nik1

И какво от това? Има добри хора, но всички те с "промити мозъци" (Идентичността им е югославска!) , болшинството от тях биха чувствали добре мини югославия Цитат от голямата изследователка на национализма: "Понятието „национализъм“ в неговия неутрален, общ смисъл, касае онзи набор от идеи и чувства, които оформят концептуалната рамка на националната идентичност. Националната идентичност е само една сред много – понякога едновременно съществуващи и припокриващи се – идентичности: професионални, религиозни, племенни, езикови, териториални, класови, полови и други. Но в модерния свят националната идентичност съставлява онова, което може да бъде наречено „фундаменталната идентичност“; тоест идентичността, за която се смята, че дефинира самата същност на индивида. Останалите му идентичности може би също я модифицират, но само леко, а в резултат на това тези други идентичности се считат за вторични." Ето какво публикува Ким Мехмети ФБ Министър-председателят на Албания, президентът на Северна Македония и президентът на Сърбия са се срещнали в Скопие, откъдето ще водят своя проект ′′ Балкански минишенген за който дори самите сръбски райони казват, че е важна стъпка към реализацията на ′′ Сръбския свят ′′ (четете: ′′ Велико Сърбия ′′). А както е известно, че без Белград славяно-македонците се чувстват като дете без майката, която го е родила и съгрешила, се задава логичният въпрос: какво е това, което Албания прави по-близо до Сърбия, отколкото до Косово? Не сме по-добри от тях, но не е до късмет! - просто гледахме в друга посока, и направихме това което искахме, и което трябваше да се направи Какво очакваш от тях, когато се казва, "ще променим Конституцията след като взелезем в ЕС, ще ги има и египтяните" Оставете ги да си вървят по своя път.. И толкова

Легитимно право е на секоја држава, на секој град и на секоја општина, самите да ги определуваат имињата на улиците на нивните територии.Но, оваа „култура на сеќавање“, моделирана преку именувањето на улиците, секогаш содржи повеќе од јасна порака за идеолошкиот и етнонационален код и светоглед на секоја власт и држава, како и за нејзината насоченост, внатре кон себеси, кон соседите и големите меѓународни сојузи, но и кон определени етноси на нејзината територија. „Бившите“ југокомунисти, истовремено и југомакедонистички етноцентристи (од специфичен југословенски вид), националисти, та и национал-шовинисти од таканаречениот СДСМ, кои се донесувачи и спроведувачи на олигархиски модел на капитализам во Македонија, лишен од елементите на социјална правда, враќаат некои стари имиња на скопски улици: „Ленинова“ (што би кажал Владимир Илич Улјанов Ленин за нивната криминална приватизација на општествениот капитал?!), „Мексичка“ (немакедонски збор, земен од некаков си скопско-српски јазик или жаргон), „4 Јули“ (Ден на борецот-партизан во некогашна Југославија), со што не само на симболичко ниво одат да го бетонираат конфликтниот историски расказ од времето на македонската југословенска република, кој ја доведе потребата од потпишувањето на Рамковниот (2001) и Преспанскиот (2018) договор, како и на Договорот со Бугарија (2017). Тука не се работи за самите имиња на улиците, ами за упорното, постојано настојување на владејачкиот таканаречен СДСМ, но и на доминантниот дел од општеството во Република Северна Македонија, на меѓународен план и особено во односите со соседите, да се обидуваат да ги наметнат оние делови од југословенското наследство, кои се длабоко конфликтни со историските факти и пред сѐ со актуелната геополитичка балканска, европска и светска реалност. Ако се до крај доследни во т.н. СДСМ, нека го вратат името „Маршал Тито“ на главниот скопски плоштад и на централната улица, која е негово продолжение, а Велес нека го наречат повторно Титов Велес. А, зошто им пречи Борис Сарафов, не треба да се објаснува. Според југокомунистичкиот историски наратив, тој е претставник на некакво надворешно, предавничко, бугарско влијание во ВМОРО, наспроти здравите македонски (разбрани во етничка смисла) елементи во македонското револуционерно движење. Наспроти ова создавање фикции и митови, во вистинскиот живот, и Сарафов и неговите истомисленици, исто како и нивните опоненти и душмани во ВМОРО, имале бугарско етничко самосознание.Како ќе заврши ова терање инает со реалноста, останува да видиме, макар и да не е тешко да се претпостави… Fb статус на Виктор Канзуров

Ехааа Меморандум на МАНУ, МПЦ-ОА и УКИМhttp://ukim.edu.mk/images/razdelnik2.gifМАКЕДОНСКИ МАНИФЕСТhttp://ukim.edu.mk/images/px1.gif Во овие судбински денови за европската иднина на македонската суверена и самостојна Република, ние, легитимните претставници на Македонската академија на науките и уметностите, на Македонската Православна Црква – Охридска Архиепископија и на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ – Скопје, изразувајќи ја нашата загриженост за исходот од развојот на настаните поврзани со евроинтеграцијата на нашата држава, условени од апсурдните барања на Република Бугарија, а убедени во фактот дека ги исполнуваме потребните предуслови за отпочнување на преговорите за евроинтеграција, ги повикуваме, и охрабруваме претседателот на македонската држава, Собранието на Републиката, претседателот на Владата, печатените и електронските медиуми, научните, културните и уметничките институции и здруженија, соодветните министерства за образование и наука, за култура и за надворешни работи, собраниските и вонсобраниските политички партии, како и сите граѓани на Македонија: преговорите да се водат на рамноправна и принципиелна основа, со должно почитување на меѓународното право, без никакво условување од едната или од другата страна и со почитување на достоинството на македонскиот народ; да се почитуваат безрезервно сознанијата на македонските општествени, хуманистички и културолошки науки во врска со автохтоноста на македонскиот народ и неговиот историски, јазичен, културен и религиски континуитет; да се уважуваат не само објективните факти и научната аргументација, туку и комплексната интерпретација на историските факти, настани и личности; да се уважуваат сознанијата, утврдените факти, усвоените теории и емпириските истражувања на современата светска славистика, лингвистика, историографија и меѓународното право, според коишто : а) македонскиот јазик и неговите дијалектни разновидности имаат свој просторен континуитет (што значи дека македонските дијалекти постојат и надвор од границата на денешна Македонија) и свој временски континуитет (што значи дека македонскиот јазик опстојувал со векови); б) македонскиот идентитет го црпи својот легитимитет од повеќе-вековните традиции, преданија, обичаи, колективна меморија, менталитет, јазикот, артикулираната свест за етнокултурната посебност, колективниот интегритет, почитта кон традиционалните религиски институции и наративот за припадноста на одреден географски и историски простор; в) споделените места на меморија на балканските и медитеранските простори подразбираат инклузивен однос, а не ексклузивно присвојување на историјата и традицијата, подразбираат интелектуална слобода, а не робување на анахроните историски стереотипи и илузии, не културен и историски хегемонизам; г) историската вистина не е политичка догма, туку дијалошка, повеќедимензионална категорија чувствителна на гледната точка, во тој контекст и на националниот интерес на секоја држава, вклучително и на Републиката. Имајќи ги предвид овие сознанија, ние, во име на врвните институции што ги претставуваме, категорично апелираме: процесот за евроинтеграција на нашата држава да продолжи во духот на меѓусебно почитување и уважување на вложените напори од наша страна за исполнување на критериумите, да се применуваат позитивните и општоприфатени меѓународни Конвенции и Декларации на ОН за правото на самоопределување и за човековите права и слободи; да се почитува безусловно слободно изразената волја на македонскиот народ, неговата етничка и духовна посебност; да се почитува волјата на македонските граѓани, припадници на македонската Република, да живеат во цивилизирани добрососедски односи и да се продолжи практиката на соработка меѓу културните, научните, образовните, религиските и економските институции, и да не се создава конфликтен амбиент во државата, да се сочува мирот и слободниот развиток кој подразбира просперитет, алтернатива, демократија и достоинствен живот, вклучително и љубов кон сопствената татковина и држава. Претседател на Македонската академија на науките и уметностите, академик Љупчо Коцарев Архиепископ Охридски и Македонски и на Јустинијана Прима, Стефан Ректор на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ во Скопје, проф. д-р Никола Јанкуловски Скопје, 3.12.2020 г. http://ukim.edu.mk/images/razdelnik2.gif

Колев за „Отворен Балкан“: Некој ја редифинира меѓународната насоченост на земјата 30.07.202130.07.2021 Вести/Истакнато/По дома FACEBOOK MESSENGER TWITTER PINTEREST WHATSAPP EMAIL „Некој ја редефинира меѓународната насоченост на земјава, облечена во измама на основа на сентименти и емоции од блиското минато, но сум должен да одбележам, дека сите сојузи со таква измамена содржина, без јасни правила во кои учествувале балкански држави, завршувале со катастрофални последици“, напиша на социјалната мрежа Facebook лидерот на ГДУ Петар Колев, како коментар за иницијативата „Отворен Балкан“ што од 1 јануари 2023 г. ќе ги тргне границите меѓу Србија, Албанија и РС Македонија. Колев потсетува дека сме заборавиле на препораките на Прибе и на фактот дека нашата земја веќе е дел од НАТО. „Тешко ни оди со воен претставник во НАТО, уште потешко со безбедносните сертификати за достап до информација, но пак за сметка на се, супер ни оди со “сојузи” диктирани од Белград, со далечинско во Москва!Кој е тој капитал кој слободно ќе се движи во оваа мини “Југославија” и најважното чив е? Да не е случајно Кинески, Руски или може криминално стекнат?Заборавивме за препораките на Прибе, заборавивме дека сме веќе член на НАТО?“, пишува Колев

Кво ги мислите толкова? Югославия и авторитарната етноценцентрична и проруска днес Сърбия (мешаща се активно в делата на съседите) ги влекат , особено бившите комунисти в РСМ, (За Албания случаят е друг, мотивите са различни) Те другари показват истинската си същност - не са европейци и не стават Чудо голямо,няма да ги мислим повече..Да си стоят там, в нова Югославия А ние трябва да продължим с натиска да българската националност да бъде вписана в Конституцията им, и да се спазват правата на българите..

„Трибуна“ (РСМ): Храни куче да те лае, или как станах ветовист 03 май 2021 | 15:41 http://images.focus-news.net/10b0eb0f20e34fd434f286346b365175.jpg Снимка: Република, Македония А+ А А- Скопие. Заглавието на днешната ми рубрика обяснява достатъчно добре за какво ще пиша и накъде отиват мислите ми. Лично аз доскоро бях доста против ветото и го смятах за ненужен инструмент, който необратимо би навредил на българо-македонските отношения. До малка степен това все още е вярно, но колкото повече влизам в дискусия и усещам пулса на хората, толкова повече влизам в лагера на "ветоистите", където в момента мога да бъда дълбоко "изцапан", пише Маузер в материал, публикуван в македонското електронно издание “Трибуна“, представен без редакторска намеса от името на автора. Разбира се, като гражданин на Македония (РСМ), не е в мой интерес страната ми да бъде дълго време извън ЕС и би било желателно страната да се движи в тази посока с ускорени темпове. В същото време като македонски българин също е в мой интерес отношенията между двете държави да бъдат на възможно най-високо ниво. Нормални, необременени и приятелски отношения и колкото се може повече културен обмен между два привидно близки народа. Всичко звучи чудесно на хартия и най-голямата пречка за това е очевидно ветото, което дори много македонски българи не подкрепят. Какво на повърхността на нещата е съвсем различно, но когато се отстрани тази покривка изглежда много наивно. Идеята на онези, които са против ветото, е, че всичко, което целят добрите отношения между България и Македония, е България да присъства по-силно в Македония. Да влияе на културно, икономическо, спортно и друго ниво. И така да се отпуснат македонците, които трябва да изградят положително мнение за България и българите, които в продължение на 80 години са изобразявани в най-лошата светлина. Това сваляне на караула, някои от тях се надяват, ще доведе до по-лесно приемане на историческите истини и потенциално до „повторно побългаряване“ на Македония. Основата за това е примерът със Сърбия, която има огромно културно влияние върху Македония и която македонците приемат като най-близка. Втората основа са личните примери, когато всеки от нас, който е бил „конвертиран“ или се е „конвертирал“ някой го е направил с много разбиране и меко, бавно, стъпка по стъпка, за разлика от конфронтацията, която само създава повече съпротива. Тази съпротива понякога става толкова силна, че събеседникът дори потъва напълно в дълбоките води на сърбоманията и гъркоманията, от която всички македонски герои са отвратени. И третото нещо е загрижеността, че Македония се приближава към Белград и Москва геополитически с блокадата. Всичко това е резонно, но под повърхността си е много наивно, така че нека видим защо мисля така. Първо, не знам до колко сте забелязали, но интересното е, че в момента най-големите антибългари в Македония казват същото. Те продължават да повтарят, че България не знае какво прави, че са пропуснали златен шанс да влязат в Македония във всички полета, че просто са загубили безвъзвратно македонците, радвайки се по някакъв начин на ветото, въпреки че реалността е, че те са повече от притеснени. Те са толкова самоуверени и сами по себе си карат България да се фокусира повече върху инфраструктурата, културата, икономиката, спорта и какво ли още не. Защо действат толкова уверено, поне отвън? Защото те са наясно, че всички подобни инициативи на България няма да дадат големи плодове! Българската музикална и филмова сцена няма да зависи от отварянето на македонския пазар, българската икономика вече е доста утвърдена и България е 6-ият по големина търговски партньор на Македония (вторият най-голям партньор за износ!) И много от регионалните центрове се намират в София. Също така инфраструктурната връзка само ще улесни пазаруването и еднодневните екскурзии, но София никога няма да замени Солун от гледна точка на достъпност и привлекателност. Те са наясно, че всички подобни инициативи ще донесат малко плодове, стига да ги оставят да действат антибългарски във всички останали области, като в същото време имат милион различни инструменти за блокиране на различни инфраструктурни и бизнес инициативи. Тук стигаме до втората точка и това е ролята на Сърбия. Често чуваме, че македонците на практика са били сърби, говорещи на диалект, защото гледат сръбски футбол и малка част от тях все още са фенове на Партизан и Звезда. Вярно е, че Македония е под културно господство повече от 100 години от Белград и сърбохърватското говорещо пространство и въпреки това македонците не са станали сърби, колкото и да иска някой да ни убеди в това. Сърбия се разглежда като приятелска страна, но 1-2 лоши хода от Сърбия или ако Сърбия реши да поеме по своя път в „Южната бановина“, нека видим дали ще останат толкова много сърбомани. За разлика от някои българи тук, които тайно се надяват, че ако Азис прави концерти в Македония всеки втори уикенд, македонците ще станат българи, сърбите нямат такъв интерес. Интересът на Сърбия е да държи македонците далеч от побългаряването и да поддържа македонизма, което автоматично кара македонците да се чувстват в безопасност около Сърбия. Нито сърбите искат националните герои на македонците, нито македонците харесват малкото активисти на сръбското четническо движение и сръбската пропаганда. Освен това България, колкото и да иска, не може да замести сръбската музикална / филмова сцена на пазара. Може да се борят за някакъв дял, но едва ли ще постигнат нещо значимо. Минахме през процеса на урбанизация, който ни определя културно в този момент в държавен съюз със Сърбия и с бодлива тел към България. Спомените за хитовете на бившите югозвезди не могат да бъдат заменени. За разлика от Сърбия, България не притежава лукса на сто години несъмнено влияние, а господството на сръбската музикална / филмова сцена е известно дори в България. Също така е донякъде логично, когато поставим нещата в перспектива, и то е, че сръбско-хърватското езиково пространство има около 30 милиона с диаспората, докато българското 10 милиона в най-добрия случай. По-голям пазар, по-лесно реализиране на икономии от мащаба и по-голямо количество, от което произлиза качеството. В същото време сърбохърватският свят през цялото време беше отворен към Запада, така че всички западни тенденции навлизаха през Сърбия и Хърватия на Балканите, а България прекара десетилетия зад желязната завеса. И накрая стигаме до третата точка, а тя е, че вече имаме голямо българско влияние, което не дава плод. Както споменах по-горе, България е един от най-големите търговски партньори на Македония и това ще се увеличи допълнително. България има над 100 000 граждани тук, ние караме много автомобили с български номера, имаме стотици студенти в София, отворен е достъпът до българска музика, език и филм с Интернет и македонците все още приемат България като вражеска държава . България дори когато направи големи приятелски жестове като първото международно признание и лобиране за признаване на Македония, жест като заплахата от война, ако Сърбия реши да изпрати танкове на младата македонска държава, подарък от танкове в момент, когато Македония имаше няколко T -34 от 1944 година, отворена граница по време на международното ембарго върху Югославия и гръцкото към Македония, освобождаване от бедността на хиляди македонски семейства и отново нищо. В разговори с македонците и според македонските политици това бяха някои скрити враждебни жестове, за да асимилират македонците или да ги саботират. Няма нищо по-смешно от това как подаръкът от почти 100 танка се усуква в нещо негативно, защото след това на Македония и е струвало скъпо да ги претопи за скрап. Ако бях груб, бих могъл да кажа, че по някакъв начин поговорката „харни куче да ви лае“ се отнася за България. Когато имаме всички примери за ръка за помощ и отсреща упорит антибългаризъм, как да се надяваме, че ако Бойко изпрати 10 000 ваксини или Галена проведе концерт в Струмица, нещо ще се промени? Ако доброто в „преобразуванията“ работи на индивидуално ниво, то трудно може да бъде подражавано на ниво държава / нация. Естествено би било добре България да присъства в много сфери в Македония, че по-спокойният климат е добър за всички нас от двете страни на границата, но България може да направи същото със своето вето. Те няма да бъдат приети еднакво, но гръцкото вето не попречи на Гърция да проникне изцяло в македонския бизнес сектор и да ни направи гръцка колония. Коренът на македоно-българския проблем е друг и това е изкривеното историческо възприятие и неговата фалшификация. Въпреки 30-годишната независимост, Македония не се е променила дори с 1 см в историческия си разказ към България, българите и още повече към македонските българи. В Македония все още имаме отричане на българската идентичност на активистите на ВМОРО и възрожденците. Имаме отричане на средновековната българска държава, цели части от историята са премълчавани и се учи, че българите тук са били като германците в Полша. Като банален пример все още си спомням часовете по история, където учителят ни каза, че предателските върховисти са пожелали македонците да се вдигнат на бунт, за да ги оставят без подкрепа и да загинат, докато се мълчи, че същото въстание е вдигнато и в Одринска Тракия. И сега, въпреки всички препятствия и военни действия, българите все още се осмеляват да си присвояват Гоце, Даме, Самуил, Миладиновци, Шапкарев и други. Представете си как се отразява на младия човек, когато той учи и чете. Как е възможно един македонец след 12-годишно образование да има и късче симпатия към България? Докато в Македония се учи, че България е един вид дявол, който винаги саботира македонците, винаги е действал коварно, за да ги изиграе и асимилира, който е бил ожесточен окупатор, който само е убивал и изнасилвал дотогава няма да е възможно да се продължи напред. Докато македонците смятат, че българите по някакъв начин им дължат нещо за някакви исторически грехове, приятелство няма да има. А за да е по-трагична ситуацията, тези учения нямат нищо общо с истината.. Все още не можем да обясним, че „присвояването“ на Гоце, Даме и други не е прищявка, а се основава на техните лични писания и действия. Да не говорим, че няма реабилитация или угризения за трагичната съдба на Чакатрови, Гюзелов, Дрангов и хиляди други, чийто грях беше, че те бяха българи, което автоматично ги направи предатели, които заслужават това, което са получили. Колкото и комично да е това, хиляди фигури в историята на Македония са били унищожени или етикетирани като върховисти и предатели заради тяхното българско съзнание, а хиляди страници документи, в които „ярки фигури“ твърдят същото, се игнорират. Докато в Македония няма преразглеждане на историческия разказ и учебниците и не се признае публично, че нещата не са били такива, каквито ни ги е преподавала югославската номенклатура, няма основа за приятелство. Македония и македонците трябва да преминат през катарзис и да се примирят с „българщината“ на своите герои. Когато премине някое и друго поколение, което осъзнава, че нашата и българската история са преплетени, че България винаги е била най-големият ни приятел в исторически план и че в по-голямата си част нашите предци и герои са ни считали за един и същ народ, тогава можем да говорим за приятелство. Ако трябва вето, нека бъде вето. От македонците не трябва да се иска да станат българи или да се търси начин те да се превърнат тайно и чрез култура в българи. В крайна сметка е нечестно. Македонската нация е факт, а македонците са напълно оформен народ, който иска да върви по своя път. Твърде много вода е преминала под този мост и това желание е напълно законно, но е важно да се знае истината и да се признае миналото такова, каквото е. Българското минало не трябва да бъде гарант за българското настояще и бъдеще и това е посланието, което трябва да бъде изпратено на македонците. Хубаво е да имаме повече българска музика в Македония и обратно, но можем да бъдем честни приятели, когато всички сметки бъдат изчистени. Въпреки че България може да работи върху реториката и представянето на своя казус, тя по принцип не греши и нейните искания, с малки изключения, са напълно разумни.

...ЕС и НАТО ще получат нов "троянски кон" Аз лично съм против влизането на Сърбия в ЕС..

Е, Не знам кой е казал или написал трактат, че пенсионерите в България трябва да мизерстват или мрат от мизерия (как разходите им ще се поемат- това според мен е нерелеватно в базовия спор) ? Имаме Конституция и тълкуване на Коституционния съд и всеки с претенции за суперзнания (като юпитата на Царя) би трябвало да разбира смисъла и знанието на думата "социална", (еее. тук не говорим за уж отвлечни понятие като сициопол , социални роли на половете) Относно соченото в искането противоречие на § 6, т. 18, букви "а" и "б" от ПЗР на ЗБДОО за 2012 г. с принципа за социалната държава (преамбюла на Конституцията) и с чл. 51, ал. 1 и 3 от Конституцията 1. Социалната държава като характеристика на съвременната българска държава присъства в практиката на Конституционния съд. Определянето на една държава като социална е присъщо на широкото разбиране за демокрация, включващо социална справедливост и сигурност. Социалната функция на държавата се възприема като преразпределяне на тежестта на направените разходи (Решение на КС № 13 от 2003 г. по к.д. № 11 от 2003 г.; Решение на КС № 8 от 2012 г. по к.д. № 16 от 2011 г.), което цели да осигури на всеки слой от населението икономически и културен екзистенц на умерено ниво. Възприема се и като програма, която се изпълнява заедно със свободата на избор на професия и образование, със социалното обвързване на собствеността, с възможното използване на земята, природата и производителните сили в общ интерес. Социална е държавата, която се стреми възможно най-добре да вгради принципа за социалната справедливост в законодателството и управлението. Съвременният конституционализъм издига постулата за социалната държава до основно начало на демократичната и правова държава. И за да не остане само като бланкетна формула и социално-карикативно определение без реално съдържание, от закрепването му като конституционен принцип се извежда задължение за носителите на властта в държавата да предприемат активни и ефективни действия за постигане на социална справедливост и социална сигурност. Принципът за социалната държава представлява мандат за активна социална политика на държавата с цел гарантиране социална закрила на хората. В Конституцията "социалната държава" е основно начало и рамката, в която се вмества социалната закрила. Основен компонент на тази закрила е организирането и поддържането на система на обществено осигуряване като система на взаимопомощ, чрез която се защитава общият интерес - в нейните рамки гражданите се осигуряват, получават осигурителни обезщетения при изпълнението на определени законови условия и изисквания. https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135810367 това е положението от най-високо ниво Царските юпитата с комунистическо възпитание и ценности не го разбраха (нито следващите Гербави Комундета, ДС-та и Мутри), нека да не ставаме като тях.. ами то Николай Василев е син на полковник (кап I ранг) Васил Василев, бивш шеф на ВКР еди къде си (демек), лоялист значи, неслучаен човек..

Фактът че акцентира върху това че е "бюджетен ястреб", може да значи много неща. - например че ще се подържа балансиран бюджет в условия на възстановяване от криза ( да видим докъде ще я докараме с индийския щам) - като не предвиди допълнителни средства (като преразход) Което е нон-сенс, самоцитирам се: Пести се в добрите времена, в недобрите се ползват "белите пари" - или как ще се подържа балансиран бюджет при извършване на тежки реформи Например: Как ще закриваме държавната ТЕЦ Марица -Изток 2, или ще се преустройва на газ, или там каквото 10 хиляди човека, които нямат вина, че държавата (държавните чиновници и политици) досега им е осигурявала препитание и ги е карала да мислят че това ще продължи, до изчерпавеното на въглищата в басеина, ще ги изхвърлим ей така - без подхощи компенсации и прекалификация/пътна карта? Както при комунизма и посткомунизма ли? "Няма човек, няма проблем"

ППС https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/economy-finance/com-2021-529-1_en_act_part1_v5.pdf DEFICIT CRITERION In sum, the analysis suggests that the deficit criterion as defined by the Treaty and Regulation (EC) No 1467/97 is fulfilled by Bulgaria, Denmark and Sweden, while it is not fulfilled by 23 Member States before the consideration of the relevant factors as appropriate: Belgium, Czechia, Germany, Estonia, Ireland, Greece, Spain, France, Croatia, Italy, Cyprus, Latvia, Lithuania, Luxembourg, Hungary, Malta, the Netherlands, Austria, Poland, Portugal, Slovenia, Slovakia and Finland. DEBT CRITERION In 2020, the general government gross debt ratio increased in all Member States, and it exceeded the 60% of GDP Treaty reference value in 14 of them: Belgium, Germany, Greece, Spain, France, Croatia, Italy, Cyprus, Hungary, Austria, Portugal, Slovenia, Slovakia and Finland (Table 3). That increase stemmed from the sizeable contraction of nominal GDP and from the large amount of debt issued to finance exceptionally large deficits. In 2019, Belgium, Greece, Spain, France, Croatia, Italy, Cyprus, Hungary, Austria, Portugal and Slovenia already had general government gross debt above 60% of GDP. Data show that in 2020 the debt reduction benchmark was not complied with in Belgium, Greece, Croatia, Italy, Cyprus, Hungary, Austria, Portugal and Slovenia (Table 4). The debt reduction benchmark is computed over a three-year horizon that can be forward-looking (t-1 to t+1), backward-looking (t-3 to t-1) and adjusted for the cycle. If in any of the years the debt ratio is below 60% of GDP, the benchmark cannot be meaningfully computed. This is the case when Member States cross the reference value from below to above 60% of GDP, 7 notably in the case of Germany, Slovakia and Finland. Since for Slovakia the debt-to-GDP ratio is projected to fall below the Treaty threshold reference value in 2021, it is considered to comply with the debt criterion. For Germany and Finland, the debt ratio is projected to remain above 60% of GDP over the forecast horizon and they are thereby not considered to comply with the debt criterion. Moreover, Spain and France, which are subject to the transitional debt rule, did not make sufficient progress towards meeting the debt reduction benchmark in 2020, as the change in their structural balance was below their required minimum linear structural adjustment (Table 5). The analysis thus suggests that, among the Member States with general government debts exceeding 60% of GDP at the end of 2020, the debt criterion is fulfilled by Slovakia, while it is not fulfilled, before the consideration of the relevant factors, by Belgium, Germany, Greece, Spain, France, Croatia, Italy, Cyprus, Hungary, Austria, Portugal, Slovenia and Finland.

Всъщност, критиките и опасенията "отдясно" относно присъединяването ни към еврозоната са за обратното - че влизането ни в еврозоната ще допринесе за увеличаване на лесните пари и лесния достъп до пари, и това ще "отпуши" икономическия популизъм (и в крайна сметка ще увеличи корупцията), справка Гърция Изобщо, няма еднозначна теория ("отдясно") за присъединяването ни към Еврозоната Иначе, знам за разбиранията на Н. Василев по този въпрос - "трябва ,един вид на всяка цена да станем членове на Еврозотата, и това ще донесе само ползи", и ако трябва да го коментирам, или е прекален оптимизъм, или тук има скрити мотиви.. ПС Бордът поне днес е като природна даденост. След присъединяването ни към Еврозоната, мисля убеден съм, няма да има какво да запушва и притиска разходите. Т.н. "процедура за прекомерен дефицит" изглежда немалко пропусклива, след като само няколко от страните в ЕС и еврозоната могат да покажат добра фискална дисциплина и резултати

Мария Спирова, ФБ Понеже катаден си говоря с хора, които гледат статистика, която недвусмислено показва, че ваксините работят срещу коронавируса, и бездиханно настояват, че същата статистика доказва, че не работят, вече съм доста изтощена. Какво правиш с човек, който гледа синьото небе, сочи го с пръст и ехидно ти се смее: "Какво ще кажеш, а? Пък ти се съдра да обясняваш как било синьо небето?“ Небето си е синьо. Някои от нас просто са решили да развият далтонизъм. Не, че по начало са далтонисти - просто доброволно са решили да спрат да различават някои нюанси на благоразумието. Пандемията ни показа нещо много важно и смразяващо в потенциалната си разрушителност. Инфектираните с коронавирус или умират, или се възстановяват, макар и често с дълготрайни последствия за здравето. Инфектираните с дезинформация, обаче, нито умират, нито се възстановяват. Те се превръщат във фактоупорни "зомбита", които забравят какво са били и кои са били, преди да решат да избягат от реалността. Бродят жадно из нета в търсене на поредната доза от насъщната им дрога - още и още "информация", потвърждаваща не действителността, а тяхното яростно несъгласие с нея. Сякаш на действителността й пука дали сме съгласни, че е действителна. Тези хора търсят съдържание, което ги мотивира да се чувстват уверени в себе си - да се чувстват изключителни, вечно и непременно прави и в абсолютен контрол над живота си. Няма значение какво са учили и колко са умни. Дезинформацията не е проблем на глупавите хора. Проблем е на тези, които вярват, че са по-умни от всички останали. Хората вярват на дезинформацията, защото тя им позволява да превърнат своето неразбиране (от което изпитват срам, а не бива) в оръжие, с което да се защитят от истината, че пооделно всички сме безпомощни пред сложните процеси, определящи заобикалящата ни среда. Че поотделно не можем да се справим с всичко в живота си и все някога ще трябва да признаем, че нещо не е в наша власт. Те затъват все по-дълбоко в алтернативната реалност, която са избрали, докато целият заобикалящ свят се превърне в огромна фалшификация, в която само те имат ключа към тайната на мирозданието. Те предпочитат да вярват, че всички официални източници ги лъжат през цялото време, защото не могат да понесат истината, че в глобалния свят всички сме напълно зависими едни от други, и никой не е сам воин. Да, когато някой се закашля в Ухан, рано или късно ехото пристига в Тутракан. Това е стряскаща истина, но страстното й отричане под всякакви форми няма да я изтрие от реалността. Реалността винаги побеждава, затова винаги е неразумно да сме във война с нея.

Да си върнем думата за кризисните мерки и пенсиите, и за модела "Борисов/Путин". Асен Василев, служебен министър на финансите: "Не е нормално в държава от Европейския съюз 43% от пенсионерите да са под линията на бедност. Г-н Борисов говореше как, за да дава на пенсионерите трябва да вземе от учителите и полицаите. Ами не, оказа се, че трябва да вземе от приятелите, с които играят, делят парите и си раздават всички тези милиарди на поръчки. Ето, в момента нито взимаме от полицаите, нито от учителите, а има пари за пенсионерите. Това каза по БНТ министърът на финансите в служебното правителство Асен Василев. , „За мен тези 50 лева, които са раздадени на калпак помогнаха на хората, но това нещо трябва да става честно, по законов начин и устойчиво във времето, така че наистина да извадим нашите родители от бедността“, коментира той. „Имаме около 2 млрд. лв. приходи, предвидени до края на годината. Около 1,6 млрд. идват от допълнителни приходи, които НАП и Агенция „Митници“ ще съберат. Как за два месеца дойдоха близо 2 млрд. – спряхме да проверяваме фризьорските салони, започнахме да проверяваме големите компании и изведнъж хазната взе да се пълни“, обясни служебният министър. „Около 400 млн. идват от допълнителни приходи от Плана за възстановена“, добави Асен Василев. „Досега е харчено без никакъв контрол, без процедури, без търгове. Давани са пари буквално на 4-5 фирми, които са били абонирани за огромни парични средства. В строителството имаме фирми, които за последните години са получили директни поръчки за над милиард без търг. Когато започнахме да затягаме разходната част, от там също се появиха резерви, които са възможни за използване“, уточни служебният министър на финансите. „Предлагаме парламентът да реши за какво да бъдат изхарчени тези допълнителни 2 млрд. Подготвили сме актуализация на бюджета, в която предлагаме парите да отидат за здравеопазване, за актуализация на пенсиите и за подкрепа на бизнеса“ отбеляза той. „В момента фондът за бедствия е изпразнен, но не заради коронавируса. Дадени са пари за бедствия от 2011 година. Фондът за бедствия също го възстановяваме“, посочи министърът. „Ако не си пренастроим електроенергийната система, няма как да градим каквато и да е икономика. До 10 години токът ни може да е скъп и може някой друг да ни го спира и пуска“, предупреди Василев. За евентуално участие в кабинета на „Има такъв народ“ той уточни, че никой не му се е обаждал. „Аз знам толкова, колкото и вие“, посочи министърът." https://svobodnoslovo.eu/асен-василев-за-да-дава-на-пенсионерит/?fbclid=IwAR2feUuVRXkzuvIvZAGcdnbogQADTLJOwmMR0Ilnnh8pOznnEHGE8jtXm3Y

Дано Слави Трифонов остава загадка, що се касае до ДБ, обединението ясно е поставено като център - дясно (от центъра), а "Изправи се, Ние идваме" по струтура и идеология са микс между десноцентристи (партията на Капон) и лявоцентристи (Манолова - Дончева)

Северна Македония ще впише българите в конституцията си, но само ако влезе в ЕС (обновена) https://www.mediapool.bg/severna-makedoniya-shte-vpishe-balgarite-v-konstitutsiyata-si-no-samo-ako-vleze-v-es-obnovena-news324557.html

Заради това и заради непреодиляната коронакриза , смятам не трябва да се подхожда идеологически, а практически - с поставяне на приоритети Балансиран бюджет според мен трябва да имаме най-рано през 2023 година.

Н.Янков е напълно прав за нещата които казва. --------------------------- Има друг проблем, и той е че в сегашната криза и сегашното състояние на българската икономика, чистият остеритет с балансиран бюджет, предложен от Н. Василев, противоречи на всичко познато и направено някога у днес по света. Пести се в добрите времена, в недобрите се ползват "белите пари" Българската икономока няма шанс за бързо и успешно възстановяване, ако в тази криза не се подпомогнат малките и микро-фирмите, безработните, (младите), аз защо не и пенсинерите (по Конституция сме социална държава, но пенсионния ни модел не е заложен като социален, а като социал-демократически) Тези пари със сигурност ще се върнат в икономиката (няма нито да бъдат спестени, нито изнесени с чувалите), освен това ще се запазят компании и работни места.. . Отиването на трудовата борса, преквалифициранетио и намиране на нова рабоата, е постижимо повече на теория (в едно развито общество е по-лесно постижимо , отколкото на практика) ПС Идват големите пари за възстановане, ако малкият и среден бизнес е разбит (и работната ръка се деквалифицира), то тогава ще има гарантирано повторение на ГЕРБ 3 и Путин 4- парите ще се раздават и изсипят "накуп" на 30-50 човека/фамилии,....голямата част от които ще бъдат изнесени/инвестирани в чужбина в офшорни компании и скъпи имоти.. Изгледайте интервюто с Кирил Петков

Nicola Yankov - FB пост: Повсеместните атаки за компрометирането на Николай Василев като кандидат за премиер се прехвърлиха някак автоматично и без много мислене върху правилни базови идеи за фискална политика, които той загатна, но не успя да представи в детайли или да аргументира. В резултат на това в момента всички политически играчи (включително служебното правителство) – с изключение може би на ГЕРБ и ДПС, които по-скоро не коментират темата – се състезават в популизъм да предлагат всевъзможни разходни програми за бюджета без ясни цели и без идеи за ефекта им върху средносрочната икономическа перспектива на държавата. Говори се за „подпомагане на населението“ все едно сме във война и за „продължаване на подкрепата за бизнеса“, все едно до момента е имало някакви сериозни бюджетни програми за подкрепа, като в Западна Европа и САЩ. Говори се за рязко и бързо вдигане на пенсиите, споменава се за ускорени държавни инвестиции в публична инфраструктура, за нужда от публични фондове за преориентация на енергетиката към невъглеродни източници. Иска се закриване като търговски дружества на държавните болници и преминаването им като бюджетни разпоредители под шапката на Министерството на здравеопазването, за да не трупали загуби и дългове – тоест бюджетът да поема оттук нататък всичките им финансови проблеми. Как това се съчетава с принципа за свободна и честна конкуренцията с частните болници не се споменава. БСП се обяви предварително против всякакви приватизации и концесиониране на държавни активи, все едно това е изначално нещо зло и страшно. Говори се за „съществено повишение на доходите на населението“, все едно сме 1981 г. и държавата може да вдига заплатите в частния сектор с правителствени постановления. Говори се за „защита на населението от покачващи се цени на стоки и услуги“. За „приоритет на социалната политика“, което обикновено е евфемизъм за бясно харчене на държавни пари. Членове на служебното правителство говорят за нужда от увеличени социални програми, за вдигане на доходите на пенсионерите над т.нар. граница на бедност, като предварително условие за каквито и да е „реформи“, защото иначе населението щяло да се стресира много и едва ли не да излезе по улиците, протестирайки незнайно защо и срещу какво. За самите „реформи“, срещу които ще протестира стресираното население, нищо не се говори. Говори се обаче за управлението от държавата на активи като нещо положително и за отричане на концепцията, че частният сектор е по-ефективен в разпределението и управление на ресурси. Фокусирани в целта да се състави правителство на всяка цена, подкрепящите го политически групи може да приемат икономическа политика, каквато България не е имала от 1997-ма година. И това ще доведе до изместване на частните инвестиции от държавни разходи, до поддържане на високи нива на корупция (която е правопропорционална на размера на държавния отпечатък в икономиката, тоест на размера на държавните активи и разходи като процент от БВП), до влошаване на фискалните параметри и кредитния рейтинг на държавата, до продължаваща липса на съществени чужди инвеститори, до ограничаване на икономическия растеж при липса на съществени частни инвестиции и инициативи, и до отказ от приемане на България в Еврозоната поради нарушени маастрихтски критерии, макроикономически дисбаланси и неизпълнение на условия от пътната карта, които включват реформа на публичния (в смисъл контролиран от държавата) корпоративен сектор. Ето защо България трябва да продължи разумна и стриктна фискална полтика (с допълнителния бонус от затворени кранчета за източване и разхищение), приличаща повече на германската и холандската, а не на гръцката и италианската. Или на българската от 1995-1997 година. За връзката между размера на държавата в икономиката и корупцията Може би в Швеция и Дания процентът на преразпределение на БВП през държавни бюджетни програми е по-висок. Българската администрация – вкл. служби, регулатори и прокуратура – за разлика от датската или шведската обаче, е превзета и обезличена до степен, в която са възможни безобразни явни кражби на публични средства за милиарди левове без каквато и да е реакция. Повече бюджетни програми по времето на ГЕРБ (а и доста преди това) не значеше повече публична инфраструктура, по-добри публични услуги и обща модернизация на обществото. Нито висок икономически растеж. Или помощ за бизнеса в кризисни периоди. Повече държавни разходи в България най-често значат повече кражби на публични средства от близки до властта кръгове в размери, които обикновеният човек отказва да приеме за истина. Тези милиарди не предизвикват икономически подем и не стигат до хиляди български фирми, които да запазят служителите си или да наемат нови хора на по-високи заплати. Те отиват в по-малко от сто души, които пълнят „чували с пари“ и ги изнасят зад граница. Понякога буквално. Това не е социална политика и подкрепа за бизнеса. Това е просто корупция. Когато държавата управлява фирми с милиарди активи и бюджети, това не е бизнес. Това е фронт за невероятни кражби и безумно разхищение на публични пари. Така е в България. И няма смисъл да сочим за примери държави с 300-годишни традиции. Ние не сме като тях. И дори следващото правителство да е съставено от 12-те апостола с Исус като премиер, всички с дипломи от Бръшлянената Лига, по-следващото вероятно няма да е. Начинът да се намали бързо, значително и трайно корупцията в България, е да се намали бързо, значително и трайно отпечатъкът на държавата в икономиката. Което значи по-малко държавни разходни програми (където държавата е пряк или непряк възложител) и по-малко (близко до нула) държавни фирми. Иначе милиардите откраднати публични пари ще продължават да изкривяват средата ни. И борбата с тях ще е все толкова трудна. Това не е въпрос на лява или дясна политика. България няма да стане по-лява или по-дясна ако приватизираме фирми като НЕК, Булгаргаз, Български Пощи и БДЖ, или ако затворим фирми-касички като Автомагистрали, Монтажи и ТСВ. Или ако построим нови 1000 км магистрали на концесия с частни капитали – както е например в „левите“ Италия и Франция. Но ще стане по-богата, по-малко корумпирана и по-модерна държава. За харченето на държавни пари и „подпомагането на населението и бизнеса“ В условията на пазарна икономика и членство в ЕС страната ни няма как директно да подпомага фирмите с бюджетни пари, защото това е недопустима държавна помощ в отворения европейски пазар. Еднократни фискални трансфери към населението (като тези в Западна Европа и САЩ) в условията на кризи са възможни, но ние не сме в момента в такава ситуация. Държавата може да вдигне единствено пенсиите с трансфери от бюджета, но на всички трябва да е ясно, че това ще стане за сметка на други разходи – като тези за отбрана, образование или за опазване на околната среда, например. Най-малкото защото не можем да минаваме безнаказано маастрихтските критерии за фискална стабилност. „Защита на населението от високите цени на стоки и услуги“ е абсурдна теза. България има задължение да либерализира цените във всички сектори за всички потребители. Това се казва функционираща пазарна икономика и е едно от изискванията за членство в ЕС. Заедно с върховенството на закона. Ако има политическо решение да се подпомагат определени социални групи, това може да стане с конретни социални трансфери, насочени към тях (субсидии за потребление на ток до определен лимит, или купони за храна, например). Може да има конкретни програми за улесняване на достъпа до финансиране на малки и средни фирми, което е позволено в ЕС. И което България не е правила истински никога до сега. Това включва гаранционен фонд за заеми (вместо ББР), фонд за дялово съ-инвестиране с частни капитали (по аналог с програмата Jeremie на ЕС), развитие на капиталовия пазар като основна (и нефункционираща в България) система за достъп до финансиране във всяка развита пазарна икономика, и мерки за привличане на чужди инвеститори (през капиталовия пазар и по други канали). Пряко или непряко субсидиране на стоки и услуги, или ценови контрол (не че е възможно даже юридически в общия европейски пазар) като вид социална политика – което пак значи някъде по веригата държавни субсидии, за да се покриват загубите на производителите – са абсурдни тези през 2021 г. Но се чуват ясно през последните дни. За харченето на държавни пари и икономическия растеж Държавните разходи изместват частните инвестиции. Това е известно като crowding-out ефект в икономиката. В края на краищата, ако някой построи нещо, което е необходимо в една система или икономика, друг няма да го направи пак, защото обикновено няма нужда от още едно от същото нещо. Така че колкото повече държава и държавни фирми има в една икономика, толкова по-малко частни инвестиции има там. Освен това държавата обикновено не играе честно на пазара и е много трудно да се конкурираш с нея. Тя от една страна е регулатор, а от друга конкурент. Освен това често прави социална политика чрез фирмите си, предоставяйки стоки или услуги на загуба – тоест прави дъмпинг, което е забранено в нормалната пазарна икономика. А когато държавните фирми натрупат големи загуби от този дъмпинг, ги спасява чрез рекапитализация или крос-субсидиране от други държавни фирми – например продавайки по-евтино газ на топлофикациите и прехвърляйки загубите към по-печелившите дружества в енергетиката. Затова там, където има голяма държавна фирма, частните капитали бягат надалече. А там, където няма частни инвестиции (местни и чужди), няма конкуренция и развитие. Няма растеж. И няма високи доходи. Ако искаме да растем изпреварващо и да догонваме другите държави в ЕС, трябва да имаме точно обратната политика – по-малко държава в икономиката и насърчаване на повече частни инвестиции (и местни и чужди) и предприемачество. Чрез разумна данъчна политика, добри регулации, ефективна, компетентна и некорумпирана администрация, и работеща съдебна система. И чрез инвестиции на публичните пари основно в човешки ресурси, а не в асфалт или в държавен бизнес. За харченето на държавни пари и доходите на населението Доходите и заетостта са фунцкия на икономическия растеж в една пазарна икономика, а не на държавните разходи и участието на държавата в икономиката. В дългосрочен план най-динамично растящите и конкурентни държави са тези с най-либерални икономики и най-малко държава в икономиката. И те стават най-богатите. С най-ниски нива на корупция и най-ефективна администрация. Икономическият растеж дългосрочно е свързан с нивото на частни инвестиции и икономическа активност, а не с държавната намеса в икономиката. Ако държавата се налага да се намеси по-сериозно в икономическите процеси (в кризисни периоди) – това обикновено става чрез монетарни мерки, като изкупуване на финансови активи от централната банка, за да се увеличи паричното предлагане, да се гарантира ликвидността в системата и достъпът на частния бизнес до финансиране. И/или чрез сваляне на лихвите. И оттам да се стимулира растежът на частния сектор. Който частен сектор създава принадена стойност, увеличава заетостта, доходите и фискалните приходи. С държавни разходи не се стимулира икономически растеж. Може най-много да се загаси временно някой пожар или криза, но това трябва да е винаги краткосрочно или еднократно като мярка. А в България никога не се е мислило сериозно да се провежда антициклична фискална политика. Всичко винаги се е въртяло около това едни наши хора да откраднат едни пари. Нямаме нито една фискална програма през последните 32 години, която да е замислена и изпълнена като подпомагаща българския бизнес в кризисна ситуация. Така че нека да не ни се дават развити държави като примери в това отношение. България мина през ужасяващи кризи. Нищо не се случва през 2021 г., което да налага масови харчове на държавни пари. Да – България си остава най-бедната държава в ЕС, но няма как да забогатеем, като си раздадем едни пари от нашия си държавен бюджет. Повечето хора не го разбират това, но трябва да им се обяснява внимателно и упорито, докато го разберат. За харченето на държавни пари и изграждане на модерна инфраструктура Първо, България няма добра инфраструктура (поне спрямо другите държави в ЕС) и ако ще расте изпреварващо икономически, трябва бързо да изгради такава. Второ, държавата ни няма неограничени ресурси да инвестира в инфраструктура. Ако имаше, досега да го е направила. Има маастрихтски критерии за дефицит и дълг, които трябва да се спазват. Отделна е тамата дали всъщност сегашната българска държава може да осигури като възложител качествена модерна инфраструктура, кога и как ще стане това и с колко откраднати пари. Досега доказателствата са само в негативна посока. От тези две неща логически следва, че държавата трябва да осигури изграждането на необходимата й модерна инфраструктура от частни инвеститори. А това става само с концесии. Изграждането на модерна инфраструктура от частни инвеститори ще значи привличането на много милиарди евро чужди капитали в българската икономика. И ще предизвика истински подем и заетост в много сектори. Тези инвестиции ще имат и сериозен положителен фискален ефект. Това изобщо няма да е лесна задача и изисква изключително компетентен правителствен екип и администрация. Това всъщност ще е огромен подвиг, ако успеем да го направим като държава. И заслужава да е основен приорите на следващото правителство. Не харченето на държавни пари за магистрали в стил ГЕРБ. Защото така накрая няма да имаме нито пари, нито магистрали. Да не говорим изобщо за качеството и сроковете на строителството. Концесионирани магистрали не значи тол такси. Решението кой и как да плаща за ползването на магистралите е политическо. Може да се ползва модел на солидарно преразпределение през винетния пул, където всички си караме с винетките и нищо не се променя. Държавата плаща на концесионерите от винетния пул според отчетите от видеоконтрола на движението. А може да има комбиниран модел, където фирмите плащат на база реално ползване, а гражданите са само с винетки – въпрос на политическо решение. Така ще си изплащаме на частните инвеститори магистралите в следващите 30-50 години без да взимаме публичен дълг, без да харчим пари през бюджета и да реализираме текущи дефицити, и без да има огромна корупция. А, да – и всъщност ще имаме магистали. Спрямо това да говорим още 15 години как ще ги строим. За връзката между фискалната политика и европейската интеграция на страната Единственото нещо, за което България се споменава положително в ЕС, е добрата фискална позиция на страната. Това бе и една от причините Меркел да харесва Борисов. Ако издъним бюджетния дефицит и дълга, няма да има милост към нас. Всички така или иначе ни търсят кусурите да ни „отложат за неопределено време“ от влизане в Еврозоната. Изпълнението на маастрихтските критерии за дефицит и дълг трябва да е абсолютен национален приоритет. Той е еднозначен с членство в Еврозоната. Затова ми е доста трудно да преглътна позицията на министър Асен Василев, според който народът трябва тепърва „да взима информирано решение“ за влизане в Еврозоната. Което ми звучи като референдум. Но в същото време министър Василев предлага „спешна“ актуализация на бюджета с още 1.8 млрд лева разходи. Защото приходите се оказали повече. Не, че е забранено, но бюджетът е основен инструмент за държавна политика и е малко странно да се променя от правителство, което е назначено без мандат за конкретни политики от парламента. В момента заложеният дефицит е 3.8% от БВП – тоест извън границата от 3% по Маастрихт. Това, че сме още в „пандемия“ и дефицитът на Франция е над 5%, например, не ни помага в стремежа ни да влезем колкото се може по-скоро в Еврозоната. Сами ще се застреляме в краката, ако си скъсаме дипломата на фискален отличник, с която имаме основание да се гордеем. Интеграцията на България в ядрото на ЕС – което значи преди всичко Еврозона и Шенген – трябва да е основната цел пред България в този мандат. Да се отказваме от тази цел, за да угодим на някой популист в момента, е меко казано недалновидно. За социалните програми и инвестициите в човешки ресурси Ако държавата спре да харчи за покриване на дупки в държавни фирми, спре да харчи за строящи се и никога недостроени магистрали, и за ремонти на ремонтите, пари за социални програми ще има. Ако държавата приватизира основни свои корпоративни субекти и фирми-касички, ще се съберат и пари за сребърния фонд или за фискалния резерв – според политическото решение къде да отидат тези приходи. А ако започнем да изграждаме инфраструктура с частни капитали на концесия, това ще освободи средствата по програмите на ЕС да бъдат насочени към инвестиции в човешките ресурси на България, а не в асфалт и бетон. Ето в такива неща трябва да се харчат държавните и европейски фондове. В програми, които да са свързани с образование, здравеопазване, национална сигурност и преориентиране към модерна икономика – базирана на дигитализация, на чиста енергия и на услуги с висока принадена стойност. Ако вдигнем пенсиите, заплатите на държавните служителите, субсидиите на ТЕЦ Марица-Изток 2, възложим за н-ти път „на едни хора“ строителството на магистрала Хемус и раздадем еднократно едни пари на калпак, това няма да ни направи нито по-богати, нито по-ефективни, нито по-конкурентноспособни. Само по-бедни. Ясно е, че реформата в правосъдието е приоритет и като граждани трябва да приемем това. Това е краткосрочната цел, за постигането на която си заслужава да се направят някои компромиси. Без това нищо друго няма значение. Дългосрочно обаче трябва да се договорим като общество какво и как ще правим с ролята на държавата в икономиката, ако искаме да се превърнем в развита и богата държава.

Децата на България ще зададат своите въпроси директно към астронавти от НАСА и ЕКА, които ще отговорят на тях в реално време. Разговорът с астронавтите ще се излъчва LIVE с превод на български език. Единственият въпрос без отговор остана този на Лъчко:

https://bigenc.ru/biology/text/3179605 ПРОИСХОЖДЕ́НИЕ ЖИ́ЗНИ, на­уч­ная про­бле­ма, свя­зан­ная с объ­яс­не­ни­ем воз­мож­но­сти воз­ник­но­ве­ния жи­вой при­ро­ды, рас­смат­ри­ваю­щая во­про­сы мес­та, вре­ме­ни и об­стоя­тельств это­го про­цес­са. Осн. совр. тео­рии (ги­по­те­зы) П. ж. на Зем­ле: тео­рия био­хи­мич. эво­лю­ции (абио­ге­не­за) и тео­рия пан­спер­мии (пе­ре­нос жиз­ни кос­мич. те­ла­ми или ра­зум­ны­ми су­ще­ст­ва­ми). По­след­няя не ре­ша­ет про­бле­мы П. ж., но уве­ли­чи­ва­ет чис­ло по­тен­ци­аль­ных мест воз­ник­но­ве­ния и раз­но­об­ра­зие воз­мож­ных ус­ло­вий за­ро­ж­де­ния жиз­ни. П. ж. вклю­ча­ет по­сле­до­ват. эта­пы – от син­те­за про­стых ор­га­нич. ве­ществ и об­ра­зо­ва­ния слож­ных ор­га­нич. со­еди­не­ний до воз­ник­но­ве­ния пред­био­ло­гич. сис­тем и по­яв­ле­ния пер­вых жи­вых су­ществ. Ны­не раз­ра­бо­та­ны об­щие пред­став­ле­ния о пред­био­ло­гич. эво­лю­ции, не­ко­то­рые ста­дии ко­то­рой под­твер­жде­ны экс­пе­ри­мен­таль­но. В тео­рии био­хи­мич. эво­лю­ции вы­де­ля­ют­ся две гл. ги­по­те­зы: го­ло­био­за и ге­но­био­за. Го­ло­би­оз под­ра­зу­ме­ва­ет пер­вич­ность струк­тур, на­де­лён­ных спо­соб­но­стью к эле­мен­тар­но­му об­ме­ну ве­ществ (при уча­стии фер­мен­тов), и вто­рич­ность ге­не­тич. сис­те­мы. Эта ги­по­те­за из­вест­на как бел­ко­во-коа­цер­ват­ная тео­рия А. И. Опа­ри­на (1924) и англ. био­ло­га Дж. Б. С. Хол­дей­на (1929). В ней по­сту­ли­ру­ет­ся об­ра­зо­ва­ние уг­ле­во­дов и воз­ник­но­ве­ние бел­ков в пер­вич­ном океа­не, по­яв­ле­ние коа­цер­ва­тов – мак­ро­мо­ле­ку­ляр­ных ком­плек­сов, обо­соб­лен­ных от ок­ру­жаю­ще­го рас­тво­ра обо­лоч­ка­ми из гид­ро­фоб­ных ве­ществ и снаб­жён­ных ка­та­ли­за­то­ра­ми, обес­пе­чи­ваю­щи­ми спо­соб­ность к об­ме­ну ве­ществ, рос­ту (за счёт по­ли­ме­ри­за­ции мо­но­ме­ров, по­сту­паю­щих из внеш­ней сре­ды) и раз­мно­же­нию (пу­тём про­сто­го де­ле­ния). Воз­мож­ность хи­мич. эво­лю­ции слож­ных ор­га­нич. со­еди­не­ний до­ка­за­ли экс­пе­ри­мен­таль­но амер. учё­ные Г. Юри и С. Мил­лер (1953) и др. Сла­бое ме­сто ги­по­те­зы – от­сут­ст­вие ме­ха­низ­ма на­сле­до­ва­ния и вос­про­из­ве­де­ния бел­ко­вых струк­тур и объ­яс­не­ния асим­мет­рии (хи­раль­но­сти) мо­ле­кул ами­но­кис­лот и мо­но­са­ха­ри­дов. С кон. 1960-х гг. на ос­но­ве от­кры­тий в об­лас­ти мо­ле­ку­ляр­ной био­ло­гии фор­ми­ру­ет­ся ги­по­те­за о пер­вич­но­сти сис­те­мы со свой­ст­ва­ми ге­не­тич. ко­да – ге­но­би­оз. Это на­прав­ле­ние раз­ра­ба­ты­ва­ет­ся ис­хо­дя из идеи древ­не­го «Ми­ра РНК», вы­ска­зан­ной амер. мик­ро­био­ло­гом К. Вё­зе (1968) и раз­ви­той англ. хи­ми­ком Л. Ор­ге­лом, А. С. Спи­ри­ным и др. Ги­по­те­тич. до­клеточ­ной без­бел­ко­вой фор­мой жиз­ни счи­та­ют­ся вре­мен­ные ко­ло­нии (на­но­ко­ло­нии) са­мо­вос­про­из­во­дя­щих­ся ан­самб­лей мо­ле­кул РНК с функ­ция­ми хра­нения ге­не­тич. ин­фор­ма­ции и ка­та­ли­за хи­мич. ре­ак­ций (ри­бо­зи­мы). Пред­по­ла­га­ет­ся, что пу­тём от­бо­ра на эф­фек­тив­ность ка­та­ли­за­то­ров из на­но­ко­ло­ний воз­ник­ла совр. ДНК-РНК-бел­ко­вая жизнь. В ги­по­те­зе ге­но­ге­не­за шотл. хи­ми­ка А. Г. Кернс-Сми­та (1971) при­зна­ёт­ся пер­вич­ность ге­на пе­ред бел­ко­вой сис­те­мой, а мат­ри­цей для фор­ми­ро­ва­ния струк­ту­ры и свойств мо­ле­кул РНК и ДНК пред­по­ло­жи­тель­но счи­та­ет­ся ре­шёт­ка гли­ни­стых ми­не­ра­лов. Ги­по­те­за ги­пер­цик­лов М. Эй­ге­на и австр. хи­ми­ка П. Шус­те­ра (1973) опи­сы­ва­ет спо­соб объ­е­ди­не­ния са­мо­вос­про­из­во­дя­щих­ся мак­ро­мо­ле­кул и про­ис­хо­ж­де­ние сис­те­мы «нук­леи­но­вая ки­сло­та – бе­лок» на ос­но­ве вза­им­но­го ка­та­ли­за. Сход­ная ги­по­те­за про­ге­нов рос. ви­ру­со­ло­га А. Д. Альт­штей­на (1987) пре­ду­смат­ри­ва­ет од­но­вре­мен­ное по­яв­ле­ние ге­нов и бел­ков; в ней пер­вое жи­вое су­ще­ст­во (про­то­ви­ро­ид) рас­смат­ри­ва­ет­ся как са­мо­ре­п­ли­ци­рую­щая­ся сис­те­ма из де­зок­си­ри­бо­по­ли­нук­ле­о­ти­да и ко­ди­руе­мо­го им фер­мен­та, воз­ни­каю­щая из ги­по­те­тич. про­ге­нов, об­ра­зо­ван­ных ди­нук­ле­о­ти­дом и ами­ноа­цил­нук­ле­о­ти­дом и спо­соб­ных обес­пе­чить син­хрон­ный син­тез по­ли­нук­лео­тид­ной и по­ли­пеп­тид­ной це­пей. В га­зо­вой фа­зе в меж­звёзд­ном, око­ло­звёзд­ном и ко­мет­ном ве­ще­ст­ве об­на­ру­же­но бо­лее 120 ор­га­нич. со­еди­не­ний. Хи­мич. эво­лю­ция ор­га­нич. ве­ществ шла в ре­жи­ме ав­то­ка­та­ли­за при внеш­нем вы­со­ко­энер­ге­тич. воз­дей­ст­вии, напр. УФ-из­лу­че­ния. На этой ос­но­ве В. Н. Пар­мо­ном (2002) и др. раз­ра­ба­ты­ва­ет­ся ги­по­те­за ас­т­ро­ка­та­ли­за – П. ж. как про­цес­са са­мо­ор­га­ни­за­ции ве­ще­ст­ва на про­то­пла­нет­ной ста­дии, со­глас­но ко­то­рой абио­ген­ный син­тез в ус­ло­ви­ях про­то­пла­нет­ных дис­ков при­вёл к по­яв­ле­нию вы­со­ко­мо­ле­ку­ляр­ных ор­га­нич. со­еди­не­ний, вклю­чая нук­лео­ти­ды, уг­ле­во­ды, ли­пи­ды, бел­ки, а на фор­ми­рую­щих­ся за­ро­ды­шах пла­нет про­изо­шёл пе­ре­ход к древ­не­му «Ми­ру РНК». По совр. дан­ным (рос. пла­не­то­лог Л. М. Му­хин, 2009), по­верх­ность Зем­ли 4–4,6 млрд. лет на­зад мог­ла быть в осн. от­но­си­тель­но хо­лод­ной, с отд. го­ря­чи­ми об­лас­тя­ми, обу­слов­лен­ны­ми им­пакт­ны­ми со­бы­тия­ми. Та­кая силь­но ге­те­ро­ген­ная по темп-ре сис­те­ма и мог­ла обес­пе­чить воз­мож­ность про­цес­сов пер­вич­ных син­те­зов ор­га­нич. со­еди­не­ний. Для древ­не­го «Ми­ра РНК» не­об­хо­ди­мость обо­соб­ле­ния на­но­ко­ло­ний от ок­ру­жаю­ще­го рас­тво­ра пред­по­ла­га­ет их фор­ми­ро­ва­ние на влаж­ных твёр­дых суб­стра­тах. Сре­дой для об­ра­зо­ва­ния и рос­та мо­ле­ку­ляр­ных на­но­ко­ло­ний мог слу­жить гид­ро­филь­ный гли­ни­стый ми­не­рал монт­мо­рил­ло­нит, от­ли­чаю­щий­ся боль­шой сорб­ци­он­ной и ио­но­об­мен­ной ём­ко­стью, со­дер­жа­щий не­об­хо­ди­мо­го раз­ме­ра по­ры и об­ла­даю­щий спо­соб­но­стью кон­цен­три­ро­вать на се­бе суб­стра­ты для син­те­за РНК. Этот ми­не­рал по­все­ме­ст­но рас­про­стра­нён на Зем­ле и об­на­ру­жен в со­ста­ве ме­тео­ри­тов, а так­же на Мар­се. В от­сут­ст­вие кле­точ­ной мем­бра­ны та­кая сре­да да­ва­ла воз­мож­ность со­вме­ст­но­го на­сле­до­ва­ния раз­ных ви­дов РНК, со­став­ляю­щих сме­шан­ную мо­ле­ку­ляр­ную ко­ло­нию, ко­то­рая мог­ла раз­мно­жать­ся при вы­вет­ри­ва­нии ми­не­ра­ла. Су­ще­ст­во­ва­ние древ­не­го «Ми­ра РНК» тре­бо­ва­ло темп-ры по­верх­но­сти ок. 30 °C, на­ли­чия жид­кой во­ды и гид­ро­си­ли­ка­тов ти­па мон­тмо­рил­ло­ни­та. По-ви­ди­мо­му, на ран­ней Зем­ле та­кие ус­ло­вия име­лись в до­воль­но уз­ком вре­менно́м ин­тер­ва­ле про­дол­жи­тель­но­стью ок. 100 млн. лет – ме­ж­ду окон­ча­ни­ем по­след­ней тя­жё­лой ме­тео­рит­ной бом­бар­ди­ров­ки ок. 4–3,9 млрд. лет на­зад (эли­ми­ни­ро­вав­шей всю во­ду на по­верх­но­сти) и по­яв­ле­ни­ем кле­точ­ной жиз­ни, сле­ды ко­то­рой фик­си­ру­ют­ся в ис­ко­пае­мой ле­то­пи­си на уров­не 3,85 млрд. лет на­зад. Эти об­стоя­тель­ст­ва по­зво­ля­ют пред­по­ла­гать вне­зем­ное су­ще­ст­во­ва­ние древ­не­го «Ми­ра РНК» и по­яв­ле­ние жиз­ни на Зем­ле уже в кле­точ­ной или пред­кле­точ­ной фор­ме. Ус­ло­вия су­ще­ст­во­ва­ния древ­не­го «Ми­ра РНК» мог­ли быть реа­ли­зо­ва­ны в ро­ди­тель­ских те­лах уг­ли­стых хон­д­ри­тов, а так­же в пла­не­те­зи­ма­лях во внеш­ней час­ти Сол­неч­ной сис­те­мы, в об­лас­ти об­ра­зо­ва­ния пла­нет-ги­ган­тов. Ги­по­те­тич. ста­биль­ные фор­мы на­но­ко­ло­ний мно­го­функ­цио­наль­ных РНК (ри­бо­ци­ты, или про­ток­лет­ки) мог­ли син­те­зи­ро­вать или ад­сор­би­ро­вать гид­ро­фоб­ные ве­ще­ст­ва для фор­ми­ро­ва­ния при­ми­тив­ной обо­лоч­ки. Рос. био­лог Е. В. Ку­нин с со­ав­то­ра­ми (2006), вы­дви­нув­шие идею древ­не­го «Ми­ра ви­ру­сов», пред­по­ла­га­ют, что на ста­дии ри­бо­ци­тов с РНК-ге­но­мом в них воз­ник­ли РНК-ви­ру­сы. На их ос­но­ве поя­ви­лись ДНК-ви­ру­сы, на­чав­шие син­те­зи­ро­вать ДНК на мат­ри­це РНК. В ре­зуль­та­те за­ра­же­ния про­то­кле­ток ДНК-ви­ру­са­ми воз­ник­ли клет­ки с ДНК-ге­но­мом и мем­бра­ной (про­ка­рио­ты). Со­глас­но пред­став­ле­ни­ям, раз­ви­вае­мым Ю. В. На­то­чи­ным (2005), пер­вые клет­ки воз­ник­ли в мел­ко­вод­ных во­до­ёмах, где до­ми­ни­ро­ва­ли со­ли ка­лия и маг­ния. В по­сле­дую­щем про­изош­ла адап­та­ция этих кле­ток к внеш­ней вод­ной сре­де, в ко­то­рой пре­об­ла­да­ли со­ли на­трия. Этот этап эво­лю­ции по­тре­бо­вал об­ра­зо­ва­ния плаз­ма­тич. мем­бра­ны, спо­соб­ной обес­пе­чить ион­ную асим­мет­рию ци­то­плаз­мы кле­ток по от­но­ше­нию к внеш­ней сре­де. Ги­по­те­за вне­зем­но­го П. ж. под­дер­жи­ва­ет­ся на­ход­ка­ми ос­тат­ков мик­ро­ор­га­низ­мов в ме­тео­ри­тах (уг­ли­стые хон­д­ри­ты воз­рас­том ок. 4,5 млрд. лет). В рам­ках тео­рии пан­спер­мии рас­смат­ри­ва­ет­ся идея о воз­мож­но­сти пе­ре­но­са слож­ных ор­га­нич. со­еди­не­ний (амер. учё­ный Дж. Оро, 1961) или жи­вых ор­га­низ­мов в со­стоя­нии ана­био­за (напр., эн­дос­пор бак­те­рий) в ле­дя­ных яд­рах ко­мет. Со­глас­но идее Г. А. За­вар­зи­на (2001), жизнь на Зем­ле поя­ви­лась сра­зу в ви­де пер­вич­ной эко­си­сте­мы, вклю­чаю­щей про­ду­цен­тов-ав­то­тро­фов, ис­поль­зо­вав­ших мо­ле­ку­ляр­ный во­до­род в ка­че­ст­ве ис­точ­ни­ка энер­гии. По­яв­ле­нию жиз­ни пред­ше­ст­во­ва­ло фор­ми­ро­ва­ние на Зем­ле ок. 4 млрд. лет на­зад (А. Ю. Ро­за­нов, 2003) фи­зи­ко-хи­мич. ус­ло­вий, при­год­ных для её су­ще­ст­во­ва­ния. Библиография

И аз ли съм този който не разбира, каква в какво е разликата между дватата техни разказа (третият - антикваричния е разширена версия на юго-турбо- постюго разказа, !) ? Ти обаче изглежда не разбираш (или забравяш много лесно, защото това е и твое виждане!) защо е важно разказът им (какъвто и да е той) да не противоречи на нашия? ( а нашият разказ е: 1. че някога там елита, градското население и селското население свързано с града са били с българско етнонационално съзнание, и 2. че до 1945 населението е запазило бълагския си етнически характер) Ако не си разбрал какво съм написал по-горе и защо- констаирах че за мен в двата разказа няма притиворечие, т.е публично и най вече в връзка с дискусията с теб (за теб!), дадох санция, така да се каже.. За да ми го повтаряш след като водим този разговор в няколко поста (след многократно казах че приемам политическия макединизъм, дори цитирах специално за теб подходяща статия), или не мислиш за идиот, или ти самия си се видеотил.. Драги, за да имаме приятелски отношения - двата разказа, техния и нашият не трябва да си противоречат! Ако това не се разбира, то дискусията и темата са безпредметни! Не важно само те са удовлетворени, а двете страни да постигнат съгласие! Дора е убедена в друго, (тя не може да разбере от инатлък и шопска идиотия , че страните са две, камо ли какъв е проблема на нашата страна от това какъв ще е македонския разказ) , ако и ти си убеден в същото като нея (или помниш само 5 минути че страните са две, после забравяш до ново спомняне), останете тук с Дора, и не ме занимавайте с глупости!

Повторение

Напротив, земята е мой дом.. Нямам нужда от допълнителни уверения; не страдам и не чувствам дискомфорт от това че предците ми не са от тук:) (на всеки предците му са отнякъде

щом предците ни са дошли от другаде, не сме баш тукашни

Да Бактериально-палеонтологический подход к изучению метеоритов