ISTORIK

Много войници, служещи в редовната армия на САЩ, трябвало да избират дали да останат верни на Съюза (на Севера) или - на Конфедерацията (на Юга). На цели гарнизони им се налагало да решат коя коалиция от щати да подкрепят. Повечето от гарнизоните в южните щати решили да прехвърлят верността си от Съюза към Конфедерацията. Гарнизонът на форт (т.е. - укрепление) Съмтър останал верен на Съюза и не се съгласил да предаде оръжията си на Конфедерацията. Поводът за войната е нападението на южняците над форт Съмтър (намиращ се в гр. Чарлстън, Ю. Каролина). Жителите на щата Ю. Каролина смятали, че Конфедерацията става отделна държава (а не - просто коалиция от щати) и, че този форт е на тяхна територия и затова им принадлежи. Те считали северняците в този форт за чуждестранна войска на тяхна територия, за окупатори. А северняците, от своя страна, също считали този форт за своя територия и за своя собственост. В крайна сметка, след 36 часов артилерийски обстрел от страна на южняците, гарнизонът на форт Съмтър бил принуден да се предаде. Но получил разрешение да се оттегли на територията на Севера. В интерес на истината, в тази "битка" кръв не се проляла, но обстрелът на този форт бил явен бунтовночески акт. В отговор на тази южняшка "дързост" президентът Линкълн обявил жителите на Южна Каролина за отцепници от съюза, за бунтовници и метежници. И призовал желаещите доброволци да се запишат в армията на Съюза. Обстрелването на форт Съмтър от страна на южняците разгневило и обединило Севера. В този момент никой не си представял колко много жертви ще бъдат дадени и от двете страни в конфликта (общо около 650 000 д, загинали в сражение - 618 000, а останалите - от раните си или от болести), колко пари ще "глътне" тази война (ок. 6,6 милиарда долара), какви колосални разрушения ще останат след нея... След войната новите САЩ вече не са старите САЩ. Човешките загуби и материалните разрушения по време на гражданската война създават пропаст между северните и южните щати, с което е белязана по-нататъшната история на щатите. Те изгубват своя идеал за единство. Не бива да се забравя и фактът, че много семейства също се разделят и членовете им се срещат по бойните полета, застанали от двете страни на огневата линия. От друга страна, много хора, които се включват във войната като доброволци за чест и слава, биват отвратени от небивалото по своите мащаби насилие по бойните полета. Ужасните гледки на театрите на бойните действия, осеяни с трупове, нанасят жестока психологическа травма на оцелелите в тази война. Никой не се е съмнявал в това, коя коалиция ще победи. Просто е било въпрос на време. И - на цена, която е трябвало да се плати (жертви, разрушения, психологически травми и др.).

Истината е това, в което избираме да вярваме.

Борбата е за това кой да колонизира Запада. Визията на Севера за него е той да бъде урбанизиран, индустриализиран, да се построят пътища и железопътни линиии. Визията на Юга за него е да процъфтяват земеделието, животновъдството и робовладелството. Бързото изтощаване на почвата заради отглеждането на памук принуждава южняците да се стремят да овладяват нови плодородни земи на Запад, върху които да разширяват насажденията с памук. А "ръка за ръка" с памука върви и робския труд. (На Югозапад почвите и климатът не са особено подходящи за отглеждането на памук със средствата и технологиите от онова време.) Плантаторите-робовладелци не желаят да се откажат нито от бизнеса си с памук, тютюн, ориз и захарна тръстика, нито - от робския труд на негрите. И това е причината за втвърдяването на отношенията между северняци и южняци. Робовладелството е издигнато в ранг на политическа и религиозна идеология. (Католическата Църква и Епископалната Църква не се намесват в тази идеология, но Евангелистката Църква подкрепя робовладелството.) Борбата е и между Изтока и Запада. Между белите колонисти и местните индиански племена. Гражданската война забавя за около 5 години тази борба, но след Реконструкцията на Юга, тя е подновена от белите с нови сили. Хиляди индианци са убити или измират от студ, глад и болести, много гори са изсечени, много риба и животни са избити, да не говорим за "треската" за злато! Но това е тема за друг разговор. Названията на тази война са доста: - Гражданската война в САЩ - Войната между Севера и Юга - Войната за независимост на Юга - Войната за спасяване на еднството на Съюза - Войната за запазване на единството на САЩ - Американската война на разцеплението - Войната между американските щати - Войната на президента Линкълн А ти как предлагаш да се измени заглавието на темата? Темата се намира в раздела за историческа реконструкция и затова е формулирано и питането - възможно ли е било Югът да победи (или да не загуби войната) и какви биха били последствията от това. Например: - По-късно би ли избухнала втора война между Севера и Юга? - Или пък Югът би потърсил път(ища) за реинтеграция със Севера? - А, ако по време на Първата световна война (а защо не - и по време на втората св. в.) двете държави бяха все още разделени, на чия страна щаха да воюват - в една и съща коалиция ли биха се включили или пък - в противпоположни коалиции?

Едва 3% от Турция се намират в Европа. А относно това, кои са трите морета, някакви кандидатстуденти по история бяха писали преди време - "Черно, Синьо (Адриатическо) и... Червено"...

Да разбираме ли, че предлагаш темата да бъде забранена, респективно - заключена?

Не знам. Не съм експерт по аварски език. Може би проф. Иван Добрев ще знае?!

"-чии" не е турцизъм в никакъв случай. Възможно е "-джия" и "-джии" да са турцизми. Възможно е и да произлизат от "-чии". - шаръчии => бояджии Не мисля, че наставката "-чии" има нещо общо с глагола чиня (правя, върша, извършвам).

Среща се в старобългарския език: - кънигъчии (ученици/студенти в книжовна школа, книжовници, учени люде; scribes, book-learned people) - шаръчии (бояджии, художници) http://books.google....8%D0%B8&f=false

Статистика за броя на робите и робовладелците според преброяване на населението на САЩ от 1860 г. - Свободни хора - 27 489 561 д. - Роби - 3 953 760 д. - Общо - 31 443 321 д. - 6 000 000 свободни бели в робовладелския Юг нямат нито един роб. - 1 400 000 робовладелци имат от 1 до 10 роба. - 300 000 робовладелци имат от 11 до 20 роби. - 200 000 робовладелци имат 21+ роби. Плантатор - робовладелец, притежаващ 10 - 40 роба, е по-богат от друг робовладелец, разполагащ с 1 - 6 роба. Такъв плантатор има богатство, сравнимо с това на дребен фермер от Севера. Робите, разпределени по щати 1. Робите в щатите от Конфедерацията - Арканзас - 111 115 - Сев. Каролина - 331 099 - Тенеси - 275 719 - Вирджиния - 490 865 - Алабама - 435 080 - Флорида - 61 745 - Джорджия - 462 198 - Луизиана - 331 726 - Мисисипи - 436 631 - Тексас - 182 566 - Ю. Каролина - 402 406 2. Робите в щатите извън Конфедерацията - Канзас - 2 - Небраска - 15 - Юта - 29 - Делауеър - 1 798 - област Колумбия - 3 185 - Кентъки - 225 483 - Мериленд - 87 189 - Мисури - 114 931

Да, наясно съм, че съществуват дипломатически и др. протоколни правила и витиевати формулировки. Но това не означава, че всяка формулировка е удачна от граматическа гледна точка. Тази, която разглеждаме тук, определено никак не е.

Над 400 студенти от всички висши училища в страната ще се съберат в гр. Албена от 22 до 28 август, където ще се проведе „Летен университет 2012". Инициативата е на Националното представителство на студентските съвети и тази година се организира със съдействието на Jobs.bg< „Летният университет" е социален проект, чиято цел е да подпомогне младите хора в изграждането на активен диалог между студентските общности на висшите училища, чрез участието им в обучения, семинари, спортни и културни събития. „Ние искаме студентите на България да бъдат обединени и заедно да се обучават, да постигат спортни успехи, да създават нови приятелства, да се забавляват!", коментира Ангел Георгиев – председател на НПСС. През тази година, освен различните спортни състезания, студентите ще имат възможността да се включат и във уъркшоп (workshop), посветен на кариерното развитие, лидерството и предприемачеството. Сайтът JOBS.BG ще отправи своето предизвикателство към участниците с решаване на казуси за стартиране на нов бизнес. Аудиторията ще бъде съставена от потенциални инвеститори, а най-добрите идеи ще бъдзат отличени. Разговор по темата Лидерство и предприемачество със студентите ще проведе Ирена Соколова - член на Комисията по образование в НС, а за възможностите за кариерно развитие и връзката образование-бизнес ще говори зам. министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова. За повече подробности вижте сайта на проекта: http://www.su.npss.bg/ http://www.economy.bg/humancapital/view/4631/

Не, в този вариант, както е даден примерът - Приложено изпращаме Ви искане за извършване на проверка. - НЕ следва да се слага запетая никъде в това изречение. Според мен обаче тази формулировка е с грешен словоред. Би трябвало да бъде: Приложено Ви изпращаме еди какво си... или Към настоящото писмо (или там каквото пращате) прилагаме еди какво си... А най-добре - Изпращаме ви еди какво си като приложение към еди що си... И никъде НЯМА запетая или запетаи.

Всъщност, четири са основните растения, които южняците отглеждат с помощта на робски труд - памук, тютюн, ориз и захарна тръстика.

Колеги, предлагам да обсъдим това, дали гражданската война в САЩ (1861-1865 г.) би могла да бъде спечелена от Конфедерацията на отцепилия се робовладелски Юг. И, ако бе спечелена от него, какви биха били последствията за САЩ от това? Гражданската война е война, в която враждуващите страни принадлежат на една и съща държава. Целта на едната страна може да бъде установяване на конрол над държавата или над определена област, постигането на независимост на отделна област или промяна на държавната политика. За разлика от други интензивни конфликти, като въстанията или революциите, гражданските войни са по-продължителни, организирани и широкомащабни, като често и двете страни използват редовна армия. Обикновено те са свързани с голям брой жертви и използването на значителни държавни ресурси. Гражданската война може да причини дълготраен икономически упадък в държавата, в която е избухнала. Сред критериите за такъв тип конфликт са четири задължителни условия: - Въстаналата страна да контролира част от територията на държавата - Въстаническите лидери да упражняват де факто властта в конролираната от тях територия - Въстаниците да бъдат признати в някаква степен за воюваща страна - Законното правителство да е принудено да използва редовни военни сили срещу въстаниците, организирани във въоръжени сили В академичната литература се използват по-широки определения. Джеймс Фиърън, специалист по гражданските войни в Станфордския университет, определя термина „гражданска война“ като „ожесточен конфликт в дадена страна между организирани групировки, които искат да контролират столицата или определена област или пък имат за цел да променят държавната политика“. Ан Хиронака, преподавател по социология в Калифорнийския университет в Ървайн, добавя, че винаги едната воюваща страна в гражданската война е държавата. По критерия за 1000 жертви годишно броят на гражданските войни от 1816 до 1997 година е 213. Като 104 от тях са се провели между 1944 и 1997 г. Ако се приложи по-ниския критерий за общо 1000 жертви, между 1945 и 2007 година има 90 граждански войни. По-продължителна гражданска война през 19 век е водещата се далеч от Европа Американска гражданска война (1861-1865). Противопоставянето в нея е на основата на регионална идентичност и на основата на две коренно различни визии за цивилизация, а не - на политическа идеология. За разлика от европейските конфликти от този период, тя не е насочена към овладяване на столицата и държавния апарат, а се превръща в типична война на изтощение. Гражданската война остава най-кръвопролитната война в историята на САЩ - в тази война загиват общо 618 000 американци (на всички фронтове на Втората световна война, въпреки мащаба ѝ и разрушителността на оръжията през 20 век, загубите на американците са значително по-малки - 430 000 д.). Войната демонстрира новите възможности на военната техника и оказва влияние върху развитието на военното изкуство. По време на двете световни войни се използва военният опит, придобит в тази война. 23-те северни щата с общо население от 22 млн.д. имат по-голямо материално надмощие над 11-те отцепили се щата на Конфедерацията, които разполагат с общо население от 9 млн д. Северът разполага с промишлен капацитет, несравним по своите мащаби железопътен и воден транспорт, а освен това в Севера били съсредоточени повечето банки и хранилища на ценни метали. Държавата - това бил Северът. 178 000 негри - избягали роби се сражават в пехотата на Севера, а 29 500 - във флота. Югът разполагал с по-силни традиции във военното дело, изпреварващо наложил централизираното набиране на войници, които били по-добре обучени и се намирали под командването на способни офицери, напрупали опит във войната срещу Мексико (1846-1848 г.), избухнала заради погранични проблеми в щата Тексас. След тази война Мексико загубва 1/3 от територията си. Най-добрите американски офицери са в Юга и избират да служат на Конфедерацията срещу Съюза (т.е. - Севера). Военните действия се водят в земите на южняците, които имат предимството, че познават своята територия. Индианците в щата Оклахома също използват робския труд, затова застават на страната на Конфедерацията. Ако робовладелците бяха използвали онези роби, които са верни на своите господари, в армията на Юга, може би южняците биха спечелили повече сражения...

Порталът "Православие.БГ" обявява младежки конкурс за статия, размисъл или есе на тема “Духовният реализъм“. Ще се радваме, ако споделите с нас своите размисли, търсения и идеи на тази тема - започвайки с теоретично-богословски разработки и завършвайки с личния Ви опит, с неща, лично изстрадани и преживяни от Вас самите. В конкурса могат да участват автори до 35 годишна възраст. Текстовете трябва да са в Word-формат и да не надвишават 5 стандартни страници. По-големи текстове няма да се приемат. Постъпилите текстове ще бъдат разгледани от жури, съставено от православни богослови, журналисти и интелектуалци, което ще определи най-добрите от тях. Изпращайте текстовете си на електронната поща на портал Православие.БГ - ekip@pravoslavie.bg . Не забравяйте да упоменете името и фамилията си, както - и валиден адрес на електронна поща. Краен срок: 15 септември 2012 г.

Така е. Няма спор.

Ето какво казва Иван Вазов за чуждиците в българския език: "Всяко нововъведение в живота ни влачи подире си множество чужди думи в езика, и той, сиромахът, ги гълта, усвоява, обогатява се, оварварява се. Научихме българина да си троши езика и да задръства паметта си без нужда..."

Едно от обстоятелствата, заради които в английския език има толкова голямо френско влияние е, че произходът на думите в английския език е разделен приблизително по равно между германски корени (най-вече - за думите в староанглийския) и латински корени (нормано-френски или романски). Правени са множество статистики, за да се демонстрират различните корени в английския речник, но все още повечето езиковеди не смятат никоя от тях за абсолютно правилна. Компютъризирано изследване върху 80 000 думи от стария Кратък оксфордски речник (3-то издание), публикувано през 1973, определя основите на английските думи така: - френски, включително - старо-френски и ранно англо-френски: 28,3% - латински, включително - научен и технически латински: 28,24% - старо и средно-английски, старохоландски и холандски: 25% - гръцки: 5,32% - без етимология: 4,03% - произлязъл от съответните същински имена: 3,28% - от всички останали езици: по-малко от 1% Проучване на М. Уилямс на произхода на 10 000 думи в английския език дава следната статистика: - френски: 41% - оригинално английски: 33% - датски: 25% - латински: 15% - холандски: 1% - други 10% Въпреки всичко, 83% от най-често срещаните 1 000 английски думи имат англо-саксонски корен.

Между другото, като говорим за лексикалното богатство на даден език, нека не забравяме, че научната, техническата, медицинакста и технологичната лексика са една малка част от лексиката на даден език. Когато говорим за лексикално богатство на даден език, имаме предвид всички сфери на употреба на езика (вкл. диалектите и жаргоните на този език). Няма съмнение, че навлизането в даден език на думи от други езици е един от най-древните начини за езиково обогатяване. Всеки език е жив организъм и не може да съществува и да се развива, без да изпитва влиянието на други езици. Проникването на думи от един език в друг е естествен и постоянен процес, предизвикан от по-близките или по-далечни контакти между народите в различни области на живота. Не винаги навлизането на нови думи в езика е продиктувано от нови реалности. Причините за този вид междуезикови контакти са исторически, политически, икономически, културни, научни, технически и технологияни и т.н. Много често те биват наричани външни фактори. Вътрешните фактори обикновено са свързани с потребността от обогатяване на лексикалния запас чрез навлизането в езика на заемки и неологизми, предизвикано от необходимостта да се назоват нови понятия, обекти, предмети или качества. Става дума за контакти между два езика, а не - за конфликт между тях. Няма нищо лошо в това езиците взаимно да си влияят и да приемат необходими неологизми. Проблемът възниква тогава, когато те са ненужни и изкуствено натрапени. В това отношение испанският език е по-консервативен от българския не само защото неговата фонетична, морфологична и синтактична основа идва от латински, но и поради факта, че артикулаторната му база не е особено услужлива, което пречи за трайното установяване на англицизми в него. В контекста на културната, политическата и икономическата глобализация въздействието на дадена култура върху други култури се забелязва на първо място в езика. Влиянието на днешния английски език върху съвременния испански език е интересен и актуален проблем и не може да бъде обяснен само като резултат от езикови заемки. Това е процес, който, от социолингвистична гледна точка, предизвиква промени в узуса (употребата). За съжаление не винаги съществува пряка връзка между езиковите и извънезиковите явления. Навлизането на англицизми в испанския език се осъществява не само чрез възприемането на съответната чуждица за назоваване на предмети, понятия или институции, но - и чрез появата на нови словообразувателни езикови модели. Английският и френският език взаимно си влияят в сферата на лексикологията. Затове вече се говори за два нови езика - франгле (френски език с английски заемки) и фринглиш (английски език с френски заемки). В края на ХХ и началото на ХХI век английският език си извоюва завидното място на доминиращо средство за общуване между хората по цял свят. Този безспорен факт му позволява с лекота да "дава на заем" на останалите езици лексикални единици, които навлизат в тях главно като заемки и неологизми. Когато говорим за англицизми, не можем да пренебрегнем някои важни моменти от развитието на английския език до превръщането му в световен език. До ХVI и ХVII век той все още не се налага на европейския континент. В следващите векове започва неговата експанзия чрез литературата и редица произведения на философи и мислители, а по-късно - и като резултат от социалния му престиж. Една от първите вълни на тази експанзия е колонизирането на Новия свят. Английските колонизатори основават първото селище в началото на ХVІІ век. Вторият важен период настъпва в края на ХІХ век и е свързан с имперските стремежи на Великобритания. По това време се колонизира близо една четвърт от земното кълбо. Решаваща роля за разпространението на английския език изиграват последствията от Втората Световна война. Съединените щати, като един от победителите, се превръщат във водеща в икономическо и военно отношение страна. Важността на английския език рязко нараства и във връзка с новия модел на живот в Съединените щати, който повечето страни започват да следват. Разпространението на английския език става индиректно, тоест, не чрез носителите на езика, а чрез главоломното развитие на науката, техниката, средствата за осведомяване, търговията, киното и т.н., както и през последните годинина информатиката, тясно свързана терминологично с него. Макар че много от английските чуждици навлизат в испанския език през френски, „френскоезична" Европа по това време се превръща в континент, подражаващ на англосаксонските модели, благодарение на нарастващото влияние на Съединените щати през ХХ век. Френският език вече не е предпочитаният и е заменен от друг, неромански език. През ХХ век англицизмите проникват в испански все по-широко, първоначално в испаноамериканските страни, поради географската близост със Съединените щати и политическата и икономическа зависимост от тях. Успоредно се развива и обратният процес. Много англицизми "престояват" в езика малко, след като се намери подходящият им "заместник". Англицизмите настъпват на широк фронт. Срещаме ги в най-разнообразни сфери на дейнист: спорт, техника, технологии, информатика, транспорт и автомобилизъм, икономика и търговия, политика и социални дейности, изкуство, литература, масмедии, музика, готварство, мода, архитектура, компютърни игри, животни, наркотици, други игри и мн. други. За повече информация: http://ebox.nbu.bg/cel2/cult05.html http://www.balgarski..._Boyadzhiev.pdf

А руският е по-беден от френския. Прочетете романа "Война и мир". ("Но нима би могло да се каже "Merci!" на руски?!", пита една руска аристократка...) (Merci = Благодаря - на френски език.)

Двете крайни мнения: - Да, напълно. Ние, българите, живеем в най-справедливото общество, което заслужаваме. Според Аристотел справедливостта е мярата между твоите заслуги и това, което получаваш. И тъй като българите сме хора, които се променят много бавно, по-скоро - страхливи, отколкото - смели, хора, които не почитат реда и предпочитат да мълчат пред нередностите, слабо инициативни, бягащи от лична отговорност, хора наивни, завистливи, недоверчиви и мамещи на дребно, свикнали да не почитат много-много ближния и лесно да посягат на неговите човешки права, то е напълно справедливо точно ние да живеем, управлявани лошо, без морал и с изключителна арогантност, в безредие, в бедност и изобщо - да живеем живот, който някой лесно може да отнеме, без да има сериозни последици от това... По време на избори гласуваме масово за политици, които ни лъжат, откакто са в политиката. Да, има справедливост и ние си я заслужаваме точно такава, каквато е тя в момента. - Не, никак. Не може да е справедливо общество, в което някои колекционират яхти и луксозни коли, а други си броят стотинките за хляба или ровят из боклукчийските кофи и контейнери. Общество, което допуска да има просяци, бездомни и хора, ровещи в кофите за боклук за къшей хляб, не може да е справедливо. Мнозинството от новобогаташите забогатяха предимно по нечестен начин, като крадяха от държавата или като получиха по партийна линия едни куфарчета, пълни с пари. Не може да си плащаме здравните вноски, а да разчитаме на благотворителност за животоспасяващи операции. Справедливо ли е общество, което оставя децата си да умират от тежки болести, само защото родителите им не са достатъчно богати? Няма справедливост, щом най-невинните плащат най-високата цена на безкрайния "преход", преход незнайно от какво и към какво. Не е справедливо хора с няколко висши образования да стоят безработни с години. Не е справедливо и да се скъсваш от работа, а да ти е проблем да си платиш наема на квартирата, парното, тока, водата, здравните осигуровки... Докато в същото време разни 18-20 годишни силиконови "кукли" карат супер автомобили. Кога се изучиха, кога се утвърдиха в професията, кога напреднаха в кариерата, кога станаха топмениджърки, че да имат съответната на такава колата заплата? Обществото би било справедливо, ако полученото съответстваше на положените усилия. Не е справедливо общество, в което диплома за висше образование се получава с преписване на изпитите и/или с подкупи, а работа - само ако си роднина на правилен партиен активист. Обществото ни е много "справедливо". Затова няколко милиона българи са емигрирали в последните 20-25 години. Разбира се, списъкът с несправедливостите може да продължи до безкрайност. Това са само няколко примера.

За да е устойчиво и балансирано едно общество, хората, които го съставят, трябва да разглеждат неговия вътрешен ред като справедлив. Друг е въпросът, че идеите за справедливостта силно се различават. Едни общества я търсят в относително равенство на материалните възможности; други я определят като равенство на възможностите пред отделните индивиди; трети приемат за естествена йерархията и неравенството на отделни групи; четвърти залагат на равенството пред закона, отхвърляйки всякаква форма на господство на човек над човека; пети разглеждат справедливостта като загриженост, защита и подкрепа спрямо слабите, изоставащите и различните (децата, старците, бременните жени, инвалидите, вдовиците, сираците, болните...). Още древногръцкият философ Платон казва, че справедливостта се състои в отдаването на дължимото на всеки човек. Той дефинира идеята за "идеалната държава" като държава, в която по въжможност биха били щастливи всички нейни граждани и в която те ще имат силно усещане за справедливост. Тоест, Платон обвързва чувството на щастие на отделния човек с неговото чувство за справедливостта на държавата, на обществения строй. Но Платон знае, че справедливостта е относително понятие, понеже всяка власт създава закони, полезни най-вече на нея самата. Справедливостта съществува, но - винаги за по-силния, винаги за този, който е на власт. Робът завижда на робовладелеца, крепостният селянин - на феодала, а работникът - на капиталиста. Робите, крепостните селяни и работниците живеят бедно, на ръба на оцеляването, а робовладелците, феодалите и капиталистите тънат в разкош. Чувството, че са измамени, експлоатирани, лишени от собственост, че към тях се отнасят несправедливо, дълбоко и трайно засяда в душата на робите, на селяните и на работниците. Да добавим, че последните са откъснати от селото, от земята. Много често в съзнанието на бедния се формира убеждението, че незавидното му положение се определя от липсата на свобода. Драстични ситуации се получават, когато потиснатият гладува, когато децата му умират или е принуден да ги продаде, когато бива бит, изтезаван или убиван. Тези ситуации предизвикват инстинкта му за самосъхранение и протестите може да имат крайни размери и форми. Възможни са два изхода. В първия случай човек се примирява с положението си и намира утеха в убеждението, че се е родил слаб и недостоен, но че Бог (или боговете) така е устроил света. Но на Другия свят Господ-Бог ще въздаде справедливост всекиму. Във втория случай в душата му се нагнетява злоба, той обяснява лошото си положение с фактори извън него самия, което го води до заключения за лошо устройство на обществото. Психически човек се подготвя за бунт срещу съществуващия обществен ред. В определен момент тези чувства избухват в лични или колективни протестни дейности, приемащи най-разнообразни форми, включително - и различни въоръжени действия. Когато неудовлетвореността стане много голяма и непоносима, и се вижда, че че тя е следствие от несправедливост, криеща се в устройството на обществото, повечето недоволни се обединяват и започват действия за смяна на системата. Неконтролируемото натрупване на противоречия в обществото може да предизвика ответни действия за рязка смяна на системата, когато тези противоречия драстично се отразят върху личната собственост, върху доходите, върху жизнения стандарт на мнозинството или на достатъчно голяма част от обществото. Чувството за самосъхранение се изявява, завладява хората и те тръгват на борба за активна промяна на статуквото.

Ето още нещо: Карта на съзвездията http://www.zvezda.name/sazvezdiata/karta.htm http://fazinalunata.com/bulgarian/v-momenta/nebe-zvezdi-planeti-sazvezdiya-luna/ --- Книгата на доц. Ангел Бонов "Митове и легенди за съзвездията" http://chitanka.info/text/21614-mitove-i-legendi-za-syzvezdijata

Аз най-много харесвам вкуса на френското масло "President". Има и разни немски масла с автентичен вкус на масло. Но не се сещам за имената им. Колкото до маргарина, ям го, но - рядко, поради липсата на масло. Тъщата го предпочита пред маслото, вероятно - заради цената или е свикнала с вкуса му. Аз не го харесвам, понеже ми се струва пресолен. И е доста мазен. А тя си го маже дебело...

Разгледайте тук - Звездното небе над България за месеците юни и юли 2012 г. http://astronomy.bg/nebe-06-07-2012.html