raylight

По принцип имаш известно право, но не исках да създавам твърде много теми, за да не наводня форума

ИРАЦИОНАЛНОСТ И СВРЪХ-ИРАЦИОНАЛНОСТ I. Ирационалност. Какво е рационалност? Ей това. А какво е тогава ирационалността? Има два вида ирационалност – съзнателна и несъзнателна. Несъзнателната ирационалност е форма на разсъждение, движено от емоции, вместо от разума, с аргументи, които нямат смисъл, но доказват всичко. Ирационалните индивиди все така искат най – доброто за тях, но не могат да го постигнат, защото нямат средствата за това - нямат разум. Съзнателната ирационалност, доколкото ирационалният индивид изобщо може да има съзнание (осъзнаването е рационален и дори свръхрационален процес) е форма на запъване на магарето на мисълта на моста на желанието – знанието за верния отговор не пречи на придържането към погрешния поради сантиментални причини. Ирационалността се проявява чрез два главни пътя: 1. Приемане и придържане към погрешни предпоставки, инвариантно спрямо доводите против. 2. Всевъзможни главозамайващи „следвания” от тези доводи, по начин изплъзващ се и на най – развития разум. Примери: За 1) А: Тъй като всички са маскари, не желая да се доверя с гласа си на никого. Б: Но аз съм честен?! А: Не може да си честен, щом всички са маскари, и ти си в кюпа! Б: Но всички, хора, които ме познават, твърдят това, никога не съм имал проблеми със закона, данъчната ми декларация е изрядна, помагам на непознати в беда, хората ме обичат дори? А: Всички са маскари! Хората, държавата, данъчните, ти самия сте се объркали нещо. Няма как да си честен, щом всички са маскари! Б: Но ако аз съм честен, то не може „Всички са маскари да е вярно”! А: Именно, затова не може да си честен! За 2) А: Аз съм честен, човек, което означава, че всички други са маскари! Б: Но защо само ти да си честен човек? А: Защото е крайно малко вероятно някой друг да е честен. Аз съм изключение. Б: Откъде следва, че си изключение? А: От това, че всички други са маскари? Б: А откъде следва, че всички други са маскари? А: От това, че съм изключение! Б: Но ти се въртиш в кръг! А: Добре де, всички знаят, че хората са маскари , но аз не съм, следователно всички други са маскари. Б: Всички знаят? Кои са всички, откъде знаят?! Дори да знаят, че всички са маскари, щом ти не си, или ти си честен, или всички са маскари! А: Всички сме маскари, просто аз съм честен! Б: А малко ракийка?! II. Свръх-ирационалност. Ирационалността е процес на НЕ-мислене в изолация, без да се вземат предвид възможните рационалност/ирационалност на другите хора. Понякога ирационалното действие или постъпка (не максимизиране, а нулиране на печалбите, „защото не ми аресва тоа”) среща рационален отпор и може сумарният резултат да е рационален. Типичен пример е опит за саботаж срещу даден кандидат на национални избори да активизира гласоподавателите и сторилият го да бъде наказан. Свръх-ирационалността е поведение, което отчита възможната рационалност на другите хора и действа по квази-рационален път, за да постигне сумарна ирационалност на резултата. Типичен пример е т.нар. затворническа дилема, при която единият играч е свръх-ирационален, а другият – свръхрационален. Първият знае, че другият няма да го предаде, спазвайки етиката, затова го предава, като настоява прокурорът да съобщи на другия, че е предаден. Другият естествено ще предаде първия човек, за да лежи наполовина. Така свръх-ирационалният успешно постига присъди за себе си и за свръхрационалния – рационално действие с ирационална цел. Как биха постъпили политиците на САЩ и СССР, ако да кажем САЩ бяха свръх-ирационални? САЩ щяха да изстрелят ракета, която да удари Москва и да изчакат СССР да изстрелят всичките си ракети, за да имат оправдание да изстрелят своите, успешно постигайки унищожение на света. ИЗВОД: За разлика от свръхрационалността, която може да е и следствие на социална еволюция (по методите проба – грешка с памет) – подтискане на биологични инстинкти и развиване на социални, свръх-ирационалността противоречи дотолкова на всички възможни инстинкти, че няма как да е друго творение, освен творение на разума. http://raylight.blog.bg/nauka/2009/05/09/i...onalnost.332446 http://svejo.net/home/link_summary/244308-...lnost?feature=6

Парадокс на Станишев – Доган: За да оцелеят, трябва да останат на власт, за да останат на власт трябва да похарчат парите, останат ли във властта без пари не могат да оцелеят http://svejo.net/home/link_summary/239524-...Stanishev-Dogan

12. Моралистична заблуда. Деф. Моралистична заблуда е форма на предпоставено разсъждение и заблуда на избора едновременно, при която се твърди, че нещо, което е морално погрешно не може да е част от човешката природа. При нея не се отчита както реалността (морално грешни действия се ежедневие), така и се отрича косвено фундаменталната свобода на избора, която позволява на всеки един човек да избере да върши както грешни, така и правилни действия. Пример: а) Тъй като убийството е смъртен грях, то не може да бъде част от човешката природа Заб. Още в първите глави на Библията е обяснено как познанието за разликата между правилно и грешно поражда възможността да се вършат и двете, т.н. първороден грях – загуба на невинността. б) Кражбата е грях, следователно, онези, които изнасят холната ни гарнитура не може да са крадци. 13. Натуралистична заблуда. Деф. Натуралистична заблуда е форма на предпоставено разсъждение, при която се твърди, че нещо, което е е част от човешката природа не може да е морално погрешно. При нея не се отчита както реалността (в природата всичко е морално грешно), така и се отрича косвено фундаменталната дефиниция на правилно и грешно (моралът ни различава от животните). Пример: а) Тъй като убийството се случва в ежедневието ни, то не може да бъде морално погрешно Заб. Още в първите глави на Библията е обяснено как познанието за разликата между правилно и грешно поражда възможността да се вършат и двете, т.н. първороден грях – загуба на невинността и това, което отличава човека от животното. б) Някои мъжки риби изяждат децата си (по чисто рационални причини), следователно е морално редно Революцията да изяде децата си! 14. Морално - натурална заблуда. Деф. Морално - натурална заблуда е форма на предпоставено разсъждение, при която се твърди, че нещо, което е морално правилно трябва да е естествено по произход, т.е. част от човешката природа. Каквото е морално, е дар от природата. Това е опит да се приложи морална парадигма върху обект, който не я разбира – природата. Пример: а) Нещо толкова хубаво като като любовта трябва да е дошло от еволюцията. Заб. Любовта в човешкия и вид (универсална любов към ближния, любов към не кръвно свързани) е против самата природа на еволюцията, тъй като нарушава конкурентното правило (оцеляват най - приспособените) и дори го пренаписва (оцеляват най – добрите в морален смисъл). Любовта не е необходима, когато не е средство за оцеляване. Реалността потвърждава за повечето животински видове, че любовта е ограничена само между индивиди и колективи, при които тя е средство само и единствено за оцеляване. б) Детското доверие към непознатия е крайъгълен камък на еволюцията. 15. Натурално - морална заблуда. Деф. Натурално - морална заблуда е форма на предпоставено разсъждение, при която се твърди, че ако нещо не е част от човешката природа, то не е и част от моралната система. Подобно на натуралистичната заблуда се отрича самата природа на морала (познанието за добро и зло като разлика с животните). Пример: а) Нещо, толкова неестествено по произход като като човешката любов, не може да е морално правилно. Заб. Любовта е база за морала, от нея произтича самата концепция за морал. б) Да се грижим за старите е болните е най – долна и аморална постъпка! Никое животно не постъпва така! Заб. Всъщност слоновете се грижат както хората за старите и болните си животни, но тяхната висша нервна система е много силно развита. http://raylight.blog.bg/lichni-dnevnici/20...-zabludi.329851

Рационалност и Свръхрационалност или за неприложимостта на чистата рационалност в човешкия живот 1. Дефиниции Деф. Рационалността е качество, свързано с използване на валидни и състоятелни логически аргументи на изказваните тези, както и с използването на вероятностни аргументи с добре оценена вероятност. Деф. Валиден логически аргумент е верен логически аргумент спрямо предпоставките на тезата – „Ако приемем, че...”, оттам следва „...” Пример: Ако слънцето свети през нощта, то тя ще е светла като ден – вярно спрямо предпоставката. Деф. Състоятелен логически аргумент е валиден логически аргумент, отразяващ реалността, т.е. с верни предпоставки. Пример: Ако атиняните са гърци и спартанци те са гърци, това все още не означава, че всички гърци са или атиняни или спартанци – вярно спрямо реалността. Деф. Добре оценена вероятност е вероятност, която или е точно оценена (шансът да се падне шестица от тотото 6 от 49 е едно към 13 000 000) или е между достатъчно точни горни и долни граници, за да бъде използвана като аргумент в контекста на множеството от други аргументи, т.е. неопределеността не именя крайния изводна разсъженията. Пример: Лошо оценена вероятност – динозаврите или са оцелели, или не, следователно вероятността да са живи е 50% Добре оценена вероятност – вероятността бъдеш ударен два пъти от мълния е приблизително нулева (1 към милион най - много). Деф. Свръхрационалността е приложение на рационалността в реални условия, при което е взета под внимание възможната ирационалност на другите хора, т.е. не е рационалност в изолация от поведенческите модели. Обяснение: Ако рационалността не взима предвид рационалността или ирационалността на другите индивиди в комуникационния / взаимо-действения процес, при свръхрационалността включва в себе си моделиране на тяхната рационалността. По този начин, ако един съвършено рационален човек изкаже логически валиден и състоятелен аргумент, който предизвиква бурна ирационална реакция сред останалите и ефектът от него е нарушаване на взаимодействието, то свръхрационалният човек ще има впредвид възможните ефекти от този аргумент при неговото съставяне и социализация, за да доведе до желаната екстърнализация. 2. Примери за границите на рационалността и приложението на свръхрационалността. а) Класически пример е т.нар. „Затворническа дилема” от математическа теория на игрите: Условие: Двама затворници, участници в общо престъпление са заловени, но липсата на доказателства прави невъзможно осъждането им на дълъг срок без някой от тях да проговори. Говори се отделно с всеки от тях и им се излагат следните условия: i) Ако единият предаде другия, а другият си мълчи, първият ще излезе свободен, а вторият ще лежи 10 години. ii) Ако двамата се предадат взаимно, ще лежат по 5 години. iii) И двамата получават уверения, че другият няма да знае за решението му преди оповестяване на присъдите. iv) Ако никой не предаде другия, и двамата ще получат минимални присъди от 6 месеца (това не им се казва, но те го знаят). Резултат: Резултатът при съвършено рационални затворници е, че всеки от тях предава другия. Това е класически провал на съвършената рационалност в отсъствие на модел рационалността на взаимодействащите индивиди. Причината за такова действие е, че никой от двамата затворници не знае как мисли другият и, че няма допълнителни условия (ефект върху затворническата репутация, етика и т.н.), които да променят аргументацията. б) Пример за успех на свръхрационалността Класически пример за реалното приложение на свръхрационалността е т.нар. ядрено въздържане. То формира задача, подобна на затворническата дилема, при която и САЩ и Русия имат рационална причина да ударят превантивно (за да минимизират своите жертви), но не го правят. Това е защото имат взаимно познание за модела на рационалност, притежавана от управляващите им структури. Ядреният арсенал на едната страна е спирачка за използването на ядрения арсенал на другата. Подобно неустойчиво равновесие се формира благодарение на споделената етика (код на поведение на индивидите), която позволява да се преодолеят провалите на рационалния процес. Тази етика е резултат от осъзнаването на евентуалните вреди и ползи от перфектната рационалност, което предполага, че процесът на осъзнаване сам по себе си е свръхрационален. в) Реален пример за неуспех на чистата рационалност: В дадена фирма „А” се изгражда стена между две групи от работещи, за да се подпомогне техния фокус върху работата чрез взаимна изолация от смущенията на другата група. Стената се построява с вградена врата в нея, но тази врата стои заключена, като ключът е у шефа на едната група, който преценява кога и как да се използва вратата (стандартно тя е заключена). Мотивите за подобно действие са съвършенно рационални – шефът не иска да има смущения, но все пак трябва да има начин да се преминава между помещенията в случай на извънредна нужда. Ефектът от действието обаче е предимно негативен, тъй като в контекста на етиката между колегите от групите, този жест на заключената врата има лоша символика и представлява ирационално послание „Построихме стена, сложихме врата, само и само, за да имаме възможността да ви я заключим”. Рационален акт, който не отчита етиката и по принцип взаимодействията с другите индивиди, е асоциален и с ефект на ирационално действие. 3. Заключение. Фундаменталният провал на чистата рационалност във взаимоотношенията между хората е причина за създаване на етика, като набор от правила за поведение, които да подържат неустойчивото равновесие на кооперативното им поведение. Причината не е в това, че хората по природа не са чисто рационални същества – те не са чисто рационални същества, защото нямат взаимна полза от това. Малцината индивиди, пренебрегващи етиката са тези, които не признават взаимната полза и тяхната чиста рационалност ги прави асоциални – т.нар. социопати. http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=325027

Тази статия не искам да копирам като текст, тъй като е специален бонус за редовни читатели, затова давам линк към Науката и Разумът. Кандидатствам с нея и за конкурса на списание БГ Наука: http://lachezartomov.blogspot.com/2009/04/blog-post.html

IV. Заблуди на контекста. Деф. Вербален контекст е обкръжаващата среда на даден текст или разговор (дума, изречение, речев акт и т.н.). Тъй като езикът не използва строги формални модели на изразяване, контекстът влияе върху начина, по който даденият текст бива разбиран. Неформалните модели не могат да бъдат разглеждани в строга изолация, а само обектно, като обектът включва (инкорпорира в себе си) и средата (разглежда се целият текст наведнъж при анализа). 11. Изваждане от контекст. Деф. Тази заблуда се проявява при разглеждане на дадено неформално твърдение като формално, т.е. в изолация от средата, което променя смисъла му. Съществува вариант и при формалната логика, ако съзнателно бъдат изпуснати част от твърденията. Примери: а) Централен клас от тази заблуда е класът „изпускане на противоречия” или цитиране до частицата „но”: - „Преклонена главица сабя я не сече” вместо „Преклонена главица сабя я не сече, но хомот опъва”. - Той е добър човек, но това не го оправдава. - Те са мръсни и са цигани, но не са престъпили закона. Заб. В тези примери се цитира само една част от разсъжденията, изпускайки контра-разсъжденията като по този начин се подменя самият извод. б) Изваждане на съждение от контекста, който дефинира смисъла му. Деф. Много често в писмения и говорим език се използва предефиниране на понятия и термини в зависимост от човека, който ги използва, т..е той може да бъде ползван като референция, без това да е argumentum ad hominem. Друг вариант е да се изпуска част от текста, която предефинира понятията - Пешо каза, че си копеуе. Заб. Пешо използва думата в смисъл на „добър, готин човек”, докато оригиналното значение е „незаконороден син от Пернишко или Радомирско”) - Ти си селянин, защото работиш на село като земеделец. Заб. Изпускането на втората част автоматично прави твърдението обидно, защото е масово възприето като такова и се е превърнало в норма за обида особено в големите градове. - Царят е гол. Заб. За тези, които не са чели приказката, смисълът на твърдението може да бъде произволен, вкл и буквален. в) Редуциране на твърдения (половината истина). Деф. Дадена редица от предикати да бъде представена с нейно подмножество, например „Ако (А и B) или C” бъде заменено с „Ако Ако (А и B)”, което променя крайния изход на съждението: - Ако българите са кадърни и добри хора, то държавата ще потръгне Заб. Изпускането на фразата „и добри хора” променя смисъла на твърдението, от което отпада моралният елемент и по този начин смисълът на казаното променя самата парадигма на разсъждението. - Ако съм индианец, то аз съм свободен човек. Заб. Тук има едновременно две заблуди: първо – изпускането на фразата „и живея в резерват” прави смисъла на понятието „свободен” неверен, ако се има впредвид свободен от правилата и законите на САЩ. Вторият проблем е, че всъщност не е дефинирано понятието „свободен”, което прави цялото твърдение неясно. - Всички български футболисти, които играят в чужбина, са с правилен манталитет за националния отбор. Заб. Изпускането на фразата „които играят в чужбина”, променя смисъла на тезата от „играта в чужбина подобрява манталитета на играчите” до „играта в чужбина НЕ подобрява манталитета на играчите” – тъй като с или без чужбина няма значение. По този начин може да се постигне точно обратен извод. 12. Вграждане в контекст. Деф. Тази заблуда се състои в подмяна на контекста на дадено твърдение, чрез слагането му в друга среда, различна от оригиналната или чрез добавяне на среда, която не е необходима. Примери: а) Директна подмяна на контекста Деф. Изважда се дадено твърдение от средата и му се създава лъжлива среда - Блогърите са странни хора в смисъла на неразбирането, проявено към тях. Замяна с: - Блогърите са странни хора, говорещи простотии и размахващи пистолети. Заб. Тук се сменя контекста на понятието „странен”, превръщащо го от „неразбран, нестандартен” в „опасен, неуравновесен и простак”. б) Добавяне на допълнителен контекст: Деф. Средата се разширява с допълнително дефиниране на понятия, които са имали недвусмислено тълкуване. - Хората не харесват Цветелин Кънчев, защото е престъпник от ромски произход Заб. С добавянето на фразата „от ромски произход” се цели да се подмени причината, поради която Цв.Кънчев не е харесван, като намек, че престъпник от български произход не би имал същите проблеми. в) Представяне на твърдения в нередуциран вид: Деф. Идеята е да се добавят предпоставки, които не биха изменили стойността на извода при формалното разсъждение, но които биха имали стойност като подвеждащо неформално твърдение. - Ако съм от турски произход и съм роден в България, то съм български гражданин. Заб. Етническият произход няма отношение към гражданството, тъй като раждането в България е достатъчно условие, за да бъде човек български гражданин (според настоящите закони) независимо от произхода. http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=316696

Добре де, никой ли не е чел Петър Добрев, защо толкова подценявате този автор? Теория на аргументацията ми е донякъде и научна специалност и смятам, че се изпуска прекалено много информация заради негово цитиране извън контекста или избирателно опровергаване на твърдения. Ако го бяха чели по -подробно, дота интересни тези щяха отдавна да са изскочили в пространството и учените да са ги подложили на проверка. НЕ КАЗВАМ ДА СЕ ДОВЕРЯВАТЕ, КАЗВАМ ДА ГИ ПРОВЕРЯВАТЕ

ПРАГМА – ДИАЛЕКТИКА Или изкуството на критичната дискусия Източник - Уикипедия. Оригинален източник - Van Eemeren, Grootendorst & Snoeck Henkemans, 2002, pp.182-183) Деф. Прагма – диалектиката е теория на аргументацията, която комбинира чисто логическата страна на спора с комуникационната страна и взаимодействията между комуникиращите. Това е свръх – опростяване. I. Мета – теоретични принципи на прагма – диалектиката: 1. Функционализация – постига се, като се третира спорът като целенасочен акт. Заб. Идеята се, че се спори например, за да се открие истината или поне да се нокаутират очевидните неистини или за да се постигне консенсус (съгласие) по темата на спора. 2. Социализация – постига се, като се разширява перспективата на словесния акт до нивото на взаимодействие. Заб. Идеята е, че се говори, за да се предизвика реакция у слушащите. 3. Екстърнализация (авторът очаква предложение за адекватен превод по смисъл на понятието externalization) – постига се чрез улавяне на предположенията и взаимодействията, създадени от акта на речта. Заб. Речта се предполага да бъде чута и разбрана. 4. Диалектификация (търси се достоен превод на dialectification) – постига се, когато обмяната на актове на речта се подчини на определен идеален модел на критическата дискусия (Van Eemeren & Grootendorst, 2004, pp.52-53). Заб. Диалектика има там, където спорът следва определени правила, а не е надвикване на битака. II. Идеален модел на критическата дискусия Деф. Идеалният модел предвижда десет правила за провеждане на аргументирана дискусия. Нарушаването на тези правила се твърди, че ще попречи на рационалното разрешаване на разликите на мнения и следователно това нарушаване би било логическа заблуда. 1. Правило на свободата – спорещите не трябва да пречат на другите спорещи да изказват своите тези или да се усъмнят в тезите на първите. Заб. Несвободната дискусия не е рационална дискусия, тъй като се прилага аргументът на силата - argumentum ad baculum. 2. Тежестта на доказателството – изказващият твърдение е задължен да го защити, ако опонентът го призове да го направи. Заб. Твърдения, просто хвърлени ей така имат същата стойност на аргументи като сънищата. 3. Правилото на тезата – атакуването на тезата на опонента трябва да е свързано само и единствено с тезата. Заб. Аргументи от типа „що си грозен, що си болен, що си мръсен, що си долен” нямат никаква тежест и са най –тежката заблуда – argumentum ad hominem. 4. Правило на свързаността (релевантността) - участникът може да защитава тезата само с аргументи, които са свързани с нея. Заб. „Хората са умни, защото кравите не са”, не върви като изказване, доводът трябва да има общо с тезата. 5. Правило на неизразените предпоставки – участник не може да се отрича от свои предпоставки, които не са явно изразени или фалшиво да представя като предпоставка, нещо което не е явно заявено от другата страна. Заб. Идеята е, че е забранено на да се вменява твърдение (предпоставка) на човек, който не го е изказал (Не харесваш Обама, следователно си расист) или пък да се отрича изказано неявно твърдение – намек (мразя негрите, но не съм расист). 6. Правило на отправната точка – участник в спора не бива лъжливо да представя предпоставка като приета отправна точка, нито да отрича предпоставка, приета като отправна точка. Заб. „Тъй като земята е плоска...” не е добро начало на спор дали земята е плоска или не, нито може да се отрече предпоставка като тази например „тъй като 2+2 = 4”. 7. Правило на аргументационната схема – участник в спора не бива счита теза за успешно защитена, ако защитата не протече по подходяща аргументационна схема, която е коректно приложена. Заб. Неподходяща схема – „Циганите са лоши, защото всички така казват”, некоректно приложение – „един циганин ми открадна портмонето, двама други ограбиха свако ми, следователно всичките са крадци” 8. Правило на валидността –трябва да се използват само логически валидни аргументи или аргументи, които могат да бъдат валидирани, когато неявните предпоставки бъдат направени явни. Заб. Идеята е да се прилагат логически валидни аргументи, не като „Ако всички негри са американци и всички индианци са американци, то всички негри са индианци”. 9. Правило на закриване на спора – ако едната страна се провали в опита си да защити тезата си (аргументите на другата страна победят), то тя трябва да оттегли твърденията си, а ако успее, другата страна трябва да оттегли възраженията си. Заб. Тъй като спорът има цел – обикновено да се достигне до истината, то когато тя бъде достигната, неправите трябва да се съгласят, че са неправи, ако аргументите им се окажат неверни. Поведение от типа „Земята Е плоска, ПЪК” не е рационално. 10. Правило на употребата – участник не бива да използва неясни или двусмислени твърдения и трябва да интепретира формулировките на опонента колкото се може по – внимателно и точно. Заб. Трябва да се избягват бисери от вида „25 години социалистически Батак” или „30 години цирк, 30 години народна власт” III. Заключение. Описаният модел на критическа дискусия е идеален и не взима предвид ирационалността на човешката природа или сложносттана твърденията в реалния спор, в който не е толкова лесно да се каже „кой е победител”. Независимо от това, той е един добър фундамент за рационална дискусия.

Тази розета не е ли символ на 7-те планети и Слънцето в средата?

Това се нарича презумтпивно мислене - Византийците наричат България Стара и Велика, но те не го казват за млади държави без политическо значение => все пак го казват за млади държави без политическо значение. Изводът трябва да е обратен => щом я наричат Мегали, значи наистина е Мегали при условие, че те не го пишат ей така. Когато изводът при дадена предпоставка не съвпада, трябва да се провери самата предпоставка "България е млада държава без политическо значение"

Един въпрос - нали самият хазарски каган Йосиф казва, че населява земите на оногундурите, не се ли намалява изкуствено територията на Стара Велика България - визирам картнката от първа страница?

Аз мисля ->Изконната вяра на дедите ни е свързана със Слънцето и Луната и най - вече с Юпитер и концепцията за истината, нещо, което се е вградило и в съвременнтата европейска цивилизация

III. Заблуди на произхода. Деф. Заблудите на произхода представляват използването на произхода на даден човек или обект (абстрактна структура като например фирма, държава и т.н.). като аргумент за неговите (нейните) действия и решения или като аргумент най – общо в съставянето на логическа теза. Тези заблуди представляват едновременно argumentum ad hominem и отрицание на фундаменталната свобода на избора (обстоятелства да предопределят избора). 9. Заблуда на произхода. Деф. При тази заблуда за даден човек или обект се съди по неговия произход, като по този начин на произхода неправомерно се възлага определяща вместо обуславяща роля. Примери: а) „Sins of the fathers” – греховете на бащите/майките се предават по наследство и синовете/дъщерите отговарят за престъпленията на родителите си. Заб. Твърдението, че грехове могат да се предават по наследство отрича едновременно съвременната биологическа наука, концепцията на повечето религии (грехът като действие на нематериална душа) и фундаменталната свобода на избора. б) Богомил Райнов е син на Николай Райнов, следователно е виден антикомунист. Заб. Богомил Райнов публично се отрича от баща си, за да го допусне БКП до публикуване. в) Хората са произлезли от маймуните, следователно са маймуни. Заб. Твърдението само си противоречи – няма как хората едновременно да са „произлезли” от маймуните и все още да са маймуни, коеот би означавало да не са „излезли” от никъде. г) Хората от добри семейства израстват по – възпитани и културни, с по – развити ценности, докато хората от лоши семейства стават профани, олигофрени, лумпен-комунисти, садисти, женомразци, простаци и пияници. Заб. Има връзка между семейството и поведението на човека, но тя е чисто корелативна, не детерминистична – с други думи семейството може да помага или пречи, но не може да оправдае който и да е избор на човека. д) Цар Симеон II – Gamble трябва да е прекрасен човек, щом е от такъв стар и аристократичен род като Гота и щом има такъв прекрасен баща като Борис III. Заб. Щом е аристократ, дори и да убие човек с голи ръце, поне ще го направи аристократично. 10. Обратна заблуда на произхода. Деф. При тази заблуда за предците/произхода на даден човек или обект се съди по него, като по този начин на произхода регресивно се възлага определяща вместо обуславяща роля. Примери: а) Щом в Р. Македония сега има македонци, то и техните баби и дядовци са македонци. Заб. Бабите и дядовците са се определяли официално като българи до 1944, а техните предци са се определяли само и единствено като българи. б) Внукът на Радой Ралин е пълно кеуеме, следователно и родът му е от такива. в) Човекът произлиза от маймуните, следователно и те са разумни ИЛИ човекът е с Божествен произход, следователно и Бог е грешен. Заб. Отново произходът се използва като знак за тъждество. г) Всички престъпници са от лоши семейства. Заб. Статистическите проучвания сочат значителен дял на престъпници от добри семейства. д) Родът Гота е комарджийски род, щом Симеон II-и му е наследник.

Аз изхождам от Именника на Българските Канове и броя България от Втори век.

Преклонена главица остра сабя не сече... Това е най – разпространената поговорка, използвана като аргумент за тезата за „робската психика на българина". Самата теза е построена на логически заблуди, тъй като се прави обобщение за необобщима маса от хора (разликата между двама българи може да е много по – голяма, отколкото разликата между българин и чужденец от една и съща група (дефинирана по ценности, интереси и т.н.) ). Най – просто казано, разликата между добрия и лошия българин е несравнимо по–голяма, отколкото между добрия българин и добрия чужденец. Самата заблуда е двойна, тъй като използва едновременно изваждане от контекст и лъжа, тъй като поговорката е цитирана непълно, което променя изцяло смисълът и.Целият текст на поговорката е „Преклонена главица сабя я не сече, но хомот опъва" и тъй като операторът „но" е отрицателен логически оператор (операция извеждане на подмножество от множество), целият смисъл се обръща. Пример: Ако А обхваща B, а B обхваща C, то изразите 1 и 2 имат противоположни резултати : 1. D принадлежи на A , следователно и на C 2. D принадлежи на A, но не и на B, следователно не принадлежи на C. Тук тълкуванието на „Преклонена главица сабя я не сече, но хомот опъва" не може да даде „робска психика", тъй като няма еднозначно одобрение на първата част на твърдението. Поне толкова достоверно е тълкуването, че тя е израз на стремежа към свобода, буквално еквивалентно на „свобода, а не страх". Отделно, когато поговорката се използва само в първата си част, употребата е с цел ирония (в контекста на смисъла на пълната поговорка) и пдоигравка на угодничеството. В Заключение можем да споменем, че не само тази поговорка, но и историческите факти опровергават тезата за робската психика (освобождение от 7 робства, 5 от които - без чужда помощ - от VI до края на XX век) и че приемането на твърдения без проверка е истинската робска психика. http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=302724

Не се чувствам още готов да говоря и пиша на тази тема (Ръсел, Гьодел, пределите на познанието...). И този етап ще дойде в развитието на трудовете ми в интернет Засега - текущият труд: II. Заблуди от предсказване. 5. Статична заблуда на бъдещото състояние Деф. Приравнява се бъдещото състояние на явлението, обекта или човека към сегашното и/или предишни негови състояния – отрицание на промените. Примери: а) Щом до 7-годишна възраст не си научил какво е добро и зло, никога няма да се научиш б) Хората в България винаги са били такива, каквито са сега и винаги ще си останат такива. Заб. Тук има едновременно две заблуди – предишно състояние, приравнено на сегашното и бъдещо състояние, приравнено на предишното и сегашното. Получава се верижна заблуда, тъй като предишното състояние увеличава тежестта на хипотезата за бъдещото състояние. в) ББ не става за кмет и премиер, защото е бил пожарникар и бодигард. Заб. Тук косвено се намеква, че липсата на квалификация в миналото ще се прехвърли като липса на квалификация и в бъдещето, с което се отрича концепцията за опита. Ако ББ се окаже неквалифициран за управленски функции, то няма да е защото навремето не е учил това, а защото и досега не се е преквалифицирал. 6. Екстраполационна (линейна) заблуда на бъдещото състояние Деф. Заблуда на линейната екстраполация, при която се предполага, че даденият процес, човек или обект ще продължава да се променя вечно с едни и същи темпове. Примери: а) Историята и бъдещето на Мисисипи според Марк Твен: „За 176 години Мисисипи е скъсила с 242 мили долното си течение. Това прави средно малко повече от миля и 1/3 на година. Следователно всеки уравновесен, нормален човек, който не е нито сляп, нито идиот, може да се убеди, че през древния силурски период, от който идния ноември се навършат точно 1 млн. години, долното течение на Мисисипи е било над 1 300 000 мили и реката е стърчала над Мексиканския залив като въдица. По същия начин, всеки може лесно да се убеди, че след 742 години, тя ще бъде само 1 миля и ¾, а Кайро и Нови Орлеан ще слеят улиците си и ще се трудят отговорно под грижите на един кмет и обща управа. Науката е същинска магия. И най – незначителният факт може да наплоди какви ли не догадки.” б) На всеки е ясно, че щом бебетата удвояват теглото си през първите три месеца, което предполага, че на 24 години ще имат умопомрачителното тегло от 2 на степен 96 или 7.9228e+028 пъти началното си тегло (2-4 кг). в) Теорията за неограничения икономически растеж (и съответно неограниченото нарастване на благосъстоянието при нормални условия) предполага, че след 1000 години (при 2% годишно нарастване) хората ще бъдат около 4 трилиона пъти по – богати от сега, което означава, че ще могат да си позволяват къщи с размери около 40 000 квадратни километра, което при настоящите темпове на нарастване на населението (удвояване на всеки сто години) означава 6.5 милион милиона по 40 000 квадратни километра, което при територия на земята (непокрита с вода) 148,940,000 кв. км. Означава, че всеки квадратен километър е притежаван едновременно (максимум) от почти 2 трилион трилиона души... 7. Заблуда на потенциалното (евентуално) бъдещо състояние Деф. Използване на аргумент „какво би могло да бъде” с тежест на факт в съждението. Една мисловна конструкция (най – често с вероятностна тежест) се използва на мястото на реално събитие или състояние. Примери: а) Ако ОДС с Иван Костов бяха на власт в последните 8 години, хората щяха да взимат двойни пенсии, затова гласувайте за ДСБ и СДС. Заб. ОДС не са били на власт през тези 8 години и тази хипотеза не може да има тежестта на факт, защото това какво би могло да се случи не е равносилно на това, какво се е случило. Аргумент в полза на ОДС е това, което те са свършили, а не това, което биха могли да свършат, ако бяха останали. б) Ако Русия не беше поискала откуп, еквивалентен на 32 тона злато за Освобождението ни, това дело щеше да е напълно безкористно, затова да свалим шапки за безкористността му. в) Ако се бях родил в САЩ, вече щях да съм милионер, следователно Българската държава ме е ограбила поне с 1 милион долара. Заб. Това е хипотеза, тъй като нямаме емпирично потвърждение, следователно и загубите са хипотетични и техните компенсации – също. 8. Заблуда на неизбежното(сингулярно) бъдещо състояние Деф. При тази заблуда се отрича ефекта от настоящите действия върху бъдещето – „Нищо не можем да променим”, „Каквото и да направим ще е все тая, затова хайде да не правим нищо” и т.н. Заблудата е в априорното приемане на грешна в общия случай презумпция, вместо да се приложат аргументи за липсата на чувствителност на „бъдещето” към действията на твърдящия заблудата човек. Примери: а) И да копам и да не копам кенефо, нема го изкопам Заб. Очевидно е, че ако се копае достатъчно дълго, дупката за външната тоалетна ще бъде изкопана, т.е невярно обобщение б) Независимо дали си добър с хората, те те „прецакват”, затова прецакай ги и ти. Заб. Именно това твърдение създава „прецакването”, защото всеки, който възприеме такава политика убеждава прецаканите от него с действията си, че няма значение дали са добри с другите хора, затова някаква част от тях решават, че е по – добре и те да „прецакват”, така може да се стигне в най – добрия случай до някакво самоподържащо се множество от „прецакващи” хора, а в най – лошия случай, то ще погълне цялото общество. Тук заблудата от липса на последствия на постъпките сама създава липсата на последствия. в) Моята партия така и така няма да мине 4% бариера, няма смисъл да гласувам. Заб. В действителност партията не би минала бариерата ИМЕННО поради такива разсъждения, подобно на предишния пример.

Сина е наш, потомък на останали в родината българи. ел-Балхи, също, ал-Хорезми за съжаление е само далечен братовчед, не можем да си го присвоим

А кой е казал, че календарът е алтайски? Нали саките имат подобен?

Аз ви казвах, че тези гърци не са цивилизация, а комплексирани ориенталци, подобно на турците, лошото е, че и ние имаме подобни комплекси, макар и в по - малък мащаб

Ще ви хвърля в ужас, но няма да е зле да прочетете Петър Добрев относно този източник. Тъкмо ще можете да го плюете рационално

Човешките жертвоприношения потвърдени ли са от не-византийски източници, има ли засичане от латински или персийски, или арабски и т.н.? Осланянето на един-единствен пасаж от един източник не е наука

Доколкото съм чел, Ивайло сам се нарича Лахана (такъв цар имат ефталитите - http://en.wikipedia.org/wiki/White_Huns) и думата само външно наподобява гръцката дума. Като се има предвид значението на думата "Асен" (в хазарски също я има - Ашен - камък) и контекста, в който се появява името (единият брат се нарича Петър, а другият - Асен, каот и двете думи означават едно и също на различни езици) аз имам силното подозрение, че прабългарският език остава в употреба сред благородниците до голяма степен и през Второто Българско Царство. Имам силни подозрения и за имена като "Мицо" и "Шишман"

Стоедине, не ми се обиждай, не ми е такава целта, но мисля, че имаш нужда да прочетеш малко за логическите заблуди (то кой ли няма). Бяха ми полезни (и още са), ще бъдат полезни и на теб

Градът е Судак, археологът е Владимир Майко, журналистът е Пламен Петков, предаването е за онези 30 000 км, епизод 3 или 4. Hякъде към 22-ата минута, твърдението е, че Судак е построен през VII-и век от българите, после имало византийски слой и т.н. Някакви допълнителни сведения, становища и т.н.?