adXok

Физиците трябва повече да обърнат внимание на формите (геометрията на нещата) и да включат всичко в сметката: - не можеш да говориш за светенето и въртенето на звездите, както и околния им космос, без да включиш температурата в сметката например - не може да не обясниш кълбовидната форма - не може да не обясниш вортекс-формите на галактиките и още мног одруги неща Защото някои от тях са свойства на пространството или вакуума: - материята е частен случай на геометрично "пленена" светлина (атоми, елем. частици,) - вълните са геометрични свойства на пространството, в повечето случаи еластични (частиците можем да ги определим като пластични такива свойства)

Христо Тамарин, цял няма. Аз съм прост лаик, на когото му попадна работа по тая тема и макар да считам себе си за любител в сферата на езиците, не съм предполагал, че до чак такива разсъждения по тези проблеми ще стигна. Ще си позвлоя да ти опонирам като ще заявя, че ДЖ и ДЗ са звучните аналози на Ч и Ц. Защо? Е това вече ще ти го докажа със спектрален анализатор на форманти, но трябват определени устройства и прочие апаратура. Написал съм го в изложението макар и косвено. Споменал съм че само М,Н,Р или Л нямат еззвучни аналози и само Х няма звучен. Или май съм пропуснал Р или Л? Вече не помня... май Л съм изпуснал и това е пропуск.

Б. Богданов, точно за това ти говорех. Учените от различните науки (в случая физика, космология и биология) не си говорят един с друг и това ме потриса! Хипофизата е жлезата в мозъка ти, за която в официалната медицинска наука се твърди обикновено, че има неизяснена функция, но пряко свързана със съня и по някакъв начин вътрешната ѝ структура е като тази на окото и е пълна с... чиста вода (или обикновено калцирана за съжаление, заради вредни химични вешества поемани от организма през целия му живот). Жалкото е, че лекарите подкрепят калцирането на тази жлеза, за да могат по нейното отместване при ЯМР или Рентген да видят къде евентуално имаш кръвоизлив или тумор (недай си боже!). В източните учения е позната като Третото Око. Това е накратко за Хипофизата. Тя се намира точно в центъра на мозъка ти - между двете полукълба малко над междувеждието и навътре. За учените... идеята ми беше, че огромната част от тях са просто учени заради титлата, а не че искат да научат нещо или да открият нещо изобщо. Продължавам: Съвсем друг е въпросът при доближаване на тоталната 0-ла на скоростта на телата в пространство-времето... образно я наричам 0-ла: скоростта на светлината във вакуума (разгъната геометрия на пространството). Като я доближиш, понеже си съставен от материя (геометрично затоворена светлина, така да се каже) вътрешните ти атоми, ще искат да "се слеят" или да влязат в резонанс със светлината - да се освободят. Пространството около теб ще се деформира, сякаш там се появява източник на светлина, но не като от крушка (макар че в крушката пак имаш светлинен поток, само че той се блъска в геометрия на метал и се разпада на крушкова светлина), а като такава от самовъзникваща светлина - звезда, планета... само че с малки геометрични размери спромо споменатите. Все повече се закрепваш към неподвижността на протяжност-времето и все повече се изстрелваш със светлинна скорост от пространство-времето. Когато успееш, всичко замръзва. Тогава обаче спираш да виждаш с очите си... видима светлина, а виждаш чрез вътрешното си око, чийто вортекс е описан от косата горе на темето на главата ти. Разлика почти няма, само че времето е друго. И вече се изморих да пиша...

Никой не ти говори за лизванията (има лизнати, но и има нелизнати), а за неотменимия вортекс горе на темето, който сигурен съм, имаш и ти. Ама обяснение няма да можеш да ми дадеш, защо е така и защо изобщо галактики имат такава форма, циклони и т.н., докато не ми да дадат обяснения, няма как да ме залъгват с уравнения и константи разни учени, които преповтарят разни неща, за да си вземат научната степен и да галят егото си пред хората, които задават въпроси, на които същите учени им е неудобно и непонятно как да отговорят. Лоренц е направил непълно описание на съвършено различни неща (атмосферните, флуидни завихряния), за които бегло стана дума тук като отделен елемнт от всичко. А причина? Кориолисово ускорение? Защо? Как? Начин? Обясни ми, понеже сигурно си физик, защо хората имат неотменимо такова завихряне точно в горната част на темето с графика - косата? Какво го причинява? Защо е насочено към Хипофизата? Знам, че не можеш да ми отговориш. Защото всеки казва "моята област е атома, моята е флуидите, моята е Т.О., моята е..." и никой не дава отговор на очевидно прости неща. Или както е казано: "Най-скрито нещо е това, което е пред очите на всички!". Съжалявам, че отклоних темата... предполагам и това е подкана да я напусна.

B0081, това би могло да е така, но би могло и да не е така. Следователно са възможни надграждания на няколко теории въз осонова на някоя от тези хипотези. При всички положения Земята прилича на (по свойства) или е магнит. Но магнит не само за метали... може би тук е разликата с гравитацията: магнитите придърпват геометрията на металните решетки, всъщност създават такова поле обектите с гравитация придърпват засега всички материални тела (хора, скали или кристали, магнити, течности, газове... и изобщо енергия във форма на материя) ясно е, че магнитните и електро-магнитните свойства са нещо като частен случай на гравитация кой е общия случай и къде се корени той: в частици, във вълни или в двете (геометрии на материята навътре) Аз си го представям така: пространството има точки (околности) на преплитане в себе си (сгъвко-разгъвки) - наблюдаваме гравитация или материйно струпване в зависимост от геометричното проявление на възела в тази околност на пространството, материята или преминава или го "запушва" (звезди, планети и др.) гравитацията е геометрична функция на пространството (също както са всички вълни и вълнови процеси, те са форми-състояния на енергията) тя засмуква подобните си по принципа в Химията "Подобни се разтварят в подобни"... пространството в гравитационната област иска да помести от всички страни всяка материална структура... частиците на атомите натрупва се маса и тя може да бъде измерител за "големината" на гравитацията в тази област магнитнито свойство (по-скоро поле) е с формата на тороид (ябълка) в четиримерното пространство (заради времто!) и заключва материалните обекти "да падат" винаги към центъра (макар че такъв няма, ако знаете каква е формата на тороида в тримерното, ще разберете предполагам...) в тримерното пространство се проявява като сфера (материята се струпва в сфера) или поне това се получава заради околния вакуум... разгъната геометрия на пространството от всички страни така вакуума образно казано "смачква" от всички страни на топче цялата материя, докато тя запуши възела или го изпълни отвсякъде въртенето се получава заради постоянния поток на тази "гравитационна сила" по повърхността на четиримерния тороид... като както се пише знака за безкрайност... ∞ ∞ ∞ ∞ ∞ ∞ ∞ и т.н. във времето и от всички страни, но се влияе от останалите тела с гравитация в геометрията на пространството! Ако можех, щях да го опиша физико-математически... ама не мога.

Това е доста смело твърдение... всъщност са две твърдения. Аз също имам някои хипотетични твърдения (май всички, щото не съм лабораторен или полеви изследовател, щото няма пари за тоз род дейности у нас) като например, че Земята НЕ е затворено кълбо, а нещо по-скоро като ябълка (това не пречи на полюсите да има шапки от вода, лед и др.!). Де факто вътрешната ѝ структура поне е такава. Не знам дали гледахте кадрите от Сатурн и хексаграмата на един от полюсите ѝ: Едно е ясно... Учените все още НИЩО не знаят, колкото и много да мислят, че знаят за света.

Алтернативен метъл - Karnivool Техничен дет-метъл - Psycroptic Фламенко - Paco Прог-рок Electronica - Balke Reary

Тука звучиш като от стих от Корана: Аллах прави всичко, само му казва "Бъди!" и то е! Да, има хора с два въртела, така нареченото "лизване". Аз също имам два симетрични в основата на врата, но питах за този горе на темето. Един от най-добрите ми приятели има "лизване" над челото и леко отдясно.

Joro-01, да така е. Не е ясно, не могат да се направят изследвания "на място", но при всички положения е интересно изобщо какво има там и защо всички сме насочени натам, така да се каже. Аз винаги съм си го обяснявал с геометрия на пространството. Просто е на различни резолюции от атоми до вселени. А наистина много ви моля, ако не представлява трудност за вас, да ми кажете каква е посоката на завъртането на косата ви горе при темето (със сигурност е там, защото този вортекс, чиято "графика" е описана с косата, е насочен към Хипофизата).

Малоум 2, разбирам напътствията ти, но не ми казват нещо различно от това, което вече съм преминал. Според ХГВ или Хипотезата за Големия Взрив, би могло да се спекулира, че някъде в неговото възникване може да се търси 0-вата скорост изобщо или 0-лата на координатната система за всяко едно движение във Вселената ни. Така... обаче скоростта е нещо много странно (ускорението всъщност по-общо казано). Всеки ще каже, е да ама тогава не е възможно да са съществували Физичните Закони по принцип. И тук стигаме до една моя теория или хипотеза или каквото и там да се нарича, според която аз гледам на физичните закони до момента и по принцип, като на функции на пространството във времето. Всъщност физичните закони стават един вид проявления или "сечения" на процеси между енергията и материята, като последната е специфично състояние на енергията във времето. Сиреч, чрез времето енергията придобива материалност. Това е. Колкото повече дематериализираш материята, толкова повече тя няма времево проявление, не може да се трансформира като геометрична структура в пространството. Светлината просто е граничната точка (състояние) и затова тя има сякаш скорост (безвремие) гранична за скоростите на нашите материални същности. И няма как да е по друг начин, ОСВЕН ако не изолираме нашите тела от пространството (геометрия на материята във времето) и достигнем граничното състояние на светлина. В ваккумната геометрична структура тази светлина има постоянна скорост или процес на трансформация във всички посоки. Аз я схващам като среда, състояние (вълна или частица са безпредметни понятия и ограничаващи естествено и са стар начин на мислене). За мен всички съдържаме светлина, която е "капсулована" в различна геометрична структура във времето или време-пространството, макар че като отделно, пространството отново е геометрична структура със смея да твърдя фрактална природа (сгъващо-разгъващо се). Нашите капсули светлина са затворени от тази геометрия на пространството и трансформацията им схващаме като процеса време: да се преместиш, да се пада чрез гравитацията и т.н. като споменх, че такива точки в тази геометрична структура на пространството приемат вихрова форма от всички страни - гравитация. Един вид вакуума е разгъната форма, а материята е сгъната форма на пространството. Едната пребиваваща в другата е това което възприемаме като време и постоянно се трансформира (материята). Затова и всичко около нас има формата на сгъвка-разгъвка или вортекс с определена "резолюция" от галактиктики и орбити, през графиката на косата и деленето на зиготата, та чак до микро-структурата на атомите. Сгъваш (нямаш време, елиминираш го в тази околност на пространството, атоми, частици, безкрайно делене също нямат време и с постоянни, ако не се разгънат в светлина, разрушат и станат на енергия) - разгъваш (имаш време, материята се проявява и вакуума ти показва цялата си разгънатост във времето, атоми и частици могат да преминават в други геометрични форми на така разгънатото пространство-време).

Мен ли подканваш и за кое, не разбрах. Някое от кои?

Да, съгласен съм, но нали се сещаш, че Сила е много, адски много обобщено понятие. Всякаква сила на процес или взаимодействие може да бъде дефинирана като сила на еди-какво-си. Гравитацията също може да се дефинира като сила, нищо не пречи на това. Но какво я поражда. По Нютон би следвало това да е и масата и ускорението, сиреч тези две неща трябва да ги има. Ако силата е определена за гравитационна, то при липса на маса следва, че гравитационната сила е 0. При наличие на маса, но липса на ускорение към тази маса, пак следва че грав. сила е 0 или, че няма гравитация. Това имено аз искам да подчертая... че не наличието или струпването на маса поражда гравитация. Нещо трябва да предизвика и ускорението, потокът, вортексът на движение към тази маса. Сиреч уравнението на Нютон има специфични гранични състояния ad-hoc, така да се каже (от тоз латински темрин идва моят ник): липсата на маса или липсата на ускорение. Нещо повече... гравитационната сила, в класическото си уравнение е приведена директно за две тела с маси m1 и m2. Именно поради тази причина Joro-01 по горе подчерта, че тя е взаимодействие сякаш от тази дефиниция. Аз смея да твърдя: Не, не е взаимодействие (макар и да може да бъде тълкувана и като такова). Гравитацията е свойство на пространството, на геометрията на пространството. Тази геометрия поражда "фунията от всички страни" на гравитацията и материалните субстанции (които имат своя геометрия също, атоми, елем. частици) се наместват по подредената геометрия на пространството с налична гравитация в тази или онази точка, област, поле или както там се нарича. Ако изолираш дадено тяло чрез подредена геометрична структура на друга субстанция от пространството (геометрично поле) то изобщо няма да се влияе от предната гравитация, а само от собствената си и няма "да пада" в геометрията на гравитацията на планетата, звездата. Такова изолиране се постига с привеждане в особено състояние (за нас) на материална структура с възможно най-постоянна геометрична структура (кристали, сплави), които "да изолриат" като фарадеев кафез гравитационната геометрия на фунията (на планета, звезда). Тогава изобщо няма да ти влияе каквато и да е гравитация, защото ти си в "балон" и плуваш като във въздушен мехур под вода. Или поне така си го представям. Вътре изобщо не усещаш гравитацията на полето на обекта, от чието "привличане и взаимодействие" искаш да се откъснеш. А дори можеш да си създадеш собствена гравитация чрез наличен източник на "засмукване (вортекс)" (обкновено ще да е под краката ти, разбира се). Въпрос: Бихте ли ми съдействали за един наблюдателен експеримент? - бихте ли проверили какъв е вортексът (посоката на въртене) на косата на даден ваш приятел, близък и на самите вас - знам че има плешиви хора точно в тази част на темето (не искам да ги засегна с нещо), това е отделен въпрос и все пак... При мен и при брат ми въртенето в продължение към периферията на главата е от лявото към дясното око - посока за ориентир! Как е при вас?

Аз не бих се въвлякъл по наклонената плсокост на търсене на частица за тоз или онзи процес. Самото понятие частица е и ми се струва леко грешно, сякаш частицата е нещо отделено, а коло него - нищо... до другата частица и т.н. в пространството. Тези "частици" според мен са състояния на онова, което наричаме енергия и ги възприемаме като "частици", защото те са "сгънати във форма на частица" енргийни порции посредством времето или това, което наричаме време - състояние след състояние и трансформация на тази енергия, която иначе в другото време, което има протяжност, не се капсулират в частици. Там също има нещо като структура, но крайно спекулативно ще е да търся понятия, за да го опиша, при все че не съм бил там материално. Никога не съм тълкувал гравитацията като взаимодействие. Нека си представим една и само една звезда в пространството. Чие взаимодействие, ще причинява гравитацията на тази звезда и не би ли следвало тя да няма гравитация тогава?! С какво би се пораждало такова взаимодействие като гравитация? Бъдете сигурни, че частици ще се откриват и откриват... все по-елементарни и т.н. докато се достигне границата между състоянието на енергията и самата енергия, която добива състояние като материя чрез времето, а съответно образува и пространство. Моята идея е, не да се описва на парче, а да се изследват причинителите за общите и идентични наблюдения и да не се махва с ръка "Да, но това не е в моята област. Аз се занимавам само с атома!" (например). Накратко... това което върти планетите, причинява и гравитацията им. Това не са частици, въпреки че несъмнено биха могли да се опишат и като такива. Може ли някой да каже къде е точката в пространството с 0-ва скорост (без значение на въртене или на преместване)? Колкото и парадоксално да звучи за нас тази нула е скоростта на светлината във вакуум. Поне така мисля аз. Просто заради времето на нас ни изглежда, че светлината е супер бърза в сравнение с телата ни, които обаче също съдържат порции (затворени геометрии) светлина, която обаче не може да се слее (разгъне). Ако можеше, щяхме да имаме волята да се превръщаме в светлина по желание. За това състояние ни обаче е виновно времето или състоянието на трансформация на материята. За съжаление обаче идея си нямам това как може да се опише физико-математически. Айнщайн е написал нещо по подобие на Нютон, че E = m.c² обаче аз така и не успявам да го свържа с гравитацията, а не искам да мисля по инерция, че натрупването на маса поражда гравитация, защото такова предположение според мен е невярно (както описах в предните постове).

Има ли език за програмиране, но да е на кирилица и с такива понятия, защо не и пригоден синтаксис?

Doris, безспорно масата и гравитацията са свързани. Само че НЕ натрупването на маса поражда гравитацията, а това е нещо съвсем различно и никой не доказал обратно. Разбира се, че гравитацята може да бъде обяснена по всеки един наблюдаваем принцип. Наблюдението предполага търсене, а после структуриране на обяснение и чак тогава търсене на уравнение, с предварително (обикновено и с аксиомни понятия... каквото е Силата например) дефинирани елементи. Аз например знам, че където има константа в едно уравнение, там се крие цяла вселена (философски и образно казано): гравитационна, Планкова, трансцедентни числа пи, Неперово... Също както между другото е и с масата в Закона на Нютон за Силата, че е равана на ускорение × маса. Масата е един вид телесната константа, която приравнява Силата и проявата ѝ (ускорение). Така "философски" поне аз схващам тази фундаментална формула. И съвсем естествено, тази формула НЕ обяснява Силата. Joro-01, предполагам, си прав. Но какво значи студено ядро и доколко студено? Аз не съм запознат доколко студена може да се нарече вътрешността на една планета и какви са методите за такова определяне и констатация. Аз говоря и за температурната разлика на пространството около планетите и звездите и самите тях. Тези граници са очевадни И лично за мен също дават предпоставка да твърдя по аналогия с твърдението на Doris, че температурата (разлика) и гравитацията също трябва да имат някаква връзка или поне да участват в проявлението на гравитацията. Но това не означава, че на Антарктида гравитацията е по-малка или по-голяма, само защото е по-студено. Аз обръщам внимание на температурата във вътрешния център на масивните тела И живи същества (знам, че има студенокръвни и прочие). Не знам за какви Фундаментални сили говориш, но те трябва да имат причина, а това че ние възприемаме проявлението им в материята и полета от пространството изобщо по един или друг начин, е просто описване на вече наличен процес, закон... но не ги обяснява. Физиците изобщо не са дали отговор на очевадни наблюдения, като въртенето на небесните тела, формата на космическите обекти като геометрия (осбено на галактиките) в съпоставка с идентични такива дори в косите на нас хората. Защо? Гравитацията НЕ е сила, тя е процес, състояние (според мен). Изобщо понятието Сила е с много доуточнения. Например масовата константа m в F = m×a, m = F/a е изключително интересна представа за масата и в обяснението на това математическо отношение с крият и гравитация, и електро-магнетизъм (между другото крайно интересна етимология има самото то също). И да не забравя - температурата... магнитите. Връзката? Кристалната структура (вътрешна геометрия на веществото, особено при кристали и метални сплави, от които се правят магнити, магнитна иднукция чрез електричество). Всички те са гравитационни проводители. Намери ли се гравитационния причинител на Земята, ще се намери и прост метод за неговото "използване". А Земята е "магнит". Защо обаче? Не е защото има много маса... тази натрупана маса е следствие от причинителя на "магнитното" свойство, което обаче въздейства на всяка геометрична структура на веществена материя - познато като клиширания израз: "телата се привличат". Е, не е точно така. Да напомня ли, че атома не е сферички, които обикалят една около друга по планетарен модел... съвсем не. Атомите са и трбява да са геометрични структури на определено равновесно ниво и провеждат В една посока магнитната сила на причинителя на гравитационния поток (на планетата, звездата, живото същество). За да "се избегне" гравитацията на една планета, то едно дадено вещество, материя, структура... трябва да се изолира от гравитационния поток на това тяло, чрез подходяща друга геометрична структура от вещество с наличен причинител на гравитация (вортекс), течение... през него. Най-подходящи са металните сплави и кристалите... защото имат постоянна геометрия. Ракетите са смешен начин за преодоляване на гравитацията. Аз бих търсил метода на химиците: "Подобни се разтварят в подобни". Малко грубо ще прозвуча, ама с пръдня (реактивна сила), гравитация не се преборва.

Аз за какво ти говоря, ти къде ме пращаш. Еми те всичките тия опити са все свързани с тела, вече имащи маса И гравитация (звезди, планети, галактики). Но това не обяснява гравитацията! както и не обяснява кое е по-напред... яйцето или кокошката. Това се опитвам да ти кажа. Естествено, че по Нютоновия закон за Всемирното привличане могат да се открият нови масивни тела по влиянието им върху други, но това не обяснява масата им ли поражда гравитацията им или гравитацията някъде в центъра на въртенето, движението им е привлякла материята. Да твърдиш, че колкото повече маса има едно тяло, толкова по-голяма гравитация има то е вярно, защото е и вярно, че колкото по-гравитационна е една точка в пространството, толкова повече маса привлича. Но да твърдиш, че натрупването на маса ПОРАЖДА гравитация е чиста хипотеза, в краен случай може да изготвиш теория. Не го ли докажеш обаче и не натрупаш ли маса в космоса, ден след ден, година след година... натрупвай, натрупвай далеч от планети и слънца и започнеш ли да падаш към така натрупаната от теб всевъзможна маса... тогава ще повярвам, че натрупването на маса поражда гравитация. По-голям успех ще имаш, ако можеш да приложиш всички онези параметри, които засегнах и дори съм изпуснал със сигурност някои. Съжалявам, че не мога да облека разсъжденията си в научна терминология. Знам, че е голям минус... затова и никой не ги приема сериозно. Знам, че ще прозвучи лаишки, но така и с такива думи мога за мое съжаление: - докоснеш ли се до границата между двата свята, създаваш гравитационен поток, вортекс, електро-магнит - привличаш тела в този вихър - гравитацията е буря, вихрушка, но не от въздух или вода, а от друга същност на пространство-материята (не по вид материя) - отдалечаваш се от нея и тя намалява прогресивно, доближаваш се до точката (реално е улей) и тя те засмуква Когато учените си отговорят на въпроса защо косите ни растат като вихрушка, защо циклоните се движат по вихрушка, защо планетите се движат по вихрушка, слънцата в глактиките... тогава ще започнат да дават смислен отговор на проблема с дефинирането на това що е гравитация, защото тя е вихрушка... но от всички страни. Около всички обекти с гравитация имаме околно студено пространство... космически вакуум, разделител, а гравитационните обекти имат горещ център, особено звезди и планети. Тази разлика също е любопитна. Източник на енергия? От къде? Защо? Нима струпването на маса ще породи също такъв източник, който да затопли тзи струпана маса от експеримента?

Ами хубаво, нали затова казвам и предлагам и аз. Диалекти много, акценти... още повече, даже у отделни индивиди има различни акценти. Книжовен говор и писменост обаче трябва да са 1:1 един със друг. Каквото пишеш книжовно това да изговаряш на Книжовен говор. Просто е, макар и да не е никога говрен такъв "книжовен" диалект и да е несвойствен. като мине едно две поколения, всичко си идва на мястото. Нима и сега не е така... А относно поанглийчването на езика ни... човече, за съжаление е така. Преди две седмици бях на официална конференция на едни от най-видните хора в банковия, строителния и енергийния бизнес. Бедна ти е фантазията набори на по 30-35 г. какъв език говореха.

Невярно. Нютон е предположил, че масата поражда гравитация и е описал това, което е предположил, но нито е натрупал експериментално достатъчно маса извън вече налична такава (Земята), нито е можел да направи какъвто и да е подобен експеримент. Ако твърдиш, че натрупването на маса поражда гравитация, трябва: 1. да натрупаш масата експериментално, а не да използваш наблюдаеми вече натрупани (като маса) обекти (планети, звезди) 2. да обясниш гравитационната сила и да я породиш, а не просто да я опишеш в уравнение по предположение, което не може да се провери По същество Нютон в предположенията си греши. Защото посоката е обратната. Не масата поражда гравитация, а гравитацията принуждава струпването на масата (веществото материя) към дадена точка. Точно тази точка е пресечната между света на материята и света на енергията най-общо казано. По-горе се опитах да опиша виждането си, макар и доста хахаво, но просто нямам терминологичните познания на физиците в достатъчна степен. Ти имаш гравитация, всяко живо същество има и поражда такава. Планетите също, звездите... но прости късчета от материята без опорна точка (вортекс) НЕ пораждат гравитация. техните структурни частици се крепят на физико-химични процеси, а не на това, което наричаме гравитация. Затова и магнитите привличат само определени геометрични структури от материя (предимно метали, но НЕ всички метали). Вече елктро-магнитите могат да породят гравитацията, но те сдържат електрическа компонента, която е енергия и е обвързана с нея. Затова и гравитацията и електро-магнетизма имат много общи неща, както и температурата и прочие. Отделните тези елементи са просто слоеве на проява на трансформацията на енергията, за да я възприемем като материя, а времето като разлика между кои да са две такива състояния. Ако обаче, материален обект се движи (върти) със скорост близка до константата на протяжност-времето (просто не мога да измисля по-точна дума или термин), която константа ние в нашия материален свят разбираме като скорост на светлината, тогава този обект е в състояние на закрепване или граница между двата свята: този на материата и пространство времето и този на енергията и протяжност-времето. Двете времена са коренно различни в споменатите места. Второто време е по-скоро нещо като координатна система на първото, но това е лаишкото ми обяснение, нямам необходимия терминологичен потенциал, за да го обясня на научен език. Та така...

За да не кажете, че говоря извън темата. Да, аз винаги съм считал, че гравитацията не е свойство на телата, а на... етера. Той обаче не е точно пространство-времето, а е протяжността на времето... един вид способността на времето да има еластични свойства. А това е много дълга тема. Гравитацията има геометричен характер. Давам пример. Една планета седи в сферична форма в космическото пространство, предполагаемо формирала се от газо-течно тяло, което по някакъв начин добива тази форма на най-малко повърхност заграждаща даден обем във ваккума. Ако обаче тази планета се разруши (Астероидния пояс между Марс и Юпитер) виждаме, че нейните елементи нямат онзи център на спирално завъртане, а се подреждат в пръстен около съвсем друг център - Слънцето или околна планета с "жив" спирален център на въртене около оста. Така в по-големи мащаби същото е валидно за Слънчевите системи, а в още по-големи - и за галактиките. Никой досега не е доказал, че струпването на маса поражда гравитация. Гравитация се поражда, когато дадена част от пространството притежава точка на опора с протяжност-времето. Тази точка в тримерното пространство се наблюдава като вихър, циклон, спирално засукване, вортекс (усукването на косата в горната част на главите ви, ви показва връзката на вашата душа или енергийна същност със материата в пространството и времето, като е насочена към центъра на мозъка или към Хипофизата!; косата имено показва "графиката" на тази елементарна истина). Такива завихряния се наблюдават по излъчено-отразяваната светлина, която минава с константна скорост през ваккума, който помещава цялата тази структура. Това време е скрито в пластовата структура, на квантовите поднива на нашите... така наречени материални частици и е добре скрито. От друга страна ние виждаме еластичността на времето под това което наричаме светлина. Дълбоко в атомите и елемнтарните частици всякакви порции светлина са "заключени", с което предизвикват появата на материята... твърдата енергия, така да се каже. Те имат строго определена честота на безкрайно, но ограничено като геометрия движение. То може да се отключи (разгъне), когато цялата структура се доближи до еластичната константа на времето, която наричаме скорост на светлината във вакуум. Тогава вътрешната светлина в атомите влиза в резонанс с тази на протяжност времето и те престават да бъдат възприемани от (нас, мисълта ни, душата ни, енергийната ни същност) съзнанието ни като твърда материя. ТОва се постига, чрез скорост във вакуума или ако сме относително неподвижни (въпреки че нулева скорост имате реално само ако вече сте се пренесли в структурата на протяжност-времето), да повишим резонанса на телата си, чрез електро-магнитни интерференции. Така гравитацията на практика става просто "резонансово число" на трептене на ограничената енергия в геометричната структура на атом или просто и общо казано - материя. За да идете в този момент към някоя друга галктика, просто трябва да намерите резонансовото число на цялата структура на тази галактика, още по-навътре - на нейна слънчева система, още по-навътре - на нейна планета... Тогава времето добива измерност, а материята на вселената става възприемаема като потоци от сфери, балони, спирали... но като понятия в четвъртото пространство, така да се каже. Основните понятия тук са: Време (движение, трептене, въртене) Светлина (структура, материя, пространство) Май много се разприказвах... разписах. :D

Не видях някой от вас да е пуснал информация и препратка към програмата: CELESTIA

Михов, не съм съгласен. Да нормираш определен диалект в нормата за правопис е нещо като "дискриминиране" на останалите диалекти. Например в софийско говорят играеме, пишеме... сиреч ме-кат. Представи си това да се нормира като правопис на думите, съответно спреженията в първо лице да са: "Аз играем... Ние играеме" и тази форма да стане книжовно нормирана и официална един вид. Това имах предвид под нормиране, даване книжовното право на определен диалект или акцент в говора. Все едно официално Не да го пишем Нйе, ако нормираме източен диалект... варнески, русенски и прочие. Затова почти навсякъде по света, дори при съвсем различни писмености, книжовната норма на правописа и правоговора, не се спазват, а си се говори на диалекти, макар и при писменото изразяване на мисълта да се счита за проява на неграмотност, ако не пишеш по утвърдената книжовна норма. Аз считам говора по зададена книжовна норма 1:1 за един вид Книжовен диалект. Напълно теоретичен, никому неприсъщ говор би бил такъв един "диалект". осбено много такъв би си проличал при феномена Обеззвучаване на съгласни където и да е в думите. И мисля, че дадох малко примери по-горе, а и в самото си изложение. Това е. Това разбирам под нормиран книжовен говор или по-напред засегнатото нормиране на определен диалект да бъде обявен за Книжовен и официален, така да се каже. Без да желая да звуча високопарно, но има диалекти на българския език, говорими в определени области на България, които аз едва разбирам. И не говоря за бъкани изрази с турцизми или пък русизми. Говоря за диалектни говори и структура на речта. Например в последните 10-тина години се забелязва една тенденция за... как да го нарека... Бълглийски диалект (българо-английски). тази тенденция все повече се засилва, защото се говори от високообразовани хора, инженери, финансисти и управители на редица фирми и институции. Предполагам се сещате за какъв тип речев диалект говоря. Това са думи като: лайкна - да харесам пействам - да поставя форкаствам - предвиждам съджестна - да предположа логвам - включвам се, вписвам се сетна - да настроя, да пригодя интерфейс - (чуждица, която има много преводи) Списъкът е дълъг и сега те се възприемат като заменки, тук-там и като чуждици... техническото развитие предполага налагането на такъв тип заемки заради ежедневното боравене с апаратура и софтуер, с наличен предимно английски интерфейс (ето, виждате ли). Да, те сега са заемки, но след 20 г. ще станат полуофициален говор, ще сме живи и ще видите, че съм прав в това си предвиждане.

Нормирането на диалекти е грешно по принцип. Защото иначе просто ще има много дълги азбуки и реално затрудняващи. Както съм посочил напраимер с меките съгласни (делепване на Ь като в Љ и Њ). Може да се долепва и за коя да е съгласна... а това ще направи още половин дължина азбука. Ето и с гласните има различни акценти при произношения в диалекти. Аз съм дал предложение "омекотяването" как става при говор и как да се изписва. Тях не можем да ги избегнем. Има най-малко десет диалектни говора и сигурно два пъти по толкова акценти. Например съм забелязвал, че в много акценти на диалекти, Т почти се произнася като Ч, Д като [ДЖ] пред тесни гласни като И и Е и много други. Затова и се нормира книжовен говор и книжовен правопис, с използване на приети съответни букви за и само за съответни звукове. Това... последното аз смятам, че съм го направил много точно и може би дори близо до пълна изчерпателност на обуквяване на звуците в книжовен български говор и правопис. Граматиката вече е за други неща. Визирам Пълен определителен член, двойно Т... все досадни и ненужни според мен неща.

Здравейте, аз слушам алтернативен метъл и техничен-дет-метъл, както и прог-рок и прог-метъл, като не пропускам да си пусна и фламенко и народна музика, така де - автентично етно. Слушам и по малко електронна музика, но много специфични парчета по стил.

Здравейте, не можах да изчета цялата статия от първата страница, тъй като е с ужасен стил... автоматичен превод или един бог знае как написана. Искам да споделя собствените си идеи на лаик по въпроса. Не може да има точен и верен закон за Привличането и респективно Гравитацията, без да се отчетата фундаментални, но скрити и безмълвни участници по присъствен принцип. А такива са без да са подредени по важност: 1. електромагнитното поле (особено важи за живи същества, планети и звезди) 2. температурата (също) разлика (между телата и космоса) 3. светлината Това е, според мен. Всички те обаче ще дадат и трябва да дадат отражение върху протяжност-времето (като физична величина) (етера). Нарочно не го пиша като пространство-времето, за да не го бъркате с материята във времето. Ако забелязвате звездите са много топли до горещи и свръхгорещи, планети имат висока вътрешна температура, телата на живите същества също. В противовес на това космоса е студен междузвездното пространство е студено, но междугалактическото сигурно е още по-студено, каквото и да значи това... според представат аза температура Светлината прониква, но и се абсорбира (дано да е точния термин) от телата, на порции, останалото се излъчва като цвят. Отвъд дадена орбита телата са в безтегловност но се ориентират винаги в орбита и то в плоска такава - пръстените на планети като Сатурн например. Следователно там е най-малкото съпортивление от електормагнитното излъчване на самите планети и звезди - в тази плоскост. Галактиките също заемат такава форма. Въртеливите структури (фрактална разгъвка) ги имате всички вие, просто си погледнете от къде ви започва пътя на растеж на косата в горната част на главата - да, точно въртене по аналогия с циклоните, водовъртежите, орбитите и галактиките. Сигурен съм, че и през ум не ви е минавало да свържете такива наблюдения. Много съм се чудил защо точно кълбовидна е формата на звездите и лаическият ми отговор е - защото протяжност-времето (етера) "ги притиска" под феномена гравитацията от всички страни (четвъртото измерение!) и те стават на топче, звезди, планети, течности и газове. Гравитацията, според мен, трябва да се търси точно в тези взаимодействия. Само споделям идеите си.

Благодаря ти ISTORIK за информацията и препратките. Значи реформата реално е от 45-та, а не е както аз съм посочил в изложението си, че е от 52-ра. Не знам от къде ми е останала тая година в главата... за тези книжовни промени? Да, аз бях виждал тези буви, ят (ѣ) и юс (Ѫ), но не успях да науча как точно са се прозинасяли и за коя фонема съответно са отговаряли... може би пик са били отговорни за по повече от една фонема. Не знам. Повече ми приличат на нормиращи типичен диалект, но не искам да спекулирам. Зоват ги като "двойно е" и "широко ъ" съответно, което обаче нищо не ми говори. Може би нещо аналогично на Æ или Œ в английския и скандинавските само че за Е и Ъ. Не мога да разбера... не намирам точен анализ, може би щото няма жив човек да помни или запис на тогавашен говор с тези звуци. Да му се не види... Ах-а!!! Значи моите идеи са си съвсем подходящи. Знаех си... чувствах го, още от малък.