nik1

ППС В онова изследване за средните доходи според което 47 процента от домакинствата са в средната класа,авторите (според мен малко или много фриволно/тенденциозно), приемат че хората получаващи доходи в диапазона 90-210 процента от т..н "медианен доход" влизат в средната класа Всъщност т.н."медианният доход" е критерии/стойност за оценяване на бедността, тук може види какви са стойностите му, http://alexst.org/stra/Indikatori%20za%20bednost%20-%20NSI%202009.pdf http://politiki.bg/?cy=270&lang=1&a0i=224034&a0m=readInternal&a0p_id=1045 Той не се определя като средно аритметична стойност на доходите на всички хора (за определена година) , а представлява разделителна между доходите на домакинствата- половината домакинства са под линията, другата половина са над линията http://politiki.bg/?cy=270&lang=1&a0i=224034&a0m=readInternal&a0p_id=1045 ------- Средната класа според старите калкулации и модел беше с доходи около два пъти по-високи от медианните: Приемаше се че това са хората с доходи малко по-високи от БНП на глава от населението (ако половината пари от БПН остават като доходи в хората- горе долу такаев българия, то "медианния доход" грубо пресметнато е някъде в средата на стойността на БНП нс човек от населението). В по-стария модел (за които пиша) в България се използваше метод/модела за изчисления като този на САЩ, чиито БНП на глава от население за 2010 е около 37,5 хиляди долара, а за средната класа се считат хората с доходи от 40 до 90 хиляди долара; (при българските условия това съответстваше на диапазона в границите около 12 000 - до около 27 000 лева) Всъщност понятието "средна класа" е малко по-сложно за дефиниране (освен чрез доходите), и трябва да се имат в предвид и някои други особености: http://www.csp-sofia.org/PDF/BG/sredna_klasa_analys.pdf :

Какво стана със средната класа? Въпрос: Що е то средна класа в Югоизточна Европа? Отговор: Предимно новобогаташи със съмнителни състояния. В скоби: Истинската, демократично ориентирана средна класа е принудена да търси спасение в чужбина. Прекалено бедна, за да е богата и прекалено богата, за да е сред бедните: този афоризъм добре описва ситуацията на средната класа в Румъния. След политическите промени от 1989 година, там постепенно започна да се заражда средно съсловие като гръбнак на обществото. През 2008 година близо 20% от населението на страната можеше да бъде причислено към него. После обаче дойде стопанската и финансова криза, която намали значително нивата на доходите в страната, а с това броят на числящите се към средната класа се стопи наполовина. Подобна е и ситуацията в другите страни от Югоизточна Европа. В Сърбия и Хърватия например около 10% от населението могат да се похвалят с доходи, с които влизат в графата "средна класа". В България този процент е дори по-нисък: според актуални изследвания, към средната класа се числят между 4% и 8% от работещото население на страната - т.е. между 100 000 и 200 000 души. Става дума предимно за добре платени служители на чуждестранни компании, банки и осигурителни дружества, които обаче не винаги притежават финансовата самостоятелност, характерна за средната класа. Тези хора са вечно застрашени от социално "изпадане", в случай че работодателите им напуснат страната или съкратят броя на служителите си. Средната класа не се дефинира единствено с икономически критерии Моторът на демокрацията Средната класа обаче не се дефинира единствено с икономически критерии. "Тук става дума за социална група, която е носител на демократичния ред и пазарно-конкурентния принцип в обществото", пояснява Волфганг Хьопкен от германското Дружество за Югоизточна Европа. Тя е принципно заинтересована от стабилни демократични и икономически условия, защото само те й позволяват да поддържа своя бизнес и стандарт на живот. И преди Втората световна война средната класа в Югоизточна Европа е развита само в зачатък. Впоследствие комунистическите режими в тези страни доведоха до почти пълното изличаване на тази класа. "На нейно място се появи социалистическа интелигенция, състояща се главно от представители на академичните среди и на администрацията. Тя обаче е нещо съвсем различно от онова, което в Централна Европа разбират под понятието "средна класа"", казва Волфганг Хьопкен. В централноевропейските страни това понятие включва и други компоненти: например граждански ангажимент и граждански инициативи. "А в това отношение страните от Балканския регион са силно недоразвити", констатира и културоложката от Йена Габриела Шуберт. Според нея може дори да се говори за липса на гражданско общество в Югоизточна Европа. Грешките на миналото Демократичните промени в началото на 90-те години на миналия век повлияха на икономическата и социална ситуация в бившите социалистически държави, но не доведоха до укрепването на средното съсловие. Първият некомунистически президент на България след промените - Петър Стоянов - днес признава, че са били допуснати основни грешки в начина, по който е била извършена приватизацията в страната. "Парите отидоха у тези, които продължават да доминират българския преход така, както го правят от самото начало", казва Стоянов пред в. "24 Часа". В резултат на това в българската икономика и общество се създадоха олигархически структури, които възпрепятстват свободната конкуренция в много сфери на живота. "Тази нова средна класа в голямата си част обаче не е създадена благодарение на реални предприемачески усилия, а е резултат от натрупването на съмнителни пари в сивата зона на полулегалността и съответно не може да бъде причислена към демократично ориентираната средна класа", подчертава Волфганг Хьопкен и допълва: "Въпросните среди изобщо не са заинтересовани от създаването на добре функционираща правова държава, а гледат да утвърдят клиентелистки отношения и политически структури, които биха им позволили да продължат да съществуват по обичайния за тях начин." Типично за Балканите е и още нещо. "Става въпрос за едновременното съществуване на две неедновременни тенденции", казва културоложката Габриела Шуберт. Какво има предвид тя? Че голяма част от местните хора се стремят към новото и модерното в бита: нова домашна техника, най-нов модел автомобил и мода, позната им от Запада. От друга страна обаче същите хора предпочитат традиционните патриархални символи и стойности. Сексистките представи за жената доминират попкултурата на региона, в почти всички стани от Югоизточна Европа мачисткият турбо-фолк е широко разпространен. Изпробвана рецепта за успех: бягство от родината Емиграцията - опасност и шанс Продължаващият емигрантски отлив от Балканите също застрашава средната класа в този регион. Особено младите и добре образовани хора напускат масово родните си страни. Това нанася огромни икономически щети на засегнатите държави. "Погледнато в дългосрочен план обаче този процес може да има и положителен ефект", смята Волфганг Хьопкен. Например тогава, когато емигрантите се завърнат обратно и започнат да прилагат усвоените на Запад норми в родните си страни или започнат да използват икономическите си контакти със Запада, за да развиват търговски отношения. И все пак балканските страни няма да са в състояние да изградят широка и стабилна средна класа без помощ отвън. В това е убедена Габриела Шуберт. "Членството в ЕС е единствената възможност за тези страни да създадат равни условия и шансове за развитие, включително и за младите хора в региона", казва културоложката. Автор: З. Арбутина, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева

ПС Авторите приемат за средна класа хората със средни доходи, но получаващи "средни доходи" и "средна класа" не е едно и също Средните доходи са тези, които са една степен по-нагоре от ниските; доходите се делят на условно ниски, средни и високи, средната класа е с доходи някъде в средата на средните доходи, но не по ниско -т.е. не в долния сегмент на средните доходи. В тази статия се дава и оценка за броя на средната класа в България (това са хората с доходи над 1200 лева месечно чисто) http://www.dw.de/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B0/a-16531861

Ето една статия без шаблони и неточности, статията съдържа анализа и мнението на икономиста Индермит Джил от Световната Банка (във връзка с Китай)- той е един от тандема, въвели термина :"капан на средните доходи" (болднал съм някои ключови според мен тези на Индермит Джил) Вашингтон, 3 март (Синхуа) -- Има вероятност Китай да не попадне непременно в "капана на средните доходи", който всъщност е труден проблем, който трябва да бъде преодолян от развиващата се икономика, заяви Индермит Джил, икономист от Световната банка. В капана попаднаха осем големи латиноамерикански икономики, като Бразилия и Аржентина, когато те се опитаха да променят модела на растеж, преминавайки от ниските заплати към високите умения -- стъпка, която е от решаващо значение, за да станат те икономики на по-високите доходи. Терминът, измислен от Джил и бившия икономист от Световната банка Хоми Карас, сега заема видно място сред страните със средни доходи, каквато е Китай, които са се отървали от бедността, но са все още в очакване на благополучието. Но не всяка икономика попада в този капан, заяви наскоро в интервю за Синхуа Джил, който е главен икономист на Световната банка за Европа и региона на Централна Азия. Пет източноазиатски икономики, например Япония и Южна Корея, успешно избегнаха капана и изплуваха като развити икономики, сочи проучване, проведено от Джил. Според Джил, отличителните черти, които разделят победителите от победените, се крият в големия дял на класата със средни доходи, и ефективната урбанизация и върховенството на закона, независимо от това, че всяка икономика се развива при различни условия. По стандарта на Световната банка, Китай е навлязъл в ерата на средните доходи, със своите около 4,000 щатски долара на глава от населението. Но паритета на покупателната му способност, калкулиран върху дохода на глава от населението за 2010 г., възлиза на около 7,000 долара. Джил посочи, че когато Япония и Южна Корея са навлезли в ерата на средните доходи, средната класа е съставлявала 40-50% от общия брой на населението им, докато в Бразилия тя е била 15-20%. В този смисъл, Китай е достигнал критичен етап, тъй като неговата средна класа представлява само 12-15% от населението, заяви Джил. По отношение на урбанизацията на земята, Китай се движеше с бърза скорост благодарение на държавната собственост върху земята, но системата за регистрация на домакинствата, известна като "хукоу", възпрепятстваше урбанизацията на работната сила и семействата и работниците мигранти трудно можеха да водят градски живот, добави Джил. Джил посочи също така, че много страни са се опитали да стимулират икономическия растеж, като начин да избегнат капана, но се е оказало, че да достигнали до по-голямо неравенство по отношение на възможностите и доходите, което е довело до силни насрещни ветрове на пътя на устойчивия растеж. Върховенството на закона, добави той, е начина да се гарантира равенството и да се спре корупцията. Джил заяви, че през последните 35 години ръководството на Китай се е справило добре с излизането на страната от бедността и воденето й към общество на средните доходи, но в бъдеще китайските политици ще трябва да направят нещо различно, което е и по-трудно -- да поддържат инерцията на растежа. Китай е разбрал как да позволи на пазарните сили и на върховенството на закона да ръководят икономическите дейности, но за да се увеличи потенциала за растеж, пазарите на земята, на работната сила и на капиталите се нуждаят от по-нататъшни реформи, заяви икономистът.

Ето една прилична статия по този въпрос (или поне статията дава някаква обща представа и задава жалони), Статията има една груба неточност * (и още една такава- като твърдението че средната класа в БГ обхваща горе 47 процента от населението, което е грубо невярно, тъй като според икономическите критерии от 2007 за средна класа се смята хората с доходи над 1500 лева), едно-две неща са шаблонирани, и в нея се неглижира едно фундаментално (необходимо) комплексно условие ** за излизане от капана на средните доходи -това е върховенството на закона (освен друго, то включва осигуряване на работещата и независима съдебна система, и гарантиран достъп до правосъдие на всички участници в процеса в нормални срокове, включва също ненамесата на държавата или политиците при решаването на бизнес споровете и формирането на бизнес-отношенията между страните) *В статията авторите твърдят че САЩ излизат от капана на средните доходи (съвременни 10 000 долара) след Втората световна Война, което е грубо невярно (фактически, с използване на дефлационен калкулатор, се вижда че САЩ излизат от капана на средните доходи някъде в годините след Гражданската война,с неопределеност от десет години) Авторите очевидно използват числото 10 000, без да имат ясна представа че днешните 10 000 долара (или конккретно за 2005 година) в реални пари отговарят на грубо 2 хиляди долара през 30-те години (това се отчита при използване на дефлационен калкулатор, авторите не ползват такъв,а се опитват интуитивно да намерят решението на това кога САЩ са излезнали от капана на средните доходи) **Всички страни (без изключения, ако приемем виждането на авторите че всъщност Гърция е в този капан, и че всъщност тя е страна със средни доходи ) които са успели да излезнат от капана на средните доходи, осигуряват и поддържат върховенство на закона (holding/ upholding the rule of low) Самата статия: НАБЛЮДАТЕЛ България е в капана на средните доходи За целта трябва да се промени икономическият модел, като от производство на стоки и услуги с ниска добавена стойност се премине към такова с висока Николай Киров, www.webcafe.bg Снимка: БГНЕС България падна в капана през 2008 г., когато по данни на Световната банка брутният национален доход на човек надхвърли $10 000. През 2009 г. икономиката на страната влезе в рецесия и оттогава е в застой. България е в капан. При това капан, от който измъкването е почти невъзможно. В развитието на всяка икономика има два ключови момента. Първият е, когато брутният национален доход, разпределен на човек от населението, надхвърли границата на бедността, която условно е определена като 1000 долара. Тогава икономиката се превръща в развиваща се. Вторият момент е, когато брутният национален доход на човек скочи над границата от 10 000 долара. Ако той продължи да расте и след това, икономиката става от развиваща се - развита Под тези две ключови нива обаче се крият капани - на ниските и на средните доходи. Капанът на ниските доходи е свързан преди всичко с индустриализацията и урбанизацията. Преместването на хора от селата към градовете е основен фактор за развитието на всяка икономика. Ако този процес не се ускори, след като БНД достигне 1000 долара на човек, следва криза. Примери за това има много, като повечето от тях са от историята на Африка през втората половина на XX в. Ако не успее да прескочи капана на ниските доходи, икономиката си остава земеделска и не успява да се индустриализира. Капанът на средните доходи е също толкова опасен. Когато БНД на човек надхвърли 10 000 долара, това обикновено означава, че в страната се е формирала средна класа, че делът на земеделието в икономиката е намалял за сметка на индустрията и че секторът на услугите расте и се развива с бързи темпове. След като и този капан бъде прескочен, развиващият се пазар става развит. Е, България не само не успя да прескочи капана на средните доходи, но падна в него, без да се усети, и сега няма никаква представа как да се измъкне. Какво представлява капанът на средните доходи? Развиващите се индустриални страни обикновено разполагат с изобилие от евтина работна ръка, което позволява да се реализират икономии от производствен капитал, като например машини. С увеличаването на доходите обаче необходимостта от инвестиции в производствен капитал нараства, а броят на заетите в промишлеността намалява. За сметка на това се откриват все повече работни места в сектора на услугите. Налице е и глобален процес, при който трудоемките производства се изнасят към развиващи се икономики. Например в заводите на Foxconn в Китай, където се произвеждат смартфоните и таблетите на Apple, работят над 1 млн. души. Тайванската компания обаче започна през миналата година промени в производствения процес, като целта е да замени повече от половината си служители с роботизирани машини. Последното е пример за това какво става, когато доходите на служителите достигнат нива, при които инвестициите в производствен капитал стават по-изгодни от инвестициите в работни места. Само че повечето компании не купуват стотици хиляди роботи, а просто преместват производството в друга, по-евтина, развиваща се икономика или пък ограничават новите капиталови вложения и насочват инвестициите си към други пазари. След като дадена икономика падне в капана на средните доходи, тя обикновено влиза в рецесия и продължителен период на застой. През това време доходите на населението намаляват, конкурентоспособността на икономиката нараства, в даден момент инвеститорите се връщат и следва нов опит да се прескочи капанът. България падна в него през 2008 г., когато по данни на Световната банка брутният национален доход на човек надхвърли $10 000. През 2009 г. икономиката на страната влезе в рецесия и оттогава е в застой. Налице са всички признаци за това, че страната се намира в капана - висока структурна безработица, спад на инвестициите, понижение на доходите на населението в реално изражение, застой на икономиката, която според прогнозата на Министерството на финансите ще нарасне само с 1% през тази година. Всъщност България вече се е препъвала в капана на средните доходи заедно с целия съветски блок през 80-те години на XX в. Тогава високите разходи за заплати при субсидираната от държавата пълна заетост доведоха до икономическа криза и в крайна сметка до рухването на комунизма. През 50-те и 60-те години на XX в. капанът на средните доходи щраква и за много страни в Южна Америка, където проспериращи икономики като Аржентина не успяват да го прескочат. Просперитетът на Аржентина се дължи на износа на суровини, необходими по време на Втората световна война и при възстановяването на разрушена Европа след това. Но когато цените на суровините започват да падат, с тях пропада и аржентинската икономика. Страната така и не успява да се превърне от развиваща се в развита. Гърция също се провали на този тест. За около десетилетие финансираните с дълг и европейски средства публични разходи създаваха илюзията, че страната е преодоляла капана на средните доходи. Но финансовата криза разкри истината, а именно, че Гърция все още е развиваща се икономика, както през миналата седмица обяви MSCI. Турция в момента тества капана на средните доходи. През 2011 г. БНД на човек от населението в южната ни съседка надхвърли 10 000 долара. Протестите за повече демокрация в момента показват наличие на достатъчно голяма средна класа, но дали икономиката ще успее да постигне баланс, или България като Аржентина и Гърция ще изпадне в продължителна криза, при която доходите ще намалеят, конкурентоспособността ще се повиши и вероятно десетилетие от развитието на страната ще бъде изтрито, предстои да видим. Излизането от капана на средните доходи не е лесно. САЩ успяват да го направят благодарение на Втората световна война. А страните от Западна Европа и Япония го прескачат с подкрепа от Вашингтон. За целта трябва да се промени икономическият модел, като от производство на стоки и услуги с ниска добавена стойност се премине към такова с висока. България за разлика от Гърция все още може да се измъкне от капана на средните доходи. Няма да е лесно, но е възможно. Как? Първо, необходими са реформи в образованието, които да стимулират притока на инвестиции в производства с висока добавена стойност и съответно с високи заплати. Това обаче е дългосрочен процес. Той трябва да започне веднага, но междувременно са нужни и други мерки с по-кратък срок. Държавата трябва да се превърне в инвеститор, за да привлече частни вложения и да започне да провежда данъчна и фискална политика в подкрепа на отраслите с по-висока добавена стойност. Трябва да се изградят бизнес паркове, които да предложат готова инфраструктура на инвеститорите. Банката за развитие трябва да финансира с предимство и при преференциални условия иновативни проекти, в които се използва или създава оригинално ноу-хау. Необходими са инвестиции в технологични паркове и привличане на водещи чуждестранни компании за партньори на българските предприятия и учени. Т.е. нужни са още пари и гаранции от държавата, дори и с цената на увеличаване на външния дълг. Дълго чакани реформи като намаляването административните пречки през бизнеса и създаването на електронно правителство трябва да бъдат рязко ускорени. Това са средносрочните мерки. Нещата, които трябва да се направят веднага, имат не толкова икономически, а политически акцент. Необходимо е правителството да излезе с план за следващите 20 години, който включва не високопарни обещания, a подробно разчетени действия в подкрепа на икономиката, аргументирани прогнози, срокове за реформите и най-важното, да бъде посочено как ще бъдат финансирани отделните мерки. Преди това обаче трябва да е ясно дали това правителство може да изкара поне един мандат. В момента най-големият икономически проблем е политическата несигурност. Тя също е свързана с капана на средните доходи. Подобна ситуация наблюдаваме в Турция и Гърция. Какво поражда протестите в тези две страни? За Гърция отговорът е лесен - кризата, съкращенията на публичните разходи и растящата безработица. В Турция обаче икономиката просперира и въпреки това хората протестират срещу правителството - поведение, което засега за жалост е неразбираемо за голяма част от българите. Принадлежността към средната класа означава, че гражданите не само могат да покриват първичните си нужди и да спестяват, но и да планират по-дългосрочно живота си. Това поражда стремеж към повече демокрация и индивидуална свобода. Според анализ на Института за пазарна икономика хората от домакинствата, влизащи в средната класа в България, са 46.9% от цялото население на страната, или около 3.5 млн. души. Проблемът е, че повечето от въпросните хора нямат гражданско самосъзнание в резултат най-вече на дефектите в нереформираната образователна система. Въпреки това протести има и в България. Ролята на държавата в тази ситуация е много важна. Тя трябва да отстъпи и да даде подкрепа на средната класа. Ако го направи, демократичните реформи ще се ускорят, общественият натиск върху политиците ще се засили. Гражданското самосъзнание на населението ще нарасне, както и доверието в държавността и във възможностите на отделния човек да изгражда и планира бъдещето си. Това е ключов момент в прескачането на капана на средните доходи. Уверените в бъдещето хора купуват, планират, инвестират, проявяват предприемачески дух. Тези, които се страхуват за перспективите пред себе си, спестяват и не рискуват. Т.е. демокрацията се явява ефективен двигател за икономическо развитие, както и обратното. (Със съкращения)

Не се ли направи окрупняването (така както се предлага от бизнеса, и независимите експерти и сдружения)- то очевидно и ясно е : че българското земеделие все повече ще се "латифундира" и "венецуелизира/бразилира(?)" /това земеделие е дуалистично - с индианци, чоплещи нивиците си и професионални едри фермери, и е с монокултурен характер на културите; нашето в момента е същото, само трябва да заменим "индианци", с "бедняци, пенсионери , турци и помаци"/, а селата ще западат все повече /при липсваща или лоша-западнала инфраструктура, средната класа от града избягва селата; и селата попадат все силно в примката на "капана" на лошата инфраструктура и лошите условия на живот/ Учудвам се защо няма дискусия по този въпрос ( за окрупняването) от т.н. себе си десни съфорумци (изключвам Невски) - има ли такива тук? /Ако има (т.е участвате в) дискусия, моля забравете папагалските лозунги и нека да имаме предвид че дясното предполага и пропонира наличието на независими и икономически състоятелни хора - (вкл в селата) , не на бедняци, чоплещи по парчетата си земя в стопанства от 10-20 декара (92 процента от стопанствата в България през 2010 година са до 20 декара,т,е до 2 хектара!),/ В националната стратегия 2014-2020 (правена от екип професори, което значи от хора, най-вероятно взели образованието си по време на соца,и хора с определена култура и нагласи) - консолидацията е очертана като проблем номер 1, но написаното за насоките и решенията е толкова завоалирано и "мекотелично", че практически е безсмислено и безпредметно като текст. (Аз съм в отпуск и съм си у дома, и мога да си пиша по всяко време)

Атоме, като няма какво да кажеш, започваш да демагогстваш. По първия параграф: Темата отдавна, поне отпреди 20-30 постинга на участниците) се върти около земеделието, (проблеми на земеделието и стопаните , как и защо, сравнения, анализ, синтези, тези ) Дискусията тръгна от постовете на Павлов за хипермаркетите, най-вече за земеделската продукция и останалото. Втория ти параграф започва с демагогия - извърташ го така че съм пропонирал че трябва да дадем да дадем на бедните работещи 100 декара земя. за да станат (те същите) по-богати (или че като им дадем, те същите ще станат богати), но аз написах нещо друго в пост #209 (пиша го за останалите, защото ти си наясно какво ти написах,тъй като тази дискусия е същата, просто си решил да си да не бъдеш честен): Пиша че "осредняването" с естествен и дълъг процес (да обяснявам ли какво значи естествен процес в икономиката?), Просто и ясно казано: когато (ако) това приключи: ще имаме друго земеделие, друг тип стопани (такива които са по богати от днешните), и друг тип села (села с подобрена икономическа и социална среда) :

http://www.au-plovdiv.bg/cntnr/AI/agricultural_sciences_9.pdf

Мироки, най-общо изполваното значение на думата комасация е "групиране на земеделстката земя", Фактът че средният размер на стопанствата нараства, и намалява броя на дребните, не е еднозначно свързан с намаляване на броя на собствениците В нашият случай най-вероятно, и следвайки логиката , намалението на броя на дребните стопанства е свързано с намаление и на общата обработвана от тях земя - т.е намалението не е следствие от консолидация, а от просто отмиране на тези стопанства и консолидирането на земята им в големите арендуващи фирми/кооперации (по-просто казано- старите вече са в невъзможност да работят и могат да се издържат от пенсиите, младите са мигрирали, няма кой от семействата да работи земята, и съответно тя се дава на "кооперация"/"фирма") Вижте как се е променил възрастовият състав на заетите в селското стопанство, каква е динамиката му:

Данните са за 2007 година Площи със зърнени и технически култури, % от обработваемата земя: България: 93% Франция: 62% Този статут в България е най-вероятно заварен; Създаден е преди влизането на БГ в Евросъюза, /Може да се окаже дори че субсидиите са малко подобрили статуса - т.е намалили са процента на площите със зърнени и технически култури за сметка на други на култури; но това не е толкова важно според мен/ ..:

Комасацията не значи правенето на ферми от хиляда декара, а съвсем конктретно нещо премахването на 2-3 те милиона собственици, и сливането на терените в поне 40-50-декарови. ПС Комасацията според мен е единствената възможност/алтернатива с която да се спре с "олевяването" и "циганизацията" на селата,т.е. да се развие семейното селско стопанство

Пропускаш основни факти и тенденции при развитието на селското стопанство например във Франция има собственици, има и субсидии, но зърнени и технически култури се отглеждат едва върху 62 процента от земята се отглеждат зърнени и технически култури. Във Холандия положението е горе долу същото Защо? Ясно е че проблемът не е в субсидиите, а това доколко фермите са станали пазарни и са добили достатъчно рентабилност и устойчивост Виж сега съгласен съм че субсидиите изкривяват пазара, но за останалото мисля че грешиш в България такива крупни собственици на големи парчета земя просто няма (картофи в Добруджа не виреят - за тях трябват кафяви горски почви, иначе те са по-доходни от зърното и слънчогледа при същите стойности на субсидиите, така както са по-доходни и лукът и морковите; в регионите които са подходящи за тяхното отглеждане, земята е разпарчатосана), а човекът имащ градина от 20-50 декара не инвестира в оранжерия, защото това е скъп, и освен това продължителен процес. Глобално погледнато - трябва отново да измине пътя на осредняването и забогатяването на селските стопани,- дотолкова че те да могат да инвестират в оранжерии - това може да стане (поне хипотетично) при/ с отпадането на множеството собственици, които не се занимават със земеделие и с комасирането/сливането на собствеността на земята! Проблемът на "озърняването" е общ за всички страни в които беше извършена колективизация ( В Унгария положението е подобно на това в България), но не е проблем на Франция, Холандия и :Англия! (Следователно) Той не е проблем на субсидиите, а на това че беше прекъснат и унищожен естествения процес на окрупняване (единия син взима земята) и осредняване на селските стопани!

Ох боже, Всички ферми за домати или каквото и да е в Евросъюза се субсидират на площ ( да не говорим че в Турция няма такива субсидии, адоматите които идват тук са от големите турски ферми) Въпрос с повишена трудност: Субсидиите за коя ферма бруто ще са по-големи: - за ферма от 10 декара - за ферма от 200 декара

Обичаш да демагогстваш, ясно Както казах ,според мен няма поради комбинация от причини: -Земята при големите производители основно е взета под аренда (броят на собствениците не е спаднал) -Зеленчуковите, овощните и лозовите насаждения изискват трайни инвестиции, и са с високи разходи за разработка поддръжка (зеленчуковите насаждения изискват напояване, те не са просто насадени зеленчуци, а мелиорацията е много сложна дейност) които арендаторите не могат и не желаят да си позволят. --- Глупости. Проблемът Е В КОМАСАЦИЯТА защото малките ферми са нискорентабилни и неустойчиви, (плюс това - ако говорим за субсидии - брутните им субсидии са пропорционално по-малки /на площта/ от тези на големите ферми) . (не знам кой и как може а субсидира един производител на зеленчуци, които отглежда такива на 5-10 декара, дотолкова че доходите да му нараснат двойно; и фермата му да стане усточива и високорентабилна,* Както казах такива ферми априори са слабо устойчиви и нискорентабилни- в целия развит свят) *вие директно го ударихте на комунизъм (прав е Невски който забеляза че българите са социалисти и леви)- това което ти пронираш (а КГ те адмирира) е точно "на всекиму според потребностите, от всекиму според способностите"

Ох, боже, ти изобщо не разбираш за какво става дума Фермите с по голяма площ от 100 декара (КОИТО СА ОКОЛО ПРОЦЕНТ -ДВА ОТ ОБЩИЯ БРОЙ на ФЕРМИТЕ- Т.Е. ИМАМЕ ОГРОМЕН БРОЙ МАЛКИ ФЕРМИ в които работят 90 процента от заетите в селското стопанство о И МАЛЪК БРОЙ ГОЛЕМИ) не произвеждат зеленчуци, овошки и лозя, а произвеждат зърно и технически култури (КОИТО ЗЪРНИЕНИ И ТЕХНИЧЕСКИ КУЛТУРИ ВЪОБЩЕ НЕ ДИСКУТИРАМЕ , И НЯМА ЗАЩО ДА ДИСКУТИРАМЕ - ЗАЩОТО ВЪВ ВЕРИГИТЕ И ИЗОБЩО КОНСУМИРАМЕ ОЛИО И МАРГАРИН ОТ САМО БЪЛГАРСКИ СЛЪНЧОГЛЕД, И САМО БРАШНО, ХЛЯБ И ХЛЕБНИ ОТ БЪЛГАРСКА ПШЕНИЦА) ГОЛЕМИТЕ ФЕРМИ СА ЕФЕКТИВНИ, ВИ КАЗА НЕВСКИ, И КАКТО ВИ КАЗВАМ АЗ , НЕ САМО ТОВА БЪЛГАРИЯ Е ГОЛЯМ ИЗНОСИТЕЛ НА ПШЕНИЦА (ЗЪРНО) И СЛЪНЧОГЛЕД; НИЕ ДОТУК ДИСКУТИРАМЕ САМО МАЛКИТЕ ТАКИВА фактът че в малките ферми се намират само 10 процента от земята но в тези ферми са заети 90 процента от работещите би трябвало да ти говори нещо за доходите и добавената стойност на това което произвеждат 95 от заетите в селското стопанство Колегите нищо не са ми отговорили, както и ти нищо не си ми отговорил досега.. В 99 процента от случаите се окрупнява земя на която се произвеждат зърно и технически култури; Земята ми (личната ми) в родопската яка на която могат да се гледат овошки, лозя или зеленчуци, пустее, защото толкова няма луди инвеститори, които си представяте вие че може да има (за нивите и градините от няколко декара, които селяните обработват не дискутираме) ,

Вижте, колко пъти трябва да се повтаря че големите ферми са изключения (фермите с площ над сто декара са до два процента от всички ферми), Мераклиите да работят земята на по-големи площи в момента се сблъскат с волята на собствениците Илюстрирам го просто го просто - ако искаш да правиш лозе на 50 декара в землището на село от яката на Родопите, ще трябва да убедиш едновременно 40-50 човека собственици и наследници на земята, която си харесал - да ти продадат земята си (най-вероятно ще поискаш да правиш дълготрайните си инвестиции на собствена земя) - което мисля е ясно за всеки разумен човек че е невъзможно да се направи

Така като го казваш - разбирам че още не можеш да видиш посоката между "причина" и "следствие". По големите ферми имат по-лесен достъп до финансиране, и по големи ферми получават по-голяма сума бруто субсидии от по-малките, т.е корена на проблема си остава в липсата на комасиране /и пак повтарям - малките ферми априори имат ниска устойчивост: Проблемите на всички малки ферми по света са инвестициите (достъпа до финанси), иновациите - съответно техническата осигуреност, и работна сила (последното е проблем в развитите страни - ние живеем в такава - ЕU; в най-бедната и провинция BG) В нашият случай на разпръснати парцели с множество собственици, агробиознесът, представен от лозарството, зеленчукопроизводството и овощарство - е рудиментален, или почти липсващ заради разкъсаността на парцелите и множеството собственици (последните задълбочават "проблема") /Дори и да не са очевидни неща,това са известни неща в българската агронаука и на специалистите и занимаващите се проблемите на българското земеделие/

ПС Ето и данните: http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:6aGg6HKJd9AJ:biforum.org/files/agro_26.03.2013/1364388125_horticluture_bazhdakova.ppt+&cd=6&hl=bg&ct=clnk&gl=bg (всъщност зърнените и техническите култури, вкл. ароматни, медицински и фуражи заемат над 90 процента от използваната земеделска площ в България, която е 3 616 965 хектара за 2010 година) Вижте таблица 2 https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=7&cad=rja&uact=8&ved=0CEEQFjAG&url=http%3A%2F%2Fwww.mzh.government.bg%2FMZH%2FLibraries%2F%25D0%2597%25D0%25B5%25D0%25BC%25D0%25B5%25D0%25B4%25D0%25B5%25D0%25BB%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8_%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25BE%25D0%25BF%25D0%25B0%25D0%25BD%25D1%2581%25D1%2582%25D0%25B2%25D0%25B02012%2F199-PublicationCensus2010-Crops-bg-www.sflb.ashx&ei=3hmjU93sM-yo0wXG1oF4&usg=AFQjCNH8O5g8yNJ0YsrJEB5rsS6Ez6WEig&bvm=bv.69411363,d.bGQ

С две изречения: Практически нищо не е направило за комасацията през последните 20 години, и нещата се влошават откъм брой на собствениците на един парцел (по старите измират, наследяват купища деца /или внуци) Малките ферми които са произвеждали продукция за пазара и самозадоволяване през 1995- 2005 година десет години по-късно са затихнали (нерентабилни са и най-важното няма кой да работи в тях, понеже младите са се насочили към други дейности с по-голяма печалба и рентабилност- например работа в големите градове) Резултатът от това е: драстично намаляване на делът на тези ферми (и броят им, и приноса им в общото произведена продукция) и увеличаване на размерите и броя на стопанствата, които арендуват земята (и земя на бивши такива стопани) и произвеждат зърнени и технически култури. (по просто казано: земята ни в този вид пустее или се арендува, защото ползването и в семейни стопанства не е рентабилно и съответно най-важното - няма кой да я работи) Може би 85-90 процента от обработваемата земя в България в момента се използва за производстството на зърнени и технически култури! Зеленчукопроизвоството, овощарството и лозарството изискват влагането на по-дълготрайни инвестиции и занимаващите се с такива дейности обикновено не арендуват , а предпочитат да закупят земята. /когато земята е на парчета и с пет-десет наследника всяко едно от тях - проблемно е самото закупуване/ Казано и с други думи - земеделието ни е това състояние след поредица от лоши и погрешни решения взимани в продължение на половин век (последното такова е ликвидацията на кооперативните стопанства и административното връщане (безопционно) на земята в границите на дядовите/прадядовите ниви - /алтернанивата в средноевропейските Чехия, Словакия и Унгария беше друга - там старите кооперативните стопанства (ТКЗС) се преобразуваха в кооперации, с опции желаещите да напуснат собственици да го направят в последствие/

ПС Ако някой тук не разбира какво значи написаното по-долното в икономиката и бизнеса, то сори за него (или е фантазьор или е "инатлив човек с плитък ум", или и е двете) Казва се че за да са рентабилни,терените (парцелите) трябва да са по 40-50 декара - а в момента средният им размер е 5,5 декара. ПС Имаме и 2-3 милиона собственика на селскостопанска земя в България, Да кажа в тази връзка на незнаещите.че аз като собсвеник (или този който има възможности) не мога да правя нищо в и с парцела без писменото съгласието на всички останалите наследници, които вмомента са 8-10 и които се увеличават с всяка измината година (хората измират, наследяват ги купища деца и внуци) В моя случай те се намират в цяла България, и съответно земята е изоставена и пустееща, (поне докато се намери човек на когото земята (като местоположение и качества) му харесва и се реши да се заеме с намирането и убеждаването на останалите наследници; Обикновено при наследниците, когато са пръснати и не са си най-близките, всеки от тях има свое виждане и мнение, и съгласието е трудно, да не кажа невъзможно).

Според мен не можеш да схванеш концепцията, фактите и връзките, затова ще го кажа пак (за н-ти път), дано разбереш: "Самото му съществуване и производство" зависи от вида (големината и размера, които определят тяхната рентабилност и устойчивост) на фермите: Малките ферми в които земята е раздробена на парчета (Вижте колко е средния размер на стопанствата в България, и колко е средния размер на един парцел- такова нещо има няма в Европа, освен в Албания) нямат изгледи да присъстват на пазара (т.е. да съществуват като пазарни субекти) - т.е. да произвеждат в достатъчно количество което да задоволи пазара, и на цени конкурентни на цените на големите фирми (заради това внасяме продукция, която "би могла да се произвежда" в България) "Лостовете на държавата" са широко известни (според бизнеса, според държавните и европейските конценции) :и са два: -трябва да се намали тежестите и административната цена на дейностите свързани сливането (комасирането) -и/или трябва да се въведе данък върху земята, (честно казано не знам как ме греят облекчените процедури и занижените такси, когато трябва да намеря и седем-осем човека наследници, и да ги убедя, нищо няма да ги убеди по-добре от данъка (бъркането в джоба) https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=%D0%9E%D0%BA%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%B0 Въвеждането на квоти и вътрешни субсидии са просто нон-сенс, с това можеш да си чешеш езика колкото искаш, може да ти се вържат само няколкото фантазьора, пишещи тук..

Драги, имам непосредствена представа и опит какво представлява стопанство от 40-50 декара от разпръснати ниви и парцели, на които се гледат различни култури, (в това стопанство има 2-3 крави и телета, които се изхранват с фураж, плюс това се пасат от селския пастир) Имам непосредствена представа как се обработва земята (колко струва), как се осигурява поливане, как се прибира реколтата (и колко струва прибирането), как се продава и пласира; Каквото и да си представяте (почти сигурен съм, че тези които пропонирате този тип ферми и земеделие - нямате опит и непосредствена представа): печалбите изобщо не си струват труда и усилията (всъщност за печалби в смисъла такива да се остават и калкулират на края на година не може да се говори, не може да се разчита на такива - със спечеленото, и произведеното за лична употреба, плюс пенсиите - може да се изхрани (осигури с храна и да бъдат задаволени най-елементарните нужди) 4-5 членно семейство; и да се прави елементарна поддръжка (необходимите елементарни инвестиции) на стопанството. ПС Понеже сме във форум за икономика, то нека да направим разчетите: Едно семейство, в което двама човека работят в услугите или промишлеността средно за България печели около 22-25 К (заплати, данъци и обща сума на осигуровките, които в горния случай трябва да бъдат платени на 100 процента от фермера); В конкретния случай на ферма от 40-50 декара декара от разпръснати ниви и парцели на които се гледат различни култури, се печели 2 пъти по-малко; От което спечелено освен като заплати, данъци и осигуровки, трябва да се приспаднат и инвестициите за поддръжка и развитие (сгради, машини, закупуване на на нови животни и други) Нека да не измисляме нова "наука"- има достатъчно български публикации и изследвания (от аграрните факултети) за тези ферми - за това те са неустойчиви - което казано неефеместично - нямат бъдеще , т.е няма да устоят в близкото им бъдеше, и за това че те са изграли ролята си при прехода. Обективно - децата на тези фермери не се занимават с фермерство (стига да не са много тъпи, смотани и неоправни), а са се устроили в големите градове или работят в чужбина (не знам дали националистите и традиционалистите разбирате и се сещате за очевидните неща - там тези хора получават 5-10 пъти отколкото ако биха работили в такава ферма, и също така очевидно е не сме 1998 година и хората могат да избират да работят извън България)

Стигаме до другите принципни въпроси Въпросът е всъщност е: 1. Необходимо е да се извърши укрупняване и комасация Малките ферми са слабоустойчиви и слаборентабилни - и това е според нашата наука, (вижте в темите за колективизацията и връщането на земята колко се писа и цитираха публикации за това); всъщност те имат някаква положителна роля само в периода на прехода, когато безрабитицата е голяма, а доходите са много ниски Освен това Земята, в регионите благоприятни за зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство е преобладаващо е раздробена на парчета (тя е горе долу в състоянието отпреди колективизацията),в многото случай всяко парче от което обикновено има голям брой наследници, пръснати из страната (броят се увеличава със всяка измината година) Типичен пример са някои от пловдивските села, в които сега земята е разделена на градинки и парчета, като част от нея просто пустее, друга част от нея се ползва законно, трета част се ползва незаконно (без съгласието или знанието на всичките собственици) -било като се обработва, било като се рентира (дава се на друг производител) /Миналата година продадох частта си от прадядовото + дядовото бивше лозе (било е лозе някога) - на зеленчукопроизводител, който няма намерение да го обработва, защото печалбите му от тази дейност са колкото стипендия, а има намерение да го рентира и/или продаде след като го окрупни достатъчно! Другите ниви (градини, гора) на прадядо и дядо ми в землишето на същото село пустеят и няма кой да се занимава с тях - нито с делбата им между наследниците, нито с употребата им!/ Фактите са очевидни, изводът се съдържа във фактите земята подходяща за такъв тип селскостопанско производство, в състоянието в което е (отпреди колективизацията,и/ или много по-зле заради множеството наследници) - е невъзможна за правене на този бизнес (ако човек иска да се умори и претрепе от грижи, безсъние и работа, за да изкара по-малко отколкото би изкарал ако се занимава с друго- ОК, само че в БГ луди хора няма- това че някои форумец го предлага е едно,а дали ще го направи- според мен категорично не!Преди колективизацията е можело да се прави товаи се е правило това, просто защото хората са нямали алтернативите (и оществото е било бедно, икономиката ) Този бизнес може да се прави само там където земята е окрупнена (и той се прави) Разберете в бизнеса няма нито празни места нито празни илюзии (не е бизнес-производство, ако пенсионер или човек на коготому е трудо да си намериработа, произвежда и продава по 25 килограма домати на ден, които е изкарал от двора си, Не е бизнес производство, когато такъв човек изкара 5 тона грозде от десеття си декара лозе, или когато изкарва по един тон домати на ден при себестойност 20-25 стотинки на килограм и и ги продава по 35 стотинки на едро (имаме един много кратък период, в който това се прави- човекът може да изкара 30 тона за периода, а печалбата му е размера на стипендия) Всъщност сматам че причината да няма повече пазарни ферми (с пазарен вид и насоченост) е именно състоянието на земята (очевдино е) (използвам дедукция, като изключвам приемането че българина е толкова тъп или мързелив че не му се работи-селксотопанска работа напротив бизнесът изобщо не търпи празно място -българският бизнес се насочи много бързо към зърнените и техническите култури, когато видя възможнстите

За баланса и салдото (по-горе исках да кажа платежният баланс ПБ, не търговският) : Тук са данните за платежния баланс: http://bnb.bg/PressOffice/POStatisticalPressReleases/POPRSBalancePayments/ ПС Тревожното не е състоянието по текущата сметка (което се подобрява спрямо отчетеното през съшия месец през миналата година), а драстичното свиване на инвестициите спрямо миналогодишните за същия период с повече от 80-85 процента България пада надолу във всички класации (от корупция, до ефективност на институциите и върховенство на закона); управляваващото мнозинство не полага никакви усилия да подобри работата си и имиджа си- напротив безотговорно срива постигнатото досега; резултатът е такъв какъвто може да се очаква (в икономиката и бизнеса не стават чудеса и никой не дава нещо без да е сигурен че ще може да си го възстанови и спечели)