, но ти се втърдяваш..
-
Лично аз нямам против про-българския македонизъм Изобщо аз съм против да участваме в писането на историятата им след 1945 година Друг е въпросът дали ще се постигне консенсус в Северна Македония между втете партии (днешното ВМРО-ДПМН не е това което беше по времето на Любчо Георгиевски) и в самата България От ДБ например искат компенсации за репресираните от титовия комунистическия режим, вкл за малтретираните на база анти-българската основа на режима българи след 1944 г. Косвено, по този начин Титовия режим се визира за виновник за деетнизацията на българите, съответно за създател на македонската нация)
-
https://klett.bg/b/pdf.php?id=1126 стр. 43 въпрос 6 Прочетете текста и отговорете на поставените въпроси (моя вметка: изложението е на ММТРО). "Из изложение от Македония за положението в тази област, 8 август 1940 г. Събитията, които се развиха в Европа, и поражението на някои стари съюзници и създатели на версайлските диктати показват, че изкуствено създадените държави сега се разпадат, за да настъпи едно справедливо уреждане на нещата в Европа. Както всякъде, така и тук в Македония с голям интерес и горещо желание се четат всички новини…. Големи симпатии има спрямо Русия… …Трябва всички да знаят, че днес Македония не само че не е изгубена за българския народ, но, обратно, в нея днес съществува по-здрав български дух, отколкото когато и да било. Някои се изтъкват като македонци, но това се прави поради ужасната реакция, която предизвиква сред сърбите името българи… В последно време поради войната в Европа те гледат на нас с по-голямо недоверие… Заключение: 1. Сърбите никак не са успели в Македония… 2. Добре би било да се промени курсът на политиката на българското правителство спрямо Македония… 3. Софийското радио да говори за Македония.“ Македония – сборник от документи и материали, София, 1978 А) Кои събития се случват в Европа по време на съставянето на документа? Б) Какво е положението на българското население в Македония под сръбска власт? В) Защо през 1940 г. балканската политика на България е все още предпазлива? Г) Каква е съдбата на македонските земи само една година след написването на документа?" Още едно пояснение: "Звенарска" България има и води неадекватна политика към Македония, заради полтиката на сближаване със Сърбия За военните и звенарите Македония е "отписанана", тя е сръбска, а македонците са смятани за преобладаващо посърбени
-
Кой е измислил македонската нация (предложил идеята за такава нация) ,няма значение, ирелееантно е. Естествено ,че тази идея ще идва най-вече от българи в Македония. Желанията или моментни прозрения на отделни личности не са свидетелство за съществуването на такава нация. /Те са "свидетелства" в кавички, използвани в северомакедиснкия разказ като истински свидетелства/ За какво точно говорим и за какво е бравото? Няма македонска нациналност (етнос), нито пък нация (етничвака или гражданска) преди 1945 година, но българска националност (етнос) има. Българите е Македония не са деетнизирани/посърбени/ , а само денационализирани и малтретирани. Видните български идеолози на македонската нациналност завършват идеологическия си (творческия си) и биологичен живот..... като убедени българи (Мисирков , Марковски, Благоев) За какво говорим?
-
Говорихме за в рамките на Югославия Няма значение за резултата дали Социалистическа Република Макединия е станала част от Югославия доброволно ( за просръбския комунистическия "елит" е доброволно и с желание) или "доброзорно" (за унищожения и малтретиран български елит- ляв или десен -"доброзорно") , или дали Република Севверна Македония ще стане доброволно или "доброзорно" член на ЕС Резулатът е ограничен суверенитет на нация (при наличие да необходимите и достатъчни условия за наличние на нация) ----------------------------- Харесвам арогантността ти, защото не е невъзпитана, но ако приемем твоите виждания (аз не ги приемам) то тогава: - няма българска нация до 1908 година, защото Княжеството става напълно суверенно през 1908 година. -изобщо не може да се говори за македонска нация до преди разпаданетоп на Югославия, в същото време ти се явяваш защитник на македонската позиция и теза, че македонската нация се създава в перида 19 век - 1945 година, като в 1945 вече е утвърдена Повтарям се - това е македонската теза, с която не сме съгласни, защото "терминира" българите (българския етнос) и българския национализъм и национално движение в Македония Етнически геноцидна теза Като нацисткатата теза Да искаш българите да приемат тази теза е все едно са искаш и очакваш евреите да приемат идеологията на националсоциализма Точка! не си защитничка на онеправданите Доре, сори, друго показваш.
-
ПС Глави на институции[5][редактиране | редактиране на кода] Президенти на АСНОМ[редактиране | редактиране на кода] Методи Андонов-Ченто Лазар Колишевски Председатели на президиума на парламента[редактиране | редактиране на кода] Методи Андонов-Ченто (15 април 1945 – 15 март 1946) Димитър Несторов (15 март – 17 април 1946), временно изпълняващ длъжността Богоя Фотев (17 април 1946 – 4 януари 1951) Видое Смилевски (4 януари – 15 октомври 1951) Страхил Гигов (15 октомври 1951 – 2 февруари 1953) Лазар Колишевски Председатели на парламента[редактиране | редактиране на кода] Димитър Стоянов-Мире (2 февруари – 19 декември 1953) Лазар Колишевски (19 декември 1953 – 26 юни 1962) Люпчо Арсов (26 юни 1962 – 24 юни 1963) Видое Смилевски (25 юни 1963 – 12 май 1967) Мито Хадживасилев (12 май 1967 – 1 август 1968) Златко Биляновски (1 август – 23 септември 1968), временно изпълняващ длъжността Никола Минчев (23 септември 1968 – 8 май 1974) Председател на Председателството на CPM[редактиране | редактиране на кода] Видое Смилевски (8 май 1974 – 9 септември 1979) Люпчо Арсов (9 септември 1979 – 28 април 1982), временно изпълняващ длъжността до 30 септември Ангел Чемерски (28 април 1982 – 4 май 1983) Благоя Талески (4 май 1983 – 3 май 1984) Томе Буклески (3 май 1984 – 26 април 1985) Ванчо Апостолски (26 април 1985 – 28 април 1986) Матея Матевски (28 април – 30 април 1986), временно изпълняващ длъжността Драголюб Ставрев (30 април 1986 – 28 април 1988) Йездимир Богдански (28 април 1988 – 28 април 1990) Владимир Митков (28 април 1990 – 27 януари 1991) Министър-председатели[редактиране | редактиране на кода] Лазар Колишевски (1945 – 1953) Любчо Арсов (1953 – 1960) Александър Гърличков (1960 – 1965) Никола Минчев (1965 – 1968) Ксенте Богоев (1968 – 1974) Благой Попов (1974 – 1982) Драголюб Ставрев (1982 – 1986) Глигорие Гоговски (1986 – 1991)
-
Имат суверенитет, макар и ограничен. Няма "изискване" суверенитетът да е пълен. Ако имаше такова, то трябва да твърдим, че днес в ЕС вече няма нации
-
Какво точно не се разбира? След 1944 година си създават и утвържават нацията с всичките необходими и достатъчни атрибути - език, култура, литература, наличие на нацинална ителигенция, също автономия (макар и ограничена) и народен суверинитет (всички македински граждани имат право на глас, макар и да има само една легална партия) Следователно разпадът на Югославия не е фактор във създаването и утвърждаването на нацията, тя е утвърдена преди разпаданети на Югославия
-
Доре, имат си нация, създадена след 1944 годинс Не знам някои да го отрича това
-
Приятелю Атом, щом има българска пропаганда (според тях, или изобщо), защо да няма сръбска и югославска? Изобщо, какво значи "вътрешни" респективно "външни" фактори?. Изобщо разказът им сговнясан (с-гов-ня-сан) - да търсят и намират "вътрешни" (какво и да значи) причини, там където ги няма.. /И това си е техен проблем/ Защо - защото няма нация която се идентифицирала чрез чуждо етическо име, и чужда езика норма - софийската норма, която е норма на официалните и паралелни институции като ВМОРО и ВМОРО в Македония.. Няма Няма Няма Ако имаше македонска народ и нация те щяха да се идентифицират с македонкия етнос и щяха да създадат своя македонска норма в периода 1870-1944 година!
-
Не. Ние не се "дърлим" с тях за минало и за прадявците им, а за нещо настояще, това което го "правят" в момента.. 70 процента от семействата в България са пострадали от комунизма , но комунизма вече го няма, А да не говорим за това, че точно в цивилизованите страни хората направиха декомунизацзия и лустрация, което ние не извършихме..
-
Най-вероятно защото (според мен и според нас) техния разказ е прекалено арогантен спрямо българския Представи си подобна история, Доре Ти си правнучка на Христо Силянов. Роден в Цариград български интелентуалец, писател и и политик, учил в Сслунската българска гимназия, поле в Битолската, а после в Софийския уноверситет , Участник в Преображенското въстание (какво ще прави един "етнически македонец" и "македонски националист" при българските националисти в Странжда и Тракия -само Господ знае), написал и двата тома по-долу където ясно пише за "българи" и "българския характер на борбите" https://www.strumski.com/books/Hristo_Silianov_Osvoboditelnite_Borbi_na_Makedonia_Tom_I.pdf Отваряш слуайно македонската версия на Уикипедия и виждаш това: https://mk.wikipedia.org/wiki/Христо_Силјанов Прадядото е претърпял етнически геноцид ; (
-
С една забележка: Теорията "нация като народ-суверен" (достъчно голяма част от народа, според Лия Гриинфийлд) е общоприетата днес, не е на Дора. Френската нация съществува преди френската революция (както същесвува бългаска нация преди Осовобождението/Съединието), но не и век или два преди това.. А иначе, ако нацията се правеше само с ресантиман , език и общи закони, то ние по още времето на Иван Асен Втори трябваше да отбелязваме наличието на гражданска нация.. Апропо, македонците използват подобен тип аргументи - т.н. "свидетелства" (в кавички): Някой в 19 век е говорил или писал за македонка народ/нация- следвателно има такава..
-
Поредната каша и глупост (неразбиране).. Макединизмът е продукт на етно-националното инженерство, от къде го измисли това "социално"?
-
И в 19 век , главно в многонационалната Източна Румелия Заради Русия и руското влияние стават важни славянството и православието.. апропо: Руската парадигма е строго етническа, докато при нас може да се говори за някакъв вид смесена парадигма с преобладаване на етническата Ето едно интересно мнение: https://www.svobodnaevropa.bg/a/31326042.html В подобни на сегашните горещи дни на юни 1895 г., по ходатайство на една нарочна парламентарната анкетна комисия, правителството на Константин Стоилов отказва да даде паспорт на бившия премиер Стефан Стамболов. С документа той би могъл да замине за чужбина да се лекува. Само седмици ни делят от момента когато той ще бъде съсечен на софийската улица „Раковски“ за да издъхне на 6/18 юли 1895 г. от раните си. Добре известно е, че през последните десетилетия фигурата му се утвърди най-вече като бележит държавник от миналото. Той не само се превърна за масовата публика в държавник №1, а в телевизионния формат „Великите българи“ от 2006-2007 г. беше единственият държавник сред първите десет. По този начин отдавна образа на „тиранина“ и „диктатора“, потъпкал конституцията и законите, се доминира от този на строителя на държавата, модернизатора и патриота. В този смисъл някак скрито стои една особена връзка на Стамболов и неговото дело с това, което днес наричаме обикновено „политическа коректност“, както и проява на т. нар. граждански патриотизъм, изкарващ на преден план конституцията, равенството на гражданите пред законите и игнориращ етническите и религиозни различия. Какво имам предвид? Религиозните малцинства Добре известно е, че след Съединението от 6 септември 1885 г., по време на политическата криза от 1886-87 г. (когато Стамболов е пръв регент), както и по време на Стамболовото управление (1887-1894 г.) противопоставянето в страната е най-общо по разделителната линия „русофили“ срещу „русофоби“, отстояващи суверенитета и самостоятелността на страната, пред намесата на Петербург. При склонните на отстъпки русофилски политически кръгове обикновено дефинирането на българската идентичност в православен и славянски речник се извършва дори и само подразбиращо се чрез отрицание на католическото, протестантското и мюсюлманското, пренебрегвайки конституционните изисквания за равенство на поданиците на Княжеството пред законите. В някакъв смисъл истински българи или „по-българи“ са единствено православните. От там и прословутия девиз на митрополит Климент: „Има православие, има България!“ Противно на едно подобно разбиране, Стамболовата власт има далеч по-отворена концепция за българското съобразена с конституцията и равенството пред законите. Неслучайно, игнорирайки тясното разбиране за българската нация като единствено православна, на 23 май 1890 г. Стамболовият официоз „Свобода“ коментира: „Какво има да прави народността с вярата. Нима френските протестанти не са тъй добри френци, както и католиците. Нима католици и протестанти немци не мряха един за други като братя върху френската територия като Наполеон III им беше отворил война?" Евреите На следващо, второ място - малко е известно, че русофилството и неговата публично изразявана идеология, доколкото се вдъхновява и от постановките на руския панславизъм, е неразривно свързана с антисемитизма. Твърде често с невъздържан език, русофилски политици и общественици подчертават „славянството“ начело с Русия и „общеславянските интереси“ и се противопоставят освен на „швабщината“, „маджарщината“, още и на „чифутите англичани и немци“, „австро-маджаро чифутите“, „немско-чифутските банки“. Неизбежно коментират и нашумелия еврейски въпрос в Руската империя, още повече при засилената антисемитска политика и ограничения именно през управлението на цар Александър III. За русофилски автори те са обикновено „паразити“ и „еврейска паплач“. Енергично русофилите се противопоставят и до края на Стамболовото управление на твърденията в стамболовата „Свобода“, че Петербург преследвал евреите. Ето защо - по необходимост – печатът на Стамболовото правителство опонира енергично и на подобен език в защита на евреите. Стамболовата „Свобода“ оплаква нещастните руски евреи, които „бягат в Централна Азия, тъй като в дивата Бухара, те намират повече милост отколкото в европейската Русия на Победоносцева.“ Представят се често картини на антиеврейски гонения и преследвания, на погроми и изстъпления, на ограничителни мерки осъществявани от централната власт в Петербург срещу еврейското население. Дори в редица случаи правителствените вестници определено осъждат открито действията на руските власти. На 8 декември 1890 г., в един от коментарите на „Свобода“ по гоненията, се казва и следното: „...а ний от наша страна не можем да не осъждаме поведението на руското правителство спрямо евреите, спрямо стария този народ, който роди двете най-важни мировладающи религии - християнството и исляма." Понякога дори стамболовисткият печат открито оправдава и ориентирането на младите руски евреи, поради преследванията на руската власт спрямо тях, към социализма. “Нашите българи в Женева - четем в критична иначе спрямо българските социалисти публикация - дружат именно с руските евреи студенти, които са най-ярките социалисти. Понеже в Русия на евреите въобще не вярват и постоянно ги преследват, то вследствие на това те стават фанатици в социализма си и за тях това е не само оправдателно, но и задължително. Евреинът по необходимост трябва да бъде социалист, особено в Русия.“ Заедно с това, Стамболовото правителство дава и убежище на редица руски евреи. Сред тях е и Борис Минцес, руски евреин учил в Швейцария, който минава тогава за социалист, който идва в България за учител в Софийското израилско училище. Ала вместо това става професор по немски език в Софийския университет. Гражданската нация Неслучайно за да пребори своеобразния славянски и православен „фундаментализъм“ на опозиционните русофили, Стамболовата власт в редица моменти, въпреки и някои отклонения, се ориентира към и пропагандира принципите на гражданското разбиране за нация, при която всички поданици на Княжество България, независимо от тяхната етническа и религиозна принадлежност са равни пред законите. Както казва Левски до чорбаджията Ганчо Милев от Карлово още с дата 10 май 1871 г. – „ и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е...“ Ето защо в отбрана спрямо симпатизиращата на Петербург противникова идеология, неведнъж Стамболовото правителство внушава чрез своите медии и автори толерантност към католици, протестанти, евреи, турци, мюсюлмани, разглеждайки ги като част от българския народ и равни по конституция пред законите на страната с останалите православни българи. С това тя се противопоставя на често срещаната сред русофилите нетолерантност спрямо евреи, католици, протестанти, помаци и т.н. Самият З. Стоянов през април 1887 г. неслучайно препоръчва в дружините “България за себе си”, които се противопоставят на политиката на официален Петербург и неговия натиск към България, да бъдат допускани и турци, защото това е тяхната родина.
-
Днес БСП, НДСВ, ГЕРБ, ДПС, ВМРО са утвърдени като системни партии (незвисимо от това как са се обявили някога си), Те са "Партиите на властниците/властващите" - бивши и настоящи такива, сменили много партии, Самите партии са с генезис основно ДС, БКП и групировки Доган (и косвено ДС, и с поддръжката на Кремъл) доведоха Царя, а Царя се обърна към ДПС и групировките.. "Партии на властта" "Мегапартия на Властта", "Мегапартия на Властниците" - - в този смисъл са "една партия" (За обединението ДБ това важи на една трета, за ИТН - тепърва ще се види) Удебелявам за Глухчо, не за теб, ти ме разбираш мисля, дори и да не си съгласен
-
Всъщност е така за "едната партия" , но това (партийната лоялност към хипотетична мегапартия , както разбирам че го обясняваш) не е отговор на въпроса Може ли едновременно някои да е член на БСП и на ГЕРБ и да е лоялен едновременно на двете партии (двата боса) ? Или на трите? Или на четирите?
-
Механизмът, който използват автократичните по стил управници е един и същ Избират се тези хора, които имат - интереси (икономически); - амбиции (за кариера, за доказване); - са зависими (държани с нещо); - в комбинации тези хора са "намерени" така, че да са достатъчно "податливи" Например: За Николай Василев можем да допуснем, че е видял и възможност за реванш и за доказване (ако приемем, че не е назначен отново като "министър на порциите") : в правителството на НДСВ и на-вече това тройната коалиция той не можа да бъде запомнен като успешен министър Пример за недобре свършената негова работа: Администрацията под неговото управление (като неин министър) набъбна с 30-40 процента (по-точно напълни се с хора от ДПС), вместо да намлеее, каквато беше програмата на управление; Т.е фактологически той се провали. Можем да допуснем, че сега Николай Василев е решил се реваншира и докаже (пак казвам, ако не е нещо друго) Друг пример: За младата успешна ученка (31 годишна) шансът да бъде министър на здавеопазването, би я "изстреляло" в международната и кариера две степени нагоре. Отговори си на въпросите: Как Доган управлява депутатите си, и "своите" хора в министерства и агенции толкова години след като е престнал да участва в упвалението или законодателната власт? Как Бойко Борисов управляваше депутатите си и своите хора в министерства, агенции и комисии (тези които излизаха в отпуск по негово нареждане) , след като не беше депутат в 45-то Народно събрание? Как Бойко Борисов ще управлява депутатите си и своите хора в министерства, агенции и комисии , след като няма да е в 46-то НС (няма да полага клетвав 46 народно събрание, отказа се)? Вижте по-горе какво пиша ако не можете сами да си отговорите...
-
Нещо друго ми се върти: Борисов в цар на извъртанията. Ако депутатите на ГЕРБ напуснат пленарната зала или не се регистрират (240 - 61), правителството "Трифонов" хипотетично ще може да бъде избрано с гласовете на ИТН и ДПС, при 2-ма (?) отсъстващи или "въздържали се" от другите партии..
-
Правителство с мандат на БСП (друг е въпроса колко от сегашните успешни и харесвани служебни министри ще пожелаят да останат в него) смятам , убеден съм, няма да мине.. Против ще са ГЕРБ, ИТН (така мисля) и ДБ.. С две думи, мисля - очаква ни дългичка политическа криза Същите или почти същите резултати при следващите (забележка: да кажем, ДБ ще е трета от "четворката"при следващите избори, Обединението вдига резултата си в абсолютни стойности, и то при по-ниската избирателна активност на тези избори спрямо предишните) и при невъзможност Сл.Трифонов да излезе от изолацията, в която попадна онзи ден, ще доведат до продължение на политическата криза.. Докога ще продължи тази криза- нямам представа Може да си измисляме сценарии : Може утре ББ да получи удар и да умре, и ГЕРБ да залезе; Може да изритат Нинова и БСП да се трансформира и обнови и новата сицилдемократична "БСП" да привлече младите и арбайт-емиграцията, гласуващи днес за ИТН. и т.н
-
Много се стягаш:) Взел съм ти вече Blended-а, отлежава
-
nik1: Atom: nik1: Atom:
-
Точно Облогът беше за "до Нова година" (Коледа) В един краен вариант ще имаме служебно правителство с действащо Народно събрание (в периода на 3-те месеца преди президентстките избори Народното събрание не може да се разпуска) (Втози случай ) позицията на Радев "няма отстъпление, докато" поред мен няма да претърпи еволюция , най-малкото защото го очакват избори.. ------------ Ти се обзаложи с Атом вече, сега да не искаш да се обазложиш и с мен за обратното /за да не оставеш без шотландско за Коледа, защото един от нас двата с Атом ще греши, ха-ха-ха-ха/ Майтапя се С поздрави!
-
Хората (на виски позиици от вън) обикновено, по правило не са глупаци Доре, и ако им се обясни какъв е проблемът между България и Македния на добър и дипломатричен език (без обиди, без плачене, или каране) ще го разбрета (Или ще пожелаят да го разбрет) вижте какво казва Ана Паула Закариаш - Министър по европейските въпроси на Португалия https://www.mediapool.bg/mnenieto-na-bulgaria-za-severna-makedoniya-tryabva-da-se-zachita-obyavi-portugaliya-news323619.html Заради това изказване беше обявена едва ли не за перона нон-грата във Северна Македония Проблемът и за двете страни е емоционален, и касаеш идентичностите.. Това е - просто и ясно казано. Нито по- малко нито повече, нищо друго Друг е въпросът, че малко беше направено от нашите балкански политици (от двете страни!) да се осветли така въпроса-, и двете страни се сърдят, се карат, сърдяти/или обвиняват другата.. Повтарям се, грешно е разгледането на Скопие като "жертвата" (за мен и според мен), защото и двете "страни" (и техните народи) са "жертви" /И се държат в момента "по равно" враждебноо една към друга/