Smordo

КГ, я забележи, че когато Византия губи повечето си негръцки области и остава с една Западна Мала Азия и Балканите по линията Пловдив-Драч, тоест между 1187 и 1300 г., изведнъж се появява като че ли една нова държава. Гръцка като националност и твърде ксенофобска - имам предвид, че още по времето на Комнините властта в империята държат 5-10 могъщи рода, които са гръцки - няма ги от предишните столетия разни арменци, сирийци, араби (Никифор Геник например е арабин-християнин). И това не е толкова, защото империята е станала още през ХІІ век моноетническа, а защото вече се гледа с лошо око на негърците. Засилват се и православният фундаментализъм (тук използвам думата в не отрицателен смисъл) и непримиримост. За сравнение - в дните на просперитет на империята (ІХ-ХІ век) в Цариград е имало дори и джамия. От друга страна като че ли намалява комплексът за превъзходство спрямо "варварите" - на българите и сърбите се гледа почти като на равни и бракът на някоя императорска щерка или внучка с български цар или сръбски крал вече не е "позор". Към залеза на империята (след 1350 г.) византийските интелектуалци изведнъж се усещат, че думата "елин" значело всъщност "грък", тоест народът на Платон, Аристотел, Милтиад, Перикъл, а не "езичник".

За разминаване между теория и практика или между учение и дело при Толстой препоръчвам на всеки да прочете "Интелектуалците" на английския историк Пол Джонсън, главата "Толстой - по-големият брат на Бога"

Момци, какво сте ги захванали тези оногури? Само заради това, че в 685 г. дякон Агатон е написал по погрешка "оногури", а не "уногундури" от Златарски насам всички пишат, че оногурите били българи.

Никой не каза докъде я е било докарало иконопочитанието - дори не толкова до откровено идолопоклонство, колкото до пълно панаирджийство. Масово се стържела боята от "чудотворни" икони и люспите се смесвали с вода, която после се продавала като еликсир против всякакви болести на всеки наивник, готов да си плати. Едновременно с това постоянно се рисували нови "свещени" и "неръкотворни" икони. А парчетата от истинския свети Кръст Христов (те се продавали, естествено) станали толкова много, че от тях можело да се направят траверсите на цялата Байкало-Амурска ЖП магистрала. Галахад мисля по-горе каза, че монасите си бачкали. Бачкали са, но не са плащали данъци. А точно през VІІІ век Византия има крещяща нужда от пари - не само заради финансовия колапс, причинен от загубата на Армения, Сирия, Месопотамия, Палестина, Египет и Северна Африка, упадъка на останалите й градове и аграризацията на икономиката, но и заради неспирните войни с арабите. И това на фона на постоянните военни неуспехи между 680 и 717 г. Никой обаче не обърна внимание на един важен аспект на иконоборството - то е сблъсък между византийския Изток и византийския Запад. Иконопочитанието било най-силно в европейските провинции на империята, а иконоборството - в азиатските, които етнически са доминирани от арменския и сирийския елемент, докато европейските (тук включвам и Южна Италия и Сицилия) - от гръцкия. Какви хора поемат кормилото на империята след 717 г? Лъв ІІІ е сириец от град Германикия (Мараш), истинското му име е Конон. Най-близкият му съратник и зет същевременно е арменецът Артавазд. А по това време (и сега естествено) арменците и сирийците са монофизити (за разлика от православните, в т.ч. гърците, които са диофизити). За монофизитството е характерно освен схващането единствено за божествената природа на Христос (според православните и католиците той е богочовек) също така и неприязънта към изображенията. В това отношение те си приличат с арабите и юдеите. Така че, когато Византия се тресе 150 години от конфликта между иконоборци, тя се тресе и от борбата кой ще надделее в нея - гръцкият или армено-сирийският елемент. По-късно, през Х и особено през ХІ век (до 1085 г., когато Византия губи временно всичките си земи източно от Босфора), тази борба еволюира под формата на борба между цариградската послужебна аристокрация и малоазиатските едри поземлени собственици. Последните са и главният "донор" на способни генерали и изобщо са контингентът, от който се комплектува офицерския състав на ромейката армия - Лъв Фока, Мелий (Млех), Йоан Куркуа, Никифор Фока, Йоан Цимисхий - всички са арменци от Мала Азия. Типичен пример за конфликта между азиатската динатско-военна аристокрация и столичната (европейската) служебно-сенатска е съдбата на малоазйския динат император Исак Комнин, който заварва в средата на ХІ век имперските военни сили в пълно разложение, за 2 години ги изправя на крака, но е принуден да абдикира и властта отново е поета от "наши хора" - тези от столицата и балканските провинции.

А Аеций (Последният римлянит, де) съвсем го удари на майтап във форума. Ама поне стиховете му се удават

Хахахаха. Рицарю, ами може би често си доста краен в преценките и мненията. И затова отсреща реагират. Пък и предполагам, че терминът "голобоси ханотюркчета" лази по нервите на доста хора

Сполай ти, Рицарю

Аз не се заяждам по никакъв начин. Просто ми е интересно. Защото келти и траки са много близки етноси. Просто питам Рицаря доколко смята, че скити и траки са се смесвали. Защото едва ли е случаен изборът на свети Андрей за покръстител.

Тогава излиза ли, че и скотите (келтите) са траки? RIZAR, тази Арброутска декларация има ли я някъде качена в нета?

Апостол Андрей покръства и шотландците в Скития.

Бях обещал днес на Ресавски, като се прибера и седна на личния комп, да пусна повече инфо за въпросните етиопи. Ето: 1. Интересно е , че у арабския християнски писател от Х век Агапий Менбиджи Куберовите българи са директно асоциирани с етиопи. Ето какво гласи текстът: “Впоследствие някакъв гръцки патриций проводи на заточения император Анастасий писмо, в което отричаше император Лъв и казваше, че не заслужава властта и [добавяше]: Империята повече на теб приляга.” Той казваше, че това писмо изразява единодушното чувство на поданиците на империята относно възшествието на Лъв и заточаването на неговия съперник и че Атанасий поради това трябва да действа и да потърси средства да се върне [на престола]. Анастасий прочете това писмо и бе обаян. После оня (патрицият) му писа писмо от името на другите патриции и го молеше да дойде. Впрочем Анастасий побягна през нощта, пристигна при царя на Нубия, поиска неговото покровителство и го помоли за помощ. Нубиецът го подпомогна с многобройна войска. Тогава Анастасий тръгна и дойде до Цариград. Но гърците не го искаха. Когато нубийците видяха, че гърците не го приемат, те го предадоха на гърците и на техния император Лъв, който го окова във вериги и го хвърли в тъмница завинаги. След това нубийската войска се върна при владетеля си. След това Лъв заповяда да погубят Атанасий и патрициите.” (Из “Всеобща история” на арабския християнски писател Агапий Менджиби (Х в.). – Гюзелев, Васил. Покръстване и християнизация на българите. Извороведческо изследване с приложение. С., 2006, с. 228) В тези редове се описва опитът на сваления през 715 г. византийски император Анастасий ІІ да си възвърне престола. Известно е, че в той потърсил помощта на Куберовите българи (нелогично е в подобна авантюра да се е замесил кан Тервел, който малко преди това сключва изключително изгоден за България договор с империята). Анастасий обаче не срещнал съчувствие сред населението на Тракия и Константинопол и трябвало да се откаже от плановете си и да се предаде на император Лъв ІІІ. Старата страна Нубия от египетско време е обхващала и територии, които по-късно влизали в пределите на Етиопия. През средновековието е съществувала известна неяснота относно кои земи са влизали в границите на Етиопия и кои на Нубия. Например на една карта със заглавие “Partie de la Haute Aethiopie au font de l’Empire des Abissins et la Nubie”, изработена през ХVІІІ век от френския кралски географ N.Sanson на базата на по-ранна карта на Меркатор от ХVІ век, кралство Нубия представлява едно неголямо петно, притиснато между Египет и Етиопия. На въпросната карта Етиопия обхваща голяма част от днешен Судан. На една френска карта от 1743 г., изработена от “мосю d’Anville”, Етиопия обхваща огромната територия от днешен Судан до днешен Сенегал в Западна Африка. В този географски сегмент Нубия изобщо отсъства. Още през Античността обаче не е имало ясно разграничаване на географския обхват на Етиопия и Нубия. Например на една карта на Клавдий Птолемей от втората половина на ІІ век (Marmarica Nuova Tavola) южно от Египет е разположена Етиопия, а Нубия, разделена на две части, се намира западно от Етиопия – на територията на днешните държави Чад и Нигер. И така, очевидно е, че под “царят на Нубия”, “нубиец”, нубийци”, “нубийска войска” Агапий Менбиджи е има предвид всъщност “царят на Етиопия”, “етиопец”, етиопци”, “етиопска войска”. 2. Във връзка с Анонимната българска летопис и сведението на Агапий Менбиджи ще посоча едно не по-малко интересно съобщение. В своята "История" писалият в края на VІІ век арменски енциклопедист Ананиа Ширакаци казва следното: “И народите, сред които се размесили езиците, са следните: ... индийци, кушани, сиреч етиопци...” Но в средновековната историческа традиция съществуват и други сведения за източни етиопи. 3. Живелият най-вероятно през III век Менандър Ритор говори за източни етиопи, като ги свързва с иранския кръг народи: “Жителите ще разделим по едно деление на елини и варвари, а по второ – варварите, които са най-древни, като фригийците и такива, основали най-значителните царства, като лидийци, мидяни, перси, етиопи или скити”. (Латышев, Василий. Известия древних писателей о Скифии и Кавказе. – Вестник древней истории. Кн. 2, 1948, с. 307) 4. В персо-арабската географска традиция също е била известна някаква източна Етиопия. Ибн-Хордадбех (Ибн-Хурдазбих) направо е смесил двете Етиопии – същинската и тази около Китай и Индия: “[Третата част от земята] е Итиуфия, към която се включват Тихама, Йемен, Синд, Индия и Китай”. (Ибн Хурдазбих. Пътища и царства. – Арабски извори за българите. С., 2000, с. 29) 5. В оригиналния текст на Манасиевата хроника четем: “Помоли се тогаз Приам на цар Тавтант индийски и той изпраща му Мемнона с множество безбройно. Войската му беше от индийци, всички чернолики” (Хрониката на Константин Манаси. С., 1992, с. 81). Според “Илияда” на Омир обаче Мемнон е предводител на етиопците, следователно при Константин Манаси виждаме замяна на етиопци с индийци, тоест отново с източен народ. 6. В “Безименна българска летопис” за нашествието Тимур ленк и битката при Анкара от 1402 г. на четем: “И не след много дни Бог го даде (Баязид) за храна на етиопските люде. Защото от слънчевия Изток се вдигнаха агарянските чада със своите войски, нечестивецът бе убит от тях и с шум погина споменът за него в 6910 (=1402) година, 28-я ден на месец юлий. Възцари се неговият син Челеби Мусулман”. В този случай “етиопи” са наречени монголите (Безименна българска летопис. – Дуйчевъ, Иванъ. Изъ старата българска книжнина. Том 2. С., 1944, с. 275). 7. В “Похвално слово за Михаил Воин” “етиопи” са наречени отново монголите, нахлули в 1260 г. в Сирия и превзели Алепо, Хама и Дамаск. С “агаряни” са назовани мюсюлманите (мамелюците) от Египет, отнели от кръстоносците в 1265 г. Арсуф и Кесарея, а в 1268 г. Яфа и Антиохия: “Не след дълго се чу за война, и то война по-люта от всички. Тогава по попущение на Бога – единствено той знае по какви предопределения – римляните (т.е. кръстоносците от Четвъртия поход) завладяха съвършено целия гръцки род, заедно с всичко да имат под своя власт за дълги години и царуващия Константинов град и всичките му околни земи. Ала етиопците и агаряните повдигнаха срещу римляните голяма и непоносима война” (Похвално слово за Михаил Воин. – Стара българска литература. Том 2. Ораторска проза. С., 1982, с. 166). 8. В Проложното житие на Михаил Воин от Потука този път под “агаряни” и “етиопи” се разбират селджуците и арабите от Сирия и Палестина, срещу които воюват византийците и рицарите от Първия кръстоносен поход в 1096–1100 г.: “Когато навърши 25 годишна възраст, според военния ред бе избран за примикюр над свободни войници. Случи се да се вдигнат етиопците и агаряните срещу Римския град (Константинопол) и срещу народа на християнската държава и царството. Вдигнаха се и римските хора (кръстоносците) с голямо множество и тръгнаха срещу агаряните. Понеже агарянският народ беше многоброен, римляните, виждайки, че агаряните и етиопците ги надвиват, бързо побегнаха всички в планините и по затънтените места. Свети Михаил не се уплаши, но непрестанно насърчаваше своите хора... И навлезе сред безкрайното множество от агаряни и етиопци, победи ги всичките и ги разпръсна, без да пострада нито той самият, нито някой от всичките му войни” (Проложно житие на Михаил от Потука (Михаил Воин). – Стара българска литература. Том 2. Ораторска проза. С., 1982, с. 219). Поздрави

Интересно, интересно. Няма спор. Но на бай Пешо е запазена марка да пуска нещо, без да посочи откъде го е взел.

"Защо младите хора предпочитат да емигрират от страната ни?" - този въпрос сигурно са си задавали и във Велика България, когато Аспарух повел хората си към Дунава. Тема-чесане на езици, такава е тази. И демонстрация на хубавата българска поговорка, отразяваща националната ни психология - "Хем насран, хем голям". Щото винаги някой друг ни е виновен. И най-вече психотронното облъчване от антените на покрива на американското посолство

Хърс, досега не съм видял твой пост, в който да казваш нещо конструктивно или да даваш някаква информация!!! Само се заяждаш с позициите на хората. Ако няма какво да кажеш, просто не си изтърквай буквите по клавиатурата

Търсач, предполагам си чувал, че с идването си Христос отменя стария закон Мойсеев, за да даде нов - този на милосърдието и любовта. Така е безсмислено да цитираш параграфи от древноеврейския наказателен кодекс ма Мойсей.

Възможно е, дори е вероятно, човешките жертвоприношения да са били редки. Например в момента на върховна опасност за държавата и народа или преди важни военни действия. Римляните също са принасяли човешки жертви, поне докъм установяването на империята, но са го правили в моменти на огромна опасност, както и в чест на бог Сатурн.

Така, да си дойдем на думата (7.21.) - дали Христос под изпълняване на волята на Небесния отец е имал предвид всеки, който стори грях, да вземе да си отреже по нещо? Или волята на Небесния Отец е да не вършим грехове? Защото е странно един бог, висше съсредоточие на вселенската любов (Бог Отец, не дребнавият и ревнив Бог Израилев), да иска от хората да причиняват сами на себе си болка и страдания. А да не говорим едни на други. За 7.22 - Мислиш ли, че хората щяха да са щастливи без свещеници? Отричането на клира е запазена марка на почти всички християнски ереси, но християнството (и останалите монотеистични религии) е колкото нравствено учение, толкова и указание за всекидневния живот, с други думи и социално учение. За 7.23 - Никой, който върши злини и неправди няма място до който и да е бог. Впрочем той един, но под различни имена.

Обаче ако приемем това обяснение, вече влизаме в тресавището на предположенията. Поне това сведение е съвсем конкретно. Интересно е обаче да се направи справка кои народи са принасяли в жертва волове или крави. Дали са индоиранците и индоевропейците въобще, тюрките или всички...

Мисля, че текстът е категоричен. Дунавските българи са принасяли човешки жертви. Ако е ставало дума за публична екзекуция, тогава защо хората са поставени редом до животните. Да се извършва публична екзекуция на животни е безсмислено. Интересно обаче как автохтонците, твърдящи, че българите-траки били християни още от апостолските времена, ще обяснят и преглътнат сведението, че в VІІІ-ІХ век "българо-траките" или "трако-българите" (може би те си имат вътрешни спорове коя част е първа и коя втора) колели кучета и хора като жертва на боговете. Че по онова време нашите хора би трябвало да са баш християни - вождове и учители на световния християнитариат

Нямаше ли сведения, че пред Константинопол Крум принася човешки жертви?

Търсач, Христос е говорел с притчи. А и ако всеки чете текстовете буквално, това значи, че Буда е умрял от преяждане със свинско месо

Ресавски, има и други български средновековни текстове, в които се говори за етиопи. Например "Житие на Михаил Войн". В него с този термин е означен народ от Средна Азия, мисля, че бяха селджуците, против които българинът Михаил е бил пратен да се сражава като наборен войник от византийската армия в 1098-1099 г.. Но не искам сега да говоря по памет и наизуст, ако потраеш, довечера като седна на домашния комп, ще пусна подробно инфо По принцип в източниците се споменават 2 вида етиопи (жители на страната Куш) - едните са същинските етиопи, другите са обитавали района на Средна Азия, около Афганистан и околните земи. Помисли за връзката "страната Куш" (Етиопия) и КУШанското царство. Поздрави. Хубава тема пусна. Жалко, че Протобългаринът не се е появавал от много време, сигурно щеше да постне интересни неща.

RIZAR, не аз започнах с грубите думи и с личните окачествявания. Ти ме изкара окултист, шаман, агент на ЦРУ, МИ6, Мосад, последовател на д-р Гайд и какво ли още не. Ако прегледаш цялата ни кореспонденция във форума, ще видиш, че аз никъде не съм си позволявал да пиша "RIZAR е такъв или онакъв". Единственото, което съм целял, е да се води някаква дискусия на базата на фактите, а не на концепции, които обаче не са подплатени с достатъчно факти или с никакви.

RIZAR, този д-р Гайд изобщо не съм го споменавал никъде. Ако търсиш да се заяждаш, заповядай. Аз мога и за изхвърча от форума, но преди това ще се постарая да ти кажа достатъчно неприятни неща, че да ти вгорча животеца поне за няколко дни.

RIZAR, мен ме интересува твоето мнение, а не на друг човек. Освен това въпросите, на които искам да ми отговориш, бяха съвсем конкретни. А ти се измъкваш с номера "вземи и прочети книгата на еди кого си." Или не можеш да ми отговориш?.....