nik1

Във всяка развита и богата страна и регион делът от БНП, който се дължи на селскостопанското производство е много нисък, а делът на услугите много висок и увеличаващ се за сметка на делът на индустрията Това е принцип; Валиден и е за България и за регионите и: София-град е областта с най-висок БПН в България (разглеждан пообластно); 0 процента е делът от него, дължащ се на селско-стопанското производство (такова липсва); около 20 процента от него формира индустрията, останалите 80 процента са формирани от сектора на услугите.

?? Хм, изглежда ти приемаш "много буквално примера".. Аз просто пропонирам и илюстрирам принципа, че за да излезнем от капана на средните доходи: 1. Трябва да произвеждаме продукти с висока добавена стойност 2. Трябва да направим необходимите реформи в посочените сфери Принципът е валиден за икономиките от цял свят /Погледни ако искаш в темата за реиндутриализацията какво сме писали в тази връзка за селскостопанската продукция, версус индустриалната и услугите; погледни и някои статии по въпроса с капана на средните доходи, и някои статии за това как източноазиатските страни излизат от капана на средните доходи; по-рано в тази тема цитирах вижданията на лидера на Сингапур/ Явно не се разбира принципа и фактите (както от много хора тук, така и във властта-особено от левите и националсоциалистите): по добре е Пенчо да учи и да се занимава/работи с/в услугите и индустриалния сектор (които продукти в голямата си част са за износ), отколкото с ръчен труд да произвежда продукти с ниска добавена стойност Забележка: които селскостопански продукти могат да се внесат от по-неразвити икономики срещу износа на продуктите с по-висока добавена стойност, които Пенчо е произвел/или допринесъл за производството им Още нещо за търговския баланс (за теб и за Фружин специално): Вижданията"че е по-добре да имаме положително салдо" са шаблон и популярна заблуда В салдото влизат и потоците на инвестициите в България, и на инвестициите, които местните компании правят навън (в други страни); Трябва да се оценят всички потоци, за да се каже в дадената година "по-добре" ли или "по-зле" положението спрямо предишните; За България (и за всяка друга развиваща се икономика) едно благоприятно развитие е да има отрицателен баланс, и отрицателната част да е приблизително равна на нетната разлика между двата потока - на инвестиции в България; и инвестиции от България

Драги, износът ни на стоки и услуги за 2013 година съставлява почти две трети от БНП (пак апелирам - не шаблонизрайте моля, ами четете. От пищешите тук не всички сме глупаци и дървеняци) Какъв ни е проблема, тогава? Не знам защо никой не слуша и не разбира Невски (и мен, Перкунас,.... и Атом -когато пише за икономика, не за култура) Проблемът ни е че не можем да излезнем от капана на средните доходи Защо сме в тоя капан ? Проблемът изобщо не в хипермаркетите, и в руския по собственост Лукойл (които пълни хазната с мита, данъци, и осигуровки, и произвежда продукция на световно ниво - през миналата година Лукойл България прави износ само за Сингапур за 500-600 милиона долара) В тоя капан сме защото любимите ти "леви" политици не правят абсолютно нищо (или вредят) за да влезнат (и/или задържат) западните инвестици -инвеститори, западните технологии и западните менаджери в БГ в областите където имаме потенциал за разтеж (любимите на много хора леви политика не правят абсолютно нищо за намаляване на регулациите и административните тежести, за подобряване/установяване върховенство на закона,не правят нищо за да реформират образованията, за създаване на електронно управление, за борбата срещу корупцията и мафията Все неща които са описани подробно в докладите на ЕК,последният е преди около и седмица, само че трябва да се четят/ да се чете и да се мисли) Седем области са в които България има потенциала за ратеж - дискутирахме ги надълго и нашироко в темата за реиндустриализацията, със сигурност с доматите на Пенчо няма да излезнем от капана на средните доходи, а ще се върнем десетилелие назад (аграрните страни обикновено са в капана на ниските доходи, не на средните) Защо трябва да влезнат западните инвестиции, технологии и западните менаждери? Защото нашите компании не могат да осигурят това което осигуряват западните такива (било като инвестиции, било като управление,било като рисърч и развитие, било като привличане на клиенти, било като иновации и иноватиране и в крайна сметка като производителност ефективност и ефикасност -т.е като доходност). Просто е: ресурсите ни са доста лимитирани, (а и честно казано културата ни не облагодетелства тези дейности на индустриалното развитие - защо и как сме го дискутирали в множество други теми) /Има и теза че олигарсите свързани с любимите (на много пишещи) тук леви политици, умишлено бламират и не желаят такива реформи; която теза е логична;Не знам дали тезата е вярна, но е логична - западните/междунарордните инвеститори, с техните технологии и мениджмент са икономическа заплаха за по=изостаналия и консерватен и нискотехнологичен индистриален бизнес) .По-просто и ясно казано: зациклили сме

Няколко вметвания по последният параграф и последното изречение: 1. Принципът в агропроизводството е следният: Големите ферми имат по-високи добиви, и постигат по-високо качество от по-малките ферми (да кажем при един и същи сорт) /по-големите ферми могат да намалят сума ти относителни разходи и да увеличат други, с които да постигнат по-високи добиви и по-добро качество/ Сега, доматите от градината на Пенчо са по-вкусни от тези от турските ферми, но са нетрайни (разликите са в сорта, сорт и качествено/некачествено са различни неща!) Освен това не разбрах според каква логика и факти се приема че стоката са само доматите/зеленчуците* (тук не сме да се надумваме и надлъгваме а да дискутираме) *Аз лично скапани краставици не обичам, а такива са българските нетрайни ,след ден и половина престой на щанда или пазара 2. Масовият потребител предпочита по-евтината стока; 3. Аз не съм склонен да субсидирам/подарявам пряко нито българските земеделци, нито българските производители на услуги и индустриални стоки (и мисля че едва ли ще се намерят много българи които да са склонни да субсидират пряко някого)..Защо? Просто е с честно спечелите ми пари (които и не са толкова много че от тях да дарявам на Пенчо/Петко от село Долно Нанагорнище), искам да участвам в честен пазар. (виждам че идеята ти е точно такава- даваш за пример въвеждането на квоти и ограничения върху вноса) Съотношението доходи/цени на зеленчуците (селскостопанските стоки) в България е едно, във Франция е друго; Твоята калкулация и схема ми не излиза нещо за България -по-просто и непосредствено илюстрирано един български пенсионер с 250 лева пенсия едва ли ще може и ще иска да плаща по 2,50-3 лева за кило домати, за да субсидира Пенчо/Петко; Френският пенсионер може и да се съгласен да плаща по 3-5 евро за кило домати и да субсидира Пиер, негова си работа..

Да добавя За/против пушенето в клубовете и баровете има поне две гледни точки, в този смисъл - нормата и прилагането и (т.е дали и/или как трябва да се прилага тя) са спорни по отношение на логиката.. От страна на бизнеса нещата са горе-долу ясни: В тези заведения се печели от напитките и в тях се купонясва; напитките (пиенети) и купона "вървят" с цигарите, т.е. основните клиенти са и пушачи, Ако пушещите бъдат банирани или гонени от тези заведения, то бизнесът няма да проперира; От страна на непушачите нещата са също горе-долу еднозначни: да отидат на клуб или бар - за да се повеселят или купонясат (или просто прекарат приятно) с приятели или самостоятелно, значи да се отровят. /Наскоро участвах в случай, в които "компанията" ни (бивши съученици - всички познати и/или близки), събрала се за годишнина от випуска ни, се разпадна при влизането в качествен клуб с предварително резервирани места ;"потърпевши" от гледна точка на приятното прекарване бяхме всички - и пушачи и и непушачи/

Част от проблема-може би е този, който визираш тук (сега) Големият проблем на българските политици (и на българите) се състои в това че са/сме (културно) обременени с инфантилност и идиотизъм, когато се касае до разбиране и имплициране на неща като Rechtsstaat (все едно да очакваш някои третокласник да прави етимологични разбори) В тази връзка Вижте какво точно означават и как се обясняват според/от доклада на венецианската комисия първите четири компомента: http://www.venice.coe.int/webforms/documents/?pdf=CDL-AD(2011)003rev-e (1) Legality, including a transparent, accountable and democratic process for enacting law (2) Legal certainty (3) Prohibition of arbitrariness (4) Access to justice before independent and impartial courts, including judicial review of administrative acts Не ви ли прави впечателение че българските политици "залагат" (по-точно са заложили ) в системата (си) обратното на записаното в точки 1, 2 и 4 в доклада на венецианската комисия? /Приемането на закони в движение, конюнктурно, според дадени партиийни или групови интереси и цели (което е "запазена" българска марка от последните години за ГЕРБ и най-вече за БСП&сие) например корумпира или направо обезсмисля Legal certainty; Същото се случва и при приемането на двусмислени/спорни текстове и закони от народното събрания - последният случай от "поредицата" е НК/ Остава въпросът кой е "лудият" (този който "позволява" и е толерантен към такова гибелно управление е българският избирател)

Анждък; Това което пишеш е "ключът към бараката" (хората с крайно ляво мислене не могат да разберат какво пишеш - какво е значението и смисъла на средната класа, защо и как)

За Фружин: Просто е, мойто момче "They are not clean systems; we run clean systems. Their rule of law is wonky; we stick to it. We become reliable and credible to investors.” “Those with good minds to be scholars should also be inventors, innovators, venture capitalists, and entrepreneurs; they must bring new products and services to the market to enrich the lives of people everywhere.” “There is no reason why third world leaders cannot succeed…if they can maintain social order, educate their people, maintain peace with their neighbors, and gain the confidence of investors by upholding the rule of law.” "The quality of a nation’s manpower resources is the single most important factor determining national competitiveness. It is the people’s innovativeness, entrepreneurship, team work, and their work ethic that gives them that sharp keen edge in competitiveness.” това са думите на лидера на страната с най-силна/развита средна класа (познай кой е той) Какво липсва при нас в момента? При нас липсват върховенството на закона, спазването на правилата и законите, етиката и способността ни да работим в екип. ПС Аз дори не смятам че проблемът се състои/концентрира в това, че българите не поставят труда високо; китайците и останалите източноазиати (и богатите и бедните) по обективни и разбираеми исторически причини - наличие на деспотизъм, феодализъм, конфуциански егалитаризъм, и маоистки комунизъм, също не поставят труда високо в ценността си система, въпреки това успяват, заради по-горните си качества (и обратно е възможно: латиносите и западноафриканците, грузинците, узбеките поставят труда много високо, но не са преуспели)

Виж сега, вкарваш ми думи и мисли които не съм казал (приемам че или ми се подиграваш, или демагогстваш/ фантазираш най-безогледно и безотговорно към мен и останалите форумци, защото аз никъде не съм твърдял че културата не се променя - виж например за справка какво пиша няколко пъти в тази тема за "двете поколения", ти дори ме цитира един път) Това, което пишеш във второто изречение е фикция и шаблон, които няма общо с науката и не е верен (казвам ти го за втори или трети път, ти продължавай да го повтаряш ако искаш, това истина няма да стане) ; Културата се усвоява/променя чрез транзанкции/интеракции (не чрез науки)- за да има промяна на културата, трябва да се развият и осъществяват съответните отношения (между преподаватели и студенти, между "система" и студенти), базирани на честност,принципност (вкл . спазване на правилата от преподавателите и чиновниците), отговорност, себеотдаване на преподавателите, зачитане на студентите, и ниско властовото разстояние. За съжаление такива интеракции/отношения липсват в България (поради некадърните, слабоерудирани, слабомотивирани, невисокопринципни.и дори склонни да "цакат" системата преподаватели и чиновници, които системата продължава да поддържа), в резултат на което студентите не чувстват и не приемат системата за своя, и/или по скоро усвояват манталитета на преподателите си :-надписват си часове,програми,приписват на изпити и т.н. (Аз съм ментор по една програма, не ти трябва да знаеш какво си пишат като дейности и часове преподавателите, които са академични наставници по същата програма, за неща и време, които никога не са свършили/отделили) Толкова за културата във вузовете.

Културата се променя, дискусията ни беше за това как може да стане (по-скоро) това в нашите условия. За да се промени нещо "отдолу-нагоре" в културата и ценностите/нагласите на българите, ще трябва да се сменят поне 2 поколения.. /както каза Т. Дончева наскоро в една телевизия "на мен живота ми мина, а нищо не се променя в системата на управление, и в партията" (Не е е задължително да си десен за да разбираш и виждаш какво става, достатъчно е да сме честни и интелигентни, да виждаме и назоваме проблемите)/ Как ще ги реформирате/ме? За такива реформи са необходими визионерите, които участват в политиката, и правят политиката. (според това което показваш, реформите/промените с посока "отдолу-нагоре" за 25 години, са се случили в един ВУЗ) Трябват лидери и визионери (в политиката) които да могат да обединяват около идеята/идеите си хората, и да са двигателите на промените

Не мисля че идеята ти е кристално ясна (ти го твърдиш, но това е само твое мнение) За първия параграф: "заместителя" са визионерите, за които аз пиша. Връзката между университети и култивирането на хора със западно мислене е слаба. /в университетите се учи, а не се възпитава, и не се променя култура..Ако продължаваш да твърдиш обратното, ще те помоля да изполваш да илюстрираш с данни тази корелация и/или връзка/ По втория параграф: Напротив, мога да искам точно това което следва от логиката на фактите и корелациите: при подобрени институции и среда (ако предположим че те са подобрени "отгоре"), ще се очква делът на средната класа да се увеличи; и/или да стане по независима (т.е в бъдеще ще има по-голяма роля) това се случва навсякъде по света, защото това е принцип (базиран на логиката на фактите и връзките) - виж какъв е процентът на средната класа в Китай преди 25 години, виж какъв е сега. По третрия параграф: Грешиш 1. В тези страни озападняването отгоре има приоритет пред озападняването отдолу, първото изпреварва второто т.е те са типичен пример за това за което пропонирам (top-down ориентация) (Пример са за това как едни бедни, и изостанали от запада обществено и културно/институционално страни, но с активни прозападни лидери и/или диктатори и/или автократи, успяват да се превърнат в съвременни и модерни страни 2. Корея, Япония и Сингапур и Тайван не са балкански държави, консенсусът при тях е много възможен именно на база на конфуционските им особености (но пак повтарям - инициативата идва отгоре) 3. Хората в България пребладаващо са конформисти, така че не виждам да има някакъв нов "образ" който да е култивиран (неудобното, непослушното за властимащите малцинство от интелигенцията в 1945-1960 го няма изобщо) Прочети ти поста на Алвата но без емоции (без желания да представяш желаното от теб за факти) Прочети и какво ти отговорих по-горе за това,, какво пише алвасарейро (за средна класа)

Не си разбрал написаното от алвата , и като се опитваш да налагаш мнението , което не е адекватно в подчертаните от мен изрази в твоя отговор, ставаш противен за всякава дискусия (може би целта ти е да не дискутирам, и да не ти опонирам) Обяснявам: 1. Алвата пише за двата начина за озападняване (отдолу-нагоре и отдолу-нагоре), и второ 2. Алвата обяснява че за вторият начин е необходима средна класа. а връзката между че "университетите са нереформирани" (които ти предлагаш да се променят) и слабото присъствие на средната класа в България е вероятно слаба. Има корелации, но те в случая са слаби (вижте в ПС за силните корелации). ------- Драги мисля че не виждаш и не разбираш голямата идея и схема, а тя е че трябва да намерим начин да озападним обществото си (т.е да тръгнем по-решително в посоката), за да може да се създаде средата за средната класа (i have a dream), която като широка класа в момента липсва или е съставена от тесен кръг хора (един стоматолог дето ти взима 60 лева за да ти врътне с ултразвуковата машина камъните/плаката на зъбите е в средна класа, да, такива са юристите, съдиите, професорите, директорите на общински и държавни институции, и други, но такива има във всяко общество, каквото и да е то) От 25 години уж се "озападняваме отдолу" - но нямаме нито добра среда, нито ефективни институции, нито ефективни компании, нито ефективно и качествено образование, ниско сме в оценките за върховенство на закона, на икономическа свобода, високо в класациите на регулациите и т.н. В резултат на това средната класа е рехава, и в немалка степен - зависима и външно-причинна (пасивна и апатична) Питам: Кой и как очакваш да започне/катализира промените и реформите в образованието? ( според идеята ти излиза следното: средната класа и активната прослойка, която според теб ще се появи след 20 години, ще трябва се върне с машина на времето, за да реформира днешното образование, което да я създаде/способства създаването и...) ------------- За османлъка Средната класа по време на османлъка се формира по/поради/ други , специфични, начини/причини/ Кои и какво са тези хора, и какви са причините за формирането на средна класа. 1. Това са хората които се занимават с вторичния и третичния сектор, при условие че 85 процента от населението на империята е заето в първичния сектор (това е така защото голяма част от българите са навряни по планините, вижте кой град е панаирен по времето на османлъка, вижте сега кой е) 2. Тези хора имат протекции (особен статут) и гаранции (последното след танзимата), 3. Тези хора имат свободен достъп до може би седмият най-голям пазар в света на времето си от поне 30 милиона потребители ПС ако говорим за съвремието - в най-силната корелация с наличието на средна класа е наличие на върховенство на закона, и същите или почти същите по сила корелации с индексите на икономическа свобода, и с ефективност на институциите,

Наивно, ненаивно, трайно, нетрайно - работи (отработено е), и това е положението Ох ,леле..Имаш ли представа за колко време и как ще се култивира "значителна маса" с прозападни ценности/нагласи, и която да е политическа активна (за да прави това, което предлагаш да прави)? Да ти кажа ли колко хора в Пловдив протестираха против системата (за смяна на системата) през миналата година? Хубав лозунг и пожелание, само че мен не ме е грее.. (и теб не те грее, ама няма да си го признаеш) Моята теза е наивна (според теб), твоята е смехотворна..

БИМ досега не се справя в частта оптимизиране на цените (уравновесяване на едно по-ниско ценово равнище), и в този смисъл не отговаря на основното си предначение - да е в полза на държавата и гражданите (бизнеса) /Може да се говори до безкрай, но фактите са еднозначни - частните акредитирани по EN 17025 лаборатории (лабораториите извън БИМ) подържат бруто по-ниски ценови равнища на услугите спрямо тези на абораториите на БИМ/

Ники Василев какво получи? Политиката предлага и израстване в кариерата и в доходите на човека след оттеглянето му, така е в белите страни. (Това че ми задаваш въпроса така, е показателен къде сме, и дали ще се оправим, ако продължаваме с това мислене) Тези хора които се завръщат, се насочват към бизнеса (защото са млади, защото са комерсиалисти/консюмативисти, и защото могат да си бият шута обратно със висик старт), не към преподаването или политиката...Както написах, според мен за политиката трябват "изградени" хора.. (тука Невски и Митака говореха да правят партия, да ме броят и мен)

Ако намериш един възпитаник на престижен университет, който да преподава в български университет, обади ми се (ако искаш) да дискутираме тези културни различия В културите с преобаладащи монументализъм и самоизтъкване нивата на завист са ниски, за разлика от нивата на завист в културите с гъвкавост и себезаличаване (представяте ли си как ще се чувства един завършил Иейл в някое българско котило за завист и некадърност), освен това в първите култури за университетите (т.е за управите им) е много важно да създават и пропадагандират визията на успели и успешни! /повече за тази културна особеност четете Михаил Минков/ PS В тези култури се толерират (допускат се приемат се за нормални) различията в икономическия статус, в заплащането, нивото на авторитетите (за българите автотитета е нещо лошо) Това е и във връзка със зависта, завистта е вид санкция точно срещу такива различия (проказката за стълбата), как да окачваме някои декан с такава култура да отпусне 3000-4000К (дори и да ги има, или да може да ги получи) на възпитаник на Иеил, ако доцентите му вземат 0,8К? /повече за тази културна особеност четете Михаил Минков или алвасарейро/

Да повторя мнението си (с еволюция/ допълване): бизнесът има и запазва (повтаря) същата култура, като масата- ако говорим за in-group колективизма Малкият и средният бизнес обаче могат да развиват културата на interdependence т.е. на отговорност (към другите, независимо дали са само колеги, или подчинени, или към организацията) и лидерство - могат да развиват т.е конфуциаския модел Това липсва във всяка друга институция в България, (липсва в големите компании) - които са корумпирани от безотворност (избягване на отговеорносаттта), завист, липсата на екипна работа, и липсата на лидери (шуро-баджанащината, in-group колективизма я има навсякъде)

И какво предлагаш ти, аз не разбрах? Ами ще чакаме месията разбира се, или ще го призовем (дадох и исторически примери, и аналогии, и никой не ми опонира - не е мои проблем че от "инатлък" някои хора не ги приемат) Както пиша (и съм го писал в дузина теми и съм давал примери) културата в българските компании същaта като в останалите организации. и в Мексико и САЩ университетите привличат възпитаници на Харвард, Принстън, Йейл; В тези случаи (Турция , Мексико, САЩ) отново става дума за културни особености, които ги нямаме в нашата култура. /малко по-сложно е за обяснение и излагане, а и не ми се води дискусия с хора които имат готов отговор на всичко, без да познават теорият и материята, не визирам непременно теб/

Аз не вярвам в културната промяна (за близките 2 поколения) и/или в промяната отдолу (доколкото има промени в масата- те според мен са бавни и малки); По метода на изключването и според фактите (през 2000-2004 година има значителни промяни спрямо предходния период), приемам че някакви промени (малки, или дори само да бъдат започнати) могат да бъдат извършени от екип от прозападни хора (хорая със западна куълтура и нагласи) ПС Аз не очаквам държавата да дръпне дори и в този вариант, а просто да започне да се върви в посока на промените

Аз пиша и пропонирам за екип, ясно е. --- Не съм казал че частния сектор трябва да е български, (всъщност не се изразих достъчно пълно и ясно) Правих сравненията в контекста на образование/знания, иначе частния ни сектор (и хората в частния сектор) имат същите културни особености, и култура като на масата. Т.е най-добрият (всъщност единствено възможен според мен) вариант е повторението на 2000 година - екип от хора със западна култура и нагласи -т.е работили достатъчно дълго на запад, изградили кариера, и насмогнаяли си на бит, да съдадат партия, която ще започне да прави промени в България (или просто да работи, да пропагандира за същото)

Мисля че не ме разбра за науката, аз също като теб не виждам науката да е дръпнала (според мен тя е почти фалирала/"потънала"), и по-горе я изключвам (Пиша че според мен образование/ знания и квалификация се получват и развиват в частния сектор, не в университетите, т.е. хората, които ще извърваш промяната тряжва да дойдат от този сектор, такива като Велчев,Василев,..или образно казано хора като теб, ако щещ) Може би не се изразих достатъчно ясно и пълно: Визирам хора, които ще създадат нова партия и ще проведат политиката чрез тази партия, (примерът с НДСВ) т.е. не хора които ще се набутат поединично в блатото.. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2_(%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82) http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2

Ние сме културно "сбъркани" (доколкото западната демокрация и капитализма са свързани с определени особености на културата, то нашата е сбъркана, т.е не е адекватна) , и социализмът мисля няма нищо общо с това. Може да се твърди с голяма степен на вероятност че социализмът е променил едно или две от културните ни особености в по-западна/ съвременна посока, например: -in-grop колективизмът ни е с но-ниска степен от от този в Гърция (заради радикалната и урбанизация и индустриализация която се извършва от соца, родовите ни връзки са станали по-слаби отколкото същите в Гърция) -бих предположил същото и за властовото разстояние Промяната, доколкото в момента е възможна може да дойде точно от средното поколение, отдостатъчно опитни, знаещи, интелигентни, работещи и етични хора, забележка - те трябва да са визионери, да имат западни нагласи, и да си насмогнали на харча етичните хора по дефиниция, са тези които разбират кое е правилно и кое не Всъщност исторически погледнато, на Балканите, промените, когато са се извършвали, са се извършвали отгоре, именно чрез такива хора- лидери и визионери с прозападно мислене /прост пример националните революции на Гърция (в по-малка степен) и България, и ако щещте на Турция се извършват от визионери, които виждат и "знаят" че бъдещето на Европа и света , и просперитета, е в националните държави/ Ако се върнем преди 10-15 години-назад; ще видим същото и при хората от екипа на Симеон За тези 4 години в България се случват/започват много промени (за това според мен трябва отделна тема), друг е въпросът че идеята на Симеон най-вероятно е била да си вземе това което може, "а не да ни оправи" (Симеон не е визионер, но такива са мнозоството от хората от екипа му Що се касае до младото поколение, което според теб трябва да извърши промените- ами помислете, това поколение с малките изключени, в момента е в положението на най-прецаканите икономически (тези хора или нямат работа, или рабитят за малко пари, и/или работят не това което са си представяли, желали, или учили) и тези хора са сред прецаканите до достъпа си до добро образование (по-скоро знания) и квалификация. /добрите, обширните и адекватните знания/квалификация и опит се получават в частната сфера на бизнеса, Например магистрите в R&D, Test House, или Cal. Lab имат повече и по-обширни знания от университеските доктори в България със сходно образование, СЕО-тата (някои от тях) имат по-обширни и задълбочени знания/познания отколкото съответните професори/

Отговор в добавка: 1. Ако вярвам в абрамистичния Бог и отвъдния живот, трябва да приема че животът ми после (или изобщо животът после) ще е също толкова скапан, колкото е тук, и аз ще съм толкова несъвършен и нещастен колкото съм сега. (Освен това съм скептичен към авторитетите, какъвто се твърди че е Бог, т.е скептичен съм и към институцията му и хората които го твърдят) Обективно това са причините от културен/социално-психологически/ характер българите преобладаващо да сме слаборелигиозни: преобладаващия ни брой не се харесваме (и не бихме искали нашето непроменено аз да продължава в отвъден живот), не сме щастливи (и мисълта да прекараме вечността в същото нещастие е просто плашеща) и освен това сме скептични към авторитетите; /Скептичността към авторитетите, и към непознатите, скептичността ни към институциите, както и желанието ни да се усъвършенстваме и учим, както и нещастието ни, способностите ни да си тровим живота взаимно, и високите нива на завист при българите имат исторически корени, имат корени в живота ни и са част от културата ни - възпитват се и се предават в поколенията/ Да допълня близки по-стойности особености на културата имат и източноазиатите /това са така наречените в теорията "културни измерения", които по скоро са особености на националната социална психология и антропология, измервани в числени стойности/ 2. Логичният отговор е:хипотетично бих приел будизма (той не е религия, доколкото религията изисква Бог с който да се свържем, а е философия) при някакви условия и/или катаклизми в моя живот

В "черните дейности" и "отдели" работата е доста натоварена; повечето хора не биха се съгласили да я вършат, ако са наясно с това (например обявата за производствен менаджер в "Сенсата" върви една година) Връзкарите и парашутистите обикновено са наясно с това доколко и дали работата е черна или бяла, и предпочитат по-белите отдели..

Мисля че същото имам предвид в по-горния си поста си ----------------------- Да добавя: Разделението на "връзкари" и "другите които вършат черната работа" е феномен на всяка институция и организация в България Да спомена, това се отнася и за компаниите - черната работа: /например управление на производството; независими тестове/изпитания което е свързано в много голяма степен с това да видят и разберат какви са проблемите, да се сведат на момента до самия персонал и персоналът да бъде обучен или просто убеден да работи качествено/ се върши от хората без връзки.. /Директорите в България преобладаващо са от "връзкарите", заели са тази длъжност на основата на принадлежност и/или възраст и принципно могат да не оказват достатъчно съдействиеж (особено ако директорите нямат развити в достатъчна степен качества като отговорност, лидерство) на менаджерите в тези области - затова пиша че тези хора са доста натоварени с черната работа/ "Връзкарите" (хората от семействата на акционерите и борда на директорите и самите акционери, работещи в компаниите) се стремят да вземат и вземат по-малко черната работа: R&D, PR, HR, маркетинг, реклама и други.