adXok

Напълно съм съгласен, та точно затова ти казах, че предимно законите не носят нищо етично, а се правят за да обслужват нечий интерес, който твърде често страда от липса, на каквато и да е етика. Някак си не може да има закон, който да узаконява начин на писане, използване на букви и т.н., за да се върнем към темата. Като малък много често са викали родителите ми в училище, защото държа химикалката по неправилен начин! Задължаваха ме да я държа, както "е по закон" (иронизирам). А на мен ръката ми се напрягаше и напрягаше. Съответно после се позапознах що е кирилица, латиница, други писмености и като ученик и отличник в Езикова гимназия реших, че и аз мога да напиша нещо по въпроса. Това е. Мисля, че буквите от Кирилицата, които сега изпозваме в Българския език, са "узаконени като такива" някъде средата на XX-ти век, но не съм запознат с точната хронология. Мисля че е имало някакви реформи през '45-та или 52-ра година от комунистите... сещаш се - да ни разделят от македонците и т.н. политическите интрижки. Може и закони да е имало в тази посока, не съм наясно.

DendroaspisP, нали за това е Народното събрание. Събират се една тумба разбирачи, предлагат се законотворчески тесктове, един става да изкаже мнение, да посочи пробойни, вратички... Нали се сещаш, че законите вече се правят за да обслужат нечий икономически (най-вече) интерес за следващите 5 г. или колкото му е мандата. Ерата на справедливите закони е май безвъзвратно отминала. Но не виждам какъв закон може да има при едно чисто практическо предложение... малко като да има закон за влизане през врата. Далеч съм от такива цели. Посочил съм проблеми, дал съм решение. Смятам че дейният и идеен човек изпълнява тези и такива дела. Това съм направил и аз. между другото имам идея и как децата да бъдат научавани на алтернативен начин на държане на писалка, молив, химикалка... не че толкова ще им се налага да пишат на ръка де, ама все пак, може да се наложи. Начинът е пожелателен и по мое мнение далеч по-естествен и ненапрегнат. Бих могъл да предоставя снимки с обяснения, ама едва ли представлява интерес такова нещо.

Стоедин, бих желал да се разпорстреш в по-подробно изложение, ако ти се занимава и наистина искаш да посочиш други елементи. Аз далеч не мога да обхвана всичко, колкото и да мисля, че съм покрил накратко по видени от мен проблеми. Аз не съм езоковед, литератор, филолог. Нещо коренно различно съм като професия, инженерен дизайн. Нямам емоционална или академична обвързаност с тези проблеми. Но не мога да не ги констатирам и поне се старя да им дам за себе си някакво обяснение.

Їwaнь, чели сме ги. Имат проблеми идеите на Дринов. Той се опитва да нормира съществуващ диалект, както и в момента е Книжовната норма, а това е неправилно. Аз нормирам Книжовен диалект, като взимам най-добрите и верни елементи (това ме интересува да покрия). Диалектите дори в малка България са поне 20, ако не и повече. Ако имаме думата 'книжка', тя по "книжовен диалект", който аз въвеждам, трябва да се произнася точно така, а не Ж-то да се обеззвучава. Много смело предложение, никой не е свикнал, но трябва да се знае. Например в английския не се обеззвучава никъде и по-това можеш да познаеш диалекта особено източно-европейския. Дълга тема е това. Аз съм казал Ю е I-O или би отговаряло точно за сливката ЙО, но не би. Това вероятно е пропуск на самия Кирил или по късно на Евтимий, може би на Климент. С точната история не съм запознат кой кои букви е нормирал (нека историците кажат), но съответствието е очеизваждащо, стига да има кой да го види. Ако си видял Дринов пише още при старото правило з Ъ-то в края на думата. То се получава когато не обеззвучаваш, написах го, но малко хора могат да го схванат, просот защото повечето сме родени след 1950-та година и ако четеш както е написано, но с едва доловимо такова Ъ, ще видиш че няма да обеззвучиш. Нямам време да обяснявам очевидни неща.

За съжаление, Thyroglyphos не е писал в тази тема, вероятно защото не я е видял, безинтерсна му е или няма какво да допълни, сподели.

Леко подвеждаща анкета. Аз не смея да твърдя, че улеснявам правописа като пълния смисъл на такова действие или нарочно да съм целил подобно търсене на улеснение. Не, аз просто съм посочил доста съществени проблеми, без да се интересувам, те към улесняване или усложняване ще наклонят. Всяко ново предложение (по-скоро различно) винаги бива възприемано като усложняване поне в началото и това е нормално. Аз твърдя, че съм разгледал много съществени и премълчвани проблеми на писмеността и говора. Твърдя, че предложената от мен азбука най-достоверно отговаря на всички изпозлвани в Българския език звуци, без да отчитаме кой звук се приема за логопедичен дефект имено по линия на някакъв диалект или нормиран като книжовен говор (примера с "мекото Р", винаги употреба на "твърдото Л" и подобните). Смятам, че на сравнителен принцип съм доказал наличието на частни случаи като предпоставка за книжовни, правописни правила. Като започнем от азбуката и свършим с частния случай на пълния член. Не че няма и други проблеми, но аз с тяхното решение или предложение за алтернатива не съм се занимавал, защото биха били съвсем драстични (като например въведения от мен Книжовен правоговор - без обеззвучавания, без потъмнявания и т.н).

"Можеш да получиш сенки, които са неуспоредни при наличие на единствен източник на светлина." Ма това на всеки който е бил на море по време на изгрев или залез му е ясно. Става дума, че "конспираторите" (аз самия спадам към тях) твърдим, че са получени от изкуствен изтчник на светлина - прожектор - което и mythbusters успешно доказаха, но го изманипулираха все едно са направили 1:1 единствен източник на светлина, внушавайки че тоава е "макет" на Слънцето. Тотално безмозъчно начинание.

Чудя се, да се смея ли или да плача от смях. Толкова самоизсмукани и неверни констатции си направил, че направо се чудя на човешката изобретателност по принципа на "развален телефон". Аз съм ти го написал, ама явно не ти се чете и не ти се вниква в проблема. За буквата Щ няма нужда да дискутирам. Ако ми беше колега, щяха да ти демонстрирам формантите при изговор на Щ от един и същ човек и на ШТ. Съвпадението е 99%, така че, по-спокойно. Тази буква е безсмилица и то огромна! Също както Я и Ю. Къде са буквите за Йе, Йо?! Нищо не си разбрал. Но нали за това са такива като мен. Малко да ви изкарат от рамката на инертното мислене и поглед върху очевадни неща. Диалектите са си диалекти. Остави ги настрана. Имено за това е Книжовната норма. Да, аз променям точно нея и това не го разбираш, при все че аргументите ми са експериментално доказани и от абсолютно независим източник, какъвто е дигиталният анализ на съвпадения. Тва дето си ми го дал да го видя съм го описал в едно изречение в изложението си. Нищо ново не ми казваш. Всички говорим на някакъв диалект. Само яно чичко с мустаците едно време като малък го помня от едно предаване по Първа обясняваше разни правила, дето още тогава ми се струваха пълни с безобразия. Аз имам норма за Книжовен диалект. Особено за обеззвучаванията. Едно време за това са писали Ъ накрая като в Бобъ, защото с това Ъ реално не обеззвучаваш думата. И това Ъ не е толкова произносимо, колкото е издишване на въздух когато НЕ обеззвучиш съответната буква в края на думата! Поне това схвана ли?

DendroaspisP, в ямболско А-кат, Я-кат и акат, последното - като всички нас. "Отивам да спА, да ядА!". Но като цяло 80% от българите Е-кат, ЙЕ-кат и т.н., а у софийско МЕ-кат ненужно в края на глаголите и образуват грешно единствено число. glishev, не ме разсмивай. :D

В изложението аз съм направил съществени корекции на Българската азбука, вземайки символи от всеобхватната Кирилицата с изключение на този за "мекото Л" като V (гледайте го като обърнато Л - аз смятам за неудачно типографите да правят Л точно така като П с леко заобляне на лявото краче, но това е съвършено различна тема). И още доста неща. Всичко на всичко 16 страници са. Първо ги прочетете, нека тогава обсъждаме в детайли.

Ами дай ми буква за СТ тогава. Чете ли изобщо изложението ми? Щ е частен случай на глиф за двуфонемен звук ШТ - ясно отличим, аналогичен на СТ, КТ, ПТ... десетки комбинации. Занимавам се с Гласово Разпознаване и знам за какво иде реч. Буква за ШТ е йероглифизиране. Ето. Споменах вече за "твърде често" и "твърде рядко" употребяваните звуци, букви. Абсолютно несъстоятелен довод. Нали все ще се наложи да ги употребиш. Грешиш, че е по-удачно, защото този съставен глиф е сложен за изписване (твърде много елементи има, като йероглиф). Има ралзични диалекти. В Ямболско не Ъ-кат, така че... диалектите съм нормирал в книжовен правоговор. Написал съм - чети. Думата "пролетта" ако ми го изговориш като "пролет·та", ще си помисля, че си пелтек или просто си преглътнал точно меджу двете Т. Не се престаравай с излишни неща. Диалекти не нормирам. Давам книовен правопис и правоговор. Защото мога и виждам проблемите, налични към този момент. И смятам, че съм се справил доста изчерпателно.

^ хахахаха, тези от Mythbusters в тези епизоди се доказват като изключителни манипулатори. С макети?! симулират астрономически взаимодействия между звезда и околните планети?! WTF?! Това което правят е, просто това което правят - симулация с макети. Че и слънце направиха (забелжи - с прожектор! което е точно това, което НИЕ конспираторите казваме, че е и те го правят по същия начин, за да ни внушават че било макет-симулация на Слънцето)?! Манипулацията е тотална. Трябва да си малоумник, за да не я усетиш...

Оле мале...

Ама ти упорстваш. Чети нататък де.

DendroaspisP, благодаря ти, че се включваш критично към дискусията, но от първото изречение пролича, че не си прочел изложението ми, което и чийто идеи разискваме тук. Моля те, първо го прочети и ще си отговориш на въпросите сам. Написал съм всичко нужно там. Ако видиш пробойна - пиши. Ще допълвам. Грамотността не се изразява спазването на въведени правила, гледано от моята камбанария, а в способността да ги нарушаваш аргументирано. Това правя и аз. Нищо повече. Аз споделих от къде тръгвам. Членоразделен звук, нормиран в приет за книжовен говор → буква. По-просто от това няма. Има де, но не е предмет на настоящата дискусия.

Стоедин, аз съм на категоричното мнение, че Щ е "йероглиф" за двузвучие и много точно съм извел аналогията му с подобните нему като СТ, КТ, ПТ, ФТ... да продължавам ли? Няма да стане никак просто, ако на всички тез им отредим отделни букви по аналогия с тази за ШЩ = Щ. Ще станем като японските сричкови азбуки - Дайте ми довод защо точно двузвучието ШТ има привилегията на отделна, специално отредена буква?! Жестока "несправедливост" - според мен. Пълният член е частен случай за думите от мъжки род и при това в още по-частен случай... за единственото им число! Нима спазването на изкуствено правило за един строго частен случай може да бъде белег за образованост?! Мисля, че такъв критерий е крайно несправедлив. Към момента обмислям идеи за напълно премахване на двойните букви като НН, ТТ (частично направено), ЕЕ и др., но това е много трудна задача. Например словосъчетанието "струнна теория"... няма как да се избегне двойното Н. Освен ако не се въведе превило да се казва "струнена теория". Това оправя нещата и мисля, че е подходящо. Аз използвам Ь за означаване на гласния звук [Ъ]. И мисля, че това е много удачно като замяна, при условие, че вече няма за какво да използваме Ь (т.нар. омекотевяне ще си става само с употреба на I). Написал съм доводите в изложението.

Посочването на пропуските на сегашната норма и волно или неволно допусканите грешки от изучаващите писмеността. Концепцията на нашата писменост (вероятно и на коптската, макар и да не знам как е звучал коптския език) е почти съвършена и поне аз не знам за друга такава. С леките (според мен) корекции (изменения) и допълнения мисля, че този процес става почти съвършен. Съвсем отделен е въпроса (пиша го с кратък челн съвсем нарочно) за правоговора, диалектните говори, книжовна норма и другите съпътстващи следствия и предпоставки. Там също съм посочил някои от идеите си. Сега като се замисля, аз се забавлявах като първолак с тези идеи, макар и тогава идея да съм си нямал какво е фонетика, граматика и подобните. Просто се забавлявах с научаването на говорните звуци и как си съответстват с буквите, на които ни учеха да четем (аз чета... сричам от 5 годишен и то по собствено желание, тъй като възпитателката ни в детстката градина говореше неща като гледаше в книга и аз постоянно надничах, за да видя как такаизговаря думите от детските приказки по някакви черни малки драскулки). Тази леля Недка ме научи да сричам и вече четях, макар и доста бавно и неуверно и с много повторения на останалите деца от групата ни. Но не мисля, че това е чак от такова значение за настоящите ми идеи, които се появиха на доста по-късен етап (вече бях на 20 г.). Затова не мога да отговоря какво би наложило налагането на едни такива идеи. Нищо не го налага. Нито имам амбицията да го правя, нито възможностите и най-вече... никакво желание да го налагам. Просто споделям идеи.

Да, съгласен съм. За поколението от 4-5 клас нагоре та чак до пенсионерите, ще е наистина трудно. Но за децата от 3 клас надолу няма да представлява ни най-малка трудност. Съвсем пък никвав ще е тя за първолаците в момента на нейното въвеждане. Аз съм си новатор по природа и не бих се определил като консервативен. Затова ми е полезно да обсъждам такива теми със съмишленици, както и с "консерватори" по темата и изобщо. Да си призная честно всичко тръгна още съвсем началото на това хилядолетие. Тъкмо бях завършил Езиковата гимназия в родния ми град и бях приет за студент. Наложи се да работя на компютър, а и ми беше интересно. Та там за първи път се сблъсках с проблема "Клавиатурна Подредба". И всичко се разви оттогава. Накратко казано като видя думата "стандарт" или "аксиома" и нещо започва да ме гложди докато не го проуча в детайли.

Христо, писмеността е просто графично или буквено-символно изобразяване на приети за членоразделни звуци или на смисъл на цели думи и понятия (последните са по-скоро символи, логотипи). Аз се ръководя от идеята, че идеалната писеност е тази, която изобразява приетите за леноразделни звуци в говорната форма на даден език под идеята за взаимно-еднозначно съответствие. Йероглифния принцип или принципа на сричковото стенографиране е съвсем отделна тема и по същество могат да бъдат считани за отделна писменост, но под съвсем друга дефиниция и предназначение. Буквата Џ не е създадена от сърбите. Има я в така наречената Румънска кирилица, която обаче руминците не приемат. Ако си забелязал в Трактата ми съм посочил, че единствените звукове при нас, коиито нямат звучно-безвучно съответствие по двойки са М, Н, Л (нямат беззвучни аналози) и Х (няма звучен аналог). Ако си отвориш старата оригинална кирилица ще видиш, че до Ч стои подобен на Џ символ и това не е случайно, защото имено Џ е звучния аналог на Ч. Това е цялата ми идея (затова и не съм посочил, че Ч няма звучен аналог по аналогия с Х, просто защото си имаме буква Џ и никакви сърби не са я измисляли). Довод като "не си струва" ми се струва напълно неоснователен. Буква Ѕ си е идеален глиф за звука [ДЗ], макар че май като такъв го има само в две-три думи, без да се впускаме в диалектни говори като дзвън, дзвезда, дзяпам и подобните. Според мен нека си я има буквата, пък това колко пъти през живота си ще се наложи да я напишеш е просто нужда. Като се наложи, да я има и да се използва! Михов, няма сърбомания, нито знам изобщо, каквото и да е за сърбите и честно "не ме сърби" за тях. Съседски народи сме (към момента), били сме ги в няколко войни и това е. Казваш, че фонетичното представяне е дебилизъм, но моето желание е, както казах и на Христо по-горе, взаимо-еднозначното съответствие между произнесен в езика звук (по Книжовна норма без изпадане в диалектни разновидности) и неговата единствено значима буква или глиф. В противен случай бихме могли да съкратим всичко като ги групираме по звучно-беззвучен принцип и да съкратим глифовете за звуците позчти наполовина. Например П и Б да се пишат с подобни символи, чиято разлика в този за Б ще е някакъв елемент (например ̆ ), който да указва "озвучи" или съответно "обеззвучи". Да предположим, че звук [п] ще изписваме като П и тогава звук [б] ще е просто ̆п. Аналогично и за останалите съгласни звукове, които попадат в такава група на звучно-беззвучно съответствие. Ако това беше преди сегашното състояние, сигурно щеше да кажеш, че намирането на глифове за профанизирано фонетично представяне на беззвучните е дебилщина. Просто мога да мисля и в тази насока, това искам да покажа. Затова (и с това го доказвам отново) намирането на еднозначни символи (букви) за всеки от използваните и приети за членоразделни звукове в Книжовната норма на даден език, е крайно удачна предпоставка за това, дадена писменост да стане съвършена за съответния език. Това се стремя да направя аз и смятам, че съм успял и представените от мен доводи в Траката са много силни. Не може да се твърди, че нещо се ползва рядко и не трябва да му се назначава обозначение или етикет. Все пак се ползва и това го прави необходимост в един или друг момент. Колко често или не се ползва даден звук (буква) е несъстоятелен довод, за да поставя граници на наличие на съответния спорен глиф. Аз също съм споменал за съвсем различната природа на звуците Л и меко Л. Чисто технологически те се възпоризвеждат по коренно различен начин и следователно са съвсем отделни звукове! Затова и съм предложил т.нар. меко Л да се пише като обрънто Л или V. Изключително проста и елегантна идея. Просто е трудно за човек да излезнете от рамката на това, с което е свикнал и това е нормално. На мен самия ми бяха необходими вече ще станат 10 г. и все повече виждам смисъл в тези ми предложения. -- Ивайло

Никога не използвам ТОЕСТ (русизъм) или ДЕМЕК (турцизъм). Винаги казвам СИРЕЧ, хем е същия брой букви, но пък ми звучи доста по-вярна.

Христо, аз също мисля, че (Ѕ) няма хич голямо наличие в думите в Българския език и успешно може да се замени само със (З); така 'дзифт' си става 'зифт' например. Не е фатално според мен. Обаче може да се ползва за писане на различни звученета при имитиране на подобни звуци от тътени, удари и т.н., така че изпозлването и наличието ѝ е обосновано от тази гледна точка. Държа да спомена, че нито (І), нито (Џ), нито (Ѕ) принадлежат на един или друг народ, защото това са символи от Кирилицата, която включва много, адски много глифове (да не споменаваме тези, които би трябвало чехи и поляци да позлват, но тези наречени славяни никога не са имали някаква връзка с Кирилицата, която е Българска поръчкова азбука и е неправилно да се нарича, по какъвто и да е начин, Славянска, а едни или други букви от нея - македонски, сръбски или хърватски!). Така мисля аз. (Џ) си е много удачна буква и трябва окончателно да замести диаглифа (ДЖ), който е сменен за нас, за да се разделят двата народа, сякаш са различни в разгара на пишман-комунизма в началото на XX-ти век. ............................................................................ Бихте ли могли да избегнете субективизма на "харесват ми" и "не ми харесват" като аргументи и да изложите вижданията си относно предложенията ми, които "са неприемливи поради противоречие с фактите". За какви факти става въпрос, защото не сте изложили нищо по тази точка? За съжаление Стоедин също не се е аргументирал и не мога да му отговоря нищо на констатациите. Стоедин, бих искал да обърна внимание и да видиш как се пише буквата Ю (споменал съм го в изложението на материала по темата). Това може би веднага ще ти даде бърз и прост отговор, е ли или не е усложняване въвеждането на символ за (Й) като простата кирилска буква за тоя звук (І). Мисля, че достатъчно аргументирано съм изнесъл тезите си, но може би са прекалено много и трябва по-подробен прочит. Ще се радвам да отговарям на евентуално възникнали въпроси или контра-аргументи, но ако такива са изложени обстойно и със съответния анализ. -- Ивайло

Твърдо съм против Пълен член, двойно Т (пак съответно от определителен член за женски род и бройните и редните като "петте")... Потърсете темата ми в този форум, наречена "Проблемите на Писмеността". Там съм доказал и показал много неща и проблеми.

Тъй... Написал съм кратък очерк на моите виждание по проблемите на говор и писменост за нашия Български език. Надявам се до 24.05.2011 да видя и вашите коментари, идеи и да се получи едно добро начало за един по-добър и верен език като цяло (говор и писменост). Може да четете директно от тази връзка: http://www.box.net/shared/gakj83675n

Не е много сериозно това за атоми, маса и гравитация. Нютон и Айнщайн са предложили само теории за гравитацията. Атомът съдържа повече "празно" отколкото пълно, както и повечето материя?! И защо, по дяволите си мислите, че МАСАТА предизвиква поява на гравитация. Никой жив човек не може да ме убеди че ако струпва вещество, то така струпваното от него вещество (разбира се в условията на космически ваккум), ще придобие СФЕРИЧНА форма и ще започне да притежава гравитационни свойства все по-забележимо. Ами ако е обратното?! Ако определено състояние на ПОРСТРАНСТВОТО предизвиква СТРУПВАНЕТО на МАТЕРИЯТА... познато като гравитация!? Тогава какво?! ТОлкова е елементарно! Смао че когато вече се сети някой!

Задачата е елементарна и е по-скоро задача от векторен или "динамичен тип". Тригълникът P e излишен като условие, защото може да бъде всякакъв и не е определящ. Оттам и самото условие е кофти! Възможните случая са 3, колкото са и видовете триъгълници. 1. Остроъгълен (равнобедрен или и равностранен - защото няма равностранен правоъгълен или тъпоъгълен триъгълник в евклидово пространство, равностранният ще закотви обаче и даденият ни ъгъл на 60 градуса, което автоматично ни препраща към частен случай на задачата, ако може да са изпълнени и останалите условия: равностранният (който е също и равнобедрен) ограничава условието и не е интересен). 2. Правоъгълен (според условието, значи се знаят и двата му ъгъла, тогава третият е въпрос на динамично съвпадане на триначупената периметър-отсечка, докато огради зададеното лице - от квадрата, лесен за намиране случай и е най-бърз за търсения триъгълник... просто периметърът отсечка се начупва три пъти така че да огради и трите вече известни ъгъла: 180 - (90+L) e третият ъгъл за обрамчване от начупената периметър отсечка, ако той дава лице различно от това на квадрата остават) Дотук останаха тъпоъгълен и остроъгълен Взима се даденият ъгъл и се слага на масата... абе мързи ме да ви обяснявам.