nik1

Silicon Valley се употребява и като термин за технологични паркове. ПС Понякога с това име се нарича Долина Сан-Фернандо , Silicone Valley , също известна като «порнодолина»; (тук връзката е "Silicone" - "бомби" - "порноиндустрия", Silicon-ът е материалът, от който се правят имплантите за "бомбите" ), Аз лично няма против в България да има и трите "вида" нарицателни Silicon Valley, но това си е само мое мнение

Практиката се прилага и при висококвалифицирани работници (това е факт) Ако мога да обобщя. Тази практика е част от културата ни - и на работодатели, и на работниците/служителите (тя е културата на 90-те, която не се е променила особено): -работодателят си намалява осигурителната тежест чрез тези врътки (дори и с малко, щом може системата да се цака, тя се цака) и/или с това прави услуга на работниците/служителите си (някъде дори работодателите питат конкретния служител каква система предпочита: "осигурителна заплата + скрита част" , или заплата+ надбавки за постигнати резултати) -работникът/служителят получава по-големи доходи кеш (за сметка на собственото си осигуряване) ПС Не съм съгласен че това се прави, защото компаниите са притиснати от високата осигурителна тежест и/или работят на "ръба"; По моите наблюдения това е практика и на печеливши и развиващи се (имащи растежи на печалбите/продажбите от 10-15 процента годишна база) компании..

Да метна само Практиката на заплащането (т.е практиката на формирането на заплатите) в частния сектор в България навсякъде (с изключения при западните компании!) е следната: Плаща се: Осигуровъчна заплата + "скрита част" (по усмотрение и/или устно договаряне на "скритата част") или Заплата + надбавки за постигнати резултати. Т.е. писмено са договорени само заплатите, "скритата част" и надбавките не са договорени писмено. ---------------- Да добавя само за обезщетенията, мое мнение: Не виждам логика: -работниците и служителите да носят имуществена отговорност по смисъла на КТ (за причинени щети на компаните), по-голяма от една работна заплата (дори и тези които са на ръководна длъжност) или тя да бъде в размер по-голям от щетата, -както и да обезщетяват пропуснатите ползи. Защо мисля така: защото ползите (непропуснатите) и печалбите над едната работна заплата остават за работодателя (щеше да има логика служителите и работниците да носят по-голяма, или пълна отговорност ако ползите - непропуснатите и печалбите над едната работна заплата оставаха в тях) Кодексът според мен е съвсем принципен в това отношение: двете страни са равнопоставени: -работникът/служителят трябва да работи и той работи за една работна заплата, -работодателят взима както активите и печалбите, така и негативите и загубите (един вид това че работодателят не си е осигурил кадърни менаджери и кадърни работници е негов проблем)

За закъснението на майсторите най-вероятно си прав; Обективно закъснението на работника или служителя може да доведе най-много до пропуснати ползи (стига да не се замести закъснелия по спешност и необходимост с друг човек, на който се плаша допълнително) Пропуснатите ползи за работодателя според Кодекса не се обезщетяват от работниците и служителите /Мисля че е и трудно да се преценява обективно какъв е размерът на пропуснатите ползи от действието или бездействието на някои служител и работник; още повече че най-големите щети, преки и непреки, се причиняват от менаджерски грешки ; средно около 80% от щетите на компаниите се дължат на менаджерски грешки, недоглеждане, и лоша организация и управление - това е според спомените ми каквото съм чел в изследванията тази област/

В този случай не съм карал случай с човека, той си каза мнението и аз го приех нормално /бяхме на събрание, и дискутирахме и обсъждахме различни въпроси без да спорим, Човекът които ръководеше събранието ме помоли да обясня защо смятам така, аз обясних доколкото можах, въпросният от борда също взе отношение/ В конкретния случай, за мен въпросът придоби оттенък "всичко е въпрос на принципи и чест (но не гордост)" "Принципи" дотолкова че ако не бях казал на мнение си (или ако бях казал на черното бяло), то това би значело че съм идиот, не мога да прочета и разбера един текст от 20-30 страници - и погледнато от моя страна, не мога да бъда да кажем ръководител на отдела (си). (на мен лично няма да ми е приятно ако хората на които разчитам, са идиоти) Иначе, според мен и "взимането" от бонусите и надбавките за дисциплинарни нарушения (или взимането на повече отколкото е щетата, ако при дисциплинарното нарушение се е получила щета на компанията) е също толкова незаконно и неетично, Ще се опитам да обясня: Все едно човек да си вземе майстори в къщи, и заради това че са закъснели да дойдат в уговорения час, или са изпили две бири на обяд (или защото говорят шумно и го смущават) да вземе да не им им плати договореното - принципно е горе долу същото е като да им бръкне в джобовете и да им присвои няколко банкноти. .. (обективно човекът е в правото си само да ги предупреди и дори да ги изгони, да прекрати договора, но не да ги "преджоби", не е ли вярно?) ------------------ В конкретния случай - този правилник съществува отдавна, аз съм запознат с него и съм наясно че глобите и "вземанията" са нещо което е незаконно (и след като не съм договарял нещо специално, доколкото и изобщо КТ позволява договаряне на следното - "вместо", или "заедно" с дисциплинарното наказание, да се "взема"); не съм си изказвал мнението пред ръководството, защото никой досега не ме е питал. Всъщност правилникът при използване на замяна на дисциплинарните нарушения с глоби и "вземания", би могъл да е по=френдли към работниците и служителите (аз лично предпочитам да ми вземат малка сума, вместо да ми впишат дисциплинарното наказание е трудовата книжка, и досието)

Не ми се вярва че британците (съюзниците) биха оставили СССР армията на "сухо". /Има документиран внос на ирански нефтопродукти в СССР, за петролът не съм срещал данни/ Русия е в голям недостиг на горива и нефтопродукти; Бакинската рафинерия (която произвежда 80 процента от нефтопродуктите на СССР) през 1943 година работи с 60-70 процента от капацитета си, и не е в състояние да осигури необходимите количества горива -например авиационен бензин. -----

Лично аз нямам проблем с глобите, просто една личност от борда на директорите, и акционер се опита да ме прави на идиот, като ми заяви че това е само мое лично мнение и Правилника бил съгласуван с Кодекса на труда (в Кои кодекс дисциплинарните наказания включват глоби, може би в Ганайския?) Как тези хора очакват компанията да се развива, ако смятат хората си за идиоти?

Глобите на работниците и служителите като административна санкция в компаниите и КТ http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/1594373121 Вярна ли е логиката (моята)? Глобите на работниците и служителите са незаконни, защото в КТ са указани видовете административни наказания (това са т.н. дисциплинарни наказания), обезщетенията и имуществените отогорности [1], но глобите отсъстват [1] става дума за имуществената отговорност която служителите носят, когато при изпълнение на служебните си задължения причинят имуществени /финансови/ вреди на компанията (отговорността е ограничена до размера на щетата, но максимум до една работна заплата за обикновените служители и работници, и до три за служителите с ръководни функции, като пропуснатите ползи не се смята за щета, която трябва да се овъзмездява от работника/служителя) Забележка: визирам глоби например за закъснение за работа, за забравяне в къщи на картата за достъп, за неспазване на някои член от вътрешния правилник или процедура от системата за управление на качеството в компанията т.е. най-общо казано - такива нарушения които не са свързани с причиняване на щета на компанията, а които представляват дисциплинарни нарушения. Въпросът ми е малко по-общ - може ли да се "влагат" такива видове санкции и наказания, (защо не тарифи, такси и данъци?) за служителите в разни правилници за вътрешния ред, различни от тези наказания и санкции, които са описани и изброени в КТ? Ако това е позволено/възможно от правна гледна точка, хипотетично работодателят може да въведе за служителите си и глоби за "пръцкане" (изпускане),"такси" за ползване на компютрите, машините и оборудването от работниците и служителите, когато те ги ползват за да изпълняват задълженията си; "тарифи" и "такси" за водата , въздуха и защо не тоалетната хартия и т.н, не е ли вярно? Моля за ясен синтетичен отговор (ако е кратък -ОК) и препратки към съдебни решения по въпроса, ако има известни на форумците такива. ПС Глобите на работниците и служителите в компаниите се прилагат масово в България, но целта ми не е дискусия и многословене по този въпрос, /разбира се ако някои има по-конкретна информация, моля да я сподели/

ПС Самолетоносачът "Джералд Форд" се очаква да се завърши в 2016-та, при цена (себестойност) около 13 милиарда долара http://www.dailymail.co.uk/news/article-2495541/USS-Gerald-Ford-America-chistens-13bn-super-aircraft-carrier.html Инфлцията за периода 2009...2016-та е по-малка от сто процента, т.е относителното нарастване на себестойността е доста по-голямо от инфлацията (2,1 нарастване на себестойноста, при инфлационен индекс 1,5 - 1,6)

Примерите във военната индустрия са може би по=показателни от примера с трактора за действието на закона (примерът с тракторът е учебен, преподава се, или поне в началото на 90-те години на миналия век се преподаваше по маркетинг) /Самолетоносачите - почти без промени в показателите си за последните 30 години, с непроменена концепция - "корито" с голяма палуба, задвижвано от ядрен реактор При тях за периода от последните 30-35 години има средно около 10 кратно нарастване на разходите за построяване /себестойностите им, при да кажем 4-5-кратна инфлация за същия период. http://www.dailymail.co.uk/news/article-2495541/USS-Gerald-Ford-America-chistens-13bn-super-aircraft-carrier.html /

Само допълвам Комунистите кооперираха селяните за да имат в лицата на ТКЗС "дойна крава" в икономиката си (до началото средата на 60-те години България е предимно аграрна страна) Проблемът мисля не е толкова в кооперирането (то може да е проблем, но е наивно е да се смята и очаква че комунистите биха позволили създаването на средна класа от селяни -самостоятелни собственици, които да се разпореждат със земята си), колкото експропиирането на доходите на стопаните и собствениците; в неформалното одържавяване на кооперациите, Вместо да се инвестират тези доходите в по селата в инфраструктура и работни места, (услуги, вкл. туризъм, лека промишленост) и директно в агробизнеса, тези приходи се пренасочваха към градоветете, и за създаване промишленост Връщането на земята в "границите на прадядовите/дядовите ниви" (което беше направено административно в България и "спонтанно" в Албания), за разлика от реституцията на селскостопанската земя, извършена в Унгария, Чехия и Словакия, може би катализира процесите на запустяване и изоставяне на българските села..(тук трябва да се правят сравнения с Чехия и Унгария, където реституцията беше направена по друг начин) /Имаше един период когато безработицата в България беше висока, и/или доходите от заплата бяха несигурни. Вследствие на това част от хората с със запазени "корени" се върнаха към земята, но това само две условно "групи" според мен: -Това са тези успяха да разделят наследствените си земи с роднините си, и да имат налице повече от 35-40 декара земя в землището (говоря за равнината), с които да си осигурят поминъка и прехраната -Другата част от завърналите се бяха пенсионери, разчитащи (освен на пенсиите си) на личното си стопанство за да си осигуряват прехраната. Сега, днес, хората от първата група са пенсионери, а децата им (в голямото мнозинство) отдавна са се установили в градовете; втората група са в покойници, или са в преклонна възраст/

По скоро мисля че "законът" следва да се разглежда в смисъла на икономиката, техниката и технологиите; Известно е че разходите за постигане на по-голяма производителност (и икономическа ефективност) от дадена машина или устройство, нарастват (се отнасят) нелинейно спрямо действителното нарастване на производителността и икономическата ефективност на тази машина; В даден момент се достига до положението/състоянието когато само разходите за постигане на производителност (и цените на машините) нарастват, без практически да се променя производителността на машините. От това положение се излиза ако се измисли/иновира нова технология/машина, чрез която да постигне някакъв технологичен и икономически (качествен) скок (с какво да заменим полупроводниковите/силициевите електроника, и с какво да заменим двигателя с вътрешно горене/горивните клетки, с какво да заменим компютъра), и/или се спре да се инвестира в постигане на по-висока производителност. Примерът, който Невски даде с компютрите мисля е отражение на тази закономерност, същото важи и за тракторите, и за комбайните (представете си как първите трактори заменят конете и машините задвижвани от коне, и какъв качествен скок е това), за лекарствата, и т.н.

Ключовото в тази особеност, или обществена нагласа. т.е културна особеност (корпоративизъм или институционален колективизъм) е interdependence (като взаимна зависимост но и взаимна отговорност) между корпорацията/институцията и членовете.. Т.Е. наличето на корпорации/институции не е достатъчно, трябва да го има и разбирането за взаимна зависимост ,тя трябва да се случва, да е факт, Примера с Кувейт или Саудистка арабия (и в источрически план - с Испания и Португалия) е показателен за обратното, в Кувейт и Саудитска Арабия всички са зависими от държавата, но държавата малко зависи от гражданите си/поданиците - тя зависи от петрола, и (предствлява) волята на няколкото фамилии, които държат богатството и големия бизнес.. В равноластните култури не е така; При конфуцинаците също, като те са достигнали до идеята и са създали културата за взаимната зависимост и взаимната отговорност по други начини..

Ти се обърка ("и/или")

Една забележка само: Нито в Португалия, нито в Испания, страни с изключително силни "корпорации" (по определението на Атом), съществува някакъв "корпоративен дух" и "корпоративизъм", но такъв съществува в източноазиатските култури, в скандинавските страни (където пък "корпорациите" по определението на Атом са слаби).. "Корпоративизмът" на Аtom e общественият институционален колективизъм ; причините за възникването му са по-сложни (и всъщност доста по-различни ) от това което приема Атом; Наличието на корпорации (и съвременните държави са корпорации!) не е достатъчно условие за наличието на "корпоративистичен" дух, Необходимо е да има високи нива на равновластие в културата (ниско властово разстояние), и/или корпорациите да разпределят "благата"(било материални или социални или други блага), придобити с общите усилия, сравнително егалитарно сред "членовете" на "корпорацията", ще се самоцитирам:

По време на криза не се очаква (от избирателите) политиците да взимат трудни решения и непопулярни мерки; политиците които ги предлагат, нямат шансове да управляват Това правило според мен важи със сигурност за Източна и Южна Европа В момента в България нито СДС, нито реформаторите имат някакъв шансове за политическо развитие и за управление, а десноцентристката ГЕРБ (която също е лидерска и популистка партия) дори и да дойде на власт, ще бъде свалена от власт (т.е. ако лидер е Б Борисов, той ще бъде принуден да си даде оставката) при следващите си непопулярни мерки. /Вижте унгарците, които се хванаха на разни популистки въдици за "реиндустриализация и увеличаването на работните места" и "засилване на суверинитета", при това че проблемите им са (във) влошаване на върховенството на закона, влошаване на икономическата свобода, и ред други проблеми, подобни на нашите (които Невски изброи по-горе)/. ПС /Според мен не е задължително човек в България да е собственик на малка или средна фирма, за да разбира в какво състояние е икономиката ни вкл. енергетиката ни, здравеопазването ни, образованието ни, социалните услуги, правосъдието ни; Нашият проблем, т.е. причината да не се разбират и дискутират тези неща са мързела, , "индивидуализма ни", невежеството ни (българите в мнозинството си сме невежи глупаци, които не ценим мнението на учените и знаещите) и постоянното ни взиране назад и търсене на "виновните групи"; Иначе, има бол статии, публикации и дори ТВ канал, например телевизията на авиокомпанията България ЕР, които разглеждат професионално и в цялост тези проблеми, както и възможните им решения* Когато в една друга тема предложих и доказах теза (не хипотеза) че властовото и културното разстояние между българските ученици и учители е една от фундаменталните причини за изостававнето и фуционалното деограмотяване на децата, аз просто бях почти смачкан от войнстващото невежество и популизъм (популистите) във форума; да, оказа се темата ми е вярна, в цял свят проблема се решава/тушира с назначаване на млади учители и това е известно на всички които се занимават с проблема (друг е въпросът че в България нищо не се прави, защото няма политическа воля); Относно властовото разстояние и образованието: през последните години всяка година ходя на курсове (аз съм на средна възраст), в тези курсове сме горе долу връстници; Когато лекторите са на нашата възраст и от нашата ръка, т.е когато няма властово и културно разстояние между лекторите и обучваните то обучението ни е на "сто процента" ефективно (задават се всякакви въпроси, водят се дискусии, освен това лекторите не си позволяват да дойдат неподготвени, или ако не са подготвени и не знаят, казват че не знаят; В малкото случаи когато лекторите са авторитарни хора (най-признатите в областта) и не допускат/толерират въпроси и дискусия и евентуална критика, то може да се се случи да излезнем от лекциите, без да сме разбрали нищо конктретно /вие слушали ли сте преподавател във ВУЗ да споделя че нищо не е разбрал, защото аз съм го слушал; Аз лично винаги питам и задавам въпроси, и/или казвам че нещо не съм разбрал, защото не ме е страх от критика/

При условие че вероятността от хиперинфлация в България клони към нула, то дискусията в тази насока е просто празнословна. Ако имаш алтернативно виждане по въпроса за вероятността от хиперинфлация, моля отвори тема в алтернативна история

Не маловажен според мен въпросът с петрола; по точно с "Иранския петрол" СССР произвежда около 28-30 милиона тона годишно нефт преди войната, като петролът му е недостъчен за мирновременната икономика, какво ли остава да се задвижи съветската "военна машина" с него? Неслучайно инвазията на Британската империя и Съветите в Иран се случва около месец и половина два месеца след 22 юни 1941 година; /Иран не би могъл да воюва и да бъде заплаха за Британия в Ирак, или за Съветите, дори и да е на прогерманска позиция; Aко Иран е окупиран и под съюзнически контрол обаче,той може ще бъде коридор за доставки за Съветите, и в същото време Съветите могат да ползват петрола от иранските находища; Забележка: те са контролирани от предшественика на British Petroleum/ Колко ирански (BP) петрол се ползва от Съветите през войната и как се разпределя във времето това му ползване, само бог знае вероятно; Чисто хипотетично може да се окаже че иранския петрол, в някакъв момент е бил много важен и значим за Съветите.

Аха, и "чии момчета" са ING, Алианц и т.н.? Това което пишеш е демагогия и популизъм за наивници и глупаци. /Всеки може да си провери колко му е сметката във фонда му, и дали му е "източена"/ http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B4 ----- Фондовете в дейността си са в пъти по-прозрачни и предвидими от държавната осигурителна система; Както написа Невски в друга тема, да се разчита на държавата, е като "лотария"

Имам една съветска световна история от няколко тома, в която славяните на Балканите при заселването си в шести век са оценени на около 220-250 хиляди човека, което число е по-малко от половиния милион (6-ти) на юг от дунава век на Д.Димитров, /като махнем и се абстрахираме от политическите "изгъзици", лозунги и тълкувания - историята изглежда добра откъм представяне на факти и анализи/ Иначе, за "морето" ..Ами образно казано е "славяните са се разлели са като море". Тук сравнението "с море" май не касае числеността, а това че са се "разлели" навсякъде, защото не е имали нещо което да ги запре и канализира /Както написа Южнякът по-горе, важно е колко са били другите/

Предполагам малко хора от пишещите са чели по-задълбочено статията и са разбрали какво казва професора ( и вероятно малко от пищещите са запознати с механизма и структурата на пенсионното осигуряване в България) : Професорът пише че вноските по ДЗПО (които нямат връзка с "държавната" пенсионна система, за какви "виденови зими", какво "доброволно отделяне на страна" става дума) трябва (трябваше) да се увеличат, и то не за сметка на вноските по "държавното" пенсионно осигуряване (поне през преходния период) Аз лично не виждам прекомерен оптимизъм в идеите на професора: - идеята вноските по ДЗПО да се увеличат до 10 процента през преходния период съществува още в зародиша на създаването на Кодекса, Фактът че няма политическа воля да се върви в тази насока от последните управляващи, не е проблем на идеята според мен, а на управляващите. (да, професорът приема 7 процента доходност по тези вноски/сметки; което изглежда "изхвърляне", достатъчно е доходността им да е по-висока от инфлацията) Вижте господа, как може да искаме и очакваме да взимаме по-нормални пенсии, и в същото време да искаме да внасяме съвсем малко, като казваме "абе осигурителната тежест ни е непосилна", или "парите са ни нужни сега да се оправяме - пък после държавата и другите да му мислят" ? (това се хем пропонира в темата, хем се казва колко е кофти такава система; принципът "хем така хем иначе" още не е измислен в икономическата наука или в математиката ) Да ви питам: на вас харесва ли ви дереджето на вашите родители? Що за хора сте, ако не можете да се поставите на тяхно място? След 20, 30 или 40 години пенсиите ви/ни (най-вероятно) няма да бъдат по-големи (в реални стойности) от техните (ако се разчита на държавното кранче и хранилка): Защо? Тенденцията инфлацията да е по-висока от нарастването на стойността на брутния продукт на човек става трайна и преобладаваща в европейски и световен мащаб ( с няколко изключения - източноазиатските икономики) .. Образно казано след 20, 30 или 40 години "кошницата" ни ще е по-малка и по-празна

Политиците и синдикалните лидери, които отхвърлят пазарно ориентираната здравноосигурителна система, си служат с груби спекулации и лъжи, пише в "Труд" проф. Георги Петров Авторитетният икономист подчертава, че въпреки орязаните разходи и надутите приходи следващият бюджет ще бъде също дефицитен, защото липсва воля за истински реформи в бюджетната и социалната сфера. Вместо качествени преобразувания в бюджетната и социалната сфера се връщаме назад. Поради което натрупаните противоречия ще се усилват и ще пораждат нови трудности, сътресения и конфликти, твърди професорът. Политиците и синдикалните лидери, които отхвърлят пазарно ориентираната здравноосигурителна система, си служат с груби спекулации и лъжи, пише професор Петров. Ето част от неговия коментар: "Няколко са решенията, които управляващите все още могат да вземат, за да се реформира бюджетната сфера и да се предотврати нейния колапс. Първото решение е да продължи преходът към нова пенсионна система, основана на личния интерес и личната отговорност. Началото на този преход беше поставено с Кодекса за социално осигуряване (КСО) от 2000 г. Наред с държавния пенсионен фонд беше въведено допълнително задължително и допълнително доброволно пенсионно осигуряване по индивидуални сметки в частни пенсионни фондове (втори и трети стълб на пенсионната реформа). Вноските по допълнителното задължително осигуряване (общо и професионално) трябваше да се увеличават всяка година с един процентен пункт за сметка на съответно намаление на осигуровките в държавния пенсионен фонд. Което означава, че в перспектива допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) по лични сметки на работещите ще замени държавния пенсионен фонд. Той ще се свие и от него ще се плащат само пенсиите на недееспособните и социално слабите граждани, а в преходния период - и на осигурените по стария закон лица. За съжаление, след като вноските във фонда за ДЗПО достигнаха 5%, реформата беше блокирана от правителствата на НДСВ и БСП. Управляващите от ГЕРБ, обещали либерални реформи, имаха възможността да внесат поправки в КСО, с които вноската във фонда за ДЗПО се увеличава с по 1 процентен пункт всяка следваща година, докато достигне 10% от осигурителния доход, а съотношение между дела на работодателите и работниците падне до 50:50. А титулярите на личните пенсионни сметки (ЛПС) придобият всички права и отговорности по тях. Въвеждането на такава пенсионна система ще има изключително благоприятен ефект за гражданите и фиска: - Един млад човек, който сега започва работа с 600 лв. месечна заплата, ще разполага след 40 години с фонд по личната си сметка 154 000 лв. при 7% средна реална възвръщаемост. Той може да ги вземе накуп или да получава доживотна пенсия от 641 лв. месечно при среден срок на преживяване след пенсионирането 20 г. и неизменни цени и заплати. - Ако средната реална заплата през трудовия стаж нараства с 2% годишно, след 40 години тя ще достигне 1325 лв., а средната реална пенсия ще бъде 1417 лева. Изгодата от капитализацията на спестяванията за пенсии по лични сметки е огромна. След изтичане на преходния период осигурителната тежест ще спадне от сегашните 21% (16% за държавния пенсионен фонд и 5% за допълнителното задължително осигуряване) на 10%, плащани поравно от работника и работодателя. Укриването на доходи и невнасянето на осигуровките ще стане невъзможно, защото никой няма да се съгласи да си намали пенсията, лишавайки се от вноската на работодателя и от данъчните облекчения за своята вноска. - Конкуриращите се частни пенсионни фондове ще влагат натрупаните по личните сметки пари в диверсифицирани портфейли от акции и облигации. В икономиката ще се влее значителен финансов ресурс. Възраженията срещу такава пенсионна система се основават главно на предположението, че спестяванията по ЛПС са изложени на твърде висок специфичен и пазарен (системен) риск. Практиката, в това число и българската, показва, че рискът е сведен до минимум от законодателството. Пазарният риск е наистина неотстраним, но солидните пенсионни фондове поддържат необходимите резерви и ликвидност, за да оцелеят при цикличните кризи. Опитът показа, че държавните пенсионни системи са още по-уязвими при кризи от частните. Другото основно възражение е, че преходът от държавното пенсионно осигуряване към личните пенсионни сметки не може да стане, защото липсват средства за паралелното функциониране на двете системи. Необходимите допълнителни средства ще дойдат от рязкото увеличаване на работещите, които плащат осигуровки и данъци върху фактически получаваните възнаграждения...

Не мисля че се изразяваш неясно, ти според мен грешиш (или просто удобно "не разбираш") Нека да видим с колко се разминава оценката ти по този тест, с оценката в теста на Невски например и тогава да кажем дали:и колко: -тестът е с неопределеност -или "неопределеността" (ти) е "икономиески центризъм") (нямам нищо против възможността резултатите от теста/тестът да имат голяма неопределеност, но тя трябва да се докаже)

Няма логика тестът да е сбъркан, ако в другите такива тестове имаш подобни или близки резултати.. Имаш ли база за сравнение?

http://www.vesti.bg/novini/krizite-kato-edna-ot-fazite-na-ikonomicheskiia-cikyl-kriza-depresiia-ozhivlenie-i-podem-ne-mogat-da-se-izbiagnat-pishe-v-dnevnik-profesoryt-po-ikonomika-1269900 Кризите като една от фазите на икономическия цикъл - криза, депресия, оживление и подем - са различни по продължителност и интензивност, но не могат да се избягнат, пише в "Дневник" професорът по икономика. Привържениците на активната държавна намеса в икономиката тържествуват. В чуждестранния и нашия печат те обявиха "очевидния провал" на либералния икономически модел. Доказан според тях от избухналата в САЩ финансова криза, пренесена после и в други страни. А също от последвалата я рецесия. Либерална ли е американската икономика? Отговорът на този въпрос не е еднозначен. През 80-те години на миналия век в САЩ и Великобритания, а също и в други страни се извършиха либерални икономически реформи. Беше ограничена пряката и косвената намеса на държавата в стопанството. Намалиха се данъчните ставки и тяхната диференциация. Част от многобройните данъчни облекчения и преференции бяха премахнати. Но се запази значението на "вградените стабилизатори" на фискалната система. Държавата се изтегли от производството на някои стоки и услуги, особено в Англия. Бяха коригирани редица регулативни режими, най-вече в областта на цените, заплатите. Но се запазиха субсидиите и протекционистичните мита за селскостопанското производство. Бюджетът продължава да играе съществена роля в набирането и разпределението на средствата за пенсионното осигуряване, здравеопазването и образованието. За да поддържат военното си превъзходство, САЩ използват огромни финансови, материални и човешки ресурси. Стотици милиарди долари струват двете войни в Ирак, а сега и в Афганистан. Само за новия самолетоносач (на името на Джордж Буш-старши) са дадени 62 млрд. Дори най-мощната икономика не може до безкрайност да понася това огромно бреме. Федералният резерв на САЩ изпълнява ролята на кредитор от последна инстанция. Чрез сконтовия процент и операциите на открития пазар се въздейства върху икономическия цикъл. Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) дава разрешения и осъществява строг контрол при емисията на акции и облигации. Съществуват и други органи за контрол върху финансовите институции и фирмите, свързан със спазване на законите, защита на живота и собствеността на гражданите, както и на природата. Изводът е, че определяната като "смесена икономика" американската система е далече от представите за свободния, саморегулиращ се пазар. Още по-висока е държавната намеса и държавното регулиране на стопанството в Европейския съюз. Причините за остротата на сегашната криза Цикличността е вътрешно присъща на капиталистическото производство. Почти два века фазите на икономическия цикъл - криза, депресия, оживление и подем - периодично се сменят. Кризите като една от фазите на цикъла са различни по продължителност и интензивност, но не могат да се избягнат. Защото те са формата за преодоляване на натрупаните диспропорции в стохастичното по своята природа и саморегулиращо се пазарно капиталистическо стопанство. През последното десетилетие активно бяха използвани инструментите на държавната политика за поддържане на относително висок икономически растеж и отлагане на рецесията. исконтовият процент на Федералния резерв беше намален през 2001 г. до 1.33, а през 2008 г. вече падна под 0.25. Кредитът за частния сектор нарасна с близо 80 процента. Задлъжнялостта на домакинствата рязко нарасна, а спестяванията се ограничиха до минимум. През периода 2000 - 2007 г. приходите на федералния бюджет се увеличиха с 27%, а разходите - с 52%. Бюджетният дефицит достигна в края на периода 277 млрд. долара, или 10% от приходите, при излишък около 200 млрд. през 2000 г. За 2008 г. дефицитът може да се окаже 1 трилион долара, а през 2009 г. 2 трилиона, ако се приложат програмите за рефинансиране на някои финансови и нефинансови корпорации. Държавният дълг достигна през 2007 г. 9 трилиона долара, или 77% от предполагаемия обем на БВП (при 5.7 трилиона през 2001 г.). Тази изключителна по сила и продължителност фискална и кредитна експанзия (довела до 2.4% средногодишно нарастване на БВП) предизвика рязко увеличение на неравновесията и във външните баланси. Дефицитът на търговския баланс нарасна с 80% (до 7% от БВП), а портфейлните чужди инвестиции скочиха 2.6 пъти, достигайки 9% от БВП в края на 2007 г. Външният дълг на САЩ се държи главно от Китай, Япония, Индия, Бразилия и Русия. По оценки на в. "Ню Йорк таймс" валутните резерви на Китай миналата година са достигнали в определен момент 1.9 трилиона долара. От тях около 70% са в американска валута, главно във вид на облигации на федералното правителство и на Fannie Mae и Freddie Mac. Именно парично-кредитната и фискалната експанзия, насочени към предотвратяване на рецесията, са главният фактор за дълбочината и разрушителността на поредната циклична криза в Америка. Във фазата на подем всеки стопански субект се стреми да инвестира повече в материални и финансови активи, за да печели от нарастването на цените им. Увеличеното търсене от чуждестранните държатели на долари още повече раздува ценовия балон. Според Нобеловия лауреат Пол Кругман много американци през 2005 - 2007 г. са използвали домовете си като "банкомати" - срещу нови ипотеки при надутите цени на имотите са теглили все повече кредити. И са харчели разточително или са купували растящи акции и облигации. Банките секюритизират ипотеките и ги продават на охотно купуващите ги хедж фондове, застрахователни компании и други финансови посредници. Рискът като че се разпределя и намалява, което окуражава финансовите институции да увеличават дела на дълга и да намаляват реално капиталовата адекватност. В резултат от действието на финансовия ливъридж възвращаемостта на собствения капитал прогресивно нараства. Заедно с бонусите на брокерите и висшите служители във финансовите институции. Финансовите посредници се опитват да заобикалят съществуващите законови ограничения и изисквания при емисията на ценни книжа и увеличаване на дълга, като изобретяват нови и усложнени дериватни инструменти. Някои се превръщат във финансови пирамиди - като фирмата на Мадоф, от чиято "Понзи" схема големи хедж фондове и други инвеститори губят 50 млрд. долара. Комисията по ценните книжа, лицензираните одитори и рейтинговите агенции не реагират адекватно, а някои користно прикриват нарушенията. Когато прегряването на икономиката достигне критичната точка и дисбалансите избухнат, инвеститорите се опитват да се освободят от обезценяващите се дългови инструменти и да съберат вземанията си. Ликвидността се стопява. Настъпва паника. Активите губят стойността си и се оказват непродаваеми, "токсични". Защото първичното им обезпечение (имотните ипотеки) се е сринало. Всички мултипликатори започват да действат в обратна посока. Финансовата пирамида рухва. Балонът се спуква. Непремереният риск довежда до банкрут гиганти като AIG, Bear Stearns, Merrill Linch, Lehman Brothers (с над 150-годишна история) и много други. Мениджърите на финансовите институции и нефинансовите корпорации добре познават теорията, имат практически опит, разполагат с обширна информация. И въпреки това участват в стремителния бяг към пропастта. Една от причините е конкуренцията, която при покачване на цените на активите и печалбите в периода на подем ги тласка да инвестират, като подценяват или "временно" пренебрегват несъразмерния риск. Друга е свързана с особеностите на човешката природа и генетично обусловения инстинкт за самосъхранение, проявяващ се в стремежа към удоволствие и избягване на болката и неприятните усещания. Този стремеж определя в крайна сметка поведението на стопанските субекти. И на политиците, съобразяващи се със своите избиратели и спонсори.