nik1

ПС В "меката" Финландия мерките за процесуална принуда са общи и се прилагат както по отношение на малолетните и непълнолетните, така и по отношение на пълнолетните (т.е във Финландия мерките хипотетично могат да се прилагат и срещу седем годишни деца) В тази област няма стандарти и е прието че всичко се решава на нацинално ниво Например в САЩ наказателноотговорни са лицата, навършили 18 години; в България - тези които са навършили 14 години и са "могли да разбират свойствата и значението на деянията си и да ръководят постъпките си", а във Великобритания наказателноотговорни са лицата навършили..10 години (с криминалните дела на 10-17 годишните се занимава специалнo съдилищe - The Children's Court of Victoria).

Относно клипчето с арестуваните деца Пак факт: В България могат да бъдат арестувани деца над 10 години в САЩ минималната възраст е 11 години В САЩ има върховенство на закона, и никои полицай няма да си направи оглушки ако малолетен наруши закона (полицаите за разлика от тези в Матушка рус, са възпитани и учтиви, но да се ебаваш със закона, и реда в САЩ, или да го неглижираш , е най-тъпото което човек може да прави там)

Вие го ударихте на фентъзи и лъжи.. Факт: Народът засега (2014 година) все още "иска" ЕС (нито иска САЩ, нито иска Русия), /в 2014 година само 16 процента от българите имат негативно отношение към членството в ЕС/

http://www.forwardosmosistech.com/statkraft-discontinues-investments-in-pressure-retarded-osmosis/ Първите идеи за осмотични електростанции са oт 70-80-те години на 20 век. Това е идея за реверсна (обратна) електродиализа (т.н. RED) http://adsabs.harvard.edu/abs/1980OcEng...7....1L В Холандия се строи такава RED станция; /Осмотичният потенциал на Холандия е много голям: 3 300 куб метра сладка вода в секунда се изливат в Северно море/

Ако думата "мечо/мечок/мечка" не е субстратна, то са възможни няколко хипотези за произхода и: - деформация на старобългарската (славянската) дума, при етимологична връзка с оригинала Славянската/старобългарската дума за "bear" е най-вероятно сродна (99 процента вероятност) на "мед" или на "медвед" ("ядящ мед"); В тази връзка: думата "мечо" (мечок) може да е производна на "Ме(д)чо"(име), с изпускане/отпадане на "д". /Правило е хората, които навлизат в горите с мечки, да подвикват името на мечката, за да избягнат нежелателните срещи; "Медчо- Медчо-Медчо" станало на Мечо-Мечо-Мечо,/ - табуидно заместване на славянската дума, без етимологична връзка с оригинала Примери: в руски - мечето е "Миша", в литовски е Meška; Заместването е с мъжки имена, които етимологично не са свързани с оригиналите, /в литовски оригиналът е lokys, в латвийски е "lacis" , в старопруски е "clokis" /

Пак не позна. Това ми е работата пич, да изказвам хипотези да ги верифицирам/отхвърлям , да правя констации, както и да съм последна инстанция (там където си вадя хляба). Подплатено е с пари (и съответно съм и отговорен имуществено за грешките ми) Няма да е престанеш с личните спорове с мен и с личните подмятания.

Ха-ха-ха, уникално Първо искам да ти кажа че не си чел всичките ми съобщения (които са хиляди) и смятм че демагостстваш, обобщавайки ; и искам също да ти кажа латинската поговорка "обобщенията са признак на плитък ум" Второ ти също си позволяваш лични квалификации (в монента към мен), без да съм те засегнал лично. И трето, това което не знаеш че е Фружина отдавна екпериментира на мой гръб (което му е мания), - тука ме попита защо у нас бием негрите (без кавички, излиза като че пропонира че все едно едно аз съм американец/американски агент, което ме "попита" и сириус - то преди да кажа и една дума за САЩ, само заради това че не спопред него харесвам русия ), така че съм в правото си да "хленча" Четвърто, аз си позволявам да правя предположения и констатации (да човекът очевидно няма кантарче ) , но никога не изполвам думи за опонетите си като "ти хленчиш" (което за мен е призкнак на изклчително лошо възпитание) Пето: 1+2 +3+4 = изкарай си първо гредите от очите , и после гледай сламките в чуждите очи . Какво не разбра? Сравенението/цитатът е за това че Пуерториканците имат възможност сами да определят как да живеят.. Пак не разбра и не позна (казвам че това което пишеш не е вярно, демагостваш, или по просто говориш неистини) "Въпросът" бяха "воплите" на Сириус и шаржовете, как САЩ се намесва в Ирак, (и а Русия е "миролюбива" и хуманна - шаржът внушава точно това. Украйна, Израел, баските и кюрдите нямат никаква връзка с темата и с дискусията ни със Сириус. На друго място ще си кажа мнението по въпросите - ако искаш пусни теми за това.

http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/11/07/1942144_jitelite_na_puerto_riko_poiskaha_da_stanat_51-vi_shtat/ Жителите на Пуерто Рико поискаха да станат 51-ви щат на САЩ Жителите Пуерто Рико решиха на референдум, че искат да станат 51-ви щат на САЩ, предаде Associated Press. В момента страната е автономна територия на Щатите. Населението на Пуерто Рико можеше да избира между възможностите да станат щат на САЩ, да бъдат независима държава или да "суверенна и свободно асоциирана страна". Последното означава повече автономност на територията с 4-милионно население. Референдумът мина на два етапа, като първо се гласуваше за промяна на политическия статут на архипелага. Това искане беше избрано от 54% от гласувалите. След това пуерториканците избираха една от трите опции за бъдещето на страната. Пуерто Рико да стане щат на САЩ поискаха 61% от гласувалите. 33 на сто пък са настояли за това страната да е суверенна и свободно асоциирана. Само 5% смятат, че е добре Пуерто Рико да стане независима държава. Бъдещето на страната обаче ще се реши от Конгреса на САЩ. Пуерто Рико се присъединява към САЩ през 1898 година. От 1947 година жителите архипелага сами избират губернатор, а от 1952 година страната се води "свободна асоциирана ". Жителите на Пуерто Рико имат американски паспорти, на ако страната стане щат, те ще могат и да гласуват на всички избори. Като американски граждани обаче те ще трябва да плащат и съответните данъци, от които в момента са освободени.

ха-ха- ха по 25 хиляди подписа са събрали едва седем щати това според теб легитимира излизането на съответните щати от САЩ?? (Колко избирателя има Калифорния според теб?)

Пак не схващаш елементарни принципи .(не искаш, не можеш, все тая, въпрос на способности и нагласи, и бих казал на възпитание защото това е етичен въпрос): Да караш някого насила да е зависим от теб, демек да му се настаниш в къщата, твърдейки че е твоя, и да се разпореждаш с нея като със своя, е още по-лошо от това да му влезнеш в къщата, и след като го набиеш и "превъпиташ", да си биеш шута. Много гадно "ако", защото "Калифорния и Тексас не искат да се отделят от САЩ (за какъв чеп им е да се отделят от САЩ) Забележка: Пуерто Рико също не иска да се отделя от САЩ, въпреки че има тази възможност.. Вероятно ти си от типа писател, а не читател; Ако беше чел, щеще да знаеш че във втората половина на 20 век десетки страни се отделиха от метрополите си чрез рефендуми - т.е при заявена воля на народа, без това да предизвика каквато и да е военна или политическа реакция от страна на метрополиите (по-точно: метрополиите подкрепят и узаконяват тази независимост) Знаеш ли какво става на 25 номври 1975 година например?

Статутът на наборния войник е уреден от закона, като наборният войник е безправен. Какво не се разбира тука? --------- Виж, и ти нямаш вътрешно "кантарче" май? К'во прави Русия в Кавказката къща бе пичове? По твоята логика че никой няма право да налага на друг вижданията си и да се разпорежда в къшата на друг, Русия би следвало да се изтегли от Кавказ (Като искат ислям - да си живеят с исляма, като искат независимост - да си бъдат независими, нали така? Щом го признаваш на арабеските от Ирак, би следвало да го признеш и на чеченците, това ако си етичен и честен човек) То вече е ясно на всички че нямаш "вътрешно кантарче" и не можеш да видиш аналогиите с Кавказ и Ирак, a те са очевидни и за малките деца: И двете страни казват че се борят с терористи, но и двете страни искат да имат послушни правителства или режими, които им играят по гайдата; /"Тръпката" на Москва в/с Кавказ, е следната: Москва не иска да бъде засегната от вълна на сепаратизация; Тук нямат място етнически причини, например руснаците в Чечения са няколко десетки хиляди човека (под 4 десетки хиляди), става дума а за контрол, власт и пари/ в тази връзка - знаете ли къде се намира най-голямото находище от въглища в света, и къде във федерацията се добиват злато и диаманти?

Ако визираш това: "Професионалният войник има съвсем друг правен статут. Той е нает на работа в армията, където има съответните права и задължения, фиксирани по договор" Ако визираш това, това е съвсем друга работа. Ами? защо не си помислиш пак? "Професионалният войник има съвсем друг правен статут " Демек,с професионалния войник не могат да се държат като получовек или роб (явно не щещ да чатнеш най-очевидните неща, щом като мне ти отърват) Руския наборен войник обаче няма този статут за разлика от западния, той е получовек Знаеш ли им имената на тези организации, или лъжеш и фантазираш? Май лъжеш и заблуждаваш?? За такива изпълнения трябва да бъдеш наказан (да лъжеш във форума е крайно неуважение към другите... тежко и горко е за майка ти и баща ти)

Знаеш предполагам знаеш че има изследвания на корупцията(TI), върховенство на закона, ефективност на институциите, състояние на икономическа и политическа свобода и т.н. в които Русия е на дъното на класациите? (знаеш ли какво е методика) Искаш ли да ги цитирам или сам ще си ги намериш (Или не ти отърва нито еднотои нито другото?) Непълната информация от статиите е показателна. Сравненията ти са доста демамагогични, /демагозите бягат от дефиниции - как да се отговори на изрази от вода "тези неща ги има навскякъде", кои неща по-точно, и в какво количество/, дотолкова че на всички нормални хора във форума е ясно че дори и да има такива явления в Европа и САЩ 1) в обществата има нулева малка толерантност към тях, за разлика от Русия 2) те се случват по изключение, за разлика в Русия В коя армия няма сакатлъци, питаш? Ами статията отговаря, що се правиш на неразбрал

http://e-vestnik.bg/10534 WikiLeaks: В Русия на Путин правителство и престъпност се сливат 3 Декември 2010 e-vestnik Владимир Путин на среща с германския бизнес. Снимка: официален сайт Русия е корумпирана, автократична клептокрация, която се върти около лидерството на Владимир Путин и в която чиновниците, олигарсите и организираната престъпност са свързани, образувайки буквално мафиотска държава. Това се казва в публикувани от уебсайта “Уикилийкс” секретни американски документи, цитирани от британски вестници. Трафик на оръжия, пране на пари, лично обогатяване, покровителство на бандити, изнудване и рушвети, куфари с пари и тайни банкови сметки в Кипър - по този начин изтеклите дипломатически телеграми описват руската политическа система, в която често е трудно да се направи разлика между дейността на властите и организираната престъпност, пише “Гардиън”. Руското разузнаване използва мафиотски босове за престъпни операции като трафик на оръжие, правоприлагащите органи де факто покровителстват криминалните мрежи, подкупите изпълняват ролята на паралелна данъчна система за лично обогатяване на милиционери, служители на Федералната служба за сигурност и на други ведомства, се твърди още в документите. Твърденията се базират на различни източници, един от които е, например, испанският прокурор Хосе Гонсалес, който повече от десет години се опитвал да разкрие дейността на руската организирана престъпност в Испания. На среща с американски служители през януари той казал, че Русия е “буквално мафиотска държава”, в която човек “не може да направи разлика между дейността на правителството и групите на организираната престъпност”. По думите му има доказателства, че определени политически партии в Русия са свързани с мафията. Според него разузнавателни служители са организирали доставки на оръжие за кюрдски групировки, за да дестабилизират Турция, и стояли зад случая с товарния кораб “Арктик сий”, заподозрян през 2009 г., че пренасял ракети за Иран. В. “Дейли телеграф” цитира документ, в който висш американски дипломат твърди, че Путин вероятно знаел предварително за плана за убийството на бившия агент на КГБ Александър Литвиненко в Лондон. Помощник-държавният секретар на САЩ Даниъл Фрийд се съмнявал, че агенти на руските служби за сигурност биха могли да действат толкова твърдо на територията на Великобритания без знанието на Путин. Под заглавие “Милионите на Путин” вестникът цитира също доклади на бившия американски държавен секретар Кондълиза Райс, според които Путин имал тайни незаконни активи извън Русия. Райс научила от руски опозиционни представители също че Путин се постарал да организира безопасно предаване на властта, когато напуснал президентския пост през 2008 г., защото искал да избегне разследване от правоприлагащите органи. Руските газови доставки за ЕС свързани с мафията “Гардиан” пише и за изтекли в WikiLeaks документи на Държавния департамент на САЩ, в които се твърди, че газовите доставки до Украйна и държавите от ЕС са пряко свързани с руската мафия. Това по-специално твърди посланикът на САЩ в Киев Уилям Тейлър в своя грама до Вашингтон. Документът е писан след изявления на тогавашния украински премиер Юлия Тимошенко пред Би Би Си, че тя разполага с “документирани доказателства, че някои могъщи криминални структури стоят зад компанията “Росукренерго”. В пространството отдавна витаят инсинуации, че смятаният за руски мафиотски бос Семьон Могилевич стои зад регистрираната в Швейцария компания, която доставя газ от Централна Азия до Европа, отбелязва “Гардиън”. Официално активите на “Росукренерго” се поделят между украинския милиардер Дмитрий Фирташ и “Газпром”. Пред американския посланик обаче Фирташ признал, че човекът зад многомилиардната компания е Могилевич. Фирташ казал, че от 1990 г. в Украйна било невъзможно да се прави бизнес, без договаряне с мафията. На самият него му било необходимо разрешение от Могилевич, за да направи първите си стъпки в бизнеса. Според обяснението на посланика Фирташ отишъл сам при него на 8 декември 2008 г. и говорил “пространно за бизнеса си и за политиката в очевиден опит да подобри имиджа си пред Вашингтон”. Роденият в Украйна Семьон Могилевич, който според ФБР е основал могъща престъпна групировка в Източна Европа през 90-те години, бе арестуван в Русия през 2008 г. и обвинен в данъчна измама в голяма московска козметична фирма за търговия на дребно. Според сайта на ФБР Могилевич се изидрва за изнудване, измама и пране на пари - обвинения, които той отрича. През юли 2009-та година обаче руските власти освободиха Могилевич. http://www.dw.de/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D1%83%D1%87%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/a-16195442 Руската армия учи на престъпност Убийства, издевателства, подкупи, търговия с наркотици - за каквито и престъпления да се сетите, всички те фигурират в доклада за състоянието на руската армия. Нищо чудно, че всеки гледа да се отърве от военната служба. Данните в доклада на главния военен прокурор Сергей Фридински са стряскащи: почти двойно е нараснал броят на убийствата, а търговията с наркотици се е увеличила с повече от една четвърт спрямо миналата година. На фона на всичко това не е учудващо, че се засилват и обществените протести срещу ситуацията в руската армия. "Комитетът на войнишките майки" например остро критикува непоносимите условия на срочната военна служба. В Русия е в сила задължителната наборна военна служба за срок от една година. Много руснаци се опитват да се освободят от нея чрез разнообразни трикове и подкупи. Според някои предположения едва една трета от всеки годишен набор действително отбива задължителната военна служба. Престъпници с пагони Там, където корупцията и насилието са ежедневие Председателката на правозащитната организация "Войнишки майки" в Санкт Петербург Ела Полякова не е изненадана от доклада на военния прокурор. Статистиката за престъпността в армията отговоря на данните от изследванията на правозащитниците: "Ние отдавна говорим, че условията в армията са направо престъпление срещу човечността", казва тя. Затова всеки, който може, гледа да се отърве от редовната военна служба. А това създава прекрасни условия за корупция. Подкупите са обичайна практика за членовете на наборните комисии, а и не само там. В редовете на цялата армия корупцията и насилието са ежедневие. Широко разпространено е например изнудването на войници и техните семейства за пари. Онези, които не склонят веднага, ги чакат бой и мъчения. Ръководителят на правозащитната организация "Граждани, армия, право" Сергей Кривенко подчертава, че мотивите за упражняване на насилие в армията междувременно са се променили: "Навремето насилието служеше за въдворяване на дисциплина и ред в поделенията", казва той. Сега мотивите вече имали предимно икономически характер: "По този начин някои се опитват да печелят пари. Има дори смъртни случаи - войници, оказали съпротива, биват просто убивани", казва Кривенко. Войникът като безплатна работна ръка Обект на издевателства стават най-вече младите войници Много от войниците на срочна служба биват използвани като безплатна работна ръка на нелегални обекти. "Офицерският състав например създава свинеферма и принуждава войниците да вършат цялата работа. Печалбата отива в джобовете на началниците, естествено", разказва Ела Полякова. Търговията с наркотици също процъфтява, твърди Сергей Кривенко. Той е убеден, че единствено създаването на професионална армия може да доведе до подобряване на ситуацията. "Професионалният войник има съвсем друг правен статут. Той е нает на работа в армията, където има съответните права и задължения, фиксирани по договор", казва Кривенко. Ела Полякова поддържа становището му. Тя е убедена, че руското общество няма нужда от армията в сегашния й вид. "Трябва да се сложи край на наборната служба. Ако обществото смята, че има нужда от армия, то тя трябва да бъде изградена наново", смята правозащитничката. Автор: М. Рютигер, К. Цанев; Редактор: Б. Узунова http://www.dw.de/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%87-%D0%B1%D0%B8%D1%8F%D1%87/a-5176142 Приятел, помагач, бияч Полицията - твоят приятел и помощник. Не обаче и в Русия, където пазителите на реда са в центъра на множество брутални деяния. И докато полицаи-биячи кръстосват улиците на руските градове, в Москва умуват върху реформи. Полицейски произвол Последното съобщение на ужасите е от Томск - половинмилионен град в Западен Сибир. Константин Попов - 47-годишен местен журналист, буквално бил пребит в полицейския участък. Милиционерът Алексей Метаев - 26-годишен бивш граничар - прибрал журналиста в следствения арест за това, че уж смущавал обществения ред. После пребил Попов до безсъзнание. 14 дни журналистът лежал в кома, след което починал. Убийци, изнасилвачи, психопати В Русия т. нар. "чест на униформата" отдавна се е превърнала в корпоративен фетишизъм. Затова не е учудващо, че началникът на Метаев се опитва да оправдае насилника, който междувременно направил самопризнание: Властта им е твърде голяма "Мога да обясня станалото с продължаващата психо-травматична ситуация на Метаев: той е живеел в две различни семейства едновременно. Всичките му проблеми и целият стрес от семейните му неприятности са отговорни за поведението му", казва шефът на милиционера-убиец. Миналата пролет пък майор от Московската милиция изпадна в амок и уби множество хора. Друг полицай простреля пенсионер, защото той му одраскал частната кола. Уволнен полицейски служител, заподозрян, че е изнасилил най-малко 22 жени, без проблем пък си беше намерил работа в друг участък. 30% от руските милиционери - става дума за близо половин милион служители! - били психопати или алкохолици, твърди психиатърът Михаил Виноградов в интервю за вестник "Новие известия". Не познания и пригодност играели роля при назначенията на полицейските служители, а връзки и корупция - твърди той. Като в един стар виц В руското общество междувременно се дискутира дали понятието милиция, което е от социалистически времена, да не се замени с "полиция". Според известния в цяла Русия журналист Виктор Шендерович подобна козметика не може да помогне: "Тъй като в нашата страна няма разделение на властите, така наречената реформа във вътрешното министерство на Нургалиев ще протече съвсем като в стария виц за съветската индустрия: Няма значение какви части се монтират - в крайна сметка готовото изделие е автомат Калашников, дори целта да е била производството на шевна машина. Ако партия "Единна Русия" не схване, че трябва да изгони този министър, самата партия трябва да бъде натирена. Такава е практиката в останалата част на света или поне в демократичната му част", казва журналистът. ПС Русия не само е корумпирана, но е и изостанала (армия , полиция, правораздаване и правосъдие, здравеопазване) страна с неефективни институции, ниски нива на върховенството на закона http://www.dw.de/%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D0%B8-%D0%BC%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B5%D0%BB-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F/a-15136832 Самовеличаене и мързел - това е руската милиция Самовеличаене, мързел, корупция и насилие - това е руската милиция! Нищо чудно тогава, че имиджът й е лош. Точно това иска да промени президентът Медведев - чрез нещо като нежна революция, която обаче май не му се удава. Милиционери или полицаи? Милиционер, придружен от приятели, звъни на вратата на публичен дом в Москва и настоява да го пуснат вътре. Бардакът обаче е нелегален, а алкохолизираната му охрана никак не обича подобни шегички. Вадят се пистолети, следва пукотевица, кървища и дим, докато "клиентът" се сеща да покаже служебната си значка на милиционер. От другата страна също му подават такива отличителни знаци. Руски абсурди Тази абсурдна случка, в която най-доброто е, че все пак няма загинали, сочи нещо симптоматично за състоянието на руската милиция, която от скоро официално се нарича полиция. Корупция, насилие, самовеличаене и мързел отличават много от служителите, попадащи в тази категория. Ето защо не е чудно, че доверието на руската общественост в родната милиция е съответно ниско. Тази ситуация притеснява президента Медведев до такава степен, че той се опитва да прокара нещо като "нежна революция". В опит да реформира милицията и да я отърве от лошия й имидж, той иска да я превърне в порядъчна армия от служители за сигурност. Медведев иска полиция с "човешко лице" От месец март т.г. в сила влезе и новият закон за полицията, който трябваше да умие срамната слава на милицията и да я направи по-хуманна и по-близка до гражданите. Така например полицаите вече са длъжни да се представят пред гражданите с име и чин и да се извиняват, ако са нарушили правата им. Освен това са длъжни да носят на униформатата си табелка с името. Много руснаци обаче са скептични и продължават да се питат как така промяната на едно име /от милиция в полиция/ изведнъж ще промени всичко. Освен това се оказа, че реформата на Медведев тъпче на едно място. Първоначално беше предвидено всички служители на полицията да преминат до 1 юни специални изпитни тестове, с които да докажат годността си да работят в органите за сигурност. Сега обаче Медведев беше принуден да признае, че този срок не може да бъде спазен, поради което беше съгласувано удължаване на въпросния срок с два месеца. Мнозина експерти са убедени обаче, че и това време няма да стигне. Ако се окажат прави, поражението за президента ще е голямо, защото претенцията му беше да го оценяват по това какво е направил за реформирането на страната и за превръщането й в по-хуманна държава. Мързеливи, но затова пък подкупни Руският полицай печели средно 450 евро месечно Задачата обаче е сизифовска: общо около 1,2 млн. полицаи трябва да бъдат изпитани, а в същото време да бъде намален раздутият щат на органите за сигурност с около 200 000 бройки. Според доклада на самото вътрешно министерство близо половината от всички престъпления в Русия остават неразкрити, а повече от 2 000 убийства и тежки престъпления - ненаказани. Затова пък руските полицаи са изключително податливи на корупция. Средните им заплати в момента са към 18 000 рубли или 450 евро. Предвидено е в бъдеще да получават най-малко 33 000 рубли плюс различни добавки. Дали обаче това ще намали корупцията или просто ще повдигне нивото на исканите подкупи - остава неясно. http://www.dw.de/%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/a-17825613 БЪЛГАРИЯ Германското разузнаване за България Русия има интерес България да фалира, за да може да я придърпа към своята сфера на влияние. Освен това България е важен елемент от руския план за разцепление на Европа, смята германското разузнаване БНД. От източници в Берлин, които разполагат с подробна информация за заседанието на Комисията по външна политика в германския Бундестаг, Българската редакиця на ДВ получи още подробности по темата. На заседанието на 2-ри юли по точка втора от дневния ред пред комисията са говорили президентът на германското външно разузнаване Герхард Шиндлер и помощникът му Андреас Ангус. Източниците на по-долната информация изрично поискаха анонимност. Две прорурски партии и едно марионетно правителство България е нещо като пробен камък в руските планове за разцепление на Европа. В България има две проруски партии – БСП и ДПС, смятат анализаторите на БНД, според които партията ГЕРБ пък е ориентирана към САЩ. Те очакват, че партията на Бойко Борисов ще спечели предсрочните избори наесен след оттеглянето на досегашното правителство на „марионетката Орешарски”, както гласи едно от определенията. На закритото заседание на Комисията по външната политика в Бундестага шефът на германското разузнаване е говорил и за олигархичните структури в България, за така наречените „властови елити”. "Проводниците" на интереси Тръби за разширяване на... руското влияние Според източници в Берлин анализите на германското разузнаване БНД идентифицират няколко български дейци като свързани със или проводници на олигархични интереси: Сергей Станишев, Ахмед Доган, Делян Пеевски и Цветан Василев. Досегашното българско правителство е било изцяло зависимо от тези хора, се казва в анализа на БНД, където става дума и за опита Делян Пеевски да бъде назначен за шеф на ДАНС. Президентът на германското външно разузнаване е изказал предположението, че Русия има интерес България да фалира, за да може да я придърпа към своята сфера на влияние. Пристанище Варна ще бъде купено от руснаци за сумата от 3 милиона евро, пише още в анализа, а следващият пример за руско влияние в България е газопроводът „Южен поток”. Чрез него Русия иска да попречи на България да диверсифицира своите енергийни източници, смятат анализаторите. За това заседание на Комисията по външна политика стана дума и в интервю с германския депутат Ханс-Петер Ул, публикувано във вестник „24 часа”. В него Ул потвърждава част от горната информация за изнесеното пред комисията по темата "България”. Източници на ДВ в Берлин смятат, че самият депутат от ХСС, който е член както на Комисията по външна политика, така и на „Съвета на старейшините”, има определени политически пристрастрия, когато става дума за България. Известно е, че Ул е адвокат на бившия български вицепремиер и заместник-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов. http://inosmi.ru/russia/20121009/200638955.html Анна Политковская и еще 300 журналистов ("Corriere Della Sera", Италия) Сколько стоит свобода в России. Людмила Улицкая 2/2 © Malcolm Dixelius, Dixit International 11/03/2011Анна Политковская: «Она заплатила окончательную цену за честность» ("The Independent",Великобритания) 26/10/2006Анна Политковская и право демократии на самозащиту("Johnson's Russia List", США) 11/10/2006Что хотела сказать Европе Анна Политковская ("Liberation",Франция) Комментарии:139 09/10/2012 До прихода Ельцина к власти в России - в Советском Союзе - никогда не было политических убийств журналистов, потому что не было свободы слова. Парадоксально, но журналистов стали убивать в эпоху Ельцина, хотя этот полуреформатор дал России свободу слова. Это огромная свобода, которой страна никогда не знала. Цензура в России была отменена. Трудно сказать, когда она возникла. В любом случае, первый древнерусский текст со списком запрещенных книг датируется 1079 годом, то есть - ему почти тысяча лет. Цензура в нашей стране, кажется, древнее самого государства. И вдруг после десяти веков контроля и запретов, после религиозной и светской цензуры, имперской и бюрократической, после жестокой советской цензуры в 1991 году свобода печати, кажется, упала с небес. Нужно признать, что в рамках литературного творчества конец цензуры не имел слишком заметных последствий. Это и понятно: внутренняя свобода писателя не зависит от разрешения власть имущих. А в журналистике, в средствах массовой информации, произошла настоящая революция. Газеты и журналы стали такими интересными, что в начале 90-х годов люди практически перестали читать книги. Свобода слова стала обоюдоострым оружием. Журналистские расследования выявляли случаи коррупции, представляли собой угрозу для политических лидеров, обнажали большие и маленькие язвы новой утверждающейся власти. Чем более профессионального уровня достигали молодые журналисты, тем рискованнее становилось их положение. Эпоха политических убийств журналистов началась уже в 1993 году. Сегодня Россия занимает третье место по количеству убитых журналистов после Ирака и Алжира. Читайте также: Избранные отрывки из творчества Анны Политковской, под редакцией Арча Тейта Журналистская карьера Анны Политковской началась именно в те годы, когда определилось новое противостояние между журналистами и властью, так и не научившейся вести цивилизованный диалог со своими противниками. Анна Политковская страстно и гневно реагировала, когда сталкивалась с коррупцией, ложью и преступлениями власть имущих. Она первая из журналистов нарисовала политический портрет Путина, в котором было мало лестного. Публикация ее книги «Путинская Россия» в Великобритании, а потом и в других странах ознаменовала новую фазу в ее отношениях с властью. Анна последовательно защищала свою позицию, а среди ее человеческих качеств были чувство справедливости и готовность идти до конца, стучаться в закрытую дверь, в бетонную стену. Она не поддавалась. С ней нельзя было договориться. Она не шла ни на какие компромиссы. Это был вид юношеского максимализма, соединенный с обостренным чувством собственного достоинства. Именно на этой почве началась ее деятельность в защиту гражданских прав. Каждый раз, когда она сталкивалась с несправедливостью и жестокостью, она переживала это как личное оскорбление и бросалась в борьбу, всегда неравную. Анна Политковская Добавить в блогУвеличить плеер Анна Политковская была убита 7-го октября 2006 года, шесть лет тому назад. Прошел почти год, прежде чем были арестованы чеченцы - братья Махмудовы и их сообщники, подозреваемые в убийстве. Осенью 2008 года начался процесс. В феврале присяжные оправдали обвиняемых из-за недостатка доказательств, но четыре месяца спустя Верховный суд аннулировал решение суда, возобновив расследование. Весной 2011 года был арестован предполагаемый убийца Рустам Махмудов. В августе 2011 года был арестован бывший подполковник милиции Дмитрий Павлюченков, который уже выступал свидетелем в суде. В октябре были предъявлены обвинения предполагаемым организаторам убийства Анны Политковской — криминальному чеченскому авторитету Лом-Али Гайтукаеву и бывшему оперуполномоченному УБОПа (Управления по борьбе с организованной преступностью) Москвы Сергею Хаджикурбанову. Как всегда в случае таких длительных расследований, возникает подозрение, что следствие «тормозилось» сверху. Тем не менее, кое-что начинает проясняться: известно имя убийцы, известна цепочка организаторов. Павлюченков признан виновным в организации убийства, сейчас он обещает сотрудничать со следствием. Будет новый процесс. Но нет в живых журналистки Анны Политковской, которая могла бы с негодованием обвинить тех, кто ведет это многолетнее, подозрительно медленное расследование, и которая могла бы назвать имя главного заказчика этого убийства. Но Анны нет, а без нее невозможно размотать этот клубок... Также по теме: Грядущая битва за свободу слова До настоящего момента не найден заказчик убийства. Но существует множество версий на этот счет: 1. Следы заказчиков нужно искать на Западе. Они скрываются в рядах американских секретных служб. Убийство было совершено, чтобы бросить тень на фигуру Путина. 2. Один след ведет к опальному олигарху Борису Березовскому, который хочет посеять раздор между Путиным и народом. 3. Возможно, что Березовский объединился с Ахмедом Закаевым, пытаясь навредить отношениям между Путиным и чеченским лидером Рамзаном Кадыровым. 4. Заказчиком убийства является Рамзан Кадыров, о преступлениях которого Анна Политковская не раз писала. 5.Согласно другой версии, заказчиками убийства были руководители операции по освобождению заложников в театре на Дубровке, которых Анна Политковская обвиняла в использовании нервно-паралитического газа, повлекшего смерть более 120 человек. Читайте также: Путин не может себе позволить вторую Политковскую Кажется, достаточно? Есть и пикантные предположения и сенсационные детали: 1. Убийцам заплатили 2 миллиона долларов. Правда заключается в том, что никто этого не видел. 2. На пистолете, с помощью которого была убита Анна Политковская, обнаружены следы ДНК женщины. Из дальнейших расследований выяснилось, что речь шла о следах от чиханья. 3. Есть предположение, что убийство Анны Политковской 7-го октября является подарком ко дню рождения Владимира Путина. Ходят настойчивые слухи, согласно которым в следствии будет прорыв. Боюсь, это иллюзии. Это бесконечное расследование красноречиво доказывает, что свобода слова умерла. Она погребена. Мы возвращаемся в грустные времена, когда свободное слово могло существовать только в подполье. Это подполье сегодня поменяло адрес - оно называется интернет. Прошло шесть лет со дня смерти Анны Политковской. Ее именем называют улицы и площади во многих странах, но не в ее стране. Анна провела свою жизнь, защищая свободу слова и справедливость. Над могилой свободного слова можно поставить памятник с именами всех тех, кто за свободу расплатился своей жизнью. В России с начала 90-х годов было убито более 300 журналистов. Это очень дорогая цена. В этом списке Анна Политковская - одна из самых смелых и талантливых. Читать далее: http://inosmi.ru/russia/20121009/200638955.html#ixzz3B0wo5Fjl Оригинал публикации: Quanto costa la libertà in Russia

OT и от мен Нещата са свързани с възпитание, с разбиране на етиката, и.. с интелект. (когато не са достатъчно "дадени", и бог не може да помогне)

Недей да спамиш и да се правиш на неразбрал, моля! Това което показваш няма никаква връзка с темата, с дискусията, и с поста ми.

Статията илюстрира това за което пиша на Сириус, актуалността и е без особено значение За Чечня Представата за Чеченя в момента е като за окупирана страна (като Палестина, Ирак, Афганистан или Северна Ирландия преди 20 години)[1] [1] В републиката освен руски части, има и действа про-руска милиция (т.н. "кадировци"), която се разправя брутално с опонентите си , и е отговорна за убийството на президента на Ичкерия през 2007 (това е непризната от Москва Чеченска република Ичкерия, със правителство в нелегалност илив изгнание, срещу която република и нейни ръководители се водят войните; голямата идея и игра на Москва е Чечения да си остане част от Федерацията) Икономически Чеченя е "бедняшка колиба", която изцяло зависи от милостта на Москва (Грозни сега има най-добрата инфраструктура, сравнено с подобни по големина градове, но безработицата в републиката е 35 процента)

Относно шаржът с Путин и Обама - той е доста плосък . /Ако Русия имаше жизнени интереси в Ирак и имаше възможности да води война, и ако тези интереси бяха засегнати, познайте дали Русия нямаше да води война??/ Сириус,приятелю; пак не искаш или не можеш видиш очевидното Русия води войни в Кавказ (само в Чечения води две такива) и някои от тях не са по-малко опустошителни за страните (в който се води войната), от тази в Ирак Чечения - опустошена земя след 8 г. война 00:00 | 24.10.2002 | 84 прочитания Размер на текста Това трябваше да бъде "обикновена полицейска акция", която за няколко дни да усмири стремящата се към независимост кавказка република. Вместо това руската военна операция в Чечения прерасна в безкрайна война, която досега е отнела живота на десетки хиляди мирни граждани и войници. Корените на чеченския конфликт се крият в годините преди разпадането на Съветския съюз. Още през 80-те години Кремъл вече не бе в състояние да държи размирния Северен Кавказ в подчинение с помощта на полицията и тайните служби, както правеше в продължение на десетилетия. Кавказката република използва объркването след рухването на СССР и на 1 ноември 1991 г. обяви независимост. Москва обаче не можа да се примири със загубата на толкова важен стратегически обект и през лятото на 1994 г. започна да увеличава натиска си върху чеченското ръководство. В края на ноември същата година се провали опита на подкрепяната от Русия опозиция да свали чеченския президент Джохар Дудаев. На 9 декември тогавашният руски президент Борис Елцин издаде заповед враждуващите страни в Чечения да бъдат обезоръжени с всички средства. Два дни по-късно, на 11 декември, в 7 часа московско време близо 40 000 руски войници нахлуха в Чечения. Това бе началото на първата чеченска война. След ожесточени боеве за всяка улица и масирани бомбардировки на 19 януари 1995 г. столицата Грозни премина в руски ръце. Сепаратистите се оттеглиха в непристъпните планини и продължиха с партизанските си акции. На 14 юни 1995 г. чеченски бунтовници под ръководството на полевия командир Шамил Басаев окупираха болницата в град Будьоновск, в южната част на Русия, и взеха за заложници 123-ма души. Половин година по-късно при подобна сепаратистка акция в Первомайское загинаха близо 200 души. Междувременно руските части в Чечения предприеха масирано "прочистване" от сепаратисти в селата и градовете, при което според правозащитни организации се е стигнало до сериозни нарушения на човешките права на мирното население. Военните действия продължиха с променлив успех, като руската страна многократно обявяваше, че е разгромила окончателно бунтовниците. След 21 месеца боеве, през август 1996 г., чеченският президент Аслан Масхадов и тогавашният секретар на руския Съвет за сигурност Александър Лебед подписаха мирно споразумение, с което се отлагаше с пет години уреждането на статута на Чечения. То сложи край на първата чеченска война, отнела живота на 80 000 и превърнала в руини републиката. През 1996 г. Русия изтегли войските си от Чечения. Но намеренията на Москва с този документ да си осигури поне временно стабилността на региона се провалиха. Правителството на Масхадов се оказа неспособно да наложи ред и да възстанови републиката. Бившият чеченски премиер Шамил Басаев се отдели от него и се съюзи с уахабитите под ръководството на йорданеца Хатиб Абдулрахман. Тяхната цел бе да създадат чеченско-дагестанска държава и да прогонят руснаците от региона. В края на лятото през 1999 г. ситуацията се изостри на няколко фронта. Чеченски бойци предприеха редица нападения срещу руски постове по границата с размирната република, убивайки войници и полицаи и отвличайки мирни жители. Официалният руски пратеник в Чечения генерал Генади Шпигун бе отвлечен със самолета си на път за Москва. През август уахабитите начело с Басаев и Хатаб се опитаха да нахлуят в Дагестан и да обявят "ислямска република Кавказ". Положението се изостри допълнително от няколкото бомбени атентата срещу жилищни сгради в Русия, при които загинаха над 300 души. Москва обвини за терористичните удари чеченските сепаратисти и през есента на 1999 г. отново въведе войски в Чечения, обявявайки операцията за "антитерористична". И пак високопоставени руски военни се кълняха, че военната операция срещу терористите ще приключи за седмици. В отговор на руските въздушни удари срещу техни крепости и прочистванията чеченските бунтовници продължиха с нападенията срещу федералните сили. Назначената през юни 2001 г. от Кремъл временна чеченска администрация начело с Ахмад Кадиров също не успя да наложи ред в републиката. В средата на август 116 руски военнослужещи загинаха, след като хеликоптерът им бе свален от чеченски бунтовници. Сблъсъците продължават и до днес, макар Москва многократно да уверяваше, че всички големи "бандитски формирования" са разгромени. Междувременно правозащитни организации отново сигнализираха, че мирното население е подложено на системен тормоз от руските войници. На бял свят излязоха данни, според които стотици цивилни чеченци са били убити без съд и присъда. Съществуват сериозни подозрения, че част от руските военни също нямат интерес от приключването на военните действия, тъй като печелят добре, като продават оръжие на чеченските бунтовници или охраняват нелегалния износ на нефт и петролни продукти от Чечения. Понастоящем републиката е смятана за един от най-големите центрове на наркотрафик в света. Чеченски групировки се занимават и с нелегална търговия с оръжие, с печатане на фалшиви пари, отвличания за откуп, взимане на заложници и други престъпления както в републиката, така и в чужбина. Обстановката на ужас и насилие в републиката принуди стотици хиляди чеченци да се изселят в съседни райони, главно в Ингушетия. Равносметката: Чечения, която по съветско време бе един от най-богатите и предприемчиви райони на СССР, с големи залежи на петрол и природен газ, плюс петролопроводи и газопроводи от каспийския регион, се превърна в опустошена земя, изровена от бомбардировките. След десетилетие на междуособици и две войни в края на миналата година населението на републиката наброява 250 000 души срещу 1 200 0000 през 1990 г. Столицата Грозни сега има 14 000 жители срещу 364 000 през 1990 г А краят на конфликта все още не се вижда.

В партията (в ЦК) има мнозиство от реформатори, които подкрепят Горбачов. (Идеята на Митака е по-скоро че Горбачов не е едноличен "хан" на империята) Смятам следва да се има предвид и факта, че още в 1988 година балтийските страни декларират суверенитета си, без да се отделят от Съюза /последвани са и от други републики, включително и от Руската съветска федеративна социалистическа република/.

Етимология на думата "мисирка" Пуйката: "туркиня"/турска кокошка/ (в английски) , "индийка (американка)"/индийска(американска) кокошка/ (в руски[1]) и .."егитянка"/египетска кокошка/(?) [1]ИНДЮК. Заимств. из польск. яз. В словарях отмечается с середины XIX в. Польск. indyk < лат. indicus (pavo) "индийский" (павлин), суф. производного отIndia "Индия". Птица получила имя по месту (Вест-Индия, т. е. Америка), откуда она была завезена в Европу. "Миср" е арабското име на Египет Turkish: Mısırlı 'Egyptian' < Arabic: مصر‎ Miṣr 'Egypt'

За Ердоган, популизма и клиентелизма "Триумфът на Реджеп Тейип Ердоган на първите преки президентски избори в Турция не е изненада. Той е популярен и като премиер от 2003 г. насам се носи на вълната на икономически успех. Но Ердоган е също така популист, който методично затяга хватката си над държавата и медиите и демонизира критиците си (включително бивши съюзници като живеещият в чужбина проповедник Фетхулах Гюлен). Както е и с други популисти като унгарския премиер Виктор Орбан или покойния Уго Чавес във Венецуела, не е лесно да се помирят предизборните обещания на Ердоган с постиженията му на власт. Подобни фигури започват да атакуват колко корумпирани са опонентите им и ги обвиняват, че са окупирали държавата за своите партии и пренебрегват интереса на обикновените хора. Но когато дойдат на власт, те се държат точно по същия начин, отнасят се към държавата като към своя лична или партийна собственост и се замесват в корупция, или поне не й пречат." Това коментира професорът по политически науки в Принстънския университет Ян-Вернер Мюлер в статията си, озаглавена "Ердоган и парадоксите на популизма". Защо успява? Той повдига въпроса защо лицемерието, за което говори, "обикновено не влияе на шансовете за изборна победа на популистите, както драматично ни показа и успехът на Ердоган". "Противно на традиционната логика популизмът не се ограничава до една определена група избиратели - например до ниските пластове на средната класа - или до елементаризиране на политиката за печелене на масите, както често твърдят либерални коментатори. Популизмът е по-скоро морализирана концепция за политиката и популистът е политик, който твърди, че той и единствено той реално представлява хората, като по този начин отрежда на всичките си политически опоненти ролята на мошеници, които само се преструват, че се интересуват от народа", казва Мюлер. Зад подобна претенция стои едно друго допускане - че хората имат една обща воля, стремяща се към общо благо и че автентичният народен лидер - като Ердоган, водил кампания под лозунга "Национална воля, национална сила" - могат да я разпознаят и приложат, обяснява професорът от Принстън в коментара си за "Проджект синдикейт". "В този смисъл популистите са не само срещу елитите, те по необходимост са против плурализма и поради това са антилиберално настроени. Тяхната политика винаги създава разделение, разцепва гражданите на чисти, морални хора и на неморални – тези, които Ердоган често нарича просто "предатели". Няма опозиция - само предатели Ян-Вернер Мюлер казва още, че в очите на популистите въпросните "предатели" изобщо не могат да бъдат някаква легитимна опозиция: "Който е срещу лидера, автоматично е срещу народа. И, според тази логика, който е срещу народа, не може да принадлежи на народа." "Това обяснява обвиненията на Ердоган срещу протестиращите от парка "Гези" миналото лято, които недоволстваха срещу правителствените планове да се построи там търговски център. Той каза, че те изобщо не са турци. Това обяснява и стъписващото му изявление по-рано тази година при приемането на номинацията на своята партия за кандидат за президент: "Ние сме народът. А вие кои сте?" Как се крепят на власт? Проф. Мюлер продължава с анализ защо популисти успяват да се задържат на власт, и то доста дълго и без да губят сериозна подкрепа. "Често казват, че популистите не могат да управляват или че когато влязат във властта, се вижда колко са некомпетентни. Според тази гледна точка популистките партии в самата си същност са партии на протеста, а протестът не може да управлява, понеже е невъзможно да протестираш срещу себе си. В действителност нещата не са толкова елементарни. Популистите обикновено приемат стил на управление, отразяващ същите обвинения, които са отправяли срещу предшествениците си. Те заграбват колкото може повече власт, разбиват баланса и разделението между властите, напълват цялата администрация със свои протежета и възнаграждават последователите си (само и единствено тях) с бонуси в замяна на лоялността им. Политолозите наричат това "масов клиентелизъм". Австрийският архипопулист Йорг Хайдер например казваше, че буквално ще раздава "на своите хора" на улицата по 100 евро. Разбира се, всички партии се грижат на първо място за избирателите си. Но особеното при популистите, че те могат да го правят толкова неприкрито и напълно съзнателно. В крайна сметка, ако техните избиратели наистина са "хората", всички останали не заслужават нищо. Колонизирането на държавата Ян-Вернер Мюлер казва, че "в същия дух популистките партии ентусиазирано колонизират държавата". "Ако само една партия наистина представлява народа, защо и държавата да не стане инструмент на народа? И когато популистите имат възможност да променят конституцията, защо да не смажат всякаква опозиция, която по дефиниция прави компромиси с враговете на народа (и често е описвана като "чуждестранен агент")? Това обяснява защо клиентелизмът и корупцията на популистките правителства не отслабва ядрото на подкрепата за техните лидери сред електората. Подобни практики са възприемани като обслужващи моралното "ние" за сметка на неморалното чуждестранно "те". Така убедеността на либералите, че е достатъчно само да посочат корупцията на популистите, за да ги дискредитират, е безплодна надежда. Те трябва да покажат на огромна част от гражданите, че клиентелизмът не носи ползи и че от отсъствието на демократична отговорност, от неработещата бюрокрация и отслабването на върховенството на закона след време ще страдат абсолютно всички. Читателите - от "нищо не разбирате" до "това е завой към Путин" Коментарите към статията на Ян-Вернер Мюлер са критични, когато идват от читатели от Турция, и допълващи, когато са от хора от Западна Европа и Северна Америка. Според турците авторът не познава достатъчно добре Турция и историята й от последните десетилетия и как макар да е бил трънлив, пътят на последователите на Ердоган ги е извел до просперитет на цялата страна. "Ердоган е преди всичко мюсюлмански политик, борещ се да изгради своя версия на политическа система, съвместима с шериата. Ако не разбирате това, значи сте сляп", пише друг от читателите. "Нацията за Ердоган е умма (сунитската духовна общност по цял свят). Единството и дисциплината за него означават да се следва волята на Бог. Всеки, който е срещу него, е срещу Бог и религията, а вярата по дефиниция не се нуждае от легитимност. Демонстранти, опозиция, западни политически лидери - за него всички са еднакво достойни за презрение." "Ердоган не е популист", пише и Нури Делен. "Неговите министерства на икономиката, финансите, търговията са пълни с работливи и интелигентни хора. Успехът му не е в това какво казва и как го казва и тук Ян-Вернер Мюлер допуска грешка. Данните не лъжат. Успехът му е в това, че предвожда мнозина компетентни. Светът е пълен с хора с акъл, но му липсват честни хора с големи сърца и неотдавна го видяхме при поредния епизод с Газа. Турците виждат именно това в Ердоган." Според читател, представил се като Жаклин фон Хетлинген, проблемът е, че на Запад "популист" е станала мръсна дума и който следва този подход, губи доверието на образованата публика и сам се изключва от основния политически поток. "Когато се каже "популист", хората си мислят за Виктор Орбан или Уго Чавес. Привържениците на Ердоган казват, че идеите и действията му отговарят на нуждите и желанията на обикновените хора, а те наистина спечелиха от икономическия растеж и възможността да не бъдат дискриминирани заради религиозността си. Предизборните му обещания са огледален пример на прочутата фраза на Джон Кенеди "Запитайте се не какво може да направи страната за вас, а какво вие можете да направите за страната си". Интерпретацията на Ердоган е "Запитайте се не какво хората могат да направят за вас, запитайте се какво вие можете да направите за хората" - разбира се, стига "хората" да са лоялни и да те оставят да правиш каквото си искаш. За съжаление, като не допуска недоволство, той раздели страната. В очите му всички, които отхвърлят неговия популизъм и авторитаризъм, не са неговите "хора" - те са "предатели". В крайна сметка политиката му не е популизъм, а власт на един елит, основана на клиентелизъм. Той и свързаните с него хора са създали малка група висши служители и политици, контролиращи икономиката на страната и смятащи, че знаят най-добре кое е добро и как се управлява. Неговият патернализъм е неприкрит, когато казва, че е лошо да се пие и че жените трябва да раждат повече деца. Победата на Ердоган означава, че Турция прави завой към модел със силна президентска власт. Вероятно руската форма на Владимир Путин го привлича повече от тази на Франция."

https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&cad=rja&uact=8&ved=0CB8QFjAA&url=http%3A%2F%2Fbwv.verlag-online.eu%2Fdigibib%2Fbwv%2Fapply%2Fdownload%2Ffile%2FL3BhZ2VzLzliL2RkL2QwMDA3NDY0L2hvbWUvaHRkb2NzL21zd2ViL2h0dHAvdmVybGFnLW9ubGluZS5ldS9zdWIvYnd2L3VzZXIvZGF0YS9kb3dubG9hZC9wZGYvMjAxMC8yMDA2MzhfMjAxMF8wMV8xNC5wZGY%3D%2F&ei=fhzyU9HOJamfygO84YCQCg&usg=AFQjCNFBoth7aSsvTJmjQMoL7CCAbfMomw&bvm=bv.73231344,d.bGQ http://www.arcaneknowledge.org/histpoli/soviet.htm

При съвременните български турци процентът на религиозните е дори още по-малък отколкото при българите (т.е. при българските православни българи); Явно братята турци са прихванали от нашата българска култура/народопсихология : -скептични сме, дори сме цинични към авторитетите и началниците (Бог е върховен авторитет в Исляма), -скептични сме към институциите (Църквата е институция) -не вярваме в живота след смъррта, защото сме "нещастници" в този (1)ние сме една от най-нещастните нации на света (2)ние сме една от нациите с много ниски нива на self-харесване Мисълта че има живот след смърта, и той ще е толкова гаден колкото този (1) е невъзможна за приемане. Мисълта че има живот след смърта, и в него е ми същите такива нехаресващи се хора (2) е гадна за приемане (прераждането обаче ни дава шанса да се променяме и да търсим нещо по-добро) /По същия начин веряотно стои и въпроса с повелите на Корана при българските турци- аз честно казано не познавам български турчин, който да не пийва ракийка или уиски; не познавам млади хора български турци, който да нямат предбрачна връзка/ ПС Някой някъде беше писал за индусите Индусите са смятани (в антропологията и културната социология) за т.н. "месоядни вегетарианци" (така или иначе, почти всички ядят месо, въпреки индуистките си вярвания)

Сириус, нон-сенс са: -внушението Горбачов иска разпадането на СССР (факт е че убеден привърженик на Съюза) -внушението че СССР можел да същесвува 20-50 години Защо? Историята е проста (само трява да се чете, вместо да се размахват конспиративни теории): В 1991 година СССР вече се намира в дълбока политическа криза (за това ще има нова тема, виждам че много хора си няма понятие от историята на СССР в перида 1988-1991, а историята не е такава каквато я предствавя "сириус" - всичко било наред, дошъл Горбачов като генерален секретар КПСС и сринал съюза) Пучът срещу Горбачов е отражение на тази криза - твърдите се страхуват от разпадането на Съюза, но с пуча си предизквикват това от което се страхуват - верижна реакция на отцепване (обявяване на независмостта) на републиките.

Значи признаваш че икономиката на СССР е "проблемна"? Не знам колко си годишен; Аз съм свидетел на това време, и 1987-88 имах възможността в България да чета икономически публикации от извора (от СССР) - беше очевидно на всички икономисти, че икономиката на СССР върви надолу- празните магазини бяха "празни" заради неработещите заводи- (т.е в заводите хората стояха без работа), заради липсата/свиващите се пазари , заради дълговете (им), заради големите държавни разходи (като част от бюджета) и най-вече заради невъзможността/намаляването на възможностите тези да бъдат субсидирани. (Като махнеш настрана бомбите - насреща имаш една свиваща се икономика, която обрича гражданите на бедност, и недоимък) "Троянския Кон" не е мит, но за Горбачов си в дълбока заблуда (тъмнина) и грешка Горбачов е неуспешен новатор /иноватор/ комунист (до края на мандата си той е привърженик на СССР(, който иска човешко лице на системата, и освен това се опитва за я оздрави и рестартира, а не да я срине (не знам кой ти каза че Горбачов е бил под някакво влияние, вземете прочетете нещо написано от самия него, вместо да повтаряте като папагали глупости), Той не успява да поправи системата поради истинската причината/корени на проблема - проблемът на системата е/беше "системен"/систематичен, а не е флуктоация и не се дължи на случайни и външни фактори. (всяка империя и "система" се срива първо отвътре - това е принцип в историята) Елцин е друга бира, ама ти май пак си в някаква конспиративна заблуда. Елцин е човек, който просто иска власт, и иска и да изтръгне възможността на "ястребите" да се реваншират (просто е за хора които са следили събитията); Той може да я получи, само ако заложи на националистическата карта (той прави точно това залага на нациналистическата карта); С ликвидирането на СССР и заместването му с ОНД, той постига целите си - получава властта в Русия. Толкова за Западът (САЩ), Горбачов и Елцин. -------- Не знам дали разбираш наистина за какво става дума в твоите писания. Темата е за Русия, а не е "какво е можела да бъде СССР без Горбачов и Елцин",