Smordo

Хихихи. Миналата седмица видяхме във форума един панарменски фундаменталист, сега - православен (или тракоправославен?). Venceremos

Бъди здрав и ти. Иначе четем, четем, ама малко неща стойностни излизат на пазара

Рицар, за този колабрисмос знам. И КАКВО ОТ ТОВА, КАКВО ДОКАЗВА ТОЙ???? Може би, че българските жреци са играли сиртаки на масата с къси ножове, а после като ги е хванело виното, са се колели наред?!?!? Горе nik 1 зададе основателния въпрос - нека всички трако-автохтонци посочат едно българско християнско погребение отпреди ІХ век. Тези християнско-български погребения от І век стават такива само в главите на автохтонците. И на техния вожд и учител Ганчо Ценов. Що се отнася до аланите - към тях нямам никакви симпатии, Протобългарина става и ляга с тях. А, и още нещо. Преди около месец бях постнал 2 сведения и въпроси към RIZAR. Чакам още отговор....

Харамия, в горкия Мовсес Каланкатуаци, който ти цитираш, не се споменават българи в Северен Кавказ нито веднъж под това им име. Нито в руския превод, който ти имаш, нито в арменския текст от VІІІ век, който аз имам. Общото название на населението северно от Кавказ е "хони". Но от описанието личи, че са били толкова разнородни етнически, че да се утрепеш, няма да можеш да отличиш кои са били собствено хуни, кои сувари, кои българи, кои барсили, кои хефталити. Че е имало от последните личи от това, че авторът говори, че жените имали по няколко мъже. Чудя се как ще съгласуваш хунорските писания на Съсълов, които докъм 2003 повтаряше нон стоп и автохтонството, с което се зарази напоследък. Или си всеяден?..... По-добре чети повече и спри да смяташ желаното за истина.

Браво на всички, които са качили тези архивни снимки

Нека да съм малко по конкретен Правилното заглавие на осетинската народна приказка е “Матара, син на Даууай” (Кавказки народни приказки. Варна, 1977, с., 26–39). В нея се срещат поразителни съвпадения с българския и балканския приказен фолклор и дори с германския. Според сюжета един царски син бил проклет от една жена, на която счупил буренцето на гърба й, да се влюби безнадежно в красавицата Уарцирохс-Зардирохс. Със задачата да я открие и доведе се заел вуйчото на принца Матара. Тръгнал на път, той среща 7 великана, които били братя на хубавицата Уарцирохс-Зардирохс. Храбростта и силата на Матара дотолкова поразяват великаните, че те дават сестра си за жена на племенника му. Младите заживяват в двореца на великаните, но от 12-те врати на 12 зали една не трябвало да бъде отваряна. Младоженецът не се стърпява и я отваря. В залата видял окован великанът Кандзити Налуаюг, а пред него имало кладенец. Великанът моли ханския син да го залее с вода от кладенеца, за да спрат болките от раните му. Момъкът облива великана, който разкъсва веригите, грабва Уарцирохс-Зардирохс и побягва с нея. За доброто на племеника си Матара тръгва да търси отвлечената булка. По пътя среща и се сдружава с трима души – единият бил толкова ловък, че улавял бягащ заек за задните крака, вторият усуквал като въжета цели дървета, а третият щом допирал ухото си до земята, чувал какво става по нея. Най-накрая Матара открива отвлечената княгиня в една подземна стая. Там той подучва Уарцирохс-Зардирохс да разпита Кандзити Налуаюг къде той крие душата си. Великанът два пъти лъже пленницата си, но накрая й признава, че в едно блато живее глиган, а в него заек, в заека има кутия, в кутията – 3 лястовички, които са душата му. Матара улавя лястовичките, отнася ги пред великана и им извива вратовете. Когато решават с Уарцирохс-Зардирохс да се издигнат от подземната зала, Матара привързва първо нея за въжето и спътниците му я изтеглят. Него обаче оставят в подземието. Там имало 2 овни – черен и бял. Уарцирохс-Зардирохс била казала, че ако се хване за белия, ще бъде добре за него, ако улови рогата на черния, ще му се случи нещастие. Матара хваща черния и се озовава в седмия подземен свят. Там една старица му казва, че може да се върне горе само с помощта на една орлица, чиито пиленца всяка година изяждал змей. Матара спасява пиленцата и от благодарност орлицата се съгласява да го изнесе на белия свят. Тя поисква от него 7 заклани бивола и 7 тулума с вино. При прекосяването на всеки от седемте подземни кръга Матара трябвало да й дава да изяде по един бивол и да изпива по един тулум с вино. Малко преди края на седмия кръг орлицата пак заисква месо. Тогава Матара отрязва мръвка от крака си и й я дава. На излизане орлицата изплюва откъснатото месо и то залепва отново на мястото му. След това Матара се прибира в родината си, наказал вероломните си спътници и връща Уарцирохс-Зардирохс на племеника си. Приликите в мотивите между осетинската приказка и българския (и балканския) фолклор могат да бъдат сведени до следните точки: 1. Освобождаването на окования похитител на булката на главния герой и тайната къде се крие мощта му. В черногорската приказка “Баш-челик” главният герой (царски син, разбира се), след като спасява от ухапване от змия дъщерята на един цар (като преди това избива 9 великана, които тероризирали столицата на царя), се жени за нея. Тъстът му му дава 9 ключа от 9 стаи в двореца и му казва да не отключва деветата, защото ще го сполети зло. Зет му обаче не се стърпява, отваря вратата и заварва огромен мъж, окован във вериги, който го помолва да му даде да пие вода. Момъкът му дава да пие три пъти, а срещу това пленникът, наречен Баш-челик, му дава още 3 живота. След това той разкъсва веригите, грабва булката и отлита. Момъкът тръгва да я търси, среща по пътя неочаквани съюзници – царете на соколите, орлите и змейовете. Когато най-накрая открива жена си, я подучва да разбере къде се крие силата на Баш-челик. Точно като в осетинската приказка Баш-челик два пъти лъже пленницата къде е потаена мощта му и чак накрая й признава, че навръх една планина живее лисица, в чийто стомах има лекокрила лястовичка, който носи в себе си яйце, в което се крие силата му. Младоженецът взима яйцето, строшава го пред Баш-челик ,който загива (Приказки на балканските народи. Том 3. Умница-хубавица. С., 1981, с. 14–32). Много близък мотив се среща и в руската приказка за злодея Кошчей безсмъртни. Още по-многобройни са приликите с нашия епос и приказен фолклор. 2. Заместникът на героя. Матара тръгва да търси отвлечената жена на своя племенник и фактически се явява негов заместник. В българските песни безименната сестра на младоженеца се обижда, че брат й (Крали Марко, Шишман, Янкул и др.) не я е поканил на сватбата на синовете си. Тя праща най-малкия от тримата си сина на сватбата на вуйчо си. В българския епос обаче ролите са разменени – най-малкият син на сестрата предлага да извърши подвига вместо вуйчо си, а в осетинската приказка – вуйчото извършва подвизите вместо племенника. В германския епос също главната роля се изпълнява от заместник на героя. 3. Изоставянето на главния герой от побратимите му в подземие, пещера, долния свят. Осетинския вариант в един свой мотив има голяма прилика с германския приказен фолклор. В приказката “Шестимата служители” един царски син решава да спечели за съпруга една девойка. По пътя към двореца й той приема на служба шестима души. Първият имал огромен корем и бил вечно гладен и жаден, вторият имал изключително остър слух, третият бил страшно дълъг, по-висок от планина. Четвъртият имал толкова силни очи, че бил принуден да ходи с превръзка, защото каквото погледнел, то мигом се пръсвало. Петият бил страшно зиморничав и колкото по-горещо бивало около него, толкова повече го втрисало. Шестият виждал на разстояние стотици километри. Те оказват неоценима помощ на своя другар. Нещо подобно се среща и в българските песни. В друга германска приказка, озаглавена “Силният Ханс”, другарите на Ханс Върти-ела и Кърти-скала го спускат в едно подземие, където той намира чудна хубавица. Той я издига по въжето, но след това Върти-ела и Кърти-скала вероломно го изоставят в пещерата (Братя Грим. Избрани приказки. С., 1983, с.102–107). Но с това свършват германо-осетинските прилики, защото Ханс е изваден на бял свят от добри духове, подвластни на вълшебен пръстен. В българската приказка “Юнакът, що бозал двайсет и пет години” откриваме не само много близък до германската приказка “Силният Ханс” мотив, но и точно копие на осетинската. Юнакът, що бозал 25 години подобно на Ханс тръгва да върши подвизи, по пътя се сдружава с четирима други юнаци. След това юнакът открива в долната земя 3 девойки, които той решава да издигне на горната земя с помощта на побратимите си. Те вдигат двете, а третата юнакът взема със себе си, но докато ги издигат, вероломните му другари прерязват въжето. Дотук са приликите със “Силният Ханс”. В долната земя има 2 овена – черен и бял. Който възседнел белият, той го изкачвал на горната земя, а възседнел ли черния – пропадал 3 земи по-надолу. Падайки, девойката възсяда белия, а юнакът пада върху черния, който го запокитва в 3 земи по-надолу. Там той спасява от една змия пиленцата на могъща орлица, която като отплата обещава да го издигне на белия свят. Героят трябвало да натовари два бивола в една биволска кожа, а в друга да налее вода, с които да храни и пои орлицата по пътя. Обаче когато вече доближават до горния свят, месото привършва и юнакът отрязва парче от петата си, с което нахранва птицата. Вече горе, тя намира за странен вкуса на последната хапка, юнакът й признава какво е сторил, тогава тя изплюва парчето месо и го залепва отново за петата на момъка. В друг вариант на тази българска приказка, който явно е допълнително обогатен, юнакът след като спасява орлетата, спасява и една царска дъщеря и в отплата баща й го отвежда при един стар орел, който го издига на горната земя. Приликата с приказката за Матара е пълна.

Дали е успял с тях ефективно да покрие двата фронта срещу партите - този в Месопотамия и армено-каспийския? Всъщност какво ли питам, въстанията в тила му показват доколко е успял. Интересно е все пак, че век и половина по-рано Марк Антоний със 100 000 души търпи пълен провал, а Траян със 65 000 - 70 000 прави голямо меле. Но ако ги сметнем спомагателните части, за които Последният римлянин каза, че са били колкото легионерите, излиза, че Траян е навлязъл на изток с около 130 000 - 140 000 души, което се доближава до цифрата, която съм срещал.

Бих добавил 2 символа - орелът като небесна птица, която може да изведе героя на горния (белия) свят (или на по-високо трансцедентално ниво?) и овенът като посредник между земния и подземния свят, последният вероятно е бил разделен на поне 2 нива. Източник: осетинската приказка "Матара, синът на Дауай", в която едно към едно се повтаря нашата история с момъка, който попаднал в едно подземие, но вместо да яхне белия овен, който да го заведе на бял свят, сбъркал и се метнал на черния, който го пратил в един свят по-долу. После юнакът спасява орлета от змия и за благодарност майка им го изнася на белия свят. Но преди това юнакът трябва да приготви месо и вино за орлицата, за да има тя сила да го изнесе. По време на полета храната свърша, момъкът реже месо от петата си и го дава на орлицата, накрая обаче тя го изплюва и то залепва на мястото си.

Last Roman, накъде бях чел отдавна, че при похода срещу партите в 115 г. Траян бил хвърлил 150 000 души. Тази цифра документирана ли е или е само предположение?

Горо, бъркаш, Черни Осъм е на изток, Бели е на запад.

Според тебе, ако си имал парче земя, което вандалите са дали на прадядо ти преди 100 години, като са конфискували земите на едрата поземлена римска аристокрация и после са ги раздробили и са разпределили, и след това дойде някой от Цариград и ти каже: "квото било, било, връщай сега на правнука на онзи, дето са го обезземлили, няма значение, че той отдавна е офейкал в Рим", какво ще направиш? Ще вдигнеш бунт.

Сините защитават интересите на поземлено-сенатската аристокрация, а зелените - на търговско-лихварските среди. Зарежи ги тия тракославяни и римогърци.

Last Roman, 27 легиона или 160 000 души не са ли били много малко за охраната на империята през І век, а да не говорим за настъпателни действия? Или не се броят спомагателните войски?

То и сега грамотността не е признак за интелигентност, не само по Ивайлово време П.П. Не визирам никого във форума.

Бях чел някъде доста отдавна, че нацистите имали някаква своя вътрешна йерархия на нациите. Като най-чисти арийци определяли германците (+ скандинавци, холандци и англичани), чеченците и българите. Дали това е вярно, идея си нямам. Обаче запазени са достатъчно свидетелства за голямото уважение, което Хитлер е хранел към българите и цар Борис ІІІ. Докато румънците и италианците ги е нямал за нищо. И аз мисля, че след смъртта на Хитлер в Германия щеше да се охлаби хватката на идеологията - като в СССР след смъртта на Сталин. Съдбата ни най-вероятно щеше да е като аграрен придадък на Райха и като най-голямата държава южно ог Дунав - нещо като немски жандарм на Балканите, който да държи в подчинение сърбите и гърците, защото на немците е нямало да им се разправя сами да потушават бунтовете им. Вероятно евреите щяха да бъдат откарани в Германия - отбоят, който бият нацистите през Втората световна война е бил само временен, докато не бъде постигната победа. Щеше да ни се спести 45 години "народна" власт и изземване на частната собственост. Вероятно щяхме да сме не по-малко милитаризирани в сравнение с периода 1945-1990 г. Може би и повече. Но със сигурност никой нямаше да смее да си прави с нас "шеги" от типа на тази на Давид Черни.

Давам 200 000 лева като Божидар Димитров, ако откриете 10-те разлики

Благодарско за инфото

Хърс, мисля, че имаш сериозен проблем с логиката. Аз твърдя нещо, ти ми заявяваш, че това е глупост, но не ми даваш никакви аргументи защо това, което съм написал е глупост, а тръгваш да ми опонираш с присмехулен тон, типичен за юноша бледен, прясно навлязъл в пубертета. Когато ти ми обясниш защо съм писал глупости (а не, че съм писал, това вече го направи), аз ще си дам труда да обяснявам какво имам предвид.

А, то вулканът може да е експлоадирал например в Индонезия, Исландия или Северна Америка. Няма как римляните, партите, китайците, изобщо народите от Древния свят да са знаели за него. Но последствията са усетили. Last Roman, ти явно се интересуваш много от римска история, знаеш ли тогавашни автори да се споменавали например за студени зими, слабо греене на слънцето?

Не знам дали това са само причините. Помисли - по едно и също време се сриват 3 много различни като устройство и управленски традиции държави. Да се търси например причината в кризата на робовладелската икономика няма да ни върши работа. От трите държави само Рим има такава. В Партската империя робовладелството е основно разпространено в месопотамските й провинции, но никога в онази степен, каквато е в Рим. За Китай изобщо не съм срещал да е имал "робски сектор". Не ми се вярва походите на Каракала така да са съсипали партите. Век по-рано Траян прави много по-големи поразии, защото излиза чак на Каспийско море и Персийския залив. От известно време си мисля (бях гледал преди няколко години един филм по Дискавъри, но ставаще дума за VІ век) дали общият упадък не се дължи на някакво глобално природно бедствие - например изригване на супервулкан, който причинява нещо като световна ядрена зима заради изхвърленото в атмосферата колосално количество прашни и други частици.

Last Roman, имаш ли обяснение каква е причината по едно и също време да се сринат трите велики империи на тогавашния свят - Римската, Партската и Хански Китай и то в рамките на +(-) 10 години. Последният партски цар Артабан загива в битка в 226 г. срещу въстаналия южноперсийски магнат Сасан Папакан, който основава династията на Сасанидите, в 220 г. идва края на династията Хан в Китай и страната изпада в пълен хаос и териториално-политическа дезинтеграция. След смъртта на Каралакал Рим не е онова, което е дотогава, макар при него сривът да е по-бавен и накрая император Аврелиан в 274 г. обединява отпадналите от империята земи и за това сенатът му дава титлата "Възстановител на света". От доста време мисля за това съвпадение, но за съжаление отговор още не мога да намеря

Докажи го.

Хърс, а ти как мислиш, какво са яли? Кафяв ориз от Китай (или собствено производство) и френски франзели ли? Или картофи от бабината градина около Фанагория? Или дини и пъпеши, поливани с водица от Волга?

Нали ти казах в личното съобщение - има влияние от Лотрек, Сезан и сега като се замисля, поне в интериорните картини, и от Ван Гог.