raylight

Моля тюрковедите да обяснят културната и археологическа близост между Българи и алани, упс, това не им е в специалността и не могат

В науката има консенсус, че Плиска и Преслав не са строени от римляни или с римски тухли.

Да, когато Византия е била най - силна в своя регион и току що е смачкала арабите и същата тази войска е анихилирана от Българите. Удобен комплекс

Да направим няколко уточнения - Българите не са нито варвари, нито номади. Част от цивилизования сарматски кръг са.

Религия на магите - това е френския превод на арабския източник. Не езичници, а от религията на магите - Хора на Книгата

България си е от самото начало търговска, още от договора на Тервел имаме писмено доказателство

Кирилицата не е славянска азбука. Създадена е в Преслав от пра-българи и не е специализирана за фонемите от славянските езици, напротив - Ъ, Щ са не-славянски

А Судак в началото на 7-и век от какво са построили тогава Българите? А над 150-те крепости, които са построили или възстановили на територията на съвременна България за 3 века?

За Билбиотеката на Кан Аспарух - в писмата до папата Борис споменава, че четат сарацински книги и дали да не спрат с тях. Независимо дали са писали, Българските нобили определено са чели Кубрат е бил патриций все пак

За някои паметници на културата в София и тяхното текущо състояние, въпреки взетите решения от СОС да бъдат експонирани и развити: http://raylight.blog.bg/drugi/2009/12/24/k...o-v-risk.460832 Всяка цивилизация се оценява по уважението, с което подхожда към паметниците. Паметта създава цивилизациите, липсата на памет ги убива. Ние имахме претенции да бъдем цивилизация... преди хилядолетие. Сега имаме претенции да сме просто част от цивилизацията. Европейската цивилизация. Имаме миналото за тази цел, но очевидно нямаме настоящето. Що за цивилизация е тази, която разрушава войнишки паметници и после не може да ги построи отново за 35 години? Що за цивилизация е тази, която оставя клошари да спят в саркофазите на нейните древни мавзолеи? Що за цивилизация прави от един археологически паметник, кандидат за Юнеско - световна ценност, на паркинг? Що за общество е това, което оставя дребните победи да му се изплъзнат, докато се бори с вятърните мелници на глобалната политика? Ние имаме много проблеми, в София, а и в България. Имаме престъпност, корупция, тоталитарна неграмотност, взаимна нетолерантност, страх и недоверие между етносите, неефективна икономика, нетърпимост към по – знаещите и можещите от нас, просташка обща култура и т.н. и т.н. Защо да се занимаваме с такова дребно нещо, като паметниците на културата в нашия град? Та нали клошарите и помиярите ги стопанисват „добре”? Дребните неща имат едно качество – стават за символ. Символ на отношението към по – големите неща. Хората са дълбоко абстрактни същества по природа, за разлика от животните и имат нужда от символи, които да ги водят. Един мавзолей, или един амфитеатър, който е туристическа атракция и е стопанисван добре – това са символи на работещо общество и на развита цивилизация, на уважение към паметта, на доверие към знаещите, на толерантност към различната (римска) култура, на практичност и желание за просперитет. От друга страна, един помияр, ровещ в слоя боклуци, покрил останки от капители от римска вила, както и клошарският чувал в саркофага на музея – това са символи на нашето настояще. Те неминуемо ще ни поведат към реалността, която изобразяват. Ако искаме да се озовем в друга реалност, ще трябва да сменим символите. Една година от решението на Столичния общински съвет за „Разработване на Програма за подготовка на Историческия център на София за Световно културно наследство” . Античен мавзолей III – IV в. ул. „Димитър Хаджикоцев”, до Южния парк Проучен и консервиран през 2001 г. Оценка на археологическия екип: «Мавзолеят е вероятно част от по-голям античен комплекс. Малката площ на обекта (около 500 кв.м.), идеалният терен, добрите комуникационни възможности, близостта до улицата и до голям общински терен дават отлични възможности за адаптиране на обекта на място и за неговата много добра социализация». Базилика "Св. Троица" в кв. Лозенец до Южния парк. Открита през 2000 г. по време на строеж. Запазена част - около 800 кв. м., останалата по-голяма част бе изрината с булдозери от инвеститорите на построените там блокове. „Изключително представителен градеж с колони, капители, мраморна облицовка, стенописи. Находките в храма - монети, накити, оръжия и съдове - са около три хиляди. Реконструкцията на плана показва, че дължината на средния кораб на базиликата е 35 м, притвора и апсидата са с диаметър 7 м, а височината на базиликата е около 17,5 м.” Западна порта на древния град Сердика По проект тя трябва да бъде експонирана на открито и свързана чрез античната улица през метростанция 7 с църквата „Св. Спас” (под Булбанк), с църквата „Св. Петка Самарджийска” и Източната порта на древния град в подлеза пред Президенството. Софийски римски амфитеатър. Открит е случайно през 2004 г. при строежа на хотел „Арена ди Сердика“, между бул. „Дондуков” и ул. „Московска”. Съчетанието на римски театър (II - III в.) и късноантичен амфитеатър (III - IV в.) е уникално в световен мащаб. Амфитеатърът е 77-ият античен паметник от този вид открит в света. По размери се доближава до Колизеума в Рим. Вила Рустика. Останки от най-голямата известна вила рустика (III-V в.) край гр. София, кв. Стефан Караджа, ул. „Гинци”, между бл. 23 и бл. 24 Античният мавзолей, част от комплекса, е запазен в зелената площ. Паметник на загиналите българските войници от Първи и Шести полк от Желязната първа софийска пехотна дивизия. Паметникът е разрушен при строежа на парка пред НДК. През 2000 г., е подета инициативата за възстановяване на мемориала. Одобрен е проектът на Паметника, изработен от арх. Агура. През 2001 г. СОС учреди безвъзмездно право на строеж за Паметника в Южен парк, втора част. Издадено е разрешение за строеж. Направена е и първата копка за възстановяване на мемориала от Министъра на отбраната през 2001 г. Вече десет години на мястото на мемориала има само един знак! Знак за безхаберието на Министерството на отбраната! Ето и видеоклипа:

Специални логически заблуди - Заблуди на Условността: VIII. Заблуди на условността. Деф.Заблуди, породени от неправилно използване на условията или приемането им за факти. 24. Явно приемане на условия за факти. Деф. Поставя се знак за равенство между „Ако A то B” и „А , следователно Б”. Примери: а) Ако баба ми беше мъжка, то тя щеше да ми е дядо, следователно дядо ми е баба ми. б) Ако бяхме по – добри хора, светът нямаше да изпита такава криза, но защо има криза, щом сме толкова добри? Заб. „Ако бяхме по – добри хора” не е същото като „сме по – добри хора”. в) Ако приемем, че Земята е плоска, това би породило въпроси върху експерименталните доказателства за СТО на Айнщайн, което обяснява, защо много хора се съмняват в тях. Заб. Ако приемем – а ако не приемем? 25. Отхвърляне на факти заради условия. Деф. Фактите в аргументите се отхвърлят заради условия. Хипотетични ситуации са приоритет пред действителността. Примери: а) Мотив на съда, за оправдаване на убийците на Мартин Борилски: "ако обвинявемите бяха истинските автори на това убийство, те никога нямаше да оставят на местопрестъплението свои дрехи със следи от кръв". Заб. Фактът с наличието на дрехи на обвиняемите с кръвта на убития по тях се отхвърля с предположението как те биха постъпили, ако бяха убийците. Такъв факт може да се опровергае само с друг факт – доказателство, че дрехите са били подхвърлени, например. Тъй като доказателство за подхвърлянето на дрехите не съществува, то следва да се приеме тежестта на факта, че те са с кръвта на обвиняемия по себе си. б) Теория на конспирацията за 11.09.2001: „САЩ сами са взривили кулите близнаци, защото ако беше Осама Бин Ладен, той никога нямаше да остави такива явни доказателства, че е той.” Заб. Доказателствата за участието на Осама Бин Ладен и Ал – Кайда (вкл. и негови видео-обръщения) се отхвърлят поради предположение за това как би постъпил той. Отхвърлянето на доказателства без контра – доказателства не е част от логическия процес. Всяко доказателство следва да се смята за вярно до опровергаването му от друго доказателство, не от предположения. в) Обща Теория на Конспирацията: „Нещата не са такива, каквито изглеждат, защото ако бяха такива, каквито изглеждат, то нямаше да изглеждат такива” Заб. Този пример обобщава предишните два – „Осама не е взривил кулите – близнаци, защото ако ги беше взривил, нямаше да остави такива улики” = „Осама не е оставил уликите, защото ако той беше извършителят, нямаше да остави такива улики”. 26. Сравнение на условни и безусловни факти. Деф. Това е комбинация от предишните две заблуди – от една страна се приема НЕЯВНО дадено условие за факт, от друга страна заради този „факт” се отхвърля друг факт. Примери: а) Изследване, в което се твърди, че Facebook, е виновен за милиардни загуби, защото британските офис служители го използват средно по 40 минути на ден. Загубата е от пропуснато работно време. Заб. Тук се приема, че 40-те минути за Facebook на седмица са работни минути, а не разпределение на минути за почивка. Това условие не е доказано, но е неявно прието за факт. Поради този „факт” щом тези 40 минути не се използват за работа, то те са пропуснати ползи на работодателя. Но също толкова възможно е тези 40 минути да са минути за почивка и работодателят да не е ощетен (по закон на всеки час работа пред компютър). Второ условие, което неявно се приема като факт е, че минутите за почивка и минутите за работа не са свързани, т.е. че почивката не влияе на работната ефективност. По този начин се отхвърля идеята, че има оптимално количество почивка за максимална работна ефективност и почивката носи само и единствено загуба. б) Българите са бедни, защото са мързеливи. Заб. Тук се приема неявно за факт, условието „ако всички българи са еднакви”. Ако всички българи са еднакви и аз съм мързелив, то всички българи са мързеливи. Това условие не е доказано и е статистически недостоверно. Единственият детерминистично доказуем начин всички българи да са еднакви е всички българи да са един – единствен българин, който е еднакъв със себе си (аксиома на идентичността). Второто условие, което се приема за факт е, че малката произведена стойност е функция само на часовете работа, но не и на ефективността на работата, т.е. ефективността е константа. От този „факт” се изхожда, за да се отхвърли идеята, че българите са не-ефективни работници, т.е. единствената причина да са бедни е, че не работят, а не, че работят много, но произвеждат малко. в) Политиците са виновни за батака в държавата, не българите. Заб. Тук се приема, първо, че всички политици са еднакви, второ, че между българите и политиците няма принадлежностна връзка (политиците не са българи) и че между българите и политиците няма функционална връзка – (българите не си избират политиците). Троен скок в логиката. Публикувано в два поста: http://raylight.blog.bg/nauka/2009/10/25/s...ovnostta.422273 http://raylight.blog.bg/nauka/2009/10/27/z...pylnenie.423766 Тук можете да гласувате за тези постове, ако сте ги харесали, за да ги прочетат повече хора: http://svejo.net/home/link_summary/456877-...-na-uslovnostta http://svejo.net/home/link_summary/460546-...stta-Dopulnenie

Различните тълкувания на ударения първи звук съществуват, защото той е непроизносим за авторите на тълкуването. Това е звукът Ъ Калоян е самоназвание - надали сам би се нарекъл куче. Това е пренебрежително тълкуване от комплексирания от загубите враг.

Достатъчно е и втори век в Кавказ, което е твърдо, останалото са хипотези

БЪЛГАРИЯ – СТРАНА НА ЗЛОТО Заглавието може да звучи стряскащо, но по никакъв начин не е преувеличено. Вижте това: „Като историк по образование той (Румен Борисов – бел. авт.) е впечатлен от факта, че впримчените под различна форма в мрежите на ДС са значително повече от членовете на тогавашната БКП. Картончетата, съхранявани в архивите с информация за принадлежност към структурите на бившия репресивен апарат на тоталитарна България са 1 млн. 500 хил. За сравнение, в редиците на комунистическата партия са били привлечени около 1 млн. 200 хил. български граждани” http://frognews.bg/news_14279/Frash_ot_age...ia_universitet/ Без значение е какви заплахи са приложени върху тези хора, с какво са ги държали службите, за да ги впримчат – просто няма как една пета от населението да бъде принудена насила да бъде част от ДС. Повечето хора доброволно са се съгласили да доносничат, доброволно са приели злото в сърцата си. ДС е зло. Да бъдеш в ДС означава да клеветиш познати, съседи и роднини, да търсиш как да им навредиш по заповед на партията. ДС е примката на шията на българите, стражевото куче на изхода на Тартара, войската на Хадес. Принадлежността към това е също като да си еничар – принадлежност към структура, органично чужда на интересите на българския народ. Да бъдеш член в ДС е много по – лошо отколкото да бъдеш член на Партията, защото второто е било задължително, за да си намериш добра работа и да бъдеш оставен на мира от хрътките на червената сянка. Партията не е изисквала такива злини от редовите членове, както ДС. Изключително отвращаващ е фактът, че мрежата на злото е била по – голяма от мрежата на Партията. Една пета от хората в България са се поддали на злото, повечето от тях са извършили поне по едно гадно и гнусно нещо като част от ДС. Колко от тях са се разкаяли, колко са се върнали в Светлината? Аз не знам да има повече от един или двама. А вие, останалите, защо мълчите? Никой няма да ви заплюе, обеси или изкорми, както би станало в Средновековието. Никой не иска нищо от вас, освен да си признаете вината и да се покаете. Това е за ваше добро, не за наше. За наше добро е, ако ви простим. Прошката се дава за покаяние! http://svejo.net/home/link_summary/351945-...strana-na-zloto

Ето и моята концепция за елита: МОЯТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЕЛИТ Деф. Български национален елит - това са хората, които „формулират дневен ред на цялата нация, приемат за своя мисия осъществяването на националната доктрина възможността да го сторят. Мнозинството от нацията следва зададения от елита дневен ред поради споделени ценности и светоглед и поради доверието което има в елита” 1.Елитът е преди всичко нравствен. Той обича хората, не просто като идея, но и хората в плът, хората, които среща и с които говори. Елитът – това са хората, за които понятия като чест, достойнство, смирение, любов, смелост, вярност, скромност и разбирателство не са лишени от тежест. Всички друго у елита е подчинено на това. 2.Той се състои от системно образовани хора, с богата обща култура, широки познания по елементи от философия, история, политология, културология, социология, теология и психология. Системно образованите хора умеят да сглобяват широката си база от познания в единен, рационален, структуриран и жив модел, в една цялостна система, отразяваща основните взаимодействия в заобикалящия ги свят. Системното познание е и разбиране. 3.Елитът е духовен по своята същност. Натрупаното системно познание е подчинено на цели, които са резултат от духовните му търсения. Той се стреми към нещо, по-голямо от личния интерес, или този на семейството му. Чувства се служител и пазител на обществото, знае своето място в общия модел на света, разбира взаимодействията между елементите му и затова общото благо не му е безразлично. Това не е само филантропия, а и чувство за собствена незначителност и необходимост от самозащита. От консервативна гледна точка, духовното ядро на елита е Българската Православна Църква. От по – либерална позиция - това са всички извори на духовна мъдрост и развитие на съзнанието в посока към универсалната любов и мира (Ганди, Далай - Лама). 4.Елитът е приемствен. Елитът е динамична структура, в която непрекъснато влизат и излизат хора, но ценностите остават. Приемствеността се осигурява по линия учител – ученик, като това обучение може да става в дома (значителна част), в училище (също значителна част след приемането на масовото образование) или учение чрез търсене на ученика. Част от приемствеността е потомствеността (богати и знатни родове, древни фамилии с традиции), но тази структура постепенно отслабва за сметка на други форми на приемственост (намаляване на разликите между знатните и обикновените хора поради изравняването на възможностите за образование и кариера, еволюцията на интернет обществата). 5.Елитът е богат. Елитът има силата да формулира целите на обществото, а тази сила се формира чрез неговата воля, авторитет, духовно и материално богатство. Елит, който е лишен от воля, не е елит. Елит, който е лишен от две от другите три качества също не е елит. 6.Елитът е рационален, без да е асоциален. Системното образование се базира на рационално мислене. Мотивацията за действие на елита ( действие според дефиницията) е обичта към хората, но поставените цели се постигат чрез рационален и логически синтез на мисълта. 7.Елитът има най – голямо влияние сред обществото. Богатството на елита е неговата сила, чрез която той диктува модата на обществото, сочи пътя за неговото развитие и естествено заема трайно (заради приемствеността си) върха на обществената пирамида. Той съсредоточава доверието, надеждата и любовта на хората, които се се учат от него и се стремят да станат елит. Така той ги увлича напред. 8.Елитът е трансформаторски. Елитът е творец на обществото. Той не се колебае да го трансформира по най – добрия начин, за да го предпази от застой и разруха. Реформата е елемент на трансформацията и основно оръжие на елита за постигане на успешна социална еволюция. Елитът е този, който има волята да поеме отговорността за това. 9.Елитът е патриотичен. Няма как да си национален елит, ако си интернационалист. България е на първо място и след това са световният мир и любовта между народите. 10.Елитът е функционален. Елит е всеки, който изпълнява функцията на елит, описана в дефиницията. При всяко потенциално противоречие между дефиницията и някоя от проявите на описаните качества, дефиницията е с приоритет (не си елит, ако не изпълняваш дефиницията за елит, независимо колко си благороден, честен, богат и красив). http://raylight.blog.bg/nauka/2009/07/10/m...len-elit.361928 Ако желаете да помогнете този текст да стигне до повече хора, можете да гласувате за него в свежо: http://svejo.net/home/link_summary/318728-...nacionalen-elit

Мисля, че тази тема ще ви е интересна, тъй като е на историческа тематика в известна степен. Темплар пише статия за Българския Национален елит - http://templar.blog.bg/politika/2009/07/08...len-elit.360540 Ето какъв е моят отговор: БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ЕЛИТ В отговор на „Размисли за българския национален елит" на Темплар Този отговор включва пасажи от горепосочената статия, вкл и дефиницията (от която е отпаднала частта, ограничаваща функцията на елита). Отговорите са дадени като забележки, а цитираните части от статията са точки 1-10. Дефиниция: Български национален елит - това са хората, които „формулират дневен ред на цялата нация, приемат за своя мисия осъществяването на националната доктрина възможността да го сторят. Мнозинството от нацията следва зададения от елита дневен ред поради споделени ценности и светоглед и поради доверието което има в елита" 1.Той се състои от образовани хора, с богата обща култура, които не мислят ден за ден, а имат хоризонт за бъдещето – могат да си представят как трябва да изглежда страната след 5, 10 или 100 години. Заб. Това е така – директно следствие от дефиницията на елита. Задаването на дневен ред се нуждае от от стратегическо мислене (план за 100 години наред, изпълнение на следващия ден и отново предначертаване на план за 100 години напред, възоснова на промяната от последния ден) 2.Елитът се стреми към нещо, по-голямо от личния интерес, или този на семейството му. Чувства се „стопанин" на обществото и затова общото благо не му е безразлично. Това не е само филантропия, а и чувство за собствена значимост. Заб. Първата част следва директно от дефиницията. Втората част е нехристиянска, тъй като елитът се поставя в ролята на самия Бог (пастирът) и гледа на обществото като на стадо – нещо, на което никой смъртен няма право. Чувството за собствена значимост е много близко до най – тежкия смъртен грях – гордостта, когато е комбинирано с представата за обществото като за стадо овце. 3. Елитът е потомствен. Заб. Това твърдение е частично вярно. Както е отбелязано от самия автор, елитът е динамично множество от хора. Ако имаме впредвид дефиницията, то елитът са тези хора, които изпълняват функцията на елит. Не целият елит е потомствен, т.е. не е задължително условие, за да си елит – потомствеността е само предпоставка. Какъв е процентът на потомствения елит спрямо останалата част е друг въпрос. 4.Елитът е материално осигурен. Бедният човек е силно ангажиран със собственото оцеляване. Материалното богатство дава свобода да мислиш за неща по-абстрактни от самия теб, както и ресурс за да осъществиш проектите си. Не е задължително елитът да се състои от свръхбогати, но бедните трудно могат да бъдат активен елит. Заб. Това твърдение е проява на дълбок материализъм, което автоматично означава, че не е християнско като философия. Граничи с Марксизъм. Колкото богатството може да помогне при някои хора, като им даде стабилна основа, толкова може да попречи на други – като обезсмисли живота им. Между потомствеността и елита корелацията е много по – силна, отколкото между богатството и елита. Авторът смята, че втората корелация е несъществена и твърдението в общия случай е погрешно. 5А. Елитът е реформаторски. Въпреки доброто си материално и социално положение, елитът се опитва да формулира такъв дневен ред, който да придвижи нацията и обществото напред. Заб. Корелацията с материалното положение е повече от съмнителна. Реформаторските желания са породени от духовно търсене. 5Б Елитът е консервативен. Това е безспорно. Той притежава културата и мъдростта да мисли за битието като плод на усилията на предходните поколения и резултат на натрупани с векове мъдрост и опит. Той разглежда себе си като продължител, като брънка от веригата на общественото развитие към по-добро. Той е еволюционен, търпелив и изначално чужд на всяка революционна стихия. Заб. Това твърдение би имало вярност, само ако т.4 е вярна – тя е от предпоставките му. Тъй като корелацията пари/елитарност е ефимерна, то консервативността не е задължително условие за елита. В действителност, голяма част от европейския елит е била либерална – вкл. и сред хора от прекрасни семейства. Това е така, защото елитът е дефиниран по начин, който не изключва либералното начало, въпреки, че то все пак бива подчинено на целите му (няма как да си национален елит, ако си интернационалист). По т.6А и 6Б авторът е напълно съгласен с тезата на Темплар. По т.7 има съгласие освен за „изкуствената конструкция на Обществения договор " – общественият договор е абсолютно естествена форма на кооперативност между разумни и рационални индивиди, независимо от каква перспектива се гледа на тях – като Божествени същества или еволюирали примати. Опростено обяснение в Науката и Разумът. По т.8 има съгласие с уговорката, че универсалността е качество на всички носители на ценности, независимо от ценностите, тъй като те сближават повече от общия език или обичаи (когато последните не са носители на някакви ценности). Най – общо казано, добрите хора са по – близки помежду си, отколкото с лошите хора, говорещи техния език и ядящи тяхната храна. 9. Елитът никога не е маргинален. Той е малцинство от лидери, което определя мнението на мнозинството и повлиява начина му на живот. Неговата обществена функция е да показва модела на поведение, или да задава „модата". Принадлежащите към елита винаги съсредоточават злобата и завистта на масите, но в същото време последните се стремят да се приобщят към елита, копират поведението и начинът му на живот. По този начин елита, макар и в малцинство, създава обществен вакуум и придвижва обществената енергия по посока на своя дневен ред. Заб. Терминът за масите е марксизъм. Предпоставката за злоба и завист на масите предполага, че те не са добри по природа, което не е вярно, за която и да е голяма група от хора – добрите хора винаги преобладават – статистически факт. Злобата и завистта не са градивни енергии и никой, който съсредоточава злоба и завист по себе си (независимо дали е заслужена или не) не може да е водач на хора – завистта на хората дърпа елита назад, а не хората – напред. Истинските водачи предизвикват възхищение и любов, които са движещи сили - бутащи напред, а не назад. Друг е въпросът как се предизвикват тези чувства и дали не са ирационални и неоснователни. 10. Обикновено елитът има културни хоризонти и стил на живот, различен от масовия. Той чете различни книги, гледа различни телевизионни предавания, купува различни вестници и се забавлява по различен начин от масата. Заб. Това твърдение не произтича от дефиницията – в нея се казва, че елитът определя модата, но не и, че модата принадлежи само и единствено на елита. Нещо повече, воденето би предполагало тенденцията към намаляване на разликите с „масите", поради приобщаването им към целите и поведението на елита. Това социално явление между другото се наблюдава в последните 150 г и е описано вкл и от Добри Войников. http://raylight.blog.bg/nauka/2009/07/08/b...-templar.360909 Който хареса отговора ми, може да го подкрепи, като гласува за него в свежо - http://svejo.net/home/link_summary/316174-...mplar?feature=6

Специални логически заблуди VII. Заблуди на случайността. Деф. Заблудите на случайността са специални логически заблуди на интепретиране на вероятностите по неверен начин. Основните типове заблуди са два – объркване на случаен с детерминиран процес/явление или неправилен анализ/оценка на вероятнистите при тяхното пресмятане. 20. Случайното е нарочно. Деф. Това е заблуда, при която се отрича случайния характер на дадено явление или процес. Примери: а) Цялостната школа на детерминизма във философията – всичко е ясно, точно и определено, защото така ни харесва. Заб. Това представлява също така и форма на пожелателна заблуда. б) Бойко Борисов нарочно говори глупости, няма как умен човек като него да ги плещи такива понякога. Заб. Нарочността се приема поради предопоставката, че той е умен, а тя не следва от никъде в това разсъждение, следователно може просто да не е вярна и ББ да се изпуска случайно понякога да говори глупости. в) Компютърът нарочно се разваля тъкмо когато най – много имам нужда от него! Заб. Вероятността компютърът да има съзнание е толкова по – малка като порядък от вероятността да е случайно, че можем да приемем, че твърдението не е вярно. 21. Нарочното е случайно. Деф. Това е заблуда, при която се приписва случаен характер на дадено детерминистично явление или процес. Примери: а) Анти-философската школа на индетерминизма – всичко е случайно, хаос и няма никакъв ред. Заб. Ако всичко е случайно, защо 2 + 2 прави 4 всеки път? б) Тъщата случайно се подхлъзна на филията ми с масло и падна върху ножа. И така 46 пъти. в) Тролски хазарт - хвърляне на монетата нагоре и залози дали ще падне или не /по Тери Пратчет/. Заб. Гравитацията толкова силно намалява вероятността монетата да не падне, че можем спокойно да я приемем за нулева. 22. Разглеждане на независими събития като свързани. Деф. Заблуда, при която се прави опит да се намери „система” в поредица случайни събития. Примери: а) Хвърлям вече толкова пъти подред ези, че няма начин следващият път да не е тура – то си е направо сигурно. Заб. Вероятността и за ези и за тура е винаги 50%, независимо, какви са били предишните хвърляния. Монетата винаги има две страни, независимо колко пъти е била хвърляна (приемаме, че не се е деформирала в конкретна посока). В малки серии е възможно и 1000 пъти подред да се падне ези (или тура), тъй като законът важи за големите числа. Ако хвърлим достатъчен брой пъти монетата (например 100 000), със сигурност ще имаме почти точно съотношение 50 на 50 между ези и тура. б) Вероятността да цъфнат налъмите силно нараства, ако баба ми е мъжко. Заб. Двете събития са глобално независими – не може да се прокара връзка между налъмите и бабата, освен ако налъмите не са на бабата. в) Толкова пъти имах слаби карти, че сега е задължително да имам силни, всички други се изредиха. Заб. Не е задължително, ако се разбъркват след всяко раздаване картите, за да не се образуват цикли/поредици при играчите. 23. Пренебрегване на условните вероятности. Деф. Това е заблуда, при която дадено събитие се разглежда като независимо, без да се провери от какви условия зависи то и какви са вероятностите тези условия да се сбъднат. а) - Иванчо, каква е вероятността да са оцелели динозаврите? - 50 на 50, другарко! – Отговорил смело Иванчо - Ама как така?! – Зяпнала учителката по математика. - Много просто – или са оцелели, или не са! – Отговорил Иванчо Заб. При какви условия биха оцелели динозаврите и при какви - не? – Този въпрос не си задава Иванчо и този път вината не е у Марийка. б) Известната задача от филма „21”: Водещ ви кара да изберете три кутии. В една от тях има шоколад + ваучер за зъболекар, другите две са празни и вие не знаете коя не е празна. Избирате кутия Б /втората/. След това отваряте кутия А и се вижда, че тя е празна. Тогава водещият ви пита дали искате да смените кутията си с В Тук повечето хора се заблуждават и казват, че е все едно и също – 50 на 50. Заб. Математическата формула на условната вероятност обаче дава 66% за кутия В, срещу 33% за кутия Б – Monty Hall Problem. Причината за заблуждението е, че не се отчита самия факт на отварянето на една кутия. http://raylight.blog.bg/nauka/2009/06/24/s...ainostta.353634 Можете да подкрепите този пост и в Свежо: http://svejo.net/home/link_summary/298680-...a-sluchainostta

Аксиома на Избора Тази аксиома е формулирана през 1904 г. От Ернст Зермело и гласи (неформален вариант): Ако имате какъвто и да е набор от урни, всяка съдържаща поне по една топка, възможно е да се избере точно една топка от всяка урна, дори да са безкрайно много урните и да няма указано правило, по което да се избира. Аксиомата не е необходима, когато урните са краен брой (тогава следва от другите аксиоми на теория на множествата) или ни е известно правило на избора. Последствия от аксиомата: 1. Аксиомата води до не-конструктивни доказателства – дори когато доказателството постановява съществуването на обект, може и да не може да бъде дефиниран в езика на теория на множествата. Такъв пример е „подредеността” (well ordering) на реалните числа, която следва от тази теорема, но в някои от моделите на теория на множествата (които я използват) , тази подреденост не може да бъде дефинирана. 2. Парадокс на Банах – Тарски: Ако вземем една топка и я разрежем по определен начин, после от парчетата можем да сглобим две топки (само с тяхната транслация и ротация). Защо я използваме: Защото е много удобна за използване – нейната употреба не води до противоречие (тук самият аргумент си противоречи - парадокс на Банах - Тарски), а с нейна помощ могат да се докажат много важни резултати. Откъде идват противоречията, свързани с аксиомата: От Безкрайността. Всички противоречия оттам идват. Какво е философското значение на аксиомата на избора: Тя показва как е бил създаден светът, който се крепи на парадокси. Какво е практическото значение за нас, в настоящото време и място: Имайки безкрайно много урни с бюлетини – по една урна за всеки наш избор, ние можем да изберем точно една бюлетина от всяка урна и всеки път да направим своя избор. Изборът ни е фундаментален, неотменим, неоспорим и се простира в безкрайността http://raylight.blog.bg/nauka/2009/05/25/a...a-izbora.339206

Специални логически заблуди - VI. Пожелателни заблуди (заблуди на реалността). Деф. Заблуди на реалността е форма на смесване на желанията с действителност – „това, което трябва да бъде Е”, „това, което Е, трябва да бъде (така)”, „това, което НЕ Е, не трябва да бъде”, „това, което не трябва да бъде НЕ Е”. 16. Това, което Е, трябва да бъде (така). Деф. Заблуда на реалността, при която се приема статуквото за редно, само защото е статукво. Може да се разглежда и като частен случай на argumentum ad populum & non-sequitur. Примери: а) Убиването на крави с чук е нормална процедура, всички кланици така правят. б) Вселената е изключително странна и пълна с парадокси, които мозъкът не може да проумее, но щом съществува, това е единственият начин да съществува. Заб. Това е и форма на non sequitur – фактът на съществуването гарантира единствено съществуването, не причините за него. 17. Това, което трябва да бъде, Е. Деф. Заблуда на реалността, при която се приема редното за статукво, само защото е редно. Това е опит за наслагване на личната реалност върху общата. Примери: а) Хората се отнасят към живите същества с обич и уважение, защото това е редно. Заб. Вярно за „някои хора се отнасят с обич и уважение към някои живи същества”. б) Ние трябва да знаем – Ние ще знаем! (Давид Хилберт). Заб. Това, че трябва да знаем, не гарантира, че ще можем да узнаем, по – късният прогрес на математическата логика показва, че има неща, които не могат да се узнаят. 18. Това, което НЕ Е, не трябва да бъде (така). Деф. Заблуда на реалността, близка до заблудата на статуквото, при която освен нея се приема неправилно аксиомата за непротиворечивостта (non-contradiction) – щом статуквото е редно, то и това, което не е статукво, не е редно. Това е логически невярно съждение от типа на non sequitur, тъй като може да има повече от един „правилен” вариант, а само един е статукво. Примери: а) Между хората няма истинска универсална любов, затова не бива да проповядваме такава! б) Хората са в мнозинството си невежи, затова не бива да ги образоваме Заб. Тези две твърдения предлагат обратния на верния извод – именно защото няма универсална любов или повсеместно знание, те трябва да бъдат развивани. 19. Това, което не трябва да бъде , НЕ Е. Деф. Заблуда на реалността, при която се стъпва върху наслагването на личната реалност върху общата и се прилага неправилно аксиомата за непротиворечивостта Примери: а) Вселената не трябва да е противоречива и пълна с необясними явления, следователно не е. Заб. Да, ама е! б) Хората не трябва да се избиват помежду си, следователно не се избиват. Заб. Абсолютно - и Осама е съгласен. в) Мафията не бива да бъде във властта, следователно не е във властта! http://raylight.blog.bg/lichni-dnevnici/20...-zabludi.335860

Все така защо къса договора. Сигурен съм, че Иван Асен II е изпълнявал своята част от него акуратно, както са го правили всички български владетели преди него от Аспарух насам (по моите данни)

Битката не е ли един от случаите, в които българите нанасят тежък урок по цивилизованост на ромеите в частта - "Спазването на писмени договори е задължително"?

А какво ще кажете за принасянето на бебета като жертва в Дръстдарската крепост, станали причина за възстание на болярите в нея, при което повечето загинали вв битката? Виждал съъм го смотолевено в учебник, но не е широко известен факт

етноним булгар никога не е съществувал, имало е българи. А името българи е поне от 354 г. записано

В България съм по принцип. Бях в чужбина през 2007-а година, в Швеция, на научен стаж. Специалността ми е Теория на автоматичното управление, но в нея се съдържат и неща като изкуствен интелект и логическо управление, оттам е моят интерес. По принцип дисциплини като "критично мислене" се изучават формално в университетите в Швеция, но средното образование и там, както и в САЩ например поощрява дебатите и критичното отношение към познанието.